РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
28 юни 2007 година
Дело F-38/06
Irène Bianchi
срещу
Европейска фондация за обучение (ЕФО)
„Публична служба — Срочно наети служители — Договор за определен срок — Неподновяване — Професионална некомпетентност — Задължение за мотивиране — Явна грешка в преценката“
Предмет: Жалба, подадена на основание на членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Bianchi иска по-специално отмяна на решението на директора на Европейската фондация за обучение от 24 октомври 2005 г., с което се отказва подновяване на договора ѝ като срочно нает служител и обезщетение за вредите, които е претърпяла вследствие на обжалваното решение
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Решение, засягащо административния статут на длъжностно лице
(член 26 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Вътрешна инструкция на институция
3. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Наемане на работа — Подновяване на договор, сключен за определен срок
(член 47, буква б) от Условията за работа на другите служители)
1. Член 26, първа алинея от Правилника има за цел да гарантира правото на защита на длъжностното лице, като не допуска решенията на органа по назначаване, които засягат административния статут и кариерата на длъжностното лице, да се основават на факти, свързани с професионалните умения, ефикасността и поведението на последното, които не са отбелязани в служебното му досие. От това следва, че решение, което се основава на такива фактически обстоятелства, противоречи на гаранциите на Правилника и трябва да се отмени, поради това че е прието в рамките на незаконосъобразна процедура.
При все това макар посочените в член 26 от Правилника документи да не са приложени към служебното досие, това обстоятелство не може да обоснове отмяна на решение, ако на заинтересованото лице е била дадена възможност преди приемането на обжалваното решение да изложи надлежно становището си по отношение на фактите, установени с тези документи, и ако действително се е запознало със съдържанието им преди изтичането на срока за обжалване, така че условията, при които е могло да осигури правото си на защита, не биха били различни по същество, ако спорните документи бяха приложени към служебното му досие.
(вж. точки 45, 46 и 48)
Позоваване на:
Съд — 3 февруари 1971 г., Rittweger/Комисия, 21/70, Recueil, стр. 7, точки 29—41
Първоинстанционен съд — 30 ноември 1993 г., Perakis/Парламент, T‑78/92, Recueil, стр. II‑1299, точка 27; 9 февруари 1994 г., Lacruz Bassols/Съд, T‑109/92, Recueil FP, стр. I‑A‑31 и II‑105, точка 68; 6 февруари 2003 г., Pyres/Комисия, T‑7/01, Recueil FP, стр. I‑A‑37 и II‑239, точка 70
2. Обикновен проект за насоки за служителите на определена институция, който не е окончателен, нито формално приет от администрацията и чието съдържание следователно е само ориентировъчно, не съставлява решение, което може да създава права и задължения за лицата, за които се отнася. Обстоятелството, че този проект е публикуван на интранет страницата на администрацията и че предложеният в него срок на предизвестие при уволнение или неподновяване на договор на срочно нает служител на практика се прилага от администрацията, не позволява да се установи, че този проект е акт, който обвързва администрацията и който може да създаде субективни права за служителите.
(вж. точки 80 и 81)
3. Компетентният орган има широко право на преценка по отношение на неподновяването на договорите на срочно наетите служители, сключени за определен срок, и контролът на общностния съд се ограничава до проверка за липса на явна грешка в оценката на интереса на службата или на злоупотреба с власт.
В това отношение по силата на задължението си за полагане на грижа компетентният орган е длъжен, когато се произнася по статута на служител, да вземе предвид всички елементи, които могат да бъдат определящи за неговото решение, и по-специално интереса на съответния служител. Такъв е случаят, когато той има възможност да изложи интересите си по време на среща с отговорния орган преди приемането на решението за неподновяване и последното е прието след консултация със службите, в които е работило заинтересованото лице, както и със службата, в която то би било назначено, ако договорът му бе подновен. Всъщност срочно наетият служител няма никакво право на подновяване на договора му, тъй като това е само една възможност, поставена в зависимост от условието подновяването да съответства на интереса на службата.
(вж. точки 92—94 и 96—98)
Препращане към:
Съд — 29 юни 1993 г., Klinke/Съд, C‑298/93 P, Recueil, стр. I‑3009, точка 38
Първоинстанционен съд — 18 април 1996 г., Kyrpitsis/EКП, T‑13/95, Recueil FP, стр. I‑A‑167 и II‑503, точка 52; 12 декември 2000 г., Dejaiffe/СХВП, T‑223/99, Recueil FP, стр. I‑A‑277 и II‑1267, точки 51 и 53; 6 февруари 2003 г., Pyres/Комисия, T‑7/01, Recueil FP, стр. I‑A‑37 и II‑239, точки 51 и 64; 1 март 2005 г., Mausolf/Европол, T‑258/03, Recueil FP, стр. I‑A‑45 и II‑189, точка 49