ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
15 септември 2015 година
Дело F‑21/15
Patrick Wanègue
срещу
Комитет на регионите на Европейския съюз
„Публична служба — Длъжностни лица — Условия на труд — Извънреден труд — Член 56 от Правилника — Член 3 от приложение VI към Правилника — Шофьор, класиран в степен AST 6 — Отпадане на правото на определена по размер надбавка за извънреден труд — Член 81 от Процедурния правилник — Жалба, която отчасти е явно недопустима и отчасти е явно лишена от всякакво правно основание“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, с която г‑н Wanègue по същество иска да се отмени решението, с което в качеството си на орган по назначаването изпълняващият длъжността директор на дирекция „Администрация и финанси“ на Комитета на регионите на Европейския съюз приема, че правото на жалбоподателя на определена по размер надбавка за извънреден труд е отпаднало, считано от 1 юли 2014 г., както и да се осъди Комитетът на регионите да възобнови от същата дата изплащането на жалбоподателя на надбавката, ведно с лихви за забава, и да му плати обезщетение за причинените му с решението имуществени и неимуществени вреди
Решение: Отхвърля жалбата като отчасти явно недопустима и отчасти явно лишена от всякакво правно основание. Г‑н Wanègue понася направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Комитета на регионите на Европейския съюз.
Резюме
1. Длъжностни лица — Условия на труд — Вътрешна инструкция на институция — Правно действие — Граници — Спазване на йерархията на нормите
(член 56, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Условия на труд — Определена по размер надбавка за извънреден труд — Условия за предоставяне — Стриктно тълкуване
(член 56, втора и трета алинея от Правилника за длъжностните лица и член 3 от приложение VI)
3. Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Харта на основните права на Европейския съюз и Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време — Приложно поле — Възнаграждение — Изключване
(член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета)
4. Жалби на длъжностните лица — Правомощие за пълен съдебен контрол — Спорове от финансов характер по смисъла на член 91, параграф 1 от Правилника — Понятие — Иск за плащане на сума, твърдяна като дължима на основание Правилника за длъжностните лица или друг правен акт — Включване
(член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
1. Длъжностно лице не може въз основа на твърдението, че тълкуване на вътрешна инструкция противоречи на самия текст на общи разпоредби от Правилника, да иска отмяна на решение за отпадане на правото му на определена по размер надбавка за извънреден труд само поради повишаването му в степен AST 5, а впоследствие в степен AST 6.
В това отношение член 56, втора алинея от Правилника ясно предвижда, че за извънредния труд, полаган от длъжностни лица от функционална група AD и функционална група AST, степени 5—11, не се полага компенсиране или заплащане.
При всички положения вътрешните инструкции на институции, служби и агенции на Европейския съюз в никакъв случай не биха могли правомерно да предвиждат норми, дерогиращи разпоредби от по-висок ранг, каквито са разпоредбите от Правилника и приетата за прилагането му правна уредба.
(вж. т. 54—56)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решение от 25 октомври 2005 г., Fardoom и Reinard/Комисия, T‑43/04, EU:T:2005:374, т. 36
Съд на публичната служба — решение от 30 ноември 2009 г., Voslamber/Комисия, F‑86/08, EU:F:2009:161, т. 53
2. Що се отнася до определената по размер надбавка за извънреден труд по член 56 от Правилника, втора и трета алинея от същата разпоредба изрично отнемат на длъжностните лица от функционална група AD и на тези длъжностни лица от функционална група AST, които са класирани в степени AST 5—AST 11, правото да получават каквото и да било компенсиране или възнаграждение за евентуално положен извънреден труд, като не предвиждат никакво изключение във връзка с естеството на извършваните функции или с обичайния характер на полагането на извънреден труд. Ето защо длъжностно лице няма основание да претендира, че посоченото ограничение не се прилага по отношение на длъжностните лица, които обичайно полагат извънреден труд, като например шофьорите, и че същите следователно запазват правото си да получават определената по размер надбавка за извънреден труд през цялото си професионално развитие без значение на класирането си в степен.
В това отношение, видно от член 56, първа, втора и трета алинея от Правилника, законодателят е искал да предотврати възлагането върху длъжностни лица на каквото и да било задължение за полагане на определени часове извънреден труд, като при това е запазил правото на компенсиране или възнаграждение за извънреден труд само за длъжностните лица, които са класирани в най-ниските степени и поради това получават по-ниско възнаграждение от това, което други техни колеги получават с оглед по-специално на старшинството и степента си.
Освен това приложение VI от Правилника, което урежда реда и условията за компенсиране и заплащане на извънредния труд, прилага член 56 от Правилника и уточнява в определените от същата разпоредба граници формата и размера на обезщетението, което може да се предостави на длъжностните лица от функционални групи AST/SC със степени SC 1—SC 6 или от функционални групи AST със степени AST 1—AST 4. Следователно нито от приложение VI към Правилника, нито a fortiori от член 3 от същото приложение може се изведе каквото и да било дерогиране на принципа, установен с член 56 от Правилника в полза на длъжностните лица от функционални групи AST със степени AST 5—AST 11.
Във всички случаи от правото на определена по размер надбавка за извънреден труд не могат да се ползват категории длъжностни лица, различни от изрично определените в член 3 от приложение VI към Правилника. Всъщност разпоредбите, даващи право на парични плащания, трябва да се тълкуват стриктно.
(вж. т. 65 и 67—70)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решения от 18 септември 2003 г., Lebedef и др./Комисия, T‑221/02, EU:T:2003:239, т. 38 и от 15 юли 2004 г., Valenzuela Marzo/Комисия, T‑384/02, EU:T:2004:239, т. 104
Съд на публичната служба — решение от 7 октомври 2009 г., Pappas/Комисия, F‑101/08, EU:F:2009:137, т. 65
3. Член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6 от Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време, които налагат ограничаване на максималната продължителност на труда, както и задължение да се предвидят периоди на дневна и седмична почивка, не уреждат възнаграждението на работниците, нито a fortiori възнаграждението им за извънреден труд чрез предоставяне на определена по размер надбавка.
(вж. т. 72)
4. „Спорове от финансов характер“ по смисъла на член 91, параграф 1 от Правилника представляват не само исковете и жалбите, предявени от длъжностни лица или служители срещу институция на основание на нейната отговорност, но и всички искове или жалби, които целят институция да изплати на длъжностно лице или служител сума, която той счита, че му се дължи по силата на Правилника или на друг акт, който урежда техните служебни правоотношения.
Съгласно член 91, параграф 1 от Правилника по спорове от финансов характер съдът на Съюза разполага с неограничена компетентност, по силата на която той има за задача да решава изцяло отнесените пред него спорове, с други думи, да се произнася по всички права и задължения на длъжностното лице или служителя, освен ако не възложи на въпросната институция изпълнението на такава част от съдебното решение при определени от него точни условия и под негов контрол. При това положение съдът на Съюза е длъжен, ако случаят го изисква, да осъди дадена институция да заплати сумата, на която заинтересованото лице има право по силата на Правилника или на друг правен акт.
(вж. т. 93 и 94)
Позоваване на:
Съд — решение от 18 декември 2007 г., Weißenfels/Парламент, C‑135/06 P, EU:C:2007:812, т. 65
Съд на публичната служба — решение от 2 юли 2009 г., Giannini/Комисия, F‑49/08, EU:F:2009:76, т. 40—42