Преюдициално запитване от Supreme Court (Ирландия), постъпило на 25 март 2020 г. — G.D./The Commissioner of the Garda Síochána, Minister for Communications, Energy and Natural Ressources, Attorney General
(Дело C-140/20)
Език на производството: английски
Запитваща юрисдикция
Supreme Court (Ирландия)
Страни в главното производство
Ищец: G.D.
Ответници: Commissioner of the Garda Síochána, Minister for Communications, Energy and Natural Resources и Attorney General
Преюдициални въпроси
Противоречи ли сам по себе си общ/универсален режим за запазване на данни ( дори и да е подчинен на строги ограничения относно запазването и достъпа ( на разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58/ЕО1 , тълкувани с оглед на Хартата?
Допустимо ли е национален съд ( когато преценява дали да обяви за несъвместима национална мярка, приета в изпълнение на Директива 2006/24/ЕО2 , и предвиждаща общ режим за запазване на данни (подчинен на необходимия строг контрол върху запазването и/или във връзка с достъпа), и по-специално когато разглежда пропорционалността на такъв режим ( да вземе предвид факта, че доставчиците на услуги могат законно да запазват данни за свои търговски цели и могат да бъдат задължавани да ги запазват по съображения, свързани с националната сигурност, извън предвидените в разпоредбите на Директива 2002/58/ЕО?
Какви критерии следва да приложи национален съд, за да установи дали национална мярка за достъп до запазени данни е съвместима с правото на Съюза, и по-специално с Хартата, когато проверява дали такъв режим за достъп предвижда изисквания съгласно практиката на Съда на Европейския съюз независим предварителен контрол? Може ли при преценката си в това отношение съответният национален съд да вземе предвид наличието на последващ или независим съдебен контрол?
Следва ли национален съд да обяви национална мярка за несъвместима с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58/ЕО във всички случаи, когато национални мерки предвиждат общ режим за запазване на данни за целите на борбата с тежки престъпления и когато въз основа на всички налични доказателства е стигнал до извода, че такова запазване е както от съществено значение, така и строго необходимо за постигането на целта за борба с тежката престъпност?
Допустимо ли е национален съд ( в случай че установи несъвместимост на национална мярка с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58/ЕО, тълкувани с оглед на Хартата ( да ограничи действието във времето на обявяването на несъвместимостта, тъй като в противен случай би се стигнало до „породен от това хаос и увреждане на обществения интерес“ (в съответствие с подхода, възприет например в решение R (National Council for Civil Liberties) с/у Secretary of State for Home Department and Secretary of State for Foreign Affairs (2018) EWHC 975, т. 46)?
Може ли национален съд ( сезиран в хода на производство, инициирано с цел да се разреши спор за допустимост на доказателство в наказателно или в друго производство, с искане да установи несъвместимост на национално законодателство с член 15 от Директива 2002/58/ЕО и/или да не приложи това законодателство и/или да установи, че прилагането на такова законодателство е нарушило правата на лице ( да откаже да удовлетвори исканията по отношение на данни, които са били запазени съгласно национална уредба, приета в изпълнение на задължението по член 288 ДФЕС за точно въвеждане в националното право на разпоредбите на директивите, или да се произнесе само за периода след постановяването на 8 април 2014 г. на решението на Съда на Европейския съюз, с което Директива 2006/24/ЕО се обявява за невалидна?
____________
1 Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (OВ L 201, 2002 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 36, стр. 63 и поправка в OВ L 145, 2017 г., стр. 27).
2 Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО (ОВ L 105, стр. 54; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 53, стр. 51).