ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

19 декември 2007 година

Дело F‑20/07

Luigi Marcuccio

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване — Здравно осигуряване — Поемане на медицинските разходи — Изрично отхвърляне на искането“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 ЕА, с която г‑н Marcuccio, бивше длъжностно лице на Комисията, иска по-специално отмяната на решението на органа по назначаването за отхвърляне на искането му от 31 март 2006 г., насочено към възстановяването на 100 % от различни медицински разходи в приложение на член 72, параграф 1 от Правилника. Освен това жалбоподателят иска Комисията да бъде осъдена да му изплати разликата между пълния размер на разглежданите медицински разходи и вече възстановения му на това основание размер, тоест сумата от 323,09 EUR. На последно място, жалбоподателят иска този размер да бъде увеличен с лихви за забава в размер на 10 %, с годишна капитализация, считано от 8 април 2006 г.

Решение: Съдът на публичната служба отказва да разгледа дело F‑20/07, Marcuccio/Комисия, за да може Първоинстанционният съд на Европейските общности да се произнесе по това дело. Съдът на публичната служба не се произнася по съдебните разноски.

Резюме

Производство — Разпределяне на правомощията между различните общностни юрисдикции

(приложение I, член 8, параграф 3 от Статута на Съда; член 72 от Правилника за длъжностните лица)

Сезиран с жалба, насочена срещу отказа да се предостави на длъжностно лице възстановяване на 100 % от медицинските разходи, на които заинтересованото лице претендира, че има право поради психичното заболяване, от което твърди, че е засегнато, Съдът на публичната служба в приложение на член 8, параграф 3, втора алинея от приложение I към Статута на Съда е задължен в полза на Първоинстанционния съд да откаже да разгледа делото, доколкото пред Първоинстанционния съд са висящи други жалби, противопоставящи същите страни, основаващи се на същия юридически мотив и също отнасящи се до правото на възстановяване на 100 % от медицински разходи. Тези различни жалби съответстват на един и същ спор и изглежда в съответствие с доброто правораздаване, което се стремят да гарантират разпоредбите на член 8, параграф 3 от приложение I към Статута на Съда, да се възложи на един съд разрешаването на целия спор.

(вж. точки 8—16)