РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
17 септември 2014 година(*)
„Преюдициално запитване — Антидъмпинг — Регламент (ЕО) № 661/2008 — Окончателно антидъмпингово мито върху вноса на амониев нитрат с произход от Русия — Условия за освобождаване — Член 3, параграф 1 — Първи независим клиент в Съюза — Придобиване на изкуствени торове с амониев нитрат чрез дружество посредник — Освобождаване на стоките — Искане за анулиране на митнически декларации — Решение 2008/577/ЕО — Митнически кодекс — Членове 66 и 220 — Грешка — Регламент (ЕИО) № 2454/93 — Член 251 — Последващ контрол“
По дело C‑3/13
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tartu ringkonnakohus (Естония) с акт от 27 декември 2012 г., постъпил в Съда на 3 януари 2013 г., в рамките на производство по дело
Baltic Agro AS
срещу
Maksu- ja Tolliameti Ida maksu- ja tollikeskus,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, C. G. Fernlund, A. Ó Caoimh (докладчик), C. Toader и E. Jarašiūnas, съдии,
генерален адвокат: P. Cruz Villalón,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за естонското правителство, от M. Linntam и N. Grünberg, в качеството на представители,
– за Съвета на Европейския съюз, от S. Boelaert и M. Remmelgas, в качеството на представители, подпомагани от B. Byrne, solicitor, и G. Berrisch, Rechtsanwalt,
– за Европейската комисия, от A. Stobiecka-Kuik, E. Randvere и B.‑R. Killmann, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 3 април 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването и валидността на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 година (ОВ L 363, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 7, стр. 15, наричан по-нататък „Митническият кодекс“), на Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО) № 312/2009 на Комисията от 16 април 2009 година (ОВ L 98, стр. 3, наричан по-нататък „Регламент № 2454/93“), както и до тълкуването на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 661/2008 на Съвета от 8 юли 2008 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на амониев нитрат с произход от Русия вследствие на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 11, параграф 2 и частично междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 384/96 (ОВ L 185, стр. 1 и поправка ОВ L 339, 2009 г., стр. 59), на Решение 2008/577/ЕО на Комисията от 4 юли 2008 година за приемане на гаранциите, предложени във връзка с антидъмпинговата процедура относно вноса на амониев нитрат с произход от Русия и от Украйна (ОВ L 185, стр. 43 и поправка ОВ L 339, 2009 г., стр. 59), на член 28 ДФЕС, на член 31 ДФЕС и на член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Baltic Agro AS (наричано по-нататък „Baltic Agro“) и Maksu- ja Tolliameti Ida maksu- ja tollikeskus (Данъчен и митнически орган — Данъчен и митнически център Изток, наричан по-нататък „МТА“) по повод антидъмпингови мита и данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“), свързани с внос на амониев нитрат с произход от Русия, които са начислени на дружеството в резултат на последваща проверка.
Правна уредба
Митническият кодекс
3 Член 66 от Митническия кодекс предвижда:
„1. Митническите органи по искане на декларатора анулират приетата митническа декларация, когато деклараторът докаже, че стоката е била декларирана погрешно за съответния митнически режим или че поради особени обстоятелства оставането ѝ под декларирания митнически режим е неоправдано.
Въпреки това, когато митническите органи са информирали декларатора за намерението си да извършат проверка на стоките, искането за анулиране на декларацията може да бъде прието само след извършване на въпросната проверка.
2. Декларацията не може да бъде анулирана след вдигането на стоките, освен в случаите, определени съгласно процедурата на комитета.
3. Анулирането на декларацията не е пречка за прилагане на действащите наказателни разпоредби“.
4 Член 220, параграф 2 от този кодекс предвижда:
„Извън случаите, посочени в член 217, параграф 1, втора и трета алинея, последващо вземане под отчет не се допуска, когато:
[…]
б) размерът на законно дължимите мита не е бил взет предвид вследствие на грешка от страна на самите митнически власти, която не е можела да бъде открита от длъжника, като последният от своя страна е действал добросъвестно и е спазил всички разпоредби, предвидени от действащите разпоредби по отношение на митническата декларация.
[…]“.
