Решение на Съда (голям състав) от 14 май 2020 г. (преюдициални запитвания от Szegedi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság — Унгария) — FMS, FNZ (C-924/19 PPU), SA и SA junior (C-925/19 PPU)/Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság, Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság
(Съединени дела C-924/19 PPU и C-925/19 PPU)1
(Преюдициално запитване — Политика в областта на убежището и имиграцията — Директива 2013/32/ЕС — Молба за международна закрила — Член 33, параграф 2 — Основания за недопустимост — Член 40 -— Последващи молби — Член 43 — Процедури на границата — Директива 2013/33/ЕС — Член 2, буква з) и членове 8 и 9 — Задържане — Законосъобразност — Директива 2008/115/ЕС — Член 13 — Ефективни правни средства за защита — Член 15 — Задържане — Законосъобразност — Право на ефективни правни средства за защита — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Принцип на предимство на правото на Съюза)
Език на производството: унгарски
Запитваща юрисдикция
Szegedi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság
Страни в главното производство
Жалбоподатели: FMS, FNZ (C-924/19 PPU), SA и SA junior (C-925/19 PPU)
Ответници: Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság, Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság
Диспозитив
Член 13 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която изменението от административен орган на страната на връщане, посочена в предишно решение за връщане, може да бъде оспорено от засегнатия гражданин на трета страна само посредством жалба пред административен орган, без да е гарантиран последващ съдебен контрол на решението на този орган. При такава хипотеза принципът на предимство на правото на Съюза, както и правото на ефективна съдебна защита, гарантирано от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкуват в смисъл, че задължават националната юрисдикция, сезирана с жалба, с която се оспорва законосъобразността от гледна точка на правото на Съюза на решението за връщане, изразяващо се в такова изменение на страната на връщане, да се обяви за компетентна да разгледа тази жалба.
Член 33 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява да се отхвърли като недопустима молба за международна закрила с мотива, че кандидатът е пристигнал на територията на съответната държава членка от страна, в която не е изложен на преследване или на опасност от тежки посегателства по смисъла на националната разпоредба за транспониране на член 15 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, или в която е гарантирана достатъчна степен на закрила.
Директива 2013/32 във връзка с член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципа на лоялно сътрудничество, следващ от член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че когато по молба за убежище е издадено решение за отхвърляне, потвърдено с окончателно съдебно решение преди да е било установено несъответствието на посоченото решение за отхвърляне с правото на Съюза, решаващият орган по смисъла на член 2, буква е) от Директива 2013/32 не е длъжен да преразгледа служебно тази молба. Член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че наличието на решение на Съда, което констатира несъответствието с правото на Съюза на национална правна уредба, която позволява да бъде отхвърлена като недопустима молба за международна закрила с мотива, че кандидатът е пристигнал на територията на съответната държава членка от страна, в която не е изложен на преследване или на опасност от тежки посегателства, или в която е гарантирана достатъчна степен на закрила, представлява ново обстоятелство, свързано с разглеждането на молба за международна закрила по смисъла на тази разпоредба. От друга страна, посочената разпоредба не се прилага към последваща молба по смисъла на член 2, буква р) от тази директива, когато решаващият орган констатира, че окончателното отхвърляне на предишната молба противоречи на правото на Съюза. Решаващият орган следва да констатира това във всички случаи, когато противоречието произтича от решение на Съда или е било инцидентно установено от национална юрисдикция.
Директива 2008/115 и Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила трябва да се тълкуват в смисъл, че наложеното на гражданин на трета страна задължение да се намира постоянно в транзитна зона, чийто периметър е ограничен и затворен, във вътрешността на която придвижването на този гражданин е ограничено и контролирано, и последният не може да напусне доброволно по законосъобразен начин в никоя посока, изглежда като ограничаване на свободата, с каквото се характеризира понятието „задържане“ по смисъла на посочените директиви.
Член 43 от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска задържането на кандидат за международна закрила в транзитна зона за срок, по-дълъг от четири седмици.
Членове 8 и 9 от Директива 2013/33 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, първо, кандидат за международна закрила да бъде задържан само поради това, че не може да задоволява потребностите си, второ, това задържане да бъде извършено без предварително да е прието мотивирано решение, което да разпорежда задържането, и без да са разгледани необходимостта и пропорционалността на такава мярка, и трето, да няма никакъв съдебен контрол за законосъобразност на административното решение, с което се разпорежда задържането на този кандидат. Член 9 от тази директива обаче трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите членки да определят максимална продължителност на задържането, стига тяхното национално право да гарантира, че задържането продължава само докато е приложимо основанието за това и административните процедури, свързани с това основание, се изпълняват надлежно.
Член 15 от Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска, първо, гражданин на трета страна да бъде задържан само защото срещу него е издадено решение за връщане и той не може да задоволява потребностите си, второ, това задържане да бъде извършено без предварително да е издадено мотивирано решение, разпореждащо задържането, и без да са разгледани необходимостта и пропорционалността на такава мярка, трето, да няма никакъв съдебен контрол за законосъобразността на административното решение, разпореждащо задържането, и четвърто, това задържане да може да надхвърли 18 месеца и да продължава дори когато процедурата по извеждане вече не се провежда или вече не се изпълнява надлежно.
Принципът на предимство на правото на Съюза и правото на ефективна съдебна защита, гарантирано от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкуват в смисъл, че ( ако няма национална разпоредба, която да предвижда съдебен контрол за законосъобразност на административно решение, разпореждащо задържането на кандидати за международна закрила или граждани на трета страна, чиято молба за убежище е отхвърлена ( задължават националната юрисдикция да се обяви за компетентна да се произнесе по законосъобразността на такова задържане и дават право на тази юрисдикция да освободи незабавно засегнатите лица, ако тя прецени, че това задържане противоречи на правото на Съюза.
Член 26 от Директива 2013/33 трябва да се тълкува в смисъл, че налага кандидат за международна закрила, чието задържане е преценено за незаконосъобразно и е прекратено, да може да се позове пред компетентната по националното право юрисдикция на своето право или да получи финансова помощ, която да му позволи да си осигури настаняване, или да му бъде предоставено настаняване в натура, като по силата на правото на Съюза тази юрисдикция има възможност да налага временни мерки до постановяване на нейното окончателно решение.
Принципът на предимство на правото на Съюза и правото на ефективна съдебна защита, гарантирано от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкуват в смисъл, че — ако няма национална разпоредба, предвиждаща съдебен контрол на правото на жилище по смисъла на член 17 от Директива 2013/33 — задължават националната юрисдикция да обяви, че е компетентна да разгледа жалбата, която има за цел да гарантира това право.
____________
1 ОВ C 161, 11.5.2020 г.