Language of document : ECLI:EU:F:2010:79

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

8 юли 2010 година

Дело F‑67/06

Christophe Lesniak

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Срочно наети служители, назначени като длъжностни лица — Кандидати, вписани в списък с резерви преди влизането в сила на новия Правилник — Преходни правила за класиране в степен при назначаването — Класиране в степен в приложение на новите по-неблагоприятни правила — Член 5, параграф 4 и член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника“

Предмет: Жалба на основание член 236 ЕО и член 152 AE, с която г‑н Lesniak иска отмяна на решението на Комисията от 1 август 2005 г., с което е бил назначен като длъжностно лице на изпитателен срок със степен A*6, стъпка 2

Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен

(член 31, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 5, параграф 2, член 4, член 12, параграф 3 и член 13, параграф 1 от приложение XIII; Регламент № 723/2004 на Съвета)

2.      Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен

(член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)

1.      Член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника се отнася до срочно наетите служители, които са вписани „в списък на кандидати, които могат да преминат в друга категория“, както и до тези, които са „вписани в списъка на успелите на вътрешен конкурс кандидати“. Въпреки че по своя характер конкурсът за „преминаване в категория“ е също вътрешен конкурс, разглежданата разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че тя e ефективна, като се избягва, доколкото е възможно, каквото и да е тълкуване, което води до заключението, че тази разпоредба е твърде пространна. Явно под „вътрешен конкурс“ законодателят е имал намерение да обхване конкурсите за титуляризиране, чийто предмет е да се позволи — спазвайки всички законови разпоредби, регламентиращи достъпа до европейската публична служба — назначаването в качеството на длъжностни лица на служители, които вече имат определен опит в институцията и които са доказали, че са подходящи за подлежащите на заемане длъжности. Това тълкуване се подкрепя от текста на член 5, параграф 2 от приложение XIII към Правилника, който се отнася единствено до длъжностните лица, вписани в „списък на кандидати, които могат да преминат в друга категория“, без да се споменават длъжностните лица, „вписани в списъка на успелите на вътрешен конкурс кандидати“. Подобно споменаване не би било обосновано, при положение че не е необходимо да се титуляризират служители, които вече са длъжностни лица.

За да бъде приложим член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника, е необходимо преминаване от „стара категория“ към „нова категория“ в резултат било на конкурс, който води до изготвянето на „списък на кандидати, които могат да преминат в друга категория“, било на вътрешен конкурс за титуляризиране, който има за цел такова преминаване в категория. Така, упражнявайки широкото си правомощие за преценка в тази област, законодателят е изходил от преходните разпоредби относно класирането на новоназначените длъжностни лица, посочено в член 31, параграф 1 от Правилника, съответно допълнено от член 12, параграф 3 или от член 13, параграф 1 от приложение XIII към този правилник, що се отнася до успелите кандидати, вписани в списък с подходящите кандидати преди 1 май 2006 г. и съответно назначени между 1 май 2004 г. и 30 април 2006 г., и след 1 май 2006 г., съответно запазвайки класирането в степен, различна от посочената в обявлението за конкурса, за служителите, назначени в качеството им на длъжностни лица на изпитателен срок, които вече притежават опит в институцията и са доказали в резултат на посочени по-горе конкурси качествата си да заемат длъжност в по-висока категория.

(вж. точки 50, 51, 54 и 55)

Позоваване на:

Общ съд — 6 март 1997 г., De Kerros и Kohn-Bergé/Комисия, T‑40/96 и T‑55/96, Recueil FP, стр. I‑A‑47 и II‑135, точки 45 и 46, 12 ноември 1998 г., Carrasco Benítez/Комисия, T‑294/97, Recueil FP, стр. I‑A‑601 и II‑1819, точка 51

2.      Няма причина да се мисли, при липсата на конкретно указание в този смисъл, че законодателят е искал да разпростре обхвата на режима по член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника до успелите кандидати от общ конкурс, предназначен за кандидатите, които са външни за институциите на Съюза, както и до длъжностните лица и служителите, които също могат да бъдат допуснати да се явят на такъв конкурс. От друга страна, не е необходимо да се прави широко тълкуване и на член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника, което би довело до включването и на успелите кандидати от общ конкурс, за да се гарантира равното третиране на временно наетите служители, които са успели кандидати от общ или вътрешен конкурс. Всъщност следва да се заключи, че временно наетите служители, които са успели кандидати от конкурс, организиран с цел заемане на длъжности в категорията, към която те вече спадат, не се намират в същото положение като успелите кандидати от конкурс, чиято цел е да се позволи те да преминат в по-висока категория и да бъдат повишени чувствително в хода на своята кариера. Обстоятелството, че приемайки член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника, законодателят е целял временно наетите служители да могат по изключение да бъдат назначавани в качеството на длъжностни лица на изпитателен срок, в степента, която са имали в старата категория, не е насочено към произволно или явно неподходящо разграничаване, предвид преследваната от законодателя цел, спрямо временно наетите служители, назначени в качеството им на длъжностни лица в резултат на общ конкурс в категорията, към която те са принадлежали преди това.

Още повече широко тълкуване на член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника би засегнало равното третиране между успелите кандидати от един и същ конкурс, които според съдебната практика се намират в сравнимо фактическо и правно положение и които при липсата на обективни причини, обосноваващи дадено разграничаване, могат да се ползват от едно и също третиране, по-специално в областта на класирането. Все пак разлика в третирането, която зависи от това дали назначаването е настъпило преди или след влизане в сила на новата редакция на Правилника за длъжностните лица, може да бъде обективно обосновано от необходимостта да се запази свободата на законодателя на Съюза да извършва по всяко време такива промени в Правилника, каквито той счита, че съответстват на интересите на службата, дори ако тези разпоредби са по-неблагоприятни за длъжностните лица от предходните.

(вж. точки 59—61)

Позоваване на:

Съд — 5 декември 1974 г., Van Belle/Съвет, 176/73, Recueil, стр. 1361, точка 8, 22 декември 2008 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, C‑443/07 P, Сборник, стр. I‑10945, точка 79

Общ съд — 9 юли 1997 г., Monaco/Парламент, T‑92/96, Recueil FP, стр. I‑A‑195 и II‑573, точка 55, 16 март 2004 г., Afari/ЕЦБ, T‑11/03, Recueil FP, стр. I‑A‑65 и II‑267, точка 65, 11 юли 2007 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, T‑58/05, Сборник, стр. II‑2523, точка 86