ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
20 ноември 2017 година(*)
„Обезпечително производство — Молба за постановяване на временни мерки — Директива 92/43/ЕИО — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 2009/147/ЕО — Опазване на дивите птици“
По дело C‑441/17 R
с предмет молба за постановяване на временни мерки на основание член 279 ДФЕС и член 160, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, подадена на 20 юли 2017 г.,
Европейска комисия, за която се явяват C. Hermes, H. Krämer, K. Herrmann и E. Kružíková, в качеството на представители,
ищец,
срещу
Република Полша, за която се явяват J. Szyszko, министър на околната среда, както и B. Majczyna и D. Krawczyk, в качеството на представители,
ответник,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: K. Lenaerts, председател, A. Tizzano (докладчик), заместник-председател, R. Silva de Lapuerta, T. von Danwitz, J. L. da Cruz Vilaça, A. Rosas, C. G. Fernlund и C. Vajda, председатели на състави, E. Juhász, Aл. Арабаджиев, C. Toader, D. Šváby, M. Berger, A. Prechal и E. Jarašiūnas, съдии,
след изслушване на генералния адвокат M. Wathelet,
постанови настоящото
Определение
1 С молбата си за допускане на обезпечителни мерки Европейската комисия иска от Съда да разпореди на Република Полша до постановяване на решението му по съществото на спора да спре, освен ако не е налице заплаха за обществената безопасност, активните горски стопански дейности в местообитания 91D0 (заблатени гори) и 91E0 (алувиални гори с върба, топола, елша и ясен) и във вековните дървесни масиви в местообитание 9170 (субконтинентални дъбово-габърови гори), както и в местообитанията на белогръбия кълвач (Dendrocopos leucotos), трипръстия кълвач (Picoides tridactylus), врабчовата кукумявка (Glaucidium passerinum), пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus), осояда (Pernis apivorus), червеногушата мухоловка (Ficedula parva), беловратата мухоловка (Ficedula albicollis) и гълъба хралупар (Colomba oenas) и в местообитанията на сапроксилните бръмбари Cucujus cinnaberinus, Boros schneideri, Phryganophilus ruficollis, Pytho kolwensis, Rhysodes sulcatus и Buprestis splendens, и да спре премахването на мъртви вековни смърчове и изсичането на дървета при увеличаването на обема на дърводобива в територия PLC200004 Puszcza Białowieska (Беловежка гора, Полша, наричана по-нататък „територия от Натура 2000 „Puszcza Białowieska“), които дейности се извършват въз основа на Заповед на министъра на околната среда на Република Полша от 25 март 2016 г. и на член 1, точки 2 и 3 от Заповед № 51 на генералния директор на Lasy Państwowe (Служба за управление на горите, Полша) от 17 февруари 2017 г. (наричана по-нататък „Заповед № 51“).
2 Молбата е подадена във връзка с иск за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС, който е подаден от Комисията на 20 юли 2017 г. и с който тя иска да се установи, че Република Полша не е изпълнила задълженията си:
– по член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109), изменена с Директива 2013/17/ЕС на Съвета от 13 май 2013 г. (ОВ L 158, 2013 г., стр. 193) (наричана по-нататък „Директивата за местообитанията“), тъй като на 25 март 2016 г. е одобрила изменение на плана за управление на горите в горско стопанство Białowieża (Полша) и тъй като е привела в изпълнение горските стопански дейности, предвидени в това изменение, без да се увери, че това няма да има отрицателно влияние върху целостта на територията от Натура 2000 „Puszcza Białowieska“,
– по член 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията и член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 2010 г., стр. 7), изменена с Директива 2013/17 (наричана по-нататък „Директивата за птиците“), тъй като не е определила необходимите мерки за опазване, които отговарят на екологичните изисквания за видовете естествени местообитания, посочени в приложение I към Директивата за местообитанията, видовете, посочени в приложение II към същата директива, птиците, посочени в приложение I към Директивата за птиците, и редовно срещащите се мигриращи видове, непосочени в последното приложение, за които са предназначени територията от значение за Общността и специалната защитена зона за птици в територия от Натура 2000 „Puszcza Białowieska“,
– по член 12, параграф 1, букви а) и г) от Директивата за местообитанията, тъй като не е създала строга система за опазване на сапроксилните бръмбари Cucujus cinnaberinus, Buprestis splendens, Phryganophilusruficollis и Pytho kolwensis, посочени в приложение IV, буква а) към същата директива, а именно не е забранила умишленото им убиване, обезпокояване, нито пък повреждането или унищожаването на местата им за размножаване на територията на горско стопанство Białowieża, и
– по член 5, букви б) и г) от Директивата за птиците, тъй като не е осигурила защита на видовете птици, посочени в член 1 от същата директива, по-специално на белогръбия кълвач (Dendrocopos leucotos), трипръстия кълвач (Picoides tridactylus), врабчовата кукумявка (Glaucidium passerinum) и пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus), като по-специално не се е уверила, че няма да бъдат убивани и обезпокоявани през периода на размножаване и отглеждане на малките, а гнездата и яйцата им няма да бъдат умишлено унищожавани, увреждани или премествани, на територията на горско стопанство Białowieża.
3 На основание член 160, параграф 7 от Процедурния правилник на Съда Комисията освен това иска временните мерки, посочени в точка 1 от настоящото определение, да бъдат постановени още преди ответникът да е представил становището си поради опасността от нанасяне на значителна и непоправима вреда на местообитанията и целостта на територията от Натура 2000 „Puszcza Białowieska“.
4 С определение от 27 юли 2017 г., Комисия/Полша(C‑441/17 R, непубликувано, EU:C:2017:622), заместник-председателят на Съда временно уважава това искане до постановяване на определението, слагащо край на настоящото обезпечително производство.
5 На 4 август 2017 г. Република Полша представя писменото си становище по молбата за постановяване на временни мерки.
6 На 11 септември 2017 г. устните становища на страните са представени по време на изслушване пред заместник-председателя на Съда.
7 След изслушването, на 13 септември 2017 г. Комисията допълва молбата си за постановяване на временни мерки, като иска от Съда освен това да разпореди на Република Полша да заплаща периодична имуществена санкция, ако не се съобрази с дадените разпореждания в настоящото производство.
8 На 19 септември 2017 г. Република Полша иска Комисията да бъде приканена да представи доказателствата, на които се основава допълнителното ѝ искане.
9 След като е приканена от Съда, на 21 септември 2017 г. Комисията представя исканите доказателства.
10 В становището си, представено на 28 септември 2017 година, Република Полша иска допълнителното искане на Комисията да бъде обявено за недопустимо и при всички положения за неоснователно.
11 Освен това в същото становище и като се позовава на член 16, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, Република Полша иска настоящото дело да бъде разпределено на големия състав на Съда.
12 Въпреки че Съдът не е длъжен да уважи такова искане, ако, както в настоящият случай, то е направено в напреднал етап от производството (вж. по аналогия решение от 7 септември 2006 г., Испания/Съвет, C‑310/04, EU:C:2006:521, т. 23), на основание член 161, параграф 1 от Процедурния правилник заместник-председателят на Съда все пак отнася случая до Съда, който, предвид важността му, на основание член 60, параграф 1 от посочения правилник го разпределя на големия състав.
13 На 17 октомври 2017 г. устните становища на страните са изслушани пред големия състав.
Правна уредба
Директивата за местообитанията
14 Съгласно член 2, параграф 1 от Директивата за местообитанията, тя има за цел да допринесе за осигуряване на биологичното разнообразие чрез запазване на естествените местообитания, както и на дивата фауна и флора върху европейската територия на държавите членки, където се прилага Договорът за функционирането на ЕС.
15 В член 4, параграф 2, трета алинея от тази директива се предвижда следното:
„Списъкът на териториите, избрани като територии от значение за Общността, в който се идентифицират териториите с един или повече типове приоритетни естествени местообитания или с един или повече приоритетни видове, се приема от Комисията съгласно процедурата, установена в член 21“.
