РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

29 септември 2009 година

Дело F‑125/07

Armin Hau

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2006 г. — Невключване в списъка на повишените длъжностни лица — Съпоставяне на заслугите — Референтен праг — Неотчитане на качеството на „останал кандидат“

Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Hau иска отмяна на публикуваното на 21 ноември 2006 г. решение на Парламента да не включи името на жалбоподателя в списъка на длъжностните лица, повишени в степен B*7 в рамките на процедурата за повишаване за 2006 г.

Решение: Отменя публикуваното на 21 ноември 2006 г. решение на Парламента да не включи жалбоподателя в списъка на длъжностните лица, повишени в степен B*7 в рамките на процедурата за повишаване за 2006 г. Осъжда Парламента да заплати съдебните разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране — Възможност за мотивиране на отказа за повишение на етапа на обжалването по административен ред — Последици

(член 25, втора алинея и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Отчитане на предложение за повишаване от предходната процедура за повишаване

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Администрацията има право да мотивира отказа за повишаване на етапа на обжалването по административен ред. Въпреки това се налага изводът, че когато упражнява това право, администрацията лишава съответните длъжностни лица от възможността да обжалват по административен ред при познаване на мотивите на обжалваното решение и следователно от възможността да развият доводите си съответно на тези мотиви. Ето защо, когато длъжностното лице се е запознало с мотивите на акта едва при отхвърлянето на административната му жалба, администрацията няма право да се позовава спрямо него на изискването за съответствие на правните основания и оплакванията, изложени по отношение на тези мотиви в жалбата по административен и в жалбата по съдебен ред.

(вж. точка 24)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 12 февруари 1992 г., Volger/Парламент, T‑52/90, Recueil, стр. II‑121, точка 36

2.      Администрацията разполага с широко право на преценка при оценяването на заслугите, които следва да се вземат предвид за целите на решението за повишаване по член 45 от Правилника. В този смисъл контролът на общностния съд трябва да се свежда до въпроса дали предвид причините и съображенията, въз основа на които администрацията е стигнала до своя извод, тя не е надхвърлила границите на допустимото и дали не е упражнила явно неправилно правомощията си.

Наличието на широко право на преценка обаче не освобождава администрацията от задължението ѝ да разгледа внимателно и безпристрастно всички релевантни обстоятелства по конкретния случай. След като длъжностното лице е било предложено за повишаване при процедура за повишаване, предхождаща процедурата, до която се отнася спорът, това обстоятелство е релевантно и сочи наличието на заслуги, при условие че след процедурата за повишаване, в рамките на която е било предложено за повишаване, длъжностното лице не е действало така, че да се лиши от заслугите си.

Освен това систематичният отказ да се вземе предвид качеството на „останал кандидат“ би създало опасност от дискриминация между длъжностните лица — кандидати за повишение, доколкото би довел до еднакво третиране на обективно различни положения. Всъщност поради обстоятелството, че длъжностното лице е достигнало прага за повишаване още при предходната процедура за повишаване, което е неразривно свързано със заслугите му до този момент, това длъжностно лице се намира в различно положение от гледна точка на заслугите си спрямо лицата, които при предходната процедура за повишаване не са достигали посочения праг за повишаване.

(вж. точки 26—28)

Позоваване на:

Съд — 23 октомври 1986 г., Vaysse/Комисия, 26/85, Recueil, стр. 3131, точка 26; 21 ноември 1991 г., Technische Universität München, C‑269/90, Recueil, стр. I‑5469, точка 14

Първоинстанционен съд — 11 декември 1991 г., Frederiksen/Парламент, T‑169/89, Recueil, стр. II‑1403, точка 69; 4 май 2005 г., Sena/AESA, T‑30/04, Recueil FP, стр. I‑A‑113 и II‑519, точка 80; 15 септември 2005 г., Casini/Комисия, T‑132/03, Recueil FP, стр. I‑A‑253 и II‑1169, точка 69

Съд на публичната служба — 10 октомври 2007 г., Berrisford/Комисия, F‑107/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 76