РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

11 юли 2007 година

Дело F‑7/06

B

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условия, предвидени в член 4, параграф 1 от приложение VII към Правилника“

Предмет: Жалба, подадена на основание на членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която B иска по същество отмяна на решението на органа по назначаването от 26 април 2005 г., с което на жалбоподателя се отказва правото на надбавка за експатриране, ведно с решението на същия орган от 10 октомври 2005 г. за отхвърляне на жалбата срещу посоченото решение от 26 април 2005 г.

Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне

(член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)

При упражняването на широкото право на преценка, с което разполага, за да определи условията за придобиване на право на надбавка за експатриране, общностният законодател може да предвиди прилагане на общите правила към длъжностните лице с двойно гражданство — макар тези лица да не се намират в положение, сравнимо с това на лицата, притежаващи само едно гражданство — с цел да се ограничи кръгът на лицата, имащи право на надбавка за експатриране, дължима съгласно член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника. Всъщност стриктните условия като липсата на каквото и да било обичайно пребиваване в държавата по месторабота през период от десет години, предхождащ постъпването на служба, имат за цел да гарантират, че тази надбавка се предоставя на длъжностните лица, граждани на държавата по месторабота, само когато се обори презумпцията, че гражданството на лицето представлява сериозен признак за наличието на редица връзки между това лице и държавата, на която е гражданин, и когато се установи, че е прекратена всяка трайна връзка между длъжностното лице и тази държава.

Това ограничаване на кръга на лицата, имащи право на надбавка за експатриране, не представлява произволна или неподходяща дискриминация по отношение на целта, преследвана с член 4 от приложение VII към Правилника. Обстоятелството, че прилагането на установените в член 4 от приложение VII към Правилника категории може да доведе до особено положение, при което на длъжностните лица се отказва правото на надбавка за експатриране, когато се намират в положение, близко до възприетото в посочения по-горе член, не е основание да се приеме, че в тези разпоредби се съдържа произволно разграничаване, при положение че основавайки се на обективни елементи, посочените разпоредби се прилагат по един и същи начин към всички длъжностни лица, които се намират в предвиденото в Правилника положение.

(вж. точки 39—41, 45 и 46)

Препращане към:

Съд — 16 октомври 1980 г., Hochstrass/Съд, 147/79, Recueil, стр. 3005, точка 12; 15 януари 1981 г., Vutera/Комисия, 1322/79, Recueil, стр. 127, точка 9; 2 октомври 2003 г., Garcia Avello, C‑148/02, Recueil, стр. I‑11613, точки 31—37

Първоинстанционен съд — 8 април 1992 г., Costacurta Gelabert/Комисия, T‑18/91, Recueil, стр. II‑1655, точка 42; 13 април 2000 г., Reichert/Парламент, T‑18/98, Recueil FP, стр. I‑A‑73 и II‑309, точка 25; 27 септември 2000 г., Lemaître/Комисия, T‑317/99, Recueil FP, стр. I‑A‑191 и II‑867, точка 50; 13 декември 2004 г., E/Комисия, T‑251/02, Recueil FP, стр. I‑A‑359 и II‑1643, точки 124 и 126