16 Член 6, параграфи 1, 3 и 4 от тази директива гласи:
„1. Държавите членки определят необходимите консервационни мерки, които при необходимост включват подходящи планове за управление, специално разработени за териториите или включени в други развойни планове, и подходящи мерки от правно, административно и договорно естество, които да отговарят на екологичните изисквания на типовете естествени местообитания от приложение I и видовете от приложение II, срещащи се в тези райони.
[…]
3. Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия. При съблюдаване на резултатите от изпитанието за въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територията и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността.
4. Ако даден план или проект трябва да бъде осъществен въпреки негативната оценка на въздействието върху територията поради наложителни причини от по-важен обществен интерес, включително и такива от социален или икономически характер, и поради липсата на алтернативно решение, държавата членка предприема всички необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“. Държавата членка информира Комисията за приетите от нея компенсаторни мерки.
Ако в съответната област има приоритетен природен тип местообитание и/или приоритетен вид, единствените съображения, които могат да бъдат посочени, са свързаните със здравето на човека или обществената безопасност, с благоприятни въздействия върху околната среда от първостепенно значение или други наложителни причини от приоритетен обществен интерес съгласно становището на Комисията“.
17 Член 12, параграф 1, букви а) и г) от същата директива гласи:
„1. Държавите членки вземат необходимите мерки за въвеждане на строга система за опазване на животинските видове, посочени в приложение IV, буква а), в техните естествени области на разпространение, като се забраняват:
а) всички форми на умишлено залавяне или убиване на взети от природата екземпляри от тези видове;
[…]
г) всяко повреждане или унищожаване на места за размножаване или почивка“.
Директивата за птиците
18 Съгласно член 1 от Директивата за птиците:
„1. Настоящата директива се отнася до опазването на всички видове естествено живеещи в диво състояние птици на европейската територия на държавите членки, за които се прилага Договорът. Тя има за цел защитата, управлението и регулирането на тези видове и урежда тяхното използване.
2. Настоящата директива се прилага за птиците, както и за техните яйца, гнезда и местообитания“.
19 Член 4, параграфи 1 и 2 от тази директива гласи:
„1. Видовете, посочени в приложение I, подлежат на специални мерки по опазване на техните местообитания, за да се осигури тяхното оцеляване и размножаване в района на разпространението им.
[…]
2. Държавите членки вземат подобни мерки за редовно срещащите се мигриращи видове, които не са посочени в приложение I, като вземат предвид нуждите им от защита в сухоземната и морската географска зона на прилагане на настоящата директива, по отношение на техните райони на размножаване, смяна на перата и зимуване и междинните зони по време на техните миграционни маршрути. За тази цел държавите членки придават особено значение на защитата на влажните зони и особено на влажните зони от международно значение“.
20 Член 5, букви б) и г) от посочената директива гласи:
„Без да се засягат членове 7 и 9, държавите членки вземат необходимите мерки за създаване на обща система за защита на всички видове птици, посочени в член 1, като по-специално забраняват:
[…]
б) умишленото разрушаване или увреждане на техните гнезда и яйца и преместването на техните гнезда;
[…]
г) умишленото обезпокояване, по-специално през периода на размножаване и отглеждане на малките, доколкото обезпокояването има съществено значение с оглед целите на настоящата директива“.
Обстоятелства, предхождащи спора
21 От молбата за допускане на обезпечителни мерки следва, че с решение от 13 ноември 2007 г. в съответствие с член 4, параграф 2, трета алинея от Директивата за местообитанията Комисията одобрява определянето на територия от Натура 2000 „Puszcza Białowieska“ за територия от „значение за Общността“, тъй като в нея има естествени местообитания и местообитания на някои видове животни и птици. Тази територия също така е специална защитена зона за птици, определена в съответствие с Директивата за птиците.
22 Съгласно посочената молба територията от Натура 2000 „Puszcza Białowieska“ е една от най-добре запазените естествени гори в Европа, като характерно нея е наличието на големи количества мъртви дървета и дървета на голяма възраст, по-специално вековни. В нея има много добре запазени естествени местообитания, определени като „приоритетни“ по смисъла на приложение I към Директивата за местообитанията, като например заблатени гори (код 91D0 по Натура 2000) и алувиални гори с върба, топола, елша и ясен (код 91E0 по Натура 2000), както и други местообитания от „значение за Общността“, по-специално субконтинентални дъбово-габърови гори (код 9170 по Натура 2000).
23 Предвид голямото количество мъртви дървета, характерно за естествените гори за разлика от експлоатираните гори, в гора като територия от Натура 2000 „Puszcza Białowieska“ има множество видове сапроксилни бръмбари, като например Cucujus cinnaberinus, Boros schneideri, Buprestis splendens, Phryganophilus ruficollis, Pytho kolwensis и Rhysodes sulcatus, посочени в приложение II и в приложение IV, буква а) към Директивата за местообитанията, както и видове птици, посочени в приложение I към Директивата за птиците, чието местообитание е образувано от умиращите и мъртви смърчове, включително нападнатите от смърчовия корояд (Ips typographus), като например белогръбия кълвач (Dendrocopos leucotos), трипръстия кълвач (Picoides tridactylus), врабчовата кукумявка (Glaucidium passerinum) и пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus). Поради природната ѝ стойност Беловежката гора освен това е включена в списъка на обектите на световното наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО).
24 Както отбелязва Комисията в молбата си за допускане на обезпечителни мерки, за територията от Натура 2000 „Puszcza Białowieska“, която се разпростира на 63 147 хектара, отговарят два отделни субекта, а именно, от една страна, Białowieski Park Narodowy (директор на Беловежкия национален парк), който управлява зона, представляваща 17 % от площта на територията, и от друга страна, Службата за управление на горите, която управлява горски стопанства Białowieża, Browsk и Hajnówka. Самото горско стопанство Białowieża заема 19 % от площта на територията.
25 Като се позовава на разпространението на смърчовия корояд, на 25 март 2016 г. министърът на околната среда одобрява приложение към плана за управление на горите на горско стопанство Białowieża, приет на 9 октомври 2012 г. (наричано по-нататък „приложението от 2016 г.“), за да позволи увеличаване на дърводобива в това горско стопанство и извършване на активни горски стопански дейности в зони, в които до момента всякакво вмешателство е било изключено, като например санитарно изсичане, повторно залесяване и изсичане с цел обновяване.
26 След издаването на Заповед № 51 се пристъпва към премахване на изсъхнали дървета и на дървета, нападнати от смърчовия корояд, в трите горски стопанства Białowieża, Browsk и Hajnówka, на около 34 000 хектара от територията от Натура 2000 „Puszcza Białowieska“.
27 Според Комисията редица учени и редица защитаващи околната среда организации считат, че посочените в предходната точка горски стопански дейности имат отрицателно отражение върху поддържането на благоприятно състояние на запазване на естествени местообитания и на местообитанията на видовете животни и птици, за чието опазване е предназначена територията от Натура 2000 „Puszcza Białowieska“. При това положение Комисията решава да подаде молбата за постановяване на временни мерки.
По молбата за допускане на обезпечителни мерки
28 Съгласно член 160, параграф 3 от Процедурния правилник в молбите за допускане на обезпечителни мерки „се излага предметът на спора, обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правните основания, които обосновават вероятната основателност на иска или жалбата“.
29 Временните мерки съответно е възможно да бъдат допуснати от съдията по обезпечителното производство само ако е установено, че на пръв поглед постановяването им е фактически и правно обосновано (fumus boni juris), и ако са неотложни, в смисъл, че е необходимо да бъдат разпоредени и да породят действието си преди решението в главното производство, за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на молителя. При необходимост съдията по обезпечителното производство също така претегля съответните интереси (определения на председателя на Съда от 24 април 2008 г., Комисия/Малта, C‑76/08 R, непубликувано, EU:C:2008:252, т. 21 и от 10 декември 2009 г., Комисия/Италия, C‑573/08 R, непубликувано, EU:C:2009:775, т. 11, и определение на заместник-председателя на Съда от 3 декември 2014 г., Гърция/Комисия, C‑431/14 P-R, EU:C:2014:2418, т. 19).
