РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи разширен състав)

10 април 2019 година(*)

„Дъмпинг — Внос на тръби от пластичен чугун с произход от Индия — Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/388 — Регламент (ЕО) № 1225/2009 (заменен с Регламент (ЕС) 2016/1036) — Дъмпингов марж — Определяне на експортната цена — Съдружие между износителя и вносителя — Надеждна експортна цена — Конструиране на експортната цена — Разумен марж на разходите за продажба, общите и административните разходи — Разумен марж на печалбата — Вреда за промишлеността на Съюза — Изчисляване на подбиването на цената и на маржа на вредата — Причинно-следствена връзка — Достъп до поверителните данни на антидъмпинговото разследване — Право на защита“

По дело T‑301/16

Jindal Saw Ltd, установено в Ню Делхи (Индия),

Jindal Saw Italia SpA, установено в Триест (Италия),

за които се явяват R. Antonini и E. Monard, адвокати,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват J.‑F. Brakeland и G. Luengo, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от

Saint-Gobain Pam, установено в Понт-а-Мусон (Франция), за което се явяват O. Prost, A. Coelho Dias и C. Bouvarel, адвокати,

встъпила страна,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/388 на Комисията от 17 март 2016 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия (ОВ L 73, 2016 г., стр. 53) в частта, в която се отнася до жалбоподателите,

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав),

състоящ се от: I. Pelikánová, председател, V. Valančius, P. Nihoul, J. Svenningsen (докладчик) и U. Öberg, съдии,

секретар: P. Cullen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 юли 2018 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        Жалбоподателите, Jindal Saw Ltd — частно дружество, учредено по индийското право, и Jindal Saw Italia SpA — италианско дружество, притежавано от Jindal Saw Ltd., осъществяват дейност в областта на производството и продажбата на тръби от пластичен чугун за индийския пазар и за износ. През разглеждания в случая период три свързани дружества са продавали продукти на Jindal Saw в Европейския съюз, а именно освен Jindal Saw Italia, също и Jindal Saw España SL и Jindal Saw Pipeline Solutions, UK (наричано „Jindal Saw UK“) (наричани по-нататък общо „дружествата за продажба на Jindal Saw“).

2        На 10 ноември 2014 г. Saint-Gobain Pam, Saint-Gobain Pam Deutschland GmbH и Saint-Gobain Pam España S.A. подават жалба до Европейската комисия на основание член 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51), изменен с Регламент (ЕС) № 37/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2014 г. (ОВ L 18, 2014 г., стр. 1), наричан по-нататък „основният регламент“ (заменен с Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21), в която искат започването на антидъмпингово разследване относно вноса на тръби от пластичен чугун с произход от Индия.

3        С известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 20 декември 2014 г. (ОВ С 461, 2014 г., стр. 35), Комисията започва антидъмпингова процедура по отношение на разглеждания внос (наричана по-нататък „антидъмпинговата процедура“).

4        Едновременно с това на 26 януари 2015 г. Saint-Gobain Pam, Saint-Gobain Pam Deutschland и Saint-Gobain Pam España подават жалба до Европейската комисия на основание член 10 от Регламент (ЕО) № 597/2009 на Съвета от 11 юни 2009 година относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 188, 2009 г., стр. 93), изменен с Регламент № 37/2014 (наричан по-нататък „основният антисубсидиен регламент“) (заменен с Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 55), с която искат започването на антисубсидийно разследване относно разглеждания внос.

5        С известие, публикувано в Официален вестник на 11 март 2015 г. (ОВ C 83, 2015 г., стр. 4), Комисията започва антисубсидийна процедура по отношение на разглеждания внос (наричана по-нататък „антисубсидийната процедура“).

6        На 24 юни 2015 г. Jindal Saw представя на Комисията становището си по някои аспекти от анализа на дъмпинга, на вредата за промишлеността на Съюза и на интересите на Съюза. Това становище е представено в рамките както на антидъмпинговата процедура, така и на антисубсидийната процедура.

7        На 18 септември 2015 г. Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1559 за налагане на временно антидъмпингово мито по отношение на вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия (ОВ L 244, 2015 г., стр. 25, наричан по-нататък „временният регламент“). В този регламент разглежданият продукт е определен като тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия.

8        На 23 октомври 2015 г. Jindal Saw представя становището си по неокончателната информация в рамките на антидъмпинговата процедура и същевременно иска организирането на изслушване от Комисията.

9        На 20 ноември 2015 г. се провежда среща. На 24 ноември 2015 г. Jindal Saw изпраща електронно писмо до Комисията, в което потвърждава някои данни, разгледани по време на тази среща, по-специално относно определянето на разглеждания продукт и изчисляването на подбиването на цената, а на 27 ноември 2015 г. изпраща на Комисията становището си след тази среща в рамките на антидъмпинговата процедура. На 9 декември 2015 г. в рамките на антидъмпинговата процедура и на антисубсидийната процедура Jindal Saw изпраща на Комисията няколко становища по-специално относно, първо, естеството на субсидия на данъка върху износа на желязна руда, второ, вредата, трето, отговорите на потребителите на разглеждания продукт на предоставените им въпросници, и четвърто, изключването на тръбите, които нямат нито вътрешно, нито външно покритие, от определението за разглеждания продукт.

10      На 22 декември 2015 г. Комисията информира Jindal Saw за основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на посочения продукт (наричани по-нататък „окончателната информация“), както и за основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да наложи окончателно изравнително мито върху същия внос. Преди да представи коментарите си, с електронно писмо от 12 януари 2016 г. Jindal Saw иска допълнителна информация по четири конкретни въпроса.

11      На 20 януари 2016 г. Jindal Saw представя коментарите си по окончателната информация в рамките на антидъмпинговата процедура и на антисубсидийната процедура.

12      На 26 януари 2016 г. Комисията изпраща на Jindal Saw допълнително писмо с окончателна информация относно направените в рамките на антидъмпинговата процедура корекции на някои елементи за изчисляване на дъмпинговия марж. Срокът за представяне на становище изтича на 28 януари 2016 г.

13      На 28 януари 2016 г. Jindal Saw участва в среща, организирана от Комисията. На тази среща се обсъждат по-специално изводите относно субсидията, каквато според Комисията представлявали данъкът върху износа на желязна руда и схемата за два вида такси за железопътен превоз на желязна руда, както и изчисленията във връзка с всички субсидийни мерки, вредата за промишлеността на Съюза и дъмпинга. Същия ден Комисията изпраща писмо до Jindal Saw, в което го информира за някои корекции в рамките на антидъмпинговата процедура и на антисубсидийната процедура в изчисленията на показателите за вредата, причинена на промишлеността на Съюза. Срокът за представяне на становище изтича на 1 февруари 2016 г.

14      На 1 февруари 2016 г. Jindal Saw изпраща две електронни писма до Комисията, в които излага становището си по корекциите на някои от показателите за вредата, причинена на промишлеността на Съюза, от една страна, и срещата от 28 януари 2016 г., от друга страна. Тези писма съдържат и редица искания за информация.

15      В края на антидъмпинговата процедура и на антисубсидийната процедура Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/388 от 17 март 2016 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия (ОВ L 73, 2016 г., стр. 53, наричан по-нататък „обжалваният регламент“), както и Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/387 от 17 март 2016 година за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия (ОВ L 73, 2016 г., стр. 1), срещу който също е подадена жалба за отмяна по дело Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия (T‑300/16).

16      В обжалвания регламент разглежданият продукт е определен окончателно като „тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун), […] с изключение на тръбите от пластичен чугун без вътрешно и външно покритие […], с произход от Индия, понастоящем класирани в кодове по КН ex 7303 00 10 и ex 7303 00 90“ (наричан по-нататък „разглежданият продукт“).

 Производството и исканията на страните

17      На 13 юни 2016 г. жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд. Писмената защита, репликата и дупликата са представени съответно на 27 септември и 21 ноември 2016 г. и на 26 януари 2017 г.

18      Вследствие на извършените промени в съставите на Общия съд делото е преразпределено на друг съдия докладчик, включен в първи състав.

19      На 11 и 21 ноември 2016 г. и на 14 февруари 2017 г. жалбоподателите подават искания за поверително третиране на някои данни, които се съдържат в жалбата, репликата и дупликата.

20      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 18 октомври 2016 г., Saint-Gobain Pam иска да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията. С определение от 19 януари 2017 г. председателят на първи състав на Общия съд допуска встъпването.

21      На 6 март 2017 г. встъпилата страна представя в секретариата на Общия съд писмено становище при встъпване. Комисията и жалбоподателите представят становищата си по писменото становище при встъпване съответно на 24 март и 19 април 2017 г.

22      На 20 юли 2017 г. Общият съд разпорежда на Комисията, на основание член 91, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд и при спазване на член 103, параграф 1 от този правилник, да предостави поверителните данни, необходими за проверка на истинността на някои обяснения, дадени в писмената защита, относно последиците от техническата грешка, посочена в съображение 72 от обжалвания регламент (наричана по-нататък „техническата грешка“).

23      На 10 август 2017 г. Комисията представя в цифров формат данните, поискани от Общия съд чрез разпоредената от него мярка за събиране на доказателства.

24      С решение, връчено на страните на 14 септември 2017 г., адвокатите на жалбоподателите са поканени — в рамките на процесуално-организационно действие — да се запознаят с тези данни при определени условия в помещенията на секретариата на Общия съд. Преглеждането на данните се извършва на 26 и 27 септември 2017 г.

25      На 18 октомври 2017 г. жалбоподателите представят становището си след преглеждане на посочените данни от техните адвокати (наричано по-нататък „становището от 18 октомври 2017 г.“). На същата дата те подават искане за поверително третиране на някои от посочените данни по отношение на встъпилата страна.

26      На 14 ноември 2017 г. Комисията подава искане за поверително третиране на някои данни, които се съдържат в становището от 18 октомври 2017 г., по отношение на встъпилата страна.

27      На 22 ноември 2017 г. Комисията представя становище по становището от 18 октомври 2017 г.

28      На 15 декември 2017 г. встъпилата страна представя становище по становището от 18 октомври 2017 г. и по становището на Комисията.

29      На 27 април 2018 г. Общият съд приканва главните страни да отговорят — в рамките на процесуално-организационните действия — на няколко въпроса и да представят някои документи. Страните изпълняват това искане в определените им срокове. Те получават възможност да представят становище по отговорите на другата страна, което правят в определените за това срокове.

30      На 25 юни 2018 г. след отговора на Комисията Общият съд приканва последната да представи — в рамките на ново процесуално-организационно действие — коригирано изчисление на дъмпинговия марж предвид допусната от нея грешка.

31      Жалбоподателите молят Общия съд:

–        да отмени обжалвания регламент в частта, в която се отнася до тях,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

32      Комисията, подкрепена от встъпилата страна, моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

33      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 3 юли 2018 г.

 От правна страна

 По допустимостта на становището от 18 октомври 2017 г.

34      Жалбоподателите представят становището от 18 октомври 2017 г. в описания по-долу контекст.

35      В заключителния етап от административното производство Комисията информира заинтересованите страни за наличието на техническа грешка. Тази грешка, допусната в някои показатели за вредата, причинена на промишлеността на Съюза, се състои в отчитането на някои експортни продажби на промишлеността на Съюза като продажби в Съюза. Ето защо Комисията коригира данните за продажбите в Съюза на промишлеността на Съюза и преразглежда данните относно други показатели, които са били повлияни косвено от техническата грешка.

