ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
E. SHARPSTON
представено на 26 март 2019 година(1)
Дело C‑249/18
Staatssecretaris van Financiën
встъпила страна:
CEVA Freight Holland BV
(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия)
„Преюдициално запитване — Митнически съюз — Митнически кодекс на Общността — Член 78 — Последващ контрол на декларации — Мита, наложени върху внесени стоки след последваща проверка от митническите органи — Поправяне от декларатора на стойността на стоките, вписани в митническата декларация — Определяне на датата, на която изтича давностният срок по член 221“
1. Настоящото преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия), се отнася до тълкуването на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността(2), който установява правната рамка за митническите правила и процедури на митническата територия на Съюза. То произтича от спор между дружеството CEVA Freight Holland BV (наричано по-нататък „CEVA Freight“) и нидерландските митнически органи относно искания за възстановяване на мита след повторната проверка на митническите декларации на CEVA Freight.
2. С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да получи насоки относно тълкуването на член 78 от Митническия кодекс, който се отнася до последваща проверка на митнически декларации. Вторият въпрос се отнася до тълкуването на член 221 от Митническия кодекс, в частност дали определянето на датата, на която изтича предвиденият в него тригодишен давностен срок, е въпрос от областта на правото на Съюза или на националното право.
Митническият кодекс
3. В член 4 се съдържат следните определения:
„3. „Митнически органи“ са органите, които отговарят, inter alia, за прилагането на митническото законодателство.
[…]
9. „Митническо задължение“ е задължението на лице да заплати вносните (вносно митническо задължение) или износните (износно митническо задължение) сборове, с които се облагат определени стоки съгласно действащите разпоредби в Общността.
[…]
12. „Длъжник“ е всяко лице, което отговаря за плащане на митническо задължение.
[…]
16. „Митнически режим“ е:
а) допускане за свободно обращение;
[…]
17. „Митническо деклариране“ е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока.
18. „Декларатор“ е лицето, което извършва митническото деклариране от свое име или лицето, от чието име се извършва митническото деклариране.
[…]
20. „Вдигане на стоки“ е действието, чрез което митническите органи предоставят определени стоки за целите, предвидени от митническия режим, под който въпросните стоки са поставени.
[…]“.
4. Дял II се отнася до елементите, на основата на които се прилагат мерките, предвидени по отношение на стоките, като например вносните сборове. Член 20 предвижда, че когато възниква митническо задължение, законно дължимите сборове се основават на Митническата тарифа на Европейския съюз. В член 28 се посочва, че разпоредбите на глава 3, наред с другото, определят митническата стойност за прилагането на Митническата тарифа на Съюза. В рамките на тази глава член 29 предвижда, че „[м]итническата стойност на внасяни стоки е договорната им стойност“, а именно „платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на [Съюза]“, с необходимите корекции(3).
5. В член 62 се посочва, че съгласно нормалната митническа процедура декларациите се изготвят върху формуляр в писмена форма. Декларациите трябва да бъдат подписани и да съдържат всички данни, необходими за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани.
6. Съгласно член 65 деклараторът може да извърши поправка в декларацията, след като тя е била приета от митническите органи, при условие че деклараторът е направил искането за поправка, преди митническите власти да са предприели мерки, като например да са разрешили вдигането на въпросните стоки(4).
7. Член 78 гласи:
„1. След вдигането на стоките митническите органи имат право по своя инициатива или по искане на декларатора да поправят декларацията.
2. Митническите органи имат право след вдигане на стоките и с цел установяване истинността на данните от декларацията, да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Този контрол се извършва на място в помещенията на декларатора при всяко лице, свързано пряко или косвено с горепосочените операции, както и при всяко друго лице, притежаващо тези документи и данни за професионални цели. Митническите органи имат право да извършват и проверка на стоките, ако те все още могат да бъдат представени.
