Жалба, подадена на 5 февруари 2020 г. от Sigrid Dickmanns срещу определението, постановено от Общия съд (шести състав) на 18 ноември 2019 г. по дело T-181/19, Sigrid Dickmanns/EUIPO

(Дело C-63/20 P)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Sigrid Dickmanns (представител: H. Tettenborn, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Искания на жалбоподателката

Жалбоподателката моли Съда на Европейския съюз:

да отмени изцяло определението на Общия съд на Европейския съюз (шести състав) от 18 ноември 2019 г. по дело T-181/19 и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

да осъди Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) да заплати съдебните разноски в производството по обжалване пред Съда.

Основания и основни доводи

Жалбоподателката обжалва решението на Общия съд на едно основание, а именно неправилно тълкуване и прилагане на членове 90 и 91, и по-конкретно на член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица; същевременно било налице и грубо нарушение на основните права на жалбоподателката на справедлив процес и добра администрация.

Според жалбоподателката Общият съд неправилно е приел, че жалбата, която тя подава съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, е просрочена. Жалбата била подадена в срок от три месеца след мотивирано решение на EUIPO, а не в срок от три месеца след мълчалив отказ по направено от жалбоподателката искане, постановен по реда на член 90, параграф 2, трето изречение, трето тире от Правилника за длъжностните лица.

Във връзка с това жалбоподателката се оплаква, че Общият съд е тълкувал член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица в противоречие с текста на тази разпоредба. Жалбата ѝ не била насочена срещу мълчалив отказ по смисъла на член 90, параграф 2, трето изречение, трето тире от Правилника за длъжностните лица, а срещу решение, което ѝ е съобщено в съответствие с член 90, параграф 2, трето изречение, второ тире от Правилника, и затова била допустима, видно от този текст. Нито от текста на член 90, параграф 1, трето изречение, нито от текста на член 90, параграф 2, трето изречение, второ тире, нито пък от текста на член 90, параграф 2, трето изречение, трето тире от Правилника следвало, че в случай на мълчалив отказ по съответното искане разпоредбата на второ тире е неприложима и с предимство следва да се приложи трето тире. Изричният отказ на EUIPO не бил и чисто потвърждение на предходния мълчалив отказ, най-малкото защото EUIPO дори не споменала мълчаливия отказ. Освен това поради несъставляващите чисто потвърждение части, и по-конкретно поради мотивите, било налице ново решение.

По-нататък жалбоподателката изтъква, че даденото от Общия съд тълкуване е в противоречие със смисъла и целта на член 90, параграф 1, второ и трето изречение от Правилника за длъжностните лица, както и с целта за гарантиране на правната сигурност. Смисълът и целта на тези правила били преди всичко да се защити подателят на искането, а не да се даде възможност на органа по назначаването да черпи благоприятни последици в процесуално-технически смисъл от неизпълнението на свое задължение, както следвало от възприетото от Общия съд тълкуване. Защитаваното от жалбоподателката тълкуване отговаряло в по-голяма степен на целта за гарантиране на правната сигурност. От една страна, то отговаряло на текста на член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица и не превръщало този текст в неговата противоположност, както при възприетото от Общия съд тълкуване. От друга страна, според застъпеното от Общия съд тълкуване срокът след постановяването на изрично и мотивирано решение на органа по назначаването бил различен в зависимост от това дали преди него е имало мълчалив отказ, или не.

Освен това жалбоподателката се оплаква от грубо нарушение на основните ѝ права на справедлив процес и добра администрация. Нарушението на правото на справедлив процес произтичало от това, че органът по назначаването получил възможност да се възползва от неизпълнението на свое процесуално задължение (доколкото е длъжен да се произнася в срок от четири месеца по исканията съгласно член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица), за да съкрати произволно срока, в който подателят на искането може да реагира на съобщените му от органа по назначаването мотиви за отказа. Освен това при възприетото от Общия съд тълкуване и предвид противоположния текст на член 90, параграф 2, второ изречение и трето изречение, второ тире от Правилника за длъжностните лица подателят на искането бил изправен пред много по-голям риск да загуби делото поради пропуснат срок. Когато член 90, параграф 2 от Правилника се тълкува в съответствие с основните права, защитаваното от жалбоподателката тълкуване било единственият възможен резултат.

____________