ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г-Н P. MENGOZZI
представено на 28 юни 2012 година(1)
Дело C‑215/11
Iwona Szyrocka
срещу
Siger Technologie GmbH
(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Okręgowy we Wroclawiu (Окръжен съд Вроцлав)
„Процедура за европейска заповед за плащане — Регламент № 1896/2006 — Формални изисквания, на които трябва да отговаря молбата — Период, за който могат да се претендират лихви върху вземането — Период до датата на плащането“
I – Въведение
1. В настоящото производство Sąd Okręgowy we Wroclawiu поставя на Съда на Европейския съюз преюдициални въпроси относно тълкуването на Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане(2).
II – Правна уредба
A – Общностна правна уредба
2. Член 1 от Регламент № 1896/2006 предвижда:
„1. Целта на настоящия регламент е:
a) да опрости, ускори и намали разходите за съдебни спорове по трансгранични дела, свързани с безспорни парични вземания, чрез създаването на европейска заповед за плащане; и
б) да позволи свободното обращение на европейски заповеди за плащане в държавите членки чрез определянето на минимални стандарти, спазването на които премахва необходимостта от каквото и да е междинно производство в държавата членка по привеждане в изпълнение преди признаването и привеждането в изпълнение.
2. Настоящият регламент не възпрепятства ищец да предяви иск по смисъла на член 4, като използва друга процедура, която съществува по законодателството на държава членка или по правото на Общността“.
3. Член 4 от Регламент № 1896/2006 гласи:
„Създава се процедура за европейска заповед за плащане за събиране на парични вземания с определен размер, които са били дължими в момента на подаване на иска за европейска заповед за плащане“.
4. Член 7 от Регламент № 1896/2006 гласи:
„1. Молбата за издаване на европейска заповед за плащане се изготвя съгласно формуляр А, изложен в приложение I.
2. Молбата съдържа:
[…];
б) [размера] на вземането, включително [на] главницата, а, където е приложимо, и [на] лихвата, договорните неустойки и [разноските];
в) ако се иска лихва върху вземането — лихвения[…] процент и [периода], за който се иска лихва, освен ако към главницата не се [начислява] автоматично законна лихва по законодателството на държавата членка по произход;
г) [основанието на иска], включително описание на обстоятелствата, [сочени] като основание за вземането и, където е приложимо, исканата лихва;
д) описание на доказателствата в подкрепа на вземането;
[…].
3. В молбата ищецът декларира, че предоставената информация е вярна според неговите знания и убеждения и приема, че всяко умишлено излагане на неверни факти би могло да доведе до съответни санкции по законодателството на държавата членка по произход.
[…]“.
5. Член 8 от Регламент № 1896/2006 предвижда:
„Съдът, сезиран с молба за издаване на европейска заповед за плащане, проверява възможно най-бързо и въз основа на молбата дали са изпълнени изискванията, посочени в членове 2, 3, 4, 6 и 7, и дали вземането е основателно. Тази проверка може да представлява автоматизирана процедура“.
6. Член 9 от Регламент № 1896/2006 гласи:
„1. Ако не са изпълнени изискванията, посочени в член 7, и ако вземането не е очевидно неоснователно, съдът предоставя на ищеца възможност да допълни или да поправи молбата. Съдът използва формуляр Б, изложен в приложение II.
2. Когато съдът иска от ищеца да допълни или поправи молбата, той указва срок, който той е преценил за подходящ с оглед на обстоятелствата. Съдът може по своя преценка да удължи този срок“.
7. Член 12 от Регламент № 1896/2006 предвижда:
„1. Ако са изпълнени изискванията по член 8, съдът издава възможно най-рано […] европейска заповед за плащане, като използва формуляр Д, изложен в приложение V.
[…]
3. С европейската заповед за плащане ответникът се уведомява за стоящите пред него възможности да:
а) плати сумата, посочена в заповедта, на ищеца;
или
б) да се противопостави на заповедта, като подаде до съда по произход възражение […].
4. С европейската заповед за плащане ответникът се уведомява, че:
а) заповедта е издадена единствено на основание информацията, която е била предоставена от ищеца и не е била проверена от съда;
б) заповедта подлежи на принудително изпълнение, освен ако не се подаде възражение до съда в съответствие с член 16;
в) когато е подадено възражение, производството продължава пред компетентните съдилища на държавата членка по произход в съответствие [с] правилата на редовния граждански процес, освен ако ищецът не е поискал изрично в такъв случай производството да бъде прекратено.
[…]“.
8. Член 16, параграф 3 от Регламент № 1896/2006 гласи:
„3. Ответникът посочва във възражението, че той оспорва вземането, без да указва причините за това“.
9. Член 17, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1896/2006 уточнява:
„1. Ако възражението е вписано в крайния срок по член 16, параграф 2, производството продължава пред компетентните съдилища на държавата членка по произход в съответствие с правилата на редовното гражданско производство, освен ако ищецът не е поискал изрично прекратяването на производството в такъв случай“.
10. Член 25 от Регламента предвижда:
„1. Комбинираните съдебни такси за процедурата по издаване на европейска заповед за плащане и за редовното гражданско производство, което следва в случай на възражение срещу европейска заповед за плащане, в държава членка не надвишават съдебните такси на редовно гражданско производство, което не се предшества от процедура по издаване на европейска заповед за плащане в същата държава членка.
2. За целите на настоящия регламент съдебните такси включват съдебни такси и други такси, които трябва да бъдат платени на съда, чийто размер се определя в съответствие с националното законодателство“.
