Дело T-351/03
Schneider Electric SA
срещу
Комисия на Европейските общности
„Извъндоговорна отговорност на Общността — Вреда, претърпяна от предприятие вследствие на достатъчно съществено нарушение на правото на Общността, което опорочава производството за контрол на съвместимостта на концентрация с общия пазар“
Резюме на решението
1. Производство — Искова молба — Изисквания за форма
(член 21, първа алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)
2. Извъндоговорна отговорност — Условия — Достатъчно съществено нарушение на правото на Общността
(член 288, втора алинея ЕО)
3. Извъндоговорна отговорност — Условия — Достатъчно съществено нарушение на правото на Общността
(член 288, втора алинея ЕО)
4. Извъндоговорна отговорност — Условия — Достатъчно съществено нарушение на правото на Общността
(член 288, втора алинея ЕО)
5. Извъндоговорна отговорност — Условия — Решение, което обявява концентрация за несъвместима с общия пазар
(член 288, втора алинея ЕО)
6. Конкуренция — Концентрации — Административна процедура — Изложение на възраженията — Необходимо съдържание — Зачитане на правото на защита
(член 18, параграфи 1 и 3 от Регламент № 4064/89 на Съвета)
7. Конкуренция — Концентрации — Идентичност на екипите длъжностни лица, натоварени с различните стадии на контрола на концентрацията между предприятия въпреки извършена между тези различни стадии отмяна
(член 18, параграфи 3 и 4 от Регламент № 4064/89 на Съвета)
8. Конкуренция — Концентрации — Достатъчно съществено нарушение на правото на Общността
(член 8, параграф 4 от Регламент № 4064/89 на Съвета)
9. Конкуренция — Концентрации — Преценка на съвместимостта с общия пазар — Отчитане от страна на Комисията на законосъобразните съгласно приложимото национално право споразумения, обвързващи предприятията, страни по концентрацията
(член 2 от Регламент № 4064/89 на Съвета)
10. Конкуренция — Концентрации — Проучване на Комисията — Решение за започване на фаза на щателно проучване — Условия
(член 2, параграф 3, член 6, параграф 1 и член 8, параграф 3 от Регламент № 4064/89 на Съвета)
11. Конкуренция — Концентрации — Административна процедура — Решение за започване на фаза на щателно проучване
(член 6, параграф 1, буква в) от Регламент № 4064/89 на Съвета)
12. Извъндоговорна отговорност — Условия — Противоправност — Вреда — Причинно-следствена връзка
(член 288, втора алинея ЕО)
13. Конкуренция — Концентрации — Преценка на съвместимостта с общия пазар — Отсъствие на презумпция
(членове 2 и 10 от Регламент № 4064/89 на Съвета)
14. Извъндоговорна отговорност — Условия — Противоправност — Вреда — Причинно-следствена връзка
(член 288, втора алинея ЕО)
15. Извъндоговорна отговорност — Условия — Противоправност — Вреда — Причинно-следствена връзка
(член 288, втора алинея ЕО)
16. Извъндоговорна отговорност — Условия — Противоправност — Вреда — Причинно-следствена връзка
(член 288, втора алинея ЕО; член 7, параграф 3 от Регламент № 4064/89 на Съвета)
17. Извъндоговорна отговорност — Вреда — Поправяне
(член 288, втора алинея ЕО)
1. По силата на член 21, първа алинея от Статута на Съда, който съгласно член 53, първа алинея от същия статут се прилага спрямо производството пред Първоинстанционния съд, и по силата на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд всяка искова молба трябва да посочва предмета на спора и да съдържа кратко изложение на изтъкнатите правни основания. Това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Първоинстанционния съд — да се произнесе по иска, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване е необходимо основните правни и фактически елементи, на които се основава искът, да следват поне обобщено, но по ясен и непротиворечив начин от текста на самата искова молба.
За да отговори на тези изисквания, една искова молба, целяща поправяне на вреди, причинени от общностна институция, трябва да съдържа елементите, които позволяват идентифициране на поведението, за което ищецът упреква институцията, причините, поради които той счита, че съществува причинно-следствена връзка между поведението и вредата, която твърди, че е претърпял, както и естеството и размера на тази вреда.
