Преюдициално запитване от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Литва), постъпило на 22 октомври 2020 г. — UAB Tiketa/M.Š., VšĮ Baltic Music
(Дело C-536/20)
Език на производството: литовски
Запитваща юрисдикция
Lietuvos Aukščiausiasis Teismas
Страни в главното производство
Жалбоподател в касационното производство: UAB Tiketa
Други страни в касационното производство: M.Š., VšĮ Baltic Music
Преюдициални въпроси
1. Следва ли понятието за търговец, така както е определено в член 2, точка 2 от Директива 2011/831 , да се тълкува в смисъл, че лице, което действа като посредник при закупуването на билет от потребител, може да се разглежда като търговец, обвързан с предвидените в Директива 2011/83 задължения, и съответно като страна по договора за продажба или за услуга, срещу която потребителят може да подаде жалба или да предяви иск?
От значение ли е за тълкуването на понятието за търговец, така както е определено в член 2, точка 2 от Директива 2011/83, дали лицето, действащо като посредник при закупуването на билет от потребител, е предоставило на потребителя, преди той да бъде обвързан с договор от разстояние, по ясен и разбираем начин цялата информация за основния търговец, както е предвидено в член 6, параграф 1, букви в) и г) от Директива 2011/83?
Следва ли фактът на посредничество да се приеме за разкрит в случай, когато лицето, участващо в процеса по закупуване на билет, предостави на потребителя, преди той да бъде обвързан с договор от разстояние, името и правната форма на основния търговец, както и информацията, че основният търговец поема цялата отговорност за събитието, неговото качество и съдържание и информация за него, и посочи, че самото то действа единствено като разпространител на билети и е разкрит представител?
Може ли понятието за търговец, така както е определено в член 2, точка 2 от Директива 2011/83, да се тълкува в смисъл, че предвид правоотношението между страните, изразяващо се в услуга от две части (разпространение на билети и организиране на събитие), и продавачът на билети, и организаторът на събитието могат да се считат за търговци, т.е. страни по потребителския договор?
2. Следва ли изискването за предоставяне на информация и за предоставяне на тази информация на разположение на потребителя на ясен и разбираем език, както е установено в член 8, параграф 1 от Директива 2011/83, да се тълкува и прилага по такъв начин, че задължението да се информира потребителят да се счита за надлежно изпълнено, когато тази информация, дадена в правилата на посредника за предоставяне на услуги, е на разположение на потребителя на уебсайта tiketa.lt, преди потребителят да направи плащането, с което потвърждава, че е запознат с правилата на посредника за предоставянето на услуги и че приема да ги спазва като част от условията по предстоящата сделка посредством така нареченото „click-wrap“ споразумение („чрез кликване“), тоест като постави отметка в определено поле в онлайн системата и натисне конкретна хипервръзка?
2.1. Относимо ли е за тълкуването и прилагането на това изискване, че тази информация не е предоставена на траен носител и че няма последващо потвърждение на договора, което да съдържа цялата необходима информация, посочена в член 6, параграф 1 от Директива 2011/83 на траен носител, съгласно изискванията на член 8, параграф 7 от Директива 2011/83?
2.2. Съставлява ли информацията, дадена в правилата на посредника за предоставяне на услуги, неразделна част от договора от разстояние за целите на член 6, параграф 5 от Директива 2011/83, независимо че тази информация не е предоставена на траен носител и/или липсва последващо потвърждение на договора на траен носител?
____________
1 OВ, L 304, 2011 г., стр. 64.