Регламент № 2454/93
5 Член 251 от Регламент № 2454/93 гласи следното:
„В отклонение от член 66, параграф 2 на [Митническия кодекс], митническата декларация може да бъде анулирана след освобождаването на стоките, както е предвидено по-долу:
1) когато се установи, че стоката е била декларирана погрешно за митнически режим, предвиждащ плащане на вносно мито вместо за друг режим, митническите органи анулират митническата декларация, ако в срок от три месеца от датата на приемането на митническата декларация е отправено искане, при условие че:
– употребата на стоката не е нарушило изискванията на митническия режим, в който би трябвало да бъдат пропуснати,
– когато е била декларирана, стоката е била предназначена за друг режим, като отговаря на всички изисквания за него,
и
– стоката бъд[e] пропусната непосредствено за митническия режим, за който е била предназначена.
Декларацията, с която стоката се пропуска във втория митнически режим, влиза в сила от датата на приемане на анулираната митническата декларация.
Митническите органи могат да разрешат тримесечният срок да бъде продължен в доказани изключителни случаи;
[…]“.
Регламент № 661/2008
6 Съображения 159 и 161 от Регламент № 661/2008 гласят следното:
„(159) С цел да се позволи на Комисията и на митническите органи да наблюдават ефективно спазването на гаранциите от страна на дружествата в случаите, в които до съответните митнически органи е подадена молба за допускане за свободно обращение, освобождаването от антидъмпингово мито ще зависи от: i) представянето на фактура за гаранция, която е търговска фактура, съдържаща поне изброените елементи, и на декларацията, посочена в приложението; ii) това, дали внесените стоки са произведени, превозени и фактурирани пряко от упоменатите дружества до първия независим клиент в Общността; и iii) това, дали стоките, декларирани и представени на митница, отговарят точно на описанието във фактурата за гаранция. Когато не са изпълнени горните условия, съответното антидъмпингово мито ще бъде налагано при приемането на декларацията за допускане за свободно обращение.
[…]
(161) Вносителите следва да имат предвид, че митническо задължение може да възникне като нормален търговски риск в момента на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, както е описано в съображения 159 и 160, дори и ако гаранцията, предложена от производителя, от когото те закупуват пряко или косвено, е била приета от Комисията“.
7 С членове 1 и 2 от Регламент № 661/2008 се налагат окончателни антидъмпингови мита в различен размер върху вноса на амониев нитрат и някои изкуствени торове и други продукти, съдържащи амониев нитрат с произход от Русия.
8 Член 3, параграфи 1 и 2 от Регламента предвижда следното:
„1. Вносът на стоки, декларирани за допускане за свободно обращение, които са фактурирани от дружествата, от които са приети гаранции от страна на Комисията и чиито наименования са изброени в Решение 2008/577/ЕО на Комисията, периодично изменяно, се освобождават от антидъмпинговото мито, наложено по силата на член 2, при условие че:
– са произведени, транспортирани и фактурирани пряко от упоменатите дружества на първия независим клиент в Общността; и
– се придружават от фактура за гаранция, която е търговска фактура, съдържаща поне елементите и декларацията, определени в приложението към настоящия регламент; и
– декларираните и представени на митница стоки съответстват точно на описанието във фактурата за гаранция.
2. Митническо задължение възниква от момента на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение:
– когато се установи, по отношение на вноса, описан в параграф 1, че едно или повече от условията, изброени в посочения параграф, не са изпълнени; или
[…]“.
Решение 2008/577
9 Съображение 21 от Решение 2008/557 гласи:
„С цел да се даде възможност на Комисията да наблюдава ефективно спазването на гаранциите от страна на дружествата, когато искането за допускане в свободно обращение е представено на съответните митнически власти, освобождаването от антидъмпингово мито ще се извършва, при условие че: i) се представи фактура по гаранцията, съдържаща поне елементите, изброени в приложението към Регламент (ЕО) № 661/2008 и приложението към Регламент (ЕО) № 662/2008 на Съвета […]; ii) внасяните стоки са произведени, транспортирани и фактурирани директно от споменатите дружества на първия независим клиент в Общността; и iii) стоките, декларирани и представени пред митническите органи, отговарят точно на описанието във фактурата за гаранция. Когато такава фактура не се представи или когато тя не съответства на представения продукт на митническите органи, подходящата ставка за антидъмпингово мито следва да се плати“.
