ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА V. TRSTENJAK

представено на 12 февруари 2009 година(1)

Дело C‑5/08

Infopaq International A/S

срещу

Danske Dagblades Forening

(Преюдициално запитване, отправено от Højesteret (Дания)

„Директива 2001/29 — Членове 2 и 5 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Право на възпроизвеждане — Изключения и ограничения — Временни действия на възпроизвеждане — Следене и анализ на медиите — Откъси от статии от вестници от единадесет думи“

Съдържание

I –   Въведение

II – Правна уредба

III – Факти, главно производство и преюдициални въпроси

IV – Производство пред Съда

V –   Доводи на страните

А –   Първи преюдициален въпрос

Б –   Втори—дванадесети преюдициален въпрос

В –   Тринадесети преюдициален въпрос

VI – Съображения на генералния адвокат

А –   Въведение

Б –   Съществени характеристики на използвания от Infopaq процес на съставяне на откъси от статии от вестници

В –   Тълкуване на член 2 от Директива 2001/29 (първи преюдициален въпрос)

Г –   Тълкуване на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 (преюдициални въпроси 2—12)

1.     Съдържание и цел на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29

2.     Условие за прилагането на член 5, параграф 1: временни действия на възпроизвеждане

3.     Разглеждане на четирите условия по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29

а)     Първо условие: преходни действия (въпроси 2—5)

б)     Второ условие: неразделна и съществена част от технологичния процес (шести, седми и осми въпрос)

в)     Трето условие: действия, чиято цел е да позволят законно използване (девети и десети въпрос)

i)     Общи бележки по условието за законно използване (девети въпрос)

ii)   Законно използване в конкретния случай (десети въпрос)

–       Преформулиране на десетия въпрос

–       Анализ и отговор на десетия въпрос

г)     Четвърто условие: действия, които нямат самостоятелно стопанско значение (единадесети и дванадесети въпрос)

4.     Извод относно тълкуването на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29

Д –   Тълкуване на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 (тринадесети преюдициален въпрос)

1.     Отговаря ли на условията по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 отпечатването на откъси от статии от вестници?

2.     Отговарят ли временните действия на възпроизвеждане на условията по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29?

3.     Извод относно тълкуването на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29

Е –   Заключение

VII – Заключение

I –    Въведение

1.        Настоящото дело повдига чувствителния въпрос за баланса между закрилата на авторските права и технологичното развитие в информационното общество. От една страна, закрилата на авторските права не би следвало да пречи на нормалното функциониране и развитието на новите технологии, но от друга страна, е необходимо да се гарантира и адекватна закрила на авторските права в информационното общество. Всъщност технологичното развитие позволява по-бързо и по-лесно възпроизвеждане на произведения, поради което закрилата на авторските права трябва да се адаптира към това технологично развитие.

2.        Поставените в настоящото дело преюдициални въпроси се отнасят най-напред до това дали запаметяването и отпечатването на откъси от статии от вестници, където откъсът е съставен от търсената дума заедно с петте думи, които я предшестват, и петте думи, които я следват, в същата последователност както в статията от вестника, означават възпроизвеждане по смисъла на член 2 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество(2). Въпросите се отнасят също и до това дали процесът по създаването на тези откъси, който включва сканирането на статии от вестници, водещо до създаването на картинен файл и конвертирането на този картинен файл в текстов файл, както и запаметяването на откъс от единадесет думи, са разрешени, тъй като те представляват дейности по въпроизвеждане, които отговарят на условията по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29. Накрая, с преюдициалните си въпроси запитващата юрисдикция иска да се установи дали действията на възпроизвеждане в настоящото дело отговарят на условията по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29.

3.        Тези въпроси се поставят в рамките на спор между дружеството Infopaq International A/S (наричано по-нататък „Infopaq“) и датската браншова организация на издателите на ежедневници, в който Infopaq иска от запитващата юрисдикция да установи, че за изготвянето на откъси от статии от вестници, състоящи се от търсената дума заедно с петте думи, които я предшестват, и петте думи, които я следват, Infopaq няма нужда от разрешение от носителите на авторските права върху статиите от вестници.

II – Правна уредба

4.        Съображения 4, 5, 9, 10, 11, 21, 22, 31 и 33 от Директива 2001/29 гласят:

„(4)      Хармонизирана правна рамка в областта на авторското право и сродните му права, като се повишава правната сигурност и едновременно с това се осигурява високо ниво на закрила на интелектуалната собственост, ще насърчи значителни инвестиции в творческите и иновационни дейности […].

(5)      Технологичното развитие умножи и разнообрази насоките за творческа дейност, производство и използване. Ако закрилата на интелектуалната собственост не изисква нови концепции, съществуващото законодателство в областта на авторското право и сродните му права следва да бъде адаптирано и допълнено, за да отговори адекватно на икономическата реалност като нови форми на използване.

[…]

(9)      Всяка хармонизация на авторското право и сродните му права трябва да се основава на висока степен на закрила, тъй като такива права са основни за интелектуалното творчество. Тяхната защита спомага, за да гарантира поддържането и развитието на творческия процес в интерес на авторите, артистите изпълнители, продуцентите, потребителите, културата, промишлеността и публиката като цяло. Интелектуалната собственост следователно е призната за неразделна част от собствеността.

(10)      Ако авторите или артистите изпълнители следва да продължат творческата си и артистична работа, те трябва да получат съответно възнаграждение за използването на техните произведения, както и продуцентите, за да бъдат в състояние да финансират това произведение. […] Необходима е адекватна правна закрила на правата върху интелектуална собственост, за да се гарантира наличието на такова възнаграждение и за да се гарантира възможността за задоволителна възвръщаемост от тези инвестиции.

(11)      Строга и ефективна система за защита на авторското право и сродните му права е един от основните начини, които позволяват да се гарантира на европейското културно творчество и продуцентство получаването на необходимите средства и да се запази независимостта и достойнството на творците и изпълнителите.

[…]

(21)      Настоящата директива следва да определи приложното поле на действията, предмет на правото на възпроизвеждане по отношение на различни бенефициери. Това следва да се извърши в съответствие с достиженията на правото на Европейския съюз. Необходимо е да се даде на тези действия широко определение, за да се гарантира правна сигурност във вътрешния пазар.

(22)      Целта за оказване на адекватна подкрепа на разпространението на културата не трябва да бъде постигната, като се жертва строгата закрила на правата или като се толерират незаконни форми на разпространение на имитирани или пиратски произведения на изкуството.

[…]

(31)      Трябва да се поддържа справедлив баланс между правата и интересите на различните категории притежатели на права, както и на различните категории притежатели [другаде в текста: носители] на права и ползватели на закриляни обекти. Съществуващите изключения и ограничения по отношение на правата, както са определени от държавите членки, следва да бъдат преоценени с оглед новата електронна среда. Съществуващите различия в изключенията и ограниченията по отношение на някои ограничени действия имат пряко отрицателно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар в областта на авторското право и сродните му права. Такива различия могат да се задълбочат с оглед по-нататъшното развитие на трансграничното използване на произведения и презграничните дейности. За да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар, такива изключения и ограничения следва да бъдат определяни по-хармонично. Степента на тяхната хармонизация следва да се основава на въздействието им върху безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар.

[…]

(33)      Изключителното право на възпроизвеждане следва да е предмет на изключение, за да се разрешат някои действия на временно възпроизвеждане, които имат инцидентен или преходен характер, съставляващи неразделна и основна част от технологичния процес, и се извършват с единствената цел да позволят ефективно предаване в мрежа между трети страни от посредник или законно използване на произведение, или друг закрилян обект. Съответните действия на възпроизвеждане не би следвало да имат собствена икономическа стойност. Доколкото отговаря на тези условия, това изключение обхваща [действия], които позволяват осъществяването на браузинг, както и действия на кашинг, включително тези, които позволяват ефективното функциониране на системите за предаване, при условие че посредникът не изменя информацията и не пречи на законното използване на технологията, широко призната и използвана от промишлеността за получаване на данни за използването на информацията. Използване се счита за законно, когато е разрешено от титуляра на права [другаде в текста: „носителя на правото“] или не е ограничено от закона.“

5.        Член 2 от Директива 2001/29, озаглавен „Право на възпроизвеждане“, гласи:

„Държавите членки предвиждат изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично:

а) за авторите — на техните произведения;

[…]“

6.        Член 5 от Директива 2001/29, озаглавен „Изключения и ограничения“, гласи:

„1. Временни действия на възпроизвеждане(3), посочени в член 2, които имат преходен или инцидентен характер, които представляват неразделна и съществена част от технологичния процес и чиято единствена цел е да позволи:

а)      предаването в мрежа между трети лица чрез посредник или

б)      законно използване

на произведение или закрилян обект, и които нямат самостоятелно стопанско значение, се освобождават от правото на възпроизвеждане, предвидено в член 2.

[…]

3. Държавите членки могат да предвидят изключения или ограничения по отношение на правата, предвидени в членове 2 и 3, в следните случаи:

[…]

в)      възпроизвеждане от пресата, разгласяване на обществото (публиката) или предоставяне на разположение на публикувани статии по актуални икономически, политически или религиозни въпроси, или излъчени произведения или други закриляни обекти от същия характер, в случаи когато такова използване не е изрично запазено и доколкото източникът, включително името на автора, е посочен, или използването на произведения или други закриляни обекти във връзка със съобщаването на актуални събития, доколкото е оправдано от преследваната цел за информираност и доколкото източникът, включително името на автора, е посочен, освен ако това се окаже невъзможно;

г)      цитати за целите като критика или обзор, при условие че се отнасят до произведение или друг закрилян обект, който вече е предоставен законно на разположение на публиката, и че — освен ако това се окаже невъзможно — е посочен източникът, включително името на автора, и че тяхното използване е в съответствие със справедливата практика и доколкото се изисква от конкретната цел;

[…]

о)      използване в някои други по-маловажни случаи, за които вече съществуват изключения или ограничения в националното законодателство, при условие че те се отнасят само за аналогично използване и не засягат свободното движение на стоки и услуги в Общността, без да се накърняват другите изключения и ограничения, съдържащи се в настоящия член.

[…]

5. Изключенията и ограниченията, предвидени в параграфи 1, 2, 3 и 4, се прилагат само в някои специални случаи, които не засягат нормалното използване на произведението или друг закрилян обект, и не засягат неоправдано законните интереси на притежателя на права.“

7.        Член 2 от Директива 2001/29 е транспониран в датския правов ред посредством член 2 от ophavsretslov (Закон за авторското право)(4), който гласи:

„1. При спазване на ограниченията, предвидени в настоящия закон, авторското право включва изключителното право за разпореждане с произведението чрез възпроизвеждане и предоставянето му на разположение на публиката в оригинален или изменен вид, преведено или преработено в друг жанр на литературата или изкуството или посредством други техники.

2. Възпроизвеждане означава всяко пряко или непряко, временно или постоянно, изцяло или частично възпроизвеждане по какъвто и да е начин, и под каквато и да е форма. Възпроизвеждане означава също прехвърляне на произведението в съоръжение, което може да го възпроизведе.

[…]“

8.        Член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 е транспониран в датския правов ред посредством член 11 bis от датския Закон за авторското право, който гласи:

„Разрешават се временни възпроизвеждания, които:

i)      имат преходен или инцидентен характер;

ii)      представляват неразделна и съществена част от технологичния процес;

iii)      чиято единствена цел е да позволи или предаването в мрежа между трети лица чрез посредник, или законно използване на произведение и

iv)      които нямат самостоятелно стопанско значение.“

III – Факти, главно производство и преюдициални въпроси

9.        Дружеството Infopaq упражнява дейност по следене и анализ на печата. Следенето на печата се състои в изготвянето на резюмета(5) на подбрани статии от датските ежедневници и от различни периодични издания. Статиите се подбират според избрана от клиентите на Infopaq тематика, след което резюметата се изпращат на клиентите по електронната поща.

10.      Статиите се подбират посредством процес, наречен „снемане на данни“, който протича в пет фази.

11.      В първа фаза служителите на Infopaq ръчно вписват в електронна база данни основната информация за всяко издание.

12.      Във втора фаза служителите сканират изданията. Преди сканирането подшивката им се разрязва така, че всички листове да са свободни, след което избраният откъс се сканира. Чрез сканирането се създава картинен файл(6) за всяка страница на изданието. След това картинният файл се прехвърля върху сървър за оптично разпознаване на символи(7).

13.      В трета фаза сървърът за оптично разпознаване на символи конвертира картинния файл в текстов файл. По-точно изображението на всеки символ се конвертира в код, наречен „ASCII“(8), който позволява на компютъра да разпознава всеки отделен символ. По този начин изображението на буквите „TDC“ се конвертира в обект, който компютърът ще разпознае като буквите „TDC“. Така изображението на дадена дума се конвертира в думата като такава, която се запаметява като текстов файл, който може да бъде разчетен от всяка програма за текстообработка. Процесът, използващ сървъра за оптично разпознаване на символи, приключва с изтриването на картинния файл.

14.      В четвърта фаза текстовият файл се анализира, като се търсят предварително определени думи. При всякa поява на търсената дума в текста тя се запаметява във файл, който посочва заглавието на изданието, рубриката и страницата, където се намира въпросната дума. В същото време файлът посочва и величината, изразена в проценти от 0 до 100, която показва мястото на търсената дума в текста. С цел да се улесни още повече откриването на думата при последващ прочит на статията думата се откроява заедно с петте думи, които я предшестват, и петте думи, които я следват. Тази фаза приключва с изтриването на текстовия файл.

15.      По време на петата и шестата фаза на този процес се отпечатва документ за всяка страница от вестника, в който се появява търсената дума. Този документ съдържа търсената дума заедно с петте думи, които я предшестват, и петте думи, които я следват. Запитващата юрисдикция дава пример за такъв документ:

„4 ноември 2005 г. – Dagbladet Arbejderen , стр. 3:

TDC: 73 % за бъдещото прехвърляне на телекомуникационната група TDC, която ще бъде закупена.“

16.      Danske Dagblades Forening (наричана по-надолу „DDF“) е датската браншова организация на издателите на ежедневници, чиято цел е да съдейства на своите членове по всички въпроси на авторското право. През 2005 г. DDF узнава, че Infopaq съставя откъси на статии от вестници без съгласието на носителите на авторските права и уведомява Infopaq за това.

17.      Infopaq оспорва довода, според който за извършването на своята дейност то се нуждаело от съгласието на носителите на авторските права, и поради това завежда иск срещу DDF в Østre Landsret, с който цели да се установи, че Infopaq има правото да използва процеса на „снемане на данни“ без съгласието на DDF или на нейните членове. Østre Landsret отхвърля иска като неоснователен, поради което Infopaq обжалва решението му пред запитващата юрисдикция (Højesteret).

18.      В своето определение запитващата юрисдикция посочва, че в разглеждания случай е безспорно, че съгласието на носителите на авторските права не се изисква, доколкото става въпрос за следене на пресата и съставяне на резюмета на статии от вестници винаги когато човек физически изчита всяко издание, ако статиите са подбирани ръчно въз основа на предварително определени думи и ако въз основа на това ръчно се състави документ, който показва търсената дума, изведена от съответната статия, и мястото на тази статия в изданието. Освен това не се оспорва, че само по себе си съставянето на резюмета не изисква съгласието на носителите на авторските права.