36      В жалбата жалбоподателите поддържат, че Комисията не е направила всички корекции, наложени от поправката на техническата грешка.

37      В писмената си защита Комисията обяснява подробно, че техническата грешка е направена при въвеждането на някои числа — които се съдържат в електронна изчислителна таблица, създадена с помощта на софтуер за електронни таблици и приложена към отговорите на производител на Съюза на предоставения му въпросник — в специална електронна изчислителна таблица и че тази грешка не се е отразила на други показатели освен тези, които са били коригирани, тъй като другите показатели са изчислени в отделни електронни изчислителни таблици.

38      Според Комисията единствените показатели за вредата, които са били повлияни и преразгледани, са показателите, които са били автоматично свързани чрез формулите за изчисление, включени в тази специална електронна изчислителна таблица, с данните, засегнати от техническата грешка.

39      Комисията предлага — при спазване на разпоредбите на член 103 от Процедурния правилник — да предостави на Общия съд въпросните данни, които са поверителни по смисъла на член 19 от основния регламент, за да могат жалбоподателите да проверят основателността на обясненията, изложени в точки 37 и 38 по-горе.

40      В резултат на разпоредената от Общия съд мярка за събиране на доказателства Комисията депозира в секретариата на Общия съд USB устройство, което съдържа поисканите данни. С решението, връчено на 14 септември 2017 г., и във връзка с посочената мярка за събиране на доказателства адвокатите на жалбоподателите са поканени, при условие че подпишат споразумение за поверителност, да се запознаят с документите, които се съдържат в това USB устройство, в помещенията на секретариата на Общия съд единствено с цел да проверят истинността на някои обяснения относно последиците от техническата грешка, дадени в писмената защита.

41      В становището от 18 октомври 2017 г., представено след запознаване с документите, жалбоподателите не оспорват истинността на тези обяснения, но твърдят, че в посочените документи са открили пет нови грешки, които потвърждавали някои от оплакванията им.

42      Комисията поддържа, като главно искане, че становището от 18 октомври 2017 г. е недопустимо, тъй като се отнася до въпроси, които нямат връзка с предмета на мярката за събиране на доказателства и с процесуално-организационните действия, предприети от Общия съд. При условията на евентуалност тя поддържа, че коригирането на грешките, посочени от жалбоподателите, по никакъв начин няма да промени анализа ѝ в обжалвания регламент.

43      Встъпилата страна, от която произхождат повечето от въпросните поверителни данни, по същество твърди, че основният регламент не позволява разкриването на поверителните данни, които едно предприятие е предоставило на институциите на Съюза в рамките на антидъмпинговата процедура, без разрешението на това предприятие. При условията на евентуалност встъпилата страна иска да получи по-пълен от вече предоставения ѝ достъп до тези данни.

44      Най-напред, трябва да се констатира, че петте грешки, на които се позовават жалбоподателите в становището от 18 октомври 2017 г., не са свързани с техническата грешка, която стои в основата на мярката за събиране на доказателства и на процесуално-организационните действия, предприети от Общия съд, и следователно с предмета на тези мерки.

45      По-нататък, следва да се припомни, че основният регламент урежда подробно достъпа на заинтересованите страни до данните, събрани в рамките на антидъмпингово разследване. Той предвижда цялостна система от процесуални гаранции, които целят, от една страна, да позволят на заинтересованите страни да защитят надлежно интересите си, и от друга страна, да запазят при необходимост поверителността на информацията, използвана в хода на това разследване, и съдържа правила за съгласуване на тези две изисквания (в този смисъл вж. решение от 30 юни 2016 г., Jinan Meide Casting/Съвет, T‑424/13, EU:T:2016:378, т. 96).

46      В това отношение член 19, параграф 1 от основния регламент установява принципа, че всяка поверителна по своя характер информация се третира като такава от органите, ако са посочени уважителни причини за това. Член 19, параграф 5 забранява по-специално Комисията да разгласява каквато и да е получена съгласно посочения регламент информация без специалното разрешение на лицето, което я е предоставило, ако това лице е поискало поверителност, както и да разгласява, освен при наличието на изрично предвидено изключение, по-специално вътрешните документи, подготвени от органите на Съюза.

47      Основният регламент съдържа и определен брой разпоредби, които позволяват да се съгласуват изискванията, свързани с правото на заинтересованите страни да защитят надлежно своите интереси, и изискванията, свързани с необходимостта от защита на поверителната информация. От една страна, достъпът на заинтересованите страни до информацията, която е достъпна съгласно член 6, параграф 7 и член 20 от основния регламент, е ограничен от поверителния характер на тази информация. От друга страна, член 19, параграфи 2—4 от основния регламент предвижда определен брой правила за спазването на поверителността на информацията, за да се запазят посочените права на заинтересованите страни.

48      В случая документите, които адвокатите на жалбоподателите са имали право да разгледат, съдържат само търговски данни на две от трите дружества, които в настоящия случай представляват промишлеността на Съюза. Става дума за поверителни данни по смисъла на член 19 от основния регламент, нещо, което страните не оспорват.

49      Следователно става дума за документи, чието разкриване жалбоподателите не могат да искат по силата на основния регламент. Достъпът до тези документи е бил предоставен — с решение на Общия съд, което стриктно описва този достъп, за да се гарантира спазването на правото на защита на жалбоподателите, както се посочва в мярката за събиране на доказателства и в процесуално-организационните действия, предприети от Общия съд — само на адвокатите на жалбоподателите, и то само за да могат да проверят последиците от допуснатата от Комисията техническа грешка.

50      Всъщност, от една страна, разпоредената от Общия съд мярка за събиране на доказателства е формулирана точно. Комисията е трябвало да предостави само данните, които са стриктно необходими, за да се провери истинността на някои обяснения относно последиците от техническата грешка, дадени в писмената защита.

51      От друга страна, решението, връчено на страните на 14 септември 2017 г., е предвиждало като процесуално-организационно действие предоставянето на достъп до разглежданите данни само за да се гарантира спазването на правото на защита на жалбоподателите в рамките на настоящото производство във връзка с тези обяснения, а не за да се осигури информация на жалбоподателите отвъд гаранциите, предвидени в полза на заинтересованите страни в основния регламент, което би противоречало на зачитането на поверителността на данните. Впрочем трябва да се подчертае, че в рамките на административното производство правата на жалбоподателите са гарантирани от член 6, параграф 7 и членове 19 и 20 от основния регламент.

52      От гореизложеното следва, че положението по настоящия случай не може да се приравни на положение, при което Общият съд е решил — по силата на член 103, параграф 3 от Процедурния правилник и след извършване на предвиденото в параграф 2 от този член претегляне — да разкрие по принцип на главната страна данните или поверителните документи, предоставени от другата главна страна. Всъщност в случая Общият съд е предоставил на адвокатите на жалбоподателите специфичен достъп до електронните изчислителни таблици, използвани от Комисията за изготвянето на спорните показатели, единствено с цел да им позволи да проверят истинността на някои обяснения в писмената защита относно последиците от техническата грешка, и по-специално относно връзките, създадени в тези изчислителни таблици. Следователно жалбоподателите не могат да твърдят, че са имали общ достъп до нова информация, чието узнаване би им позволило да изтъкнат нови основания или оплаквания, които трябва да се считат за допустими съгласно член 84 от Процедурния правилник.

53      В това отношение трябва да се посочи и че самите жалбоподатели не са поискали от Общия съд да им предостави достъп до въпросните документи, така че да могат изцяло да разполагат с тях. Напротив, в репликата жалбоподателите изрично са поискали този достъп да им бъде предоставен единствено с цел да проверят истинността на някои обяснения в писмената защита относно последиците от техническата грешка.

54      Предвид изложените съображения становището от 18 октомври 2017 г. трябва да се отхвърли като недопустимо.

55      Следователно няма основание за произнасяне по искането на встъпилата страна, направено при условията на евентуалност, за получаване на пълен достъп до съответните данни.

 По същество

56      В подкрепа на жалбата жалбоподателите по същество излагат четири основания, изведени от различни нарушения на основния регламент, а именно:

–        първото, от нарушение на член 2, параграфи 8 и 9, и в резултат на това, на член 9, параграф 4 от основния регламент,

–        второто, от нарушение на член 3, параграфи 2 и 3, и вследствие на това, на член 3, параграф 6 и член 9, параграф 4 от основния регламент,

–        третото, от нарушение на член 3, параграфи 2, 3, 5—8, член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от основния регламент,

–        четвъртото, от нарушението на член 20, параграфи 4 и 5 от основния регламент и на правото на защита.

57      Най-напред трябва да се разгледа четвъртото основание.

 По четвъртото основание, изведено от нарушението на член 20, параграфи 4 и 5 от основния регламент и на правото на защита

58      По същество четвъртото основание се състои от две части.

59      В първата част жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила член 20, параграф 4 от основния регламент и правото на изслушване на Jindal Saw, като не му е предоставила редица данни, които то е поискало в две електронни писма от 1 февруари 2016 г.

60      Като се основават на съдебната практика, жалбоподателите подчертават, че когато институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка, спазването на правата, гарантирани от правния ред на Съюза, е от особено значение и че сред тези права е правото на надлежно изслушване. Не можела обаче да се изключи напълно възможността, ако Jindal Saw бе могло да изрази становище по поисканите от него данни за засегнатите от техническата грешка показатели за вреда и по разходите на промишлеността на Съюза, включително разходите за продажба, общите и административните разходи (наричани по-нататък „разходите ПОАР“) на дружествата за продажба на групата Saint-Gobain Pam, административната процедура да бе довела до различен и по-благоприятен за него резултат, при положение че преди това Комисията вече е променяла мнението си след представяне на становища на заинтересованите страни.

61      Във втората част жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила член 20, параграф 5 от основния регламент, както и правото на изслушване на Jindal Saw, като не му е дала достатъчно време, за да представи становището си, след съобщаването на изменените показатели за вреда. В това отношение те твърдят, че не може да се изключи напълно възможността, ако след съобщаването на изменените показатели за вреда Jindal Saw бе разполагало с изисквания от посочената разпоредба срок, то да бе успяло да представи по-подробно становища, което да накара Комисията да промени мнението си.

62      Комисията, подкрепена от встъпилата страни, оспорва това основание по същество.

63      Най-напред трябва да се посочи, първо, че когато заинтересованите от антидъмпингово разследване страни, а именно засегнатите производители износители, искат да получат достъп до информация относно фактите и съображенията, които могат да обосноват антидъмпингови мерки, за да защитят своите интереси, Комисията е длъжна да спазва някои принципи и процесуални гаранции.

64      В това отношение трябва да се приеме, от една страна, че член 20 от основния регламент установява някои подробни правила за упражняването на правото на изслушване на заинтересованите страни, което представлява основно право, признато от правния ред на Съюза. Член 20, параграф 2 предвижда правото на получаване на информиране относно съществените факти и съображения, въз основа на които се препоръчва налагането на окончателни антидъмпингови мерки. Посоченият член предвижда също, в параграф 4, че когато Комисията възнамерява да приеме решение, като се основава на различни факти и съображения от изложените по-рано, тя трябва да ги съобщи възможно най-бързо, а в параграф 5, че заинтересованите страни по принцип трябва да разполагат с минимален срок от десет дни, за да представят становището си, като този срок може да бъде по-кратък, когато става дума за допълнителна окончателна информация.