(вж. точки 92—94)
2. Ангажирането на извъндоговорната отговорност на Общността по смисъла на член 288, втора алинея ЕО за неправомерно поведение на нейните органи е подчинено на кумулирането на съвкупност от условия, а именно неправомерност на поведението, за което се упреква институцията, наличие на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда.
Когато като основание на иска за обезщетение за вреди се изтъква незаконосъобразността на даден правен акт, за да може да ангажира извъндоговорната отговорност на Общността, въпросната незаконосъобразност трябва да съставлява достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да предостави права на частни лица. Решаващ в това отношение е критерият за явно и сериозно нарушаване от страна на общностна институция на границите, наложени на правото ѝ на преценка.
Режимът на извъндоговорната отговорност на Общността взема предвид по-конкретно сложността на ситуациите, които трябва да се уредят, трудностите, свързани с прилагането или тълкуването на правните текстове, и по-специално свободата на преценка, с която разполага авторът на оспорвания акт.
Когато обвинената институция разполага само със силно ограничена свобода на преценка или дори няма такава, обикновеното нарушаване на общностното право може да бъде достатъчно, за да се докаже наличието на достатъчно съществено нарушение на общностното право.
По същия начин стои въпросът и когато институцията ответник не изпълни общо задължение за полагане на дължимата грижа или злоупотреби при прилагането на съответните материалноправни или процесуалноправни норми.
(вж. точки 113—118)
3. Ако понятието за съществено нарушение на общностното право, необходимо за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Общността, се разбира като включващо всички грешки или недостатъци, които макар да са сериозни до известна степен, по естеството или обхвата си не са чужди на обичайното поведение на институция, натоварена да следи за прилагането на правилата на конкуренцията, които са сложни, деликатни и са предмет на значителна свобода на тълкуване, това би могло да засегне пълноценното осъществяване на функцията на регулатор в областта на конкуренцията в противоречие с общия интерес на Общността.
Следователно не може да се счита, че неизпълнението на дадено законоустановено задължение — неизпълнение, което колкото и да е неприятно, може да се обясни с обективните ограничения, наложени на институцията и нейните служители с разпоредбите, уреждащи контрола на концентрациите — представлява достатъчно съществено нарушение на общностното право за целите на ангажирането на извъндоговорната отговорност на Общността.
За сметка на това е предоставено право да се получи поправяне на вредите, произтичащи от поведението на институцията, когато това поведение се изразява в акт, който явно противоречи на правните норми и сериозно уврежда интересите на третите спрямо институцията лица и който не може да се обоснове, нито обясни с особените ограничения, обективно налагани по отношение на работата при обичайно функциониране.
Подобно определяне на прага за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Общността може да защити свободата на действие и на преценка, с които общностният регулатор в областта на конкуренцията трябва да се ползва в общ интерес както при вземането на решения по целесъобразност, така и при тълкуването и прилагането от него на съответните разпоредби на първичното и вторичното общностно право, без все пак да оставя за сметка на трети лица тежестта на последиците от явни и непростими нарушения.
(вж. точки 121—125)
4. По принцип не може да се изключи възможността явни и сериозни пороци, засягащи икономическия анализ, на който почиват решения, издадени в рамките на политиката на конкуренцията, да могат да съставляват достатъчно съществени нарушения на правна норма, така че да ангажират извъндоговорната отговорност на Общността.
При все това подобно решение налага първо да се провери дали нарушената посредством опорочения анализ правна норма е предназначена да предоставя права на частни лица. Макар обаче някои принципи и норми, с които анализът на конкуренцията е длъжен да се съобрази, действително да представляват норми, предназначени да предоставят права на частни лица, не може да се смята, че всички норми на първичното или вторичното право или нормите, изведени от съдебната практика, които Комисията трябва да съблюдава при икономическите си преценки, имат поначало същия характер.