10 С това решение Европейската комисия прие ангажиментите за спазване на минимален ценови праг съгласно член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), от руските производители — износители на амониев нитрат, „JSC Acron [наричано по-нататък „Acron“], Велики Новгород, Русия и JSC Dorogobuzh, Дорогобуж, Русия, членове на холдинговото дружество „Acron“.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
11 През октомври 2009 г. и януари 2010 г., Baltic Agro, установено в Естония, купува 5 000 t изкуствени торове с амониев нитрат, като използва за посредник естонското дружество Magnet Grupp OÜ (наричано по-нататък „Magnet Grupp“). За тази цел били сключени няколко договора за продажба между Acron и Magnet Grupp, от една страна, и между Magnet Grupp и Baltic Agro, от друга страна. С тези договори Acron продава 10 000 t изкуствени торове с амониев нитрат на Magnet Grupp, а Baltic Agro купува 5 000 t от стоката от Magnet Grupp. Според договорите Baltic Agro се задължава да изпълни митническите формалности по отношение на стоките и да плати ДДС.
12 Според запитващата юрисдикция през януари и февруари 2010 г. двама митнически агенти са подали пет митнически декларации, в които е деклариран вносът на 1 751,5 t изкуствени торове с амониев нитрат. В декларациите, като получател на внасяните стоки се посочва Baltic Agro, а като изпращач в две от тях — Acron, а в останалите три — латвийското транспортно предприятие Ventoil SIA.
13 На 1 март и на 23 април 2010 г. посочените митнически агенти подават молба до МТА за анулиране на тези декларации, тъй като в тях като получател на стоките вместо Magnet Grupp е посочено Baltic Agro.
14 На 3 март 2010 г. MTA извършват последваща проверка на петте митнически декларации, за да се изясни дали митническата стойност на внесените стоки, изчисляването и плащането на вносните мита са били правилни.
15 На 31 май 2010 г. въз основа на извършената последваща проверка МТА приемат две решения, с които налагат на Baltic Agro мито и ДДС по отношение на внесените стоки, като приемат, че условията за освобождаване от антидъмпингово мито, предвидени в член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008, не са изпълнени, тъй като Baltic Agro не е първият независим клиент в Европейския съюз.
16 Baltic Agro подава жалба срещу тези решения пред Tartu halduskohus (Административен съд Тарту), като поддържа, че ползваното посредничество на друго дружество при разглеждания внос, в случая Magnet Grupp, няма никакво значение по отношение на облагането с мита и данъци.
17 На 25 април 2011 г. Tartu halduskohus отхвърля жалбата, като приема, че Baltic Agro не може да се ползва от предвиденото в член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 освобождаване, тъй като не придобива внесените стоки пряко от производителя.
18 На 25 май 2011 г. Baltic Agro подава жалба пред Tartu ringkonnakohus (Апелативен административен съд Тарту) с искане това решение да се отмени.
19 Запитващата юрисдикция поставя въпроса дали Baltic Agro, който не е първият независим клиент в Съюза, може да ползва предвиденото в член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 освобождаване от антидъмпингови мита. В това отношение тази юрисдикция иска да установи дали, за да се ползва това освобождаване, първият клиент и вносителят следва винаги да бъдат едно и също лице.
20 Посочената юрисдикция иска да се установят и последиците от грешната митническа декларация. В това отношение тя поставя въпроса дали обстоятелството, че след като жалбоподателят в главното производство подава искане за анулиране на декларациите, митническият орган е приел тези декларации или е извършил последваща проверка, не разкрива наличието на грешка от страна на този орган, която предоставя на посочения жалбоподател възможност да ползва предвидената в член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс процедура, позволяваща анулиране на разглежданите в главното производство декларации.
21 На последно място запитващата юрисдикция поставя въпроса дали ползваното посредничество на друго дружество, като Magnet Grupp, за внасянето на стоките в Съюза не представлява различно третиране пред закона, тъй като вносителят, който не прибягва до такова посредничество, се ползва от предвиденото в член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 освобождаване от антидъпмингови мита. Според запитващата юрисдикция такова третиране не е пропорционално и създава неравнопоставеност между двама вносители, които се намират в сходно положение, което противоречи на правото на Съюза, и по-специално на член 20 от Хартата.
22 При тези условия Tartu ringkonnakohus решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 […] да се тълкува в смисъл, че вносителят и първият независим клиент в [Съюза] следва винаги да бъдат едно и също лице?
