Иск, подаден на 4 март 2020 г. — Европейска комисия/Кралство Испания
(Дело C-125/20)
Език на производството: испански
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: A. C. Becker, M. Jauregui Gomez и M. Noll-Ehlers)
Ответник: Кралство Испания
Искания на ищеца
да се установи, че Кралство Испания е нарушило член 13, параграф 1 във връзка с приложение XI към Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа1 , доколкото годишната пределно допустима стойност на азотен диоксид NO2 е била системно и за продължителен период от време по-висока след 2010 г. в зоните ES0901 район на Барселона, ES0902 Велес – Бакс Лобрегат и ES1301 Мадрид;
да се установи, че Кралство Испания е нарушило член 13, параграф 1 във връзка с приложение XI към Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа , доколкото почасовата пределно допустима стойност на азотен диоксид NO2 е била системно и и за продължителен период от време по-висока след 2010 г. в зоната ES1301 Мадрид;
да се установи, че след 11 юни 2010 г. Кралство Испания не е изпълнявало задълженията си, които произтичат по силата на член 23, параграф 1 от посочената директива във връзка с приложение XV към същата, и по-специално задължението, установено в член 23, параграф 1, втора алинея, да гарантира, че периодът на превишаване ще бъде възможно най-кратък, като не е приело подходящите мерки, така че периодът на превишаване на пределно допустимите стойности в зоните ES0901 район на Барселона, ES0902 Велес – Бакс Лобрегат и ES1301 Мадрид да бъде възможно най-кратък;
да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В член 13, параграф 1 от Директива 2008/50/ЕО е установено задължението на държавите членки да гарантират, че във всичките им зони за качество на въздуха, определени в съответствие с член 4 от същата директива, нивата на азотния диоксид не превишават пределно допустимите стойности, посочени в приложение XI към Директивата. В посоченото приложение са установени две пределно допустими стойности за азотния диоксид, като и двете се прилагат от 1 януари 2010 г. Първата пределно допустима стойност е с годишна референция: държавите членки не могат да превишават 40 mg/m3 за 1 календарна година. Втората стойност е почасова: държавите членки не могат да превишават стойността 200 mg/m3 повече от 18 пъти за 1 календарна година.
Тези пределно допустими стойности на NO2 са определени още с Директива 1999/30/ЕО на Съвета от 22 април 1999 година относно пределно допустимите стойности за серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни оксиди, прахови частици и олово в околния въздух. Всъщност член 4 от тази директива налага на държавите членки задължението да вземат необходимите мерки, които да гарантират, че концентрациите на азотен двуоксид не превишават въпросните стойности, като в приложение II е установена времева рамка за изпълнение, която определя като крайна дата по-точно 1 януари 2010 г.
Посредством редовните годишни доклади съгласно член 27 от Директивата Кралство Испания съобщава на Комисията средните годишни стойности на NO2 за 2010, 2011, 2012, 2013, 2014 2015, 2016, 2017 и 2018 години. В съответствие с посочените данни Кралство Испания е превишавало системно и за продължителен период от време годишните пределно допустими стойности в зоните ES0901 район на Барселона, ES0902 Велес – Бакс Лобрегат и ES1301 Мадрид.
Член 23, параграф 1 от Директивата установява задължението държавите членки да приемат планове за качество на въздуха в случай на превишаване на пределно допустимите стойности, в които да се посочат подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък.
От момента на влизане в сила на Директива 2008/50/ЕО Кралство Испания не е предвидило в плановете за качество на въздуха подходящи и достатъчни мерки, за да гарантира, че периодът на превишаване на въпросните пределни стойности в трите засегнати зони ще бъде възможно най-кратък.
____________
1 ОВ L 152, 2008 г., стр. 1.