РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
18 март 2015 година
Дело F‑51/14
Manuel Jaime Ribeiro Sinde Monteiro
срещу
Европейска служба за външна дейност (ЕСВД)
„Публична служба — Персонал на ЕСВД — Длъжностно лице — Повишаване — Член 43 и член 45, параграф 1 от Правилника — Съпоставяне на заслугите на всички длъжностни лица, които могат да бъдат повишавани — Длъжностни лица, предложени от службите на ЕСВД, и длъжностни лица, които не са предложени — Съобразяване с атестационните доклади — Изключително буквални преценки“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Ribeiro Sinde Monteiro иска от Съда на публичната служба да отмени решението от 9 октомври 2013 г. на генералния административен директор („chief operating officer“) на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) в качеството му на орган по назначаване на ЕСВД, с което се определя списъкът на повишените длъжностни лица в процедурата по повишаване за 2013 г.
Решение: Отменя решението на органа по назначаване на Европейската служба за външна дейност от 9 октомври 2013 г., с което се определя списъкът на повишените длъжностни лица в процедурата по повишаване за 2013 г., доколкото името на г‑н Ribeiro Sinde Monteiro не фигурира в него. Не се произнася по останалата част от жалбата. Европейската служба за външна дейност понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да понесе съдебните разноски, направени от г‑н Ribeiro Sinde Monteiro.
Резюме
1. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Способи — Право на преценка на администрацията — Граници — Спазване на принципа на равно третиране
2. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационни доклади — Изключително буквални преценки в тези доклади — Метод, който не позволява извършването на сравнение на заслугите при условията на равнопоставеност в рамките на процедурата по повишаване
(членове 43 и 45 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Предварително разглеждане на личните досиета във всяка генерална дирекция — Допустимост — Последващо разглеждане от комитета по повишаване, следвано от разглеждане от органа по назначаване — Обхват — Разглеждане от органа по назначаване, което трябва да се отнася до всички длъжностни лица, които могат да бъдат повишавани
(член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
1. Макар органът по назначаване да разполага с широко право на преценка, за да определи процедурата или метода, която или който счита за най-подходящ(а) за съпоставяне на заслугите, признатото по този начин право на администрацията обаче се ограничава от необходимостта да се извърши грижливо и безпристрастно съпоставяне на заслугите в интерес на службата и съобразно принципа на равно третиране. Поради това посоченото съпоставяне трябва да бъде извършено въз основа на сходни източници на информация и сведения. В този смисъл, за да направи системата за повишаване възможно най-справедлива, в съответствие с член 45 от Правилника органът по назначаване трябва да погрижи съпоставянето на заслугите да се основава на обективни данни, от една страна, като гарантира съпоставимостта на оценките на всички длъжностни лица чрез установяването на обща скала на преценка, и от друга страна, като уеднакви критериите за преценка, които оценителите трябва да вземат предвид.
(вж. точка 39)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решение Buendía Sierra/Комисия, T‑311/04, EU:T:2006:329, т. 172 и цитираната съдебна практика
Общ съд — решение Stols/Съвет, T‑95/12 P, EU:T:2014:3, т. 32
Съд на публичната служба — решение Nieminen/Съвет, F‑81/12, EU:F:2014:50, т. 58 и 91 и цитираната съдебна практика, което се обжалва пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑464/14 P
2. Изключително буквалните преценки в атестационните доклади не позволяват методично да се разкриват различията в начина на оценяване на длъжностните лица, както се прилага от различните оценители в зависимост от техния собствен субективен подход, и така тези изключително буквални преценки засягат способността на органа по назначаване обективно да съпоставя заслугите.
Макар наистина да не може да се твърди, че член 43 от Правилника налага използването на аналитична и изразена в цифри оценка, задължението съпоставката на заслугите да се извършва при условията на равнопоставеност и на основата на сходни източници на информация и сведения, което е имплицитно заложено в член 45 от Правилника, изисква процедура или метод, която или който е в състояние да неутрализира субективния елемент, произтичащ от оценяването от страна на различни оценители.
(вж. точки 40 и 41)
3. В рамките на процедурата по повишаване органът по повишаване е длъжен в съответствие с член 45, параграф 1 от Правилника преди всяко повишаване да извърши сравнително съпоставяне на заслугите на всички длъжностни лица, които могат да бъдат повишавани. По-конкретно при съпоставянето органът по назначаване може да бъде подпомогнат от административните служби в отделните йерархични нива в съответствие с присъщите на работата на всяка йерархична административна структура принципи, предвидени в член 21, първа алинея от Правилника, съгласно който всяко длъжностно лице, независимо от неговото ниво в йерархията, е длъжно да подпомага и съветва горестоящите.
Предварителното разглеждане във всяка генерална дирекция на досиетата на отговарящите на условията за повишаване длъжностни лица обаче не може да замести съпоставянето, което трябва да бъде извършено на следващ етап, когато е предвидено — от комитет по повишаване, а след това от органа по назначаване.
По-конкретно, не може да се допусне органът по назначаване да разгледа само заслугите на длъжностните лица, които са класирани най-напред в изготвените от различните служби или генерални дирекции списъци, тъй като този подход би лишил от предмет сравнителното съпоставяне на заслугите на всички длъжностни лица, които могат да бъдат повишавани.
Оттук следва, че предвид член 45 от Правилника евентуалният интерес най-напред да се съпоставят заслугите на длъжностните лица в рамките на всяка служба, които могат да бъдат повишавани, с цел да се вземе предвид спецификата на всяка от тях, не може да освободи комисията по повишаване и органа по назначаване от задължението да съпоставят заслугите на всички длъжностни лица, които могат да бъдат повишавани.
Обобщаващите таблици — използвани от комисията по повишаване за всички длъжностни лица, които могат да бъдат повишавани, в рамките на член 5, параграф 2 от решението, с което Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност е установил правилата за процедурата по повишаване за целите на прилагането на член 45 от Правилника — определят по степен длъжностните лица, предложени за повишаване от службите при съблюдаване на възможностите за повишаване, произтичащи от предвидените от директора на човешките ресурси ориентировъчни квоти. Макар в по-голяма или по-малка степен обобщаващите таблици да дават възможност с един поглед да се обхване положението на всички длъжностни лица от същата степен, които могат да бъдат повишавани, в тях не се посочват основните функции и евентуалните заслуги на длъжностните лица, които могат да бъдат повишавани, но не са предложени за повишаване от службите. Обратно е положението при предложените за повишение длъжностни лица, които могат да бъдат повишавани, за които са указани основните функции и е посочена кратка обосновка на предложението за тяхното повишаване, основано на заслугите им. Тази таблица е израз на различно третиране на лицата, които от самото начало са предложени за повишаване от службите, и останалите лица. Преимуществото за първите, от това заслугите им да бъдат изтъкнати в обобщаващ документ, който се използва лесно, е от естество да опорочи етапите от процедурата по повишаване, при които таблицата е могла да бъде използвана.
(вж. точки 46, 47, 50, 51 и 57)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решения Tsirimokos/Парламент, T‑76/92, EU:T:1993:106, т. 17, Caravelis/Парламент, T‑182/99, EU:T:2001:131, т. 33 и Heurtaux/Комисия, T‑172/03, EU:T:2005:34, т. 40