РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
25 януари 2007 година
Дело F-55/06
Augusto de Albuquerque
срещу
Комисия на Европейските общности
„Длъжностни лица — Преназначаване — Член 7, параграф 1 от Правилника — Явна грешка в преценката — Принцип на равно третиране — Злоупотреба с власт — Интерес на службата“
Предмет: Жалба, подадена на основание на членове 236 ЕО и 152 ЕА, с която г‑н De Albuquerque иска да се отмени решението на генералния директор на генерална дирекция „Информационно общество и медии“ от 23 септември 2005 г., преназначаваща го на длъжност началник на отдел G 2 „Микро и наносистеми“, както и решението на органа по назначаване от 2 февруари 2006 г. за отхвърляне на жалбата му срещу обжалваното решение
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Организация на службите — Място на работа на персонала
(член 7, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
2. Производство — Доказване — Обжалване на решение за преназначаване на длъжностно лице
3. Длъжностни лица — Организация на службите — Място на работа на персонала
(член 7, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Организация на службите — Място на работа на персонала
(член 7, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
1. Щом като за дадено решение не е установено, че противоречи на интереса на службата, не може да се счита, че е налице злоупотреба с власт. Такъв е случаят на решение за преназначаване, постановено с цел прекратяване на административно положение, станало нетърпимо поради вътрешни затруднения в отношенията, причиняващи напрежение, което уврежда доброто функциониране на службата. В това отношение не е от значение определянето на самоличността на лицето, отговорно за разглежданите случаи или установяването на основателността на отправените обвинения.
(вж. точки 60, 61 и 89)
Позоваване на:
Съд — 12 юли 1979 г., List/Комисия, 124/78, Recueil, стр. 2499, точка 13; 14 юли 1983 г., Nebe/Комисия, 176/82, Recueil, стр. 2475, точка 25; 7 март 1990 г., Hecq/Комисия, C‑116/88 и C‑149/88, Recueil, стр. I‑599, точка 22; 12 ноември 1996 г., Ojha/Комисия, C‑294/95 P, Recueil, стр. I‑5863, точка 41
Първоинстанционен съд — 10 юни 1992 г., Eppe/Комисия, T‑59/91 и T‑79/91, Recueil, стр. II‑2061, точка 57; 22 януари 1998 г., Costacurta/Комисия, T‑98/96, Recueil FP, стр. I‑A‑21 и II‑49, точка 39; 28 май 1998 г., W/Комисия, T‑78/96 и T‑170/96, Recueil FP, стр. I‑A‑239 и II‑745, точка 88; 17 ноември 1998 г., Gómez de Enterría y Sanchez/Парламент, T‑131/97, Recueil FP, стр. I‑A‑613 и II‑1855, точка 62; 6 март 2001 г., Campoli/Комисия, T‑100/00, Recueil FP, стр. I‑A‑71 и II‑347, точки 45 и 63; 28 октомври 2004 г., Meister/СХВП, T‑76/03, Recueil FP, стр. I‑A‑325 и II‑1477, точки 79 и 80; 24 ноември 2005 г., Marcuccio/Комисия, T‑236/02, Recueil FP, стр. I‑A‑365 и II‑1621, точка 182
2. За да се защити, и по-специално за да докаже основателността на съображенията, които излага в подкрепа на обжалваното решение за преназначаване, администрацията може действително да се позове на писмо на жалбоподателя, разкриващо наличието на напрежение, което уврежда доброто функциониране на службата, дори когато това писмо, върху което е отбелязано „лично и поверително“, формално не е предадено на адресата си, който е пряк ръководител на жалбоподателя, а е съобщено от същия на други отговорни в службата лица, като тези обстоятелства не могат да се отразят на доказателствената му стойност.
(вж. точка 64)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 18 септември 1996 г., Postbank/Комисия, T‑353/94, Recueil, стр. II‑921, точки 67 и 68
3. Обстоятелството, че решението за преназначаване на длъжностно лице в интерес на службата вследствие на затруднения в отношенията с висшестоящия му е съчетано с преназначаване на други длъжностни лица в рамките на задължително преместване, предвидено в приета от администрацията вътрешна директива, не може да постави под въпрос неговата законосъобразност.
(вж. точка 70)
4. В рамките на преназначаване на няколко длъжностни лица, едно от които се преназначава в интерес на службата вследствие на затруднения в отношенията с висшестоящия му, а останалите се преназначават поради задължително преместване, предвидено от приета от администрацията вътрешна директива, не е възможно никакво сравнение между първото длъжностно лице и останалите, които са в различно от неговото положение, тъй като не са в личностен конфликт. Следователно обстоятелството, че администрацията взима предвид отказа на длъжностно лице, преназначавано поради задължително преместване, да бъде преназначено на определена длъжност, но не и същия отказ на длъжностно лице, преназначавано в интерес на службата, не представлява дискриминация.
(вж. точки 92 и 94)