3. Когато последващата проверка на декларацията или последващият контрол установят, че разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим са били приложени на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, при спазване на приетите разпоредби, да уредят ситуацията, като отчитат новите данни, с които разполагат“(5).
8. Член 79 предвижда, че допускането за свободно обращение придава на несъюзните стоки митнически статут на съюзни стоки.
9. Член 221 гласи:
„1. Длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага, след като този размер бъде взет под отчет.
2. Когато вписването на размера на сборовете, подлежащи на плащане, е извършено в митническата декларация само с информативен характер, митническите органи могат да предвидят уведомяването, посочено в параграф 1, да бъде извършвано само ако размерът на посочените сборове не съответства на определения от тях размер.
Без да се засяга прилагането на член 218, параграф 1, втора алинея, когато се използва възможността, предвидена в първата алинея, даването на разрешение за вдигане на стоките се счита за уведомяване на длъжника за взетия под отчет размер на сборовете.
3. Уведомяването на длъжника не може да бъде извършено след изтичането на тригодишен срок от датата на възникване на митническото задължение. Този срок се прекъсва от момента на подаване на жалба по смисъла на член 243 и по време на процедурата по обжалването“(6).
Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията
10. Член 147 от Регламент № 2454/93(7) предвижда:
„1. За целите на член 29 от Кодекса обстоятелството, че стоката, която е предмет на продажба, се декларира за допускане за свободно обращение, се смята за достатъчно доказателство че тя е продадена за износ в митническата територия на Общността. Това доказателство се прилага и в случая на последователни продажби преди изчисляване на МОС. В този случай, като се спазват разпоредбите на членове от 178 до 181, за основа на изчислението може да послужи цената на всяка една от тези продажби.
[…]“(8).
Фактически обстоятелства, производство и преюдициални въпроси
11. CEVA Freight е митнически посредник и като такъв подава декларации за допускане за свободно обращение от свое име и за своя сметка. За периода от 1 март 2010 г. до 31 октомври 2010 г. той подава множество декларации за допускане за свободно обращение на различни модели медийни плейъри (наричани по-нататък „спорните декларации“). CEVA Freight класира тези стоки в две митнически позиции (8471 70 50 и 8517 62 00), като и по двете за съответните стоки се определя нулева митническа ставка. Поради това митническите органи допускат медийните плейъри, без да събират вносни мита.
12. През 2011 г. митническите органи извършват повторни проверки на спорните декларации. В резултат от тези проверки те решават, че медийните плейъри следва да бъдат класирани в друга митническа подпозиция (8521 90 00), за която се прилага мито 13,9 %.
13. С писмо от 22 февруари 2013 г. митническите органи уведомяват CEVA Freight за намерението си да съберат дължимите мита. За целите на последващото събиране на митата митническите органи определят стойността на медийните плейъри въз основа на вече посочените от CEVA Freight цени, а именно цените, на които съответните предприятия са продали плейърите в Европейския съюз. На 27 февруари 2013 г. компетентните органи получават отговор от CEVA Freight, с който последното иска да се намали митническата стойност на стоките. CEVA Freight твърди, че при изчисляването на цената на плейърите трябва да бъде взета за основа по-ниската продажна цена, фактурирана от установения в Азия производител. Искането се основава на член 78 от Митническия кодекс.
14. С писмо от 28 февруари 2013 г. митническите органи уведомяват CEVA Freight, че тъй като срокът за възстановяване на митните сборове (определен в съответствие с писмото от 22 февруари 2013 г.) може да се погаси по давност, е необходимо да бъдат издадени платежни искания във връзка със спорните декларации. Писмото е изпратено на същата дата и е получено от CEVA Freight на 4 март 2013 г.
