ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА

16 ноември 2011 година

Дело F‑67/11 R

Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Обезпечително производство — Молба за спиране на изпълнението — Неотложност — Липса — Претегляне на интереси“

Предмет:      Молба, подадена на основание членове 278 ДФЕС и 157 AE както и член 279 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ съгласно член 106а от него, с която г‑н Marcuccio моли по същество за спиране на изпълнението на решението за отхвърляне на молбата му от 28 февруари 2011 година, с която той иска по-специално да се приемат мерки за изпълнение на точка 2 от диспозитива на Решение на Съда на публичната служба от 9 юни 2010 г. по дело Marcuccio/Комисия (F‑56/09)

Решение:      Отхвърля молбата за допускане на обезпечение. Не се произнася по съдебните разноски.

Резюме

1.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — „Fumus boni juris“ — Неотложност — Кумулативен характер — Претегляне на всички разглеждани интереси — Ред и начин на извършване на проверката — Право на преценка на съдията по обезпечителното производство

(члeнове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС, член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Неотложност — Значителна и непоправима вреда — Тежест на доказване — Финансова вреда

(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС, член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Съгласно член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба в молбите за постановяване на временни мерки трябва да се излагат по-специално обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правни основания, които обосновават вероятната основателност за постановяване на поисканите временни мерки.

Условието за неотложност и условието за вероятна основателност на иска или жалбата (fumus boni juris) са кумулативни, поради което молбата за постановяване на временни мерки трябва да се отхвърли, ако някое от тези условия не е изпълнено. При необходимост съдията по обезпечителното производство трябва също да претегли съответните интереси.

При тази цялостна проверка съдията по обезпечителното производство разполага с широко право на преценка и е свободен да определи в зависимост от особеностите на случая как и в какъв ред следва да се провери дали са налице отделните условия, тъй като няма правна норма, която да му налага предварително установен аналитичен модел за преценката на необходимостта от постановяване на временни мерки.

При претегляне на съответните интереси съдията по обезпечителното производство, пред когото се твърди, че за молителя съществува риск да понесе значителна и непоправима вреда, трябва по-специално да провери дали евентуалната отмяна на спорното решение със съдебното решение по същество ще позволи възстановяване на положението, съществувало преди незабавното му изпълнение, и обратно, дали спирането на изпълнението на това решение може да попречи на пълното му действие, в случай че жалбата в главното производство бъде отхвърлена.

В случай че простото спиране на изпълнението на обжалваното решение не би променило положението на молителя, тъй като само по себе си не би могло да породи каквото и да е право на поисканото унищожаване на снимките на документи, такова спиране не произвежда действие и следователно липсва интерес от допускането му. Несъмнено съдът по обезпечителното производство е също така компетентен да постанови други временни мерки освен спирането на изпълнението на основание член 279 ДФЕС, но такава мярка не би могла да се състои в промяна на положението, която да обезсмисля главната жалба.

(вж. точки 15—17, 26 и 27)

Позоваване на:

Съд — 13 януари 1978 г., Salerno/Комисия, 4/78 R, точка 2; 31 юли 1989 г., S./Комисия, 206/89 R, точки 14 и 15

Първоинстанционен съд — 30 април 2008 г., Испания/Комисия, T‑65/08 R, точка 82 и цитираната съдебна практика

Съд на публичната служба — 3 юли 2008 г., Plasa/Комисия, F‑52/08 R, точки 21 и 22 и цитираната съдебна практика; 15 февруари 2011 г., De Pretis Cagnodo и Trampuz de Pretis Cagnodo/Комисия, F‑104/10 R, точка 16

2.      Целта на обезпечителното производство не е да осигури поправянето на вреди, а да гарантира пълната ефикасност на решението по същество. За да се постигне тази цел, исканите мерки трябва да бъдат неотложни, в смисъл че за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на жалбоподателя, е необходимо те да бъдат наложени и да породят действие още преди да бъде постановено решението по главното производство. Страната, която иска постановяването на временните мерки, следва да докаже, че не може да изчака приключването на главното производство, без да понесе такива вреди.

Когато става въпрос за финансова вреда, произтичаща от отказа за заплащане на поисканите обезщетение и периодична имуществена санкция, за да обоснове изпълнението на условието за неотложност, съдът по обезпечителното производство трябва да разполага с конкретни и точни данни, съдържащи се в подробни документи, които да установяват финансовото положение на молителя и да позволяват на съда да прецени вероятните последици от недопускането на исканите мерки.

(вж. точки 19 и 21)

Позоваване на:

Съд — 25 март 1999 г., Willeme/Комисия, C‑65/99 P(R), точка 62

Първоинстанционен съд — 10 септември 1999 г., Elkaïm и Mazuel/Комисия, T‑173/99 R, точка 25; 19 декември 2002, Esch-Leonhardt и др./ЕЦБ, T‑320/02 R, точка 27

Общ съд — 27 април 2010 г., Парламент/U, T‑103/10 P(R), точка 37