РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
10 септември 2014 година
Дело F‑120/13
KE
срещу
Европейска железопътна агенция (ЕЖА)
„Публична служба — Срочно нает служител — Неподновяване на срочен договор — Персонал на агенция — Намаление на броя на служителите — Многогодишна финансова рамка на ЕЖА — Премахване на две длъжности в щатното разписание — Спазване на основните формалности — Право на изслушване — Вътрешни правила — Интерес на службата“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, с която KE иска отмяната на решението на изпълнителния директор на Европейската железопътна агенция (ЕЖА или по-нататък „Агенцията“) от 22 март 2013 г., с което той ѝ e потвърдил изтичането на договора ѝ на срочно нает служител на предвидената в него дата, тоест 30 септември 2013 г.
Решение: Отхвърля жалбата. Европейската железопътна агенция понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да заплати половината от съдебните разноски на KE. KE понася половината от направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Неподновяване на срочен договор — Приемане на вътрешни правила, даващи възможност на служителя да представи своето становище преди приемането на решението — Правно действие
(член 47 от Условията за работа на другите служители)
2. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Неподновяване на срочен договор — Приемане на вътрешни правила, даващи възможност на служителя да представи своето становище преди приемането на решението — Условия за провеждане на диалога със служителя
(член 47 от Условията за работа на другите служители)
3. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Неподновяване на срочен договор — Приемане на вътрешни правила, предвиждащи процедура за решенията за подновяване — Неспазване от администрацията на предвидените в тях инструктивни срокове — Последици
(член 47 от Условията за работа на другите служители)
4. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Неподновяване на срочен договор — Право на преценка на администрацията — Обхват — Премахване на длъжности по бюджетни съображения
(член 47 от Условията за работа на другите служители)
5. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Подновяване на договор, сключен за определен срок — Право на преценка на администрацията — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Отчитане на интересите на съответния служител — Граници
(членове 8 и 47 от Условията за работа на другите служители)
1. Макар да е вярно, че Условията за работа на другите служители, в частност в член 47 от тях, не предвиждат специална процедура, чиято цел е да даде възможност за надлежно изслушване на срочно нает служител, назначен по договор за определен срок, преди приемането на решение неговият договор да не бъде подновен, това не променя факта, че при липсата на уредба в текста на Правилника институцията или агенцията може да предвиди вътрешен ред и процедури, позволяващи изслушване на срочно наетия служител, преди да се вземе решение относно договора му, по-специално чрез вътрешни правила, стига упражняването на тази възможност да не води до дерогиране на изрично правило от Правилника или от посочените условия.
В това отношение подобни вътрешни правила в област, в която институцията или агенцията разполага с предоставено от Правилника широко право на преценка, могат да се приемат под формата на решение, съобщено на всички служители, което има за цел да гарантира еднакво третиране на засегнатите длъжностни лица и срочно наети служители. Когато институция или агенция приема такова решение, само по себе си то трябва да се счита за инструктивно правило за поведение, с което се обвързва самата администрация и от което тя не може да се отклонява, без да уточни причините за това, тъй като в противен случай би нарушила принципа на равно третиране.
(вж. точки 46—48)
Позоваване на:
Съд — решения Louwage/Комисия, 148/73, EU:C:1974:7, т. 12 и Lux/Сметна палата, 129/82 и 274/82, EU:C:1984:391, т. 20
Първоинстационен съд — решения Schneider/Комисия, T‑54/92, EU:T:1994:283, т. 19 и Monaco/Парламент, T‑92/96, EU:T:1997:105, т. 46
Съд на публичната служба — решения Petrilli/Комисия, F‑98/07, EU:F:2009:7, т. 55 и цитираната съдебна практика и Bernard/Европол, F‑99/07 и F‑45/08, EU:F:2009:84, т. 79 и цитираната съдебна практика
2. При прилагането на вътрешните указания на агенция на Съюза относно процедура по подновяване на договори на срочно наети служители, по-конкретно диалога, който следва да се проведе между агенцията и засегнатия служител относно възможностите за подновяване на неговия договор, агенцията трябва да следи дали съответният служител е получил ясна информация относно предмета на събеседването с ръководството, за да може надлежно да изложи позицията си преди приемането на засягащо го неблагоприятно решение по повод на изтичането на срока на неговото назначаване. В този смисъл, макар указанията да не изискват писмена форма за предвидения диалог между прекия ръководител и съответния служител и поради това информацията относно предмета на събеседването може да е устна и да произтича от контекста, в който то се провежда, може да се окаже по-удачно на заинтересуваното лице да се изпрати писмена покана.
(вж. точка 55)
3. Не е достатъчно само инструктивните срокове, предвидени в указанията на агенция на Съюза относно процедурата за подновяване на договорите на срочно наетите служители, да не са били спазени, но и подобна нередовност да е могла да повлияе върху съдържанието на решение за неподновяване на договор.
