РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
14 декември 2018 година(*)
„Продукти за растителна защита — Процедура по преразглеждане на одобрението на активното вещество дифлубензурон — Член 21 от Регламент (EО) № 1107/2009 — Заключение въз основа на оценката на експертите на Европейския орган за безопасност на храните (EОБХ) — Частично публикуване на това заключение — Член 63 от Регламент № 1107/2009 — Искане за поверително третиране на някои пасажи — Защита на търговските интереси — Отказ да се допусне поверително третиране — Правен интерес“
По дело T‑725/15
Arysta LifeScience Netherlands BV, по-рано Chemtura Netherlands BV, установено в Амстердам (Нидерландия), за което се явяват C. Mereu и K. Van Maldegem, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейски орган за безопасност на храните (EОБХ), за който се явяват D. Detken и S. Gabbi, в качеството на представители, подпомагани от R. Van der Hout и C. Wagner, адвокати,
ответник,
подпомаган от
Европейска комисия, за която се явяват първоначално F. Moro и P. Ondrůšek, а впоследствие P. Ondrůšek и Г. Колева, в качеството на представители,
встъпила страна,
с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на ЕОБХ от 10 декември 2015 г. за публикуването на някои пасажи от партньорската проверка на ЕОБХ относно преразглеждането на одобрението на активното вещество дифлубензурон във връзка с метаболита PCA,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: H. Kanninen, председател, L. Calvo-Sotelo Ibáñez-Martín и I. Reine (докладчик), съдии,
секретар: P. Cullen, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 29 ноември 2017 г.,
постанови настоящото
Решение
I. Правна уредба
1. Правна уредба на Европейския съюз относно процедурата по оценяване и одобрение на продуктите за растителна защита и на техните активни вещества в Съюза
1. Директива 91/414/ЕИО
1 Директива 91/414/EИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, 1991 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 30) определя режима на Европейския съюз, приложим по отношение на разрешението за пускане на пазара на продуктите за растителна защита и съдържа разпоредби, приложими по отношение на продуктите за растителна защита и съдържащите се в тях активни вещества.
2 В съответствие с член 4 от Директива 91/414, който регламентира издаването, преразглеждането и отнемането на разрешения за продукти за растителна защита, за да бъде одобрен, продуктът за растителна защита трябва да отговаря на определени критерии. По-конкретно продуктът за растителна защита се разрешава, ако активните му вещества са изброени в приложение I към тази Директива и всички условия, посочени в него, са изпълнени. В членове 5 и 6 от тази директива са посочени редът и условията за включването на активно вещество в това приложение.
3 Считано от 14 юни 2011 г., Директива 91/414 е отменена с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414 на Съвета (ОВ L 309, 2009 г., стр. 1).
4 Член 80, параграф 1, буква а) от преходните разпоредби от Регламент № 1107/2009 предвижда, че Директива 91/414 продължава да се прилага по отношение на процедурата и условията за одобрение за активни вещества, за които в съответствие с член 6, параграф 3 от посочената директива е прието решение преди 14 юни 2011 г.
2. Регламент (ЕО) № 1490/2002
5 Регламент (ЕО) № 1490/2002 на Комисията от 14 август 2002 година за определяне на допълнителни подробни правила за изпълнение на третия етап на работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414 и за изменение на Регламент (ЕО) № 451/2000 (ОВ L 224, 2002 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 45, стр. 32) е относно непрекъснатото оценяване на активните вещества.
6 Членове 10—13 от Регламент № 1490/2002 определят процедурата по оценяване на активните вещества. Във връзка с това държава членка докладчик, определена за всяко вещество, извършва оценка и изготвя доклад, в който препоръчва на Европейската комисия или да включи активното вещество в приложение I към Директива 91/414, или да не го включва. Тази държава членка изпраща проект на доклада за своите оценки на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ). След като получи проекта на доклад за оценка, предаден му от държавата членка докладчик, ЕОБХ го изпраща на държавите членки. ЕОБХ оценява този проект и изпраща на Комисията становище относно съответствието на активното вещество на изискванията за безопасност според посочената директива. След като получи това становище, Комисията представя проект на доклад за прегледа на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, създаден с член 58 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 68).
7 Член 11б от Регламент № 1490/2002 се прилага по отношение на активни вещества с ясни индикации, че нямат вредни въздействия.
3. Регламент № 1107/2009
8 Според съображение 3 от Регламент № 1107/2009 с него е отменена и заменена Директива 91/414, считано от 14 юни 2011 г., предвид натрупания при прилагането на тази директива опит и на новите научно-технически постижения.
9 В член 4 от Регламент № 1107/2009 са предвидени критерии за одобряване на активните вещества на продукти за растителна защита.
10 Членове 7—13 от Регламент № 1107/2009 определят процедурата на одобрение на активните вещества. Първо, в член 7 от този Регламент е предвидено, че заявление за одобрение на активното вещество или за изменение на условията на одобрение на активното вещество се подава от производителя на активното вещество до държава членка, наречена „държавата членка докладчик“. Трябва да се докаже, че активното вещество отговаря на критериите за одобрение, посочени в член 4. След това по силата на член 11 от този регламент държавата членка докладчик изготвя и представя на Комисията, заедно с копие до ЕОБХ, доклад, наричан „проект на доклад за оценка“, в който се оценява дали може да се очаква активното вещество да отговаря на критериите за одобрение, предвидени в член 4. Освен това според член 12 от същия регламент ЕОБХ разпространява проекта на доклад за оценка, получен от държавата членка докладчик, до заявителя и останалите държави членки. След изтичане на срока, предвиден за представяне на писмени забележки, ЕОБХ приема заключение, предвид съвременните научно-технически познания и като използва наличните към момента на подаване на заявлението ръководства, дали може да се очаква активното вещество да отговаря на критериите за одобрение, предвидени в член 4. Той съобщава това на заявителя, на държавите членки и на Комисията, като предоставя достъп на обществеността до него. Накрая в съответствие с член 13 от Регламент № 1107/2009 след получаване на заключението на ЕОБХ Комисията представя на постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните доклад, наричан „доклад за преразглеждане“, и проект за регламент, като взема предвид проекта на доклад за оценка от държавата членка докладчик и заключението на ЕОБХ. На заявителя се предоставя възможност да представи забележки по доклада за преразглеждане.
11 Член 21 от Регламент № 1107/2009 е относно преразглеждането на одобрението на активно вещество. По силата на този член Комисията може по всяко време да преразгледа одобрението на активно вещество. Тя взема под внимание искането на държава членка да се преразгледа одобрението на активно вещество предвид нови научно-технически познания и данни от наблюдението. Ако предвид нови научно-технически познания тя счита, че има основание да се смята, че веществото вече не отговаря на критериите за одобрение, предвидени в член 4, или че не е предоставена изисквана допълнителна информация, тя информира държавите членки, ЕОБХ и производителя на активното вещество, като определя срок, в който производителят да представи забележките си. В тази процедура по преразглеждане тя може да поиска становището на държавите членки и на ЕОБХ, който има задължението да ѝ съобщи своето становище или резултатите от своята работа. Когато тя стигне до заключението, че предвидените в член 4 критерии за одобрение вече не се изпълняват, се приема регламент за отнемане или изменение на одобрението в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 79, параграф 3 от Регламент № 1107/2009.
2. Правна уредба на Съюза относно активното вещество дифлубензурон
12 С Директива 2008/69/EО от 1 юли 2008 година за изменение на Директива 91/414 на Съвета и включване на клофентезин, дикамба, дифеноконазол, дифлубензурон, имазаквин, ленацил, оксадиазон, пиклорам и пирипроксифен като активни вещества (ОВ L 172, 2008 г., стр. 9), Комисията вписва активното вещество дифлубензурон в приложение I към Директива 91/414.
13 Съображение 5 от Директива 2008/69 гласи следното:
„Извършените различни проучвания показват, че за продуктите за растителна защита, съдържащи активните вещества, изброени в приложението към настоящата директива, може да се очаква да удовлетворят като цяло изискванията, предвидени в член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива [91/414], по-специално що се отнася до проучените употреби, описани в доклада за преразглеждане на Комисията. Следователно е уместно в приложение I към посочената директива да се включат активните вещества, изброени в приложението към настоящата директива, за да се гарантира разрешенията за продуктите за растителна защита, които съдържат тези активни вещества, да могат да се издават във всички държави членки в съответствие с разпоредбите на [тази] директива“.
14 Тъй като смята, че трябва да получи допълнителна информация по някои специфични въпроси именно относно дифлубензурон, на 22 юни 2010 г. Комисията приема Директива 2010/39/EС за изменение на приложение I към Директива 91/414 по отношение на специалните разпоредби относно активните вещества клофентезин, дифлубензурон, ленацил, оксадиазон, пиклорам и пирипроксифен (ОВ L 157, 2010 г., стр. 7). Според съображение 6 от Директива 2010/39:
„По отношение на дифлубензурон е целесъобразно да се изиска от нотификатора да предостави потвърждаващи данни относно потенциалната токсикологична значимост на примесите и на метаболит 4-хлоранилин (PCA)“.
