РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
14 октомври 2010 година
Дело F‑86/09
W
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Договорно наети служители — Възнаграждение — Семейни надбавки — Двойка лица от един и същи пол — Надбавка за жилищни нужди — Условиe за предоставяне — Достъп до граждански брак — Понятие — Член 1, параграф 2, буква в), подточка iv от приложение VII към Правилника“
Предмет: Жалба, подадена на основание на членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която W иска отмяна на решенията на Комисията от 5 март 2009 г. и от 17 юли 2009 г. за отказ да му се предостави надбавката за жилищни нужди, предвидена в член 1 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз
Решение: Отменя решенията на Комисията от 5 март 2009 г. и от 17 юли 2009 г., с които се отказва на W да бъде предоставена надбавката за жилищни нужди, предвидена в член 1 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз. Осъжда Европейската комисия да понесе всички съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Решение, с което се отхвърля административна жалба — Ясно и недвусмислено отхвърляне — Потвърждаващ акт — Недопустимост — Възражение
(членове 90 и 91 от Правилника на длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Възнаграждение — Семейни надбавки — Надбавка за жилищни нужди — Условия за предоставяне — Длъжностно лице, регистрирано като постоянен небрачен партньор
(член 19, параграф 1 ДФЕС; член 7 и член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 1, параграф 2, буква в), подточка iv) от приложение VІІ към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)
1. Исканията за отмяна на решението, с което изрично или мълчаливо се отхвърля административна жалба, сами по себе си са лишени от самостоятелно съдържание и в действителност не се различават от исканията за отмяна на акта с неблагоприятни последици, срещу който е подадена административната жалба. В действителност решението, с което административната жалба се отхвърля, независимо дали мълчаливо или изрично, единствено потвърждава обжалвания от лицето акт или бездействие и само по себе си не представлява годен за обжалване акт.
Акт, който е чисто потвърдителен, като например акт, който не съдържа нито един нов елемент в сравнение с предходния акт с неблагоприятни последици и който следователно не го замества, няма качеството на „акт с неблагоприятни последици“. Независимо от това с оглед на съдържанието си изрично решение за отхвърляне на административна жалба е възможно да няма характер на акт, потвърждаващ оспорения от жалбоподателя акт. Например такъв е случаят, когато решението за отхвърляне на административна жалба включва ново разглеждане на положението на жалбоподателя в зависимост от нови фактически и правни обстоятелства или когато то изменя или допълва първоначалното решение. В тези хипотези отхвърлянето на административната жалба представлява акт, подлежащ на съдебен контрол, като съдът се произнася и по него при преценката за законосъобразност на оспорения акт.
(вж. точки 26—29)
Позоваване на:
Съд — 28 май 1980 г., Kuhner/Комисия, 33/79 и 75/79, Recueil, стр. 1677, точка 9; 10 декември 1980 г., Grasselli/Комисия, 23/80, Recueil, стр. 3709, точка 18; 16 юни 1988 г., Progoulis/Комисия, 371/87, Recueil, стр. 3081, точка 17
Общ съд — 27 юни 2000 г., Plug/Комисия, T‑608/97, Recueil FP, стp. I‑A‑125 и II‑569, точка 23; 12 декември 2002 г., Morello/Комисия, T‑338/00 и T‑376/00, Recueil FP, стp. І‑A‑301 и II‑1457, точка 34; 2 март 2004 г., Di Marzio/Комисия, T‑14/03, Recueil FP, стр. I‑A‑43 и II‑167, точка 54; 10 юни 2004 г., Eveillard/Комисия, T‑258/01, Recueil FP, стр. I‑A‑167 и II‑747, точка 31; 7 юни 2005 г., Cavallaro/Комисия, T‑375/02, Recueil FP, стр. I‑A‑151 и II‑673, точки 63—66
Съд на публичната служба — 9 септември 2008 г., Ritto/Комисия, F‑18/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑281 и II‑A‑1‑1495, точка 17; 23 февруари 2010 г., Faria/СХВП, F‑7/09, точка 30 и цитираната съдебна практика
2. Включването в обхвата на правото на надбавка за жилищни нужди на длъжностните лица, които са регистрирани като постоянни небрачни партньори, в това число и с лица от същия пол, съгласно седмо съображение от Регламент № 723/2004, с който са изменени Правилникът за длъжностните лица, както и Условията за работа на другите служители, отговаря на целта на законодателя да се следи за спазването на принципа за недопускане на дискриминация, установен в член 19, параграф 1 ДФЕС и така да се осигури по-нататъшно развитие на политиката относно персонала, осигуряваща равни възможности за всички без оглед на сексуалната ориентация или на семейното положение на заинтересованото лице, което съответства и на предвидената в член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз забрана за дискриминация, основана на сексуалната ориентация. Освен това включването в обхвата на правото на надбавка за жилищни нужди на длъжностните лица, които са регистрирани като постоянни небрачни партньори, в това число и с лица от същия пол, отразява изискването за защита на длъжностните лица срещу намесата на администрацията в упражняването на тяхното право на зачитане на личния и семейния живот, предвидено в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ).
Подобно на защитата на правата, гарантирани от ЕКПЧ, разпоредбите на Правилника, които включват в обхвата на правото на надбавка за жилищни нужди длъжностните лица, регистрирани като постоянни небрачни партньори, в това число и с лица от същия пол, следва да се тълкуват по начин, който да гарантира на тези разпоредби възможно най-голяма ефикасност, така че въпросното право да не остане теоретично или привидно, а да бъде конкретно и действително.
За длъжностните лица, които са регистрирани като постоянни небрачни партньори, в това число и с лица от същия пол, би имало обаче опасност правото на надбавка за жилищни нужди, предвидено в член 1, параграф 2, буква в), подточка iv) от приложение VII към Правилника, да се окаже теоретично и привидно, ако понятието „достъп до граждански брак в държава членка“ — чиято липса е едно от условията, за да може такова длъжностно лице да получава надбавка за жилищни нужди — се разбира единствено формално, като прилагането на посочената разпоредба се поставя в зависимост от въпроса дали двойката отговаря на законовите условия, предвидени в приложимото национално право, без да се проверява конкретната и действителна възможност за достъп до граждански брак по смисъла на практиката на Европейския съд по правата на човека.
Следователно, като проверява дали двойка лица от един и същи пол има достъп до граждански брак съгласно законодателството на държава членка, администрацията не може да се абстрахира от разпоредбите на закон на друга държава, с която разглежданото положение е тясно свързано поради гражданството на заинтересованите страни, ако този закон, който в действителност не се отнася до въпросите за сключването на брака, има опасност да направи теоретичен и привиден достъпа до граждански брак, а следователно и правото на надбавка за жилищни нужди. Такъв е по-специално случаят на национален закон, който обявява хомосексуалните актове за престъпления, без дори да прави разграничение в зависимост от мястото, където е извършен хомосексуалният акт.
(вж. точки 42—45)