2) Трябва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 […] във връзка с Решение № 2008/577 […] да се тълкува в смисъл, че освобождаването от антидъмпингово мито важи само за такъв първи независим клиент в [Съюза], който преди декларирането не е препродал стоката, която следва да се декларира?
3) Трябва ли член 66 [от] […] Митническия кодекс […] във връзка с член 251 от Регламент № 2454/93 […] и другите процесуални разпоредби относно последващите изменения на митническото деклариране да се тълкува в смисъл, че следва да е възможно при поискване декларацията да бъде анулирана и след освобождаването на стоката, когато при вноса на стока в нея е вписан погрешно получателят, и да се коригира вписването на получателя, когато при вписване на правилния получател би могло да се ползва предвиденото в член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 […] освобождаване от мито, или трябва член 220, параграф 2, от Митническия кодекс […] при тези обстоятелства да се тълкува в смисъл, че митническите органи не са оправомощени да предприемат последващо вземане под отчет?
4) В случай че на двете алтернативи на третия въпрос се отговори отрицателно, дали е в съответствие с член 20 от Хартата […] във връзка с член 28, параграф 1 ДФЕС и член 31 ДФЕС, когато член 66 от Митническия кодекс […] във връзка с член 251 от Регламент № 2454/93 […] и другите процесуални разпоредби относно последващите изменения на митническото деклариране не позволява след освобождаване на стоката при поискване декларацията да бъде анулирана и да се коригира вписването на получателя, когато при вписването на правилния получател би трябвало да се приложи предвиденото в член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 […] освобождаване от антидъмпингово мито?“.
По преюдициалните въпроси
По първия и втория въпрос
23 С първите два въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че установено в държава членка дружество, което купува амониев нитрат с произход от Русия с посредничеството на друго дружество, установено също в държава членка, с оглед внасянето му в Съюза може да се счита за първи независим клиент в Съюза по смисъла на тази разпоредба, който може да ползва и освобождаване от окончателното антидъмпингово мито, наложено с този регламент върху амониевия нитрат.
24 Следва най-напред да се отбележи, че освобождаването от антидъмпингови мита може да бъде предоставено само при определени условия, в специално предвидени случаи, и представлява изключение от общия режим на антидъмпингови мита. Следователно разпоредбите, които предвиждат такова освобождаване, подлежат на стриктно тълкуване (вж. по аналогия решения Söhl & Söhlke, C‑48/98, EU:C:1999:548, т. 52 и Isaac International, C‑371/09, EU:C:2010:458, т. 42).
25 Съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 вносът на стоки, приет от Комисията, може да бъде освободен от антидъмпингово мито, доколкото този внос отговаря на трите кумулативни условия, посочени в този член. На първо място, внасяните стоки трябва да са произведени, транспортирани и фактурирани пряко от дружествата износители на първия независим клиент в Съюза. В това отношение член 3, параграф 1, първо тире от Регламента изрично изисква, чрез използването на термина „пряко“, тясна връзка, от една страна, между дружеството, отговарящо за производството, транспорта и фактурирането на внасяната стока, и от друга страна, първия независим клиент в Съюза.
26 На второ място, вносът на стоки, при който е допустимо ползването на това освобождаване, следва да се придружава от фактура за гаранция, която е търговска фактура, съдържаща поне елементите и декларацията, определени в приложението към Регламент № 661/2008.
27 На трето място, стоките, декларирани и представени на митница, трябва да съответстват точно на описанието във фактурата за гаранция и да изпълняват посочените в предходната точка изисквания.
28 Освен това член 3, параграф 2 от посочения регламент уточнява, че митническо задължение възниква от момента на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, когато се установи, по отношение на вноса, описан в параграф 1 от този член, че едно или повече от условията, изброени в посочения параграф 1, не са изпълнени.
29 Член 3 от Регламент № 661/2008 трябва да бъде тълкуван с оглед на съображение 159 от същия регламент, който предвижда, че освобождаването от антидъмпингово мито зависи от предвидените в тази разпоредба условия, с цел да се позволи на Комисията и на митническите органи да наблюдават ефективно спазването на гаранциите от страна на дружествата в случаите, в които до съответните митнически органи е подадена молба за допускане за свободно обращение. Следователно, когато не са изпълнени тези условия, съответното антидъмпингово мито се налага към момента на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение.