3. Правна уредба на Съюза относно публикуването на заключенията на ЕОБХ и поверителното им третиране
1. Регламент № 178/2002
15 В Регламент № 178/2002 е уредена по-конкретно прозрачността на дейностите на ЕОБХ, поверителността на информацията, която той получава, и съобщаването на обществеността и на всяка заинтересована страна на резултатите от работата му.
16 В това отношение съображение 40 от Регламент № 178/2002 предвижда:
„Изграждането на доверие към [ЕОБХ] от страна на институциите на Общността, широката общественост и заинтересованите страни е от съществено значение. Поради това е жизнено важно да се гарантира неговата независимост, високо научно качество, прозрачност и ефективност. Абсолютно необходимо е да се осъществява и сътрудничество с държавите членки“.
17 Според съображение 54 от Регламент № 178/2002:
„Независимостта на [ЕОБХ] и ролята му за информиране на обществото означава, че той следва да може да осъществява самостоятелна комуникация в областите, които попадат в обсега на неговата компетентност, като целта е да се предоставя обективна, надеждна и лесно разбираема информация“.
18 Член 23 от Регламент № 178/2002, озаглавен „Задачи на [ЕОБХ]“, предвижда:
„[ЕОБХ] има следните задачи:
[…]
й) да гарантира, че обществеността и заинтересованите страни получават бърза, надеждна, обективна и изчерпателна информацията в области от неговата компетентност;
[…]“.
19 Член 38 от Регламент № 178/2002 е озаглавен „Прозрачност“ и гласи:
„1. [ЕОБХ] гарантира, че дейността му се извършва при висока степен на прозрачност. По-специално, той незабавно обявява публично:
[…]
б) становищата на научния комитет и на групите от научни експерти непосредствено след приемането им, в това число и становищата на малцинството;
в) информацията, на която се основават неговите становища, без да се засягат разпоредбите на членове 39 и 41;
[…]
д) резултатите от проведените научни изследвания;
е) годишния доклад за дейността му;
ж) исканията за научни становища, отправени от Европейския парламент, Комисията или държава членка, които са били отхвърлени или изменени, както и мотивите за отказа или изменението.
[…]“.
20 Член 39 от Регламент № 178/2002 е озаглавен „Поверителност“ и предвижда:
„1. Чрез дерогация от разпоредбите на член 38, [ЕОБХ] не разгласява пред трети страни получената от него поверителна информация, за която основателно е отправено искане за поверително третиране, с изключение на информация, за която обстоятелствата изискват да бъде направена публично достояние с цел опазване на общественото здраве.
[…]
3. Заключенията от научните становища на [ЕОБХ] във връзка с предвидими въздействия върху здравето в никакъв случай не могат да остават поверителни.
[…]“.
21 Член 40 от Регламент № 178/2002 е озаглавен „Предоставяне на информация от [ЕОБХ]“ и гласи:
„1. [ЕОБХ] предоставя по своя инициатива информация в области от неговата компетентност, без да се накърнява компетентността на Комисията да съобщава решенията си за управление на риска.
2. [ЕОБХ] гарантира, че на обществеността и на заинтересованите страни се предоставя бърза, обективна, надеждна и лесно достъпна информация, по-специално във връзка с резултатите от неговата работа. За постигането на тези цели [ЕОБХ] разработва и разпространява информационни материали, предназначени за широката общественост.
3. [ЕОБХ] работи в тясно сътрудничество с Комисията и държавите членки за насърчаване на необходимото единство в процеса на обмяна на информация за рискове.
[ЕОБХ] публикува всички представени от него становища в съответствие с член 38.
[…]“.
2. Регламент № 1107/2009
22 Съображение 12 от Регламент № 1107/2009 гласи:
„[…] Следва да бъдат включени разпоредби за гарантиране на прозрачността на процеса на оценяване“.
23 Член 12 от Регламент № 1107/2009, в който е уредена процедурата пред ЕОБХ при оценка на активно вещество, предвижда, че ЕОБХ предоставя достъп на обществеността до предадения му от държавата членка докладчик проект на доклад за оценка, след като е дал на заявителя двуседмичен срок да поиска, съгласно член 63 от този регламент някои части от проекта на доклад за оценка да са с поверителен характер. След изтичане на срока, предвиден за представяне на писмени забележки, ЕОБХ приема заключение, в което уточнява дали може да се очаква активното вещество да отговаря на критериите за одобрение, предвидени в член 4 от този регламент, като предоставя достъп на обществеността до него.
24 Член 63 от Регламент № 1107/2009, част от глава VI, озаглавена „Обществен достъп до информация“, предвижда:
„1. Лице, което поиска подадената съгласно настоящия регламент информация да е с поверителен характер, представя проверимо доказателство, за да покаже, че оповестяването на информацията би могло да накърни търговските му интереси или защитата на личния му живот и неприкосновеност.
2. Оповестяването на следната информация обикновено се счита за накърняващо защитата на търговските интереси или на личния живот и неприкосновеността на заинтересованите лица:
a) метод на производство;
б) спецификация на онечистванията на активното вещество, с изключение на онечистванията, за които се счита, че са от токсикологично, екотоксикологично или екологично значение;
в) резултати от производствените партиди на активното вещество, включително онечиствания;
г) методи за анализ на онечиствания в произведеното активно вещество, с изключение на методи за онечиствания, за които се счита, че са от токсикологично, екотоксикологично или екологично значение;
д) връзки между производител или вносител и заявител или притежател на разрешението;
е) информация относно пълния състав на продукта за растителна защита;
ж) имена и адреси на лица, участвали в изпитвания върху гръбначни животни.
[…]“.
II. Обстоятелствата по спора
25 Жалбоподателят Arysta LifeScience Netherlands BV, по-рано Chemtura Netherlands BV, е дружество, което разработва, произвежда и продава химически продукти за селското стопанство и фини химически продукти. То нотифицира по реда, предвиден в Директива 91/414, активното вещество дифлубензурон, инсектицид, използван върху различни култури, предимно ябълки, круши и гъби.
26 Дифлубензурон е вписан в приложение I към Директива 91/414 с Директива 2008/69 на Комисията по реда на процедурата, предвидена в член 11б от Регламент № 1490/2002.
27 На 16 юли 2009 г. в съответствие с член 12а от Регламент № 1490/2002 ЕОБХ представя на Комисията заключенията от оценката на експертите относно дифлубензурон. Тези заключения са разгледани от държавите членки и от Комисията в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и са приключени на 11 май 2010 г. под формата на доклади на Комисията за преглед именно на дифлубензурон. Според тези заключения продуктите, съдържащи дифлубензурон, като цяло отговарят на изискванията по член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 91/414.
28 Тъй като счита, че е уместно да получи допълнителна информация по някои конкретни аспекти именно относно дифлубензурон, Комисията приема Директива 2010/39. Според съображение 6 от тази директива е целесъобразно да се изиска от нотификатора, а именно жалбоподателя, да предостави данни, наричани „потвърждаващи“, относно потенциалната токсикологична значимост на примесите и на метаболит 4-хлоранилин (PCA), като остатъчен продукт от използването на дифлубензурон.
29 Жалбоподателят представя данните относно потенциалната токсикологична значимост на примесите и на метаболит 4-хлоранилин (PCA), като остатъчен продукт от използването на дифлубензурон, през юни 2011 г. Тези данни са оценени от държавата членка докладчик, в случая Кралство Швеция, под формата на проект на доклад за оценка. Държавата членка докладчик предава този проект за забележки на жалбоподателя, на другите държави членки и на ЕОБХ.
30 След прегледа на получените забележки Комисията иска от ЕОБХ да организира партньорска проверка и да съобщи заключението си относно риска за потребителите, живеещите или преминаващите лица и работниците от излагането на метаболита в случай на поглъщане на дифлубензурон или на излагане на това вещество. На 22 август 2012 г. въз основа на оценка на представителни видове употреба на дифлубензурон като инсектицид върху ябълките, крушите, гъбите и в горското стопанство, той приема заключението си, според което потенциалното излагане на метаболита като остатъчно вещество за потребителите, живеещите или преминаващите лица и работниците трябва a priori да се счита за обезпокоително, доколкото не е възможно да се предположи съществуването на праг за генотоксичен канцероген. Това заключение е публикувано на 7 септември 2012 г.
31 На 16 юли 2013 г. Постоянният комитет по хранителната верига и здравето на животните представя преразгледан доклад за преглед на дифлубензурон. По същество този комитет споделя становището на ЕОБХ от 22 август 2012 г.
32 След това на 18 юли 2013 г. Комисията уведомява официално жалбоподателя, че одобрението на дифлубензурон подлежи на преразглеждане по силата на член 21 от Регламент № 1107/2009. Тя дава мандат на ЕОБХ да представи заключение относно това преразглеждане. За краен срок на този мандат е определен 28 август 2015 г.