30 Така поставените условия са кумулативни, поради което молбата за временни мерки трябва да се отхвърли, ако едно от тях не е изпълнено (определения на председателя на Съда от 24 април 2008 г., Комисия/Малта, C‑76/08 R, непубликувано, EU:C:2008:252, т. 22 и от 10 декември 2009 г., Комисия/Италия, C‑573/08 R, непубликувано, EU:C:2009:775, т. 12).
По fumus boni juris
31 Що се отнася до условието за наличие на fumus boni juris, то е изпълнено, когато във фазата на обезпечителното производство е налице съществено противоречие по правен или фактически въпрос, чието разрешение не е очевидно от самото начало, поради което на пръв поглед искът — или съответно жалбата — в главното производство не е напълно лишен от основание (вж. в този смисъл определения на председателя на Съда от 13 юни 1989 г., Publishers Association/Комисия, 56/89 R, EU:C:1989:238, т. 31 и от 8 май 2003 г., Комисия/Artegodan и др., C‑39/03 P‑R, EU:C:2003:269, т. 40, и определение на заместник-председателя на Съда от 3 декември 2014 г., Гърция/Комисия, C‑431/14 P‑R, EU:C:2014:2418, т. 20).
32 В разглеждания случай Комисията твърди, че дейностите по изсичане на дървета, главно на нападнатите от смърчовия корояд смърчове, дейностите по премахване на мъртви или умиращи дървета или на изсъхнали дървета и вековни дървесни масиви, както и дейностите по повторно залесяване, извършвани на територията от Натура 2000 „Puszcza Białowieska“ въз основа на приложението от 2016 г. и Заповед № 51 (наричани по-нататък „разглежданите активни горски стопански дейности“), противоречат на правото на Съюза в много отношения.
33 На първо място, приемането на приложението от 2016 г. не съответствало на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията. Това приложение всъщност представлявало „план“ по смисъла на тази разпоредба, поради което, преди да го приемат, полските власти трябвало да се уверят, предвид най-добрите научни достижения в тази област, че то няма да засегне целостта на територията от Натура 2000 „Puszcza Białowieska“. В нито един момент в процеса по приемането му обаче полските власти не взели предвид изготвени от редица научни организации становища, за които при това знаели и в които по същество се посочвало, че въпросните дейности могат да нанесат вреди на тази територия. Освен това чрез приложението от 2016 г. полските власти пристъпили към активни горски стопански дейности, чието изключване до момента било разглеждано като мярка за опазване на въпросната територия, като при това действията на смърчовия корояд, а именно нападането на смърчове и разпространението му, не се считали за заплаха за защитените местообитания в нея.
34 На второ място, според Комисията разглежданите активни горски стопански дейности противоречат на член 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията и на член 4, параграфи 1 и 2 от Директивата за птиците, тъй като възпрепятстват, а дори и обезсмислят мерките за опазване на естествените местообитания, посочени в приложение I към Директивата за местообитанията, а именно заблатените гори (код 91D0 по Натура 2000), алувиалните гори с върба, топола, елша и ясен (код 91E0 по Натура 2000) и субконтиненталните дъбово-габърови гори (код 9170 по Натура 2000), на животинските видове, посочени в приложение II към тази директива, а именно сапроксилните бръмбари Cucujus cinnaberinus, Boros schneideri, Buprestis splendens, Pytho kolwensis, Rhysodes sulcatus и Phryganophilus ruficollis, и на видовете птици, посочени в приложение I към Директивата за птиците, а именно белогръбия кълвач (Dendrocopos leucotos), трипръстия кълвач (Picoides tridactylus), врабчовата кукумявка (Glaucidium passerinum) и пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus), а също, както Комисията уточнява по време на изслушването на 11 септември 2017 г., осояда, червеногушата мухоловка, беловратата мухоловка и гълъба хралупар. В това отношение Комисията твърди, че извършването на въпросните дейности противоречи на отделно предвидените мерки за опазване на засегнатите местообитания, тъй като в тези мерки се препоръчва именно „изключване на всякаква стопанска дейност“, „изключване от стопанските дейности на всички масиви от даден вид, при които поне 10 % от екземплярите са вековни“, „запазване на мъртвите дървета“ и „запазване на всички мъртви вековни смърчове до пълното им минерализиране“.
35 На трето място, според Комисията разглежданите активни горски стопански дейности допринасят за увреждането и унищожаването на местообитанието на популациите на посочените в предходната точка сапроксилни бръмбари и съответно за изчезването на екземпляри, което представлява неизпълнение на задължението по член 12, параграф 1, букви а) и г) от Директивата за местообитанията.
36 На четвърто и последно място, това се отнасяло и за някои видове птици, посочени в приложение I към Директивата за птиците. Такива дейности всъщност не само не възпрепятствали, но дори било възможно да доведат до умишленото унищожаване или увреждане на гнездата и яйцата на съответните птици и до обезпокояването им, по-специално по време на периода на размножаване, в нарушение на забраните по член 5, букви б) и г) от тази директива.
37 Според Република Полша обаче Комисията не е успяла да докаже надлежно, че твърденията ѝ за нарушения на пръв поглед са основателни. Тя по-специално отбелязва, че в основата на тези твърдения на практика стоят хипотези и съображения, в които не се отчитат множество научни становища, застъпващи виждане, противоположно на защитаваното от институцията.
38 Трябва да се констатира, че изтъкнатите от Комисията доводи на пръв поглед не изглеждат напълно лишени от основание и че поради това не е изключено разглежданите активни горски стопански дейности да не отговарят на изискванията за защита, произтичащи от Директивата за местообитанията и Директивата за птиците.
39 Всъщност, що се отнася до първото основание в иска, достатъчно е да се отбележи, от една страна, че в настоящото обезпечително производство Република Полша не оспорва обстоятелството, че полските власти не са се уверили, че предвид най-добрите научни достижения в тази област разглежданите активни горски стопански дейности не засягат целостта на територията от Натура 2000 „Puszcza Białowieska“. От друга страна, самото несъответствие на научните становища, на които се позовават страните, задължава съдията по обезпечителното производство, чиято преценка неизбежно е обобщена (вж. в този смисъл определение на председателя на Съда от 31 юли 2003 г., Le Pen/Парламент, C‑208/03 P-R, EU:C:2003:424, т. 97), да не счита доводите на Комисията за лишени от основание.
40 В това отношение Съдът вече е приемал, че съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията съответният план подлежи на одобрение само при условие че компетентните органи, след като очертаят всички аспекти на плана или проекта, които поотделно или във взаимодействие с други планове или проекти могат да засегнат целите за опазване на тази територия, и предвид най-добрите научни достижения в тази област, са се уверили, че той няма да има трайни отрицателни последици върху целостта на територията. Такава е хипотезата, когато от научна гледна точка не съществува никакво основателно съмнение относно липсата на такива последици (решение от 11 април 2013 г., Sweetman и др., C‑258/11, EU:C:2013:220, т. 40 и цитираната съдебна практика).
41 Що се отнася до доводите, изтъкнати в подкрепа на останалите основания в иска, трябва да се констатира, че макар в отговор на тези доводи Република Полша да се опитва да докаже, че продължаването на разглежданите активни горски стопански дейности е неотложно, представените от нея доказателства не могат напълно да лишат от основателност твърденията на Комисията за нарушения на член 6, параграф 1 и член 12, параграф 1, букви а) и г) от Директивата за местообитанията, както и на член 4, параграфи 1 и 2 и член 5, букви б) и г) от Директивата за птиците.