19.      Също така в настоящото дело не се оспорва, че процесът, наречен „снемане на данни“, се състои от две действия на възпроизвеждане, а именно 1) сканирането на статиите от пресата, въз основа на което се създава картинен файл, и 2) конвертирането на картинния файл в текстов файл. Освен това запитващата юрисдикция твърди, че процесът включва също и продължителното възпроизвеждане на обработените по този начин статии в смисъл, че 3) търсената дума заедно с петте думи, които я предшестват, и петте думи, които я следват, се запаметява, и че 4) след това тези единадесет думи се отпечатват. Запитващата юрисдикция подчертава, че страните по главното производство не са съгласни по въпроса дали действията, посочени в точки 3) и 4), представляват възпроизвеждане по смисъла на член 2 от Директива 2001/29.

20.      При тези условия с определение от 21 декември 2007 г. запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси(9):

„1) Може ли запаметяването и последващото отпечатване на откъс от публикувана статия, състоящ се от [търсената дума], пет думи, които я предшестват, и пет думи, които я следват, да се счита за действие на възпроизвеждане(10), ползващо се със закрила по член 2 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230)(11)?

2) Следва ли да се вземат предвид обстоятелствата, при които се извършват временните действия на възпроизвеждане, за да могат посочените действия да се квалифицират като „преходни“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29?

3) Може ли временно действие на възпроизвеждане да се квалифицира като „преходно“, ако възпроизведеното е предмет на обработка, например, ако се създава текстов файл въз основа на картинен файл или ако се търсят поредици от думи в текстов файл?

4) Може ли временно действие на възпроизвеждане да се квалифицира като „преходно“, ако е запаметена част от възпроизведеното, включваща един или повече текстови откъса от единадесет думи?

5) Може ли временно действие на възпроизвеждане да се квалифицира като „преходно“, ако е отпечатана част от възпроизведеното, включваща един или повече текстови откъса от единадесет думи?

6) За да може временно действие на възпроизвеждане да се счита за „неразделна и съществена част от технологичния процес“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, трябва ли да се вземе предвид на кой етап от технологичния процес се извършва то?

7) Може ли временно действие на възпроизвеждане да се счита за „неразделна и съществена част от технологичния процес“, ако се състои в сканиране на цели публикувани статии — ръчно извършвана операция, чрез която тези статии се конвертират от печатна информация в цифрови данни?

8) Може ли временно действие на възпроизвеждане да се счита за „неразделна и съществена част от технологичния процес“, ако се състои в отпечатване на част от възпроизведеното, съдържаща един или повече текстови откъса от единадесет думи?

9) Включва ли понятието „законно използване“ по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 всяка форма на използване, за която не е необходимо съгласието на носителите на авторските права?

10) Може ли извършваното от предприятие сканиране на цели публикувани статии, последвано от обработка на възпроизведеното, запаметяване и евентуално отпечатване на част от възпроизведеното, включваща един или повече текстови откъса от единадесет думи, с цел тези разпечатки да се използват за дейността на това предприятие по изготвянето на резюмета, да се включи в понятието „законно използване“ по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, дори ако носителите на авторските права не са дали своето съгласие за тези действия?

11) Кои са критериите, по които следва да се прецени дали временните действия на възпроизвеждане имат „самостоятелно стопанско значение“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, ако останалите условия на тази разпоредба са изпълнени?

12) Трябва ли производствената печалба, която ползвателят реализира от временните действия на възпроизвеждане, да бъде взета предвид при преценка дали действията имат „самостоятелно стопанско значение“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29?

13) Може ли да се приеме, че извършваното от предприятие без съгласието на носителите на авторските права сканиране на цели публикувани статии, последвано от обработка на възпроизведеното, запаметяване и евентуално отпечатване на част от възпроизведеното, включваща един или повече текстови откъса от единадесет думи, спада към „някои специални случаи, които не засягат нормалното използване“ на посочените статии, и които „не засягат неоправдано законните интереси на притежателя на права“ по смисъла на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29?“

IV – Производство пред Съда

21.      Определението за преюдициално запитване постъпва в Съда на 4 януари 2008 г. В рамките на писмената фаза на производството писмените си становища представят Infopaq, DDF, Комисията и австрийското правителство. В съдебното заседание от 20 ноември 2008 г. Infopaq, DDF и Комисията на Европейските общности излагат устни становища и отговарят на въпросите на Съда.

V –    Доводи на страните

 А –Първи преюдициален въпрос

22.      Infopaq счита, че запаметяването и последващото отпечатване на текстов откъс от статия от ежедневник, състоящ се от търсената дума заедно с петте думи, които я предшестват, и петте думи, които я следват, не представлява действие на частично възпроизвеждане по смисъла на член 2 от Директива 2001/29. Infopaq подчертава, че Директива 2001/29 наистина не определя минимално изискване за броя на думите, под който вече не е налице частично възпроизвеждане, въпреки че във всички случаи такова изискване de minimis трябва да съществува. Infopaq счита, че единадесетте запаметени и отпечатани думи не надхвърлят определения минимален брой думи, което се изисква, за да е налице частично възпроизвеждане.

23.      Напротив, Комисията и DDF са на мнение, че запаметяването и последващото отпечатване на текстов откъс от статия от ежедневник, състоящ се от търсената дума заедно с петте думи, които я предшестват, и петте думи, които я следват, представляват действие на възпроизвеждане, което е закриляно от член 2 от Директива 2001/29.

24.      Комисията счита, че запаметяването и отпечатването на откъс от статия са форми на възпроизвеждане. Тя подчертава, че от член 2 от Директива 2001/29 следва, че изключителното право на авторите на възпроизвеждане включва също и частичното възпроизвеждане и че откъс от статия от единадесет думи представлява частично възпроизвеждане по смисъла на този член.

25.      Подобно на Комисията DDF твърди, че запаметяването и отпечатването на откъс от статия от единадесет думи представляват частично възпроизвеждане по смисъла на член 2 от Директива 2001/29. DDF подчертава, че големи части от статията ще бъдат възпроизведени, ако търсените думи се появяват многократно в една статия. За илюстрация DDF представя статия, в която са подчертани две търсени думи заедно с петте думи, които ги предшестват, и петте думи, които ги следват. DDF потвърждава несъгласието си с позицията на австрийското правителство(12), според която възпроизведената част от авторското произведение трябва сама по себе си да отговаря на условията за произведение, за да може да се определи като такова. DDF счита, че обстоятелството, че понятието и условията за съществуване на произведение не са хармонизирани в Директива 2001/29, не забранява на Съда да тълкува понятието за частично възпроизвеждане на произведение. Преценката на въпроса дали в конкретния случай става въпрос за частично възпроизвеждане на произведение трябва да се направи независимо от поставените от националното право условия за съществуването на произведението.

26.      Австрийското правителство е на мнение, че член 2 от Директива 2001/29 несъмнено дава на авторите изключителното право за частично възпроизвеждане на произведението, но не определя понятието за произведение и освен това не отговаря на въпроса при какви конкретни условия дадено произведение е закриляно. Според австрийското правителство, доколкото условията за закрила на произведенията не са хармонизирани в общностното право, те трябва да се преценяват въз основа на националното право. С оглед на това обстоятелство австрийското правителство подчертава, че възпроизведената част от произведението трябва сама по себе си да отговаря на условията за произведение, за да може да се определи като такова.

 Б –Втори—дванадесети преюдициален въпрос

27.      Infopaq и австрийското правителство считат, че ако процесът по създаване на откъси от статии трябва да се разглежда като временно действие на възпроизвеждане по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, този процес е допустим, тъй като отговаря на всички условия по този член, на първо място, защото тук е налице преходно действие, на второ място, защото това действие е неразделна и съществена част от технологичния процес, на трето място, защото единствената му цел е да позволи законното използване на произведението или на обекта на сродните права и, на четвърто място, защото това действие няма никакво самостоятелно стопанско значение.

28.      По отношение на първото условие („преходно“ действие) Infopaq подчертава, че член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 не се свежда само до временното действие на възпроизвеждане под формата на браузинг и създаване на „каш“ копия. Условието, според което действието трябва да е „преходно“, се отнася единствено до продължителността на временното действие на възпроизвеждане и действията на възпроизвеждане, чиято продължителност е по-малка или равна на тридесет секунди, трябва да се считат за „преходни“.

29.      Относно второто условие („неразделна и съществена част от технологичния процес“) Infopaq счита, че понятието за неразделна част ясно показва, че няма значение в коя фаза от технологичния процес се извършва действието на възпроизвеждане.

30.      Относно третото условие („законно използване“) Infopaq твърди, че нито от член 5, параграф 1, нито от съображение 33 от Директива 2001/29 следва, че „законното използване“ означава единствено използването на Интернет под формата на браузинг и създаване на „каш“ копия. „Законно използване“ означава всяка форма на използване на произведение, за която не е необходимо разрешението на носителя на авторските права. Освен това за „законното използване“ не е важно да се знае кой използва произведението — това може да е крайният ползвател или всяко друго лице. За да се реши въпросът дали е налице „законно използване“, има решаващо значение това дали в рамките на разглеждания процес се използва законно придобит оригинал на изданието.

31.      Относно четвъртото условие („самостоятелно стопанско значение“) Infopaq твърди, че въпросът за самостоятелното стопанско значение следва да се преценява от гледна точка на автора. Освен това, що се отнася до това условие, достатъчно е да се установи дали временното действие на възпроизвеждане има самостоятелно стопанско значение, а не дали целият технологичен процес има такова значение. Infopaq подчертава, че крайната цел на използвания от него технологичен процес е създаването на резюмета, което само по себе си е законно, и че с това то не нарушава авторските права на изданията. При това преходните действия на възпроизвеждане под формата на картинен файл и на текстов файл сами по себе си нямат самостоятелно стопанско значение за носителите на правата. Според Infopaq, ако „самостоятелното стопанско значение“ зависеше от това носителят на авторските права да не получава възнаграждение, би се стигнало до противоречие с целта на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29.

32.      Подобно на Infopaq австрийското правителство счита, че условията по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 са изпълнени, и твърди, че тези условия не се ограничават до междинните копия, които се запаметяват при прехвърлянето между различните (компютърни) програми в Интернет. Според австрийското правителство създаването на картинен файл и конвертирането му в текстов файл са „преходни“ действия, тъй като тези възпроизвеждания са с кратка продължителност, като в същото време тези действия са и „неразделна и съществена част от технологичния процес“. Австрийското правителство счита също, че използването на произведенията е „законно“, тъй като откъсите от статиите от вестници не отговарят на условията за закрила на авторските права. Използваният от Infopaq процес има единствена цел създаването на откъси от статии от вестници въз основа на търсените думи, поради което според австрийското правителство откъсите нямат „самостоятелно стопанско значение“.

33.      Напротив, DDF и Комисията считат, че условията по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 не са изпълнени.

34.      DDF подчертава, че член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува съобразно целите на тази директива и във връзка с това се позовава на съображения 9 и 10 от Директивата, от които следва, че целта ѝ е да се гарантира висока степен на закрила на авторите, които трябва да получат съответно възнаграждение за използването на техните произведения. Следователно разпоредбите на Директивата, които гарантират тази закрила, трябва да се тълкуват разширително, а разпоредбите, предвиждащи изключение от тази закрила, трябва да се тълкуват стеснително.

35.      Относно първото условие („преходно“ действие) DDF счита, че действията на възпроизвеждане не са преходни, тъй като възпроизвежданията са трайни и не се заличават, докато понятието „преходен“ означава, че възпроизвежданията са с кратка продължителност.

36.      Относно второто условие („неразделна и съществена част от технологичния процес“) DDF твърди, че целта на това условие е да изключи възпроизвежданията, които се осъществяват автоматично в рамките на такъв процес. В разглежданото дело обаче възпроизвежданията не се осъществяват автоматично, тъй като сканирането на статиите и конвертирането на картинен файл в текстов файл са само една преходна фаза от технологичната обработка на тези текстове. Следователно не става въпрос за междинен технологичен процес. Освен това възпроизвеждането под формата на единадесет думи също не е „неразделна и съществена част от технологичния процес“, тъй като единадесетте думи се отпечатват.

37.      Относно третото условие („законно използване“) DDF е на мнение, че използването, което иначе е незаконно, не може да стане законно въз основа на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29. Според DDF в разглежданото дело става въпрос за незаконно използване.

38.      Относно четвъртото условие („самостоятелно стопанско значение“) DDF отбелязва, че това условие се отнася до обстоятелството, че използването на възпроизвеждането в разглежданото дело не може да има самостоятелно стопанско значение нито за ползвателя (съответно за дружеството Infopaq), нито за носителя на правата. DDF твърди, че за дружеството Infopaq възпроизвежданията имат самостоятелно стопанско значение, тъй като според DDF, ако работата по възпроизвеждане се извършва ръчно, а не автоматизирано, Infopaq би имало нужда от 2—4 милиона датски крони. Освен това възпроизвежданията имат и самостоятелно стопанско значение за членовете на DDF, тъй като те биха могли да получават по-голямо възнаграждение чрез предоставянето на лицензи за възпроизвеждане на произведенията.

39.      В този смисъл и Комисията счита, че условията по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 не са изпълнени в настоящото дело.

40.      Относно първото условие („преходно“ действие) Комисията е на мнение, че временните действия на възпроизвеждане са преходни, ако продължителността им е кратка, например ако става въпрос за възпроизвеждане, извършено по време на браузинг в Интернет. Комисията счита, че когато се преценява въпросът дали действия на възпроизвеждане са преходни, трябва да се има предвид технологичният процес, в рамките на който е направено възпроизвеждането, и по-специално обстоятелството дали по време на този процес е извършено трайно възпроизвеждане. В рамките на използвания от Infopaq процес е извършено трайно възпроизвеждане под формата на единадесет отпечатани думи и съответно обстоятелството, че създадените картинни и текстови файлове са заличени при отпечатването на единадесетте думи, не означава, че действието на възпроизвеждане е преходно. Комисията подчертава още, че обстоятелството, че част от възпроизведеното, включваща един или повече откъса от единадесет думи, е отпечатана, няма значение за преценката дали временното действие на възпроизвеждане може да се счита за преходно.

41.      Относно второто условие („неразделна и съществена част от технологичния процес“) Комисията счита, че етапът от технологичния процес, по време на който са осъществени действията на възпроизвеждане, е без значение за това дали те трябва да се считат за „неразделна и съществена част от технологичния процес“. Комисията подчертава, че в хода на процеса Infopaq многократно осъществява физически контрол на възпроизвеждането и то може да притежава запаметени копия в хартиена или електронна форма доста дълго време след изпращането на откъсите на клиентите. Освен това електронните копия позволяват използване, което излиза извън обикновеното електронно предаване през дадена мрежа. Всъщност в разглеждания случай електронните копия служат за основа на създаването на текстови файлове. Комисията счита също, че тези временни действия на възпроизвеждане не могат да бъдат „неразделна и съществена част от технологичния процес“, ако включват ръчното сканиране на цели статии от вестници, по време на което те се конвертират от печатна форма в цифрова форма, тъй като този процес надхвърля в голяма степен необходимото за съставянето на откъс. Комисията е на мнение също, че отпечатването на откъс не е временно действие на възпроизвеждане и следователно не може да бъде „неразделна и съществена част от технологичния процес“.