33 През януари 2014 г. жалбоподателят представя на Кралство Швеция, като държава членка докладчик за дифлубензурон, данни, с които цели да даде отговор на евентуалното безпокойство във връзка с метаболита. През юли 2014 г. държавата членка докладчик депозира проект на доклад, в който са оценени актуализираните данни, и заключава, че няма риск за потребителите, за работниците и за живеещите или преминаващите лица от потенциалното излагане на PCA в рамките на представителните видове използване на дифлубензурон в семковите плодове (наричан по-нататък „докладът от юли 2014 г.“). На жалбоподателя, на другите държави членки и на ЕОБХ е дадена възможност да представят забележки по този доклад.
34 Жалбоподателят представя становището си по доклада от юли 2014 г. през същия месец. През септември 2014 г. държавата членка докладчик споделя това становище с всички държави членки и с ЕОБХ.
35 След края на срока, определен за представяне на забележки, държавата членка докладчик допълва доклада от юли 2014 г. с две допълнения. В първото допълнение, внесено през ноември 2014 г., държавата членка-докладчик по същество приема, че няма риск за работниците и за живеещите или преминаващите лица от потенциалното излагане на PCA при представителните видове използване на дифлубензурон в семковите плодове. Що се отнася обаче до потребителите, държавата членка докладчик заключава, че „не е в състояние да оцени риска в достатъчна степен“.
36 На 12 март 2015 г. Комисията иска от ЕОБХ да съобщи становището си относно потенциалното излагане PCA (4-хлороанилин, онечиствания и метаболита на дифлубензурон) като остатъчно вещество и относно неговата потенциална токсикологична значимост, както и да провери дали държавата членка докладчик е приложила правилно подхода, основан на границата на излагане, при изчисляването на потенциалното излагане на PCA като остатъчно вещество при представителните видове използване на дифлубензурон.
37 Във второто допълнение, внесено през юли 2015 г. след две срещи, посветени на партньорската проверка, през май и юни 2015 г., държавата членка докладчик заключава, че „не е било възможно да стигне до заключение, че очакваното излагане на PCA [не предизвиквало] особено безпокойство за потребителите“ (наричано по-нататък „допълнението от юли 2015 г.“).
38 За да отговори на съдържанието на допълнението от юли 2015 г., на 19 август 2015 г. жалбоподателят представя на ЕОБХ научна документация. С писмо от 24 август 2015 г. ЕОБХ обяснява на жалбоподателя, че не е предвидено нотификаторът да прави допълнителни забележки в хода на процедурата за партньорска проверка и поради това не може да приеме искането за среща. Освен това в същото писмо той насочва вниманието на жалбоподателя към факта, че на следващ етап от процедурата Комисията ще го покани да изложи забележките си по неговото становище. В заключението си от 27 август 2015 г. (наричано по-нататък „спорното заключение“) ЕОБХ приема, че като се вземе предвид, че не е възможно да се определи хипотетичен праг на генотоксично канцерогенно вещество, „потенциалното излагане на PCA под формата на остатъчно вещество (тоест или за потребителите, или за работниците и [живеещите или преминаващите лица]) трябва да се счита за обезпокоително. В същия документ се споменава следното: „друг въпрос също се счита от приоритетна проблемна област, когато поради липса на информация не е могло оценката на по-високо равнище да бъде завършена и когато направената на най-ниското равнище оценка не позволява да се заключи, че поне за един от представителните видове използване може да се очаква продукт за растителна защита, съдържащ активното вещество, да няма никакво вредно въздействие върху здравето на човека или на животните или върху подпочвените води, нито каквото и да е неприемливо влияние върху околната среда“.
39 Преди да публикува спорното заключение на интернет страницата си, ЕОБХ по своя инициатива приканва жалбоподателя в съответствие с член 63 от Регламент № 1107/2009 да посочи евентуални поверителни данни, съдържащи се в този документ. Жалбоподателят отговаря с писма от 4 и от 11 септември 2015 г., като иска от ЕОБХ да потвърди дали има правомощието да постави спорното заключение на разположение на обществеността и при всяко положение да премахне някои пасажи от съображения за поверителност по силата на този член. По-конкретно той иска поверително третиране на имената на авторите на цитираните изследвания и доклади, корекцията на някои части, посочени като фактически грешки, и премахването на някои пасажи, които според него увреждат търговските му интереси, по-конкретно относно свойствата и постоянната наличност на дифлубензурон, или се основават на заключения със съмнително научно качество, спорът по които продължава, и по отношение на които на 19 август 2015 г. той е представил на ЕОБХ забележки, които не са били взети предвид.
40 С писмо от 8 октомври 2015 г. ЕОБХ уважава исканията, от една страна, за поверително третиране, като се заличат имената на авторите на посочените изследвания и доклади в съответствие с член 63, параграф 2, буква ж) от Регламент № 1107/2009, и от друга страна, за поправяне на някои фактически грешки. Той обаче отхвърля исканията на основание на параграф 1 от този член за премахване на пасажи, съдържащи данни, които могат да увредят търговските интереси на жалбоподателя.
41 В началото, като се позовава на член 38, параграф 1, на член 39, параграф 3 и на член 40 от Регламент № 178/2002, ЕОБХ посочва правната основа, която го оправомощава да постави спорните заключения на разположение на обществеността. След това той отговаря на твърденията на жалбоподателя за нарушение на правото му на защита и на правото му на изслушване. Във връзка с това той припомня, че на жалбоподателя е дадена възможност да вземе становище по доклада от юли 2014 г. и ще има възможност да се произнесе по крайното решение на Комисията. Накрая, относно искането на жалбоподателя да бъдат заличени пасажи, съдържащи информация, която може да накърни търговските му интереси, по същество той посочва, че само рискът по-голямата част от посочената информация да навреди на доброто име на жалбоподателя не е достатъчен, за да ѝ бъде придаден поверителен характер, като се вземе предвид задължението му да публикува информацията, която може да е от значение за общественото здраве.
42 На 12 октомври 2015 г. жалбоподателят иска от ЕОБХ да преразгледа решението, с което отхвърля искането му за поверително третиране на основание член 63, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 относно спорното заключение. В подкрепа на това искане за преразглеждане той по-конкретно упреква ЕОБХ, че е действал в нарушение на Регламент № 178/2002. Според него от този регламент всъщност следвало, че становищата на ЕОБХ трябва да се отличават с „високо научно качество“. Този орган обаче изготвил споменатото заключение въз основа на допълнението от юли 2015 г., а самото то се основавало на съмнителни научни данни и непълни данни. Жалбоподателят поддържа освен това, че като пренебрегнал съзнателно забележките му, ЕОБХ нарушил правото му на защита и не изпълнил задължението, което има въз основа на този регламент, да основе анализа си на „наличните научни доказателства“. Освен това според него нито едно надеждно доказателство не позволявало да се приеме, че дифлубензурон представлява риск за здравето на хората или на животните.
43 На 10 декември 2015 г. ЕОБХ отхвърля окончателно исканията на жалбоподателя за поверително третиране на основание член 63, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 относно спорното заключение (наричано по-нататък „обжалваното решение“). Във връзка с твърденията за нарушение на жалбоподателя, изведени от нарушение на правото му на защита и на правото му на изслушване, той посочва, че е взел предвид данните и коментара, представени от жалбоподателя на 20 август 2015 г., и че становището му относно тази информация е подробно изложено в приложение I към обжалваното решение.
44 На 11 декември 2015 г. пълният текст на спорното заключение е публикуван на страницата на ЕОБХ в интернет.
45 Междувременно на 9 септември 2015 г. Комисията кани жалбоподателя да представи забележките си по спорното заключение до 7 октомври 2015 г. В същото писмо тя посочва, че ако при преразглеждането на одобрението на дифлубензурон тя представи на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите ревизиран проект на доклад за изследване, жалбоподателят ще има възможност да представи писмени забележки по този въпрос. Жалбоподателят отговаря на 7 октомври 2015 г. и забележките му са споделени с държавите членки в Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните.
III. Производството и исканията на страните
46 На 11 декември 2015 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.
47 С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на същата дата, жалбоподателят иска като обезпечителна мярка да бъде допуснато спиране на изпълнението на обжалваното решение.
48 С определение от 15 декември 2015 г. председателят на Общия съд уважава искането за временно спиране на изпълнението на обжалваното решение и разпорежда на ЕОБХ да оттегли незабавно спорното заключение от сайта си в интернет.
49 ЕОБХ изпълнява разпореждането същия ден. На 7 януари 2016 г. обаче в продължение на 5 минути и от 13 до 14 януари 2016 г. в продължение на около 24 часа спорното заключение е достъпно в интернет.
50 С определение от 29 февруари 2016 г. председателят на Общия съд отхвърля подаденото от жалбоподателя искане за обезпечителни мерки, отменя определението си от 15 декември 2015 г. и не се произнася по съдебните разноски.
