Language of document : ECLI:EU:F:2008:65

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (втори състав)

22 май 2008 година(*)

„Публична служба — Общ конкурс — Условия за допускане — Изискван професионален опит — Отказ да се назначи кандидат от списъка с резервите — Право на преценка на конкурсната комисия и на органа по назначаването“

По дело F‑145/06

с предмет жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ,

César Pascual García, с местожителство в Мадрид (Испания), за който се явяват адв. B. Cortese и адв. C. Cortese, avocats,

жалбоподател,

срещу

Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н J. Currall и г‑жа M. Velardo, в качеството на представители,

ответник,

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав),

състоящ се от: г‑н S. Van Raepenbusch (докладчик), председател, г‑жа I. Boruta и г‑н H. Kanninen, съдии,

секретар: г‑н R. Schiano, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 март 2008 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалба, постъпила по факс на 22 декември 2006 г. в секретариата на Съда на публичната служба (оригиналът от която е внесен на 2 януари 2007 г.), г‑н Pascual García, успешно издържал общ конкурс EPSO/B/23/04 (ОВ С 81 А, 31.3.2004 г., стр. 17), по-специално иска отмяна на Решение от 7 април 2006 г. на генералния директор на Съвместния изследователски център (СИЦ) на Комисията на Европейските общности, разположен в Испра (Италия), да не вземе предвид неговата кандидатура във връзка с обявлението за свободна длъжност COM/2005/2969 и да направи отбелязване в списъка с резервите на посочения конкурс, уведомяващо службите за обстоятелството, че жалбоподателят не отговаря на условията за допускане до посочения конкурс (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

 Обстоятелства, предхождащи спора

2        През август 1998 г. жалбоподателят придобива бакалавърска степен по физика и химия, а през 2000 г. — бакалавърска степен по материалознание от Свободния университет в Мадрид (Испания) (Universidad autonoma de Madrid, наричан по-нататък „UAM“).

3        От 1 февруари 2001 г. до 31 януари 2004 г. той работи във Висшето общо училище в Пиза (Италия) (Scuola Normale Superiore, наричано по-нататък „SNS“) и в Националния институт по физика на материята (Istituto Nazionale per la Fisica della Materia, наричан по-нататък „INFM“) на длъжност за повишаване на квалификацията по физика на кондензираната материя (posto di perfezionamento triennale in fisica della materia condensata, наричана по-нататък „докторантурата“). През този период той извършва научни изследвания в областта на полупроводниците и на нанонауката в рамките на „National Enterprise for nanoScience and nanoTechnology“, съвместно предприятие за научни изследвания, учредено от SNS и INFM (наричано по-нататък „NEST“), като преминава и 150 часа занятия.

4        Следва да се отбележи, че след въвеждането на докторантурата в Италия с Decreto del Presidente della Repubblica 11 luglio 1980, n. 382, Riordinamento della docenza universitaria, relativa fascia di formazione nonché sperimentazione organizzativa e didattica (Указ на президента на републиката от 11 юли 1980 г. № 382 относно реформата във висшето образование, съответния организационен и дидактичен обхват на преподавателската и научно-изследователската дейност, GURI, бр. 209, 31.7.1980 г.) Legge 18 giugno 1986, n. 308, Equipollenza del Diploma di Perfezionamento della Scuola Normale Superiore di Pisa con il titolo di Dottore di Ricerca (Закон от 18 юни 1986 г. № 308, GURI, бр. 149, 30.6.1986 г.) приравнява дипломите за повишаване на квалификацията (diploma di perfezionamento), издадени от SNS, с тези за научната степен доктор (dottore di ricerca), издавани от останалите италиански университети.

5        От 2 февруари 2004 г. до 1 февруари 2005 г. жалбоподателят продължава да работи в SNS, но по договор за сътрудничество по научно-изследователски дейности (contratto di collaborazione ad attività di ricerca, наричан по-нататък „научно-изследователския договор“).

 Общ конкурс EPSO/B/23/04

6        На 31 март 2004 г. е публикувано обявление за общ конкурс EPSO/B/23/04 за съставяне на списък с резерви за бъдещи назначения на обслужващи техници (B 5/B 4) в областта на научните изследвания и техниката (наричано по-нататък „обявлението за конкурс“). Конкурсът, за който жалбоподателят подава кандидатурата си, обхваща различни области, и по-специално „физика [на] материалознание[то], механика[та] и електроника[та]“. Крайният срок за записване е определен на 30 април 2004 г.

7        Що се отнася до област „физика, материалознание, механика и електроника“, функциите са описани в дял А, точка І от обявлението за конкурса по следния начин:

„Функциите основно се състоят в:

–        експлоатация и проектиране въз основа на указания на експериментални съоръжения, прилагане на експериментални мерки,

–        изработване и използване на аналитични техники,

–        проверка и утвърждаване на резултатите,

–        прилагане на методи за осигуряване на качеството в областите по-горе.

