Дело C‑435/12
ACI Adam BV и др.
срещу
Stichting de Thuiskopie
и
Stichting Onderhandelingen Thuiskopie vergoeding
(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden)
„Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Авторско право и сродните му права — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Директива 2001/29/ЕО — Член 5, параграф 2, буква б) и параграф 5 — Право на възпроизвеждане — Изключения и ограничения — Възпроизвеждане за лично ползване — Законен произход на копието — Директива 2004/48/ЕО — Приложно поле“
Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 10 април 2014 г.
1. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Право на възпроизвеждане — Изключение за лично ползване — Стриктно тълкуване — Възможност притежателите на авторски права да бъдат задължени да търпят евентуалните нарушения на правата им — Недопустимост
(член 5, параграф 2 от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Право на възпроизвеждане — Изключение за лично ползване — Национално законодателство, което не предвижда разграничение в зависимост от това дали произведението е възпроизведено от законен или от незаконен източник — Недопустимост — Липса на технически средства, с които да се попречи на изготвянето на незаконни копия за лично ползване — Липса на последици
(съображение 31, член 5, параграф 2, буква б) и параграф 5, както и член 6 от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Сближаване на законодателствата — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Директива 2004/48 — Приложно поле — Иск във връзка с определянето на справедливото обезщетение, което съответните икономически оператори дължат на притежателите на авторски права — Изключване
(Директива 2004/48 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Предвид принципа за стриктно тълкуване на разпоредбите от дадена директива, които предвиждат изключения от установен с тази директива общ принцип, различните изключения и ограничения по член 5, параграф 2 от Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество подлежат на стриктно тълкуване. Това тълкуване изисква тази разпоредба относно условията за прилагане на изключенията и ограниченията на правото на възпроизвеждане да се разбира в смисъл, че изключението за копиране за лично ползване наистина забранява на притежателите на авторски права да упражняват изключителното си право да разрешават или забраняват възпроизвеждането спрямо лица, които правят копия на произведенията им за лично ползване, но все пак то не допуска тази разпоредба да се разбира в смисъл, че в допълнение към това изрично предвидено ограничение притежателите на авторски права са длъжни да търпят евентуалните нарушения на правата им, съпътстващи копирането за лично ползване.
(вж. точки 22, 23, 25 и 31)
2. Що се отнася до изключението за копиране за лично ползване, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, правото на Съюза, и в частност тази разпоредба от него във връзка с параграф 5 от същия член, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което не разграничава хипотезата, в която е налице възпроизвеждане за лично ползване от законен източник, от хипотезата, в която източникът е незаконен. Обстоятелството, че не съществува техническа мярка за противодействие на незаконното копиране за лично ползване по смисъла на член 6 от Директивата, не може да обори тази констатация.
Всъщност държавите членки могат да въвеждат или да не въвеждат различните изключения по член 5 от Директивата съобразно своите правни традиции, но след като веднъж са решили да въведат определено изключение, трябва да го прилагат съгласувано, така че да не може да накърни целите на Директива 2001/29 за гарантиране на доброто функциониране на вътрешния пазар. Ако обаче държавите членки разполагаха с право да приемат или да не приемат законодателство, което да допуска възпроизвеждане за лично ползване и от незаконен източник, напълно очевидно е, че това би засегнало доброто функциониране на вътрешния пазар.
Освен това при прилагането на подобно законодателство би могло да се стигне до нарушение на някои от условията по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29. Всъщност, от една страна, да се допусне, че такова възпроизвеждане може да се извършва от незаконен източник, би означавало да се насърчи разпространението на имитирани и пиратски произведения, което несъмнено би намалило обема на продажбите и другите законни сделки със защитени произведения, а така би било засегнато нормалното им използване. От друга страна, прилагането на подобно национално законодателство би могло да засегне неоправдано законните интереси на притежателите на авторски права.
Накрая, що се отнася до заплащането на справедливо обезщетение на притежателите на правата, изискването за справедлив баланс между правата и интересите, от една страна, на авторите, на които се дължи справедливо обезщетение, и от друга страна — на ползвателите на закриляни обекти, не е спазено при схема за прилагане на такса за копиране за лично ползване, която във връзка с изчисляването на дължимото на правоимащите лица справедливо обезщетение не разграничава хипотезата, в която е налице възпроизвеждане за лично ползване от законен източник, от хипотезата, в която източникът е незаконен. Всъщност при такава схема причинената вреда, и съответно размерът на дължимото на правоимащите лица справедливо обезщетение, се изчислява въз основа на критерия за вредата, причинявана на авторите както с действията на възпроизвеждане за лично ползване от законни източници, така и с действията на възпроизвеждане от незаконни източници. Така изчислената сума след това окончателно се отразява в цената, която ползвателите на закриляни обекти заплащат в момента, в който им се предоставя на разположение оборудване, апаратура и носители, позволяващи изготвянето на копия за лично ползване.
(вж. точки 34, 35, 38—40, 45, 46, 53—55 и 58; точка 1 от диспозитива)
3. Директива 2004/48 относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към процедура, в която някои задължени да заплащат справедливото обезщетение лица искат от съда да постанови решение по установителен иск срещу организацията, натоварена със събирането и разпределянето на това възнаграждение между притежателите на авторски права, която оспорва иска. Всъщност Директива 2004/48 не се прилага в производства, които се образуват не по иск на притежателите на права с цел предотвратяване, преустановяване или поправяне на евентуално нарушение на съществуващо право върху интелектуална собственост, а по иск на икономически оператори във връзка със заплащаното от тях справедливо обезщетение.
(вж. точки 63—65; точка 2 от диспозитива)