По-нататък следва да се държи сметка, че както от гледна точка на фактите, така и от гледна точка на обосновката, развита въз основа на описанието им, икономическите анализи, необходими за квалифицирането на дадена ситуация или концентрация в правото на конкуренцията, са по общо правило сложни и трудни интелектуални изложения, в които могат да се прокраднат известни слабости като приближения, непоследователност, а дори и някои пропуски, предвид наложените на институцията ограничения на сроковете. Това важи с още по-голяма сила, когато, както в случая с контрола на концентрациите, анализът съдържа прогнозен аспект. При тези условия сериозността на дадена слабост, свързана с документацията или логиката, не винаги може да представлява достатъчно обстоятелство, което да доведе до ангажиране на общностната отговорност.
На последно място Комисията разполага със свобода на преценката с цел запазване на контрола върху политиката на Общността в областта на конкуренцията, което означава, че от нея не може да се очаква абсолютно постоянна и непроменлива практика при прилагането на съответните правни норми и съответно че тя се ползва от известна свобода на действие при избора на иконометричните инструменти, с които разполага, както и при избора на подходящ подход за изучаване на даден феномен, доколкото този избор не е в явно противоречие с признатите правила на икономическата дисциплина и се прилага последователно.
(вж. точки 129—132)
5. Пороците, засягащи решение, с което концентрация се обявява за несъвместима с общия пазар, които не са имали последствия върху по-нататъшния ход на производството, и по-специално които не са лишили предприятията, страни по концентрацията, от възможността да получат положително решение за осъществяването на концентрацията, самостоятелно са непригодни да причинят особена вреда на страните и следователно да ангажират извъндоговорната отговорност на Общността.
(вж. точки 134 и 138—139)
6. В качеството им на адресати на решения на публичен орган, които чувствително засягат техните интереси, предприятията, които са страни по дадена концентрация с общностен мащаб, действително трябва да получат възможност да представят надлежно гледната си точка и за тази цел трябва да бъдат ясно и своевременно информирани за основните възражения, повдигнати от Комисията против нотифицираната концентрация.
В това отношение изложението на възражения е от особено значение, като се има предвид, че то е конкретно предназначено да позволи на съответните предприятия да реагират на загрижеността, изразена от регулиращата институция, от една страна, като изразят гледната си точка по нея, а от друга — като предвидят да представят на Комисията мерки, предназначени да коригират негативното въздействие на нотифицираната концентрация.
Тази гаранция, спадаща към основните гаранции, с които общностният правен ред свързва извършването на административните производства, има особено значение за контрола на концентрациите между предприятия.
Фактът, че Комисията е съставила изложение на възражения по такъв начин, че едно предприятие не може да знае, че ако не представи определени корективни мерки, няма никаква възможност да получи решение за обявяване на концентрацията за съвместима с общия пазар, представлява явно и сериозно нарушение на член 18, параграфи 1 и 3 от Регламент № 4064/89 относно контрола върху концентрациите между предприятия. Това нарушение на правото на защита не може да се обоснове, нито обясни с особените ограничения, обективно наложени на службите на Комисията.
(вж. точки 147—149, 152, 154 и 170)
7. Пълната или частична идентичност на екипите длъжностни лица, натоварени с различните стадии на контрола на концентрацията между предприятия, не представлява достатъчно съществено нарушение от страна на Комисията на правна норма, която има за цел да предостави права на частни лица.
Всъщност макар наистина спазването на правото на лицата делата им да бъдат гледани от независим и безпристрастен съд да е гарантирано от член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека, към която препраща член 6, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, и да е потвърдено от член 47, втора алинея от Хартата на Европейския съюз за основните права, и правото на справедлив процес очевидно да представлява норма, която има за цел да предостави права на лицата, член 6, параграф 1 от Конвенцията не забранява предварителната намеса на административни органи, която не отговаря напълно на приложимите спрямо съдебното производство изисквания, стига правото на безпристрастен съд да е гарантирано.
В областта на контрола на концентрациите предоставената с член 230 ЕО възможност за обжалване на решенията, приети от Комисията съгласно член 8, параграфи 3 и 4 от Регламент № 4064/89, представлява правно средство, което дава изискваните от член 6, параграф 1 от Конвенцията гаранции.