51 На 4 март 2016 г. жалбоподателят подава в секретариата на Съда жалба срещу определението от 29 февруари 2016 г.
52 С временно определение от 11 март 2016 г. Съдът уважава молбата за спиране на изпълнението на обжалваното решение и задължава ЕОБХ да не публикува спорното заключение, а ако вече го е публикувало, да го премахне от сайта си в интернет най-късно на 11 март 2016 г. в 17 часа.
53 С определение от 14 юни 2016 г. Съдът отхвърля жалбата на жалбоподателят и го осъжда да заплати съдебните разноски за производството по жалбата.
54 На 31 март 2016 г. Комисията подава в секретариата на Общия съд молба за встъпване в подкрепа на исканията на ЕОБХ. Встъпването е допуснато с решение на председателя на четвърти състав на Общия съд от 2 май 2016 г.
55 Тъй като съставите на Общия съд са променени, с решение от 6 октомври 2016 г. настоящото дело е разпределено отново на четвърти състав и е определен нов съдия докладчик.
56 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (четвърти състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия по член 89 от Процедурния правилник на Общия съд да постави въпроси на жалбоподателя. Жалбоподателят отговаря в определения срок.
57 На 18 октомври 2017 г. по собствена инициатива ЕОБХ депозира в секретариата на Общия съд становището си по поставените на жалбоподателя въпроси. Това становище е приложено към делото и предадено на жалбоподателя с решение на председателя на четвърти състав на Общия съд от 14 ноември 2017 г.
58 На 22 ноември 2017 г. жалбоподателят депозира в секретариата на Общия съд отговор на становището на ЕОБХ от 18 октомври 2017 г.
59 Устните състезания на страните и техните отговори на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 29 ноември 2017 г.
60 В съдебното заседание жалбоподателят депозира писмо от 8 юли 2015 г., с което Комисията уважава искането на ЕОБХ от 29 юни 2015 г. за удължаване на срока за представяне на заключението по оценката на риска на активното вещество дифлубензурон в рамките на процедура по преразглеждане. Това писмо е приложено по делото в съдебното заседание и ЕОБХ и Комисията са поканени да се произнесат по допустимостта и основателността му. В съдебното заседание ЕОБХ заявява, че трябва да се приеме, че писмото на Комисията от 8 юли 2015 г. е недопустимо поради късното му представяне и при всяко положение, неотносимо. Комисията не взима становище по този въпрос.
61 Жалбоподателят иска Общият съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди ЕОБХ да заплати съдебните разноски за производството.
62 ЕОБХ иска Общият съд:
– да отхвърли исканията на жалбоподателя,
– да осъди жалбоподателя да понесе, наред със собствените си съдебни разноски, и неговите съдебни разноски, направени в тази инстанция.
63 Комисията иска Общият съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима или като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
IV. От правна страна
1. Относно правния интерес
64 В становището си от 18 октомври 2017 г. по въпросите, поставени на жалбоподателя в рамките на процесуално-организационните действия, ЕОБХ повдига въпроса за правния интерес на жалбоподателя с оглед на подготвителния характер на спорното заключение. Той твърди, че дори да се предположи, че жалбоподателят е имал правен интерес от жалбата, предмет на настоящото дело, след приемането на Регламент за изпълнение (EС) 2017/855 на Комисията от 18 май 2017 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на условията за одобрение на активното вещество дифлубензурон (ОВ L 128, 2017 г., стр. 10) и след подаването на жалба до Общия съд за оспорване на законосъобразността на този регламент за изпълнение (дело T‑476/17), правният интерес, ако изобщо е съществувал, е отпаднал.
65 В това отношение, от една страна, ЕОБХ смята, че спорното заключение е подготвителна мярка в процедурата, въз основа на която е приет Регламент за изпълнение 2017/855, така че твърденията относно спазването на процесуалните изисквания в производството по преразглеждане и относно точността на преценката, направена от самата встъпила страна или от други органи, участващи в процедурата по разглеждане, можело да се изложат в производството по жалбата относно законосъобразността на този регламент за изпълнение, въз основа на която е образувано дело T‑476/17. От друга страна, той се пита как жалбоподателят би могъл евентуално да се ползва от отмяната на обжалваното решение. Според него отмяната на посоченото решение или премахването на спорното заключение от сайта му в интернет няма да позволят да се отстранят твърдените отрицателни последици от оповестяването им с оглед на квалификацията на дифлубензурон като носител на генотоксични и канцерогенни свойства в този регламент за изпълнение, който е в сила и достъпен за обществеността.
66 В отговора си на становището на ЕОБХ с дата 22 ноември 2017 г. жалбоподателят оспорва твърденията на ЕОБХ относно недопустимостта на жалбата поради липса на предмет. Той смята, че продължава да има интерес от отмяната на обжалваното решение, тъй като в настоящото производство по обжалване той смята да поиска публикуването на спорното заключение на ЕОБХ на сайта му в интернет със заличени пасажи. Според него по този начин той би могъл да предотврати последствията от оповестяването на спорното заключение на ЕОБХ за продажбата на веществото като инсектицид за неядливи култури и евентуално да предяви иск за вреди. Той смята също, че жалбата по настоящото дело и подадената срещу Регламент за изпълнение 2017/855 жалба по дело T‑476/17 имат различен предмет.
67 Следва да се припомни, че жалбата за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако това лице има правен интерес от отмяната на обжалвания акт. Такъв интерес предполага, че отмяната на този акт може сама по себе си да породи правни последици и че жалбата може по този начин чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала. Този интерес трябва да е налице с оглед на предмета на жалбата към момента на подаването ѝ, тъй като в противен случай същата би била недопустима, и да продължава да съществува до обявяването на съдебния акт, тъй като иначе няма да има основание за произнасяне по същество (решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 55—57).
68 При това положение повдигнатото от ЕОБХ възражение за недопустимост може само да се отхвърли като неоснователно, без да е необходимо произнасяне по допустимостта както на становището на ЕОБХ относно поставените на жалбоподателя въпроси в рамките на процесуално-организационните действия (вж. т. 57 по-горе), така и на отговорите на жалбоподателя на това становище (вж. т. 58 по-горе).
69 Наистина, когато подава жалбата в настоящото производство, жалбоподателят има правен интерес, тъй като отмяната на обжалваното решение е могла да бъде от полза за него, доколкото поради отхвърлянето с това решение на направеното от жалбоподателя искане на основание член 63, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 за поверително третиране на спорното заключение, се стига до публикуването на вариант на това заключение, съдържащ пасажи, за които жалбоподателят е поискал поверително третиране. При това положение при отмяна на посоченото решение жалбоподателят е можел например на първо време да постигне премахването на това заключение от сайта в интернет на ЕОБХ, а впоследствие публикуването му под форма, съобразена изцяло или отчасти с искането му за поверително третиране, което преди това е отхвърлено от ЕОБХ.
70 Обратно на това, което твърди ЕОБХ, правният интерес на жалбоподателя не изчезва, от една страна, поради приемането на Регламент за изпълнение 2017/855, с който е разрешено използването на дифлубензурон като инсектицид само за неядливи култури, и от друга страна, поради подаването на жалбата, с която се оспорва законосъобразността на този регламент за изпълнение пред Общия съд.
71 Всъщност обжалваното решение е акт, с който ЕОБХ отхвърля исканията на жалбоподателя за поверително третиране на спорното заключение на основание член 63, параграф 1 от Регламент № 1107/2009. Последиците на това решение продължават да се проявяват. Наистина, посоченото заключение продължава да е достъпно за обществеността. Впрочем жалбоподателят поддържа с основание, че може да запази правния си интерес от отмяна на посоченото решение, за да може съдът на Съюза да установи, че спрямо него е допусната незаконосъобразност, така че подобна констатация да може да послужи като основа на евентуален иск за обезщетение, за да бъдат поправени по подходящ начин вредите, които се твърди, че са причинени на доброто му име или на търговските му интереси с публикуването на спорното заключение (вж. в този смисъл решение от 17 юли 2014 г., Westfälisch-Lippischer Sparkassen- und Giroverband/Комисия, T‑457/09, EU:T:2014:683, т. 137).
72 Нито приемането на Регламент за изпълнение 2017/855, нито резултатът от жалбата относно законосъобразността на този регламент за изпълнение по дело T‑476/17 биха могли да имат този полезен ефект за жалбоподателя, тъй като нямат никакво значение за отговора на въпроса дали ЕОБХ е имал основание да отхвърли с обжалваното решение направеното от жалбоподателя искане за поверително третиране на спорното заключение на основание член 63, параграф 1 от Регламент № 1107/2009.
