Language of document :

Преюдициално запитване от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie (Румъния), постъпило на 19 ноември 2019 г. — Наказателно производство срещу NC

(Дело C-840/19)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie

Страни в главното производство

NC

Друга страна в производството:

Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casație și Justiție – Direcția Națională Anticorupție

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 19, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, член 325, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 4 от Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 година относно борбата с измамите1 , засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред, приета на основание член 83, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт, като Curtea Constituțională a României (Конституционен съд на Румъния), да приеме решение, с което се изисква преразглеждане на делата за корупция, разгледани в даден период и които са във фаза на обжалване, поради това че не са създадени специализирани в тази област съдебни състави в рамките на върховния съдебен орган, въпреки че се признава специализацията на съдиите, участващи в състава?

Трябва ли член 2 от Договора за Европейския съюз и член 47, [параграф 2] от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт да обяви за незаконен съдебния състав на колегия на върховния съдебен орган (състав от действащи съдии, които към момента на повишаването им в длъжност са отговаряли, наред с други изисквания, на изискването за специализация, което е било необходимо за повишаване във върховния съдебен орган)?

Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да остави без приложение решение на Конституционния съд, постановено по дело относно конституционноправен спор, което е задължително съгласно националното право?

____________

1 ОВ 2017 L 198, стр. 29