Освен това няма правна норма или принцип, които да не допускат Комисията да възлага на същите длъжностни лица преразглеждането на дадена концентрация, предприето в изпълнение на съдебно решение за отмяна на решение за обявяване на тази концентрация за несъвместима с общия пазар.
На последно място задължението на дадена административна или съдебна инстанция след отмяната на първото решение да препрати делото на друг орган на власт или на административно образувание на същия орган с различен състав не би могло да се изведе като общ принцип, произтичащ от задължението за безпристрастност.
(вж. точки 181—186 и 188)
8. Когато към момента, в който Комисията установи несъвместимостта на дадена концентрация между предприятия с общия пазар, въпросната концентрация е вече осъществена, член 8, параграф 4 от Регламент № 4064/89 относно контрола върху концентрациите между предприятия оправомощава институцията да разпореди всяко подходящо действие за възстановяване на ефективната конкуренция.
За да се определи дали Комисията нарушава тази разпоредба явно и сериозно, като изисква анулиране на сливането от двете предприятия, които са страни по концентрацията, запазващо неприкосновеността на периметъра на целевото предприятие, и като забранява в бъдеще всякакво обратно прехвърляне на дейности, следва да се разгледат условията за анулиране на сливането, като се държи сметка по-специално за положението на нотифициращите предприятия на съответните пазари, за разликата между техните пазарни дялове и тези на непосредствените им конкуренти, за известността на техните марки на тези пазари, и да се провери дали срокът за изпълнение на решението за анулиране на сливането не е явно изключително кратък.
(вж.точки 199—203 и 209)
9. При упражняване на контролните правомощия, с които разполага, за да се произнесе по въпроса за съвместимостта с общия пазар на концентрациите с общностен мащаб, Комисията не може да не държи сметка за споразуменията, обвързващи нотифициращите страни, доколкото техните разпоредби са законосъобразни съгласно приложимото национално право.
(вж. точка 221)
10. За да се вземе решение за откриване на фазата на щателно проучване съгласно член 6, параграф 1, буква в) от Регламент № 4064/89 относно контрола върху концентрациите между предприятия, е достатъчно да са налице сериозни съмнения относно съвместимостта на дадена концентрация с общия пазар, докато член 2, параграф 3 от Регламента изисква от Комисията да докаже създаването или засилването на господстващо положение, когато установява несъвместимостта на дадена концентрация с общия пазар на основание член 8, параграф 3.
(вж. точки 235 и 249—250)
11. Макар в областта на контрола на концентрациите между предприятия да е необходимо правото на защита да бъде спазено, преди да бъде прието каквото и да било решение, което би могло да увреди засегнатите предприятия, решението за откриване на фазата на щателно проучване не представлява увреждащ акт, чиято законосъобразност би зависела от спазването на това право.
(вж. точка 240)
12. За да се определи вредата, причинена от неправомерно действие на общностна институция, в рамките на извъндоговорната отговорност на Общността следва да се вземат предвид последиците от неизпълнението, което ангажира отговорността, а не последиците на акта, в който то се вписва, доколкото институцията е можело или е трябвало да приеме акт със същото действие, без да нарушава правната норма.
С други думи, анализът на причинно-следствената връзка не може да изхожда от неправилната предпоставка, че при липсата на незаконосъобразния акт институцията е щяла да се въздържи от действие или е щяла да приеме акт в противния смисъл, което също би могло да представлява незаконосъобразно поведение от нейна страна, а трябва да се извършва чрез съпоставка между ситуацията, породена от неправомерното действие за засегнатите трети лица, и ситуацията, до която е щяло да доведе за тях правомерно поведение от страна на институцията.
Когато неправомерното обстоятелство, на което се основава искането за поправяне на вредите, е част от решение, чиято последица е отказ на разрешение или на друга благоприятна мярка за заявителя, не може за целите на анализа на последиците от нарушението и на съпоставката между действителната ситуация и реконструираната законова ситуация да се презумира, че при липсата на открития порок заявителят непременно е щял да получи исканото от него разрешение или друга благоприятна мярка.