42.      Относно третото условие („законно използване“) Комисията е на мнение, че законното използване не обхваща единствено всички видове използване, за които не е необходимо разрешението на носителя на авторското право, а напротив, обхваща и видовете използване, които носителят на правата разрешава, или онези, които не са обхванати от изключителното право на носителя на авторските права или са част от изключенията от изключителното право. Комисията подчертава също, че използваният от Infopaq процес на съставяне на откъси не представлява законно използване на произведения, тъй като става въпрос за изменение на произведението с цел създаване на кратък текстов откъс.

43.      Относно четвъртото условие („самостоятелно стопанско значение“) Комисията отбелязва, че критериите за преценка на това условие следват от съображение 33 от Директива 2001/29 и че съгласно него действията на възпроизвеждане нямат „самостоятелно стопанско значение“, ако не изменят информацията и ако не пречат на законното използване на технологията, широко призната и използвана от промишлеността за получаване на данни за използването на информацията. Комисията счита също, че използваният от Infopaq процес му позволява да увеличи своята производителност, тъй като съставянето на откъси по този начин е много по-бързо и по-евтино; според Комисията това обстоятелство трябва да се има предвид при преценката дали действията имат „самостоятелно стопанско значение“.

 В –Тринадесети преюдициален въпрос

44.      Относно тринадесетия въпрос Infopaq счита, че член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 не съдържа самостоятелни условия, които трябва да бъдат изпълнени в допълнение към условията по член 5, параграф 1 от тази директива — ако условията по член 5, параграф 1 са изпълнени, не е необходимо да се разглеждат условията по член 5, параграф 5 от Директивата.

45.      Австрийското правителство счита, че условията по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 са изпълнени, но не обосновава по-подробно позицията си.

46.      Относно тринадесетия въпрос DDF счита, че действията на възпроизвеждане не отговарят на условията по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29. Infopaq използва тези действия на възпроизвеждане с цел да намали разходите си спрямо своите конкуренти. Освен това според DDF действията на възпроизвеждане са с такъв обхват и значение, че не може да става въпрос за нормално използване на произведение. Те засягат неоправдано законните интереси на носителите на авторските права, които биха могли да получат възнаграждение, чрез предоставянето на лиценз,, разрешаващ подобно използване.

47.      Комисията счита, че по принцип не е необходимо да се отговаря на тринадесетия въпрос, тъй като дейността на дружеството Infopaq не спада към изключението по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, но въпреки това тя предлага отговор на този въпрос. Комисията твърди, че член 5, параграф 5, наречен „тест от три етапа“, е сравним с член 13 от Споразумението ТРИПС. Тя подчертава, че по принцип тестът от три етапа по член 5, параграф 5 трябва да се прилага отделно от преценката, основана на член 5, параграф 1, и че условието по член 5, параграф 5, което се отнася до „нормалното използване на произведението“, е аналогично на условието по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, според което временното действие на възпроизвеждане трябва да има „самостоятелно стопанско значение“. Следователно същественият въпрос при двете посочени условия е дали действията на възпроизвеждане позволяват електронното предаване на данни без самостоятелно стопанско значение, или добавят значение, надхвърлящо предаването на данни. Според Комисията, доколкото в настоящото дело действията на възпроизвеждане имат стопанско значение за Infopaq, тук не е налице нормално използване на произведение, поради което условията по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 не са изпълнени.

VI – Съображения на генералния адвокат

 А –       Въведение

48.      Настоящото дело се отнася до тълкуването на обхвата на правото на възпроизвеждане, както и на изключенията и ограниченията на правото на възпроизвеждане, както са уредени в Директива 2001/29, която хармонизира някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество(13). Правото на възпроизвеждане представлява същността на авторското право(14) — изключителното право на автора да разреши или да забрани възпроизвеждането на неговото произведение. Обхватът на изключителното право на автора спрямо възпроизвеждането зависи от обхвата на дефиницията на понятието за възпроизвеждане на произведение.

49.      В миналото е било по-лесно да се дефинира понятието за възпроизвеждане поради ограничения брой начини на възпроизвеждане(15), но с развитието на информационните технологии и възможността за цифрово възпроизвеждане броят на по-лесните и по-бързи възможности за възпроизвеждане се увеличава. Поради обстоятелството, че възпроизвеждането е по-лесно и по-бързо, от една страна, трябва да се осигури адекватна закрила на авторските права, а от друга страна, тази закрила все пак трябва да е достатъчно гъвкава, за да не възпрепятства развитието или нормалното функциониране на новите технологии(16). Отговорите на разглежданите в настоящото дело преюдициални въпроси трябва да се основат на адекватен баланс между достатъчно висока и в същото време достатъчно гъвкава закрила на авторските права.

50.      Поставените от запитващата юрисдикция въпроси в настоящото дело могат да се обособят в три категории, съобразно които ще се структурират и доводите в настоящото заключение. В първата категория, която включва първия преюдициален въпрос, се намира тълкуването на понятието „възпроизвеждане“, предвидено в член 2 от Директива 2001/29. Втората категория, която включва преюдициални въпроси 2—12, се отнася до тълкуването на изключението от правото на възпроизвеждане, предвидено в член 5, параграф 1 от същата директива, което при определени условия разрешава временното действие на възпроизвеждане. Третата категория, съставена от тринадесетия преюдициален въпрос, се отнася до тълкуването на член 5, параграф 5 от Директивата, по силата на който изключенията и ограниченията на правото на възпроизвеждане се прилагат само в някои специални случаи, които не са в разрез с нормалното използване на произведението или друг обект и не засягат неоправдано законните интереси на носителите на права.

51.      В заключението си, преди да отговоря на преюдициалните въпроси в рамките на анализа на трите категории, първо ще представя накратко съществените характеристики на процеса по съставяне на откъси от статии от вестници.

 Б –       Съществени характеристики на използвания от Infopaq процес на съставяне на откъси от статии от вестници

52.      Както твърди запитващата юрисдикция, в разглежданото дело е безспорно, че използваният от Infopaq процес на съставяне на откъси от статии от вестници (т.е. процесът, наречен „снемане на данни“) несъмнено включва две действия на възпроизвеждане, а именно: 1) създаване на картинен файл въз основа на сканирането на статиите от вестници и 2) конвертирането на картинния файл в текстов файл. Въпреки това между страните няма съгласие по въпроса дали възпроизвеждането включва и 3) запаметяването на всяка търсена дума заедно с петте думи, които я предшестват, и петте думи, които я следват, както и 4) отпечатването на тези единадесет думи.

53.      Ето защо по-нататък ще разгледам въпроса дали запаметяването на търсената дума заедно с петте думи, които я предшестват, и петте думи, които я следват, и отпечатването на тези единадесет думи означават възпроизвеждане по смисъла на член 2 от Директива 2001/29.

 В –       Тълкуване на член 2 от Директива 2001/29 (първи преюдициален въпрос)

54.      С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали запаметяването и последващото отпечатване на текстов откъс от статия от ежедневник, съдържащ търсената дума заедно с петте думи, които я предшестват, и петте думи, които я следват, може да се считат за възпроизвеждане по смисъла на член 2 от Директива 2001/29.

55.      Член 2 от Директива 2001/29 гласи, че държавите членки предвиждат в полза на авторите и за техните произведения „изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично“. Следователно от този член следва, че възпроизвеждането на произведения не е възможно без разрешението на автора, независимо от обстоятелството дали става въпрос за цялостно или частично възпроизвеждане на произведенията. Въпреки това член 2 от Директива 2001/29 не определя понятието „възпроизвеждане“, нито определя кога и при какви условия е налице „частично възпроизвеждане“, поради което ще разгледам двете понятия в рамките на анализа на първия въпрос.

56.      Както следва от практиката на Съда, при дефинирането на понятията „възпроизвеждане“ и „частично възпроизвеждане“ трябва да се има предвид обстоятелството, че изискването за еднакво прилагане на общностното право налага тълкуването на понятията и условията в разпоредбите от общностното право, което, както разпоредбите на Директива 2001/29, които не съдържат изрични препращания към правото на държавите членки, да се извършва независимо и еднакво в цялата Общност с цел да се определят значението и обхватът им(17). Като се има предвид това изискване, според мен понятието „възпроизвеждане“ на едно произведение може да се дефинира като фиксиране на произведение върху определен носител на информация(18). Следователно „частичното възпроизвеждане“ може да се разбира като фиксиране само на част от произведение върху определен носител на информация.

57.      Освен това от разпоредбите на член 2 от Директива 2001/29 следва, че понятието „възпроизвеждане“ следва да се разбира в широк смисъл, тъй като то включва „пряко или непряко“, „временно или постоянно“, „по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма“ и „изцяло или частично“ възпроизвеждане. Изискването за широко тълкуване следва и от съображение 21 от същата директива, което гласи, че Директивата следва да определи „приложното поле на действията, предмет на правото на възпроизвеждане по отношение на различни бенефициери“, и че е необходимо „да се даде на тези действия широко определение, за да се гарантира правна сигурност във вътрешния пазар“. Широкото тълкуване на понятието „възпроизвеждане“ е необходимо, за да се осигури високо ниво на закрила на авторското право, което Директива 2001/29 цели да създаде(19). Освен това от широкото тълкуване на понятието „възпроизвеждане“ може да се изведе довод в полза на широко тълкуване на понятието „частично възпроизвеждане“: ако понятието „възпроизвеждане“ се тълкува широко, то всички форми на възпроизвеждане, включително частичното възпроизвеждане, трябва a maiori ad minus да се тълкуват разширително, тъй като само така може да се осигури висока степен на закрила на авторското право.

58.      Въпреки това тълкуването на понятието „частично възпроизвеждане“ не трябва да води до абсурдно и крайно техническо тълкуване, което да класифицира като частично възпроизвеждане всяка форма на възпроизвеждане на произведение, колкото и малък и незначителен да е фрагментът от произведението. Според мен при тълкуването на това понятие трябва да се намери междинно решение между чисто техническото тълкуване и обстоятелството, че частичното възпроизвеждане също трябва да има съдържание, отличителен характер и — доколкото е част от определено произведение — известна интелектуална стойност, поради което то трябва да се закриля от авторското право. Считам, че при преценката дали в даден случай е налице частично възпроизвеждане, трябва да се преценят два елемента. На първо място, трябва да се установи дали частичното възпроизвеждане действително е идентично с част от оригинала на произведението (идентификационен елемент). В случай на частично възпроизвеждане на статия от вестник това конкретно означава, че трябва да се установи дали във възпроизвеждането се срещат същите думи от статията от вестник и дали тези думи имат същата поредност. На второ място, трябва да се установи дали въз основа на частичното възпроизвеждане може да се разпознае съдържанието на произведението, или да се установи със сигурност, че става въпрос за точно частично възпроизвеждане на определено произведение (разпознавателен елемент). В случай на частично възпроизвеждане на статия от вестник това означава да може да се установи със сигурност, че разглежданият възпроизведен откъс е изведен точно от определена статия от вестник(20). Следователно частичното възпроизвеждане не може да се определи по строго количествен признак(21) или въз основа на критерий de minimis, който да определи с точност какъв процент от дадено произведение трябва да бъде възпроизведено, за да е налице частично възпроизвеждане или съответно в настоящото дело колко думи от определено произведение са достатъчни, за да имаме частично възпроизвеждане(22). Наличието на частично възпроизвеждане трябва да се установява за всеки конкретен случай.

59.      Според мен съгласно изведените в точка 58 критерии в настоящото дело може да се констатира, че запаметяването и последващото отпечатване на текстов откъс от статия от ежедневник, съдържащ търсената дума заедно с петте думи, които я предшестват, и петте думи, които я следват, могат да се определят като частично възпроизвеждане на тази статия по смисъла на член 2 от Директива 2001/29. Всъщност изпълнени са както идентификационният, така и разпознавателният критерий.

60.      На първо място, в настоящото дело единадесетте думи, отпечатани в откъса, са същите като единадесетте думи от статията от вестник и редът им е същият, както в статията. На второ място, според мен поредицата от единадесетте думи е достатъчно дълга — при сравнение на откъса с текста от статията от вестник — за да може да се установи, че тази поредица от думи в откъса е изведена от точно определена статия от вестник. Трябва да подчертая, че в разглеждания случай откъсите, съставени от търсената дума заедно с петте думи, които я предшестват, и петте думи, които я следват, имат за конкретна цел улесняване на читателя при намиране на търсената дума в статията(23).

61.      Освен това в настоящото дело трябва да се констатира, че Infopaq отпечатва за всяка статия търсената дума заедно с петте думи, които я предшестват, и петте думи, които я следват, и това е така всеки път, когато думата се появи в текста на статията. Ето защо, както правилно подчертава DDF(24), по този начин по-голямата част от статията от вестник може да се окаже отпечатана, което несъмнено означава частично възпроизвеждане на тази статия по смисъла на член 2 от Директива 2001/29.

62.      Според мен с оглед на изложените доводи на първия преюдициален въпрос следва да се отговори в смисъл, че запаметяването и последващото отпечатване на откъс от статия от ежедневник, съдържащ търсената дума заедно с петте думи, които я предшестват, и петте думи, които я следват, трябва да се считат за възпроизвеждане по смисъла на член 2 от Директива 2001/29.

 Г –Тълкуване на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 (преюдициални въпроси 2—12)

63.      Запитващата юрисдикция поставя няколко въпроса, които се отнасят до тълкуването на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, поради което ще ги разгледам заедно. Става въпрос за преюдициални въпроси 2—12, с които запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали използваният от Infopaq процес на съставяне на откъси от статии от вестници може да се осъществява без разрешението на носителите на авторските права, тъй като спада към изключението по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, което при определени условия изключва временните действия на възпроизвеждане от правото на възпроизвеждане.

64.      В рамките на доводите, които следват, преди да анализирам отделните условия по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 и свързаните с това въпроси, най-напред ще представя съдържанието и целта му.

1.      Съдържание и цел на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29

65.      Член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 предвижда изключение от правото на възпроизвеждане за някои временни действия на възпроизвеждане. От член 5, параграф 1 следва, че от правото на възпроизвеждане са изключени действията на възпроизвеждане, които отговарят на следните условия:

–        трябва да е налице временно действие на възпроизвеждане,

–        това временно действие на възпроизвеждане трябва да отговаря и на следните четири условия: на първо място, да са налице действия с преходен или инцидентен характер, на второ място, тези действия да са неразделна и съществена част от технологичния процес, на трето място, те да имат за единствена цел да позволят предаването в мрежа между трети лица чрез посредник или законното използване на произведението или на обекта на сродните права, и на четвърто място, тези действия да нямат самостоятелно стопанско значение.