15. CEVA Freight обжалва платежните искания и отново иска намаляване на митническата стойност на въпросните стоки въз основа на член 78 от Митническия кодекс. Митническите органи отхвърлят жалбата на CEVA Freight с мотива, че i) при подаването на декларациите CEVA Freight съзнателно е избрало една от двете цени, въз основа на които може действително да се определи митническата стойност на стоките, ii) посочените от CEVA Freight цени в митническите декларации са верни и iii) член 78 от Митническия кодекс не предоставя на деклараторите възможност да преразглеждат и впоследствие да променят вписаните в декларация за внос данни, освен ако те са неверни или непълни.
16. Gerechtshof Amsterdam (Апелативен съд Амстердам) счита, че цената, която CEVA Freight е избрало да посочи като стойност на медийните плейъри, е неразделно свързана с допуснатата грешка при митническото класиране на тези стоки. Този избор представлява „неверни данни“ по смисъла на член 78, параграф 3 от Митническия кодекс. Поради това сезираният съд задължава митническите органи да преразгледат решението си по отношение на възможността CEVA Freight да поправи спорните митнически декларации. Освен това тази юрисдикция постановява, че предвиденият в член 221, параграф 3 от Митническия кодекс тригодишен давностен срок за уведомяване на CEVA Freight за митническото задължение не е изтекъл, тъй като за определянето на датата, на която е направено уведомлението до длъжника, е от значение датата, на която митническите органи са изпратили платежните искания (28 февруари 2013 г.), а не датата, на която тези искания са получени (4 март 2013 г.)(9).
17. Митническите органи искат отмяна на това съдебно решение в производството по касационно обжалване пред запитващата юрисдикция, която от своя страна иска насоки по отношение на следните въпроси:
„1. Следва ли член 78 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че при последващо осчетоводяване, позовавайки се на член 147, параграф 1, втора алинея от [Регламент за прилагане № 2454/93], деклараторът може да избере друга, по-ниска продажна цена на внесените стоки, за да намали митническото задължение?
2а. Следва ли да се смята, че с оглед на прилагането на [Митническия кодекс] определянето на датата, на която е направено уведомлението до митническия длъжник, е въпрос от областта на правото на Съюза?
2б. При утвърдителен отговор на въпрос 2а, следва ли член 221, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 да се тълкува в смисъл, че митническият длъжник трябва да е получил уведомлението по тази разпоредба в тригодишен срок след възникването на митническото задължение, или е достатъчно уведомлението да е изпратено в рамките на този срок?“.
18. Писмени становища представят CEVA Freight, нидерландското и испанското правителство, както и Европейската комисия. Същите страни се явяват и са изслушани в съдебното заседание на 14 февруари 2019 г.
Анализ
Предварителни бележки
19. Дял III от Митническия кодекс посочва трите елемента, свързани със стоките (тарифно класиране, произход и стойност), на основата на които се прилагат мерки като например вносните мита. В настоящия случай митническите органи извършват повторна проверка на тарифното класиране на разглежданите стоки на основание член 78, параграф 1 от Митническия кодекс, като променят размера на дължимите митни сборове — от нулевата митническа ставка на митническа ставка в размер на 13,9 %. Това решение за прекласиране не се оспорва в главното производство.
20. Единственият елемент, който се поставя под въпрос, е определянето на стойността на разглежданите стоки.
По въпрос 1
21. С въпрос 1 запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 78 от Митническия кодекс следва да се тълкува в смисъл, че когато деклараторът е вписал в митническата декларация цена, указваща стойността на внесени в Европейския съюз стоки, той може да промени това вписване, като посочи по-ниска, също законосъобразна продажна цена за съответните стоки.
22. CEVA Freight твърди, че при първоначалното подаване на митнически декларации за разглежданите стоки е приело, че стойността е без значение. За този извод то изхожда от обстоятелството, че за съответното тарифно класиране се прилага нулева митническа ставка. Според него първият въпрос на запитващата юрисдикция следва да бъде преформулиран, така че да отчита този елемент. Според мен в контекста на изложените от запитващата юрисдикция в акта за преюдициално запитване обстоятелства по случая това положение вече е напълно изяснено. Поради това считам, че не е необходимо да се преформулира въпрос 1.