[…]

И по-специално:

–        измервателна апаратура, системи за наблюдение, измервателни и сензорни системи в областта на околната среда, здравеопазването, енергията от възобновяеми източници и емисиите,

–        анализ и третиране на материалите за биомедицински технологии,

–        проектиране и изграждане на експериментални съоръжения,

–        монтаж и поддръжка на хидравлични системи, високо налягане, ниско налягане и криогения,

–        метрология,

–        отговорност за електронна и електротехническа лаборатория,

–        отговорност и поддръжка на електронни съоръжения,

–        получаване на данни и моделиране.“

8        Дял А, точка ІІ от обявлението за конкурса уточнява условията за допускане, отнасящи се до документите или дипломите, до професионалния опит и езиковите познания, на които кандидатите трябва да отговарят към датата на определения краен срок за записване. Що се отнася по-специално до изисквания професионален опит, част 2 гласи следното:

„След получаване на диплома или удостоверението за завършена горна степен на средното образование, кандидатите трябва да са придобили професионален опит с минимална продължителност от четири години при пълно работно време, от които две години да са във връзка с естеството на функциите.

Приема се като професионален опит най-много до две години:

–        периодът на провеждане на стаж за специализация или за повишаване на професионалната квалификация, подготвящ за упражняването на определените в дял А, точка І функции, когато е надлежно удостоверен,

–        всеки допълнителен период на обучение, образование или научни изследвания, подготвящ за упражняването на определените в дял А, точка І функции и удостоверен с диплом за образователна степен, не по-ниска от допустимата за конкурса.

Ако периодът на стажа за специализация или за повишаване на професионалната квалификация съвпада с периода на професионална дейност, конкурсната комисия взема предвид само срока на професионалната дейност.“

9        Част 3, „Пълна кандидатура“, от дял В предвижда, че гражданството, образованието, обучението, стажът, научните изследвания и професионалният опит трябва да бъдат подробно изложени във формуляра за кандидатстване, към който трябва да се приложат доказателства и въз основа на който конкурсната комисия следва да провери дали кандидатите отговарят на посочените в дял А, точка ІІ от обявлението за конкурса условия.

10      С писмо от 30 март 2005 г. Службата за подбор на персонала на Европейските общности (EPSO) информира жалбоподателя, че отговаря на всички предвидени в обявлението за конкурса условия, а по-късно с писмо от 13 октомври 2005 г. EPSO му съобщава, че неговото име е било вписано в списъка с резерви, чийто срок изтича на 31 декември 2007 г., без обаче това да му гарантира евентуално назначаване.

 Обявление за свободна длъжност COM/2005/2969

11      СИЦ публикува обявлението за свободна длъжност COM/2005/2969 — B*3/B*11 (наричано-по-нататък „обявлението за свободна длъжност“). На 21 ноември 2005 г. жалбоподателят е поканен на събеседване за назначаване на работа в Института по здравеопазване и защита на потребителите в Испра (наричан по-нататък „ISPC“). Това събеседване се провежда на 6 декември същата година.

12      На 14 декември 2005 г. жалбоподателят е поканен на събеседване за назначаване на работа и в Института за трансурановите елементи към СИЦ в Карлсруе (Германия). Определената за събеседването дата е 17 януари 2006 г.

13      С писмо от 16 декември 2005 г. началникът на отдел „Човешки ресурси“ в СИЦ, Испра, информира жалбоподателя, че ще бъде назначен на длъжността, предмет на обявлението за свободна длъжност, и че назначаването му все още зависи от резултатите от медицинския преглед и от проверката за сигурност.

14      Пред следващите дни в поредица от телефонни разговори и в електронно съобщение избирането именно на жалбоподателя за свободната длъжност се потвърждава. От тези контакти е видно още, че ако той приеме длъжността, трябва да откаже поканата за събеседване за назначаване на работа от Института за трансуранови елементи в Карлсруе.

15      На 23 януари 2006 г. жалбоподателят преминава медицински преглед. Същия ден той се среща с научния ръководител на службата в ISPC, в която се очаква да встъпи в длъжност. За дата на встъпването му в длъжност в СИЦ е определен 1 април 2006 г.

16      Жалбоподателят внася в отдел „Човешки ресурси“ в СИЦ и всички изпратени на EPSO материали по неговата преписка. Впоследствие той решава да прекрати трудовото си правоотношение със SNS и да не отговаря на други предложения за наемане на работа.

17      С електронно съобщение от 3 март 2006 г., изпратено от отдел човешки ресурси в СИЦ, жалбоподателят е поканен да представи всякакви допълнителни документи във връзка с професионалния си опит, за да се определи по-специално периодът от време, посветен на образование, и този, който е посветен на научни изследвания в рамките на неговата докторантура. Жалбоподателят изпълнява това искане.