66.      Изключението по член 5, параграф 1 е включено в Директива 2001/29 с цел от широкото определение на правото на възпроизвеждане да се изключат някои временни действия на възпроизвеждане, които са неразделна част от технологичния процес, чиято единствена цел е да позволят друга форма на използване на определено произведение(25). Като примери за временни действия на възпроизвеждане, които трябва да се изключат от правото на възпроизвеждане, съображение 33 от Директива 2001/29 посочва браузинга и създаването на „каш“ копия, включително действията, които позволяват ефективното функциониране на системите за предаване(26). Съгласно това съображение тези действия на възпроизвеждане са разрешени „при условие че посредникът не изменя информацията и не пречи на законното използване на технологията, широко призната и използвана от промишлеността за получаване на данни за използването на информацията“. Ако тези действия не бяха изключени от широкото определение на правото на възпроизвеждане, за новите технологии това би означавало, че ще трябва да се получава разрешението на носителя на авторското право за всяко възпроизвеждане, независимо от обстоятелството дали то е с кратка продължителност и технически необходимо(27). На практика това би означавало например, че трябва да се получи разрешението на носителя на авторското право за всяко действие на кашинг(28), което позволява нормалното използване на компютърната технология и на Интернет, чрез автоматичното създаване на временни цифрови копия с данни(29). По отношение на изложеното по-горе за пояснение ще добавя, че изключението по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 не се отнася само за временни действия на възпроизвеждане, които се осъществяват в Интернет, а напротив, за всички действия на възпроизвеждане, които отговарят на общите условия, посочени в този член(30).

67.      Ще отбележа още, че в рамките на анализа на основание член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се прави ясно разграничение между, от една страна, временните действия на възпроизвеждане, за които трябва да се провери дали отговарят на условията по този член, и от друга страна, формите на използване на определено произведение, които тези действия правят възможни. Така например действията на кашинг позволяват на потребителите на Интернет да четат и да се информират за съдържанието на мрежата. Временното запаметяване в RAM паметта на компютъра(31) позволява на потребителя да създаде копие на аудио- или видеозапис. При анализа на основание член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 винаги трябва да се прави разграничение между временните действия на възпроизвеждане и крайната форма на използване на определено произведение, която тези временни действия на възпроизвеждане правят възможна. Това разграничение ще бъде особено важно при анализа на третото условие по член 5, параграф 1, съгласно което временните действия на възпроизвеждане трябва да позволяват законното използване на произведението(32).

2.      Условие за прилагането на член 5, параграф 1: временни действия на възпроизвеждане

68.      От съдържанието на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 ясно следва, че предвиденото на основание този член изключение разрешава единствено временните действия на възпроизвеждане. Условието за прилагане на това изключение е определено действие на възпроизвеждане да бъде временно. Ще проверим дали това временно действие на възпроизвеждане отговаря и на другите условия по този член. Следователно, преди да се направи анализ на това дали използваният от Infopaq процес на съставяне на откъси от статии от вестници отговаря на отделните условия по този член, трябва да се разгледа кои действия на възпроизвеждане от този процес могат да се определят като временни действия на възпроизвеждане.

69.      В използвания от Infopaq процес на съставяне на откъси от статии от вестници могат да се разграничат няколко действия на възпроизвеждане. Статиите от вестници първо се сканират, като по този начин се създава картинен файл, който след това се конвертира в текстов файл. От фактите следва, че картинният файл се изтрива след конвертиране в текстов файл, а последният се изтрива след съставянето на откъса от статията от вестник. След това така обработените търсени думи от статиите от вестници, както и петте думи, които ги предшестват, и петте думи, които ги следват, се запаметяват и отпечатват.

70.      Следователно сканирането и конвертирането на картинния файл в текстов файл са само подготвителни действия за запаметяването и отпечатването на откъс от единадесет думи от статия от вестник. Картинният и текстовият файл се изтриват по време на процеса или непосредствено след това в края на процеса на съставяне на откъси. Ето защо според мен сканирането и конвертирането на картинния файл в текстов файл могат да бъдат определени като временни действия на възпроизвеждане.

71.      Що се отнася до въпроса дали запаметяването на откъс от единадесет думи от статия от вестник може да се определи като временно действие на възпроизвеждане, според мен в определението за преюдициално запитване няма достатъчно информация. В него запитващата юрисдикция твърди само, че с търсената дума се запаметяват петте думи, които я предшестват, и петте думи, които я следват(33), но тя не посочва колко време тези думи се съхраняват в паметта на компютъра. Следователно това фактическо обстоятелство трябва да се изясни от запитващата юрисдикция.

72.      Независимо от начина, по който се определя запаметяването на откъси от единадесет думи, според мен отпечатването на статията не би трябвало да се определя като временно действие на възпроизвеждане. Всъщност отпечатването върху хартия трябва да се разглежда като трайно възпроизвеждане(34). Разбира се, трайното възпроизвеждане не означава неопределена продължителност във времето, тъй като то може да бъде унищожено, но ползвателят на това възпроизвеждане сам решава кога да го унищожи. Относно отпечатването на откъса искам да подчертая, че то не спада към действията, които единствено допускат друга форма на използване на произведението, каквато е целта на изключението по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29. Отпечатването на откъс от статия от вестник е окончателното възпроизвеждане в създадения от Infopaq процес на съставяне на откъси, поради което в настоящото дело най-вече е важно да се установи дали окончателното възпроизвеждане означава законно използване на произведението(35), което извършваните в рамките на този процес преходни действия на възпроизвеждане правят възможно.

73.      По-нататък ще разгледам дали сканирането на статии, конвертирането на картинни и текстови файлове и запаметяването на откъси от единадесет думи, които позволяват отпечатването на откъси от единадесет думи, отговарят на условията по член 5, параграф 1.

3.      Разглеждане на четирите условия по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29

 а)     Първо условие: преходни действия (въпроси 2—5)

74.      Първото условие, на което трябва да отговаря едно временно действие на възпроизвеждане в рамките на член 5, параграф 1, изисква то да има преходен или инцидентен характер. Доколкото въпросите на запитващата юрисдикция се отнасят конкретно до това дали в настоящия случай действията на възпроизвеждане са преходни, ще се огранича до тълкуването на това условие и няма да анализирам дали тези действия са инцидентни. Преюдициални въпроси 2—5 се отнасят до тълкуването на условието за преходно действие.

75.      Запитващата юрисдикция формулира втория преюдициален въпрос в смисъл дали обстоятелствата, при които са осъществени временните действия на възпроизвеждане, са от значение, за да се считат тези действия за преходни по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29. В определението за преюдициално запитване обаче запитващата юрисдикция не уточнява за какви обстоятелства става въпрос. Не е ясно дали запитващата юрисдикция има предвид формите на възпроизвеждане (чрез сканиране, компютърна програма за оптично разпознаване на символи и запаметяване), продължителността на съществуване на възпроизвеждането или други обстоятелства. Тъй като не знам на какви точно обстоятелства запитващата юрисдикция се позовава и тъй като не мога просто да дам утвърдителен или отрицателен отговор на този въпрос, струва ми се, че този въпрос следва да се преформулира, за да може да му се даде полезен отговор.

76.      Следователно вторият въпрос трябва да се преформулира в смисъл, че запитващата юрисдикция иска да се установи кои обстоятелства са от значение, за да може определени временни действия на възпроизвеждане да се считат за преходни по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29.

77.      С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали временно действие на възпроизвеждане може да се счита за преходно по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, ако възпроизведеното е осъществено чрез обработка на текстов файл въз основа на картинен файл или чрез търсенето на поредица от думи въз основа на текстов файл. Третият въпрос също трябва да бъде частично преформулиран, тъй като с него запитващата юрисдикция иска да се установи дали действие на възпроизвеждане е преходно, ако възпроизвеждането е осъществено чрез търсене на „поредици от думи в текстов файл“. Тъй като самото търсене на поредица от думи не е възпроизвеждане, третият въпрос трябва да се разбира в смисъл, че запитващата юрисдикция иска да се установи дали временно действие на възпроизвеждане може да се счита за преходно, ако възпроизвеждането е осъществено например чрез обработка на текстов файл въз основа на картинен файл.

78.      С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали временно действие на възпроизвеждане(36) може да се счита за преходно по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, ако е запаметена част от възпроизведеното, включваща един или повече текстови откъса от единадесет думи.

79.      С петия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали действие на възпроизвеждане може да се счита за преходно по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, ако е отпечатана част от възпроизведеното, включваща един или повече текстови откъса от единадесет думи.

80.      За да се отговори на тези преюдициални въпроси, най-напред трябва да се проучи какво означава обстоятелството, че дадено временно действие на възпроизвеждане е преходно.

81.      Според мен дадено действие на възпроизвеждане е преходно, когато възпроизвеждането съществува само за много кратък период от време(37). Разбира се, веднага възниква въпросът в какво се състои разликата между преходно действие на възпроизвеждане и временно действие на възпроизвеждане. Според мен разликата се изразява в обстоятелството, че преходното действие на възпроизвеждане продължава през много кратък период, докато временното действие на възпроизвеждане може да продължи през по-дълъг период от време(38). Следователно преходните действия на възпроизвеждане са временните действия на възпроизвеждане, които са с изключително кратка продължителност във времето, които са мимолетни и които в същото време изчезват малко след появата им(39). Наистина продължителността на временните действия на възпроизвеждане е ограничена във времето, но тя може да бъде по-дълга от продължителността на съществуване на преходните действия на възпроизвеждане(40). Разбира се, много е трудно, дори напълно невъзможно, да се определи с точност още в началото колко време дадено възпроизвеждане трябва да съществува, за да може да се определи като преходно, това трябва да се определя във всеки конкретен случай и предвид всички обстоятелства по делото.

82.      Ето защо според мен на втория преюдициален въпрос трябва да се отговори в смисъл, че същественото обстоятелство, което е от значение, за да се счита определено действие на възпроизвеждане за преходно по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, е възпроизвеждането да продължи съвсем кратко във времето, въпреки че при преценката трябва да се вземат предвид всички обстоятелства в конкретния случай.

83.      В разглеждания случай както картинният файл, който се създава при сканирането на статията от вестник, така и текстовият файл, който се създава при конвертирането на картинния файл, се изтриват след съставянето на откъса от статията от вестник. В писменото си становище Infopaq твърди, че необходимата продължителност е най-много тридесет секунди. Въз основа на факта, че необходимата продължителност е изключително кратка и че двата файла се изтриват, според мен в настоящото дело може да се приеме, че са налице преходни действия на възпроизвеждане.

84.      Следователно според мен на третия преюдициален въпрос трябва да се отговори в смисъл, че при обстоятелства като тези в настоящото дело, ако временно действие на възпроизвеждане е осъществено чрез обработка на текстов файл въз основа на картинен файл и ако тези два файла са изтрити, това действие на възпроизвеждане трябва да се счита за преходно по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29.

85.      Относно съхраняването на откъс от статия от вестник в точка 71 от настоящото заключение вече отбелязах, че в своето определение за преюдициално запитване запитващата юрисдикция не предоставя никакви разяснения относно продължителността на съхраняването на откъса от единадесет думи.

86.      Следователно според мен на четвъртия преюдициален въпрос трябва да се отговори в смисъл, че националната юрисдикция трябва да прецени въз основа на критериите, изведени в отговора на втория преюдициален въпрос, дали действието на възпроизвеждане може да се счита за преходно по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, ако е запаметена част от възпроизведеното, включваща един или повече текстови откъса от единадесет думи.

87.      Що се отнася до отпечатването на откъс от статия от вестник, в точка 72 от настоящото заключение вече отбелязах, че тук не става въпрос за временно действие на възпроизвеждане и че следователно това действие не може a fortiori да се счита за преходно действие на възпроизвеждане.

88.      Следователно според мен на петия преюдициален въпрос следва да се отговори в смисъл, че действие на възпроизвеждане не може да се счита за преходно по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, ако при обстоятелства като тези в настоящото дело е отпечатана част от възпроизведеното, включваща един или повече текстови откъса от единадесет думи.

 б)     Второ условие: неразделна и съществена част от технологичния процес (шести, седми и осми въпрос)

89.      Според второто условие, на което трябва да отговаря едно временно действие на възпроизвеждане в рамките на член 5, параграф 1, то трябва да бъде неразделна и съществена част от технологичния процес. Тълкуването на това условие във връзка със сканирането и конвертирането на картинния файл в текстов файл е предмет на шестия и седмия преюдициален въпрос, докато осмият преюдициален въпрос се отнася до отпечатването на откъс от статия от вестник. Запитващата юрисдикция не поставя изрично въпроса дали запаметяването на откъс от статия от вестник също е неразделна и съществена част от технологичния процес.

90.      С шестия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали е от значение етапът от технологичния процес, по време на който временните действия на възпроизвеждане се осъществяват, за да може тези действия да се считат за неразделна и съществена част от технологичния процес по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29.

91.      Със седмия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали временните действия на възпроизвеждане могат да бъдат неразделна и съществена част от технологичния процес по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, ако се състоят в ръчното сканиране на цели статии от вестници, при което тези статии се конвертират от печатна информация в цифрови данни.

92.      С осмия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали временни действия на възпроизвеждане могат да бъдат неразделна и съществена част от технологичния процес по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, ако се състоят в отпечатване на част от възпроизведеното, съдържаща един или повече текстови откъса от единадесет думи.

93.      За да се отговори на шестия и седмия въпрос, трябва най-напред да се анализира кога дадено действие на възпроизвеждане е неразделна и съществена част от технологичния процес(41). Най-вече следва да се определи до каква степен трябва да е ограничително тълкуването на условието, според което временното действие на възпроизвеждане трябва да бъде неразделна и съществена част от технологичния процес. От доктрината следва, че при тълкуването на това условие основната дилема се състои във въпроса дали действието на възпроизвеждане представлява неразделна и съществена част от технологичния процес единствено когато това действие е необходим елемент от технологичния процес и без него този технологичен процес би бил невъзможен, или в тази категория попадат и други действия, които не са необходим елемент от този технологичен процес(42).

94.      Според мен — и по мнението на по-голямата част от авторите на доктрината(43) — не е необходимо действието на възпроизвеждане да бъде необходим елемент от определен технологичен процес, за да представлява неразделна и съществена част от него. Това обстоятелство следва и от изложението на мотивите на предложението за Директива 2001/29, в което Комисията посочва, че член 5, параграф 1 има за цел да изключи временните действия на възпроизвеждане, които „се налагат от технологията“(44). Също така може да се направи извод, че няма значение на кой етап от технологичния процес се извършва временното действие на възпроизвеждане.

95.      Ето защо според мен на шестия преюдициален въпрос трябва да се отговори в смисъл, че етапът от технологичния процес, в хода на който се извършват временните действия на възпроизвеждане, не е от значение за това дали те трябва да се считат за неразделна и съществена част от технологичния процес по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29.

96.      За да се отговори на седмия въпрос в настоящото дело, трябва да се определи какво представлява технологичен процес в рамките на процеса на създаване на откъси от статии от вестници. Дали технологичният процес се състои само в сканирането и конвертирането на картинния файл в текстов файл или напротив, включва целия процес на съставяне на откъси от статии от вестници?