23. CEVA Freight твърди, че на основание член 78 от Митническия кодекс следва да му бъде разрешено да поправи митническата декларация.
24. Нидерландия и Комисията твърдят обратното. След като стоките са допуснати за свободно обращение, митническата декларация може да бъде поправена само ако е приложим член 78 от Митническия кодекс. За да може да се позове на тази разпоредба, деклараторът трябва да докаже, че митническите органи са действали на основата на неверни или непълни данни. Без значение е дали изменението би било благоприятно за декларатора.
25. Съгласно постоянната съдебна практика правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Следователно митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност(10).
26. Член 29 от Митническия кодекс определя „митническата стойност“ на внасяни стоки „като договорната стойност“, а именно платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост в съответствие с релевантните разпоредби на Митническия кодекс(11). От член 29, параграф 1 следва, че митническата стойност се отнася само за стоки при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. От това следва, че трябва да бъде доказано към момента на продажбата, че въпросните стоки с произход от трета държава ще бъдат превозени към митническата територия на Съюза(12).
27. Съгласно член 147, параграф 1 от регламента по прилагане в случая на последователни продажби преди изчисляването на митническата стойност цените, съответстващи на продажбите, осъществени след износа, но преди допускането за свободно обращение в Съюза, могат да бъдат отчетени за целите на определянето на „договорната стойност“ по смисъла на член 29, параграф 1 от Митническия кодекс(13). Следователно вносителят е свободен да избира сред цените, договорени за всяка от тези продажби, тази, която ще приеме като основа за определяне на митническата стойност на съответните стоки, при условие че е в състояние да представи по отношение на цената, която е избрал, всички необходими данни и документи на митническите органи(14).
28. В настоящия случай е безспорно, че стойността, вписана от CEVA Freight в митническите декларации, въз основа на които митническите органи издават акта за установяване на митническо задължение, попада в обхвата на определението за договорна стойност на стоките по смисъла на член 29 от Митническия кодекс и член 147, параграф 1 от регламента по прилагане. Вярно е също така, че посочената впоследствие по-ниска стойност, която според CEVA Freight митническите органи следва да вземат предвид при изчисляването на дължимите мита, също попада в обхвата на определението по смисъла на тези разпоредби. Безспорно е още, че CEVA Freight не е имало съмнения относно тълкуването на член 29 от Митническия кодекс и член 147, параграф 1 от регламента по прилагане, тъй като е било наясно, че съгласно тези разпоредби е имало право да посочи в митническата декларация по свой избор цената на медийните плейъри на пазара на Съюза или по-ниската цена от производителя в Азия.
29. Съгласно членове 62 и 76 от Митническия кодекс митническите декларации трябва да съдържат всички данни, необходими за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани(15). Съгласно общото правило (предвидено в член 65, буква в) от Митническия кодекс) деклараторът не може да извършва поправки в митническата декларация, след като митническите органи са разрешили вдигането на стоките. Това правило се променя с влизането в сила на Митническия кодекс на 1 януари 1994 г.(16). След тази дата съгласно член 78 митническите органи имат право по своя инициатива или по искане на декларатора да поправят декларацията след вдигането на стоките. При извършване на контрол съгласно член 78 митническите органи могат да използват само данните, посочени в митническата декларация или представени с нея(17).
30. Член 78 от Митническия кодекс не дава отговор на въпроса дали при обстоятелства като разглежданите в главното производство деклараторът може да промени стойността на стоките, вписана в неговите митнически декларации, като посочи по-ниска продажна цена. Новият правен въпрос, който се повдига по делото на CEVA Freight, се отнася до обхвата на правото на митническите органи по своя преценка да извършват повторна проверка на митнически декларации. Съгласно член 78, параграф 3 това право на преценка се упражнява, ако проверката на декларацията (или посоченият контрол) покаже, че разпоредбите, които уреждат съответния митнически режим, са били приложени на основата на неверни или непълни данни, а именно че са били допуснати съществени грешки или пропуски или грешки при тълкуването на приложимото право. Ако случаят е такъв, съгласно член 78, параграф 3 от Митническия кодекс митническите органи трябва да приемат необходимите мерки, за да отстранят нередностите, като отчетат новите данни, с които разполагат(18). Целта е да се съберат дължимите мита, а не максимално да се увеличат постъпленията.