11. Член 26 от Регламент № 1896/2006, озаглавен „Връзка с националното процесуално право“, предвижда:
„Всички процесуални въпроси, които не са изрично разгледани в настоящия регламент, се регулират от националното законодателство“.
Б – Национална правна уредба
12. В акта за преюдициално запитване Sąd Okręgowy we Wroclawiu посочва различни разпоредби от полския граждански процесуален кодекс (наричан по-нататък „полският ГПК“), които могат да бъдат релевантни за настоящото дело, като членове 126 и 128 и член 187, параграф 1, определящи съдържанието на процесуалните документи и на исковите молби и документите, необходими за тяхното връчване на насрещните страни, както и член 130, параграф 1 и член 394, параграф 1, точка 1, уреждащи процедурата, която трябва да се следва, когато в подадената молба са допуснати формални пропуски, както и реда и условията за обжалване на решенията на съответния съд.
13. Освен това запитващата юрисдикция посочва и член 481, параграф 1 от полския ГПК, съгласно който кредиторът може да иска лихви за забава, ако длъжникът е в забава при изпълнение на парично задължение, дори ако не е претърпял вреди и забавата се дължи на обстоятелства, които не могат да се вменят във вина на длъжника(3), както и член 190 от полския ГПК, който позволява да се предявява иск за бъдещи повтарящи се плащания, ако това не противоречи на правоотношението между страните.
III – Обстоятелствата по делото и преюдициалните въпроси
14. Iwona Szyrocka, с местожителство в Полша, подава на 23 февруари 2011 г. молба до Sąd Okręgowy we Wrocławiu за издаване на европейска заповед за плащане срещу SIGER Technologie GmbH, със седалище в Tangermünde (Германия).
15. В рамките на това производство са повдигнати следните въпроси:
– дали съгласно член 8 от Регламент № 1896/2006 проверката на молбата преди издаване на европейската заповед за плащане включва и проверка от гледна точка на изпълнението на формалните изисквания, предвидени в националното право на държавата, в която е подадена молбата, или само от гледна точка на изискванията, посочени в съответния регламент(4),
– дали вземането за лихви за забава следва да е вече изискуемо при подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане,
– дали ищецът следва всеки път да посочва в молбата си съответния размер на лихвите и да може да претендира т.нар. „отворени“ лихви, т.е. такива лихви, които се изчисляват до датата на плащането на посоченото в молбата парично вземане,
– като се има предвид съдържанието на формуляр „Д“ за „Европейска заповед за плащане“ (приложение V към Регламент № 1896/2006), по какъв начин съдът следва да определи тези лихви.
16. Като приема, че е налице въпрос, свързан с тълкуването на Регламент № 1896/2006, запитващата юрисдикция поставя на Съда следните осем преюдициални въпроса:
1) „Следва ли член 7 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане да се тълкува в смисъл, че:
a) урежда изчерпателно всички изисквания, на които трябва да отговаря молбата за издаване на европейска заповед за плащане;
или в смисъл, че
б) с тази разпоредба се определят само минималните изисквания, на които трябва да отговаря тази молба, като по отношение на неуредените въпроси следва да се прилагат нормите на националното право?
2) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 1, буква б), в случай че молбата не отговаря на предвидените в правото на съответната държава членка формални изисквания (например не е приложен препис от молбата за насрещната страна или не е посочена цената на иска), следва ли от ищеца да се изисква да допълни подадената молба на основание член 26 от Регламент № 1896/2006, или допълването на молбата следва да се изисква на основание член 9 от същия регламент?
3) Следва ли член 4 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че изброените в тази разпоредба характеристики на паричното вземане, т.е. то да бъде „с определен размер“ и да е изискуемо при подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане, се отнасят само до главницата, или посочената разпоредба следва да се разбира и в смисъл, че тези характеристики се отнасят и до вземането за лихви за забава?
4) Следва ли „правилното тълкуване на член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1896/2006 да се разбира в смисъл, че ако в правото на държавата членка по произход не се предвижда автоматично начисляване на лихвите, в рамките на производството по издаване на европейска заповед за плащане, освен главницата, могат да се претендират и:
а) всички лихви, включително т.нар. „отворени“ лихви (изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до деня на плащането, определен без посочване на конкретна дата, например „от 20 март 2011 г. до датата на плащането“);
б) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост, до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане или до датата на издаване на заповедта за плащане;
в) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост, до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане?
5) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 4, буква а), предвид изискванията на Регламент № 1896/2006, по какъв начин съдът следва да формулира диспозитива от решението си относно лихвите при попълване на формуляра за европейска заповед за плащане?
6) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 4, буква б), от кого следва да се определи размерът на дължимите лихви — от ищеца или служебно от съответния съд?
7) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 4, буква в), задължен ли е ищецът да посочи в молбата изчисления от него размер на дължимите лихви?
8) В случай че до подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане ищецът не изчисли размера на претендираните лихви, следва ли националният съд да изчисли служебно размера на тези лихви, или следва да изиска от ищеца да допълни молбата с липсващите данни в съответствие с член 9 от Регламент № 1896/2006?“.
IV – Производството пред Съда
17. Писмени становища представят Комисията, австрийското, португалското, финландското и полското правителство и правителството на Обединеното кралство.
18. В съдебното заседание от 18 април 2012 г. участват Комисията и финландското и полското правителство.
V – По първия преюдициален въпрос
19. С първия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да изясни дали изискванията за форма, на които трябва да отговаря молбата за издаване на европейска заповед за плащане, са единствено посочените в член 7 от Регламент № 1896/2006, или напротив — трябва да се вземат предвид и допълнителните изисквания на националното законодателство.