42 Поради това, като се има предвид и принципът на предпазните мерки — който е един от основните елементи на политиката на високо равнище на защита, провеждана от Европейския съюз в областта на околната среда съгласно член 191, параграф 2, първа алинея ДФЕС, и в светлината на който трябва да се тълкува законодателството на Съюза относно защитата на околната среда (вж. в този смисъл определение на председателя на Съда от 10 декември 2009 г., Комисия/Италия, C‑573/08 R, непубликувано, EU:C:2009:775, т. 24 и цитираната съдебна практика) — се налага изводът, че на пръв поглед искът в главното производство не може да счете за напълно лишен от основание.
По неотложността
43 Що се отнася до условието за неотложност, следва да се припомни, че целта на обезпечителното производство е да гарантира пълната ефикасност на бъдещото окончателно решение, за да се избегне празнота в правната защита, осигурявана от Съда. За да се постигне тази цел, неотложността трябва да се преценява с оглед на необходимостта от разпореждане на временни мерки, за да не се нанесе значителна и непоправима вреда на страната, която иска временната защита (определения на председателя на Съда от 24 април 2008 г., Комисия/Малта, C‑76/08 R, непубликувано, EU:C:2008:252, т. 31 и от 10 декември 2009 г., Комисия/Италия, C‑573/08 R, непубликувано, EU:C:2009:775, т. 17).
44 Именно страната, която се позовава на такава вреда, трябва да докаже наличието ѝ. Макар в това отношение да не се изисква абсолютна сигурност, че вредата ще настъпи, а само че е достатъчно вероятно да бъде нанесена, това не променя факта, че молителят все пак е длъжен да докаже фактите, предполагащи евентуалното настъпване на такава вреда (определения на председателя на Съда от 24 април 2008 г., Комисия/Малта, C‑76/08 R, непубликувано, EU:C:2008:252, т. 32 и от 10 декември 2009 г., Комисия/Италия, C‑573/08 R, непубликувано, EU:C:2009:775, т. 18).
45 В разглеждания случай Комисията твърди, че разглежданите активни горски стопански дейности могат да причинят непоправима и значителна вреда на околната среда.
46 По-специално, вредата в резултат на изсичането и премахването на застаряващите дървета и на мъртвата дървесина, включително на дърветата, умиращи прави, била непоправима, тъй като след извършването на тези дейности възстановяването на първоначалното състояние на засегнатите от тях територии нямало да бъде възможно. Освен това продължаването на въпросните дейности заплашвало да разклати из основи структурата и функциите на засегнатите дървесни масиви в съответните местообитания, които масиви нямало да може да бъдат възстановени в предходното им състояние чрез обезщетение или други форми на компенсация. Ето защо въпросните дейности щели да доведат до необратимо преобразуване на естествена гора в експлоатирана гора, съпътствано от риск да се загубят местообитания на редки видове.
47 Вредата щяла да бъде значителна и поради предвиденото в приложението от 2016 г. увеличаване на обема на дърводобива до 188 000 m³ преди 2021 г., при положение че за 2012 г. е бил определен на 63 471 m³. По-нататък, от началото на 2017 г. в Беловежката гора били изсечени общо над 35 000 m³ дървесина, от които над 29 000 m³ смърч, и сечта засегнала 29 000 дървета. Също така чрез изсичане на вековни масиви до май 2017 г. били добити над 10 000 m3 дървесина в трите горски стопанства Białowieża, Browsk и Hajnówka. Освен това самото Министерство на околната среда направило уточнението, че разглежданите активни горски стопански дейности ще се извършват на площ от 34 000 хектара в Беловежката гора. Накрая, тези дейности застрашавали опазването на първичния характер и съответно целостта на една от редките естествени гори в Европа, чието запазване при това било от първостепенно значение.
48 В отговор, за да оспори неотложността на исканите временни мерки, Република Полша твърди, че самата Комисия не е проявила усърдие при разглеждането на настоящия случай, тъй като, след като получила отговора на официалното предупредително писмо, изчакала да изтекат девет месеца, преди да изпрати мотивираното становище. Освен това извършването на разглежданите активни горски стопански дейности на съответната територия продължавало повече от сто години и нищо не обосновавало незабавното им спиране, още повече че предвиденият в приложението от 2016 г. обем на дърводобива бил значително по-малък от предходните.
49 Освен това твърдението на Комисията, че въпросните дейности причиняват значителна и непоправима вреда, не било подкрепено. Напротив, спирането на тези дейности и разпространението на смърчовия корояд щели да имат значителни отрицателни последици за екосистемата на Беловежката гора. Това щяло да доведе до значително и трайно увреждане на състоянието на запазване на ценни естествени местообитания, защитени в рамките на територията от Натура 2000 „Puszcza Białowieska“, а именно на субконтиненталните дъбово-габърови гори.
50 На практика разглежданите активни горски стопански дейности представлявали мерки за опазване във връзка с устойчивото управление на горите и впрочем били от същото естество като прилаганите в други държави членки. Освен това дейностите се извършвали само в част от територията от Натура 2000 „Puszcza Białowieska“ и не засягали строго защитената ѝ част.
51 Що се отнася до цитираните от Комисията научни изследвания във връзка с вредоносния характер на въпросните дейности, Република Полша отбелязва, че според други сериозни изследвания именно непредприемането на действия срещу смърчовия корояд в Беловежката гора би направило силно вероятно настъпването на значителна и непоправима вреда за естествените местообитания и за местообитанията на животинските видове, включително на птиците, за чието опазване е предназначена територията от Натура 2000 „Puszcza Białowieska“. В това отношение Република Полша прави уточнението, че в по-голямата част от научните становища, основаващи се на събрани в Беловежката гора данни, се отбелязва необходимостта от предприемане на действия срещу смърчовия корояд, докато становищата в противния смисъл най-често се основавали на данни от други екосистеми, в които съответно не се отчитали голямата специфика и уникалният характер на Беловежката гора.
52 Република Полша подчертава, че е било взето решение в Беловежката гора да се приложат две алтернативни мерки за опазване на местообитанията. Първата от тези мерки, а именно забраната на активните дейности по защита, по-специално на изсичането на дърветата и на премахването на нападнати от корояди мъртви дървета, в момента се прилагала в широк участък от тази гора. Същевременно втората от посочените мерки, изразяваща се в извършване на активни дейности по защита, се прилагала само в определени части от горски стопанства Białowieża, Browsk и Hajnówka. Така, що се отнася по-специално до горско стопанство Białowieża, 58 % от площта му била изключена от тези дейности в съответствие с приложението от 2016 г., докато засегнатата от въпросните дейности част от това горско стопанство представлявала едва 5,4 % от общата площ на територията от Натура 2000 „Puszcza Białowieska“.
53 Накрая, според Република Полша, предвид данните за настоящата популация на белогръбия кълвач (Dendrocopos leucotos), трипръстия кълвач (Picoides tridactylus), врабчовата кукумявка (Glaucidium passerinum) и пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus), евентуалните отрицателни последици от разглежданите активни горски стопански дейности не представлявали заплаха за популацията на тези видове. Освен това в момента дори се наблюдавала тенденция към увеличаване на тази популация.
54 В това отношение при преценката на неотложността трябва да се припомни, че целта на обезпечително производство не е да се установи истинността на сложни и силно оспорвани фактически обстоятелства. Съдията по обезпечителното производство не разполага с необходимите способи, за да извърши необходимите проверки, и в много случаи това трудно би могло да се направи своевременно (определения на председателя на Съда от 24 април 2008 г., Комисия/Малта, C‑76/08 R, непубликувано, EU:C:2008:252, т. 36 и от 10 декември 2009 г., Комисия/Италия, C‑573/08 R, непубликувано, EU:C:2009:775, т. 22).