65      От друга страна, съгласно постоянната съдебна практика изискванията, свързани със зачитането на правото на защита, трябва да бъдат изпълнени не само в рамките на производства, които могат да приключат с налагане на санкции, но също и при процедури по разследване, предшестващи приемането на антидъмпингови регламенти, които могат да засегнат съответните предприятия пряко и лично и да породят неблагоприятни за тях последици. По-специално, при съобщаването на информация на заинтересованите предприятия в рамките на производство по разследване зачитането на правото на защита изисква заинтересованите предприятия да са имали възможност в хода на административната процедура да изложат надлежно своята гледна точка относно действителното настъпване и относимостта на твърдените факти и обстоятелства и относно приетите от Комисията доказателства в подкрепа на твърдението ѝ за наличие на антидъмпингова практика и на произтичащата от нея вреда (вж. решение от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 76 и цитираната съдебна практика).

66      Макар безспорно зачитането на правото на защита да е от съществено значение в процедури по антидъмпингово разследване (вж. решение от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 77 и цитираната съдебна практика), наличието на нередовност, свързана с правото на защита, би могло да доведе до отмяна на регламент, с който се налага антидъмпингово мито, само доколкото съществува възможност поради тази нередовност административното производство да е довело до различен резултат, засягайки по този начин конкретно правото на защита на заинтересованите страни (в този смисъл вж. решение от 1 октомври 2009 г., Foshan Shunde Yongjian Housewares & Hardware/Съвет, C‑141/08 P, EU:C:2009:598, т. 107).

67      Трябва да се припомни обаче, че от заинтересованата страна не може да се изисква да доказва, че решението на Комисията е щяло да бъде различно, а само че такава хипотеза не е напълно изключена, след като посочената страна е щяла да осигури по-добре защитата си, ако не е било допуснато това процесуално нарушение (в този смисъл вж. решение от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube et Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 78 и цитираната съдебна практика).

68      Заинтересованата страна обаче трябва да посочи конкретно как е щяла по-добре да осигури защитата си, ако не е било допуснато посоченото процесуално нарушение, като не твърди единствено че не е възможно да представи становище по хипотетични положения (вж. решение от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет, T‑442/12, EU:T:2017:372, т. 145 и цитираната съдебна практика).

69      Второ, трябва да се посочи, че в случая с окончателната информация Комисията е съобщила на заинтересованите страни всички факти и съображения, които счита за съществени и въз основа на които възнамерява да наложи окончателно антидъмпингово мито, включително данните за показателите за вреда и анализа на тенденциите, които доказват тези показатели. По-конкретно, от една страна, Комисията е посочила, че продажбите на промишлеността на Съюза са спаднали с повече от 6 % и че тази промишленост е изгубила около 2,5 % пазарен дял в един свиващ се пазар. От друга страна, Комисията е посочила, че ниската рентабилност, съчетана със спад на продажбите и пазарните дялове в Съюза, поставя промишлеността на Съюза в трудно икономическо и финансово положение, и стига до заключението — въз основа на цялостния анализ на всички съответни показатели за вредата и като се вземе предвид трудното икономическо и финансово състояние — че промишлеността на Съюза е претърпяла съществена вреда по смисъла на член 3 от основния регламент.

70      Първото оплакване се отнася до нарушение, от една страна, на член 20, параграф 4 от основния регламент, който трябва да се тълкува с оглед на параграф 2 от същия член, и от друга страна, на правото на защита поради непредоставянето на поисканата от Jindal Saw с две електронни писма от 1 февруари 2016 г. информация относно, първо, съобщението на изменените след откриване на техническата грешка показатели за вреда, и второ, различни разходи на промишлеността на Съюза.

71      Що се отнася, на първо място, до непредоставянето на поисканата от Jindal Saw информация относно корекциите на показателите за вредата, причинена на Съюза, трябва да се отбележи, най-напред, че в писменото си съобщение от 28 януари 2016 г., с което Jindal Saw е информирано за някои корекции на показателите за вредата, причинена на промишлеността на Съюза, Комисията изрично е посочила кои показатели за вреда са били изменени след откриване на техническата грешка, а именно показателите относно, първо, общото потребление в Съюза, второ, пазарния дял на производителите износители, трето, пазарния дял на промишлеността на Съюза, и четвърто, продажните цени на тази промишленост. По-нататък, към това писмено съобщение е прикачено приложение, в което са възпроизведени съответните данни, представени под формата на диапазони на стойности, както при окончателната информация. Накрая, в писменото съобщение Комисията изрично е посочила, че тези изменения не са довели нито до промяна на заключенията относно тенденциите, нито до промяна на окончателните заключения, съобщени преди това на заинтересованите страни.

72      От тези констатации следва, че сами по себе си измененията, направени от Комисията в резултат на корекцията на техническата грешка, не представляват съществени факти и съображения по смисъла на член 20, параграф 2 от основния регламент, тъй като не променят тенденциите, на които се основава оценката на вредата. Следователно основният регламент, и по-специално член 20, параграф 4, не задължава Комисията да информира Jindal Saw за посочените изменения, нито, a fortiori, да изпълни искането му за допълнителна информация по този въпрос. Следователно Комисията не е нарушила член 20, параграфи 2 и 4 от основния регламент.

73      Що се отнася, от друга страна, до твърдението за нарушение на правото на изслушване, трябва да се приеме, че в писменото си съобщение от 28 януари 2016 г. Комисията е предоставила всички необходими данни, за да може Jindal Saw да изрази мнението си относно измененията, направени в резултат на корекцията на техническата грешка, нещо, което впрочем Jindal Saw прави в първото си електронно писмо от 1 февруари 2016 г. В това отношение трябва да се отбележи също, че в производството пред Общия съд жалбоподателите не са представили никакво ново становище, което да се различава от вече представеното на Комисията на 1 февруари 2016 г. Следователно трябва да се констатира, че Комисията е приела обжалвания регламент, след като Jindal Saw е имало възможност да изложи всички полезни съображения, и че в рамките на настоящото производство жалбоподателите не са доказали, че Jindal Saw е могло да организира по-добре своята защита в хода на административната процедура.

74      Що се отнася, на второ място, до непредоставянето на информация за разходите на промишлеността на Съюза, трябва да се отбележи, че несъмнено би било израз на добра администрация от страна на Комисията да отговори на това искане, макар и само за да информира, че става въпрос за поверителните данни, до които не може да предостави достъп на Jindal Saw. Липсата на конкретен отговор на искането за информация обаче не води до нарушаване от Комисията на член 20, параграф 4 от основния регламент, тълкуван с оглед на параграф 2 от този член, тъй като допълнителната информация, поискана от Jindal Saw, не представлява нови съществени факти и съображения.

75      Всъщност от приетия на 18 септември 2015 г. временен регламент вече е видно, че за да изчисли рентабилността на промишлеността на Съюза, Комисията е взела предвид не само разходите ПОАР на производствените дружества на промишлеността на Съюза, но също и разходите на дружествата за продажба на промишлеността на Съюза. В това отношение съображение 92 от временния регламент гласи, че „Комисията определи рентабилността на оказалите съдействие производители от Съюза, като изрази печалбата преди облагане с данъци от продажбите на сходния продукт за несвързани клиенти в Съюза като процент от оборота от тези продажби“ и че „[п]о-голямата част от продажбите на [сходния] продукт в Съюза са […] извършени чрез [дружества за продажба] на оказалите съдействие производители от Съюза, като [са били] взети предвид техните разходи и рентабилност“.

76      Фактът, че Jindal Saw не е забелязало или възприело правилно обхвата на тези обяснения, направени във временния регламент и повторени в окончателната информация, а именно че разходите на дружествата за продажба на промишлеността на Съюза са били взети предвид при изчисляването на рентабилността на промишлеността на Съюза, не означава, че поясненията, направени от Комисията в това отношение по време на срещата от 28 януари 2016 г., представляват нови съществени факти и съображения. Следователно Комисията не е нарушила член 20, параграфи 2 и 4 от основния регламент в това отношение.

77      Фактът, че от 19 септември 2015 г. — датата на публикуване в Официален вестник на временния регламент — Jindal Saw е притежавало въпросната информация за отчитането на разходите на дружествата за продажба на промишлеността на Съюза при изчисляването на рентабилността на промишлеността на Съюза, показва и че Jindal Saw е разполагало с необходимата информация, за да изложи надлежно становището си относно това изчисляване.

78      Следователно първото оплакване трябва да се отхвърли като необосновано.

79      Що се отнася до второто оплакване, изведено от нарушение на член 20, параграф 5 от основния регламент, тъй като Jindal Saw не е разполагало със срок от десет дни или поне с достатъчен срок, за да представи становище относно измененията на някои показатели за вредата, трябва да се отбележи, че от тази разпоредба не следва, че Комисията е длъжна да предоставя срок на заинтересованите страни за представяне на коментари по всяко извършено от нея изменение в резултат на тяхното становище по окончателната информация. Такова задължение би съществувало само ако в писменото съобщение на Комисията от 28 януари 2016 г. се съдържаха съществени факти и съображения по смисъла на член 20, параграф 2 от основния регламент, което в случая не е така.

80      Във всички случаи трябва да се посочи, че в производството пред Общия съд жалбоподателите не са изложили други доводи относно корекцията на техническата грешка освен доводите, които Jindal Saw вече е изложило в първото си електронно писмо от 1 февруари 2016 г.

81      Следователно нищо не позволява да се приеме, че антидъмпинговата процедура е могла да доведе до различен резултат, ако Jindal Saw бе разполагало с по-дълъг срок, за да представи коментарите си в това отношение.

82      Освен това може да се подчертае, че дори след като са се запознали — в рамките на разпореденото от Общия съд процесуално-организационно действие — с документите, в които евентуално се съдържат засегнати от техническата грешка данни, жалбоподателите не са изложили никакви нови доводи относно тази грешка, а са признали, че тази грешка не се нуждае от други корекции освен от направените от Комисията и съобщени на Jindal Saw на 28 януари 2016 г.

83      Ето защо второто оплакване трябва да се отхвърли като неоснователно, а следователно и четвъртото основание в неговата цялост.

 По първото основание, изведено от нарушение на член 2, параграфи 8 и 9 от основния регламент и в резултат на това, на член 9, параграф 4 от същия регламент

84      Първото основание се състои от две части.

–       По първата част от първото основание, изведена от нарушение на член 2, параграфи 8 и 9 от основния регламент

85      Първата част също се състои от две оплаквания.

86      В първото оплакване жалбоподателите изтъкват, че Комисията е нарушила член 2, параграфи 8 и 9 от основния регламент, като не е използвала действителните експортни цени, на които Jindal Saw продава на своите дружества за продажба, а вместо това е прибегнала до конструирането на експортна цена. В това отношение те изтъкват, че за определянето на дъмпинговия марж действителните експортни цени могат да бъдат изключени не просто поради наличието на съдружие между износителя и вносителя, а само ако се окаже, че тези цени са ненадеждни поради това сдружение, нещо, което Комисията не била доказала.