20. Прегледът на текста на Регламента показва, че е налице автономно естество на процедурата по издаване на европейска заповед за плащане спрямо евентуалните подобни процедури по националното право.
21. На първо място, това е видно от факта, че съгласно член 1 и съображение 10 от Регламента прилагането на европейската процедура представлява допълнително и факултативно средство за ищеца, което не замества, нито хармонизира приложимите съгласно националното право механизми за събиране по съдебен ред на безспорни вземания, а е свързано с тях като допълнителен инструмент за защита на неговите права.
22. Следователно не е изключено заинтересованото лице да получи заповед за плащане, като използва друга процедура, която съществува в законодателството на държава членка или в правото на Общността.
23. На второ място, посоченият в точка 20 извод се потвърждава от съображение 16 от Регламента, съгласно което националният съд издава европейската заповед за плащане само въз основа на информацията, съдържаща се в приложения към посочения регламент формуляр, попълнен с изброените в член 7 данни, при това без европейското право да предвижда възможност за допълване на съдържанието му, препращайки към външни източници.
24. В съображение 11 е предвидено използването на предварително изготвени формуляри за организирането на различните етапи на процедурата с цел улесняване на достъпа до нея, намаляване на разходите и съкращаване на сроковете, както и унифициране на организирането ѝ.
25. С това е още по-очевидно автономното естество на европейската процедура спрямо процедурите съгласно националното право, тъй като използването на тези формуляри позволява да се преодоляват формалностите и последващите различия, произтичащи от националните законодателства, както и да се създаде идентично по принцип процесуално средство в рамките на Съюза, което съответно е отделно от сходните процесуални средства в държавите членки.
26. Накрая, член 26 от Регламента потвърждава допълнително виждането за автономното естество на европейската процедура спрямо процедурите по националното право, тъй като съгласно тази разпоредба националното право се прилага само за процесуалните въпроси, които не са изрично уредени в същия регламент.
27. Всъщност, когато във връзка със специфични процесуални въпроси законодателят допълва разпоредбите на Регламента с правната уредба на дадена държава, това се прави изрично с препратки към нея(5).
28. Разпоредбата на член 26 и посочените в точка 27 и в бележка под линия 5 препратки не би могло да се обяснят, ако наистина се приеме, че и за уредените въпроси правната уредба на Регламента се допълва от правото на отделните държави, тъй като в подобен случай не е необходимо да се уточнява, че националното право може да се прилага само за неуредените в Регламента процесуални въпроси, нито да се посочват случаите когато, обратно, се прилага правото на държавите членки.
29. Автономното естество на общностната процедура спрямо процедурата по националното право е видно и от целта, за която е приет Регламентът, както следва от членовете и от съображенията от него.
30. Освен това, като посочва изрично целта на Регламента, член 1, параграф 1 пояснява, че със създаването на процедурата за европейска заповед за плащане Регламентът цели(6) да опрости и да ускори производствата по трансгранични дела относно безспорните парични вземания(7), както и да намали свързаните с това разходи, и да осигури свободното движение на европейските заповеди за плащане в държавите членки, като определя минимални правила, чието спазване обезсмисля междинните съдебни процедури в държавата членка на изпълнение преди признаването и изпълнението(8).
31. В съображение 29 от Регламента допълнително се посочва, че в съответствие с принципа на пропорционалност той има за цел създаването на единен, бърз и ефективен механизъм за събиране по съдебен ред на тези вземания, доколкото съгласно съображения 6 и 8 пречките за достъп до ефективно правосъдие при трансгранични дела, както и нарушенията на конкуренцията във вътрешния пазар в резултат от дисбаланса във функционирането на процесуалните способи, предоставени на кредиторите в различните държави членки, са довели до необходимост от общностна правна уредба, която да гарантира равнопоставеност на кредиторите и длъжниците в целия Европейски съюз(9), като се има предвид, че забавените плащания са сред основните заплахи за запазване на предприятията и водят до загубата на много работни места.
32. Поради това се въвеждат единни минимални общи процесуални норми за издаване на европейска заповед за плащане, които обаче могат да служат за постигане на целта, посочена в точки 30 и 31, само при условие че е гарантирана автономността на процедурата спрямо вече предвидените от държавите членки сходни процедури.
33. Всъщност, ако националното право би могло да допълва разглежданата правна уредба, би се стигнало до противоречие с целта на Регламента, поради това че по този начин би се получил резултат, който води не до уеднаквяване и опростяване на процедурите, а до създаване на много различни процедури, толкова колкото са и правните системи на държавите членки, повечето от които включват изисквания, поставени както от националния правен ред, така и от правото на Съюза.
34. Освен това е очевидно, че равният достъп на всеки кредитор или длъжник от Съюза до разглежданата процедура може да се осигури единствено чрез гарантиране на възможността за узнаване ex ante и in abstracto на правните норми, които следва да се спазват, при това без да е необходимо при вземането на решение за европейска заповед за плащане всеки път да се извършва конкретна проверка на действащата национална правна уредба, прилагана от сезираната юрисдикция.
35. Тази възможност за узнаване може да бъде постигната само ако процедурата, която трябва да се спазва, освен че е възможно най-опростената, от самото начало е и единствената за цялата територията на Съюза (с изключение на посочените препратки към националните разпоредби).
36. От това следва, че с оглед както на текста, така и на целта на разглежданата нормативна уредба трябва да се приеме тълкуване на Регламента, което да запази автономността на предвидената в него процедура спрямо процедурите, прилагани в отделните държави членки.