73 Безспорно, както посочва ЕОБХ, в Регламент за изпълнение 2017/855 има конкретно посочване на квалификацията на активното вещество дифлубензурон като носител на генотоксични и канцерогенни свойства, квалификация, която съвпада с посочената в спорното заключение. Вярно е също, че до тази констатация е даден достъп на обществеността чрез публикуването на споменатия регламент за изпълнение. Все пак само това обстоятелство не позволява да се приеме, че са премахнати твърдените отрицателни последици от оповестяването на това заключение. Наистина, налага се изводът, че жалбата в настоящото производство и жалбата за законосъобразността на този Регламент за изпълнение имат различен предмет и затова трябва да се преценяват самостоятелно, след като бъдат разгледани по различен начин. В настоящия случай жалбоподателят твърди, че оповестяването на информацията, въз основа на която ЕОБХ приема заключението си, засяга търговските му интереси. Въпросът, повдигнат в жалбата за законосъобразността на същия регламент за изпълнение, е дали Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че активното вещество е носител на генотоксични и канцерогенни свойства. При това положение е без значение и припокриването на доводите на жалбоподателя в жалбата в настоящото производство и в жалбата относно законосъобразността на въпросния регламент за изпълнение.
74 С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че в настоящия случай жалбоподателят продължава да има правен интерес.
2. По същество
75 Жалбоподателят повдига пет основания в подкрепа на жалбата си. Първата част от първото основание е изведена от злоупотреба с власт от страна на ЕОБХ, тъй като той приел обжалваното решение без подходяща правна основа, а втората част на това основание е изведена от нарушение на Регламент № 1107/2009 и на основното право на опазване на професионалната тайна и на член 38 и член 40, параграф 3 от Регламент № 178/2002. Второто основание е изведено, от една страна, от злоупотреба с власт от страна на ЕОБХ, тъй като той приел акт относно класификацията на химични вещества, която била от компетентността на Европейската агенция по химикалите (ECHA), и от друга страна, от явна грешка в преценката, тъй като ЕОБХ основал спорното заключение на непълна информация, без да вземе предвид забележките на жалбоподателя. Третото основание е изведено от нарушение на правото на защита и на принципа на добра администрация. Четвъртото основание е изведено от нарушение от страна на ЕОБХ на задълженията, възложени му с Регламент № 178/2002. Петото основание е изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като Комисията предизвикала у жалбоподателя оправдани правни очаквания, че забележките му ще бъдат взети предвид преди публикуването на спорното заключение.
1. По първата част от първото основание, изведена от злоупотреба с власт от страна на ЕОБХ
76 Жалбоподателят смята, че като приема обжалваното решение и публикува спорното заключение, ЕОБХ злоупотребява с власт. Според него, ако съществува правна основа за оправомощаването на ЕОБХ да публикува заключенията си в рамките на първоначално оценяване, не съществува никаква правна основа за оправомощаването му да публикува заключенията, приети в процедура по преразглеждане, провеждана на основание член 21 от Регламент № 1107/2009.
77 ЕОБХ оспорва доводите на жалбоподателя.
78 В самото начало следва да се отбележи, че в член 21 от Регламент № 1107/2009, където е регламентирана процедурата по преразглеждане на активно вещество, в рамките на която ЕОБХ приема спорното заключение, не е уточнено дали, нито как, становище на ЕОБХ, прието в рамките на такава процедура по преразглеждане, трябва да бъде оповестено. Член 12 от същия регламент, в който е уредено първоначалното оценяване на активно вещество, обаче предвижда изрично задължението на ЕОБХ да предоставя достъп на обществеността до заключенията си.
79 При това положение следва да се провери дали, както твърди жалбоподателят, като предвижда изрично, че ЕОБХ е длъжен да предоставя достъп на обществеността до заключенията си, приети в рамките на първоначално оценяване на активно вещество, законодателят на Съюза е искал да изключи публикуването на становищата на ЕОБХ, приети в рамките на процедура по преразглеждане.
80 Според постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се имат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, EU:C:1983:335, т. 12), както и всички разпоредби на правото на Съюза (решения от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др., 283/81, EU:C:1982:335, т. 20 и от 6 октомври 2005 г., Sumitomo Chemical и Sumika Fine Chemicals/Комисия, T‑22/02 и T‑23/02, EU:T:2005:349, т. 47).
81 В това отношение е важно да се отбележи, че както посочва ЕОБХ в обжалваното решение, в Регламенти № 1107/2009 и № 178/2002 няма нито една разпоредба, която да забранява изрично на ЕОБХ да публикува становищата си, приети в рамките на процедура по преразглеждане. Налага се освен това констатацията, че нищо в тези регламенти не подсказва, че законодателят на Съюза е искал да забрани на ЕОБХ да предоставя достъп на обществеността до такива становища. Такава забрана не може да се изведе и само от липсата на задължение за предоставяне на достъп до такива становища в текста на член 21 от Регламент № 1107/2009.
82 Напротив, при съвместния прочит на Регламенти № 1107/2009 и № 178/2002 се установява, че на ЕОБХ са наложени изисквания за прозрачност, които по принцип предполагат обществеността да бъде информирана за резултатите от действията му и следователно да може да има достъп до становищата му, приети в рамките на процедура по преразглеждане. Както посочва ЕОБХ в писмото си от 8 октомври 2015 г., именно въз основа на тези разпоредби той е компетентен да публикува такива становища. Така член 38 от Регламент № 178/2002, озаглавен „Прозрачност“, предвижда, че ЕОБХ гарантира, че дейността му се извършва при висока степен на прозрачност. По-конкретно от член 38, параграф 1, буква б) и от член 40, параграф 2 и параграф 3, втора алинея от този регламент следва, че становищата на ЕОБХ по принцип се съобщават на обществеността. Член 39, параграф 3 от същия регламент предвижда, че заключенията от научните становища на ЕОБХ относно предвидими въздействия върху здравето в никакъв случай не могат да остават поверителни. Що се отнася по-специално до пускането на пазара на продукти за растителна защита, член 63 от Регламент № 1107/2009, единствена разпоредба в главата от този регламент, озаглавена „Обществен достъп до информация“, предвижда именно че „[л]ице, което поиска подадената съгласно настоящия регламент информация да е с поверителен характер, представя проверимо доказателство, за да покаже, че оповестяването на информацията би могло да накърни търговските му интереси или защитата на личния му живот и неприкосновеност“. От тълкуването на тази разпоредба a contrario следва, че поверителното третиране на такава информация е изключението, докато достъпът на обществеността до тази информация е правилото.
83 Поради това не може да се упреква ЕОБХ за това, че в обжалваното решение приема, че компетентността му да публикува спорното заключение се основава именно на съвместния прочит на членове 38—40 от Регламент № 178/2002 и на член 63 от Регламент № 1107/2009.
84 Доводите на жалбоподателя не могат да поставят под съмнение този извод.
85 Затова не е основателен доводът на жалбоподателя, че възможността за ЕОБХ да си дава право да публикува, независимо че това право не е изрично предвидено в приложимото вторично законодателство, така че икономическите оператори да не могат непременно да бъдат в състояние да знаят дали ще имат право да искат поверително третиране, противоречи на правната сигурност.
86 В това отношение е достатъчно да се отбележи, че в случая е безспорно, че преди да публикува спорното заключение, ЕОБХ е поканил жалбоподателя да представи и да мотивира исканията си за поверителност (вж. т. 39 по-горе). Поради това жалбоподателят не може да упреква ЕОБХ за това, че не е знаел, че е имал право да поиска поверително третиране.
87 С оглед на изложеното по-горе следва да се отхвърли първата част от първото основание, изведена от липсата на правна основа за публикуването на становището на ЕОБХ, предвидено в член 21, параграф 2 от Регламент № 1107/2009.
2. По втората част от първото основание, разгледана съвместно с основания от второ до пето
88 Уместно е втората част от първото основание, изведена от нарушение на Регламент № 1107/2009 и на основното право на опазване на професионалната тайна, както и на член 38 и член 40, параграф 3 от Регламент № 178/2002, да се разгледа заедно с второто основание, изведено от злоупотреба с власт от страна на ЕОБХ, тъй като той приел акт относно класификацията на химични вещества, от явна грешка в преценката, тъй като ЕОБХ основал спорното заключение на непълна информация, без да вземе предвид забележките на жалбоподателя, с третото основание, изведено от нарушение на правото на защита на жалбоподателя и на принципа на добра администрация, с четвъртото основание, изведено от нарушение от страна на ЕОБХ на задълженията, възложени му с Регламент № 178/2002, и петото основание, изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Всъщност с тази част и с тези основания жалбоподателят по същество изтъква, че спорното заключение, публикувано след приемането на обжалваното решение, се основава на оценка на активното вещество дифлубензурон, неправилна от процедурна и научна гледна точка и опорочена от нарушение на правото на изслушване на жалбоподателя и на оправданите му правни очаквания. При това положение публикуването на спорното заключение водело до разкриване на обществеността на фалшива или грешна информация относно свойствата на продуктите на жалбоподателя и до лишаване на третите лица от пълна и проведена при спазване на състезателното начало оценка на веществото дифлубензурон и неговия метаболит, и по този начин увреждало търговските интереси и доброто име на жалбоподателя.