55 Трябва също така да се припомни, че съдията по обезпечителното производство трябва да заключи — само за целите на преценката на наличието на значителна и непоправима вреда — че изложените от молителя в това производство твърдения за нарушения по съществото на спора е възможно да бъдат уважени. Всъщност значителната и непоправима вреда, чието вероятно настъпване трябва да се докаже, е тази, която евентуално би произтекла от отказа да бъдат постановени исканите временни мерки в хипотезата на последващо уважаване на иска или жалбата по същество, и такава съответно трябва да бъде отправната точка при преценката ѝ, без това да включва каквото и да е изразяване на становище от съдията по обезпечителното производство по основателността на изтъкнатите твърдения за нарушения (вж. в този смисъл определения на заместник-председателя на Съда от 19 декември 2013 г., Комисия/Германия, C‑426/13 P(R), EU:C:2013:848, т. 51 и 52, и от 14 януари 2016 г., AGC Glass Europe и др./Комисия, C‑517/15 P-R, EU:C:2016:21, т. 30).
56 За да докаже неотложността, Комисията твърди, че разглежданите активни горски стопански дейности, чието извършване не се оспорва от Република Полша, имат отрицателни последици за засегнатите местообитания, които по същество се състоят от застаряващи, умиращи или мъртви дървета, нападнати или не от корояди.
57 Тъй като тези дейности съответно се изразяват именно в премахването на тези дървета, действително изглежда твърде вероятно дейностите да имат отражение върху местообитанията. За това впрочем свидетелства обстоятелството, че до одобряването на приложението от 2016 г. една от мерките за опазване на посочените местообитания е била именно изключването на дейности от такова естество в определени територии.
58 Република Полша освен това не оспорва възможността активните горски стопански дейности, от една страна, в краткосрочен план да променят естествени местообитания, посочени в приложение I към Директивата за местообитанията, като например заблатените гори (код 91D0 по Натура 2000), алувиалните гори с върба, топола, елша и ясен (код 91E0 по Натура 2000) и субконтиненталните дъбово-габърови гори (код 9170 по Натура 2000), и защитени животински видове, посочени в приложение II и приложение IV, буква а) към тази директива, като например сапроксилните бръмбари, и от друга страна, да засегнат видове птици, посочени в приложение I към Директивата за птиците, по-специално трипръстия кълвач (Picoides tridactylus), белогръбия кълвач (Dendrocopos leucotos), врабчовата кукумявка (Glaucidium passerinum) и пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus).
59 Такива последици съответно могат да съставляват значителна и непоправима вреда за интересите на Съюза и за общото наследство. Всъщност, след като веднъж настъпи вредата в резултат на изсичането и премахването на застаряващите дървета и на мъртвата дървесина, включително на дърветата, умиращи прави, тя впоследствие не може да се поправи, ако твърдяното от Комисията неизпълнение на задължения от страна на Република Полша бъде установено, при това поради явната невъзможност — както правилно отбелязва Комисията — да се възстанови първоначалното състояние на засегнатите от тези дейности територии. Освен това тежестта на твърдяната от Комисията вреда се потвърждава от възможността при продължаване на тези дейности — предвид също техните мащаби и интензитет — да се стигне до необратимо преобразуване на немалка площ естествена гора в експлоатирана гора, което може да доведе до загуба на местообитания на редки видове, сред които множество изчезващи бръмбари и птици. Въпреки че между страните няма съгласие по въпроса дали количеството добита дървесина се вписва в някаква тенденция към увеличаване или намаляване спрямо периода, предшестващ извършеното с приложението от 2016 г. изменение, за целите на преценката на условието за неотложност в настоящото обезпечително производство е достатъчно да се отбележи, че само като се вземат предвид предоставените от самата Република Полша данни в писменото ѝ становище, това количество е възможно да възлезе на 188 000 m3, а това представлява значителен по обем дърводобив.
60 Освен това, както бе припомнено в точка 42 от настоящото определение, законодателството на Съюза относно защитата на околната среда трябва да се тълкува в светлината на принципа на предпазните мерки.
61 Поради това, предвид липсата на пръв поглед на научни данни, които да изключват извън всякакво съмнение възможността разглежданите активни горски стопански дейности да породят увреждащи и непоправими последици за защитените местообитания на територията от Натура 2000 „Puszcza Białowieska“, посочени в иска на Комисията, трябва да се приеме, че неотложността на исканите от Комисията временни мерки е доказана.
По претеглянето на интересите
62 В съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 29 от настоящото определение, трябва също така да се определи дали претеглянето на интересите подкрепя постановяването на исканите временни мерки или отхвърлянето на молбата.
63 Според Комисията общественият интерес от поддържане на благоприятно състояние на запазване на естествените местообитания и видовете в естествените гори на територията от Натура 2000 „Puszcza Białowieska“ е по-важен от интереса на Република Полша да се бори срещу смърчовия корояд, по-специално предвид принципа на предпазните мерки.
64 Всъщност, най-напред, в плана за управление на горите, в сила преди извършеното с приложението от 2016 г. изменение, нито разпространението на смърчовия корояд се признавало за заплаха за състоянието на запазване на местообитанията на посочената територия, нито пък се приемало, че борбата срещу смърчовия корояд чрез изсичане на дървесни масиви и премахване на нападнати смърчове е подходяща мярка за опазване. Напротив, от този план за управление на горите следвало, че за местообитанията на пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus), врабчовата кукумявка (Glaucidium passerinum) и трипръстия кълвач (Picoides tridactylus) премахването на вековните смърчове, нападнати от смърчовия корояд, е опасно.
65 По-нататък, при настоящото състояние на научните познания, етапите на разпространение на смърчовия корояд трябвало да се разглеждат като част от естествения цикъл при старите гори, в които има смърчове. Според научните изследвания съответно не било желателно да се провежда активна борба срещу разпространението на смърчовия корояд чрез масово изсичане на нападнати и изсъхнали дървета в гори, чиято основна функция е защита и опазване на биологичното разнообразие. Противното било възможно само в експлоатираните гори, където критерият за преценка на състоянието на горите е качеството на масивите и търговската стойност на суровините, които те представляват, и в този случай смърчовият корояд се явявал вреден организъм.
66 Накрая, Комисията подчертава, че развлекателната, туристическата или природната привлекателност на Беловежката гора по никакъв начин не се засяга неблагоприятно от периодите на разпространение на смърчовия корояд.
67 Република Полша от своя страна твърди, че приложението от 2016 г. не е прието нито поради интереси от икономическо естество, нито само с цел да се води борба срещу смърчовия корояд в рамките на обичайното управление на горските ресурси. Според тази държава членка с въпросното приложение се цели единствено ограничаване на опасностите от увреждане на естествените местообитания в Беловежката гора.
68 Докато полските власти прилагали две алтернативни мерки за защита — едната активна, а другата пасивна — Комисията, напротив, възнамерявала да уеднакви способите за опазване на местообитанията в целия Съюз, при това като се следва само пасивната мярка за защита, независимо от предвидимите последици за околната среда.
69 На практика според Република Полша спирането на разглежданите активни горски стопански дейности би създало опасност от унищожаване на важни естествени местообитания, защитени и по силата на правото на Съюза, и на полското право, което може да причини непоправима вреда на околната среда.
70 В това отношение съгласно полското право — в което се предвиждало задължение за обезщетяване, ако гора бъде лишена от качеството ѝ на горска територия — вредата за околната среда в резултат на спирането на разглежданите активни горски стопански дейности щяла да възлезе на 3 240 000 000 PLN (полски злоти) (т.е. около 757 000 000 EUR).
71 Република Полша освен това отбелязва, че има опасност спирането на тези дейности да нанесе икономически и социални вреди, които е невъзможно да се изразят количествено, тъй като на населението в околността би било забранено да упражнява различни икономически дейности, които извършва в момента в Беловежката гора, а именно експлоатацията на приземната горска растителност или производството на мед.