37. По-специално трябва да се приеме, че процесуалните изисквания за издаване на европейска заповед за плащане са единствено съдържащите се в член 7 от Регламент № 1896/2006, и когато те са изпълнени, заповедта за плащане трябва да се издаде, при това без да бъде релевантна националната правна уредба, тъй като тази заповед за плащане като европейска мярка, отделна от процедурите по националното право(10), е свързана с националните процесуалноправни инструменти за събиране на вземания, без да ги измества.
38. С оглед на конкретния случай ще отбележа, че ако са спазени посочените в член 7 формални изисквания, издаването на европейска заповед за плащане не може да бъде отказано единствено поради факта че не са спазени допълнителните изисквания, предвидени в националното право за уреждане на подобни процедури, посочени в съдебното заседание, като например свързаните с броя на подадените копия от молбата и с цената на иска в национална валута.
39. Преди всичко ще спомена, че евентуалните въпроси относно съдебните разноски, посочени от полското правителство в съдебното заседание и в писменото му становище, не могат да бъдат пречка за предоставяне на поисканото разпореждане, като се има предвид, че във всички случаи размерът на тези съдебни разноски ще бъде определен в съответствие с националното право по смисъла на член 25 от Регламента.
40. Вследствие на това предлагам на Съда да отговори на първия преюдициален въпрос, че член 7 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че урежда изчерпателно изискванията, на които трябва да отговаря молбата за издаване на европейска заповед за плащане, с изключение на въпросите, за които е направено специално препращане към правото на държавите членки.
41. Отговорът на първия преюдициален въпрос прави излишно разглеждането на втория въпрос.
VI – По третия и четвъртия преюдициален въпрос
42. С третия преюдициален въпрос Sąd Okręgowy we Wroclawiu иска да се установи дали член 4 от Регламент № 1896/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че изброените в тази разпоредба характеристики на паричното вземане, т.е. то да бъде „с определен размер“ и да е изискуемо при подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане, се отнасят само до главницата, или посочената разпоредба следва да се разбира и в смисъл, че тези характеристики се отнасят и до вземането за лихви за забава.
43. С четвъртия преюдициален въпрос Sąd Okręgowy we Wroclawiu отправя поредица от въпроси, свързани с лихвите, които могат да се претендират по реда на разглежданата процедура.
44. По-специално Sąd Okręgowy we Wroclawiu иска да установи дали по смисъла на член 7, параграф 2, буква в) от Регламента освен главницата могат да се претендират и:
a) всички лихви, включително така наречените „отворени“ лихви, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост, до деня на плащането, определен без посочване на конкретна дата;
б) или само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост, до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане или до датата на издаване на заповедта за плащане;
в) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост, до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане.
45. Според мен тези два въпроса трябва да бъдат разгледани заедно, тъй като считам, че запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали от гледна точка на общите разпоредби от Регламента, по-специално член 4 и член 7, параграф 2, буква в), могат да се претендират всякакви лихви, включително т.нар. „отворени“ лихви, т.е. лихвите, изчислени от датата на тяхната изискуемост до деня на плащането (в случая мораторни лихви).
46. Най-напред, ще отбележа, че не може да бъде приета логиката на запитващата юрисдикция, доколкото тя стига до различни изводи относно възможността за претендиране на т.нар. „отворени“ лихви в зависимост от това дали член 4 от разглеждания регламент се тълкува в смисъл, че изброените в тази разпоредба характеристики на паричното вземане, т.е. то да бъде „с определен размер“ и да е изискуемо при подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане, се отнасят само до главницата, или и до вземането за лихви за забавено плащане(11).
47. На първо място, това се дължи на обстоятелството, че по такъв начин посоченият член 4 не се тълкува в светлината на другите разпоредби на Регламента относно лихвите.
48. Всъщност член 4 от Регламент № 1896/2006 предвижда, че процедурата за европейска заповед за плащане се прилага за събиране на парични вземания с определен размер, които са изискуеми към датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане, и след като се отнася най-общо и чрез особено широка формулировка до термина „вземане“, очевидно не прави разграничение между главница и лихви.
49. Наред с тази разпоредба обаче следва да се вземе предвид и член 7 от Регламента, който предвижда, че в молбата за издаване на европейска заповед за плащане са посочени „[размерът] на вземането, включително [на] главницата, а където е приложимо, и [на] лихвата, договорните неустойки и разходите“ (параграф 2, буква б), а ако се претендират лихви върху вземането — лихвеният процент и периода, за който се претендират лихвите (параграф 2, буква в), както и „[основанието на молбата], включително […] обстоятелства[…] като основание[то на дълга] и [евентуално претендираните] лихв[и]“ (параграф 2, буква г).
50. Докато в член 4 се пояснява най-общо съдържанието на молбата за издаване на европейска заповед за плащане (събирането на вземания и следователно предявеното плащане на парична сума), именно в член 7 са описани формално съставните елементи на това вземане, като се прави разграничение между главница, лихви, наказателни неустойки по договора и разноски (параграф 2, буква б).
51. На второ място, изложените в точка 46 разсъждения на запитващата юрисдикция не отчитат факта, че възможността да се претендират лихви, включително и „отворени“ лихви, следва от самата същност на вземането за главница и на това за лихви, както и от връзката помежду им.
52. Всъщност лихвите са парично вземане, което се различава от вземането за главница само по това, че е акцесорно спрямо главното вземане, от което зависи, и поради факта че размерът му е свързан с изминалия период от време и варира пропорционално на него.