97.      Според мен в настоящото дело технологичният процес включва целия процес на съставяне на откъси от статии от вестници. Следователно към този процес спадат сканирането и конвертирането на картинния файл в текстов файл, както и запаметяването и отпечатването на търсената дума заедно с петте думи, които я предшестват, и петте думи, които я следват. Ето защо всички посочени елементи са част от един и същи технологичен процес. От тази гледна точка сканирането на статии и конвертирането на картинния файл в текстов файл при всички случаи са неразделна и съществена част от технологичния процес.

98.      Следователно според мен на седмия преюдициален въпрос трябва да се отговори в смисъл, че при обстоятелства като тези в настоящото дело, ако временните действия на възпроизвеждане се състоят в ръчното сканиране на цели статии от вестници, чрез което тези статии се конвертират от печатна информация в цифрови данни, тези действия на възпроизвеждане представляват неразделна и съществена част от технологичния процес по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29.

99.      За да се отговори на осмия въпрос, трябва да се изясни дали отпечатването на дадено възпроизвеждане, съдържащо един или повече текстови откъса от единадесет думи, може да бъде неразделна и съществена част от технологичния процес по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29. Както вече отбелязах в точка 97 от настоящото заключение, отпечатването на откъс от статия от вестник по принцип също трябва да се счита за неразделна и съществена част от технологичния процес. В това отношение обаче трябва да се отбележи, че отпечатването не е временно действие на възпроизвеждане, поради което то не отговаря на условието за прилагане на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29.

100. Следователно според мен на осмия преюдициален въпрос трябва да се отговори в смисъл, че при обстоятелства като тези в настоящото дело отпечатването на откъс не е временното действие на възпроизвеждане, поради което то не може да бъде обосновано въз основа на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, и вследствие на това няма значение дали това действие на възпроизвеждане може да бъде неразделна и съществена част от технологичния процес.

 в)     Трето условие: действия, чиято цел е да позволят законно използване (девети и десети въпрос)

101. Третото условие по член 5, параграф 1 изисква временното действие на възпроизвеждане да има за единствена цел да позволи или предаването в мрежа между трети лица чрез посредник, или законното използване на произведението. Доколкото в настоящото дело е очевидно, че не е налице предаване в мрежа и тъй като преюдициалният въпрос засяга единствено тази част от третото условие, което се отнася до законното използване на произведението, в анализа си ще се съсредоточа върху разглеждането на условието за законно използване. Деветият и десетият преюдициален въпрос се отнасят до условието за законно използване.

i)      Общи бележки по условието за законно използване (девети въпрос)

102. С деветия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали законното използване на произведение по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 обхваща всички форми на използване на произведение, за които не е необходимо разрешение на носителя на авторските права.

103. За да се отговори на деветия преюдициален въпрос, трябва да се изясни какво означава условието за законно използване на произведение по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29.

104. От съображение 33 от Директива 2001/29 следва, че използването на произведение се счита за законно(45) „когато е разрешено от [носителя на правото] или не е ограничено от закона“. Въз основа на това съображение може да се заключи, че използването на произведение е законно в три случая. На първо място, използването е законно, когато става въпрос за форма на използване на произведение, за която разрешението на носителя на авторското право не е необходимо — например четенето на статии от вестници. Ако обаче става въпрос за използване на произведение под форма на възпроизвеждане като тази в настоящото дело или за друга форма на използване, за която по принцип разрешението на носителя на авторското право е необходимо(46), използването е законно, на второ място, ако носителят на авторското право изрично е разрешил използването или, на трето място, ако това използване е разрешено по силата на някое от изключенията и ограниченията по член 5, параграфи 2 и 3(47) от Директива 2001/29, ако съответната държава членка е транспонирала това изключение или ограничение в националното право и ако възпроизвеждането е съобразено с член 5, параграф 5 от Директивата.

105. Следователно според мен на деветия преюдициален въпрос следва да се отговори в смисъл, че законното използване на произведение по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 обхваща всички форми на използване на произведение, за които не е необходимо разрешение на носителя на авторските права или които са изрично разрешени от носителя на авторското право. В случай на използване на произведение под формата на възпроизвеждане разрешението на носителя на авторското право не е необходимо, ако възпроизвеждането е разрешено на основание на някое от изключенията по член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29, ако съответната държава членка е транспонирала това изключение или ограничение в националното право и ако възпроизвеждането е съобразено с член 5, параграф 5 от Директива 2001/29.

 ii)   Законно използване в конкретния случай (десети въпрос)

106. С десетия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали законното използване на произведение по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 обхваща сканирането на цели статии, извършвано от дружество, последващата обработка на възпроизведеното, както и запаметяването и евентуалното отпечатване на възпроизведеното, включващо един или повече текстови откъса от единадесет думи, предназначени за дейността на това предприятие по изготвянето на резюмета, въпреки че носителят на авторското право не е разрешавал тази дейност. Според мен десетият въпрос трябва да бъде преформулиран(48) и във връзка с това по-нататък ще представя доводите за преформулирането.

–       Преформулиране на десетия въпрос

107. Десетият преюдициален въпрос е поставен така, че условието за законно използване се отнася за всички действия на възпроизвеждане, осъществени по време на използвания от Infopaq процес на съставяне на откъси от статии от вестници. Така формулиран, поставеният въпрос следва от едно погрешно разбиране на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29. Всъщност условието за законно използване на произведение не може да се тълкува в смисъл, че изисква временните действия на възпроизвеждане да представляват сами по себе си законно изполване на произведението. Напротив, това условие трябва да се разбира в смисъл, че временните действия на възпроизвеждане трябва да позволяват друго използване на произведението, което именно трябва да бъде законно. Да вземем следния пример: ако по време на занятие и с учебна цел учебно заведение направи копие — т.е. възпроизвеждане — на определено произведение като видеозапис на предаване с образователно съдържание и по време на това действие на възпроизвеждане в RAM паметта на компютъра временно е записано копие от видеозаписа, това временно копие, създадено в RAM паметта, ще позволи възпроизвеждане с учебна цел, което е законно по силата на член 5, параграф 3, буква a) от Директива 2001/29(49). Въпреки това създаденото в RAM паметта временно копие ще бъде законно само доколкото отговаря и на всички останали условия по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, т.е. ако има преходен или инцидентен характер, ако е неразделна и съществена част от технологичния процес и ако няма самостоятелно стопанско значение. Ако условията за законно използване по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 се тълкуваха в смисъл, че временното действие на възпроизвеждане представлява законно използване, то това би означавало, че за да бъде законно това временно действие на възпроизвеждане, вече не е необходимо да са изпълнени другите условия по този член, а член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 би бил лишен от предмет.

108. Следователно при анализа, основан на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, трябва да се прави ясно разграничение между временните действия на възпроизвеждане, които трябва да отговарят на всички условия по този член, и окончателно действиe на възпроизвеждане или друга форма на използване на произведението, която тези временни действия на възпроизвеждане правят възможна и която трябва да представлява законно използване на произведението. В конкретното дело използването на произведение, т.е. статия от вестник, се материализира в отпечатването на откъс от статия от вестник от единадесет думи.

109. В определението за преюдициално запитване не е отбелязано изрично дали тези откъси от статии от вестници се използват за вътрешна основа при съставянето на резюмета на статии от вестници или само за улеснение при избора на статии от вестници, за които ще се съставят резюмета. Така в определението за преюдициално запитване няма никаква индикация за метода на съставяне на резюмета и дали те евентуално съдържат буквален цитат на откъса от единадесет думи. Тъй като фактите не са ясно описани, не е изключено дружеството Infopaq да изпраща откъсите от единадесет думи директно на своите клиенти, като по този начин им дава възможност да преценят според контекста кои статии от вестници представляват интерес за тях. При всички случаи откъсите от единадесет думи се използват по този или по друг начин в рамките на търговската дейност на дружеството Infopaq, изразяваща се в съставянето на резюмета на статии от вестници.

110. Независимо от това според мен в настоящото дело не може да се твърди, че съставянето на резюмета, които Infopaq изпраща на клиентите си, представлява използване на произведението и че условието за законно използване на произведение по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 е изпълнено, доколкото съставянето на резюмета е допустимо по датското право. Настоящото дело не трябва да се разбира в смисъл, че използваният от Infopaq процес на съставяне на откъси от статии от вестници прави възможно съставянето на резюмета. Наистина процесът по съставяне на тези откъси вероятно значително облекчава съставянето на резюмета, но не може да се твърди, че той го прави възможен. Infopaq би могло изцяло да съставя резюметата на статии от вестници и без предварително подготвените откъси от единадесет думи. Освен това съставянето на резюметата не е непременно следствие от процеса на съставяне на откъси от единадесет думи, поради което съставянето на резюмета не може да се разглежда като крайната фаза на процеса на съставяне на откъси, която последният прави възможна.

111. Ето защо десетият преюдициален въпрос трябва да се разбира в смисъл, че запитващата юрисдикция цели главно да се установи дали сканирането на цели статии от вестници, последващата обработка на възпроизведеното и неговото запаметяване, включващо един или повече текстови откъса от единадесет думи, позволява законното използване на произведението по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, доколкото текстовите откъси от единадесет думи се отпечатват и се използват за дейността на това предприятие, изразяваща се в съставянето на резюмета на статии от вестници, въпреки че носителят на съответните авторски права не е дал разрешение за това.

–       Анализ и отговор на десетия въпрос

112. При анализа на този преюдициален въпрос най-напред трябва най-общо да се отбележи, че използването на статии от вестници под формата на частично възпроизвеждане, съответно на откъси от единадесет думи, е законно в два случая: ако носителят на авторското право изрично разреши това частично възпроизвеждане или ако е възможно това частично възпроизвеждане да се обоснове с някое от изключенията и ограниченията на правото на възпроизвеждане по член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29, стига Дания да ги е предвидила в националното право и възпроизвеждането да е съобразено с член 5, параграф 5 от същата директива.

113. От обстоятелствата в настоящото дело ясно следва, че носителите на авторските права не са дали разрешението си за съставянето на откъсите от статии от вестници и съставянето на тези откъси не може да бъде законно на това основание. Ето защо по-нататък ще разгледам дали в настоящото дело използването на статии от вестници под формата на възпроизвеждане на откъси от същите статии от вестници може да бъде законно по силата на някое от изключенията и ограниченията по член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29. В рамките на отговора на тринадесетия преюдициален въпрос, който се отнася до тълкуването на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29, ще проверя дали това действие е съобразено с член 5, параграф 5 от същата директива.

114. Във връзка с изключенията и ограниченията на правото на възпроизвеждане по член  5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 следва да се подчертаят две неща. На първо място, изключенията и ограниченията по параграфи 2 и 3 не са задължителни и държавите членки ги транспонират в националното право само ако желаят. Това следва от уводното изречение на член 5, параграфи 2 и 3 от Директивата, което гласи, че държавите членки „могат“ да предвидят тези изключения и ограничения(50). По настоящото дело запитващата юрисдикция не предоставя никаква информация относно изключенията и ограниченията, които са предвидени от Дания в националното ѝ законодателство, поради което в настоящото заключение ще се огранича до анализа как следва да се тълкуват различните изключения и ограничения. При все това националната юрисдикция трябва да направи окончателния анализ, основан на тези изключения и ограничения. Следователно в настоящото дело националната юрисдикция трябва да разгледа кои от изключенията и ограниченията по член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 са предвидени от Дания в националното ѝ законодателство и да провери дали частичното възпроизвеждане на статии от вестници под формата на откъси от единадесет думи може да представлява законно използване на статии от вестници.

115. На второ място, изключенията и ограниченията по член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 — както следва от нейното съображение 32(51) — са изброени изчерпателно, което означава, че държавите членки не могат да въвеждат в националното право други изключения и ограничения освен определените в Директивата. Следователно Дания не може да приеме в националното право, че частичното възпроизвеждане на статии от вестници под формата на откъси от споменатите статии е допустимо, доколкото служи за съставянето на резюмета, ако тази дейност не е допустима въз основа на някое от изключенията и ограниченията на правото на възпроизвеждане, посочени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29.

116. Единственото изключение, което на пръв поглед би могло да се окаже релевантно в настоящото дело, е това по член 5, параграф 3, буква в)(52), което допуска възпроизвеждането в пресата и използването на произведение във връзка с информирането за актуални събития(53). Този член урежда две изключения от правото на възпроизвеждане. Първото изключение, което той допуска, е „възпроизвеждане от пресата, разгласяване на обществото (публиката) или предоставяне на разположение на публикувани статии по актуални икономически, политически или религиозни въпроси […] в случаи, когато такова използване не е изрично запазено и доколкото източникът, включително името на автора, е посочен“. Второто изключение, което допуска, е „използването на произведения или други закриляни обекти във връзка със съобщаването на актуални събития, доколкото е оправдано от преследваната цел за информираност и доколкото източникът, включително името на автора, е посочен, освен ако това се окаже невъзможно“.

117. Според мен това не променя факта, че нито едно от изключенията по член 5, параграф 3, буква в) от Директива 2001/29 не може да обоснове частично възпроизвеждане на статии от вестници под формата на единадесет думи, дори и ако тези изключения са предвидени от Дания в националното ѝ законодателство.

118. Това възпроизвеждане не може да се обоснове с първото изключение, уредено в член 5, параграф 3, буква в), тъй като тук не става въпрос за възпроизвеждане в пресата, към която традиционно спадат вестниците и списанията(54). Също така настоящото дело не се отнася до публично разгласяване или предоставяне на публично разположение на публикувани статии(55). Всъщност публичното разгласяване включва предаване или препредаване на произведение на публиката по жичен или безжичен път, включително аудио-визуално излъчване(56). От друга страна, предоставяне на публично разположение означава предоставяне на произведение на разположение на членове на публиката, които не присъстват на мястото, откъдето произхожда действието на предоставяне на разположение(57). Дори Infopaq да изпраща на клиентите си откъси от статии от вестници чрез електронната поща, не е налице публично разгласяване(58) или предоставяне на публично разположение(59).

119. Следователно частичното възпроизвеждане на статии от вестници под формата на откъси от същите не може да бъде обосновано с второто изключение по член 5, параграф 3, буква в) от Директивата, което допуска съобщаване на актуални събития. Всъщност това изключение допуска използването на произведения във връзка с независимата дейност по информиране за актуални събития(60), следователно определено произведение може да бъде използвано в рамките на информирането за дадено актуално събитие. Освен това, ако се приеме, че статиите от вестници могат да бъдат възпроизвеждани въз основа на изключението, което допуска съобщаването на актуални събития, би се стигнало до противоречие с предмета на първото изключение по член 5, параграф 3, буква в), което изрично се отнася до възпроизвеждането, публичното разгласяване и предоставянето на разположение на статии по актуални икономически, политически или религиозни въпроси и което в този смисъл, що се отнася до статиите, представлява lex specialis спрямо второто изключение по този член.

120. Поради това частичното възпроизвеждане на статии от вестници не може да означава законно използване на тези статии от вестници въз основа на някое от изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграф 2 или в член 5, параграф 3 от Директива 2001/29.