18      На 20 март 2006 г., след като все още не получава официално предложение за наемане на работа, жалбоподателят се свързва по електронната поща с посочения по-горе научен ръководител на ISPC, който го уверява, че ще се осведоми от компетентната служба.

19      На 21 март 2006 г. след телефонен разговор с отдел човешки ресурси в СИЦ жалбоподателят получава от него електронно съобщение, което го информира, че след изпращането на поисканите допълнителни документи все още е налице съмнение по въпроса дали към датата 30 април 2004 г. той е отговарял на необходимите условия за допускане до участие в конкурс EPSO/B/23/04.

20      На 25 март 2006 г. жалбоподателят изпраща в СИЦ писмо от директора на NEST, удостоверяващо научно-изследователските дейности, извършени от него в периода от 1 февруари 2001 г. до 30 април 2004 г.

21      В решение от 7 април 2006 г. генералният директор на СИЦ приема, че кандидатурата на жалбоподателя не може да се вземе предвид поради обстоятелството, че последният не удовлетворява условията за допускане до разглеждания конкурс. Същевременно посоченият директор решава, че в списъка с резерви от посочения конкурс ще се направи отбелязване в този смисъл, за да информира за това службите на Комисията. Това решение е съобщено на жалбоподателя с писмо от 17 април 2006 г.

22      На 19 юни 2006 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „правилник“) жалбоподателят подава жалба срещу обжалваното решение, като посочва, че то неправилно отчита продължителността на неговия професионален опит, който бил пет години и осем месеца.

23      На 21 август 2006 г. жалбоподателят изпраща и обяснителен документ, който Комисията квалифицира като допълнителна, но просрочена жалба, която според нея не може валидно да допълни жалбата от 19 юни 2006 г.

24      С решение от 22 септември 2006 г., съобщено на жалбоподателя на 13 ноември 2006 г., органът по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) отхвърля жалбата.

25      В решението за отхвърляне на жалбата ОН приема за професионален опит по смисъла на обявлението за конкурса годините за образование на жалбоподателя за получаване на бакалавърска степен по физика от септември 1993 г. до август 1998 г. в съответствие с предвидената в точка ІІ 2, втора алинея от дял А от посоченото обявление горна граница от 2 години, както и периода от една година и седем месеца, от август 1998 г. до март 2000 г., по време на който жалбоподателят е работил като заето лице в UAM. Обратно, ОН отказва да вземе предвид като професионален опит други периоди на дейност на жалбоподателя. Става въпрос по-специално за:

–        36 месеца — от 1 февруари 2001 г. до 30 януари 2004 г., през които жалбоподателят сътрудничи на NEST по време на своята докторантура в SNS,

–        3 месеца — от 2 февруари 2004 г. до 30 април същата година, датата на крайния срок за подаване на кандидатури съгласно обявлението за конкурса, по време на които жалбоподателят е обвързан със SNS от научно-изследователския договор.

26      По този начин ОН признава на жалбоподателя само три години и седем месеца професионален опит и приема, че същият не достига изисквания от обявлението за конкурса праг от четири години опит.

 Искания на страните

27      Жалбоподателят моли Съда на публичната служба:

–        да отмени обжалваното решение,

–        при необходимост да отмени решението на ОН от 22 септември 2006 г., с което се отхвърля жалбата му,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

28      Комисията иска от Съда на публичната служба:

–        да отхвърли жалбата,

–        да се произнесе по съдебните разноски в съответствие със закона.

 От правна страна

29      В подкрепа на настоящата жалба жалбоподателят сочи четири правни основания. Три от тях са изведени, на първо място — от злоупотреба с процесуални възможности, на второ място — от нарушение на правната уредба, наложена с обявлението за конкурса, както и от явна грешка в преценката и липса на мотиви, на трето място — от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Четвъртото правно основание, посочено при условията на евентуалност, се извежда от нарушение на принципа на равно третиране.

 По първите две правни основания, изведени, от една страна, от злоупотреба с процесуални възможности и от друга страна, от нарушение на правната уредба, наложена с обявлението за конкурса, както и от явна грешка в преценката и липса на мотиви

 Доводи на страните

30      Що се отнася до първото правно основание, след като напомня ограниченията на съдебния контрол върху дейността на конкурсната комисия, като общностният съд може да санкционира единствено явна грешка в преценката, жалбоподателят изтъква, че същите ограничения се налагат за контрола, упражняван от ОН върху решенията на конкурсната комисия, отнасящи се по-специално до условията за допускане до разглеждания конкурс.