53. Няма други съществени разлики между двете парични задължения (макар във връзка с пояснението в параграф 2, букви в) и г), че молбата за издаване на европейска заповед за плащане се отнася до парични вземания, състоящи се от лихви и главница, член 7 провежда разграничение между тях само защото съответното им претендиране е евентуално) и по принцип вземането за лихви обикновено следва вземането за главница и погасяването на задълженията, така че може да се приеме, че лихви могат да се претендират, когато е налице главница, която може да бъде поискана с предприемане на съдебни действия.
54. Следователно посочената връзка между вземането за главницата и вземането за лихви е изградена по такъв начин, че:
1) лихви се дължат в резултат на факта, че главницата трябва да се погаси (т.е. тя е изискуема) и съответното плащане не е извършено (по отношение на мораторните лихви в уговорения или в законоустановения срок);
2) с течение на времето акцесорното задължение за лихва се добавя към главницата, като се превръща в част от съответната сума.
55. Следователно отговорът на въпроса относно възможността за претендиране на лихви, включително и на „отворени“ лихви, с европейската заповед за плащане, не може да зависи само от тълкуването на член 4 и от обстоятелството, че тези акцесорни задължения за лихва са с определен размер и са изискуеми по смисъла на посочения член 4.
56. Всъщност защитимите по съдебен ред парични вземания (независимо дали са главница, лихви, неустойки или разноски) следва да се определят, тълкувайки член 4 във връзка с член 7, като евентуалната възможност за претендиране на лихвите следва от посочената по-горе връзка с акцесорен характер, съществуваща между тях и главницата.
57. Както бе посочено по-горе, следва да се разгледа по същество питането на Sąd Okręgowy we Wroclawiu относно възможността с разглежданата процедура да се претендират и начислените към момента на плащането лихви или само лихвите, дължими при подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане или към момента на издаване на въпросната заповед.
58. Отговорът на въпроса следва от анализа на членовете и на целта на Регламента, както и от съобразяването на всички посочени правила и на извършените процесуални действия от сезираната с молба за издаване на европейска заповед за плащане юрисдикция.
59. На първо място, ще отбележа, че съгласно посочения член 7, уреждащ най-общо формалните изисквания, на които следва да отговаря молбата за издаване на европейска заповед за плащане, и изрично предвиждащ възможността за претендиране на лихви, от кредитора се изисква (параграф 2, буква в) да посочи лихвения процент и периода, за който се претендират лихви, но не и точната дата, до която лихвите се претендират.
60. Тази разпоредба не ограничава обхвата си само до начислените лихви до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед или до датата на издаване на европейската заповед за плащане, нито налага да се определят с точност дължимите лихви.
61. Както бе подчертано в точки 47—50 и 56, същите изводи следва да се направят и по отношение на член 4, тълкуван във връзка с член 7, за определяне на вземанията, които могат да бъдат предмет на процедурата за европейска заповед.
62. От това следва, че разпоредбите на Регламента, определящи защитимите по съдебен ред вземания, като уреждат начина, по който следва да се изготви съответната молба за издаване на европейска заповед за плащане, не представляват пречка за претендиране и на „отворените“ лихви, за които не е възможно да се посочи нито датата, до която те се претендират, нито окончателният общ размер.
63. До същия извод се стига и ако се разглежда целта на Регламента.
64. Както бе подчертано при анализа на първия преюдициален въпрос(12), Регламентът въвежда единни процесуални правила за създаване на изпълнително основание на трансгранични парични вземания с малък материален интерес, които могат свободно да се движат между държавите членки, ако се гарантира спазването на минималните правила, които обезсмислят необходимостта от междинни производства за признаването и изпълнението, което на практика води до опростяване и ускоряване на производствата по съответните съдебни спорове (съображение 5 от Регламента) и позволява бързо и ефективно събиране по съдебен ред на безспорните парични вземания (съображение 6 от Регламента).
65. Ако се възприеме тълкуване на посочения регламент, което да изключва възможността за претендиране, освен на главницата, и на т.нар. „отворени“ лихви, не биха могли да бъдат спазени посочените в точка 64 изисквания.
66. Всъщност, като изисква от кредиторите да ограничават искането си само до главницата, с евентуално добавяне на вече конкретно начислените лихви до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане или най-късно до датата на издаване на заповедта за плащане, кредиторите биха били принудени да подават множество молби, първата, за да получат главницата и дължимите лихви, а другите, за лихвите за следващи периоди.
67. По такъв начин би се затруднило създаването на едно-единствено изпълнително основание, което да може свободно да се движи между държавите членки, а общият размер на вземането би бил разпределен между различните си елементи с последващо увеличаване на броя на изпълнителните основания, което би довело до увеличаване на броя на правните спорове, както и на съответното време и разходи, затрудняващо събирането на дължимите суми, поне доколкото би довело до образуване на множество процедури вместо само на една-единствена.
68. Освен това би могло кредиторът да бъде принуден да поиска от съда да му бъде издадена заповед за плащане по-скоро въз основа на националното право на държавите членки, отколкото въз основа на разглеждания регламент, ако в първата хипотеза, както според запитващата юрисдикция е в случая с Полша, е възможно да получи изпълнително основание за целия размер на своето вземане, заедно с лихвите до датата на плащането, тъй като във втората хипотеза би могло да бъдат претендирани само главницата и част от лихвите.
69. Накрая, до същия извод като съдържащия се в точка 62 се стига, ако се вземат под внимание всички посочени правила и извършените процесуални действия от сезираната с молба за издаване на европейска заповед за плащане юрисдикция.