72 В това отношение трябва да се отбележи, че предвид представените от страните доказателства интересите, които трябва да се претеглят, са, от една страна, опазването на местообитанията и видовете, посочени в точка 1 от настоящото определение, от евентуална заплаха, изразяваща се в извършване на разглежданите активни горски стопански дейности, и от друга страна, интересът да не се допусне увреждане на естествените местообитания в Беловежката гора поради присъствието на смърчовия корояд.
73 Най-напред, докато Комисията описва с доводи наличието на опасност от значителна и непоправима вреда за редица местообитания, засегнати от тези дейности, от своя страна Република Полша само твърди, че те са необходими, по-специално за да се води борба срещу смърчовия корояд и съответно да се осигури опазването на защитените естествени местообитания в територията от Натура 2000 „Puszcza Białowieska“, като между тях отбелязва само това на субконтиненталните дъбово-габърови гори.
74 По-нататък, Република Полша не уточнява причините, поради които спирането на въпросните дейности до постановяване на съдебното решение по съществото на спора — съответно най-вероятно за едва няколко месеца, считано от датата на настоящото определение — може да причини значителна и непоправима вреда на това местообитание.
75 Освен това изтъкнатото от Република Полша обстоятелство, че разглежданите активни горски стопански дейности се извършват само в ограничена част от територията от Натура 2000 „Puszcza Białowieska“, не подкрепя защитаваната от тази държава членка теза, а напротив, засилва позицията на Комисията, според която временното спиране на тези дейности няма да нанесе никаква значителна вреда на посочената територия.
76 Накрая, при положение че разглежданите активни горски стопански дейности явно въздействат пряко върху посочените от Комисията местообитания, последиците от спирането на тези дейности за местообитанието на субконтиненталните дъбово-габърови гори биха били само непреки и биха зависели от действителното разпространение на смърчовия корояд и от вредоносния характер на това разпространение. Като се има предвид, както твърди Република Полша, че въпросните дейности са част от обичайното управление на горските ресурси, спирането им за период от едва няколко месеца, считано от датата на настоящото определение, не може да има толкова увреждащи последици колкото тези от продължаването на същите дейности за другите засегнати местообитания. При всички положения Република Полша не обяснява на какви данни се основава твърдението ѝ, че спирането на разглежданите активни горски стопански дейности ще доведе до унищожаване на местообитанието на субконтиненталните дъбово-габърови гори.
77 Освен това именно с цел възможно най-голямо намаляване на периода, през който разглежданите активни горски стопански дейности ще бъдат спрени в очакване на съдебното решение по съществото по спора, и предвид изтъкнатите от Република Полша доводи във връзка с неотложността от произнасяне по иска за установяване на неизпълнение на задължения, на 9 август 2017 г. председателят на Съда не само решава да уважи искането на Комисията дело C‑441/17 да се разгледа с предимство в съответствие с член 53 от Процедурния правилник на Съда, но и с определение от 11 октомври 2017 г. решава служебно делото да бъде разгледано по реда на бързото производство, предвидено в член 133, параграф 3 от същия процедурен правилник.
78 Що се отнася до твърдените от Република Полша вреди със социален характер, тя не дава никакво обяснение относно причините, поради които спирането на разглежданите активни горски стопански дейности би довело до „пълно блокиране на реализирането на социално икономическата функция на съответната територия“ и по-специално би попречило на населението в околността да използва Беловежката гора за икономически цели. При всички положения не е видно тези интереси да са по-важни от интереса от съхраняване на въпросните местообитания и видове.
79 Поради това, при липса на подробна информация за вредите, които е възможно да бъдат причинени в краткосрочен план от смърчовия корояд, е по-неотложно да не се допусне настъпване на вредите, които продължаването на разглежданите дейности би нанесло на защитената територия.
80 Въз основа на гореизложеното молбата на Комисията за постановяване на временни мерки, посочена в точка 1 от настоящото определение, следва да бъде уважена.
81 Същевременно в съответствие с тази молба от така разпоредените временни мерки по изключение трябва да се изключат разглежданите активни горски стопански дейности, когато те са абсолютно необходи и доколкото са пропорционални за непосредствено и незабавно осигуряване на обществената безопасност на лицата, както и при условие че поради обективни причини не е възможно да се приложат други не толкова радикални мерки.
82 Извършването на въпросните дейности съответно може да продължи само доколкото те се явяват единственото средство за опазване на обществената безопасност на лицата в зоните в непосредствена близост до пътните артерии или други важни инфраструктури, когато поради обективни причини опазването на тази безопасност не е възможно чрез вземане на други не толкова радикални мерки, като например обозначаване на опасностите по подходящ начин или временна забрана за публичен достъп до тези зони, придружена евентуално с подходящи санкции.
83 В това отношение, тъй като направената в точки 81 и 82 от настоящото определение уговорка във връзка с обществената безопасност представлява дерогация от постановените временни мерки, трябва да се направи уточнението, от една страна, че това изключение трябва да се тълкува стриктно, още повече че такова тълкуване осигурява полезното действие на посочените мерки.
84 От друга страна Република Полша трябва да докаже, че посочените в тези точки условия са изпълнени във всеки случай, в който предвижда да прибегне до тази дерогация, по-специално като прави снимки преди и след продължаването на разглежданите активни горски стопански дейности. Всъщност именно страната, която възнамерява да се позове на дерогация, трябва да докаже, че изключителните обстоятелства, обосноваващи тази дерогация, действително са налице (вж. в този смисъл решение от 8 април 2008 г., Комисия/Италия, C‑337/05, EU:C:2008:203, т. 58 и цитираната съдебна практика).
По искането за предоставяне на обезпечение
85 Република Полша счита, че ако молбата на Комисията бъде уважена, в съответствие с член 162, параграф 2 от Процедурния правилник изпълнението на определението за временните мерки трябва да се обвърже с предоставяне от Комисията на обезпечение на стойност, съответстваща на размера на вредите, които е възможно да бъдат нанесени в резултат на изпълнението на определението, а именно сумата от 3 240 000 000 PLN, изчислена въз основа на полското законодателство, в което, както бе посочено в точка 70 от настоящото определение, се предвижда задължение за обезщетяване, ако дадена територия бъде лишена от качеството ѝ на горска територия.
86 В това отношение трябва да се отбележи, че предоставянето на обезпечение в съответствие с посочената разпоредба може да се предвижда само ако е възможно страната, от която то се изисква, да се окаже длъжник за суми, чието заплащане трябва да се гарантира с обезпечението, и ако има опасност тя да изпадне в неплатежоспособност (определение от 12 юли 1990 г., Комисия/Германия, C‑195/90 R, EU:C:1990:314, т. 48).
87 В разглеждания случай това обаче не е така, тъй като във всички случаи не може да се очаква, че Съюзът няма да успее да понесе последиците от евентуалното му осъждане да заплати обезщетение за вреди (вж. по аналогия определение от 12 юли 1990 г., Комисия/Германия, C‑195/90 R, EU:C:1990:314, т. 49).
88 Поради това постановяването на исканите временни мерки не следва да се обвързва с предоставяне на обезпечение от Комисията.
По направеното от Комисията допълнително искане да се разпореди заплащане на периодична имуществена санкция
89 В допълнителното си искане от 13 септември 2017 г. Комисията твърди, че дейностите, чието спиране е разпоредено временно с определение на заместник-председателя на Съда от 27 юли 2017 г., Комисия/Полша (C‑441/17 R, непубликувано, EU:C:2017:622), са продължили след връчването му на посочената държава членка в нарушение на разпоредените временни мерки. В подкрепа на твърдението си Комисията по-специално се позовава на доклад, изготвен от Съвместния изследователски център (СИЦ) от 6 септември 2017 г. въз основа на сателитни снимки на територията на Białowieża и на проучване, извършено от службите на Комисията чрез съпоставка на снимки, осигурени от лица от полското гражданско общество, с официалните данни, предоставени от Службата за управление на горите относно разположението на естествените местообитания и защитените видове.