31      В случая обаче конкурсната комисия, без да допуска явна грешка в преценката, приема, че жалбоподателят отговаря на условията за допускане до конкурса, и по-специално на тези, които са свързани с продължителността на професионалния опит.

32      Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е опорочено поради злоупотреба с процесуални възможности, доколкото ОН замества преценката на конкурсната комисия относно документите и професионалния опит на заинтересуваното лице със своята преценка в отсъствието на каквато и да било грешка в преценката от нейна страна.

33      Комисията отвръща, че макар комисията за конкурс по документи и изпит да разполага с широки права, когато преценява представените от кандидатите дипломи или техния професионален опит, все пак ОН не би могъл по отношение на определено решение, което трябва да вземе, да е обвързан от опорочено поради незаконосъобразност решение на конкурсната комисия (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 15 септември 2005 г. по дело Luxem/Комисия, T‑306/04, Recueil FP, стр. I‑A‑263 и ІІ‑1209, точка 23). Следователно с приемането на обжалваното решение ОН не допуснал каквото и да било нарушение на процедурните правила.

34      Що се отнася до второто правно основание, главното твърдение на жалбоподателя е, че ОН е нарушил правната уредба, наложена от обявлението за конкурса, по отношение на понятието „професионален опит“ и е допуснал явна грешка в преценката.

35      Според жалбоподателя изискваният от кандидатите в конкурс професионален опит трябва да се тълкува съгласно съдебната практика изключително в светлината на предназначението на съответния конкурс, произтичащо от общото описание на задачите за изпълнение (Решение на Първоинстанционния съд от 22 май 1990 г. по дело Sparr/Комисия, T‑50/89, Recueil, стр. II‑207, точка 18, Решение на Първоинстанционния съд от 6 ноември 1997 г. по дело Wolf/Комисия, T‑101/96, Recueil FP, стр. I‑A‑351 и ІІ‑949, точка 74 и Решение на Първоинстанционния съд от 16 март 2005 г. по дело Ricci/Комисия, T‑329/03, Recueil FP, стр. I‑A‑69 и ІІ‑315, точка 52).

36      В настоящия случай целта на конкурса е създаването на списък с резерви за назначаване на обслужващи техници в „област 2: физика, материалознание, механика и електроника“ за упражняването на посочените в точка І от дял А на обявлението за конкурса функции.

37      Жалбоподателят напомня, че съгласно точка ІІ 1, „Документи или дипломи“, от дял А на обявлението за конкурса „[к]андидатите трябва да са завършили пълния курс на горната степен на средното образование, което се удостоверява с диплом за завършено образование“. Що се отнася до професионалния опит, съгласно точка ІІ 2 от същия дял „[с]лед диплома или удостоверение за завършена горна степен на средното образование кандидатите трябва да са придобили професионален опит с минимална продължителност от четири години при пълно работно време, от които две години да са във връзка с естеството на функциите“. Във второто тире на същата точка обявлението за конкурс уточнява още, че се „[п]риема […] като професионален опит най-много до две години“ „всеки допълнителен период на обучение, образование или научни изследвания, подготвящи за упражняването на определените в дял А, точка І функции [в случая функциите на обслужващи техници в областта на физиката и пр.] и удостоверени с диплом за образователна степен, не по-ниска от допустимата за конкурса“.

38      Обратно, второто тире от точка ІІ 2, дял А от обявлението за конкурса не се отнасяла до образователните, научно-изследователските дейности, дейностите за повишаване на квалификацията и за специализация, подготвящи за упражняването на функции от по-високо ниво в сравнение с тези на длъжностите, за които се отнасяло обявлението за конкурса, като например функциите на преподавател във висше училище, на старши научен сътрудник или на научен сътрудник, както и всички образователни, научно-изследователски дейности, всички дейности за повишаване на квалификацията и за специализация, подготвящи за упражняването на ръководни, проектантски и проучвателни функции, изискващи познания на университетско ниво или професионален опит на еквивалентно ниво. Такива дейности трябвало да се квалифицират като професионален опит на самостоятелно основание „във връзка с естеството на функциите“ по смисъла на обявлението за конкурса, стига да ставало дума за икономически дейности по смисъла на Договора за ЕО и общностната съдебна практика във връзка със свободите на вътрешния пазар.

39      В случая обаче в рамките на сътрудничеството си със SNS, и по-специално с NEST, в периода от 1 февруари 2001 г. до 30 април 2004 г. жалбоподателят извършвал научно-изследователски дейности, като постоянно си служел с експерименталните техники, посочени в обявлението за конкурса, като по този начин се подготвял за упражняването на функции и отговорности, различни от тези на обслужващ техник.

