Дело C‑573/14
Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides
срещу
Mostafa Lounani
(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Белгия)
„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Убежище — Директива 2004/83/ЕО — Минимални стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци — Член 12, параграф 2, буква в) и член 12, параграф 3 — Изключване на статута на бежанец — Понятие „деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации“ — Обхват — Член на ръководството на терористична организация — Осъждане за участие в дейността на терористична група —Конкретна преценка“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 31 януари 2017 г.
1. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2004/83 — Изключване на статута на бежанец — Основания за изключване — Деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации — Приложно поле — Ограничаване до действията, за които е постановена осъдителна присъда за някое от терористичните престъпления, предвидени в член 1, параграф 1 от Рамково решение 2002/475 — Липса
(член 12, параграф 2, буква в) от Директива 2004/83 на Съвета; член 1, параграф 1 от Рамково решение 2002/475 на Съвета)
2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2004/83 — Изключване на статута на бежанец — Основания за изключване — Деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации — Изключване, предполагащо конкретна преценка на фактите от компетентен орган
(член 12, параграф 2, буква в) от Директива 2004/83 на Съвета)
3. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2004/83 — Изключване на статута на бежанец — Основания за изключване — Деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации — Понятие — Участие в дейността на терористична група — Включване — Липса на извършителство, на опит за извършване или на заплаха за извършване на терористичен акт — Липса на последици
(член 12, параграф 2, буква в) и параграф 3 от Директива 2004/83 на Съвета; член 1, параграф 1 от Рамково решение 2002/475 на Съвета)
1. Член 12, параграф 2, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила трябва да се тълкува в смисъл, че за да се приеме, че е налице посоченото в тази разпоредба основание за изключване на статута на бежанец, не е необходимо лицето, търсещо международна закрила, да е било осъдено за някое от терористичните престъпления, предвидени в член 1, параграф 1 от Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно борбата срещу тероризма.
Ако намерението на законодателя на Съюза е било да ограничи приложното поле на член 12, параграф 2, буква в) от Директива 2004/83 и обхвата на понятието „деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации“, като включи в последното само престъпленията, изброени в член 1, параграф 1 от Рамково решение 2002/475, той лесно е можел да го направи чрез изрично посочване на тези престъпления или чрез препращане към това рамково решение.
Член 12, параграф 2, буква в) от Директива 2004/83 обаче не препраща нито към Рамково решение 2002/475, въпреки че то е съществувало към момента на съставянето на текста на член 12, параграф 2, буква в), нито към друг акт на Европейския съюз, приет в контекста на борбата с тероризма.
(вж. т. 52—54; т. 1 от диспозитива)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 72)
3. Член 12, параграф 2, буква в) и член 12, параграф 3 от Директива 2004/83 трябва да се тълкуват в смисъл, че участието в дейността на терористична група, за каквото е бил осъден ответникът в главното производство, може да обоснове изключване на статута на бежанец, дори когато не е установено съответното лице да е извършило, да се е опитало да извърши или да е заплашило да извърши някой от терористичните актове, посочени в резолюциите на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. За целите на конкретната преценка на фактите, която позволява да се установи дали са налице сериозни основания да се счита, че дадено лице е извършило деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации, подбудило е към извършването на такива деяния или е участвало в тях по какъвто и да било друг начин, са от особено значение обстоятелството, че това лице е осъдено от съдилищата на държава членка за участие в дейността на терористична група, както и констатацията, че посоченото лице е било член на ръководството на тази група, без да е необходимо да се установява, че същото лице е подбудило към извършване на терористичен акт или по какъвто и да било друг начин е участвало в такъв акт.
(вж. т. 79; т. 2 от диспозитива)