РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)
11 декември 2008 година
Дело F-58/07
Pascal Collotte
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2006 г. — Умения за работа с трети език“
Предмет: Жалба на основание член 236 ЕО и член 152 AE, с която г‑н Collotte иска отмяна на решението неговото име да не бъде включено в списъка на повишените длъжностни лица в степен A*12 в процедурата по повишаване за 2006 г., публикуван в „Административни данни“ бр. 55—2006 от 17 ноември 2006 г., както и да се осъди Комисията да му заплати сумата от 25 000 EUR като обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и за накърняване на неговата кариерата под условие за възможно увеличаване и/или намаляване на сумата в хода на производството
Решение: Отменя решението на Комисията името на жалбоподателя да не бъде включено в списъка на длъжностните лица, повишени в степен A*12 в процедурата по повишаване за 2006 г. Отхвърля останалата част от исканията, изложени в жалбата. Осъжда Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя. Съветът на Европейския съюз, който е встъпила страна в подкрепа на Комисията, понася направените от него съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Срокове — Последователни административни жалби
(член 90, параграф 2 и член 91, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Повишаване — Условия — Показване на умения за работа с трети език
(член 45, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица; член 7 от приложение III и член 11 от приложение XIII)
3. Длъжностни лица — Жалба — Неограничена компетентност (член 233 ЕО; член 45, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
1. В хипотезата на последователни административни жалби, подадени в срока за подаване на подобна жалба, срокът за отговор на тази жалба не може да започне да тече от деня, в който администрацията е получила първата от тях, без по този начин органът по назначаването да бъде лишен от четиримесечния срок, който по принцип му е предоставен съгласно Правилника, за да се произнесе изрично относно новите доводи, последно представени пред него от длъжностно лице, евентуално малко преди изтичането на срока за подаване на административна жалба. Също така, когато органът по назначаването е отговорил на последователни административни жалби посредством последователни решения, длъжностното лице не би се ползвало от целия тримесечен срок, който му е предоставен съгласно Правилника, считано от получаването на отговора на жалбата, за да може предвид този отговор да реши дали да подаде жалба пред Съда, ако срокът за подаване на такава жалба трябва да започне да тече от датата на съобщаване на отговора на първата административна жалба, когато жалбоподателят все още не разполага с отговора на посочения орган относно всички негови твърдения за нарушения, по-специално относно тези, които са изложени за първи път в последната административна жалба.
Поради това в хипотезата на последователни административни жалби за изчисляване на срока за подаване на жалба пред Съда следва да се вземе предвид датата на получаване на решението, в което администрацията е приела своето становище относно всички доводи, изложени от жалбоподателя в срока за подаване на административна жалба. Ако в срока на подаване на административна жалба жалбоподателят е подал втора такава жалба, която има същия обхват като първата, по-специално доколкото не съдържа нито ново искане, нито ново твърдение за нарушение или ново доказателство, решението за отхвърляне на тази втора административна жалба трябва да се счита за акт, който изцяло потвърждава отхвърлянето на първата административна жалба, поради което именно от датата на това отхвърляне тече срокът за подаване на жалба пред Съда. В замяна на това в хипотезата, когато втората административна жалба съдържа елементи, които са нови по отношение на първата административна жалба, решението за отхвърляне на втората административна жалба следва да се счита за ново решение, прието след преразглеждане на решението за отхвърляне на първата административна жалба в светлината на втората административна жалба.
(вж. точки 31 и 32)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 8 ноември 2000 г., Ghignone и др./Съвет, T‑44/97, Recueil FP, стр. I‑A‑223 и II‑1023, точка 41, 11 декември 2007 г., Sack/Комисия, T‑66/05, все още непубликувано в Сборника, точка 41, предмет на висящо производство по обжалване пред Съда, C‑380/08 P
2. Член 45, параграф 2 от Правилника, в редакцията му след изменението с Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица и на Условията за работа на другите служители, в който е предвидено задължението за длъжностното лице преди първото му повишаване да покаже умения за работа с трети език, е приложим едва след влизането в сила на общите правила за прилагането, приети по общо съгласие между институциите.
Всъщност, тъй като във всички случаи съгласно член 11 от приложение XIII към Правилника законодателят е изключил възможността член 45, параграф 2 да се прилага към повишаване, което влиза в сила преди 1 май 2006 г., последният посочен член не може да се приложи преди влизането в сила на споменатите общи правила за прилагане при условията, които са необходими според законодателя, а именно гарантирано еднакво прилагане в различните институции и връзката на това ново задължение, което се съдържа в Правилника, с възможността на длъжностните лица за достъп до обучение по трети език. Поради това институция не може да приложи посочения член от Правилника съгласно правила, определени само от нея.
(вж. точки 50—54)
3. Действително по силата на член 91, параграф 1 от Правилника в някои хипотези общностният съд на публичната служба да може да упражни неограничена компетентност, която му позволява да разреши изцяло имуществените спорове, с които е сезиран, като се произнесе относно правата и задълженията на длъжностното лице. При все това жалбоподателят, в полза на когото е отменено решение за отказ да бъде повишен, тъй като не може да му бъде наложено законосъобразно изискуемото допълнително условие за неговото повишаване, изразяващо се във владеенето на трети език, не може да получи присъдено от съда обезщетение за твърдяното по тази причина изоставане в кариерата, макар да докаже, че има необходимото старшинство и по-висок от изисквания за повишаване брой точки. Всъщност не може да се изключи възможността да има други съображения против повишаването на жалбоподателя с обратно действие, например обстоятелството, че броят на длъжностните лица, които могат да бъдат повишени и които са достигнали прага за повишаване, надхвърля броя повишавания, които са възможни в зависимост от бюджета. Следователно именно с мерките за изпълнение, които администрацията е длъжна да приеме съгласно член 233 ЕО, за да се съобрази със силата на присъдено нещо, трябва да се възстановят правата на жалбоподателя, евентуално посредством възстановяване с обратно действие на неговата кариера.
(вж. точки 67—70)
Позоваване на:
Съд — 18 декември 2007 г., Weißenfels/Парламент, C‑135/06 P, Сборник, стр. I‑12041, точки 64 —68
Първоинстанционен съд — 15 март 2007 г., Katalagarianakis/Комисия, T‑402/03, все още непубликувано в Сборника, точки 105 и 106