По същия начин при наличие на нарушение на правото на защита, засягащо решение, с което дадена концентрация между предприятия се обявява за несъвместима с общия пазар, следва не да се предполага, че при липсата на това нарушение нотифицираната концентрация е щяла изрично или мълчаливо да бъде обявена за съвместима, а да се оцени въздействието, което откритият порок може да е оказал върху насоката на решението.
Така в настоящия случай вредата, за която се търси отговорност на Общността, не може да се изведе от съпоставката между ситуацията, породена от решението за несъвместимост, и ситуация, характеризираща се с изричното или мълчаливо разрешение на концентрацията, освен когато общностните съдилища са в състояние да установят, че обявяването на несъвместимостта от Комисията е пряка и сигурна последица от признато неизпълнение на законовите ѝ задължения.
Освен това, макар да не може да се изключи, че при липса на право на признаване на съвместимостта на концентрацията страните са можели да бъдат лишени от сериозна възможност да получат благоприятно решение, реализирането на тази възможност може да бъде свързано с параметри, които са твърде несигурни, за да могат да бъдат предмет на убедително остойностяване и да доведат до обезщетяване.
Следователно не е налице достатъчно тясна причинно-следствена връзка между нарушението на правото на защита на предприятие, страна по концентрация, и лишаването от евентуално решение за съвместимост на концентрацията, за да може отговорността на Общността да бъде ангажирана поради наложеното на предприятието задължение да прехвърли активите си в целевото предприятие, нито следователно за да се приеме, че Общността отговаря за причиняването на вреда, равна на пълния размер на обезценяването на тези активи между момента на придобиването им и последващото им прехвърляне.
(вж. точки 263—267, 278, 280, 282—283, 286 и 292)
13. Регламент № 4064/89 относно контрола върху концентрациите между предприятия не създава никаква презумпция за съвместимостта на нотифицираните концентрации с общия пазар и Комисията трябва във всеки отделен случай да изгради ясно мнение относно тази съвместимост и съответно да се произнесе.
Дадена концентрация се счита мълчаливо за съвместима с общия пазар по-конкретно когато Комисията не е приела решение за откриване на фазата на щателно проучване в едномесечния срок, определен с член 10, параграф 1 от Регламента, нито се е произнесла по съвместимостта на концентрацията с общия пазар в четиримесечния срок по член 10, параграф 3.
(вж. точки 275—276)
14. Разходите за консултации с юридически, данъчни и банкови съветници и другите административни разноски, направени от дадено предприятие за изпълнение на решение на Комисията за анулиране на сливането на две предприятия, страни по концентрация, която е обявена за несъвместима с общия пазар, не могат да бъдат признати за последица от незаконосъобразност, допусната от Комисията при приемането на решението за несъвместимост.
Всъщност незаконосъобразността на решението за несъвместимост, а следователно и на решението за анулиране на сливането, не предполага концентрацията да трябва да бъде призната за съвместима, нито предприятията да могат да продължат да съставляват слята структура. Следователно не може да се презумира, че ако институцията бе приела законосъобразно решение, административните разходи, разбираемо направени от дадено предприятие с оглед на осъществяване на разделянето на активите, не е трябвало да бъдат понесени.
За сметка на това разходите за консултации, възнаграждения и административни разноски от различно естество, направени от дадено предприятие с оглед участието му във възобновяването на производството за контрол на концентрацията, наложено от отмяна на решение на Комисията, с което концентрацията се обявява за несъвместима с общия пазар, са свързани с неправомерното поведение на институцията с достатъчна причинно-следствена връзка, за да породят право на обезщетение.
На последно място разходите, направени във връзка с производствата по съдебен контрол, които са от компетентност на общностните съдилища, трябва да се считат за обхванати според случая от решенията относно разноските, приети съгласно приложимите за този тип разноски специфични процесуални правила в съдебните актове, постановени в края на отделните производства и при приключването на специалните производства, предвидени в случай на оспорване размера на разноските. Тези производства изключват възможността същите суми или суми, изразходвани за същите цели, да се претендират в рамките на иск, свързан с извъндоговорната отговорност на Общността, включително от страна на лицата, които след като са загубили делото, е трябвало да понесат разноските.