1) Предварителни бележки
89 С втората част от първото основание и с основания от второ до пето жалбоподателят по същество иска от Общия съд да приеме за установено, че публикуването на спорното заключение уврежда търговските му интереси и доброто му име, от една страна, поради съдържащата се в него грешна от научна гледна точка оценка на активното вещество дифлубензурон, и от друга страна, поради незачитането на правото на защита, на принципа на добра администрация и на принципа на оправданите правни очаквания при приемането на това заключение. По този начин жалбоподателят се опитва точно да постигне осъществяването от Общия съд на контрол за законосъобразност на посоченото заключение и за спазването на някои процесуални гаранции при приемането му и да заобиколи приложимите норми за допустимост.
90 В това отношение следва да се припомни, че само по себе си спорното заключение се вписва в посочената в член 21 от Регламент № 1107/2009 процедура по преразглеждане. Тази процедура приключва с приемането на решение на Комисията да остави, да оттегли или да промени съответното активно вещество. Следователно заключение на ЕОБХ като разглежданото не изразява окончателното становище относно това активно вещество в рамките на преразглеждането. Само Комисията е компетентна да вземе окончателно решение по този въпрос. Наистина, от прочита на член 21 от Регламент № 1107/2009 не се установява Комисията да е длъжна да възприема становищата на ЕОБХ. При това положение трябва да се счита, че това заключение представлява подготвителен акт, който не подлежи на контрол от страна на Общия съд, грешките в това заключение, дори наличието на злоупотреба с власт или на нарушение на процесуални гаранции, които го опорочават, могат евентуално да бъдат предмет на жалба срещу решение на Комисията.
91 От това следва, че втората част от първото основание и основания от второ до пето трябва да се отхвърлят като недопустими, доколкото жалбоподателят иска от Общия съд да контролира законосъобразността на спорното заключение и спазването на някои процесуални гаранции при приемането му.
92 Все пак, доколкото жалбоподателят във втората част от първото основание поддържа също че обжалваното решение, с което ЕОБХ отхвърля искането му за поверително третиране на основание член 63, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 по отношение на спорното заключение, е опорочено от нарушение на тази разпоредба, следва да се провери дали тази разпоредба е приложима и ако това е така, дали в случая е била нарушена.
2) По приложимостта на член 63 от Регламент № 1107/2009
93 ЕОБХ счита, че член 63 от Регламент № 1107/2009, който се отклонява от правилото за предоставяне на обществеността на информацията в рамките на този регламент, се прилага само по отношение на „подадената съгласно настоящия регламент информация“. Следователно тази разпоредба не допуска искания за поверителност относно представена от ЕОБХ информация, каквото е спорното заключение. В подкрепа на становището на ЕОБХ встъпилата страна допълва, че целта на параграф 1 от посочената разпоредба не е научните изводи, до които е стигнал ЕОБХ, основавайки се на данните или на другата представена информация, да бъдат недостъпни за обществеността.
94 Жалбоподателят оспорва предложеното от ЕОБХ и от встъпилата страна тълкуване на член 63 от Регламент № 1107/2009. Според него правилно буквално тълкуване показвало, че тази разпоредба се отнася до всяка информация, независимо дали е представена от жалбоподателя. Той допълва, че информацията, за която в случая е поискано поверително третиране и е отбелязана с жълто в документа, който е представил на ЕОБХ на 4 септември 2015 г., е представена от него и се основава на тях.
95 Що се отнася до довода на ЕОБХ, че въз основа на член 63, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 поверително третиране може да се иска само за представената от жалбоподателя информация, следва да се припомни, че според тази разпоредба поверително третиране може да се иска за „подадената съгласно настоящия регламент информация“. Налага се обаче да се отбележи, че от сравнителния преглед на текстовете на различните езици на тази разпоредба се установява, че между тях има съществени различия. Така, по-конкретно от текстовете на италиански и испански език се подразбира, че само лицето, което е представило информация, може да иска поверителното ѝ третиране, докато в текстовете на английски, френски и немски език не се уточнява, че „подадената съгласно настоящия регламент информация“ трябва задължително да е представена от лицето, което иска поверителното ѝ третиране.
96 Според съдебната практика при наличие на различия в текстовете на отделните езици съдът на Съюза не може да се основава само на буквално тълкуване (решение от 22 октомври 2015 г., Hedqvist, C‑264/14, EU:C:2015:718, т. 47). Напротив, той трябва да тълкува тази разпоредба в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от която е част (решение от 22 март 2012 г., Génesis, C‑190/10, EU:C:2012:157, т. 42).
97 В това отношение от съображение 41 от Регламент № 1107/2009 се установява, че този регламент изяснява разпоредбите относно достъпа до информация, която се съдържа в „съхранявани“ от държавите членки, от Комисията и от ЕОБХ документи, и поверителността на същите документи. Както беше посочено по-горе в точка 82, член 63 от Регламент № 1107/2009 е единствената разпоредба в главата от този регламент, озаглавена „Обществен достъп до информация“. При това положение посочената разпоредба трябва да се тълкува в светлината на съображение 41 от Регламент № 1107/2009, от което не се установява законодателят на Съюза да е искал да ограничи искане за поверително третиране на информация само до информацията, представена от лицето, което иска поверително третиране. Това тълкуване следва и от член 39, параграф 1 от Регламент № 178/2002, който е общата разпоредба, предвиждаща ограничаване на достъпа на обществеността до информацията, с която разполага ЕОБХ, и според него ЕОБХ не разгласява пред трети страни „получената от него поверителна информация, за която основателно е отправено искане за поверително третиране“.
98 Следва освен това да се отбележи, че целта на член 63 от Регламент № 1107/2009 е да бъдат защитени търговските интереси, личният живот и неприкосновеност на лицето, което иска поверително третиране на подадената съгласно този регламент информация. Впрочем не може да се изключи възможността тези интереси да бъдат накърнени от оповестяването на информация, представена от лице, различно от това, което иска поверително третиране.
99 Безспорно, както посочва ЕОБХ, поверителното третиране на подадената съгласно Регламент № 1107/2009 информация е изключението, докато достъпът на обществеността до тази информация е правилото. Този довод обаче се отнася до обстоятелството, че поверителното третиране на такава информация е дерогация, а не до установяването на лицата, които могат да искат поверително третиране. Следователно от това не може да се направи извод, че лице може да иска поверително третиране само на представената от него информация.
100 Поради това следва да се отхвърли като неоснователен доводът на ЕОБХ, че жалбоподателят може да твърди само че има опасност оповестяването на информацията, подадена от него на ЕОБХ, да накърни търговските му интереси.
101 Също и доводът на ЕОБХ и на встъпилата страна, че спорното заключение не може да представлява подадена съгласно Регламент № 1107/2009 информация, не може да се приеме.
102 Наистина, от една страна, оценка на активно вещество от ЕОБХ по принцип се основава на представената на този орган информация. В настоящия случай от дадения от Комисията мандат на ЕОБХ в рамките на процедурата по преразглеждане на дифлубензурон, се установява, че Комисията иска от ЕОБХ да организира партньорска проверка на данните, представени преди това от жалбоподателя, както и на оценката на тези данни от държавата членка докладчик относно възможното излагане на метаболита като остатъчно вещество и оценката на потенциалната токсикологична значимост. От това следва, че спорното заключение, прието въз основа на този мандат, се основава на информация, представена от жалбоподателя и от държавата членка докладчик. Поради това не може да се счита, че съдържащата се в това заключение оценка е изолирана от информацията, на която се основава. Освен това ЕОБХ и встъпилата страна не оспорват факта, че както твърди жалбоподателят, оценката, представена в спорното заключение от ЕОБХ, се основава главно на оценката на държавата членка докладчик.
103 От друга страна, както се установява от съображение 41 от Регламент № 1107/2009, правилото относно поверителността се прилага по отношение на „съхранявани от [компетентните] органи документи“. Като се има предвид, че представената от ЕОБХ оценка се съхранява от него, и при липсата на какъвто и да е друг довод Общият съд не вижда никаква причина да счете, че правилото за поверителност не би могло да се приложи и по отношение на такава оценка.
104 С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че Регламент № 1107/2009 се прилага по отношение на информацията, за която жалбоподателят е поискал поверително третиране.
3) По твърдяното нарушение на съдържащото се в член 63 от Регламент № 1107/2009 правило за поверителност
105 Жалбоподателят посочва, че ЕОБХ е нарушил член 63 от Регламент № 1107/2009, тъй като е публикувал спорното заключение. Той смята, че публикуването на това заключение уврежда търговските му интереси и доброто му име, от една страна, поради съдържащата се в него грешна от научно гледище оценка на активното вещество дифлубензурон, и от друга страна, поради незачитането на правото му на защита, на принципа на добра администрация и на принципа на оправданите правни очаквания при приемането на това заключение.