70. Най-напред, както бе подчертано в точки 20 и 36, Регламентът въвежда уеднаквена и автономна процедура спрямо процедурите по националното право, които имат за предмет издаването на заповеди за плащане, като урежда единствено процесуалните въпроси, свързани с издаването на европейска заповед за плащане, както е видно и от Зелената книга за процедура за Европейската заповед за плащане и за мерки за опростяване и ускоряване на съдебните спорове, свързани с малки вземания (припомнена в съображение 5 от Регламент № 1896/2006). Още в самото начало в Зелената книга се посочва, че целта ѝ е създаването на специфична бърза и неизискваща значителни средства процедура за събиране на безспорни вземания, приложима във всички държави членки.
71. Второ, издаването на европейска заповед за плащане изключва проверка по същество на основателността на молбата за издаването ѝ.
72. Всъщност, в светлината на член 8 и член 12, параграф 4, се изисква единствено формална проверка на изпълнението на наложените с Регламент № 1896/2006 процесуални изисквания и на съществуването на вземането — проверка, която се основава на данните, посочени от кредитора в подадения от него формуляр, и не предвижда установяване на достоверността на изложената в него информация. Поради това, след като бъде предоставена заповедта за плащане, длъжникът се уведомява, че тя е издадена само въз основа на предоставената от ищеца информация.
73. Всъщност в рамките на европейската процедура няма същинско разглеждане по същество от страна на съда, което е отложено след евентуалното подаване на възражение, и поради това естеството на извършените процесуални действия от сезираната с молба за издаване на европейска заповед за плащане юрисдикция варира в зависимост от момента, в който сезираните органи вземат отношение.
74. В заповедното производство без изслушване на насрещната страна, уредено от правото на Съюза, съдът разглежда само формалната редовност на молбата за издаване на заповед за плащане въз основа на изложеното от кредитора. Все пак в производството по възражение, което се урежда от правото на държавите членки и се отнася до реалното установяване на предявеното вземане, съдът действа при пълно познаване на цялата необходима информация(13).
75. Евентуалната по-ограничена закрила на длъжника на етапа, който приключва с издаването на европейска заповед за плащане, неизбежно следва от необходимостта този етап да бъде възможно най-опростен и във възможно най-голяма степен уеднаквен. Тази по-ограничена закрила се компенсира най-напред от обстоятелството, че съгласно член 16, параграф 3 длъжникът може да подаде възражението си, без да е необходимо да уточнява причините за това, след което съгласно член 17 започва съдебно производство по общия исков ред; след това от обстоятелството, че съгласно член 7, параграф 3 кредиторът трябва да декларира, че предоставя вярна информация и че му е известно, че неверни твърдения могат да доведат до налагане на санкции(14).
76. Поради това, както посочва Комисията в съдебното заседание, едва след подаване на възражение компетентният съд ще разгледа по същество въпросите относно правото на претендиране и размера на вземането за главница и на вземането за лихви, включително и на „отворените“ лихви, като анализира подробно, ако това е необходимо, приложимите към правоотношението материалноправни норми (или евентуално приложимите закони).
77. Следователно Регламент № 1896/2006 има за предмет процесуални механизми и се отнася до реда и условията, при които, в случай че са установени вземания, може да бъде получена заповед за плащане, която е в свободно движение в държавите членки. Регламентът обаче не урежда някои съществени аспекти, по-специално — доколкото има значение в случая — не указва какви лихви могат да бъдат претендирани.
78. Въз основа на изложените до момента съображения, в светлината на официалния текст на посочения регламент, на целта, за която същият е приет и на естеството на разглежданата правна уредба, както и на процесуалните действия от страна на сезираната юрисдикция, следва да се приеме, че докато в случая с изпълнителното производство трябва да се следва Регламент № 1896/2006 (и националното право, доколкото има препратки към него или неуредени процесуални механизми), що се отнася до вида лихви, които могат да бъдат претендирани (но същите изводи следва да се направят и за всички елементи на вземането) логически следва да се прилагат материалноправните норми относно правоотношението между страните.
79. Когато тези материалноправни норми предоставят на кредитора възможност да претендира т.нар. „отворени“ лихви, той може да ги получи и чрез предвидената в Регламент № 1896/2006 процедура.
80. В случай че съгласно тези материалноправни норми се присъждат само начислените лихви до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане или до датата на издаване на заповедта за плащане от националния съд, кредиторът следва да съобрази искането си с изискванията на това национално право.
81. В конкретния случай от това следва, че когато съгласно материалноправните норми, които уреждат правоотношението (и които съгласно акта за преюдициално запитване са разпоредбите на полското право), кредиторът има право да му бъдат заплатени и т.нар. „отворени“ лихви, като при издаване на заповедта за плащане запитващата юрисдикция трябва да присъди и тези лихви.
82. Освен това съгласно приложимото към договорното отношение материално право, което страните често избират изрично или което при всички случаи им е предварително известно, няма основания за намаляване на размера на вземане, което включва т.нар. „отворени“ лихви, поради това че се прибягва до предвидената в посочения регламент процедура, въпреки че няма изрична разпоредба в този смисъл.
83. Правителството на Обединеното кралство счита, че лихвите могат да бъдат претендирани само до датата на издаване на заповедта за плащане.
84. Всъщност в указанията за попълване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане, които са част от приложение I към посочения регламент, във връзка с раздел 7 от формуляра на молбата за издаване на заповедта за плащане се посочва единствено процедурата, която трябва да се следва за получаване на начислените лихви до датата на решението на съда, произнесено по искането на кредитора (уточнено е, че не е необходимо да се попълва последната клетка от посочения раздел 7).