31. Съвместима ли е исканата от CEVA Freight поправка с целите на митническото законодателство на Съюза относно определянето на стойността?
32. Според мен е съвместима.
33. Първо, главното производство се отнася до касационната жалба на митническите органи срещу решението на Gerechtshof Amsterdam (Апелативен съд Амстердам). В съдебното решение, обжалвано в това производство, съдът е установил, че избраната от CEVA Freight цена на мултимедийните плейъри, вписана в митническите декларации за целите на определянето на митническата стойност, е тясно свързана с грешката, допусната по отношение на митническото тарифно класиране на стоките(19). Това ме кара да мисля, че първоначалната грешка, свързана с тарифното класиране на разглежданите стоки, е неразделно свързана с посочената от CEVA Freight стойност на мултимедийните плейъри. В съдебното заседание бе потвърдено, че когато тарифното класиране води до прилагане на нулева митническа ставка, митническата стойност на внесените стоки е без значение. Когато обаче тарифното класиране поражда задължение за плащане на мито в размер на 13,9 %, тези елементи (цената и митническата стойност) са от първостепенно значение. Пропускът да се отчете промяната в обстоятелствата след извършването на повторната проверка на тарифното класиране от митническите органи, не би позволил на CEVA Freight да впише обмислена, а не произволна стойност за въпросните стоки. Поради това считам, че първоначалната грешка в тарифното класиране и остойностяването на разглежданите стоки образуват едно неразделно цяло. Оценяването на всяка от тези стъпки поотделно би било изкуствено и в противоречие с целта на Митническия кодекс за отразяване на действителното положение по отношение на митническата стойност(20).
34. Второ, според мен е справедливо да се допусне предлаганата последваща проверка, доколкото тя отчита действителното положение, а именно това, че приложимото тарифно класиране е неразделно свързано с избраната от CEVA Freight цена, вписана в митническата декларация за разглежданите стоки. Трето, последващата проверка не е в разрез с единството и неутралността на системата, доколкото митата остават дължими (само на по-малка стойност).
35. Четвърто, в акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция изтъква, че по-ниската цена, с която CEVA Freight иска да замени декларираната цена, може да се провери чрез справка със съответните документи, поради което не може да се счита, че тя създава фиктивна митническа стойност.
36. Пето, Съдът е приел, че текстът на член 78 от Митническия кодекс не съдържа ограничения нито по отношение на възможността за митническите органи да променят или да извършат повторно проверка на декларацията или последващ контрол по смисъла на параграфи 1 и 2 от този член, нито по отношение на приемането от страна на тези органи на необходимите мерки за отстраняване на нередностите съгласно параграф 3 от същия член(21). Всъщност както самата цел на Митническия кодекс, „който съгласно съображение 5 от него осигурява по-специално правилното прилагане на предвидените в него данъци […], така и специфичната логика на член 78 от Митническия кодекс, която се състои в съобразяването на митническата процедура с действителното положение чрез поправяне на материалните грешки или пропуски, както и грешките при тълкуването на приложимото право […], са против тълкуване на този член, което допуска да се изключи по принцип възможността митническите органи да извършват проверки или друг последващ контрол на митническите декларации за отстраняване на евентуалните нередности“(22). Освен това съгласно постоянната съдебна практика митническите органи разполагат с широко право на преценка при извършването на проверки на декларации и последващ контрол с оглед по-специално на ефективното постигане на тези цели(23). Поради това член 78, параграф 3 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на задълженията, които налага на митническите органи, допуска по принцип същите да извършат повторно проверки или последващ контрол на митническите декларации и с оглед на резултатите от тях да установят нов размер на митническото задължение(24).
