Language of document : ECLI:EU:F:2012:25

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)


29 февруари 2012 година


Дело F‑3/11


Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване — Злополука — Искане за прилагане на документ към преписката за злополука — Отхвърляне — Акт, който не е увреждащ — Явна недопустимост“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за Евратом съгласно член 106а от последния, с която г‑н Marcuccio иска главно, от една страна, отмяна на твърдения отказ на Комисията да приложи документ към неговата преписка за злополука, и от друга страна, осъждане на Комисията да му изплати сумата от 1 000 EUR като обезщетение за вредите, които счита, че е претърпял

Решение:      Отхвърля жалбата като явно недопустима. Осъжда жалбоподателя да понесе всички съдебни разноски и да заплати на Съда на публичната служба сумата от 2 000 EUR.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Преписка относно злополука — Понятие — Определяне от правото на Съюза — Липса

(членове 26, 26а и 73 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Искане за прилагане на документ към преписката на длъжностно лице, поискало започване на процедурата за признаване на злополука — Подготвителен акт — Изключване

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица, членове 16—25 от Правилата за осигуряването за рисковете „злополука“ и „професионално заболяване“)

3.      Производство — Разходи, свързани с производството — Разходи, които длъжностно лице е причинило на Съда на публичната служба чрез злоупотреба с правото на иск или жалба — Осъждане на длъжностното лице да възстанови посочените разходи

(член 94 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

4.      Общи принципи на правото на Съюза —Принцип на правото на ефективна съдебна защита — Злоупотреба с правото на иск или жалба от длъжностно лице –Последствия

1.      Нито член 73 от Правилника за длъжностните лица, в частта му, отнасяща се по-специално до осигуряването за рисковете от злополука, нито Правилата за осигуряването за рисковете „злополука“ и „професионално заболяване“, предвидени конкретно от същата разпоредба от този правилник, съдържат разпоредби относно създаването на преписка относно злополуката. Понятието за такава преписка не попада в приложното поле на член 26 от Правилника, нито в това на член 26а от него.

(вж. точки 31 и 33)

2.      В рамките на медицинска процедура относно признаването на надлежно декларирана от засегнатото длъжностно лице злополука и впоследствие относно определянето на степента на инвалидност след стабилизиране на здравословното състояние след споменатата злополука, искането на длъжностното лице за прилагане към неговата „преписка относно злополуката“, която е именно преписката за разглеждане на искането му за признаване на злополуката и впоследствие за определянето на степента на инвалидността, настъпила в резултат на злополуката, на документ, който съдържа отнасяща се до него информация, не може да се разглежда като искане съгласно член 90, параграф 1 от Правилника, срещу чието мълчаливо отхвърляне може да се подаде административна жалба на основание на член 90, параграф 2 от Правилника и впоследствие жалба на основание на член 91 от Правилника.

Всъщност членове 16—25 от Правилата за осигуряването за рисковете „злополука“ и „професионално заболяване“ позволяват да се приеме, че става въпрос за специална процедура с чисто медицински характер, която може да започне изключително по инициатива на засегнатото длъжностно лице или на неговите правоприемници. Следователно тази процедура няма административен характер и във всеки случай не е административно производство, което може да засегне административното положение на длъжностното лице.

Поради това искането за прилагане на документ е вътрешно искане в рамките на медицинската процедура, за която се отнася, като включването на разглеждания документ в „преписката относно злополуката“ е част от правомощието за организация и разглеждане на посочената преписка от страна на органа, който отговаря за нея. При тези условия органът, натоварен с разглеждането на искането за признаване на злополука и впоследствие с определянето на степента на инвалидността, настъпила в резултат на злополуката, е длъжен да гарантира, в рамките на правилното развитие на медицинската процедура относно тази злополука, ефективна и компетентна обработка на „преписката относно злополуката“, като приеме всички подходящи актове или мерки.

(вж. точки 34 и 39)

3.      Съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, ако последният е направил разходи, които е било възможно да се избегнат, по-конкретно ако искът или жалбата представляват явна злоупотреба с правото на иск или жалба, той може да осъди предизвикалата тези разходи страна да ги възстанови, изцяло или отчасти, като сумата за възстановяване не може да надвишава 2 000 EUR.

Посочената разпоредба следва да се приложи, когато съдилищата на Съюза вече са установили неколкократно, че длъжностното лице жалбоподател е избрало съдебното оспорване без каквато и да било надлежна обосновка и че разглежданата жалба се вписва като продължение на такъв подход.

(вж. точки 50 и 51)

4.      Основното изискване за ефективна съдебна защита трябва, от една страна, да позволи на всички лица да упражняват в пълна степен своето право на ефективни правни средства за защита, и от друга страна, да позволи на сезираните съдилища да правораздават ефикасно, именно в интерес на всички правни субекти.

(вж. точка 53)