30 Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точка 33 от заключението си, точните изисквания, установени в член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 във връзка с посоченото съображение, са оправдани от съображенията, свързани с контрола както на Комисията, така и на компетентните органи на държавите членки върху изпълнението на поетите ангажименти.
31 Както обаче е видно от преюдициалното запитване, изглежда, че разглежданите в главното производство стоки не са били фактурирани и транспортирани пряко от Acron на Baltic Agro, тъй като последното дружество, от една страна, не е купило стоките пряко от Acron — дружество, от което е приета гаранция от страна на Комисията с Регламент № 661/2008, а от друга страна, не е купило част от стоката, продадена от Acron на Magnet Grupp, макар че Baltic Agro е посочено в митническите декларации като получател на всички стоки, продадени от Acron. При тези обстоятелства първото условие, предвидено в член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008, не може да се приеме за изпълнено, така че не се прилага освобождаването от антидъмпингово мито, наложено с този регламент.
32 С оглед на гореизложеното на първите два преюдициални въпроса следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че установено в държава членка дружество, което купува амониев нитрат с произход от Русия с посредничеството на друго дружество, установено също в държава членка, с оглед внасянето му в Съюза, не може да се счита за първи независим клиент в Съюза по смисъла на тази разпоредба и следователно не може да ползва освобождаване от окончателното антидъмпингово мито, наложено с този регламент върху амониевия нитрат.
По третия въпрос
33 С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 66 и член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат митническите органи да предприемат последващо вземане под отчет на антидъмпингово мито, когато — както в случая в главното производство — исканията за анулиране на митническите декларации са подадени поради погрешно посочване на получателя в тях и тези органи са приели посочените декларации или са извършили проверка след приемането на исканията.
34 Следва, на първо място, да се припомни, че член 66 от Митническия кодекс предвижда, че искане за анулиране може да се приеме, когато деклараторът докаже, че стоката е била декларирана погрешно за съответния митнически режим или че митническият режим, за който е декларирана, вече е неоправдан. Съгласно същата разпоредба посочената декларация не може да бъде анулирана след разрешаването на вдигането на стоките освен в ограничени случаи, посочени по-специално в член 251 от Регламент № 2454/93.
35 На второ място, член 220, параграф 2, буква б) от посочения кодекс уточнява, че не се допуска последващо вземане под отчет на сборове, произтичащи от митническо задължение, когато размерът на законно дължимите мита не е бил взет предвид вследствие на грешка от страна на самите митнически власти, която не е можела да бъде открита от длъжника, който от своя страна е действал добросъвестно
36 В настоящия случай обаче от данните по преписката не следва, че член 66 и член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс са приложими към обстоятелствата в главното производство.
37 Всъщност, що се отнася до член 66 от Митническия кодекс, изглежда, Baltic Agro нито поддържа, нито посочва, че стоката погрешно е била декларирана в митническия режим, съответстващ на декларациите, разглеждани в главното производство. Поради това, както посочва генералният адвокат в точки 46 и 47 от заключението си, член 66 от Митническия кодекс не е приложим при тези обстоятелства.
38 Що се отнася до член 220, параграф 2, буква б) от посочения кодекс, следва да се подчертае, че в главното производство нито едно от доказателствата по преписката, представена на Съда, не позволява да се заключи, че посочването от митническите агенти на Baltic Agro като получател в митническите декларации, приемането или извършването на проверка на тези декларации след подаването на исканията за анулирането им представлява грешка от страна на митническите органи.
39 При всички случаи, дори да се предположи, че тези елементи представляват грешка, позволяваща анулиране на разглежданите в главното производство митнически декларации, следва да се подчертае, че тези обстоятелства не позволяват на Baltic Agro да ползва освобождаване от антидъмпинговото мито, наложено с Регламент № 661/2008, тъй като, както е видно от точка 31 от настоящото решение, дружеството при все това не изпълнява условията, предвидени в член 3 от този регламент, за да се счита за първи независим клиент в Съюза.
40 При тези обстоятелства на третия въпрос следва да се отговори, че член 66 и член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат митническите органи да предприемат последващо вземане под отчет на антидъмпингово мито, когато — както в случая в главното производство — исканията за анулиране на митническите декларации са подадени поради погрешно посочване на получателя в тях и тези органи са приели посочените декларации или са извършили проверка след приемането на исканията.