37. Според мен от тази съдебна практика следва, че митническите органи разполагат с широка свобода на преценка по отношение на последващата проверка на декларациите след вдигане на съответните стоки. Тъй като грешката при първоначалното тарифно класиране и вписаната от CEVA Freight стойност на медийните плейъри са неразделно свързани, считам, че установената грешка се включва в обхвата на понятието „неверни или непълни данни“ в член 78, параграф 3 от Митническия кодекс. Този израз се тълкува в смисъл, че обхваща технически грешки или пропуски или грешки при тълкуването на приложимото право(25). Първоначалната грешка в тарифното класиране може да се приеме за техническа грешка.
38. На последно място, Комисията изразява опасения, че предназначението на член 78 от Митническия кодекс не е да улесни деклараторите да искат повторна проверка, за да могат да представят данни, които ги поставят в по-благоприятно положение. Намирам, че тези опасения биха били оправдани, ако се приеме, че деклараторите имат такова общо и широко право на избор.
39. Обстоятелствата по делото на CEVA Freight обаче съдържат доста повече нюанси от простото желание да се избере по-благоприятна стойност за митническата декларация.
40. В това отношение запитващата юрисдикция иска да бъде разяснено постановеното от Съда решение по дело Overland Footwear(26). От една страна, в това съдебно решение се посочва, че последваща проверка по член 78 от Митническия кодекс е възможна само ако са допуснати технически грешки или пропуски или грешки при тълкуването на приложимото право. От друга страна, Съдът отбелязва, че грешките, които представляват неволни пропуски, не могат да се разглеждат като упражняване на избор, което по дефиниция е доброволно. Запитващата юрисдикция изразява мнението, че изразът „неволни пропуски“ следва да се тълкува широко и следователно може да се разбира в смисъл, че обхваща положение като това на CEVA Freight в главното производство.
41. В случая по това дело предприятието (Overland) купува продукти (основно обувки), произведени извън Европейския съюз, след което ги внася и разпространява на територията на държавите членки. При упражняването на дейността си Overland използва услугите на агент в Далечния изток, на който плаща комисиона за покупката. Тази комисиона се заплаща на производителя, който я предава на агента. Първоначално Overland включва комисионата на агента (която не се отчита отделно) в декларациите за внос. Върху комисионата съответно се начисляват и плащат вносни мита. Впоследствие, със съгласието на митническите органи, Overland започва да отчита комисионата за покупката и продажната цена на стоките отделно в митническите декларации. От този момент нататък митническите органи не налагат вносни мита върху сумата, посочена като комисиона за покупка. Тогава Overland отправя искане за поправка на предходните митнически декларации и за пропорционално възстановяване на митата, платени на основание, че част от посочената във всяка декларация за внос стойност съответства на комисионата за покупка, за която не се дължат мита.
42. В решението си Съдът отхвърля доводите в смисъл, че член 78, параграф 3 се прилага само при ограничени обстоятелства като например в случаите на неправилно класиране на разглежданите стоки. Съдът също така не приема твърденията в смисъл, че Overland е направило избор, като не е посочило в декларацията си комисионата за покупката, и не е допуснало грешка. При това Съдът посочва, че „доколкото съществува възможност за последваща проверка на митническа декларация по искане на декларатора, [от това] не следва, че само въз основа на правилата за доказване законно събрани задължения следва да бъдат впоследствие приравнявани на законово дължими мита […] въпреки представянето на достатъчно доказателства. На последно място, следва да се отбележи, че във всеки случай грешка, която представлява пропуск по невнимание, не може да се счита за упражняване на избор, което по дефиниция е доброволно“(27).