40      Всъщност проведените научни изследвания и преминатият от жалбоподателя цикъл за повишаване на квалификацията в SNS предполагали владеенето на експерименталните техники, посочени в обявлението за конкурса, и не представлявали дейност, свързана с обучение, образование или научни изследвания, „подготвяща“ използването на тези техники. Според жалбоподателя това се отнасяло както за периода, през който той бил докторант в SNS и NEST, така и за следващия период, съвпадащ с научно-изследователския му договор.

41      Следователно като квалифицирал разглежданите дейности като „допълнител[eн] срок на обучение, образование или научни изследвания“, подготвящи за упражняването на функциите, определени в обявлението за конкурса, ОН нарушил правната уредба на обявлението за конкурса и допуснал явна грешка в преценката.

42      Що се отнася до икономическото естество на извършваните от жалбоподателя дейности, по време на докторантурата на последния се плащала сума от около 8 000 EUR на година („contributo didattico“), т.е. 690 EUR на месец като възнаграждение за научно-изследователската дейност с уточнението, че разходите за издръжка, като например разходите за храна и за настаняване, се покривали отделно и били предмет на специално разглеждане от SNS, а посещението на занятия и използването на експерименталните съоръжения били безплатни. В това отношение жалбоподателят напомня, че съгласно съдебната практика както правното естество sui generis на служебното правоотношение, така и произходът на средствата за възнаграждение или пък ограниченият им размер не можели да имат каквито и да било последици за качеството на работник по смисъла на общностното право (вж. по-специално Решение на Съда от 23 март 1982 г. по дело Levin, 53/81, Recueil, стр. 1035, точка 16 и Решение на Съда от 7 септември 2004 г. по дело Trojani, C‑456/02, Recueil, стр. I‑7573, точка 16).

43      Освен това научно-изследователският договор предвиждал стипендия за научни изследвания (assegno di ricerca), чийто размер е определен на 15 943,71 EUR на година, т.е. 1 291,15 EUR на месец, което съответствало на обичайното възнаграждение на университетски научен работник в Италия. Съществувала двустранна връзка между научно-изследователските престации и изплащаното за тях възнаграждение.

44      Жалбоподателят добавя, че италианското законодателство, на което се позовава член 2 от научно-изследователския договор, предвижда начисляването на социалноосигурителни вноски за всяка трудова дейност, извършвана при условията на трайно и координирано сътрудничество, но без йерархична зависимост, какъвто бил настоящият случай. Съгласно това законодателство, което се прилагало по-специално за стипендиите на докторантите, титулярът по научно-изследователски договор, както и докторантът трябвало да се разглеждат не като студенти, а като самонаети работници или служители, които не са подчинени на ръководната власт на своя работодател.

45      При условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че дори да се възприемат квалификациите съгласно приложимото национално право, дейността, която се упражнява в рамките на докторантурата, се счита от италианското право за интелектуална професионална дейност на самонает работник или служител.

46      Жалбоподателят прави извода, че положеният от него труд както в рамките на докторантурата, така и на научно-изследователския договор трябва да се квалифицира като професионален опит по смисъла на обявлението за конкурса.

47      В отговор на изложените в подкрепа на главното твърдение на жалбоподателя доводи Комисията счита, че представените от него удостоверения потвърждават, че извършваните на основание на докторантурата, както и на научно-изследователския договор дейности са свързани с образованието и научните изследвания, а не представляват професионален опит по смисъла на обявлението за конкурса. Конкурсната комисията следователно допуснала явна грешка в преценката при оценяване на професионалния опит на жалбоподателя за целите на допускане до разглеждания конкурс. В съответствие с Решение по дело Luxem/Комисия (посочено по-горе, точка 23) при упражняване на поверената му компетентност ОН е бил длъжен да се отклони от решението на конкурсната комисия.

48      По-специално, нито едно от представените от жалбоподателя удостоверения не указвало действителното упражняване на дейност от негова страна като заето лице в периода между 1 февруари 2001 г. и 31 януари 2004 г. Освен това представеното от жалбоподателя писмо на директора на SNS от 29 януари 2001 г. си служело с особена терминология („студенти“, „студентска стипендия“, „следване“, „учебен план“), свойствена за следването на висше образование.

49      Що се отнася до естеството на получаваното от жалбоподателя „възнаграждение“ през разглежданите периоди, Комисията счита, че тя представлява студентска стипендия, която изключва възможността отношенията между жалбоподателя и SNS да се приемат за трудови правоотношения.

50      Що се отнася по-специално до научно-изследователския договор, Комисията изтъква, че съгласно текста на самия договор отношенията на сътрудничество, установени от него, изобщо нямат характера на труд в условията на йерархична зависимост. Жалбоподателят цитирал само член 2 от договора относно данъчните и осигурителни задължения, като пропуснал да спомене член 1, който изрично изключвал възможността договорът да породи трудово правоотношение.