По четвъртия въпрос
41 С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 66 от Митническия кодекс и член 251 от Регламент № 2454/93 противоречат на основното право на равенство пред закона, предвидено в член 20 от Хартата, в случаите, когато в рамките на общата митническа тарифа, предвидена в членове 28 ДФЕС и 31 ДФЕС, тези разпоредби от Митническия кодекс и от Регламент № 2454/93 не позволяват да се анулира при поискване грешна митническа декларация и по този начин не позволяват на получателя да ползва освобождаването от антидъмпингово мито, на което би имал право, ако грешката не е била допусната.
42 В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че ако разглежданите в главното производство разпоредби на Митническия кодекс и на Регламент № 661/2008 не позволяват да се анулира митническата декларация, за да се коригира съответният получател на стоките, и по този начин не позволяват Magnet Grupp да ползва освобождаването от антидъмпингово мито, което би могло да ползва, ако грешката не е била допусната, се поставя въпросът за нарушение на основното право на равенство пред закона, тъй като разглежданите в главното производство две дружества, намиращи се по същество в сходно положение, не биха били третирани равнопоставено.
43 Както обаче бе установено в точка 38 от настоящото решение, в главното производство не е налице грешка, която да даде възможност за анулиране на митническите декларации. Важно е също да се припомни в това отношение, че деклараторът носи задължението да предостави точна информация в митническата декларация. Това задължение е само следствие от принципа на неоттегляемост на митническата декларация, след като веднъж е била приета — принцип, изключенията от който са стриктно описани в правната уредба на Съюза в тази област (решение DP grup, C‑138/10, EU:C:2011:587, т. 39—41).
44 Налага се и изводът, че предприятие, което е спазило изискванията на член 3 от Регламент № 661/2008 и е попълнило коректно митническата декларация, за да ползва освобождаването от антидъмпингово мито, не се намира в сходно положение с предприятие, което не е спазило тези изисквания.
45 Освен това, както бе установено в точки 31 и 39 от настоящото решение, дори ако разглежданите в главното производство митнически декларации са били попълнени коректно, Baltic Agro не би могло да ползва освобождаването от антидъмпингово мито, тъй като то при всички случаи не отговаря на изискванията на член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008.
46 Следователно на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 66 от Митническия кодекс и член 251 от Регламент № 2454/93 не противоречат на основното право на равенство пред закона, предвидено в член 20 от Хартата, в случаите, когато в рамките на общата митническа тарифа, предвидена в членове 28 ДФЕС и 31 ДФЕС, посочените разпоредби от Митническия кодекс и от Регламент № 2454/93 не позволяват да се анулира при поискване грешна митническа декларация и по този начин не позволяват на получателя да ползва освобождаването от антидъмпингово мито, на което би имал право, ако грешката не бе допусната.
По съдебните разноски
47 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
1) Член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 661/2008 на Съвета от 8 юли 2008 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на амониев нитрат с произход от Русия вследствие на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 11, параграф 2 и частично междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 384/96 трябва да се тълкува в смисъл, че установено в държава членка дружество, което купува амониев нитрат с произход от Русия с посредничеството на друго дружество, установено също в държава членка, с оглед внасянето му в Европейския съюз, не може да се счита за първи независим клиент в Европейския съюз по смисъла на тази разпоредба и следователно не може да ползва освобождаване от окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент № 661/2008 върху амониевия нитрат.
2) Член 66 и член 220, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 година, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат митническите органи да предприемат последващо вземане под отчет на антидъмпингово мито, когато — както в случая в главното производство — исканията за анулиране на митническите декларации са подадени поради погрешно посочване на получателя в тях и тези органи са приели посочените декларации или са извършили проверка след приемането на исканията.
3) Член 66 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 1791/2006, и член 251 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 312/2009 на Комисията от 16 април 2009 година, не противоречат на основното право на равенство пред закона, предвидено в член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз в случаите, когато в рамките на общата митническа тарифа, предвидена в членове 28 ДФЕС и 31 ДФЕС, посочените разпоредби от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 1791/2006, и от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 312/2009, не позволяват да се анулира при поискване грешна митническа декларация и по този начин не позволяват на получателя да ползва освобождаването от антидъмпингово мито, на което би имал право, ако грешката не бе допусната.
Подписи