43. Въпреки че решението на Съда по дело Overland Footwear(28) е несъмнено показателно, според мен настоящият случай не е идентичен. При него е налице първоначална грешка в тарифното класиране на съответните стоки. Като последица от тази първоначална грешка в съответните митнически декларации е посочена определена стойност. Грешката в тарифното класиране впоследствие е преразгледана и коригирана. Това положение е съвсем различно от обстоятелства по дело Overland Footwear. Настоящият случай се различава и от ситуацията, при която деклараторът свободно избира от няколко различни стойности и впоследствие иска преразглеждане само защото е размислил. В настоящия случай грешката в първоначалното тарифно класиране и съпровождащата го стойност са двете страни на една и съща монета.
44. Ето защо стигам до извода, че когато стоките са погрешно класирани за митнически цели в тарифна подпозиция, за която се предвижда нулева митническа ставка, и въз основа на тази грешка деклараторът избере цена (в случай на последователни продажби) за целите на определяне на стойността на тези стоки съгласно член 29 от Митническия кодекс и член 147, параграф 1 от регламента по прилагане, митническите органи могат по искане на декларатора да поправят митническата декларация след вдигането на съответните стоки, като допускат деклараторът да посочи различна стойност, при условие че тази стойност също отговаря на изискванията на Митническия кодекс.
По въпрос 2
45. Съгласно член 221, параграф 1 от Митническия кодекс митническите органи трябва да уведомят длъжника за размера на дължимото мито веднага след като този размер бъде взет под отчет. С въпрос 2 запитващата юрисдикция иска да установи дали определянето на момента, в който е направено уведомяването, е въпрос от областта на правото на Съюза или на националното право. Доколкото определянето на момента на извършване на уведомяването е въпрос, който се урежда от правото на Съюза, запитващата юрисдикция иска още да се установи дали уведомлението трябва да бъде получено в тригодишен срок от датата на възникване на митническото задължение, или за целите на член 221, параграф 3 е достатъчно да се докаже, че уведомлението е било изпратено на длъжника в рамките на този срок.
46. Най-напред следва да се има предвид, че митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация (член 201, параграф 2 от Митническия кодекс). В случая спорните декларации са подадени по различно време в периода между 1 март 2010 г. и 31 октомври 2010 г. Запитващата юрисдикция посочва, че въпросът дали определени митнически задължения са погасени по давност, се отнася само за задълженията, възникнали преди 4 март 2010 г.
47. CEVA Freight и испанското правителство са на мнение, че определянето на крайния момент на давностния срок е въпрос, който се урежда от правото на Съюза. Нидерландия и Комисията поддържат, че съгласно Митническия кодекс това определяне се урежда от националните процесуални правила.
48. Съгласна съм с Нидерландия и Комисията.
49. Член 221, параграф 3, първо изречение предвижда правило относно давността: „Уведомяването на длъжника не може да бъде извършено след изтичането на тригодишен срок от датата на възникване на митническото задължение“(29). Нищо в този просто формулиран текст не подсказва, че определянето на момента, в който е извършено уведомяването на длъжника, е въпрос от областта на правото на Съюза.
50. Законодателната история на тази разпоредба показва, че целта на законодателя е била само до известна степен да съгласува и уеднакви уредбата относно възстановяването на размера на митническото задължение. Преди влизането в сила на Митническия кодекс тези въпроси се уреждат от Регламент № 1697/79(30) заедно с Регламент № 1854/89(31). Регламент № 1697/79 заменя действащите национални правила с нова общностна уредба(32). Второто съображение от този регламент посочва, че последващото възстановяване на митни сборове в известна степен засяга сигурността, която задължените лица имат право да очакват от официални актове с финансови последици. Поради това е счетено за целесъобразно да се определи срок от три години, след който определянето на митните сборове става окончателно, като по този начин се ограничават възможностите за бъдещи действия от страна на митническите органи. По отношение на действието на този срок не са посочени други цели. По-специално, законодателят не прави никакви уточнения относно времето и начина, по който трябва да се извърши уведомяването. Текстът на член 221 от Митническия кодекс от 1992 г. е сходен с този на член 2 от Регламент № 1697/79.