87      В подкрепа на това оплакване жалбоподателите се позовават, на първо място, на текста на член 2, параграф 9 от основния регламент, чието изменение след създаването на Световната търговска организация (СТО) на 1 януари 1995 г. показвало промяна в налагания от тази разпоредба подход. Според тях, макар съдилищата на Съюза все още да не са се произнасяли по разпределянето на доказателствената тежест при прилагането на тази разпоредба, точка 59 от решение от 26 ноември 2015 г., Giant (China)/Съвет (T‑425/13, непубликувано, EU:T:2015:896), подкрепяла тълкуването, което те правят на тази разпоредба. Освен това жалбоподателите се позовават на специален регламент за налагане на антидъмпингови мита, който показвал, че самата Комисия е тълкувала разпоредбата в този смисъл.

88      На второ място, жалбоподателите се позовават на текста на член 2, параграф 1, трета алинея от основния регламент относно определянето на нормалната стойност на разглеждания продукт в страната на износа, от който следвало, че наличието на сдружение между страните по продажбата е достатъчно, за да се отхвърлят цените, прилагани между тях. Разликата във формулировката на тези два параграфа на един и същи член показвала, че законодателят на Съюза е прокарал разграничение по същество между двете положения.

89      Комисията, подкрепена от встъпилата страна, оспорва основателността на това оплакване.

90      Най-напред, трябва да се отбележи, че член 2, параграф 8 от основния регламент предвижда, че „експортна цена е цената, реално платена или подлежаща на плащане при продажба на продукт, предназначен за износ от страната на износа за Съюза. Само „когато няма експортна цена или е вероятно тя да е ненадеждна поради отношения на съдружие или компенсационно споразумение между износителя и вносителя или трето лице“, член 2, параграф 9, първа алинея от основния регламент позволява конструирането на експортната цена въз основа на цената, на която внесените продукти са препродадени за първи път на независим купувач.

91      Следователно от член 2, параграф 9 от основния регламент е видно, че Комисията може да приеме, че експортната цена е ненадеждна в два случая, а именно когато съществуват отношения на съдружие между износителя и вносителя или трето лице или поради компенсационно споразумение между износителя и вносителя или трето лице (вж. в този смисъл решения от 21 ноември 2002 г., Kundan и Tata/Съвет, T‑88/98, EU:T:2002:280, т. 49, и от 25 октомври 2011 г., CHEMK и KF/Съвет, T‑190/08, EU:T:2011:618, т. 26).

92      Що се отнася, на първо място, до поредицата от изменения на текста на разпоредбата, която съответства на член 2, параграф 9, първа алинея от основния регламент, трябва да се отбележи, че текстът „когато е вероятно [експортната цена] да е ненадеждна поради отношения на съдружие […] между износителя и вносителя или трето лице“, до който се отнася настоящото оплакване, е почти идентичен с текста, който първоначално е фигурирал в член 3, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 459/68 на Съвета от 5 април 1968 година относно защитата от дъмпинг, предоставянето на премии или субсидии, прилагани от страни, които не са членки на Европейската икономическа общност (ОВ L 93, 1968 г., стр. 1, наричан по-нататък „антидъмпинговият регламент от 1968 г.“). Формулировката, използвана в последната разпоредба, е „[…] когато изглежда, че експортната цена не може да се използва като основа поради наличието на съдружие […] между износителя и вносителя“. Тази формулировка възпроизвежда текста на член 2, буква д) от Споразумението за прилагане на член VI от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), подписано в Женева на 30 юни 1967 г. и влязло в сила на 1 юли 1968 г.

93      В заключението си по дело NTN Toyo Bearing и др./Съвет (113/77, EU:C:1979:39, Сб., стр. 1212 [1253]) генералният адвокат Warner, след като отбелязва тази прилика, посочва, че член 2, буква д) от Споразумението за прилагане на член VI от ГАТТ тълкува член VI от ГАТТ и че текстът на член 3, параграф 3 от антидъмпинговия регламент от 1968 г. не може да се тълкува в смисъл, че отклоняването от реалните цени е разрешено само ако е било установено, че са налице конкретни основания да се счита, че тези цени са ненадеждни поради наличието на съдружие между износителя и вносителя. От това генералният адвокат стига до извода, че наличието на съдружие между износителя и вносителя е достатъчно, за да се счете, че експортната цена е ненадеждна.

94      Член 3, параграф 3 от антидъмпинговия регламент от 1968 г. е заменен от член 2, параграф 8, буква б) от Регламент (ЕИО) № 3017/79 на Съвета от 20 декември 1979 година за защита срещу дъмпингов или субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската икономическа общност (ОВ L 339, 1979 г., стр. 1, наричан по-нататък „антидъмпинговият регламент от 1979 г.“), а последната разпоредба е формулирана, както следва:

„Когато няма експортна цена или когато изглежда, че е налице съдружие […] между износителя и вносителя или трето лице или че по други причини реално платената или подлежащата на плащане цена при продажба на продукт, предназначен за износ за [Съюза], не може да се използва като референтна цена […]“.

95      Не може да се счете обаче, че целта на това изменение на текста е била да се измени правилото относно тежестта на доказване на надеждността или ненадеждността на цените в случай на съдружие между износителя и вносителя. Напротив, то е довело до разширяване на спектъра на положенията, при които реално платената цена при продажба на продукт, предназначен за износ, не може да се използва като референтна цена (вж. в този смисъл решение от 14 март 1990 г., Gestetner Holdings/Съвет и Комисия, C‑156/87, EU:C:1990:116, т. 30). Това следва от добавянето на думите „по други причини“, които не са включени в текста на новото Споразумение за прилагане на член VI от ГАТТ. Изменението на структурата на изречението, в сравнение с тази на член 3, параграф 3 от антидъмпинговия регламент от 1968 г., е било необходимо, за да се добавят тези думи. Следователно, що се отнася да надеждността на експортната цена между свързани лица, правилото остава непроменено по същество.

96      Текстът на член 2, параграф 8, буква б) от антидъмпинговия регламент от 1979 г. се запазва в съответните разпоредби на последващите регламенти, докато на свой ред този текст е заменен с текста на член 2, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 3283/94 на Съвета от 22 декември 1994 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 349, 1994 г., стр. 1, наричан по-нататък „антидъмпинговият регламент от 1994 г.“), който урежда хипотезата на сдружение по следния начин „[…] когато изглежда, че експортната цена е ненадеждна поради наличие на сдружение […] между износителя и вносителя или трето лице“. Тази формулировка е сходна с първоначалната формулировка, съдържаща се в член 3, параграф 3 от антидъмпинговия регламент от 1968 г., и с формулировката на член 2.3 от Споразумението за прилагане на член VI от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. (ОВ L 336, 1994 г., стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112, наричано по-нататък „антидъмпинговото споразумение на СТО 1994 г.“).

97      От третото и петото съображение на антидъмпинговия регламент от 1994 г. следва, че изменението на общностните правила е резултат от антидъмпинговото споразумение на СТО 1994 г., чието адекватно и прозрачно прилагане трябва да се осигури чрез транспониране на текста му в общностното право във възможно най-голяма степен.

98      Следователно очевидно е, че общностният законодател е имал за цел да приведе, доколкото е възможно, текста на антидъмпинговия регламент от 1994 г. в съответствие с текста на антидъмпинговото споразумение на СТО 1994 г. Като се има предвид по-специално липсата на коментари относно измененията във формулировката на разглежданата разпоредба както в съображенията и подготвителните работи на антидъмпинговия регламент от 1979 г., с който този текст е изменен за първи път, така и в тези на антидъмпинговия регламент от 1994 г., в който посоченият текст отново е приведен в съответствие с формулировката, използвана в антидъмпинговото споразумение на СТО 1994 г., трябва да се приеме, че тези изменения не са имали за цел да променят тежестта на доказване при прилагане на разпоредбата, която съответства на член 2, параграф 9, първа алинея от основния регламент.

99      Останалите доводи на жалбоподателя не опровергават този извод.

100    Първо, доколкото жалбоподателите се позовават на точка 59 от решение от 26 ноември 2015 г., Giant (China)/Съвет (T‑425/13, непубликувано, EU:T:2015:896), трябва да се посочи, че тази точка не може да се разглежда извън нейния контекст. В делото, по което е постановено това решение, Общият съд не се произнася по тежестта на доказване при прилагане на член 2, параграф 9 от основния регламент, а само по конкретен различен въпрос.

101    Второ, що се отнася до позоваването от жалбоподателите на Регламент (ЕО) № 930/2003 на Съвета от 26 май 2003 година за прекратяване на антидъмпинговата и антисубсидийната процедура по отношение на вноса на отглеждана в рибовъдни стопанства атлантическа сьомга, с произход от Норвегия, и на антидъмпинговата процедура по отношение на вноса на отглеждана в рибовъдни стопанства атлантическа сьомга, с произход от Чили и Фарьорските острови (ОВ L 133, 2003 г., стр. 1), те всъщност се позовават на изявлението, което се съдържа в съображение 84 от този регламент, което също е извадено от своя специфичен контекст, както следва от съображения 82—84 от този регламент.

102    На второ място, що се отнася до довода на жалбоподателите, изведен от разликата във формулировката на член 2, параграф 9, първа алинея от основния регламент и параграф 1, трета алинея от същия член, трябва да се посочи, че за разлика от първата, втората от тези две разпоредби не произтича от антидъмпинговото споразумение на СТО 1994 г., така че от разликата във формулировката на посочените разпоредби не може да се изведе никакъв довод a contrario. Всъщност, тъй като не е длъжен да спазва текста на разпоредба, която е приета в рамките на СТО, в член 2, параграф 1, трета алинея от основния регламент законодателят на Съюза е могъл да изрази същата идея като изразената в член 2, параграф 9, но по-изрично.

103    Ето защо първото оплакване трябва да се отхвърли като необосновано.

104    Във второто оплакване, изтъкнато при условията на евентуалност, жалбоподателите твърдят, че при всички положения в хода на административното производство Jindal Saw е доказало, че експортните цени, на които е продавало на своите дружества за продажба, са надеждни, първо, с оглед на продажните му цени за несвързани вносители в Съюза, второ, с оглед на продажните му цените за несвързани вносители в трети държави, и трето, с оглед на обстоятелството, че митническите органи приемат тези експортни цени.

105    На първо място, що се отнася до експортните цени, на които Jindal Saw извършва преки продажби на несвързани клиенти в Съюза, жалбоподателите поддържат, че Комисията не може, от една страна, да откаже да използва тези реални цени при оценката на надеждността на експортните цени, фактурирани на дружествата за продажба на Jindal Saw, с мотива, че количествата, продавани директно на независими клиенти, са твърде ниски, а от друга страна, да използва тези реални цени при конструирането на експортната цена.