(вж. точки 293—294 и 297—302)
15. Когато съществено нарушение на общностното право, опорочаващо решение, с което концентрацията се обявява за несъвместима с общия пазар, е свързано с намаляване на цената на прехвърлянето на активите, притежавани от прехвърлителя в капитала на прехвърляното предприятие поради наличие на достатъчно пряка причинно-следствена връзка, Общността трябва да поправи така претърпяната от прехвърлителя вреда. Вредата може да е равна на разликата, съществуваща между договорената цена на прехвърлянето и онази, която прехвърлителят е можел да получи от приобретателя, ако при приключването на първото производство за контрол на концентрацията е разполагал със законосъобразно решение относно съвместимостта на концентрацията.
(вж. точки 316—317 и 322)
16. Когато дадено предприятие придобива контрола върху друго предприятие посредством търгово предлагане за замяна, като използва установената с член 7, параграф 3 от Регламент № 4064/89 дерогация от принципа на отлагателното действие на концентрациите — напълно законосъобразно от гледна точка както на националното право, така и на общностното право на конкуренцията — то обаче поема риска след изтичането на определените в Регламента срокове контролът на концентрацията да доведе до решение за установяване на несъвместимостта с общия пазар и до съответното задължение за разделяне на вече слетите активи на предприятията. Освен това ако с оглед на характеристиките на концентрацията то не може да не знае, че осъщественото сливане рискува най-малкото да създаде или засили господстващо положение в значителна част от общия пазар и че поради това ще бъде забранено от Комисията на основание член 2, параграф 3 от посочения регламент, от това следва, че самото то допринася за причиняването на претърпяната от него вреда, като поема реалния риск от обявяване a posteriori на несъвместимостта на юридически перфектна концентрация и следователно от вероятността за принудителна препродажба на придобитите активи.
При тези обстоятелства предприятието може бъде признато за отговорно като съпричинител на подлежащата на обезщетяване вреда, претърпяна от него заради предоставеното на приобретателя намаляване на цената на прехвърлянето.
(вж. точки 328—330, 332 и 334)
17. Както следва от принципите на правото, които са общи за държавите-членки, към които препраща член 288, втора алинея ЕО, искането за лихви е като цяло допустимо в рамките на иск за обезщетение за вреди.
Всъщност поправянето на вредата, претърпяна от правен субект заради неправомерно поведение на органите на Общността, има за цел да възстанови, доколкото е възможно, имуществото на пострадалия.
Следователно когато са изпълнени условията за извъндоговорна отговорност на Общността, общностните съдилища не могат да пренебрегнат неблагоприятните последици, дължащи се на промеждутъка от време, изтекло между датата на настъпване на вредата и тази на изплащане на обезщетението, доколкото следва да се държи сметка за отчетеното обезценяване на парите.
Краят на срока, пораждащ право на това парично преизчисляване, трябва по принцип да съвпада с датата на обявяване на съдебното решение, което установява задължението за поправяне на претърпяната от ищеца вреда.
При все това ако към датата на обявяване на посоченото решение вземането за обезщетение не е нито сигурно, що се отнася до размера му, нито може да бъде определено въз основа на установени обективни елементи, мораторните лихви не може да текат, считано от тази дата, а само в случай на забава и до пълното плащане — от датата на обявяване на съдебното решение, с което ще се определи размера на претърпяната вреда.
От това следва, че размерът на дължимото на ищеца обезщетение трябва да бъде преизчислен до датата на обявяването на съдебното решение, с което ще се определи размера на претърпяната вреда, а след това към него трябва да се добавят мораторни лихви, считано от последно посочената дата до пълното плащане.
Лихвеният процент, който трябва да се приложи, се изчислява въз основа на лихвения процент, определен от Европейската централна банка за основните операции по рефинансиране, приложим последователно по време на всеки от двата съответни периода, увеличен с два пункта, доколкото не превишава лихвата, претендирана от ищеца в исканията му.
(вж. точки 340—346)