90 Въз основа на тези данни и на основание член 279 ДФЕС Комисията иска Република Полша бъде задължена да заплаща периодична имуществена санкция, в случай че не изпълни дадените разпореждания в настоящото определение. Комисията не уточнява размера на исканата периодична имуществена санкция, но с цел да може да наблюдава спазването от Република Полша на определението и при необходимост да изчисли този размер предлага същият да бъде определен според намаляването на покритата с дървета повърхност в защитените местообитания.
91 В отговор Република Полша по същество твърди, че допълнителното искане е явно недопустимо, тъй като за разлика от член 260 ДФЕС член 279 ДФЕС не оправомощава изрично Съда да налага периодични имуществени санкции на държавите членки, и че такова правомощие не може да се основава само на телеологично тълкуване на последната разпоредба. Освен това, ако в разглеждания случай това искане се уважи, това щяло да наруши правото на защита на Република Полша, тъй като тя нямала възможност да изложи позицията си нито по въпроса дали разглежданите активни горски стопански дейности се извършват в съответствие с изключението във връзка с обществената безопасност, признато в определението на заместник-председателя на Съда от 27 юли 2017 г. (Комисия/Полша, C‑441/17 R, непубликувано, EU:C:2017:622), нито относно размера на исканата периодична имуществена санкция.
92 При всички положения допълнителното искане било неоснователно, тъй като, за да приеме, че посоченото определение не е изпълнено, Комисията, от една страна, го изтълкувала неправилно, пренебрегвайки обхвата на предвиденото в него изключение във връзка с обществената безопасност, и от друга страна, се позовала на данни, лишени от всякаква доказателствена стойност.
93 По време на изслушването на 17 октомври 2017 г. страните по същество излагат повторно доводите си.
94 Във връзка с преценката на направеното от Комисията допълнително искане трябва да се отбележи, както бе припомнено в точка 43 от настоящото определение, че целта на обезпечителното производство е да гарантира пълната ефикасност на бъдещото окончателно решение, за да се избегне празнота в правната защита, осигурявана от Съда.
95 Следователно това производство е акцесорно по характер спрямо главното производство, към което се наслагва. В този контекст решението, взето от съдията по обезпечителното производство, трябва да е временно по характер в смисъл, че не може да предрешава насоката на бъдещото решение по същество, като го лиши от полезно действие (вж. в този смисъл определение от 17 май 1991 г., CIRFS и др./Комисия, C‑313/90 R, EU:C:1991:220, т. 24).
96 В установената с Договора система от правни средства за защита страната може не само да поиска на основание член 278 ДФЕС спиране на изпълнението на обжалвания акт в делото по съществото на спора, но и да се позове на член 279 ДФЕС, за да поиска постановяване на временни мерки. Въз основа на последната разпоредба съдията по обезпечителното производство по-специално може да даде подходящи разпореждания с временен характер на другата страна (определение на председателя на Съда от 24 април 2008 г., Комисия/Малта, C‑76/08 R, непубликувано, EU:C:2008:252, т. 19).
97 Следователно член 279 ДФЕС оправомощава Съда да разпорежда всякакви временни мерки, които счита за необходими, за да гарантира пълната ефикасност на бъдещото окончателно решение.
98 Действително съгласно член 160, параграф 3 от Процедурния правилник именно ищецът или съответно жалбоподателят трябва да поиска временните мерки, които според него са необходими за тази цел, и да докаже, че съответните условия за постановяването им са изпълнени.
99 След като обаче съдията по обезпечителното производство бъде сезиран, той трябва да се увери, че мерките, които възнамерява да разпореди, са достатъчно ефикасни за постигането на целта им. Именно с тази цел член 279 ДФЕС му предоставя широко право на преценка, при упражняването на което той по-специално е оправомощен с оглед на обстоятелствата във всеки отделен случай да уточни предмета и обхвата на исканите временни мерки, както и — ако счита за уместно — евентуално служебно да вземе всякакви допълнителни мерки за гарантиране на ефикасността на временните мерки, които разпорежда.
100 Съдията по обезпечителното производство по-специално трябва да може да осигури ефикасността на разпореждане, адресирано до някоя от страните на основание член 279 ДФЕС, като вземе всякакви мерки с цел тази страна да спазваопределението в обезпечителното производство. Такава мярка по-специално може да се изрази в предвиждане на налагането на периодична имуществена санкция, ако въпросното разпореждане не бъде изпълнено от съответната страна.
101 Според Република Полша само член 260 ДФЕС оправомощава Съда да налага санкции на държавите членки. От това тя заключава, че ако според Комисията Република Полша не е изпълнила задълженията си, произтичащи от определението на заместник-председателя на Съда от 27 юли 2017 г. (Комисия/Полша, C‑441/17 R, непубликувано, EU:C:2017:622), Комисията най-напред трябва да предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС и едва ако Съдът го уважи, а Република Полша не изпълни решението на Съда, Комисията съответно може да предяви иска по член 260 ДФЕС.
102 Трябва обаче да се констатира, от една страна, че при обстоятелствата в разглеждания случай периодичната имуществена санкция не може да се разглежда като санкция по същество, и от друга страна, че тълкуването, извършено от Република Полша на системата от правни средства за защита по правото на Съюза като цяло и на обезпечително производство в частност, би довело до значително намаляване на възможността това производство да постигне целта си, в случай че съответната държава членка не изпълни разпоредени срещу нея временни мерки. Всъщност с изискването държава членка да спазва временните мерки, постановени от съдията по обезпечителното производство — като в случай на неизпълнението им се предвиди налагане на периодична имуществена санкция — се цели да се гарантира ефективното прилагане на правото на Съюза, което прилагане е присъщо за посочената в член 2 от ДЕС и стояща в основата на Съюза ценност, а именно тази на правовата държава.
103 Така, макар обхватът на обезпечително производство по член 279 ДФЕС действително да се ограничава от акцесорния му характер спрямо производството по съществото на спора и от временния характер на мерките, които е възможно да се постановят при приключването му, особен за него същевременно е обемът на правомощията, признати на съдията по обезпечителното производство, за да може последният да гарантира пълната ефикасност на окончателното решение.
104 За тази цел, ако счита, че обстоятелствата по делото налагат вземане на допълнителни мерки, за да се осигури ефикасността на исканите временни мерки, на основание член 279 ДФЕС съдията по обезпечителното производство по-специално има правомощия да предвиди налагане на периодична имуществена санкция на държава членка, в случай че тя не изпълнява разпоредените временни мерки.
105 Всъщност, тъй като възможността за налагане на периодична имуществена санкция в такъв случай допринася за възпирането на съответната държава членка от неизпълнение на разпоредените временни мерки, тя засилва ефикасността на последните и съответно гарантира пълната ефикасност на окончателното решение, като изцяло се вписва в рамките на целта по член 279 ДФЕС.
106 Що се отнася до твърдението на Република Полша, че налагането на периодична имуществена санкция не било обратимо и поради това излизало от приложното поле на член 279 ДФЕС, трябва да се припомни, че решението, взето от съдията по обезпечителното производство, е с временен характер в смисъл, че не може да предрешава насоката на бъдещото решение по същество, като го лиши от полезно действие.
107 Предвиждането на налагане на периодична имуществена санкция единствено с цел да се осигури изпълнението на разглежданите временни мерки, по никакъв начин не предрешава насоката на бъдещото решение по същество.
108 Следователно допълнителна мярка, в която се предвижда налагане на периодична имуществена санкция в случай на неизпълнение от съответната държава членка на разпоредените временни мерки, попада в приложното поле на член 279 ДФЕС.