85. Допълнителен аргумент в подкрепа на това разрешение би могъл да бъде изведен от факта, че формулярът на молбата за издаване на заповед за плащане (формуляр Д в приложение V към Регламента) би дал възможност на сезираната юрисдикция да посочи в графата „Лихви“ датата на издаването на заповед за плащане, ако кредиторът направи искане в този смисъл.
86. В това отношение следва да се припомнят изложените вече съображения и да се отбележи, че противно на твърдяното от правителството на Обединеното кралство, въпросните указания се дават само като пример за случаи, които по-конкретно могат да възникнат.
87. Ще отбележа, че формулярът на молбата за издаване на заповедта за плащане позволява да се съобрази искането за лихви с конкретните изисквания на кредитора, независимо от указанията за попълване.
88. Всъщност може да се впише кодът, който трябва да се посочи в раздел 7 на този формуляр относно лихвите, като се използва цифрата 06 и буква Д (които означават „друго“), след това да се попълни полето в долната част на същия раздел, в което е посочено „Моля, уточнете в случай на код 6 и/или Д“, а когато е необходимо — раздел 11, озаглавен „Допълнителни изявления и допълнителна информация (при необходимост)“.
89. По този начин кредиторът може да претендира лихви до предпочитания срок, евентуално дори до датата на погасяване на задължението, без да ги изчислява точно от самото начало.
90. Това следва и от факта, че заключителната формулировка във формуляра на молбата за издаване на европейска заповед за плащане не изисква да се посочва конкретна сума, а се отнася само до заплащането „на горепосочената главница“ (главницата) „плюс лихвата“, като следователно не използва термина „горепосочен“ по отношение на лихвите.
91. Що се отнася до формуляра за издаване на европейска заповед за плащане (формуляр Д приложение V към Регламента), в чиято разпоредителна част във връзка с лихвите е посочено „Сума“, ще отбележа, че няма пречки съдът да разпореди на длъжника да заплати не точно определена сума, изчислена към определена, точно посочена дата, а „дължимите лихви към момента на плащането“.
92. Португалското правителство се присъединява към предлаганото от правителството на Обединеното кралство разрешение по-конкретно поради това че съгласно член 12, параграф 3, буква a) от Регламент № 1896/2006 заповедта за плащане съдържа уведомление до длъжника, че той може да плати на ищеца посочената в заповедта за плащане сума.
93. В това отношение следва да се припомни това, което вече бе отбелязано, и да се подчертае, че при получаване на връчената заповед за плащане адресатът е напълно в състояние да изчисли чрез лесна математическа операция дължимите лихви до датата на плащането; ако длъжникът изрази несъгласие с определената сума, той може да подаде възражение, като се позовава на лихвения процент и на датата, от която се дължат лихви, както са посочени в заповедта за плащане.
94. Освен това стандартизираният начин за попълване на горепосочените формуляри и съответните приложени към тях указания не могат да лишат кредитора от правото да претендира всички лихви, които са му дължими към момента на плащането, когато това е възможно в съответствие с приложимото към договорното отношение материално право, като се има предвид, че от цялостния преглед на текста на Регламента е видно, че няма пречка за това.
95. Обратно, предложеният от португалското правителство и от правителството на Обединеното кралство подход очевидно би осуетил постигането на целите на Регламента, а именно опростяването и ускоряването на съдебните спорове и бързото и ефективно събиране на безспорните вземания, както и би могъл да накара кредиторите да предпочетат пред разглежданата процедура националните заповедни процедури, които осигурявали пълно удовлетворяване на техните вземания.
96. Следователно по третия и четвъртия преюдициален въпрос предлагам на Съда да отговори, че член 4 и член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1896/2006 трябва да се тълкуват в смисъл, че в рамките на процедурата по издаване на европейска заповед за плащане освен главницата могат да се претендират и всички видове лихви, които могат да бъдат поискани съгласно приложимото към договорното отношение материално право, и следователно — в зависимост от конкретния случай — както лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост, до деня на плащането, определен без посочване на конкретна дата, така и лихвите, начислени до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане или до датата на издаване на заповедта за плащане.
VII – По петия преюдициален въпрос
97. С петия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали при утвърдителен отговор на въпроса по точка 4, буква a), предвид изискванията на Регламент № 1896/2006, по какъв начин съответният съд следва да формулира диспозитива от решението си относно лихвите при попълване на формуляра за европейска заповед за плащане.
98. В това отношение ще отбележа, че в края на посочения формуляр има съответно място, където след главницата да се посочат лихвите.
99. Когато разглежда т.нар. „отворени“ лихви, които могат да бъдат присъдени по силата на материалноправните норми, уреждащи договора, съдът, който да може да определи техния размер, ще се ограничи в споменатото в точка 98 място в клетката „Лихва“ в колонката „Дата“да разпореди плащането на лихвите до датата на погасяване на задължението, като посочи в клетката „Сума“ — съответния лихвен процент.
100. Разбира се, при всички случаи следва да се счита за приемливо всяко допълнително по същество идентично указание, което може ясно да поясни съдържанието на решението на съда (в това отношение ще припомня предложените в писмените им становища разрешения както от Комисията, така и от полското и австрийското правителство).
101. По отношение на хипотезите (макар според запитващата юрисдикция те да попадат в пределите на четвъртия преюдициален въпрос, буква а), и на петия преюдициален въпрос), в които обаче се иска заплащането на лихви до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане или до датата на издаване на заповедта за плащане, съдът ще може да изчисли съответните лихви, тъй като са му известни лихвеният процент и референтният период, като посочи в мястото в края на споменатия в точка 98 формуляр и дължимата сума за лихви.