51      В отговор на доводите, приведени от жалбоподателя при условията на евентуалност, Комисията изтъква, че формулираните в обявлението за конкурса изисквания, отнасящи се както за продължителността, така и за естеството на професионалния опит, зависят от избора на ОН и в очертаните от посоченото обявление рамки — от широкото право на преценка на конкурсната комисия. Националното право било относимо само доколкото в обявлението за конкурса имало изрично позоваване на него, което не било така в случая.

52      При всички положения дори от гледна точка на италианското законодателство докторантурата не можела да се счита за истински професионален опит, тъй като заявената ѝ цел била да се разшири базата познания на докторантите чрез проучвателни и научно-изследователски дейности. Всъщност от писмото на SNS от 16 юни 2006 г. било видно, че „[d]uring this whole period [the applicant] has carried out experimental research work […] [d]uring his first and second year at [SNS], [the applicant] also attended about 150 hours of formal courses and successfully passed the subsequent examinations[ ; t]his together with his technical and scientific achievements allow him to be entitled to apply for the ‘Diploma di Perfezionamento’ of [SNS]“ („През целия този период [жалбоподателят] е извършвал експериментална научно-изследователска работа […] През първите две години [в SNS] [жалбоподателят] е посетил около 150 часа редовни занятия и успешно е положил последващите ги изпити. Всичко това, в допълнение на постигнатия технически и научен напредък, му дава право да претендира за получаване на диплом за професионална квалификация от [SNS]“).

53      Дори да било допустимо да се разсъждава единствено съгласно националното право, това по никакъв начин не помагало на жалбоподателя, тъй като италианското законодателство не квалифицирало докторантите като самонаети работници или служители. Обстоятелството, че докторантът може да е включен в схема за социално осигуряване, не доказвало че чрез тази университетска дейност заинтересуваното лице действително е придобило професионален опит, при положение че функциите му са останали главно свързани с проучвания и научни изследвания, позволяващи му да получи научна степен в края на тригодишния период на докторантурата.

54      Накрая, що се отнася до научно-изследователския договор, той също уреждал единствено научно-изследователски дейности, но не и трудово правоотношение.

 Съображения на Съда на публичната служба

55      От постоянната съдебна практика е видно, че конкурсните комисии по принцип разполагат с дискреционни правомощия при преценката на предходния професионален опит на кандидатите като условие за допускане до конкурс както по отношение на естеството и продължителността му, така и по отношение на повече или по-малко тясната му връзка с изискванията на длъжността за заемане (Решение на Първоинстанционния съд от 21 ноември 2000 г. по дело Carrasco Benítez/Комисия, T‑214/99, Recueil FP, стр. I‑A‑257 и ІІ‑1169, точка 70, Решение на Първоинстанционния съд от 25 март 2004 г. по дело Petrich/Комисия, T‑145/02, Recueil FP, стр. I‑A‑101 и ІІ‑447, точка 34 и Решение на Първоинстанционния съд по дело Ricci/Комисия, посочено по-горе, точка 45). В рамките на контрола за законосъобразност общностният съд трябва да се ограничи до проверка дали упражняването на тези правомощия не е било опорочено от явна грешка (Решение на Съда от 4 февруари 1987 г. по дело Maurissen/Сметна палата, 417/85, Recueil, стр. 551, точки 14 и 15, Решение на Първоинстанционния съд от 13 декември 1990 г. по дело González Holguera/Парламент, T‑115/89, Recueil, стр. II‑831, публикувано на части, точка 54, Решение на Първоинстанционния съд по дело Wolf/Комисия, посочено по-горе, точка 68, Решение на Първоинстанционния съд от 11 февруари 1999 г. по дело Mertens/Комисия, T‑244/97, Recueil FP, стр. I‑A‑23 и ІІ‑91, точка 44, Решение на Първоинстанционния съд по дело Carrasco Benítez/Комисия, посочено по-горе, точка 71, Решение на Първоинстанционния съд от 28 ноември 2002 г. по дело Pujals Gomis/Комисия, T‑332/01, Recueil FP, стр. I‑A‑233 и ІІ‑1155, точка 41 и Решение на Първоинстанционния съд по дело Ricci/Комисия, посочено по-горе, точка 45).

56      Същите принципи уреждат упражнявания от ОН контрол върху решенията на конкурсната комисия по отношение на условията за допускане до конкурса (Решение по дело Ricci/Комисия, посочено по-горе, точка 46). В този смисъл при упражняване на правомощията си ОН е длъжен да не се съобрази с решение на конкурсната комисия, когато същото е опорочено от явна грешка в преценката на изисквания професионален опит. Следователно когато конкурсната комисия неправилно допусне кандидат до участие в конкурс и го класира в списъка с подходящите кандидати, ОН трябва да откаже да назначи този кандидат с мотивирано решение, което да позволява на Съда на публичната служба да прецени основателността му (Решение по дело Ricci/Комисия, посочено по-горе, точка 35 и Решение по дело Luxem/Комисия, посочено по-горе, точка 23).