106 ЕОБХ възразява, че обосноваността на спорното заключение и отражението му върху процедурата по преразглеждане на основание член 21 от Регламент № 1107/2009 са без значение от гледна точка на обжалваното решение, с което той само отхвърля направеното от жалбоподателя искане за поверително третиране на основание член 63, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 по отношение на посоченото заключение. Той посочва също, че оповестяването на съдържащата се в това заключение информация не засяга търговските интереси на жалбоподателя. Според него преди това оповестяване репутацията на активното вещество дифлубензурон вече била компрометирана от Директива 2010/39, от заключението на ЕОБХ от 2012 г. и от решението на Комисията, въз основа на което започва преразглеждането на това вещество на основание член 21 от Регламент № 1107/2009.
107 ЕОБХ твърди също, че е трябвало спорното заключение да бъде поставено на разположение на обществеността в интерес на опазването на общественото здраве. В подкрепа на доводите си той се позовава на писмото си от 8 октомври 2015 г., в което вече обяснил на жалбоподателя наличието на императивни съображения от обществен интерес, по силата на които следвало обществеността и заинтересованите страни да бъдат информирани за риска, който представлява въпросното вещество за работниците, намиращите се на място лица или жителите и потребителите.
108 Във връзка с това следва да се отбележи, че член 63 от Регламент № 1107/2009 не определя понятието „търговски интереси“ и не се ограничава до вида информация, която е посочена в параграф 2 от него и се счита a priori, че засяга тези интереси, така че може да се прилага по отношение на множество видове информация, като единственият критерий е лицето, което иска поверителното третиране, да представи „проверимо доказателство“, за да покаже, че оповестяването на информацията би могло да накърни търговските му интереси.
109 Както обаче посочва ЕОБХ, сама по себе си неточността на информацията не е релевантен критерий за определяне дали оповестяването на тази информация може да накърни търговските интереси. Наистина този въпрос е различен от въпроса за точността на информацията. Информацията може да е точна и все пак да накърни търговските интереси на лицето поради оповестяването ѝ. Обратно, оповестяването на фалшива информация не накърнява непременно тези интереси.
110 Що се отнася до твърдяното незачитане на правото на защита на жалбоподателя, на принципа на добра администрация и на принципа на защита на оправданите правни очаквания при приемането на спорното заключение, следва да се отбележи, че жалбоподателят изобщо не обяснява как сами по себе си тези евентуални процедурни нарушения могат да бъдат доказателство за накърняване на неговите търговски интереси поради публикуването на спорното заключение.
111 Поради това неправилното от научна гледна точка спорно заключение, от една страна и незачитането на правото на защита на жалбоподателя, на принципа на добра администрация и на принципа на оправданите правни очаквания при приемането на това заключение, от друга страна, сами по себе си не представляват релевантни критерии от гледна точка на член 63 от Регламент № 1107/2009.
112 Поканен в рамките на процесуално-организационните действия да уточни доказателствата по делото, на които се основава твърдението му, че публикуването на спорното заключение е или е могло да накърни търговските му интереси, жалбоподателят уточнява, че „проверими доказателства“ се намират в съдържанието на писмата, изпратени от него или за негова сметка, приложени в приложения A.7 и A.9 към жалбата, и в доклада към спорното заключение, приложен в приложение C.2 към репликата, където информацията, чието оповестяване „би могло да накърни“ интересите му, била оцветена в жълто.
113 В това отношение, що се касае до приложение A.7, следва да се припомни, че по силата на член 21 от Статута на Съда на ЕС и на член 76, буква г) от Процедурния правилник фактическите и правните елементи, на които се основава жалбата, трябва поне в резюме да се установяват от самия текст на жалбата. Въпреки че съдържанието на исковата молба или жалбата може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към извлечения от приложени към нея доказателства, общото препращане към други, макар и приложени към исковата молба или жалбата документи не може за заличи липсата на основни елементи от правните доводи, които следва да бъдат посочени в самата искова молба или жалба съгласно упоменатите по-горе разпоредби (вж. в този смисъл решение от 17 септември 2007 г., Microsoft/Комисия (T‑201/04, EU:T:2007:289, т. 94).
114 Не е задача на Общия съд да издирва и открива в приложенията релевантните доводи в подкрепа на жалбата и при положение че това препращане не посочва точно кои от съдържащите се в тези приложения документи подкрепят твърденията на жалбоподателя (вж. в този смисъл решение от 17 септември 2007 г., Microsoft/Комисия, T‑201/04, EU:T:2007:289, т. 94 и 99).
115 Жалбоподателят обаче изобщо не обяснява как приложение A.7, в което се намират забележките му от 19 август 2015 г., представени служебно относно допълнението от юли 2015 г., би могло да докаже накърняване на търговските му интереси, нито посочва пасажите от това приложение, въз основа на които може да се установи такова накърняване, при положение че от пръв поглед не личи този документ от 29 страници да представлява доказателство за това. Ето защо само препращането към приложение A.7 няма да бъде взето предвид от Общия съд, когато проверява дали са накърнени търговските интереси на жалбоподателя.
116 Колкото до приложения A.9 и C.2, които би трябвало да се разглеждат заедно, доколкото приложеното в приложение A.9 писмо (отговорът на жалбоподателя на поканата на ЕОБХ да посочи евентуална поверителна информация) се отнася до съдържащ се в приложение C.2 документ (текстът на спорното заключение, оцветен в жълто), налага се изводът, че съдържащата се в тях информация не позволява да се установят конкретни документи, въз основа на които може да се докаже евентуално накърняване на търговските интереси на жалбоподателя по смисъла на член 63, параграф 2 от Регламент № 1107/2009. Наистина, като твърди, че частите от посоченото заключение, оцветени в жълто, накърняват непоправимо доброто име на неговите продукти и следователно и неговите търговски интереси, жалбоподателят само оспорва обосноваността на това заключение и зачитането на някои процесуални гаранции при приемането му. В точка 90 по-горе обаче беше прието, че въпросното заключение трябва да се счита за подготвителен акт, който не подлежи на контрол от страна на Общия съд.
117 Поканен отново в съдебното заседание да уточни частите от преписката, с които цели да обясни и докаже връзката между качеството на информацията и евентуалното накърняване на търговските му интереси, жалбоподателят обяснява, че последиците от квалифицирането на продукт като генотоксичен могат да бъдат, първо, селскостопанските производители да не искат да го използват в бъдеще, второ, други органи по света да се основат на тази квалификация, за да откажат разрешения, трето, неправителствени организации да използват оповестената информация, като публикуват свои собствени статии и по този начин разпространят информация, за която се твърди, че е невярна, и четвърто, разрешението за продукта да бъде ограничено в окончателното решение, както фактически се получило с дифлубензурон.
118 Нито едно от изложените по-горе в точка 117 твърдения обаче не е релевантно, за да постави под въпрос изложеното по-горе в точка 109 съображение, че „сама по себе си неточността на информацията не е релевантен критерий за определяне дали оповестяването на тази информация може да накърни търговските интереси“.
119 Жалбоподателят твърди освен това, че генотоксичният характер на дифлубензурон разкрива на обществеността някои свойства на продукта и оповестяването му трябва да се счита за равностойно на това на данните относно състава на активното вещество или на спецификацията на онечистванията, изброени в списъка в член 63, параграф 2 от Регламент № 1107/2009.
120 Вярно е, че спецификацията на онечистванията на активното вещество се споменава сред примерите в неизчерпателния списък в член 63, параграф 2 от Регламент № 1107/2009, за които по принцип се счита, че накърняват защитата на търговските интереси. По-точно спецификацията като онечиствания на активното вещество е посочена в параграф 2, буква б). В тази разпоредба обаче има едно изключение, според което от тази закрила се изключват онечистванията, за които се счита, че са от токсикологично значение.
121 Освен това в случая се прилага предвиденото в член 63, параграф 2, буква б) от Регламент № 1107/2009 изключение. Наистина, от мандата, даден от Комисията на ЕОБХ в рамките на процедурата по преразглеждане на дифлубензурон, се установява, че Комисията е поискала от ЕОБХ да организира партньорска проверка на данните, представени преди това от жалбоподателя, и на оценката на тези данни от държавата членка докладчик относно потенциалното излагане на метаболита като остатъчно вещество и относно потенциалната токсикологична релевантност.
122 В писмото си от 8 октомври 2015 г., което трябва да се чете заедно с обжалваното решение, прието в отговор на писмото на жалбоподателя от 12 октомври 2015 г., в което се оспорва това от 8 октомври с.г., ЕОБХ отбелязва, че Постоянният комитет по хранителната верига и здравето на животните е стигнал до извода, че евентуално излагане на PCA под формата на остатъчно вещество трябва да се счита a priori за обезпокоително с оглед на това, че не е възможно да се определи праг за генотоксичен канцероген. Както посочва ЕОБХ, без това да бъде оспорено от жалбоподателя, генотоксичността може да предизвика ракови заболявания, но може да увреди и генома на зародишните клетки и да доведе до малформации и токсичност за развитието.