106    На второ място, що се отнася до продажните цени за несвързани клиенти в трети държави, жалбоподателите твърдят, че Комисията не може да ги отхвърли при оценката на надеждността на експортните цени, фактурирани на дружествата за продажба на Jindal Saw, с мотива, че тези продажби не отразяват в достатъчна степен икономическото положение и поведението на Jindal Saw на пазара на Съюза. Всъщност според тях, след като самият основен регламент предвижда —в член 2, параграф 3 — използването на експортните цени за трети държави при конструирането на нормалната стойност, тези цени следва да се считат за достатъчно надеждни, за да се направи сравнение, което да позволи да се установи дали цените, фактурирани на свързаните вносители в Съюза, също са надеждни. Доводът, изтъкнат в това отношение от Комисията във временния регламент, а именно че „Jindal Saw продава големи количества в Съюза чрез свързани търговци през същия период“, не бил релевантен. Освен това институциите използвали цените, фактурирани на пазарите на трети държави, за да проверят надеждността на експортните цени за Съюза.

107    На трето място, що се отнася до приемането от митническите органи на някои държави членки на експортните цени, на които Jindal Saw продава на своите дружества за продажба, Комисията не можела основателно да твърди, че тези органи не изпълняват правилно своята мисия единствено поради това, че ставката на вносното мито е 0 % по-специално тъй като данъкът върху добавената стойност (ДДС) се изчислява въз основа на митническата стойност, което било достатъчна причина тези органи да проверят експортната цена.

108    Според жалбоподателите, дори да се предположи, че взети поотделно, тези елементи не са достатъчни, за да се докаже надеждността на експортните цени, фактурирани от Jindal Saw на неговите дружества за продажба, взети заедно и при липса на доказателства в обратния смисъл, те установявали този факт.

109    Комисията, подкрепена от встъпилата страна, оспорва основателността на това оплакване.

110    Най-напред, трябва да се припомни, че в областта на мерките за защита на търговията, Комисията разполага с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглежда (вж. решение от 27 септември 2007 г., Ikea Wholesale, C‑351/04, EU:C:2007:547, т. 40 и цитираната съдебна практика). От това следва, че контролът от съд на Съюза върху тази преценка трябва да се сведе до проверката на това дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката им или злоупотреба с власт (вж. решение от 7 февруари 2013 г., EuroChem MCC/Съвет, T‑84/07, EU:T:2013:64, т. 32 и цитираната съдебна практика). Същото важи по-специално и по отношение на оценката на надеждността на експортните цени, обявени от износител (вж. в този смисъл решение от 21 ноември 2002 г., Kundan и Tata/Съвет, T‑88/98, EU:T:2002:280, т. 50 и цитираната съдебна практика).

111    Освен това, както показва анализът на първото оплакване, от член 2, параграф 9 от основния регламент следва, че в случай на съдружие между износителя и вносителя, съществува презумпция, че цените, практикувани между тях, са ненадеждни, така че Комисията по принцип може да конструира експортната цена. Въпреки това, както признава Комисията, това е оборима презумпция, която засегнатите предприятия могат да оборят, като представят доказателства за надеждността на своите цени.

112    В случая жалбоподателите поддържат, че в рамките на административната процедура са представили годни доказателства за надеждността на експортните цени, на които Jindal Saw продава на своите дружества за продажба.

113    От съображение 35 от временния регламент е видно, че Комисията е счела a priori, че по отношение на вноса, извършван от свързани вносители, експортните цени трябва да се конструират в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент. По-нататък в съображение 45 от този регламент Комисията е приела, че нито продажбите на Jindal Saw на несвързани страни в Съюза, нито продажбите му в трети държави могат да се използват за проверка на надеждността на реалните експортни цени, на които Jindal Saw продава на своите дружества за продажба.

114    Доводите на жалбоподателите в подкрепа на твърдението им, че са доказали надеждността на експортните цени, на които Jindal Saw продава на своите дружества за продажба, не могат да бъдат приети.

115    На първо място, фактът, че в съображение 45 от временния регламент Комисията е приела, че продажбите на Jindal Saw за несвързани клиенти в Съюза, които представляват 1 % от всички продажби на Jindal Saw в Съюза, не са достатъчни по обем и стойност, за да бъдат представителни и да послужат за отправна точка за оценка на надеждността на експортните цени, на които то е продавало на своите дружества за продажба, няма връзка с въпроса дали цените на тези продажби за несвързани клиенти в Съюза представляват, взети поотделно, надеждни цени за отделните сделки, за които става дума. Всъщност Комисията не твърди, че цените, на които Jindal Saw продава на несвързани клиенти в Съюза, са ненадеждни сами по себе си — а след извършването на преценка, в която не е допусната явна грешка — че тези продажби не са достатъчни по обем и стойност, за да бъдат представителни и следователно да послужат като отправна точка за оценка на надеждността на цените, на които са извършени продажбите по останалите 99 % от износа на Jindal Saw за Съюза, които са продажби между свързани страни.

116    На второ място, що се отнася до отказа на Комисията да използва експортните цени, на които Jindal Saw извършва продажбите си в трети държави, като отправна точка за оценка на надеждността на експортните цени, по които то продава на своите дружества за продажба, трябва да се приеме, че Комисията е могла да констатира, без да допусне явна грешка в преценката, че пазарите на трети държави, в които Jindal Saw продава своите продукти, са пазари, които значително се различават от пазара на Съюза, и да приеме по същество, че не е било установено, че стратегията относно цените за тези пазари е същата като стратегията, приета по отношение на пазара на Съюза.

117    В това отношение доводът на жалбоподателите, че самият основен регламент предвижда използването на експортните цени за трети държави при конструирането на нормалната стойност на разглеждания продукт, е ирелевантен. Всъщност, най-напред, трябва да се припомни, че изчисляването на нормалната стойност и на експортната цена са отделни операции, които почиват на различни методи на изчисляване, предвидени съответно в член 2, параграфи 3 и 7 от основния регламент и в член 2, параграфи 8 и 9 от основния регламент (вж. в този смисъл решение от 5 октомври 1988 г., Canon и др./Съвет, 277/85 и 300/85, EU:C:1988:467, т. 37). Следователно не може да се разсъждава, като се изходи от паралела между методите за определяне на експортната цена и на нормалната стойност.

118    По-нататък, подобно на Комисията, трябва да се припомни, че съгласно член 2, параграф 3 от основния регламент, използването на експортни цени за изчисляване на нормалната стойност е допустимо „при условие че тези цени са представителни“. Жалбоподателите обаче не са доказали нито по време на административното производство, нито пред Общия съд, че експортните цени на Jindal Saw за трети държави са представителни.

119    Накрая, след като установява, че нормалната стойност трябва да бъде конструирана, Комисията я конструира в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент. По този начин, както поддържа Комисията, използването на експортната цена за пазарите на трети държави е предвидено, след като е взето решение за конструиране на нормалната стойност, а не за да се реши дали е необходимо или не конструирането ѝ. Следователно, дори да се допусне, че процедурата за определяне на нормалната стойност и процедурата за определяне на експортната цена са сравними, което не е така, не може да се прави паралел между възможността експортните цени за трети държави да се използват при конструирането на нормалната стойност, която възможност е предвидена на по-късен етап от процедурата, и въпросъа дали трябва да се конструира или не експортна цена в съответствие с член 2, параграф 9, първа алинея от основния регламент.

120    От друга страна, независимо от факта, че жалбоподателите не могат да имат оправдани правни очаквания, че ще се запази първоначално избраното от една институция средство, когато тази институция разполага със свобода на преценка при избора на средствата, необходими за осъществяване на нейната политика (вж. решение от 20 май 2015 г., Yuanping Changyuan Chemicals/Съвет, T‑310/12, непубликувано, EU:T:2015:295, т. 120 и цитираната съдебна практика), примерът, който те дават в подкрепа на довода си, че институциите вече са използвали експортните цени за трети държави, за да проверят надеждността на експортните цени за Съюза, не е релевантен. Всъщност Регламент за изпълнение (ЕС) № 905/2011 на Съвета от 1 септември 2011 година за прекратяване на частичното междинно преразглеждане на антидъмпинговите мерки, приложими по отношение на вноса на полиетилен терефталат (PET) с произход от Индия (ОВ L 232, 2011 г., стр. 14), на който се позовават жалбоподателите, се отнася до ситуация, при която експортните цени за Съюза не били неизползваеми или защото не е имало никакъв износ за Съюза през някои месеци, или защото е съществувал ценови ангажимент, съгласно който въпросното предприятие е било принудено да продава продуктите си на пазара на Съюза на цена над минималната вносна цена, определяна всеки месец въз основа на предварително поет ангажимент.

121    На трето и последно място, що се отнася до довода на жалбоподателите, че Комисията е трябвало да приеме реалните експортни цени, на които Jindal Saw продава на своите дружества за продажба, тъй като тези цени са били приети от митническите и данъчните органи на някои държави членки, трябва да се посочи, че според съдебната практика понятието „митническа стойност“ понастоящем по смисъла на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 2013 г., стр. 1) и понятието „експортна цена“ по смисъла — в рамките на настоящото дело — на основния регламент не могат да бъдат приравнени (вж. в този смисъл решение от 14 септември 1995 г., Descom Scales/Съвет, T‑171/94, EU:T:1995:164, т. 39).

122    Допълнителният довод на жалбоподателите относно използването на митническата стойност като основа за изчисляването на ДДС също трябва да се отхвърли със същите мотиви.

123    Що се отнася до твърдението на жалбоподателите, че макар, взети поотделно, разгледаните в точки 115—122 по-горе елементи да не са достатъчни, за да се докаже надеждността на експортните цени, на които Jindal Saw продава на своите дружества за продажба, взети заедно, тези елементи трябва да се считат за достатъчни за доказването на тази надеждност, трябва да се отбележи, че посочените обстоятелства са просто индиции. Предвид обаче широкото право на преценка, с което разполага Комисията по отношение на надеждността на експортните цени между износителя и вносителя, не може да се квалифицира като явна грешка в преценката фактът, че Комисията е счела, че тези индиции, доколкото са допустими предвид изтъкнатите от нея възражения, не са достатъчни, за да се докаже надеждността на цените, на които Jindal Saw продава на своите дружества за продажба.

124    Предвид гореизложените съображения първата част от първото основание трябва да се отхвърли като неоснователна.

–       По втората част от първото основание, изведена от нарушение на член 2, параграф 9 от основния регламент и в резултат на това, на член 9, параграф 4 от същия регламент

125    Втората част от първото основание също се състои от две оплаквания.

126    В първото си оплакване — като се основават по-специално на точки 6.99 и 6.100 от доклада на специалната група на Органа за уреждане на спорове на СТО, приет на 1 февруари 2001 г. по спора „Съединени щати – Антидъмпингови мерки относно ламарини от неръждаема стомана на руло и листове и ленти от неръждаема стомана от Корея“, WT/DS179/R (наричани по-нататък съответно „спорът Съединени щати — Неръждаема стомана (Корея)“ и „докладът на специалната група по спора Съединени щати – Неръждаема стомана (Корея)“) — жалбоподателите поддържат, че конструирането на експортните цени има за цел да определи цените, които би платил свързаният вносител, ако продажбите бяха извършени при нормални търговски условия. Следователно конструираната от Комисията експортна цена не била „надеждна“ по смисъла на член 2, параграф 9, втора алинея от основния регламент.

127    Липсата на надеждност на конструираните от Комисията експортни цени личала от факта, че тези усреднени цени били само част, а в някои случаи дори по-малко от половината, от реалните цени, които дружествата за продажба на Jindal Saw фактурират на несвързани клиенти в Съюза, и подобна част от цените, които Jindal Saw фактурира на несвързани клиенти на пазарите на трети държави, което Комисията не оспорвала. В някои случаи конструираните експортни цени дори били нулеви или отрицателни.

