РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

8 април 2008 година

Дело F-134/06

Giovanni Bordini

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Пенсии — Корекционен коефициент — Държава членка на пребиваване — Понятие за пребиваване — Понятие за основно жилище — Доказателствени документи“

Предмет: Жалба на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която г‑н Bordini иска, от една страна, да се отмени решението на органа по назначаването на Комисията от 25 януари 2006 г., с което се отказва за пенсията на г‑н Bordini да се приложи корекционният коефициент за Обединеното кралство, както и при необходимост отмяна на решението от 18 август 2006 г. за отхвърляне на подадената от г‑н Bordini на 19 април 2006 г. жалба по административен ред, и от друга страна, да се осъди Комисията да заплати лихви върху сумите, дължими при прилагането с обратна сила за пенсията на корекционния коефициент за Обединеното кралство, считано от 1 април 2004 г., при лихвен процент, по-висок с два пункта от приложимия за съответния период от Европейската централна банка лихвен процент за основните операции по рефинансиране

Решение: Отхвърля жалбата. Комисията понася освен направените от нея съдебни разноски, половината от разходите, направени от жалбоподателя във връзка с неформалната среща от 5 юни 2007 г. Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски, с изключение на половината от разходите, направени във връзка с неформалната среща от 5 юни 2007 г.

Резюме

Длъжностни лица — Пенсии — Корекционен коефициент

(член 82 от Правилника за длъжностните лица)

Понятието за пребиваване по смисъла на член 82 от предходния правилник, в който се предвижда, че за пенсиите се прилага корекционният коефициент, определен за страната, в която пенсионерът е доказал, че пребивава, се отнася до мястото, в което действително са съсредоточени интересите на пенсионираното длъжностно лице, тоест мястото, в което заинтересованото лице се е установило трайно с намерение постоянно или обичайно да съсредоточи интересите си в него и в което се предполага, че то заплаща разходите си. От друга страна, независимо от продължителността на периода, в който лицето е живяло на територията на едната или другата страна, понятието за пребиваване включва не само физическия престой на определено място, но и намерението този престой да бъде продължителен вследствие на придобитите житейски навици и установените обичайни социални контакти. Това понятие за пребиваване е присъщо на общностната публична служба и невинаги има значението, което му се придава в отделните държави.

(вж. точки 69 и 86)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 4 юни 2003 г., Del Vaglio/Комисия, T‑124/01 и T‑320/01, Recueil FP, стр. I‑A‑157 и II‑767, точка 70 и цитираната съдебна практика, точка 71 и цитираната съдебна практика, точка 72 и цитираната съдебна практика, 12 септември 2005 г., Dionyssopoulou/Съвет, T‑320/04, непубликувано в Recueil, точка 39, 27 септември 2006 г., Kontouli/Съвет, T‑416/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑181 и II‑A‑2‑897, точка 71