109 В разглеждания случай — без на този етап да е необходимо да се установява дали, както твърди Комисията, Република Полша не е изпълнила определението на заместник-председателя на Съда от 27 юли 2017 г., Комисия/Полша(C‑441/17 R, непубликувано, EU:C:2017:622) — трябва да се отбележи, че по делото е налице съвкупност от достатъчно доказателства, които карат Съдът да се съмнява, че тази държава членка е изпълнила посоченото определение и че е готова да изпълнява настоящото определение до произнасянето на съдебното решение по съществото на спора.
110 Всъщност според Република Полша ограничително тълкуване на изключението във връзка с обществената безопасност, предвидено в определението на заместник-председателя на Съда от 27 юли 2017 г., Комисия/Полша(C‑441/17 R, непубликувано, EU:C:2017:622), не може да се възприеме и тя най-общо твърди, че това определение е било изпълнено изцяло и че с дейностите, чието извършване е продължило след връчването му, се е целяло единствено осигуряване на обществената безопасност.
111 Освен това в подкрепа на допълнителното си искане Комисията представя на Съда сателитни снимки, от които е видно, че разглежданите активни горски стопански дейности са продължили в части от горската територия, където предвид изискванията, свързани с обществената безопасност, необходимостта тези дейности да не спират не е била очевидна.
112 Макар според Република Полша тези сателитни снимки да нямат никаква доказателствена стойност, взети заедно, те все пак са достатъчни за пораждането на съмнения относно пълното изпълнение от страна на Република Полша на определението на заместник-председателя на Съда от 27 юли 2017 г. (Комисия/Полша, C‑441/17 R, непубликувано, EU:C:2017:622), както и относно намерението на тази държава членка да изпълни настоящото определение, що се отнася по-специално до тълкуването на предвиденото в него изключение във връзка с обществената безопасност. В това отношение поверяването от Република Полша на преценката на изискванията, свързани с обществената безопасност, на сформиран ad hoc независим комитет не може да освободи тази държава членка от отговорността ѝ да осигури спазването на ограниченията на това изключение.
113 При това положение, ако настоящото определение се сведе до потвърждаване на мерките, разпоредени с определението на заместник-председателя на Съда от 27 юли 2017 г., Комисия/Полша (C‑441/17 R, непубликувано, EU:C:2017:622), не може да се изключи рискът ефикасността му да се окаже ограничена.
114 Ето защо предвид специфичните обстоятелства в разглеждания случай, след като в точки 81 и 82 от настоящото определение бе уточнен обхватът на изключението във връзка с обществената безопасност, както поиска Комисията по време на изслушванията на 11 септември 2017 г. и 17 октомври 2017 г., е необходимо ефикасността на разпоредените временни мерки да се засили чрез настоящото определение, като се предвиди налагане на периодична имуществена санкция, в случай че Република Полша не изпълни незабавно и изцяло въпросните временни мерки, с цел възпиране на тази държава членка да не забавя привеждането на поведението си в съответствие с настоящото определение.
115 За тази цел на Република Полша съответно трябва да се разпореди в петнадесетдневен срок от връчването на настоящото определение да уведоми Комисията за всички мерки, които ще вземе, за да го изпълни изцяло — включително спирането по отношение на разглежданата гора на действието на актовете, посочени в точки 25 и 26 от настоящото определение — като въз основа на доводи уточни разглежданите активни горски стопански дейности, които възнамерява да продължи поради необходимостта им за осигуряване на обществената безопасност в съответствие с точки 81 и 82 от настоящото определение.
116 Ако Комисията счете, че Република Полша не е изпълнила изцяло настоящото определение, тя може да поиска производството да бъде възобновено. В подкрепа на такова искане Комисията евентуално ще трябва да докаже, че Република Полша не е спряла разглежданите активни горски стопански дейности, и ако за това се представят доказателства, тази държава членка ще трябва да докаже, че продължаването на тези дейности е обоснована поради необходимостта им за осигуряване на обществената безопасност в съответствие с точки 81 и 82 от настоящото определение. Съдът ще се произнесе с ново определение по евентуалното неизпълнение на настоящото определение.
117 В това отношение, най-напред, трябва да се има предвид, че с настоящото определение се потвърждават временни мерки, които вече са разпоредени с определение на заместник-председателя на Съда от 27 юли 2017 г., Комисия/Полша (C‑441/17 R, непубликувано, EU:C:2017:622), и то е част от производство относно временни мерки, чието изпълнение е необходимо, за да се избегне нанасяне на значителна и непоправима вреда на въпросната територия, и чието постановяване е решено по-специално чрез претегляне на съответните интереси. По-нататък, изискваното от Република Полша поведение се изразява в спиране на разглежданите активни горски стопански дейности, поради което ефикасността на тези временни мерки е свързана с незабавното им изпълнение. Накрая, дори да се предположи, че изпълнението на настоящото определение поражда тълкувателни съмнения у Република Полша, за тях трябва да се намери разрешение в съгласие с Комисията при спазване на общото задължение за лоялно сътрудничество.
118 Ако бъде установено нарушение, Съдът ще разпореди на Република Полша да заплаща на Комисията периодична имуществена санкция в размер на поне 100 000 EUR на ден, считано от деня на уведомяване на Република Полша за настоящото определение и до изпълнението му от тази държава членка или до постановяването на съдебното решение, с което ще приключи производството по дело C‑441/17.
119 С оглед на гореизложеното Съдът не следва да се произнася по допълнителното искане на Комисията.
По изложените съображения Съдът (голям състав) определи:
1) Република Полша да спре незабавно и до постановяване на съдебното решение, с което ще приключи производството по дело C‑441/17,
– активните горски стопански дейности в местообитания 91D0 (заблатени гори) и 91E0 (алувиални гори с върба, топола, елша и ясен) и във вековните дървесни масиви в местообитание 9170 (субконтинентални дъбово-габърови гори), както и в местообитанията на белогръбия кълвач (Dendrocopos leucotos), трипръстия кълвач (Picoides tridactylus), врабчовата кукумявка (Glaucidium passerinum), пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus), осояда (Pernis apivorus), червеногушата мухоловка (Ficedula parva), беловратата мухоловка (Ficedula albicollis) и гълъба хралупар (Colomba oenas) и в местообитанията на сапроксилните бръмбари Cucujus cinnaberinus, Boros schneideri, Phryganophilus ruficollis, Pytho kolwensis, Rhysodes sulcatus и Buprestis splendens, и
– премахването на мъртви вековни смърчове и изсичането на дървета при увеличаването на обема на дърводобива в територия PLC200004 „Puszcza Białowieska“ (Полша),
които мерки произтичат от Заповед на министъра на околната среда на Република Полша от 25 март 2016 г. и от член 1, точки 2 и 3 от Заповед № 51 на генералния директор на Lasy Państwowe (Служба за управление на горите, Полша) от 17 февруари 2017 г.
2) По изключение Република Полша може да продължи да прилага мерките, посочени в точка 1 от диспозитива на настоящото определение, когато те са абсолютно необходими и доколкото са пропорционални за непосредствено и незабавно осигуряване на обществената безопасност на лицата, както и при условие че поради обективни причини не е възможно да се приложат други не толкова радикални мерки.
Извършването на въпросните дейности съответно може да продължи само доколкото те се явяват единственото средство за опазване на обществената безопасност на лицата в зоните в непосредствена близост до пътните артерии или други важни инфраструктури, когато поради обективни причини опазването на тази безопасност не е възможно чрез вземане на други не толкова радикални мерки, като например обозначаване на опасностите по подходящ начин или временна забрана за публичен достъп до тези зони, придружена евентуално с подходящи санкции.
3) В петнадесетдневен срок от връчването на настоящото определение Република Полша да уведоми Европейската комисия за всички мерки, които ще вземе, за да го изпълни изцяло, като въз основа на доводи уточни активните горски стопански дейности, които възнамерява да продължи поради необходимостта им за осигуряване на обществената безопасност в съответствие с точки 81 и 82 от настоящото определение.
4) Не се произнася по допълнителното искане на Европейската комисия.
5) Не се произнася по съдебните разноски.
Подписи