128    Освен това в отговорите си в рамките на процесуално-организационните действия, уточнени по време на съдебното заседание, жалбоподателите изтъкват, че в случая ненадеждността на конструираните експортни цени се доказва и от факта, че Комисията не е включила в изчислението на тези цени част от продажбите на Jindal Saw за несвързани клиенти в Съюза. Трябва да се констатира обаче, че в хода на съдебното заседание жалбоподателите се отказват от това си твърдение.

129    Комисията, подкрепена от встъпилата страна, оспорва основателността на това оплакване.

130    Най-напред, трябва да се припомни, че съгласно член 2, параграф 9, втора алинея от основния регламент, когато експортната цена се конструира въз основа на цената за първия независим купувач или на друга разумна основа, „се извършват корекции за всички разходи […], натрупани по веригата между вноса и препродажбата и за произтичащата печалба, така че да се определи надеждна експортна цена на равнището на границата на [Съюза]“. Член 2, параграф 9, трета алинея от основния регламент предвижда, че разходите, за които се допускат корекции, включват по-специално „[разумен марж] на разходите [ПОАР] и печалбата“.

131    От друга страна, член 2, параграф 9, трета алинея от основния регламент не предвижда метод за изчисляване или за определяне на маржа на разходите ПОАР и на печалбата, а само посочва, че маржът трябва да е разумен. Както е видно от точка 6.91 от доклада на специалната група по спора „Съединени щати – Неръждаема стомана (Корея)“, антидъмпинговото споразумение на СТО 1994 г. също не предвижда метод в това отношение.

132    Освен това, определянето на разумен марж на разходите [ПОАР] и на печалбата не представлява изключение от посочената в точка 110 по-горе съдебна практика, съгласно която Комисията разполага с широко право на преценка в областта на мерките за защита на търговията, така че съдилищата на Съюза упражняват само ограничен контрол. Всъщност това определяне включва по необходимост извършването на сложни икономически преценки (вж. решение от 17 март 2015 г., RFA International/Комисия, T‑466/12, EU:T:2015:151, т. 43 и цитираната съдебна практика).

133    Накрая, трябва да се посочи, че в случай на съдружие между износителя и вносителя, заинтересованата страна — която възнамерява да оспори обхвата на осъществените въз основа на член 2, параграф 9 от основния регламент корекции поради прекомерност на определените маржове на разходите ПОАР и на печалбата — трябва да представи доказателства и конкретни изчисления, обосноваващи нейните твърдения, и в частност евентуално алтернативна ставка (вж. решение от 17 март 2015 г., RFA International/Комисия, T‑466/12, EU:T:2015:151, т. 44 и цитираната съдебна практика).

134    Що се отнася по-конкретно до първото оплакване, най-напред трябва да се посочи, че противно на твърдяното от Комисията, когато експортната цена е конструирана, целта е да се определи надеждна експортна цена на равнището на границата на Съюза, както е посочено в член 2, параграф 9, втора алинея от основния регламент. Това следва също от съдебната практика на органите за уреждане на спорове на СТО, и по-специално от точка 6.99 от доклада на специалната група по спора „Съединени щати – Неръждаема стомана (Корея)“.

135    Що се отнася, на първо място, до довода на жалбоподателите, че липсата на надеждност на конструираните от Комисията експортни цени се доказва от факта, че те представляват само част от цените, на които дружествата за продажба на Jindal Saw продават на несвързани клиенти, от текста на член 2, параграф 9, първа алинея от основния регламент следва, че цената, платена от първия независим купувач, е отправната точка за конструиране на експортна цена. Следователно конструираната експортна цена неминуемо ще се равнява на процент от цената, фактурирана на първия независим клиент, като се отчетат различните корекции, изисквани от тази разпоредба.

136    Що се отнася, на второ място, до продажбите на Jindal Saw за несвързани клиенти в Съюза, както се посочва в съображения 33 и 39 от временния регламент, тези продажби представляват около 1 % от всички продажби на Jindal Saw в Съюза. Както следва обаче от точка 115 по-горе, в рамките на широкото си право на преценка Комисията е могла да приеме, без да допуска явна грешка, че толкова малък обем на продажбите не може да се счита за представителен и следователно че цените, на които Jindal Saw продава на несвързани клиенти в Съюза, не могат сами по себе си да служат за отправна точка за оценка на надеждността на експортните цени, практикувани при продажбите между свързани страни. По същата причина Комисията не може да бъде упрекната, че не е преценила надеждността на конструираните експортни цени, като използва тези продажби за отправна точка.

137    Следователно, при положение че двете обстоятелства, на които се позовават жалбоподателите в рамките на първото оплакване, не могат сами по себе си да докажат, че конструираните от Комисията експортни цени са ненадеждни по смисъла на член 2, параграф 9 от основния регламент, това оплакване трябва да се отхвърли като неоснователно.

138    С второто си оплакване жалбоподателите оспорват „разумния“ характер по смисъла на член 2, параграф 9, трета алинея от основния регламент на маржа на разходите ПОАР и на маржа на печалбата, използвани от Комисията за корекциите, направени при конструирането на експортните цени въз основа на продажните цени за първите независими клиенти.

139    На първо място, що се отнася до определянето на разходите ПОАР, които трябва да се вземат предвид при конструирането на експортните цени, доколкото Комисията е основала изчисленията си на действителните разходи на дружествата за продажба на Jindal Saw, жалбоподателите я упрекват, първо, че не е взела предвид в достатъчна степен — за да ги изключи от корекциите, които трябва да се направят на разходите ПОАР — разходите, свързани с дейностите по обработка, извършвани от две от тези дружества за продажба, а именно Jindal Saw Italia и Jindal Saw UK, което тя е могла да направи, като използва за тези две дружества маржа на разходите ПОАР, използвани за третото образувание за продажба, а именно Jindal Saw España, което не извършва дейност по обработка, или поне като приложи по отношение на Jindal Saw UK същия марж на разходите ПОАР, какъвто прилага по отношение на Jindal Saw Italia.

140    Второ, жалбоподателите упрекват Комисията, че не е коригирала действителните разходи ПОАР на дружествата за продажба на Jindal Saw по такъв начин, че да отчете отражението върху тези разходи на факта, че продажбите в Съюза на тези дружества все още не са достигнали нормално равнище.

141    Трето, жалбоподателите поддържат, че фактът, че при конструирането на експортната цена Комисията е използвала действителни данни относно разходите ПОАР на дружества за продажба на Jindal Saw, не означава, че тези данни съответстват по дефиниция на понятието за разумен марж на разходите ПОАР по смисъла на член 2, параграф 9, трета алинея от основния регламент.

142    В това отношение жалбоподателите изтъкват, най-напред, че член 2, параграф 9, трета алинея от основния регламент не задължава Комисията да използва разумен метод за изчисляване на разходите ПОАР, а да използва разумни разходи ПОАР. По-нататък жалбоподателите отбелязват, че тази разпоредба не посочва, че трябва да се използват действителни данни за разходите ПОАР, за разлика например от член 2, параграф 6 от основния регламент, в който законодателят на Съюза е направил такова уточнение. Следователно съществувала разлика между изискването за използване на действителните данни за разходите ПОАР и изискването за използване на разумен марж на същите тези разходи. Накрая, дори ако трябвало да се приеме, че действителните разходи са разумни, това не било необорима презумпция. Комисията обаче не била обяснила защо посочените от жалбоподателите обстоятелства и много високото равнище на самите разходи ПОАР на дружествата за продажба на Jindal Saw не правят неразумен маржа на разходите ПОАР.

143    На второ място, що се отнася до теоретичния марж на печалбата, който Комисията е взела предвид при конструирането на експортната цена, жалбоподателите упрекват Комисията, че е използвала марж на печалбата, който е ирационален, що се отнася до вносител, спрямо когото същевременно е приложен много висок марж на разходите ПОАР. Според тях, ако Комисията реши да използва теоретичен марж на печалбата, тя трябва да използва и разумен теоретичен марж на разходите ПОАР, който позволява да се постигне това равнище на печалба, тъй като, за да се прецени дали маржът на разходите ПОАР и маржът на печалбата са разумни, трябва да се прецени и съотношението между тези маржове.

144    На трето и последно място, що се отнася до определянето на маржа на разходите ПОАР, който трябва да се вземе предвид при конструирането на експортните цени, жалбоподателите твърдят, че по отношение на дружествата за продажба на Jindal Saw Комисията неправилно е установила този марж под формата на процент, изразяващ съотношението между техните действителни разходи ПОАР и техния действителен оборот, който показвал загуба. Всъщност според тях Комисията е трябвало да установи този марж, като вземе предвид действителния оборот, увеличен с теоретичния марж на печалбата, който впрочем тя била взела предвид.

145    В заключение, жалбоподателите поддържат, че предвид нередностите, които оказват влияние върху установяването на конструираните експортни цени, използваният от Комисията дъмпингов марж бил завишен, така че наложеното въз основа на него антидъмпингово мито надвишавало дъмпинговия марж, който е трябвало да бъде установен, в нарушение на член 9, параграф 4 от основния регламент.

146    Комисията, подкрепена от встъпилата страна, оспорва основателността на това оплакване.

147    Що се отнася, на първо място, до довода на жалбоподателите, че Комисията не е използвала разумен марж на разходите ПОАР при определянето на експортните цени, тъй като е използвала действителните разходи на дружествата за продажба на Jindal Saw, за да установи този марж, трябва да се посочи, най-напред, че в това отношение Комисията разполага с широко право на преценка и че не може да се приеме, че като е взела предвид действителните разходи на вносителя, чиито цени, фактурирани на първите независими клиенти, служат за установяване на конструирани износни цени, е допуснала явна грешка в преценката, тъй като тези действителни разходи са a priori най-надеждните данни за определяне на корекциите, които са предвидени в това отношение в член 2, параграф 9, втора алинея от основния регламент. Фактът, че тази разпоредба не предвижда изрично възможността за определяне на маржа на разходите ПОАР въз основа на реални данни, не означава, че използването на действителни разходи е неоправдано.

148    Що се отнася, по-нататък, до отчитането на разходите за дейностите по обработка на Jindal Saw Italia и на Jindal Saw UK при установяването на действителните разходи ПОАР на тези две дружества, трябва да се посочи, че в съображения 45—47 от обжалвания регламент Комисията изтъква по същество, от една страна, че екстраполация въз основа на разходите ПОАР на Jindal Saw España, което не извършва дейности по обработка, е несъвместима с метода, който тя е избрала и счита за подходящ и който се състои в определянето на разходите ПОАР въз основа на действителните разходи, направени от всяко от дружествата за продажба на Jindal Saw, и от друга страна, че не е било възможно да адаптира разходите ПОАР на Jindal Saw UK, тъй като след приемането на временния регламент тя не е получила никаква информация относно разбивката на тези разходи.