57      Следователно в случая Съдът на публичната служба трябва да провери дали конкурсната комисия е допуснала явна грешка в преценката на професионалния опит на жалбоподателя чрез съпоставяне на изискванията от обявлението за конкурса с данните, които произтичат от представените от жалбоподателя доказателства. Тази проверка същевременно има за цел да прецени основателността на обжалваното решение, което се отклонява от становището на конкурсната комисия.

58      От дял А, точка ІІ 2 от обявлението за конкурса е видно, че за да бъдат допуснати, след получаване на национален диплом или удостоверение за завършена горна степен на средното образование, кандидатите трябва да са придобили професионален опит с минимална продължителност от четири години при пълно работно време, от които две години да са във връзка с естеството на функциите, а именно уточнените в дял А, точка І от посоченото обявление.

59      Следва да се напомни, че в случая ОН признава като професионален опит на жалбоподателя период от три години и седем месеца, а именно две години обучение във висше училище в съответствие с дял А, точка ІІ 2, втора алинея от обявлението за конкурса предвид обучението по физика на заинтересуваното лице между септември 1993 г. и август 1998 г., и една година и седем месеца предвид дейностите като заето лице, упражнявани от него в UAM от август 1998 г. до март 2000 г.

60      Спорът по-специално се отнася до два други преминати от жалбоподателя периода на дейност:

–        от една страна, периода на дейност в NEST във връзка с докторантурата — от 1 февруари 2001 г. до 30 януари 2004 г.,

–        от друга страна, периода на дейност въз основа на научно-изследователския договор със SNS — от 2 февруари 2004 г. до 30 април 2004 г., датата на определения краен срок за записване за конкурса.

61      Преди да се реши въпросът дали разглежданите периоди попадат в понятието за професионален опит по смисъла на обявлението за конкурса, следва да се провери дали те могат да се считат като периоди „на стаж[…] за специализация или за повишаване на професионалната квалификация“ или пък като допълнителни периоди „на обучение, образование или научни изследвания“ по смисъла на дял А, точка ІІ 2, втора алинея от обявлението за конкурса, които могат да се приравнят само на най-много две години професионален опит. В настоящия случай обаче ОН вече е отчел на това основание и до две години годините на обучението по физика на жалбоподателя между септември 1993 г. и август 1998 г.

62      В това отношение спорните периоди не биха могли да попаднат в дял А, точка ІІ 2, втора алинея от обявлението за конкурса, при положение, както правилно отбелязва жалбоподателят, че поради естеството си те сами по себе си не могат да подготвят за упражняването на определените в точка І от същия дял функции. Всъщност следва да се напомни, че конкурсът EPSO/B/23/04 е целял назначаването на обслужващи техници със степени В 5/В 4 (станали в съответствие с член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към правилника В*3, а впоследствие AST 3). При тези условия е изключено да се твърди, че докторантурата или научните изследвания след дипломирането „подготвят“ за упражняването на функциите, попадащи във функционална група AST 3, които съгласно текста на приложение І към правилника обхващат функциите например на „младши техник“.

63      Ето защо следва да се разгледа дали извършваните от жалбоподателя дейности по време на спорните периоди могат без явна грешка да попаднат в самото понятие за професионален опит по смисъла на дял А, точка ІІ 2, първа алинея от обявлението за конкурса. Според Комисията не ставало дума за периоди на дейност като заето или като самостоятелно заето лице, а очевидно за периоди на обучение; според жалбоподателя разглежданите периоди очевидно представлявали периоди на дейност като самостоятелно заето лице.

64      В това отношение следва да се напомни, че съгласно съдебната практика понятието за изискван професионален опит трябва да се тълкува изключително в светлината на предназначението на съответния конкурс, произтичащо от общото описание на задачите за изпълнение (Решение по дело Ricci/Комисия, посочено по-горе, точка 52). Тълкуването на обявлението за конкурса в светлината на особеностите на националните законодателства неизбежно би довело до разлики в третирането на кандидатите с различно гражданство, предвид именно на националните различия между режимите за следдипломно обучение (вж. по аналогия Решение по дело Sparr/Комисия, посочено по-горе, точка 18 и Решение по дело Wolf/Комисия, посочено по-горе, точка 74).

65      Що се отнася, на първо място, до преминалия в рамките на докторантурата период от 36 месеца, безспорно е, че дори жалбоподателят да е посетил 150 часа занятия през този период, както е видно от преписката, той е извършвал научно-изследователски дейности на високо ниво за NEST като бакалавър по физика и по материалознание в областта на полупроводниците и нанонауката —дейности, които са във връзка точно с естеството на функциите, посочени в дял А, точка І от обявлението за конкурса.