51. Ето защо според мен, прилагайки член 221 от Митническия кодекс, държавите членки следва да действат съгласно процесуалните и материалноправните норми на националните законодателства, тъй като към съответния момент правото на Съюза не съдържа общи правила за определяне на момента на уведомяване по смисъла на тази разпоредба(33).
52. CEVA Freight и испанското правителство изтъкват, че все пак е необходимо да се вземе предвид по-широкият контекст, в който действат митническите органи и икономическите оператори. Те насочват вниманието към действащия понастоящем Митнически кодекс(34), който вече предвижда, че всеки обмен на информация, като например декларации, заявления или решения, между митническите органи и икономическите оператори се извършва посредством използването на средства за електронна обработка на данни (член 6, параграф 1). CEVA Freight и испанското правителство твърдят, че Митническият кодекс от 2013 г. трябва да се използва като помощно средство при тълкуването на неговия предшественик, Митническия кодекс от 1992 г.
53. Този довод не отчита очевидния факт, че е различен законодателният контекст на Митническия кодекс от 2013 г. и на Митническия кодекс от 1992 г.. През 2008 г. Митническият кодекс е основно изменен, за да бъде съобразен с новата електронна среда за митническата дейност и търговията, като за целта разпоредбите са преработени(35). Следователно от настоящия текст на Митническия кодекс от 2013 г. могат да се направят изводи за тълкуването на член 221, параграф 3 от Митническия кодекс от 1992 г.
54. Поради това считам, че съгласно тази разпоредба моментът, в който се извършва уведомяването на длъжника, следва да се определи в съответствие с националното процесуално право. Това е валидно при спазване на класическите ограничения, наложени от правото на Съюза, в смисъл, че предвидените в националното право условия не могат да направят възстановяването на размера на митническото задължение практически невъзможно или прекомерно трудно и че националното законодателство не трябва да се прилага по дискриминационен начин по отношение на процедури за разрешаване на вътрешноправни спорове от един и същи вид(36).
55. С оглед на отговора ми на първата част от въпрос 2, не е необходимо да се разглежда втората част на този въпрос. За изчерпателност бих искала да добавя, че ако Съдът не приеме моето становище по първата част на въпрос 2 и се произнесе в полза на единното тълкуване в целия Съюз, струва ми се, че формулировката на член 221, параграф 3 предполага, че митническите органи следва да изпратят уведомлението на длъжника преди изтичане на тригодишния давностен срок, доколкото тази разпоредба визира актовете на митническите органи, а не датата на получаване от длъжника.
Заключение
56. С оглед на всички изложени съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия) въпроси, както следва:
„1) Когато стоките са погрешно класирани за митнически цели в тарифна подпозиция, за която се предвижда нулева митническа ставка, и въз основа на тази грешка деклараторът избере цена (в случай на последователни продажби) за целите на определяне на стойността на тези стоки съгласно член 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността и член 147, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92, митническите органи могат по искане на декларатора да поправят митническата декларация след вдигането на съответните стоки, като допуснат деклараторът да посочи различна стойност, при условие че тази стойност също отговаря на изискванията на Регламент № 2913/92.
2) Моментът, в който се извършва уведомяването на длъжника за целите на член 221, параграф 3 от Регламент № 2913/92, следва да се определи в съответствие с националното процесуално право. Това е валидно при спазване на класическите ограничения, наложени от правото на Съюза, в смисъл, че предвидените в националното право условия не могат да направят възстановяването на размера на митническото задължение практически невъзможно или прекомерно трудно и че националното законодателство не трябва да се прилага по дискриминационен начин по отношение на процедури за разрешаване на вътрешноправни спорове от един и същи вид“.