149    При положение че, както следва от точка 147 по-горе, сам по себе си изборът на Комисията да се основе на действителните разходи на дружествата за продажба на Jindal Saw, не търпи критика, Комисията не може да бъде упрекната, че е отказала да екстраполира или разходите ПОАР на Jindal Saw España, за да отчете разходите, свързани с дейностите по обработка на две други дружества за продажба на Jindal Saw, или разходите ПОАР на Jindal Saw Italia, за да отчете разходите, свързани с дейностите по обработка на Jindal Saw UK.

150    В допълнение, както е видно от цитираната в точка 133 по-горе съдебна практика, заинтересованите страни, които възнамеряват да оспорят част от обявените корекции, трябва да представят цифрови данни в подкрепа на това оспорване като конкретни изчисления, които го оправдават.

151    В случая от съображение 47 от обжалвания регламент е видно, че Комисията е получила такива данни относно дейностите по обработка на Jindal Saw Italia и че е адаптирала разходите ПОАР на това дружество за продажба въз основа на тези данни, а жалбоподателите не са посочили пред Общия съд конкретни разходни пера, които не са били взети предвид при това адаптиране. Такива данни обаче не са били предоставени по отношение на Jindal Saw UK и жалбоподателите не са дали конкретно обяснение в това отношение.

152    Накрая, дори да се предположи, че претенцията да се вземат предвид разходите, свързани с дейностите по обработка на Jindal Saw Italia и на Jindal Saw UK чрез екстраполиране на маржа на разходите ПОАР на Jindal Saw España, може да се счете за оспорване, изразено в числа, в точки 148 и 149 по-горе бе отбелязано, че Комисията основателно е отхвърлила това твърдение.

153    Що се отнася, накрая, до довода на жалбоподателите, че Комисията не отчела в достатъчна степен отражението върху действителните разходи ПОАР на дружествата за продажба на Jindal Saw на факта, че продажбите в Съюза на тези дружества все още не са достигнали до равнище, считано за нормално, трябва да се посочи, че този довод не може да бъде приет, тъй като той също не е подкрепен с цифрови данни относно корекциите на маржа на разходите ПОАР, които жалбоподателите считат за необходими по изтъкнатата причина.

154    Разбира се, не може да се изключи възможността едно предприятие да докаже, че дейността му на нов пазар е в начална фаза и че по тази причина продажбите му все още не са достигнали равнището, което може да се очаква на този пазар, и да представи цифрови данни относно последиците от това положение. В тази хипотеза изискването за възприемане на разумен марж на разходите ПОАР, по принцип задължава Комисията да разгледа тези доказателства и въз основа на тях да направи необходимите корекции. Трябва да се отбележи обаче, че в случая жалбоподателите не са представили такива доказателства.

155    На второ място, що се отнася до използването от Комисията на теоретичен марж на печалбата от 3,7 %, в съображение 50 от обжалвания регламент тя е посочила по същество, че тъй като дружествата за продажба на Jindal Saw са работели на загуба, е било невъзможно да се използват реални данни, за да се определи маржът на печалбата на тези дружества, така че при липсата на приемлива референтна стойност е била използвана средна печалба.

156    В това отношение трябва да се отбележи, че макар член 2, параграф 9 от основния регламент да предвижда, че трябва да се направят корекции във връзка с маржа на печалбата, тази разпоредба не предвижда метода за определяне на посочения марж, който обаче трябва да е разумен.

157    Според съдебната практика такъв разумен марж на печалбата може, при наличието на отношения на съдружие между производителя и вносителя в Съюза, да бъде изчислен не въз основа на данните на свързания вносител, които могат да бъдат повлияни от тези отношения на съдружие, а въз основа на данните на независим вносител (вж. решение от 25 октомври 2011 г., CHEMK и KF/Съвет, T‑190/08, EU:T:2011:618, т. 29 и цитираната съдебна практика).

158    В случая дружествата за продажба на Jindal Saw са били на загуба и Комисията изтъква, че поради това не е било възможно да използва действителния марж на печалба на тези дружества.

159    Що се отнася до принципната критика, развита имплицитно от жалбоподателите, че когато е налице равнище на разходи, което предполага загуба, никакъв марж на печалбата не може да се счита за разумен по смисъла на член 2, параграф 9, трета алинея от основния регламент, най-напред трябва да се посочи, както прави Комисията, че втората алинея на посочения член 2, параграф 9 не предвижда корекция за маржа „на загубата“, а само за маржа на печалбата. Следователно по принцип не може да се направят корекции за отчитане на загубите, ако, какъвто е настоящият случай, дадено предприятие е на загуба. Освен това, както се посочва в точка 6.99 от доклада на специалната група по спора „Съединени щати — Неръждаема стомана (Корея)“, по принцип може да се очаква, че един свързан вносител ще определи цена, основана по-скоро на разходите отколкото на печалбата. Освен това, както следва от припомнената в точка 157 по-горе съдебна практика, данните на свързан вносител относно това дали е на печалба или на загуба могат да се повлияят просто от факта, че е в съдружие с износител.

160    Въпреки това този въпрос е свързан с особеното положение на предприятията, които започват да осъществяват своята дейност, като тази начална фаза може да съвпада с период на загуба. Както бе посочено в точка 154 по-горе обаче, отчитането на подобна ситуация за целите на корекциите, които трябва да бъдат направени при конструирането на експортните цени, трябва да се извърши на равнището на разходите ПОАР въз основа на доказателства и цифрови данни, които в случая липсват.

161    Следователно жалбоподателите не са доказали, че Комисията е допуснала явна грешка, като е направила корекции, за да вземе предвид марж на печалба при конструирането на експортните цени.

162    На трето място, що се отнася до довода на жалбоподателите, че след като Комисията е възнамерявала да определи едновременно маржа на разходите ПОАР въз основа на действителните разходи на дружествата за продажба на Jindal Saw и да възприеме теоретичен марж на печалбата, макар че тези дружества са били на загуба, тя е била длъжна да определи маржа на разходите ПОАР въз основа на процента, изразяващ съотношението между действителните разходи ПОАР и теоретичния оборот, който съответства на действителния оборот, увеличен с посочения теоретичен марж на печалбата, достатъчно е да се отбележи, че това твърдение също е свързано с високото равнище на разходите ПОАР на дружествата за продажба на Jindal Saw поради началната фаза, в която са се намирали и която съвпада с фаза на загуби, както и с отчитането от Комисията на теоретичен марж на печалбата. Следователно, както бе посочено в точка 160 по-горе, този въпрос е свързан с коригиране на разходите ПОАР и с цифрови данни, които обаче не са били предоставени в случая.

163    Накрая, трябва да се отхвърли и твърдението на жалбоподателите, че дори да се предположи, че нито едно от обстоятелствата — на които са се позовали, за да докажат ненадеждността на маржа на разходите ПОАР и на маржа на печалбата, използвани за конструирането на експортната цена —не е достатъчно само по себе си, за да се докаже това твърдение, взети заедно, тези обстоятелства представляват съвкупност от индиции, която на свой ред може да докаже посоченото твърдение. Всъщност трябва да се констатира, че тези твърдения са лишени от основание, тъй като, от една страна, що се отнася до маржа на разходите ПОАР, исканията за изключване на допълнителните разходи за обработка и за отчитане на изключително високото равнище на разходите ПОАР, поради началната фаза, в която са се намирали дружествата за продажба на Jindal Saw, не се основават на доказателства и данни, и от друга страна, що се отнася до маржа на печалбата, оспорването във всички случаи се основава на данните относно печалбата или загубата на дружествата за продажба на Jindal Saw, които, съгласно съдебната практика, трябва да се считат за съмнителни. Следователно нито едно от тези твърдения не може да се счита за индиция, че маржът на разходите ПОАР и маржът на печалбата, определени в случая от Комисията, са неразумни.

164    С оглед на всички изложени съображения трябва да се отхвърли като неоснователно и второто оплакване от втората част от първото основание, а следователно и втората част, както и първото основание в тяхната цялост.

 По второто основание, изведено от нарушение на член 3, параграфи 2 и 3 от основния регламент и в резултат на това, на член 3, параграф 6 и член 9, параграф 4 от същия регламент

165    В рамките на второто основание жалбоподателите твърдят, че Комисията не е направила извода си за наличие на вреда за промишлеността на Съюза въз основа на достоверни доказателства и обективен анализ. Те поддържат, че при анализа на въздействието на дъмпинговия внос върху цените на сходен продукт на промишлеността на Съюза, и по-специално при определянето на подбиването на цената на разглеждания продукт в сравнение със сходен продукт на тази промишленост, Комисията не е сравнила цените на едно и също ниво на търговия, нито на адекватно ниво на търговия, в нарушение на член 3, параграфи 2 и 3 от основния регламент.

166    Според жалбоподателите Комисията е използвала изводите, направени от изчисляването на подбиването на цената на разглеждания продукт, за да определи вредата за промишлеността на Съюза, да констатира причинно-следствена връзка между вноса на този продукт и посочената вреда и да изчисли маржа на вредата. Така грешките в изчисляването на подбиването оказали влияние върху тези други елементи на обжалвания регламент. По-специално поради определянето на прекалено висок марж на вредата, антидъмпинговото мито, така както е определено в този регламент, надхвърляло размера, който би бил достатъчен, за да се заличи вредата, причинена на промишлеността на Съюза, в нарушение на член 9, параграф 4 от основния регламент.

167    Комисията, подкрепена от встъпилата страна, оспорва това основание по същество. Тя изтъква, че доводите на жалбоподателите не са прецизни. Освен това, противно на твърдяното от жалбоподателите, подбиването било изчислено чрез сравняване на цените на едно и също, и то адекватно, ниво на търговия.

168    Комисията подчертава, че основният регламент не определя начина, по който трябва да се изчисли подбиването, и че съдебната практика също не установява конкретна методика за изчисляването му.

169    Комисията припомня също, че всички данни, които са използвани, за да се изчисли подбиването на цените, са били предоставени от заинтересованите страни.

170    Освен това Комисията поддържа, че от основния регламент, както се тълкува в съдебната практика, не следва, че изчисляването на подбиването трябва да се основава на реални цени, така че да се отчетат действителната конкуренция на пазара и гледната точка на клиентите, както поддържат жалбоподателите.

171    Накрая, Комисията изтъква, че при всички положения подбиването на цената на разглеждания внос е само един от показателите за наличие на съществена вреда за промишлеността на Съюза, че констатациите за подбиването по отношение на другия индийски производител износител, оказал съдействие при разследването, не са били оспорени и че анализът на причинно-следствената връзка между този внос и вредата за промишлеността на Съюза се основава не само на съображения относно цените, но и относно обемите, като сами по себе си последните могат да съставляват достатъчна основа, за да се заключи, че е налице причинно-следствена връзка.

172    В рамките на настоящото основание жалбоподателите твърдят именно че Комисията е допуснала грешки при изчисляването на подбиването на цената, които представлявали нарушение на член 3 от основния регламент и засягали валидността на обжалвания регламент.

173    Трябва да се посочи, че съгласно член 3, параграф 2 от основния регламент определянето на вредата се основава на преки доказателства и включва обективна оценка, от една страна, на обема на дъмпинговия внос и влиянието на този внос върху цените на пазара на Съюза за подобни продукти, и от друга страна, на последиците от този внос за промишлеността на Съюза.