66      Такива дейности, които, както признава Комисията по време на съдебното заседание, са съпоставими с дейностите, които биха могли да се упражняват в СИЦ, трябва да се разглеждат като спадащи към изисквания професионален опит по смисъла на обявлението за конкурса:

–        от една страна, ако са реални и ефективни, с изключение на научно-изследователските дейности, извършвани в рамките на обучението, които са до такава степен ограничени, че се явяват като изцяло странични и спомагателни, и

–        от друга страна, ако са заплатени, с уговорката, че нивото на възнаграждението, дори да е по-ниско от минималния гарантиран размер, не може да има каквито и да било последици за квалифицирането им като „професионален опит“ (вж. по аналогия във връзка с квалифицирането като „реални и ефективни икономически дейности“ в контекста на свободното движение на работници Решение по дело Trojani, посочено по-горе, точка 16).

67      Нито правното естество sui generis на трудовото правоотношение като заето или като самостоятелно заето лице от гледна точка на националното право, нито произходът или валутата на средствата за възнаграждение могат да са решаващи за квалифицирането като „изискван професионален опит“ по смисъла на обявлението за конкурса.

68      Безспорно е обаче, че жалбоподателят действително извършва научно-изследователска дейност на високо равнище в съвместно предприятие за научни изследвания в продължение на 36 месеца, в замяна на което получава наистина ограничена, но реална помощ от порядъка на 690 EUR на месец, като същевременно разходите му за издръжка се поемат пряко от SNS.

69      Дори като се имат предвид 150-те часа занятия, които жалбоподателят посещава, конкурсната комисия е можела без явна грешка в преценката валидно да отчете този период за целите на изчисляването на професионалния опит като период от най-малко пет месеца при пълно работно време, т.е. като периода, който не достига на жалбоподателя до четирите години професионален опит (вж. по аналогия Решение на Първоинстанционния съд от 31 януари 2006 г. по дело Giulietti/Комисия, T‑293/03, Recueil FP, стр. II‑A‑2‑19, точка 72).

70      Обстоятелството, че по естеството си разглежданите научно-изследователски дейности са могли да разширят обучението на жалбоподателя и да му позволят впоследствие да получи степента доктор, само по себе си не би могло да препятства квалифицирането им като професионален опит по смисъла на обявлението за конкурса.

71      На второ място, същият извод се налага на още по-силно основание във връзка с трите месеца, от февруари до април 2004 г., през които жалбоподателят е бил обвързан със SNS от научно-изследователски договор и е получавал възнаграждение от около 1 290 EUR на месец.

72      Предвид всички изложени дотук съображения и с оглед на обстоятелствата по случая следва да се приеме, че ОН неправилно е счел, че конкурсната комисия е допуснала явна грешка в преценката от гледна точка едновременно на текста на обявлението за конкурса и на естеството на разглежданите дейности, като е отчела за целите на изчисляването на професионалния опит на жалбоподателя приключените от него периоди на дейност в рамките на докторантурата му и на основание на научно-изследователския му договор между февруари 2001 г. и април 2004 г. Следователно обжалваното решение трябва да бъде отменено, без да е необходимо да се разглеждат останалите две посочени в подкрепа на жалбата правни основания.

 По съдебните разноски

73      По силата на член 122 от Процедурния правилник разпоредбите на глава осма от дял II на посочения правилник относно съдебните разноски и разходите, свързани с производството, се прилагат само по отношение на делата, образувани пред Съда на публичната служба, считано от датата на влизане в сила на този правилник, а именно 1 ноември 2007 г. Съответните разпоредби на Процедурния правилник на Първоинстанционния съд продължават да се прилагат съответно към висящите дела пред Съда на публичната служба преди тази дата.

74      Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати всички съдебни разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.

По изложените съображения

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

реши:

1)      Отменя Решение на генералния директор на Съвместния изследователски център (СИЦ) на Комисията на Европейските общности от 7 април 2006 г., с което не се взема предвид кандидатурата на г‑н Pascual García във връзка с обявлението за свободна длъжност COM/2005/2969 и се прави отбелязване върху списъка с резервите на общия конкурс EPSO/B/23/04, уведомяващо службите за обстоятелството, че жалбоподателят не отговаря на условията за допускане до посочения общ конкурс.

2)      Осъжда Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.

Van Raepenbusch

Boruta

Kanninen

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 22 май 2008 година.

Секретар

 

       Председател

W. Hakenberg

 

       S. Van Raepenbusch

Текстовете на настоящото решение и на цитираните в него решения на съдилищата на Общността, които все още не са публикувани в Сборника, са достъпни на уебсайта на Съда: www.curia.europa.eu


* Език на производството: френски.