123 При това положение не може да се отрече, че разглежданите онечиствания са важни от токсикологична гледна точка.
124 Жалбоподателят посочва също, че целта на член 63 от Регламент № 1107/2009 е постигането на равновесие между, от една страна, гаранцията за правилно оценяване на рисковете, осигурена отчасти от прозрачността на процедурата за проверка на веществото, и от друга страна, опазването на професионалната тайна. В това отношение той се позовава на съдебната практика, според която, когато публикацията може да оповести професионална тайна, тя трябва да се осигури само ако има опасност липсата на оповестяване да нанесе незабавно вреда на човешкото здраве или на околната среда.
125 В този контекст следва да се припомни, че за да попадне информация поради естеството си в сферата на професионалната тайна, е необходимо, първо, да е известна само на ограничен кръг от лица. На следващо място, трябва да става въпрос за информация, чието разкриване може да причини сериозна вреда на лицето, което я е предоставило, или на трети лица. На последно място, е необходимо интересите, които могат да бъдат увредени чрез разкриването на информация, обективно да заслужават да бъдат защитени. Преценката на поверителния характер на дадена информация изисква също така да се съпоставят законните интереси, които се противопоставят на оповестяването, и общият интерес, който изисква дейността на институциите на Съюза да се провежда при най-пълно спазване на принципа за откритост (решение от 30 май 2006 г., Bank Austria Creditanstalt/Комисия, T‑198/03, EU:T:2006:136, т. 71).
126 Както посочват ЕОБХ и Комисията, трябва да се вземе предвид фактът, че в хода на оценката на потвърждаващите данни, представени от жалбоподателя през юни 2011 г. (вж. т. 28—30 по-горе), заключението относно генотоксичния потенциал на метаболита PCA е направено още през август 2012 г. и е разкрито на обществеността през септември 2012 г. Всъщност в това заключение, одобрено на 22 август 2012 г. и публикувано на 7 септември 2012 г., ЕОБХ заключава, че „въз основа на представените от [жалбоподателя] изследвания на генотоксичността, тежестта на доказателствата подсказва, че PCA [е] генотоксичен агент in vivo“ и че „потенциалното излагане на метаболита като остатъчно вещество, за потребителите, живущите и преминаващите лица и работниците трябва да се счита a priori за обезпокоително, доколкото не е възможно да се предположи съществуването на праг за генотоксичен канцероген“.
127 От това следва, че твърдението, че PCA е генотоксичен агент in vivo, е станало обществено достояние още през септември 2012 г. Така че тази информация е била известна не само на ограничен кръг лица.
128 Поради това, тъй като първото от трите кумулативни условия, описани по-горе в точка 125, не е налице, следва да се отхвърли твърдението за нарушение, изведено от незачитане на професионалната тайна.
129 Този извод не може да бъде оспорен с довода на жалбоподателя, че има различия между заключението на ЕОБХ от 22 август 2012 г. и спорното заключение относно окончателния характер на предизвиканото безпокойство. Наистина, дори да се предположи, че такива различия съществуват, те не се отразяват на констатацията, че PCA като генотоксичен агент in vivo става обществено достояние още през септември 2012 г.
130 С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че жалбоподателят не представя „проверимо доказателство“, установяващо, че оповестяването на спорното заключение би могло да засегне търговските му интереси.
131 От друга страна, в подкрепа на отхвърлянето на исканията на жалбоподателя за поверително третиране, ЕОБХ се позовава на член 39, параграф 3 от Регламент № 178/2002, в който се предвижда, че заключенията от научните становища на ЕОБХ във връзка с предвидимите въздействия върху здравето в никакъв случай не могат да остават поверителни. В това отношение той отбелязва, че в спорното заключение е установено отрицателното въздействие върху здравето от използването на метаболита PCA за потребителите, работниците, живеещите или преминаващите лица. От тези доводи следва основателно, че ЕОБХ не е могъл да предостави поверително третиране на пасажите от посоченото заключение относно предвидимото отражение върху здравето на спорното активно вещество. Следователно ЕОБХ има основание да се позове на тази разпоредба.
132 При всяко положение жалбоподателят не установява, че като отговаря на исканията му за поверително третиране на спорното заключение, ЕОБХ допуска явна грешка в преценката при съпоставянето на засегнатите интереси.
133 В това отношение следва да се припомни, че в член 168, параграф 1 ДФЕС се посочва, че при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза трябва да се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве. Закрилата на общественото здраве има по-голямо значение от икономическите съображения, така че може да оправдае негативните, дори значителни за някои оператори икономически последици (вж. в този смисъл определение от 12 юли 1996 г., Обединено кралство/Комисия, C‑180/96 R, EU:C:1996:308, т. 93 и решение от 11 септември 2002 г., Pfizer Animal Health/Съвет, T‑13/99, EU:T:2002:209, т. 456 и 457).
134 От писмото на ЕОБХ от 8 октомври 2015 г., изпратено в отговор на исканията за конфиденциалност на жалбоподателя от 4 и от 11 септември 2015 г., обаче е видно, че в спорното заключение е установено отрицателните последици от използването на метаболита PCA за здравето на потребителите, работниците и живеещите или преминаващите лица. Това становище се потвърждава в обжалваното решение, което е прието в отговор на писмото на жалбоподателя от 12 октомври 2015 г., с което оспорва писмото на ЕОБХ от 8 октомври с.г. Наистина ЕОБХ приема, че решението на Комисията за започване на преразглеждане на активното вещество дифлубензурон ясно показва наличието на риск, за който вече е сигнализирал ЕОБХ в заключението си от 2012 г., и е потвърден от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните в ревизирания му доклад от 16 юли 2013 г. В този контекст на основание на прочита на член 4 във връзка с член 21, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1107/2009 ЕОБХ припомня, че установяването на силно безпокойство поради наличието на риск за здравето на хората или на животните е основното условие за започване на преразглеждането на одобрение на активно вещество.
135 При тези обстоятелства не може ЕОБХ да бъде упрекван за това, че оповестява спорното заключение в интерес на закрилата на общественото здраве, като по този начин дава предимство на изискванията, свързани със закрилата на тези интереси пред икономическите интереси.
136 Писмото на Комисията от 8 юли 2015 г., депозирано от жалбоподателя в съдебното заседание, не може да промени този извод. Всъщност, дори ако трябва да се приеме, че това писмо е допустимо, ще трябва да се счита, че то се отнася само до процедурен аспект на преразглеждането на активното вещество дифлубензурон, а именно до продължаването до 28 август 2015 г. на дадения на ЕОБХ срок за представяне на заключението му за това вещество. Освен това само по себе си това писмо се отнася до процедурата по преразглеждане, чиято законосъобразност не е предмет на настоящото производство.
137 С оглед на изложените по-горе съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не доказва, че ЕОБХ е нарушил правилото за поверителност в член 63 от Регламент № 1107/2009. Ето защо следва да се отхвърли втората част от първото основание, разгледана заедно с основания от второ до пето, и жалбата да се отхвърли в нейната цялост.
V. По съдебните разноски
138 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като в случая жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати направените от него съдебни разноски, както и разноските, направени от ЕОБХ в настоящото производство по обжалване и в производството по молбата за допускане на обезпечение, в съответствие с искането на ЕОБХ.
139 В приложение на член 138, параграф 1 от Процедурния правилник Комисията понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) ArystaLifeScienceNetherlandsBV понася собствените си съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) в настоящото производство по обжалване и в производството по молбата за допускане на обезпечение.
3) Европейската комисия понася собствените си съдебни разноски.
Kanninen | Calvo-Sotelo Ibáñez-Martín | Reine |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 14 декември 2018 година.
Подписи
Съдържание
I. Правна уредба
А. Правна уредба на Европейския съюз относно процедурата по оценяване и одобрение на продуктите за растителна защита и на техните активни вещества в Съюза
1. Директива 91/414/ЕИО
2. Регламент (ЕО) № 1490/2002
3. Регламент № 1107/2009
Б. Правна уредба на Съюза относно активното вещество дифлубензурон
В. Правна уредба на Съюза относно публикуването на заключенията на ЕОБХ и поверителното им третиране
1. Регламент № 178/2002
2. Регламент № 1107/2009
II. Обстоятелствата по спора
III. Производството и исканията на страните
IV. От правна страна
А. Относно правния интерес
Б. По същество
1. По първата част от първото основание, изведена от злоупотреба с власт от страна на ЕОБХ
2. По втората част от първото основание, разгледана съвместно с основания от второ до пето
а) Предварителни бележки
б) По приложимостта на член 63 от Регламент № 1107/2009
в) По твърдяното нарушение на съдържащото се в член 63 от Регламент № 1107/2009 правило за поверителност
V. По съдебните разноски