121. Следователно според мен на десетия преюдициален въпрос трябва да се отговори в смисъл, че при обстоятелства като тези в настоящото дело сканирането на цели статии от вестници, последващата обработка на възпроизведеното и запаметяването на възпроизведеното, включващо един или повече текстови откъса от единадесет думи, не позволяват законното използване на произведението по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, тъй като текстовите откъси от единадесет думи се отпечатват и се използват в рамките на дейността на това предприятие, изразяваща се в съставянето на резюмета на статии от вестници, въпреки че носителят на авторското право не е дал разрешение за тази дейност.

 г)     Четвърто условие: действия, които нямат самостоятелно стопанско значение (единадесети и дванадесети въпрос)

122. Четвъртото условие, на което временно действие на възпроизвеждане трябва да отговаря по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, за да може да бъде изключено от правото на възпроизвеждане, е то да няма никакво самостоятелно стопанско значение(61).

123. Единадесетият и дванадесетият въпрос засягат тълкуването на това условие. С единадесетия въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи какъв критерий трябва да се прилага при преценката дали временните действия на възпроизвеждане имат самостоятелно стопанско значение по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29. С дванадесетия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали увеличаването на производителността на ползвателите в резултат от временните действия на възпроизвеждане може да се вземе предвид при преценката дали тези действия имат самостоятелно стопанско значение по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29.

124. Условието за самостоятелно стопанско значение не е определено в Директива 2001/29. Значението на това понятие не може да се изведе по-ясно и от изложението на мотивите на предложението за директива, според което от Директивата трябва да се изключат действията на възпроизвеждане, които имат самостоятелно стопанско значение(62). При тълкуването на това условие следва да се изясни какво означава определено действие на възпроизвеждане да има стопанско значение, какво означава това стопанско значение да е самостоятелно и за кого(63) това действие на възпроизвеждане трябва да има самостоятелно стопанско значение.

125. Стопанското значение означава, че временното действие на възпроизвеждане трябва да донесе икономическа изгода на лицето, което го осъществява, но по косвен начин, тоест ако носителят на авторското право получи адекватно обезщетение, това действие на възпроизвеждане носи икономическа изгода и на носителя на авторското право(64). Икономическата изгода може да бъде например печалба или намаляване на разходите, увеличаване на производителността и други подобни изгоди(65).

126. Според мен ключов фактор при определяне дали дадено стопанско значение е самостоятелно, е да се установи дали икономическите изгоди се дължат на временните действия на възпроизвеждане. Самостоятелно стопанско значение би било налице например ако освен резюметата на статиите от вестници, Infopaq изпраща на своите клиенти и посочените статии в сканиран вид, за което да получава възнаграждение, или ако клиентите на Infopaq имат достъп до сканираните статии от вестници, например чрез Интернет. Самостоятелно стопанско значение би било налице и ако Infopaq извършва дейност по обикновено сканиране на статии от вестници, които да изпраща на клиентите по електронната поща, за което да получава от тях възнаграждение(66). Единствено възможността, че Infopaq може да извлече конкретна икономическа изгода от тези две действия на възпроизвеждане не е достатъчна, за да се изпълни условието за самостоятелно стопанско значение, дружеството трябва действително да извършва тази дейност.

127. Следователно според мен на единадесетия преюдициален въпрос трябва да се отговори в смисъл, че при преценката дали временните действия на възпроизвеждане имат самостоятелно стопанско значение по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, трябва да се установи дали от временните действия на възпроизвеждане пряко произтича икономическа изгода.

128. В настоящото дело сканирането на статии от вестници и конвертирането на картинния файл в текстов файл, както и запаметяването на откъси(67) от статии от вестници означават за дружеството Infopaq намаляване на разходите и в същото време увеличаване на производителността и спестяване на време. За страните е безспорно, че тези действия на възпроизвеждане имат стопанско значение за дружеството Infopaq, но според мен те нямат самостоятелно стопанско значение. За да е налице самостоятелно стопанско значение, в настоящото дело не е достатъчно действието на възпроизвеждане само най-общо да допринася за по-голямата ефективност на дружеството Infopaq при съставянето на откъси. Всъщност сканирането, конвертирането на картинния файл в текстов файл, както и запаметяването на откъси от статии от вестници, са само част от по-широкия процес на съставяне на откъсите и те нямат самостоятелно стопанско значение(68). В настоящия случай самостоятелното стопанско значение на сканирането, конвертирането на картинния файл в текстов файл и запаметяването на откъси от вестници трябва да се преценява отделно от стопанското значение, което има за дружеството Infopaq окончателното отпечатване на откъси от статии от вестници. Ето защо според мен трябва да се приеме, че сканирането на статии и конвертирането на картинния файл в текстов файл, както и запаметяването на откъси нямат самостоятелно стопанско значение.

129. Следователно според мен на дванадесетия преюдициален въпрос трябва да се отговори в смисъл, че при обстоятелства като тези в настоящото дело увеличаването на производителността на ползвателя в резултат от временните действия на възпроизвеждане не може да се вземе предвид при преценката дали тези действия имат самостоятелно стопанско значение по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29.

4.      Извод относно тълкуването на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29

130. Въз основа на анализа на условията по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 и на отговорите на преюдициални въпроси 2—12 можем да направим извода, че не е възможно действията на възпроизвеждане, които са осъществени по време на използвания от Infopaq процес на съставяне на откъси от статии от вестници, да бъдат обосновани въз основа на изключенията от правото на възпроизвеждане по член 5, параграф 1 от същата директива. На практика това означава, че дружеството Infopaq трябва да получи разрешението на носителите на авторските права, за да съставя откъсите.

 Д –     Тълкуване на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 (тринадесети преюдициален въпрос)

131. С тринадесетия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали сканирането на цели статии от вестници от дадено предприятие, последващата обработка на възпроизведеното, както и запаметяването и отпечатването на възпроизведеното, включващо един или повече текстови откъса от единадесет думи, осъществени без съгласието на носителя на правото, могат да се разглеждат като специални случаи, които не противоречат на нормалното използване на статиите от вестници и не засягат неоправдано законните интереси на носителя на права по смисъла на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29.

132. Като се има предвид обстоятелството, че при анализа на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 вече бе установено, че действията на възпроизвеждане в настоящото дело не отговарят на условията по този член от Директивата, по принцип не е необходимо да се проверява дали тези действия на възпроизвеждане отговарят на условията по член 5, параграф 5. Всъщност член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 въвежда допълнителни условия, на които трябва да отговарят действията на възпроизвеждане, ако отговарят на условията по член 5, параграф 1. По-нататък ще анализирам накратко дали тези действия на възпроизвеждане отговарят на условията по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 в случай, че Съдът приеме, че осъществените от Infopaq действия на възпроизвеждане отговарят на условията по член 5, параграф 5 от същата директива.

133. Според мен в настоящото дело при анализа, основан на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29, трябва още веднъж да се направи разграничение между окончателните действия на възпроизвеждане — т.е. отпечатването на откъси от статии от вестници — и действията на възпроизвеждане, които правят възможно това окончателно възпроизвеждане — т.е. сканирането на статиите от вестници, конвертирането на картинния файл в текстов файл, както и запаметяването на откъса от статия от вестник. Ако при разглеждането, основано на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, Съдът обаче установи, че окончателното действие на възпроизвеждане, което временните действия на възпроизвеждане правят възможно, може да представлява законно използване на произведение по силата на някое от изключенията и ограниченията на правото на възпроизвеждане по член 5, параграфи 2 и 3 от Директивата, за изпълнението на условието за законно използване трябва да се провери също дали това окончателно действие на възпроизвеждане отговаря на условията по член 5, параграф 5 от Директивата. Едва тогава условието за законно използване по член 5, параграф 1 от Директивата действително ще бъде изпълнено. Само след като това условие бъде изпълнено — заедно с всички останали условия по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 — може да се направи проверка дали условията по член 5, параграф 5 от Директивата са изпълнени и от действията на възпроизвеждане, които позволяват това крайно използване. Ето защо по-нататък ще разгледам първо дали окончателното действие на възпроизвеждане (отпечатването на откъси от статии от вестници) отговаря на условията по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29, а след това ще проверя дали действията на възпроизвеждане (сканиране на статиите от вестници, конвертиране на картинния файл в текстов файл и запаметяване(69) на откъса от статията от вестник), които правят възможно окончателното действие на възпроизвеждане, също отговарят на тези условия.

 1.     Отговаря ли на условията по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 отпечатването на откъси от статии от вестници?

134. Съгласно член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 изключенията и ограниченията по същия член се прилагат, на първо място, единствено в точно определени специални случаи, които, на второ място, не противоречат на нормалното използване на произведението и, на трето място, не засягат неоправдано законните интереси на притежателя на права(70). Тези условия са кумулативни. Условията по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29, които доктрината редовно определя като „тестът от три етапа“(71), са включени в Директивата по примера на международните договори, и по-специално член 9, параграф 2 от Бернската конвенция(72), член 10 от Договора на Световната организация за интелектуална собственост за авторското право(73) и член 13 от Споразумението ТРИПС(74). Съгласно съображение 44 от Директива 2001/29 изключенията и ограниченията, предвидени в Директивата, трябва да се прилагат в съответствие с международните задължения(75). Следователно член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува, като се имат предвид тези международни договори.

135. Първото условие по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 изисква изключенията и ограниченията да се прилагат само в определени специални случаи. Това изискване означава, че изключенията и ограниченията трябва да бъдат ясно определени и да бъдат основани на определени специални цели(76). Относно изключението по член 5, параграф 3, буква в) специалната цел, на която това изключение се основава, е информирането на обществото за актуални събития; вярно е обаче, че това изключение не изключва информирането за актуални събития(77) да има, макар и косвен, търговски характер.

136. В случай че Съдът приеме, че възпроизвеждането на откъси от статии от вестници представлява законно използване по силата на член 5, параграф 3, буква в) от Директива 2001/29, това означава, че той имплицитно е възприел хипотезата, че възпроизвеждането на откъси от статии от вестници има за предмет информиране на обществото. Наистина може да се твърди, че частичното възпроизвеждане на статии от вестници под формата на откъси не отговаря изцяло на тази цел, че главната му цел е търговска, а информирането е второстепенна цел. Въпреки това, когато например списание публикува статия от друго списание, когато по радиото се прочита част от статия от вестник или когато се записва известна част от изложба при телевизионен репортаж за тази изложба, медиите използват произведенията не само с цел да информират обществото, а напротив, и с търговска цел. Поради това считам, че относно възпроизвеждането на откъси от статии от вестници също може да се приеме, че когато те се използват за съставянето на резюмета от статии, това се прави с цел информиране на обществото. Според мен следователно може да се направи изводът, че тук е налице специален случай по смисъла на първото условие по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29. Следователно в хипотезата за отпечатване на откъси от статии от вестници първото условие по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 е изпълнено.

137. Второто условие по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 изисква специалните случаи, в които се прилагат изключенията и ограниченията, да не противоречат на нормалното използване на произведението. Нормалното използване на статии от вестници означава, че вестниците, в които са публикувани тези статии, се продават и от това се извлича печалба. Икономическите изгоди, които може да се извлекат въз основа на статиите от вестници, трябва да отиват в полза на носителите на авторските права(78). Ако засягането на пазара на продажба на вестници е осезаемо и ако продажбата на вестници спадне, то това е в разрез с нормалното използване(79).

138. Възпроизвеждането на откъси от статии от вестници позволява на дружеството Infopaq бързо да установи кои статии са важни и за кои трябва да се състави резюме. Така дружеството Infopaq може да състави резюмета за всички статии от вестници, поради което неговите клиенти няма нужда повече да купуват вестници(80). Следователно считам, че възпроизвеждането на откъси от статии от вестници засяга нормалното използване на последните и поради това второто условие по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 не е изпълнено.

139. Третото условие по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 изисква специалните случаи, в които се прилагат изключенията и ограниченията, да не засягат неоправдано законните интереси на носителя на права. В рамките на третото условие простото засягане на законните интереси на носителя на права — които в крайна сметка се засягат от всяко изключение или ограничение — не е достатъчно, а напротив, това засягане трябва да бъде неоправдано(81). По този повод трябва да се имат предвид количественият и качественият характер на това засягане(82).

140. В настоящото дело откъс от статия от вестник се създава за всички статии, съдържащи съответните търсени думи. Ако търсената дума се среща често в статиите, количествено това означава, че тези откъси от статии от вестници може би са съставени за много статии. Ако няколко различни търсени думи се срещат в една и съща статия, това също означава, че за тази статия вероятно са създадени няколко откъса. При анализа на второто условие по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 вече констатирах, че възпроизвеждането на тези откъси при съставянето на резюмета непряко засяга продажбата на статии от вестници, поради което носителите на авторските права също имат законен интерес да участват в печалбите, реализирани от дружеството Infopaq. С оглед на обстоятелството, че откъсите се създават за голям брой статии от вестници, считам, че това представлява неоправдано засягане на законните интереси на носителите на авторските права. Ето защо трябва да се констатира, че по отношение на отпечатването на откъси от статии от вестници третото условие по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 не е изпълнено.

141. Вследствие на обстоятелството, че отпечатването на откъси от статии от вестници не отговаря на второто и третото условие по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29, същото не може да представлява законно използване по смисъла на член 5, параграф 1 от същата директива.

 2.     Отговарят ли временните действия на възпроизвеждане на условията по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29?

142. Тъй като в точка 141 от настоящото заключение вече констатирах, че откъсите от статии от вестници не могат да представляват законно използване на статиите от вестници, може да се приеме, че сканирането, конвертирането на картинния файл в текстов файл и запаметяването(83) на откъсите от статии от вестници не позволяват законното използване на произведението и поради това не отговарят на условията по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29. Доколкото тези действия на възпроизвеждане не могат да бъдат обосновани въз основа на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, поради същата причина те не могат да бъдат обосновани самостоятелно въз основа на член 5, параграф 5 от същата директива. Следователно по отношение на временните действия на възпроизвеждане трябва да се приеме, че те не отговарят на условията по член 5, параграф 5 от тази директива.

 3.     Извод относно тълкуването на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29

143. С оглед на анализа, извършен въз основа на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29, считам, че на тринадесетия преюдициален въпрос следва да се отговори в смисъл, че при обстоятелства като тези в настоящото дело осъщественото от предприятието сканиране на цели статии от вестници, последващата обработка на възпроизведеното, както и запаметяването и отпечатването на част от възпроизведеното, включващо един или повече текстови откъса от единадесет думи, не могат да се разглеждат като определени специални случаи, които не противоречат на нормалното използване на статиите от вестници и не засягат неоправдано законните интереси на носителя на правата по смисъла на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29.

 Е –       Заключение

144. Анализът, направен в настоящото заключение, показва, че всички действия, които Infopaq извършва в рамките на процеса по съставяне на откъси от статии от вестници, са действия на възпроизвеждане по смисъла на член 2 от Директива 2001/29. Тези действия на възпроизвеждане не могат да се приемат за допустими въз основа на изключение от правото на възпроизвеждане като предвиденото в член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 и не са съобразени с член 5, параграф 5 от същата директива. Следователно Infopaq трябва да получи разрешението на носителите на авторските права, за да извършва тези действия.

