Жалба, подадена на 14 септември 2015 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (шести разширен състав) на 2 юли 2015 г. по съединени дела T-425/04 RENV и T-444/04 RENV, Франция и Orange/Комисия
(Дело C-486/15 P)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: C. Giolito, B. Stromsky, D. Grespa и T. Maxian Rusche, служители в правната служба)
Други страни в производството: Френска република, Orange (по-рано France Télécom), Федерална република Германия
Искания на жалбоподателя
да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз (шести разширен състав) от 2 юли 2015 г. по съединени дела T-425/04, Френска република/Комисия, и T-444/04, France Télécom/Комисия, в частта, в която:
се отменя член 1 от Решение 2006/621/ЕО на Комисията от 2 август 2004 година относно държавната помощ, приведена в действие от Франция в полза на France Télécom1 ,
се осъжда Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски, както и осем десети от съдебните разноски, направени от Френската република и от Orange по дела T-425/04 и T-444/04.
да се постанови окончателно решение по спора и да се отхвърлят жалбите на жалбоподателите, както и да се осъдят жалбоподателите да понесат разноските, направени във всички съдебни производства,
при условията на евентуалност, да се върне делото за ново разглеждане от Общия съд, който да се произнесе и по разноските, направени в настоящото производство.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си Комисията излага четири основания.
На първо място тя смята, че мотивите на решението на Общия съд са непълни и противоречиви. Всъщност Общият съд не взел предвид принципите, изведени в постановеното по жалбите пред Съда решение2 , и не се произнесъл надлежно по доводите, представени от Комисията в производството, образувано след връщанe на делото за ново разглеждане.
На второ място Комисията твърди, че Общият съд е допуснал редица нарушения на член 107, параграф 1 ДФЕС. Вследствие на тези нарушения при анализа на критерия за частния инвеститор Общият съд не отчел изявленията на публичните органи между юли и декември 2002 г. и частта относно „успокояването на пазарите“ от съобщението от 4 декември 2002 г. Първо, като се стремил да приложи критерия за разумния частен инвеститор към конкретен момент, Общият съд всъщност не се съобразил с даденото от Съда разрешение, а именно че случаят трябва да се разгледа в контекста на онзи момент, в който са били приети мерките за подпомагане, и да се отчетат всички релевантни обстоятелства. Според Комисията Общият съд явно не отчита факта, че дадена помощ може да произтича от няколко мерки, които са свързани помежду си и не могат да бъдат отделени една от друга. Второ, Общият съд допуснал редица грешки при прилагане на правото, що се отнася до връзката между понятието за предимство и прилагането на критерия за разумния частен инвеститор. Комисията по-специално упреква Общия съд в това, че е приложил критерия за разумния частен инвеститор само за малка част от периода, през който са се проявили последиците от предимството. Трето, Комисията твърди, че Общият съд е изключил свързани с контекста фактори от обхвата на проверката си. Четвърто, вместо да разгледа общо няколко предимства, Общият съд без основание се ограничил до това да разгледа предимствата от едно и също естество. Пето, Общият съд не приложил установения от Съда критерий за определяне дали държавните мерки са неразривно свързани и трябва да бъдат разглеждани заедно. Шесто, Комисията оспорва констатацията на Общия съд за наличие на събития, представляващи „прекъсване“ на поредицата от държавни мерки в периода септември—декември 2002 г. Според Комисията такова „прекъсване“ не е основание за отделна проверка на мерките, приети преди и след тази дата. Накрая Комисията оспорва мотивите на Общия съд относно опасността, свързана с доброто име. На трето място Комисията упреква Общия съд, че е превишил пределите на правомощието си за контрол за законосъобразност на административните актове.На последно място Комисията смята, че Общият съд е тълкувал неправилно и дори е изопачил решението ѝ.
____________1 ОВ L 257, 2006 г., стр. 11 Решение Bouygues и др./Комисия и др., C-399/10 P и C-401/10 P, EU:C:2013:175.