174    Що се отнася по-специално до влиянието на дъмпинговия внос върху цените, член 3, параграф 3 от основния регламент предвижда задължението да се провери дали е налице значително подбиване на цената посредством субсидирания внос в сравнение с цената на подобен продукт на индустрия на Общността, или дали този внос оказва по друг начин значителен натиск върху цените или възпрепятства значителното увеличаване на цените, което би настъпило при други обстоятелства.

175    В основния регламент не се съдържа определение на понятието за подбиване на цената и не се предвижда метод за изчисляването му.

176    В съответствие с член 3, параграфи 2 и 3 от основния регламент изчисляването на подбиването на цената на разглеждания внос се извършва, за да се установи наличието на вреда за промишлеността на Съюза в резултат на този внос и се използва, по-общо, за да се оцени тази вреда и да се определи маржът на вредата, тоест нивото на заличаване на вредата. Задължението за извършване на обективен анализ на влиянието на субсидирания внос, установено в член 3, параграф 2, налага да се направи обективно сравнение между цената на разглеждания продукт и цената на подобен продукт на промишлеността на Съюза при продажби на територията на Съюза. За да се гарантира обективно сравнение, цените трябва да се сравняват на едно и също ниво на търговия. Всъщност сравнение между цените, получени на различни нива на търговия, тоест без да се включват всички разходи, свързани с нивото на търговия, което следва да се вземе предвид, неизбежно ще даде изкуствени резултати, които не позволяват да се извърши точна оценка на вредата за промишлеността на Съюза. Такова обективно сравнение е условие за законосъобразността на изчисляването на вредата за промишлеността на Съюза (вж. в този смисъл решение от 17 февруари 2011 г., Zhejiang Xinshiji Foods и Hubei Xinshiji Foods/Съвет, T‑122/09, непубликувано, EU:T:2011:46, т. 79 и 85).

177    Съгласно съображение 84 от обжалвания регламент в случая маржът на подбиване е изчислен по следния начин:

„Комисията определи подбиването на цените по време на разследвания период въз основа на данните, предоставени от производителите износители и от промишлеността на Съюза, като сравни:

a)      среднопретеглените продажни цени за всеки вид на продукта на производителите от Съюза за несвързани клиенти на пазара на Съюза, коригирани на равнище франко завода; както и

б)      съответните среднопретеглени цени за всеки вид на продукта, внасян от оказалите съдействие индийски производители, за първия независим клиент на пазара на Съюза, установени на база CIF (стойност, застраховка и навло), със съответните корекции за разходите след вноса“.

178    Освен това в съображение 93 от обжалвания регламент Комисията стига до извода, че по отношение на разглеждания продукт, произвеждан от Jindal Saw и продаван в Съюза, е налице подбиване на цените с 30,9 % на среднопретеглена основа, тоест че цените, на които Jindal Saw продава този продукт в Съюза, са с 30,9 % по-ниски от цената на подобен продукт на промишлеността на Съюза.

179    Така от съображение 84 от обжалвания регламент става ясно, че цените са били сравнени на едно и също ниво на търговия, а именно като се вземат предвид цените на равнище франко завод за продажбите на промишлеността на Съюза и цените CIF за продажбите на Jindal Saw. След въпроси, зададени от Общия съд в рамките на процесуално-организационните действия, Комисията посочва обаче, че в действителност за целите на това сравнение са били взети предвид, от една страна, що се отнася до промишлеността на Съюза, или цените франко завода на производителя, когато той е продавал директно на независими клиенти, или цените франко завода на дружествата за продажба, и от друга страна, що се отнася до Jindal Saw, цените CIF, съответстващи на експортната цена, така както е конструирана при определянето на дъмпинговия марж. Както следва от отговора на първото основание, тези цените CIF се основават на експортните цени, конструирани като са били отчетени различни корекции, предназначени по-специално да покажат експортната цена на разглеждания продукт преди участието на дружествата за продажба на Jindal Saw.

180    В това отношение Комисията поддържа, че продажбите, които се извършват от дружествата за продажба на промишлеността на Съюза, трябва да се считат за продажби, „еквивалентни на франко завод“, така че те правилно са били отчетени като продажби „франко завода“ на подобен продукт на промишлеността на Съюза при изчисляване на подбиването. Следователно цените действително били сравнени на едно и също ниво на търговия.

181    Тази теза не може да се приеме.

182    Въпреки че в съображение 84 от обжалвания регламент и по време на съдебното заседание Комисията посочва, че за да направи сравнението, е взела предвид цените на промишлеността на Съюза на етап „франко завод“, в действителност тя е сравнила продажните цени за първите несвързани клиенти на промишлеността на Съюза с цените CIF на Jindal Saw.

183    Тъй като обаче за цена на подобен продукт на промишлеността на Съюза Комисията е използвала продажните цени за първите несвързани клиенти, изискването за сравняване на цените на едно и също ниво на търговия я задължава да ги сравни — и по отношение на продуктите на Jindal Saw — с продажните цени за първите несвързани клиенти.

184    Освен това трябва да се констатира, от една страна, че продажбите на продукти, които не се извършват пряко от производителя, а чрез дружества за продажба, предполагат наличието на разходи и на марж на печалба за тези дружества, така че цените, на които те продават на несвързани клиенти, по принцип са по-високи от цените, на които производителите извършват преки продажби на такива клиенти, и следователно не могат да бъдат приравнени на последните цени. От друга страна, от съображения 7 и 92 от временния регламент следва, че в случая по-голямата част от продажбите в Съюза на промишлеността на Съюза са осъществени от дружествата за продажба на двамата производители на Съюза, оказали съдействие при разследването, които представляват около 96 % от общата продукция на Съюза.

185    Следователно, когато при изчисляване на подбиването, за да сравни цените, е извършила посоченото в точка 180 по-горе приравняване — на цените, на които дружествата за продажба продават на несвързани клиенти, към цените, на които производителите извършват преки продажби на такива клиенти — само по отношение на подобния продукт на промишлеността на Съюза, Комисията е взела предвид за този продукт увеличена цена, която следователно е неблагоприятна за Jindal Saw, което извършва по-голямата част от продажбите си в Съюза чрез дружества за продажба и чието положение се различава в това отношение от положението на другия производител износител, оказал съдействие при разследването.

186    Освен това, противно на поддържаното от Комисията, от решение от 30 ноември 2011 г., Transnational Company „Kazchrome“ и ENRC Marketing/Съвет и Комисия (T‑107/08, EU:T:2011:704), не следва, че по отношение на разглеждания продукт Комисията е била длъжна да вземе предвид цените на равнище пускане в свободно обращение, което в случая би съответствало на цената CIF за продуктите на индийските производители износители.

187    Всъщност от точки 62 и 63 от това решение е видно, че по това дело Общият съд е приел, че цените, които е трябвало да се използват, за се изчисли подбиването, са цените, договорени с независимите клиенти, а именно цените, които тези клиенти са могли да вземат предвид, за да решат дали да купуват продуктите на промишлеността на Съюза или продуктите на разглежданите производители износители, а не цените на един междинен етап.

188    От гореизложените съображения следва, че тъй като, за да определи цената на подобния продукт на промишлеността на Съюза, Комисията е взела предвид цените по продажбите, реализирани от свързаните с основния производител на Съюза дружества за продажба, а за да определи цената на разглеждания продукт, произвеждан от Jindal Saw, не е взела предвид продажните цени на дружествата за продажба на Jindal Saw, не може да се приеме, че подбиването на цените е било изчислено чрез сравняване на цените на едно и също ниво на търговия.

189    Както следва от точка 176 по-горе обаче, сравняването на цените на едно и също ниво на търговия представлява условие за законосъобразността на изчисляването на подбиването на цената на разглеждания продукт. Следователно трябва да се счете, че начинът, по който Комисията е изчислила подбиването на цената в рамките на обжалвания регламент, противоречи на член 3, параграф 2 от основния регламент.

190    Ето защо жалбоподателите с основание оспорват изчисляването на подбиването на цената на продуктите на Jindal Saw.

191    От гореизложените съображения следва, че грешката, допусната от Комисията при изчисляването на подбиването на цената на разглеждания продукт по отношение на продуктите от Jindal Saw, е довела до това, че е било отчетено подбиване на посочената цена, чийто размер, и дори наличие, не са надлежно установени.

192    В съображение 124 от обжалвания регламент Комисията подчертава значението, което отдава на обстоятелството, че е налице подбиване на цената. В съображения 125 и 126 от този регламент тя приема, че продажбата на разглеждания продукт на цени, значително по-ниски от прилаганите от промишлеността на Съюза, предвид подбиването на цената с над 30 %, обяснява, от една страна, увеличаването на обема на продажбите и на пазарния дял на посочения продукт, и от друга страна, невъзможността промишлеността на Съюза да увеличи обема на продажбите си на пазара на Съюза до равнище, което може да осигури устойчива печалба. В посоченото съображение 126 тя констатира също, че вносът на цени, значително по-ниски от цените на промишлеността на Съюза, е понижил значително цените на пазара на Съюза, а това на свой ред е попречило на увеличаването на цените, което би настъпило при липсата на посочения внос, и стига до извода, че посоченият внос на цени, които подбиват значително цените на промишлеността на Съюза, и вредата, понесена от промишлеността на Съюза, съвпадат по време.

193    От посочените в точка 192 по-горе съображения на обжалвания регламент е видно, че подбиването, така както е изчислено в този регламент, е в основата на заключението, че вносът на разглеждания продукт е причинил вредата на промишлеността на Съюза. В съответствие с член 1, параграф 1 и член 3, параграф 6 от основния регламент обаче наличието на причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос и вредата за промишлеността на Съюза е необходимо условие за налагането на дъмпингово мито.

194    Освен това, както поддържат жалбоподателите в третото оплакване от настоящата част, не може да се изключи, ако подбиването на цената бе изчислено правилно, да бе установено ниво на маржа на вредата за промишлеността на Съюза, което е по-ниско от маржа на дъмпинга. В съответствие с член 9, параграф 4 от основния регламент обаче при наличието на такава хипотеза сумата на дъмпинговото мито трябва да се намали с процент, който би бил достатъчен, за да се заличи вредата.

195    Следователно, като се има предвид, че констатираната грешка в изчисляването на подбиването на цената може да постави под въпрос законосъобразността на обжалвания регламент, като обезсили целия анализ на Комисията относно причинно-следствената връзка (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2011 г., Transnational Company „Kazchrome“ и ENRC Marketing/Съвет, T‑192/08, EU:T:2011:619, т. 119 и цитираната съдебна практика), този регламент трябва да се отмени в частта, в която се отнася до Jindal Saw, без да е необходимо да се разглежда третото основание.

 По съдебните разноски

196    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на жалбоподателите съгласно техните искания.

197    По силата на член 138, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да реши встъпила страна, различна от посочените в параграфи 1 и 2 от същия член, да понесе направените от нея съдебни разноски. При обстоятелствата в настоящия случай следва да се постанови, че встъпилата страна ще понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав)

реши:

1)      Отменя Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/388 на Комисията от 17 март 2016 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия в частта, в която се отнася до Jindal Saw Ltd.

2)      Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски на Jindal Saw и Jindal Saw Italia SpA.

3)      Saint-Gobain Pam понася направените от него съдебни разноски.

Pelikánová Valančius Nihoul

Svenningsen       Öberg

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 10 април 2019 година.

Подписи

Съдържание

*      Език на производството: английски.