VII – Заключение

145. С оглед на гореизложените съображения при обстоятелствата по разглежданото дело предлагам на Съда да отговори по следния начин и в същата последователност на преюдициалните въпроси, поставени от Højestere:

1)         Запаметяването и последващото отпечатване на откъс от статия от ежедневник, съдържащ търсената дума заедно с петте думи, които я предшестват, и петте думи, които я следват, трябва да се считат за възпроизвеждане по смисъла на член 2 от Директива 2001/29.

2)         Същественото обстоятелство, което е от значение, за да се счита определено действие на възпроизвеждане за преходно по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, е възпроизвеждането да продължи съвсем кратко във времето, въпреки че при преценката трябва да се вземат предвид всички обстоятелства в конкретния случай.

3)         При обстоятелства като тези в настоящото дело, ако временно действие на възпроизвеждане е осъществено чрез обработка на текстов файл въз основа на картинен файл и ако тези два файла са изтрити, това действие на възпроизвеждане трябва да се счита за преходно по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29.

4)         Националната юрисдикция трябва да прецени въз основа на критериите, изведени в отговора на втория преюдициален въпрос, дали действието на възпроизвеждане може да се счита за преходно по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, ако е запаметена част от възпроизведеното, включваща един или повече текстови откъса от единадесет думи.

5)         Действие на възпроизвеждане не може да се счита за преходно по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, ако при обстоятелства като тези в настоящото дело е отпечатана част от възпроизведеното, включваща един или повече текстови откъса от единадесет думи.

6)         Етапът от технологичния процес, в хода на който се извършват временните действия на възпроизвеждане, не е от значение за това дали те трябва да се считат за неразделна и съществена част от технологичния процес по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29.

7)         При обстоятелства като тези в настоящото дело, ако временните действия на възпроизвеждане се състоят в ръчното сканиране на цели статии от вестници, чрез което тези статии се конвертират от печатна информация в цифрови данни, тези действия на възпроизвеждане представляват неразделна и съществена част от технологичния процес по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29.

8)         При обстоятелства като тези в настоящото дело отпечатването на откъс не е временното действие на възпроизвеждане, поради което то не може да бъде обосновано въз основа на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 и вследствие на това няма значение дали това действие на възпроизвеждане може да бъде неразделна и съществена част от технологичния процес.

9)         Законното използване на произведение по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 обхваща всички форми на използване на произведение, за които не е необходимо разрешение на носителя на авторските права или които са изрично разрешени от носителя на авторското право. В случай на използване на произведение под формата на възпроизвеждане разрешението на носителя на авторското право не е необходимо, ако възпроизвеждането е разрешено на основание на някое от изключенията по член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29, ако съответната държава членка е транспонирала това изключение или ограничение в националното право и ако възпроизвеждането е съобразено с член 5, параграф 5 от Директива 2001/29.

10)         При обстоятелства като тези в настоящото дело сканирането на цели статии от вестници, последващата обработка на възпроизведеното и запаметяването на възпроизведеното, включващо един или повече текстови откъса от единадесет думи, не позволяват законното използване на произведението по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, тъй като текстовите откъси от единадесет думи се отпечатват и се използват в рамките на дейността на това предприятие, изразяваща се в съставянето на резюмета на статии от вестници, въпреки че носителят на авторското право не е дал разрешение за тази дейност.

11)         При преценката дали временните действия на възпроизвеждане имат самостоятелно стопанско значение по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се установи дали от временните действия на възпроизвеждане пряко произтича икономическа изгода.

12)         При обстоятелства като тези в настоящото дело увеличаването на производителността на ползвателя в резултат от временните действия на възпроизвеждане не може да се вземе предвид при преценката дали тези действия имат самостоятелно стопанско значение по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29.

13)         При обстоятелства като тези в настоящото дело осъщественото от предприятието сканиране на цели статии от вестници, последващата обработка на възпроизведеното, както и запаметяването и отпечатването на част от възпроизведеното, включващо един или повече текстови откъса от единадесет думи, не могат да се разглеждат като определени специални случаи, които не противоречат на нормалното използване на статиите от вестници и не засягат неоправдано законните интереси на носителя на правата по смисъла на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29.

1 – Език на оригиналния текст: словенски.

2 – (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230.)

3 –      Тази бележка се отнася само до текста на словенски език на настоящото заключение.

4 – Bekendtgørelse af lov om ophavsret, nr. 763 af 30 juni 2006 (консолидирана версия на Закон № 763 за авторското право от 30 юни 2006 г.). Английският превод на консолидираната версия на датския Закон за авторските права може да се открие на интернет страницата на датското министерство на културата на адрес: http://www.kum.dk/sw832.asp.

5 – Определението за преюдициално запитване не посочва как се изготвят тези резюмета и какво е точното им съдържание. Също така не е ясно посочено каква е връзката между резюметата и изрезките от статии от вестници, съставени от търсената дума заедно с петте думи, които я предшестват, и петте думи, които я следват (вж. точка 15 от настоящото заключение). Никъде в определението за преюдициално запитване няма изрично посочване, че откъсите от единадесет думи са изключително за вътрешна употреба или съществува възможност тези откъси да се изпращат и на клиентите на дружеството Infopaq.

6 – Става въпрос за файловия формат TIFF („Tagged Image File Format“).

7 – Става въпрос за сървър, наречен OCR („Optical Character Recognition“).

8 – ASCII е съкращение на „American Standard Code for Information Interchange“.

9 – Тази бележка се отнася само до текста на словенски език на настоящото заключение.

10 –      Тази бележка се отнася само до текста на словенски език на настоящото заключение.

11 –      В преюдициалните си въпроси за Директива 2001/29 запитващата юрисдикция използва израза „Директива Infosoc“. „Infosoc“ е съкращение на английския израз „information society“ (информационно общество). Поради последващото използване на абревиатурата на тази директива, в настоящото заключение ще използвам израза „Директива 2001/29“.

12 – За позицията на австрийското правителство вж. точка 26 от настоящото заключение.

13 – По-специално Директива 2001/29 поставя акцента върху закрилата на авторското право и сродните му права в информационното общество, но тя не се ограничава само до тази област. Нейният предмет е, от една страна, чрез хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество да участва във функционирането на вътрешния пазар, и от друга страна, да изпълни някои международни задължения в тази област. Относно тази последна точка от съображение 15 от Директива 2001/29 следва, че преди всичко става въпрос за изпълнението на задължения по два международни договора, приети в рамките на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), а именно „Договора на СОИС за авторското право“ и „Договора на СОИС за изпълнения и звукозаписи“. В доктрината вж. например Lehmann, M., The EC Directive on the Harmonisation of Certain Aspects of Copyright and Related Rights in the Information Society – A Short Comment, International review of industrial property and copyright law, № 5/2003, р. 521.

14 – В този смисъл вж. Зелената книга „Авторското право и сродните му права в информационното общество“ COM(95) 382 окончателен, стр. 49; Vivant, M., Directive 2001/29/EC on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society v Lodder, A.R., Kaspersen, H.W.K. (ed.), Edirectives: Guide to European Union Law on E-Commerce, Kluwer Law International, Haag 2002, р. 98; Lehmann, M., op. cit. (бележка под линия 13), р. 523, бележка под линия 18.

15 – В този смисъл вж. Зелената книга „Авторското право и сродните му права в информационното общество“ COM(95) 382 окончателен, стр. 49..

16 – Да се позволи развитието и нормалното функциониране на новите технологии означава например, че е разрешено технически необходимото възпроизвеждане за нормалната работа на Интернет или за използването на компютърни програми. Това ясно следва например от съображение 33 от Директива 2001/29, съгласно което от правото на възпроизвеждане трябва да се изключат действия, които позволяват браузинг и създаването на „каш“ копия; изискването правото на възпроизвеждане да не прави невъзможно нормалното функциониране на новите технологии произтича и от други директиви като Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми (ОВ L 122, стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 114), чието съображение 17 гласи, че „изключителните права на автора да не се допуска неразрешено възпроизвеждане на неговото произведение трябва да бъдат предмет на ограничено изключение, в случая на компютърна програма, за да се позволи възпроизвеждането, технически необходимо за ползването на такава програма от лицето, което законно я е придобило“.

17 – Вж. например Решение от 7 декември 2006 г. по дело SGAE (C‑306/05, Recueil, стр. I‑11519, точка 31), Решение от 9 ноември 2000 г. по дело Yiadom (C‑357/98, Recueil, стр. I‑9265, точка 26) и Решение от 6 февруари 2003 г. по дело SENA (C‑245/00, Recueil, стр. I‑1251, точка 23).

18 – В доктрината вж. например Vivant, M., op.cit. (бележка под линия 14), стр. 98, който дефинира възпроизвеждането като „фиксиране“ на произведение върху носител. Kritharas, T., The Challenge of Copyright in Information Society. Copyright on the Internet: Current Legal Aspects, Revue hellénique de droit international, № 1/2003, стр. 22 (с позовавания на съдебната практика в правото на Обединеното кралство) образно описва правото на възпроизвеждане така: „Което си струва да бъде копирано, prima facie си струва да бъде закриляно [от авторското право]“.

19 – По-специално, целта за постигане на висока степен на закрила следва от съображение 9 от Директива 2001/29, което гласи, че „[в]сяка хармонизация на авторското право и сродните му права трябва да се основава на висока степен на закрила, тъй като такива права са основни за интелектуалното творчество“. Непряко тази цел следва и от съображения 4 и 10. Съображение 4 гласи, че „[х]армонизирана правна рамка в областта на авторското право и сродните му права, като се повишава правната сигурност и едновременно с това се осигурява високо ниво на закрила на интелектуалната собственост, ще насърчи значителни инвестиции в творческите и иновационни дейности“. Съображение 10 от Директивата гласи, че авторите трябва „да получат съответно възнаграждение за използването на техните произведения“ и че е „[н]еобходима […] адекватна правна закрила на правата върху интелектуална собственост, за да се гарантира наличието на такова възнаграждение“. Изискването за високо ниво на закрила, което да им позволи да получат съответно възнаграждение за използването на техните произведения, е потвърдено и от съдебната практика, вж. в това отношение Решение от 7 декември 2006 г. по дело SGAE, C‑306/05, Recueil, стр. I‑11519, точка 36.

20 – Като пример може да се посочи и частичното възпроизвеждане на картина. Ако картината представлява фигура на бял фон, въз основа на снимката (т.е. възпроизвеждането), част от която представлява бял фон, не би могло да се установи за коя картина става въпрос. Ако обаче на снимката има част от фигура и е очевидно, че става въпрос за точно възпроизвеждане на тази картина, ще е налице частично възпроизвеждане. Ще добавя още един по-краен пример: ако в съставените от Infopaq откъси от статии от вестници се появява само една дума, например „и“ или само наименованието на определено предприятие, не би могло да се установи от коя статия от вестник е изведен откъсът и в този случай няма да е налице частично възпроизвеждане.

21 – Относно проблемите, свързани с количественото определяне на дължината на цитатите, за сравнение ще отбележа, че в рамките на коментарите на член 10, параграф 1 от Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения (от 9 септември 1886 г., допълнена в Париж на 4 май 1896 г., изменена в Берлин на 13 ноември 1908 г., допълнена в Берн на 20 март 1914 г., изменена в Рим на 2 юни 1928 г., в Брюксел на 26 юни 1948 г., в Стокхолм на 14 юли 1967 г., в Париж на 24 юли 1971 г. и изменена на 28 септември 1979 г.), който разрешава цитатите, въпросът за горната допустима граница на цитатите е изключен и се потвърждава, че трудно може да се прилага количествено ограничение на дължината. Вж. например Ricketson, S., Ginsburg, J.C., International Copyright and Neighbouring Rights. The Berne Convention and Beyond, Vol. I, Oxford University Press, New York 2005, р. 788, 13.42; Ricketson, S., The Berne Convention for the protection of literary and artistic works: 1886—1986, Centre for Commercial Law Studies, Queen Mary College; Kluwer, London 1987, р. 493, point 9.23.

22 – За възпроизвеждането при поемите и известните цитати няколко думи са достатъчни. Така например цитатът „Et tu, Brute?“ съдържа само три думи, но със сигурност може да се твърди, че е налице частично възпроизвеждане на думи от драмата „Юлий Цезар“ на Уилям Шекспир. И обратно, ако например се вземат три думи от откъс от статия от вестник, посочен от запитващата юрисдикция (вж. точка 15 от настоящото заключение) — „продажба на телекомуникационна група“ — е много трудно да се твърди със сигурност, че става въпрос за точно частично възпроизвеждане на определена статия от вестник.

23 – Вж. точка 14 от настоящото заключение.

24 – Вж. точка 25 от настоящото заключение.

25 – Изложение на мотивите на Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество COM(97) 628 окончателен, стр. 29, точка 3.

26 – Ще добавя, че примерите за действия на възпроизвеждане, които трябва да бъдат изключени по силата на член 5, параграф 1, са посочени и в доклада на Комисията до Съвета, до Европейския парламент и до Европейския икономически и социален комитет относно прилагането на Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество SEC(2007) 1556, стр. 3: възпроизвеждания в интернет рутери, възпроизвеждания, осъществени по време на браузинг в Интернет, в RAM (RandomAccessMemory) паметта или в каш паметта.

27 – В този смисъл вж. например Lehmann, M., op.cit. (бележка под линия 13), стр. 523—524.

28 – Hugenholtz, P.B., Caching and Copyright: The Right of Temporary Copying, European Intellectual Property Review, № 10/2000, р. 482 — той дефинира „кашинга“ като „автоматично създаване на временни цифрови копия с данни […] с цел незабавно получаване на разположение на тези данни за по-нататъшно използване“.

29 – Kritharas, T.,op.cit. (бележка под линия 18), стр. 34, подчертава, че съгласно член 5, параграф 1 Директива 2001/29 изключва създаването на „каш“ копия (caching) от правото на възпроизвеждане. Вж. например Hugenholtz, P. B., op.cit. (бележка под линия 28), стр. 482 и сл., който анализира различни видове кашинг от гледна точка на авторските права.

30 – Това виждане е застъпено и в изложението на мотивите на Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество COM(97) 628 окончателен, стр. 29, точка 3, от което следва, че изключението по член 5, параграф 1 се отнася както за Интернет, така и за действията на възпроизвеждане, които не се осъществяват в Интернет. Така например Plaza Penadés, J., Propiedad intelectual y sociedad de la información (la Directiva comunitaria 2001/29/CE) в de Paula Blasco Gascó, F. (ed.), Contratación y nuevas tecnologías, Consejo General del Poder Judicial, Madrid 2005, р. 147.

31 – RAM (Random Access Memory) паметта функционира, като данните временно са запаметени в нея, за да се позволи на компютъра да работи. Когато потребителят загаси компютъра, запаметените в RAM данни се изтриват. В този смисъл вж. Kritharas, T., op.cit. (бележка под линия 18), стр. 22; Westkamp, G., Transient Copying and Public Communications: The Creeping Evolution of Use and Access Rights in European Copyright Law, George Washington International Law Review, № 5/2004, р. 1057, note 2.

32 – Вж. точка 101 и сл. от настоящото заключение.

33 – Тази информация е предоставена от запитващата юрисдикция в точка 2 от определението за преюдициално запитване, в която се описва процесът по съставяне на откъси от статии от вестници.