В това отношение в случай, в който се налага съкращаване на разглежданата длъжност, на практика последиците за бюджета, предвидени като разходи в бюджета за дейността на агенцията, от предложение да не се подновява договорът на срочно нает служител, заемащ тази длъжност, са неутрални, тъй като с такова решение единствено се потвърждава, че няма да се усвояват отпадналите средства през следващата бюджетна година. При това положение, що се отнася до изискване във вътрешните правила за сезиране на служба „Човешки ресурси“ на агенцията преди приемането на решение за неподновяване на договор, доколкото посочената служба може да не направи никакви коментари към предложение за решение, което по никакъв начин не се отразява върху бюджета, евентуално сезиране, дори ако беше извършено в рамките на предвидените срокове, не би могло да повлияе върху съдържанието, а следователно и върху законосъобразността на решението за неподновяване.
(вж. точки 67, 69 и 70)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решение Wunenburger/Комисия, T‑246/04 и T‑71/05, EU:T:2007:34, т. 149 и цитираната съдебна практика
4. Организацията и функционирането на служба са единствено от компетентността на институцията, а за организацията на отделните служби отговаря само ръководният орган. Само той следва да преценява потребностите на службата, като в съответствие с тях определя работата на персонала, който се намира на нейно разположение.
Институциите и агенциите на Съюза също са свободни да определят устройството на административните си звена, като отчитат съвкупност от фактори, сред които естеството и обема на поставените им задачи и възможностите в рамките на бюджета. В тази свобода се включва и съкращаването на щатове и промяната на задачите в интерес на по-висока ефективност в организацията на работата или за да се изпълнят бюджетни изисквания за съкращаване на длъжности, наложени от политическите органи на Съюза, както и правото да се преразпределят задачите, упражнявани преди това от лицето, заемащо съкратената длъжност, без съкращаването на щата непременно да зависи от условието всички наложени задачи да се изпълняват от по-малко на брой лица, отколкото преди реорганизацията. Впрочем съкращаването на определена длъжност не означава задължително, че необходимостта от свързаните с нея задачи е отпаднала.
Следователно, като е решила с оглед на императивни съображения от бюджетно естество да съкрати длъжности на асистенти, а не на администратори и като е определила и избрала сред длъжностите на асистенти, заемани от срочно наети служители, чиито договори изтичат през същата година, длъжност, чието премахване би имало най-малко отражение върху дейността, институцията не е превишила границите на своето право на преценка.
(вж. точки 81—83)
Позоваване на:
Съд — решения Labeyrie/Комисия, 16/67 EU:C:1968:37, стр. 445, Geist/Комисия, 61/76, EU:C:1977:127, т. 38 и Bellardi-Ricci и др./Комисия, 178/80, EU:C:1981:310, т. 19
Първоинстанционен съд — решения Scheuer/Комисия, T‑108/89, EU:T:1990:45, т. 41, Pitrone/Комисия, T‑46/89, EU:T:1990:62, т. 60, Sebastiani/Парламент, T‑163/89, EU:T:1991:49, т. 33, Lacruz Bassols/Съд, T‑109/92, EU:T:1994:16, т. 88, Cesaratto/Парламент, T‑108/96, EU:T:1997:115, т. 48—51 и Karatzoglou/AER, T‑471/04, EU:T:2008:540, т. 59
5. Въпреки че предвижда възможност за подновяване на договор на срочно нает служител, член 8 от Условията за работа на другите служители не предоставя право, а само възможност, която подлежи на преценка от страна на компетентния орган. Освен това, противно на предвиденото за длъжностните лица, не съществува право на приоритет на срочно наетите служители, които са назначени за определен срок и чиито договори изтичат, позволяващо им в края на периода на наемане на работа да бъдат преместени на всяка друга длъжност от същата функционална група, която би се оказала вакантна или ще бъде създадена в институцията или агенцията, в която лицето е работело.
Поради това, още повече в контекста на глобални политически изисквания спрямо институциите и агенциите на Съюза за постепенното и ежегодно намаляване на броя на служителите им, няма основание за упрек към органа, оправомощен да сключва договори, че не е изпълнил задължението за полагане на грижа, като поради съкращаването на длъжности в бюджета му не е подновил за неопределен срок договора на служител.
Това важи в още по-голяма степен, когато при всички положения кариерата на засегнатия служител не показва особени заслуги при изпълнение на последно възложените му задачи. Всъщност отчитането на личния интерес на служителя, който не е изпълнявал служебните си задължения по задоволителен начин, не би могло да доведе до забрана за компетентния орган за неподновяване на неговия договор за определен срок въпреки възраженията на служителя, след като интересът на службата налага това.
(вж. точки 91, 92, 95 и 96)
Позоваване на:
Съд — решения Nebe/Комисия, 176/82, EU:C:1983:214, т. 18 и Lux/Сметна палата, 69/83, EU:C:1984:225, т. 17
Общ съд на Европейския съюз — решения Potamianos/Комисия, T‑160/04, EU:T:2008:438, т. 30 и ETF/Michel, T‑108/11 P, EU:T:2013:625, т. 88
Съд на публичната служба — решения Klug/EMEA, F‑35/07, EU:F:2008:150, т. 79; 11 юли 2012 г., AI/Съд, F‑85/10, EU:F:2012:97, т. 167 и 168 и Solberg/OEDT, EU:F:2013:157, F‑124/12, т. 45