102. Ето защо в отговор на петия преюдициален въпрос предлагам на Съда да приеме, че предвид изискванията на Регламент № 1896/2006 диспозитивът от решението относно лихвите при попълване на формуляра за европейска заповед за плащане може да се формулира по следния начин:
– когато разглежда т.нар. „отворени“ лихви, които могат да бъдат присъдени по силата на материалноправните норми, които уреждат договора, в съответното място в края на формуляра за издаване на европейска заповед за плащане, в което е предвидено да се посочи сумата за плащане, в колона „Лихва“, в клетка „Дата“ съответният съд ще впише, че тези лихви са дължими до датата на погасяване на задължението, като в клетка „Лихва“ се посочва датата, от която лихвите трябва да бъдат платени, а в клетка „Сума“ — съответния лихвен процент, като при всички случаи следва да се счита за приемливо всяко друго по същество идентично указание, което може ясно да поясни съдържанието на решението,
– когато се иска заплащането на лихви до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане или до датата на издаване на заповедта за плащане, съдът ще може да изчисли съответните лихви, като посочи в мястото в края на този формуляр дължимата сума за лихви.
103. Като се има предвид отговорът, даден на четвъртия и петия преюдициален въпрос, не е необходимо да се разглеждат шестият и седмият въпрос.
VIII – По осмия преюдициален въпрос
104. С осмия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали, в случай че до подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане ищецът не изчисли размера на претендираните лихви, националният съд трябва да изчисли служебно размера на тези лихви, или следва да изиска от ищеца да допълни молбата с липсващите данни в съответствие с член 9 от Регламент № 1896/2006.
105. По този въпрос ще припомня вече изложените съображения и ще повторя, че съгласно член 7 от Регламента кредиторът не е задължен да изчисли лихвите, макар че все пак може да го направи, като в противен случай молбата ще бъде недопустима или ще се отхвърли.
106. Съдът би следвало да може да изчисли тези лихви, ако ищецът е предоставил необходимите за целта данни (като валута, лихвен процент, както и от кой момент се начислява акцесорното задължение за лихва).
107. Ако необходимите за изчисляването на лихвите данни не са посочени или са непълни, съгласно член 9 от Регламент № 1896/2006 съдът ще предостави на ищеца възможност да допълни или да поправи молбата в срок, който съдът е приел за подходящ, освен ако вземането е явно неоснователно или ако искането е недопустимо(15).
108. Следователно по осмия преюдициален въпрос предлагам на Съда да отговори, че:
– в случай че до подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане ищецът не изчисли размера на претендираните лихви, съдът трябва да изчисли размера на тези лихви, ако ищецът е предоставил необходимите за това данни,
– ако необходимите за изчисляването на лихвите данни не са посочени или са непълни, съгласно член 9 от Регламент № 1896/2006 съдът ще предостави на ищеца възможност да допълни или да поправи молбата в срок, който съдът е приел за подходящ, освен ако вземането е явно неоснователно или ако искането е недопустимо.
IX – Заключение
109. С оглед на предходните съображения предлагам на Съда да даде на преюдициалните въпроси на Sąd Okręgowy we Wroclawiu следния отговор:
„1) Член 7 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане трябва да се тълкува в смисъл, че урежда изчерпателно изискванията, на които трябва да отговаря молбата за издаване на европейска заповед за плащане, с изключение на въпросите, за които е направено специално препращане към правото на държавите членки.
2) Член 4 и член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1896/2006 трябва да се тълкуват в смисъл, че в рамките на процедурата по издаване на европейска заповед за плащане освен главницата могат да се претендират и всички видове лихви, които могат да бъдат поискани съгласно приложимото към договорното отношение материално право, и следователно, в зависимост от конкретния случай, както лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост, до деня на плащането, определен без посочване на конкретна дата, така и лихвите, начислени до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане или до датата на издаване на заповедта за плащане.
3) Предвид изискванията на Регламент № 1896/2006 диспозитивът от решението относно лихвите при попълване на формуляра за европейска заповед за плащане може да се формулира по следния начин:
a) когато разглежда т.нар. „отворени“ лихви, които могат да бъдат присъдени по силата на материалноправните норми, които уреждат договора, в съответното място в края на формуляра за издаване на европейска заповед за плащане, в което е предвидено да се посочи сумата за плащане, в колона „Лихва“, в клетка „Дата“ съответният съд ще впише, че тези лихви са дължими до датата на погасяване на задължението, като в клетка „Лихва“ се посочва датата, от която лихвите трябва да бъдат платени, а в клетка „Сума“ — съответния лихвен процент, като при всички случаи следва да се счита за приемливо всяко друго по същество идентично указание, което може ясно да поясни съдържанието на решението;
б) когато се иска заплащането на лихви до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане или до датата на издаване на заповедта за плащане, съдът ще може да изчисли съответните лихви, като посочи в мястото в края на този формуляр дължимата сума за лихви.
4) В случай че до подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане ищецът не изчисли размера на претендираните лихви, съдът трябва да изчисли размера на тези лихви, ако ищецът е предоставил необходимите за това данни.
5) Ако необходимите за изчисляването на лихвите данни не са посочени или са непълни, съгласно член 9 от Регламент № 1896/2006 съдът ще предостави на ищеца възможност да допълни или да поправи молбата в срок, който съдът е приел за подходящ, освен ако вземането е явно неоснователно или ако искането е недопустимо“.