РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

13 декември 2007 година

Дело F-130/05

Carlos Alberto Soares

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Отчитане на вече придобития служебен стаж — Липса на атестационен доклад — Сравнително съпоставяне на заслугите — Искане на основание член 90, параграф 1 от Правилника за персонала —Допустимост на жалбата — Съществено ново обстоятелство“

Предмет: Жалба, подадена на основание на член 236 EО и член 152 Eвратом, с която г‑н Soares иска да бъде отменено решението на Комисията за отхвърляне на искането му за отчитане на вече придобития служебен стаж

Решение: Жалбата се отхвърля. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Жалба — Предварителна жалба по административен ред — Срокове

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

Като сезира органа по назначаването с искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника за персонала, длъжностно лице може да постигне възстановяване в своя полза на възможността да подаде жалба по административен ред и жалба по съдебен ред срещу решение, придобило окончателен характер при изтичане не определените в Правилника за персонала срокове, само ако преди подаването на искането се е появило ново и съществено обстоятелство.

В това отношение не може да съставлява ново и съществено обстоятелство, което позволява на длъжностното лице да оспори придобилото окончателен характер решение то да не бъде повишено, изготвянето на атестационен доклад за това лице след спорната процедура за повишаване, след като то е узнало, че посоченият доклад не е бил изготвен, поради което не е можел да бъде взет предвид в рамките на посочената процедура за повишаване. Всъщност, тъй като решение лицето да не бъде повишено може да бъде оспорено дори при липсата на атестационен доклад, нищо не възпрепятства заинтересованото лице да подаде жалба по административен ред срещу посоченото решение, основавайки се на факта, че неизготвянето на атестационен доклад е било в негова вреда.

(вж. точки 52, 57, 58 и 60)

Позоваване на:

Съд — 26 септември 1985 г., Valentini/Комисия, 231/84, Recueil, стр. 3027, точка 14

Първоинстанционен съд — 22 септември 1994 г., Carrer и др./Съд, T‑495/93, Recueil FP, стp. I‑A‑201 и II‑651, точка 20; 26 октомври 2000 г., Verheyden/Комисия, T‑138/99, Recueil FP, стp. I‑A‑219 и II‑1001, точка 43; 29 април 2002 г., Hilden/Комисия, T‑70/98, Recueil FP, стp. I‑A‑57 и II‑265, точка 39