ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав)

6 декември 2011 година

Дело F‑85/11

Lis Wendelboe

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Процесуални възражения — Възражение за недопустимост — Отказ за повишаване — Прехвърляне в друга институция в хода на процедура по повишаване, в резултат на която длъжностното лице е щяло да бъде повишено в първоначалната институция — Административна жалба — Просрочие — Недопустимост“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим за Договора за Евратом по силата на член 106а от него, с която г‑жа Wendelboe иска отмяна на решението на Комисията тя да не бъде повишена в степен AST 5 от 1 март 2009 г. в рамките на процедурата по повишаване за 2009 г.

Решение:      Отхвърля жалбата като недопустима. Жалбоподателката понася всички съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Обжалване — Увреждащ акт — Понятие — Решение за изключване на заинтересованото лице от списъка на подлежащите на повишаване длъжностни лица — Включване

(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Обжалване — Предварителна административна жалба — Срокове — Преклудиране — Възобновяване — Условие — Ново обстоятелство — Решение на съд на Съюза — Изключване

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Решението за изключване на заинтересованото лице от списъка на подлежащите на повишаване длъжностни лица поради прехвърлянето му в друга институция представлява увреждащ акт, тъй като поражда задължителни правни последици, които могат да засегнат пряко и непосредствено интересите на това лице, като изменят съществено правното му положение. Всъщност, като изключва длъжностното лице от списъка на подлежащите на повишаване длъжностни лица, институцията взема решение, възпрепятстващо приемането на последващо решение за повишаване в рамките на разглежданата процедура по повишаване, тъй като длъжностното лице не може да бъде повишено, ако не е било предварително включено в списъка на подлежащите на повишаване длъжностни лица.

(вж. точка 21)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 28 септември 2011 г., AZ/Комисия, F‑26/10, точки 83 и 84

2.      Спазването на сроковете, предвидени в членове 90 и 91 от Правилника с оглед на гарантиране на яснотата и сигурността в правоотношенията, е абсолютна процесуална предпоставка и прилагането на тези срокове не може да зависи от преценката на страните или на съда.

Решение на съд на Съюза за отмяна на даден акт може да представлява ново обстоятелство, позволяващо възобновяване на сроковете за подаване на жалба по административен или съдебен ред, само, от една страна, за страните в производството, и от друга — за останалите пряко засегнати от отменения акт лица.

Констатацията в решение на съд на Съюза, че общ административен акт е в противоречие с Правилника за длъжностните лица, не би могло да представлява за длъжностните лица, които не са използвали своевременно предоставените от Правилника възможности за обжалване, ново обстоятелство, обосноваващо подаване на искане за преразглеждане на засягащите ги индивидуални актове на органа по назначаването.

(вж. точки 26—28)

Позоваване на:

Съд — 13 ноември 1986 г., Becker/Комисия, 232/85, точка 8

Първоинстанционен съд — 9 февруари 2000 г., Gómez de la Cruz Talegón/Комисия, T‑165/97, точка 51; 17 май 2006 г., Lavagnoli/Комисия, T‑95/04, точка 41

Съд на публичната служба — 13 декември 2007 г., Soares/Комисия, F‑130/05, точка 52; 11 юни 2009 г., Ketselidou/Комисия, F‑81/08, точки 46 и 47 и цитираната съдебна практика; 28 юни 2011 г., Mora Carrasco и др./Парламент, F‑128/10