34 – Вж. изследването „Study on the implementation and effect in Member States' laws of Directive 2001/29/EC on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society“, Institute for Information Law, University of Amsterdam, Netherlands, 2007, достъпно в Интернет на адрес: http://ec.europa.eu/internal_market/copyright/docs/studies/infosoc-study_en.pdf, р. 23, в което под трайно възпроизвеждане се разбира „устойчиво материализирано копие“ („tangible permanent copy“), а под временно възпроизвеждане — „невидимо временно копие“ („non-visible temporary copy“).

35 – Вж. точка 101 и сл. от настоящото заключение.

36 – Запитващата юрисдикция използва понятието „временно действие на възпроизвеждане“. Доколкото в точка 71 от настоящото заключение вече отбелязах, че в случая на запаметяване на откъс от единадесет думи не е ясно дали е налице временно действие на възпроизвеждане, при разглеждането на преюдициалните въпроси ще използвам само израза „действие на възпроизвеждане“.

37 – В този смисъл вж. и изследването „Study on the implementation and effect in Member States' laws of Directive 2001/29/EC on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society“, op.cit. (бележка под линия 34), стр. 32, което подчертава, че понятието „преходен“ в член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 се отнася за „твърде кратък период от време“.

38 – Това следва и от обичайния смисъл в различните езици на понятията „преходен“ и „временен“. На английски понятието „temporary“ („временен“) означава „с ограничена продължителност във времето“, докато понятието „transient“ („преходен“) означава „с кратка продължителност“, вж. Oxford Dictionary of English, 2 ed, Oxford University Press, Oxford 2005. Подобно, на немски понятието „vorübergehend“ („временен“) е дефинирано като имащ „определена продължителност във времето, за определено време“, докато понятието „flüchtig“ („преходен“) е (в точка 3 на понятието „flüchtig“) дефинирано като „бързо преминаващ, който не продължава дълго време“, вж. Duden — Deutsches Universalwörterbuch, 6 ed, Mannheim 2006. На френски понятието „provisoire“ означава „който съществува или се извършва само в ограничен период от време в очакване на нещо окончателно“, докато понятието „transitoire“ означава „който е нетраен“, вж. Nouveau Larousse Encyclopédique, vol 2, Larousse, Paris, 2003. На италиански понятието „temporaneo“ („временен“) означава „който продължава през ограничен период от време, който не е окончателен“, докато понятието „transitorio“ („преходен“) означава „който продължава кратко“, вж. Dizionario Italiano Sabatini Coletti, Giunti, Florence, 1997. Вярно е обаче, че тук става въпрос за нюанси, които в крайна сметка трябва да се извлекат от контекста, за да се стигне до същинския смисъл на отделното понятие.

39 – Вж. изследването „Study on the implementation and effect in Member States' laws of Directive 2001/29/EC on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society“, op.cit. (бележка под линия 34), стр. 32.

40 – Пак там.

41 – Доктрината подчертава, че не е напълно ясно какво означава това. Вж. например Hart, M., The Copyright in the Information Society Directive: An Overview, European Intellectual Property Review, № 2/2002, р. 59. Mayer, H.-P., Richtlinie 2001/29/EG zur Harmonisierung bestimmter Aspekte des Urheberrechts und der verwandten Schutzrechte in der Informationsgesellschaft, Europäische Zeitschrift für Wirtschaftsrecht, № 11/2002, р. 327, който квалифицира това условие като „проблематично“.

42 – Тази дилема при тълкуването на условието, според което временното действие на възпроизвеждане трябва да бъде неразделна и съществена част от технологичния процес, е спомената например в изследването „Study on the implementation and effect in Member States’ laws of Directive 2001/29/EC on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society“, op.cit. (бележка под линия 34), р. 33. Вж. също Spindler, G., Europäisches Urheberrecht in der Informationsgesellschaft, Gewerblicher Rechtsschutz und Urheberrecht, № 2/2002, р. 111.

43 – Както и Spindler, G., op.cit. (бележка под линия 42), р. 111; изследване „Study on the implementation and effect in Member States' laws of Directive 2001/29/EC on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society“, op.cit. (бележка под линия 34), р. 33.

44 – Изложението на мотивите на предложението говори за „certain acts of reproduction which are dictated by technology“ (някои действия на възпроизвеждане, които се налагат от технологията). Изложение на мотивите на Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество COM(97) 628 окончателен, стр. 29.

45 – Тази бележка се отнася само до оригинала на словенски език на настоящото заключение.

46 – Публичното разгласяване на произведение, предоставяне на публично разположение или разпространение на произведението.

47 – Относно обстоятелството, че условието за законно използване е свързано със законното използване на основание член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29, вж. например Waelde, C., MacQueen, H., The Scope of Copyright, Electronic Journal of Comparative Law, № 3/2006, р. 63, вж. също изследването „Study on the implementation and effect in Member States’ laws of Directive 2001/29/EC on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society“,op.cit. (бележка под линия 34), р. 34, което подчертава, че условието за законно използване по член 5, параграф 1 се отнася до правните норми извън член 5, параграф 1.

48 – Вж. точка 111 от настоящото заключение.

49 – Например в изследването „Study on the implementation and effect in Member States’ laws of Directive 2001/29/EC on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society“,op.cit. (бележка под линия 34), р. 34 е отбелязано: възпроизвеждането на произведение в RAM паметта, създадено едновременно с копието за лично ползване в съответствие с [националната норма за транспониране на] член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, може да се изключи въз основа на правото на възпроизвеждане по силата на член 5, параграф 1, буква б) от тази директива, тъй като използването, което прави възможно това възпроизвеждане — копие за лично ползване — е законно.

50 – Член 5, параграф 2 от Директива 2001/29 предвижда изключения и ограничения на правото на възпроизвеждане по член 2 от Директивата, докато член 5, параграф 3 предвижда изключения и ограничения на правото на възпроизвеждане по член 2 и на правото на публично разгласяване на произведения и на правото на предоставяне на публично разположение на обекти на сродните права по член 3 от Директивата.

51 – Съображение 32 от Директива 2001/29 гласи, че „[д]иректива[та] съдържа изчерпателен списък на изключенията и ограниченията по отношение на правото на възпроизвеждане“.

52 – Във връзка с този член ще добавя, че той е включен в Директива 2001/29 по примера на член 10bis от Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения, цит.съч. (бележка под линия 21). По-специално първото изключение, уредено в член 5, параграф 3, буква в), е включено в Директива 2001/29 по примера на член 10bis, параграф 1 от Бернската конвенция, докато второто изключение по член 5, параграф 3, буква в) е включено в Директива 2001/29 по примера на член 10bis, параграф 2 от Бернската конвенция.

53 – Другите изключения не могат да бъдат релевантни за настоящото дело. По-специално във връзка с изключението по член 5, параграф 3, буква г), което позволява „цитати за целите като критика или обзор, при условие че се отнасят до произведение или друг закрилян обект, който вече е предоставен законно на разположение на публиката, и че — освен ако това се окаже невъзможно — е посочен източникът, включително името на автора, и че тяхното използване е в съответствие със справедливата практика и доколкото се изисква от конкретната цел“, ще отбележа, че макар и в настоящото дело откъсите от статии от вестници могат да съдържат цитати, тук безспорно не става въпрос за цитати с цел изготвяне на критика или обзор. Всъщност тези цитати не се използват в критиките и обзорите на разглежданите статии от вестници, а напротив, в рамките на дейността по съставяне на резюметата на статиите от вестници.

54 – Така например Berger, C., Elektronische Pressespiegel und Informationsrichtlinie. Zur Vereinbarkeit einer Anpassung des § 49 UrhG an die Pressespiegel-Entscheidung des BGH mit der Informationsrichtlinie, Computer und Recht, № 5/2004, р. 363; Glas, V., Die urheberrechtliche Zulässigkeit elektronischer Pressespiegel. Zugleich ein Beitrag zur Harmonisierung der Schranken des Urheberrechts in den Mitgliedstaaten der EU, Mohr Siebeck, Tübingen 2008, р. 131. От доктрината, отнасяща се до тълкуването на член 10bis, параграф 1 от Бернската конвенция, по примера на който в Директива 2001/29 е включено първото изключение по член 5, параграф 3, също следва, че вестниците и списанията традиционно спадат към това условие, вж. например Ricketson, S., op.cit. (бележка под линия 21), р. 501, 9.30 и р. 503, 9.32. Доктрината посочва също, че член 10bis, параграф 1 от Бернската конвенция по принцип не пречи да бъдат обхванати онлайн изданията на вестниците и списанията, вж. във връзка с това Ricketson, S., Ginsburg, J.C., op.cit.. (бележка под линия 21), р. 801, 4.

55 – Правото на публично разгласяване на произведения и правото на предоставяне на произведения на публично разположение са уредени в член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, който гласи, че „Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него“.

56 – Директива 2001/29 уточнява публичното разгласяване на произведение в съображение 23, от което следва, че то обхваща „всяко съобщаване на публиката, която не присъства на мястото, откъдето произхожда разгласяването“ и „включва всяко такова предаване или препредаване на произведение на публиката по жичен или безжичен път, включително аудио-визуално излъчване“. Към него спадат например публичното изпълнение, аудио-визуалното излъчване, излъчването чрез кабел или сателит на произведения или други обекти на сродни права.

57 – Предоставянето на публично разположение е уточнено в съображение 24 от Директивата, от което следва, че то обхваща „всички действия на предоставяне на такъв обект на разположение на публиката, която не присъства на мястото, откъдето произхожда актът на предоставяне на разположение“. От доктрината, свързана с договорите на СОИС (Договор на СОИС за авторското право и Договор на СОИС за изпълнения и звукозаписи), които са транспонирани в общностното право с Директива 2001/29, следва, че предоставянето на публично разположение означава предоставянето на публично разположение посредством информационни системи, чрез които може да се получи определено произведение, вж. Ficsor, M., The Law of Copyright and the Internet. The 1996 WIPO Treaties, their Interpretation and Implementation, Oxford University Press, NY, 2002, р. 183, 4.56. Вж. също Reinbothe, J., von Lewinski, S., The WIPO Treaties 1996. The WIPO Copyright Treaty and The WIPO Performances and Phonograms Treaty. Commentary and Legal Analysis, Butterworths, London, 2002, р. 109, 20.

58 – Няма съмнение, че изпращането чрез електронна поща не представлява излъчване или препредаване на произведение на публиката по жичен или безжичен път, включително аудио-визуално излъчване.

59 – Според мен изпращането на откъси от вестници на отделни клиенти чрез електронна поща не може да се счита за предоставяне на публично разположение. Съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2001/29 условието за наличие на предоставяне на публично разположение е членовете на публиката да имат съответния достъп до място и във време, избрани от тях. Това условие обаче не е изпълнено в случая на изпращането по електронна поща, тъй като става въпрос за конкретна кореспонденция с определени клиенти, в рамките на която самите клиенти нямат достъп до частичните възпроизвеждания на статиите от вестници и не те избират момента, в който да имат достъп до тях. Доктрината също подчертава, че предаването на произведението по електронна поща не спада към предоставянето на публично разположение. Вж. например von Lewinski, S., Die Multimedia-Richtlinie – Der EG-Richtlinienvorschlag zum Urheberrecht in der Informationsgesellschaft, MultiMedia und Recht, № 3/1998, р. 116; Spindler, G., op. cit. (бележка под линия 42), р. 108.

60 – Glas, V., op.cit. (бележка под линия 54), р. 144. Това тълкуване се потвърждава и от член 10bis, параграф 2 от Бернската конвенция, по примера на който това изключение е включено в Директива 2001/29 и който гласи: „Законодателствата на страните от Съюза определят също така условията, при които литературни или художествени произведения, видени или чути по време на актуални събития, могат в обем, оправдан от целите на информацията, да бъдат възпроизвеждани и довеждани до знанието на публиката с оглед отразяването на тези събития със средствата на фотографията, кинематографията, радио- или телевизионното излъчване или публичното съобщаване по жичен път“ (курсивът е мой). В доктрината вж. Ricketson, S., Ginsburg, J.C., op.cit. (бележка под линия 21), р. 802 (13.54) и р. 805 (13.55).

61 – Доктрината подчертава, че това условие не се открива нито в международните договори, нито в националното авторско право. В този смисъл вж. Westkamp, G., op.cit. (бележка под линия 31), р. 1101. Вж. също изследването „Study on the implementation and effect in Member States’ laws of Directive 2001/29/EC on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society“, op. cit. (бележка под линия 34), р. 35.

62 – Изложение на мотивите на Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество COM(97) 628 окончателен, стр. 37.

63 – От значение тук е дали действието на възпроизвеждане има самостоятелно стопанско значение за този, който извършва съответното действие на възпроизвеждане или за носителя на авторското право.

64 – Вж. изследването „Study on the implementation and effect in Member States’ laws of Directive 2001/29/EC on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society“,op.cit. (бележка под линия 34), р. 35, което също привежда доводи в този смисъл, и подчертава, че — ако член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 има реално значение — самостоятелното стопанско значение не може да се тълкува единствено от гледна точка на интересите на носителите на правата.

65 – Corbet, J., De ontwerp-richtlijn van 10 december 1997 over het auteursrecht en de naburige rechten in de Informatiemaatscjhappij’, Informatierecht/AMI, № 5/1998, р. 96, който счита, че създаването на „каш“ (caching) копия има стопанско значение, тъй като увеличава скоростта на предаване на данните, поради което услугите, при които има предаване на данни, са по-привлекателни за клиентите. Corbet обаче говори само за стопанско значение, а не за самостоятелно стопанско значение. Вж. също Hugenholtz, P.B., Koelman, K., Digital Intellectual Property Practice Economic Report, Institute for Information Law (IViR), р. 24, note 36, който доклад е достъпен в Интернет на адрес: www.ivir.nl/publications/hugenholtz/PBH-DIPPER.doc.

66 – Доктрината също подчертава, че възпроизвеждането, което представлява самостоятелна икономическа дейност, има самостоятелно стопанско значение. Вж. в този смисъл Hugenholtz, P.B., op.cit. (бележка под линия 28), р. 488; Westkamp, G., op.cit. (бележка под линия 31), р. 1098; Hugenholtz, P.B., Koelman, K., op.cit. (бележка под линия 65), р. 24.

67 – Този анализ се прилага за запаметяването на статии от вестници в случай, че запитващата юрисдикция установи, че то представлява временно действие на възпроизвеждане. В противен случай запаметяването на откъси не би могло да бъде обосновано въз основа на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29.

68 – Вж. доводите на Westkamp, G., op.cit. (бележка под линия 31), р. 1101, който подчертава, че стопанското значение на временните действия на възпроизвеждане винаги трябва да се преценява в зависимост от най-дълготрайното последно действие на възпроизвеждане.

69 – Този анализ се прилага за запаметяването на откъсите от статии от вестници в случай, че запитващата юрисдикция установи, че то представлява временно действие на възпроизвеждане. В противен случай запаметяването на откъсите не би могло да бъде обосновано с член 5, параграф 1 от Директива 2001/29.

70 – Въз връзка с член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 искам да уточня, че тази разпоредба поставя допълнителни условия за прилагането на изключенията и ограниченията на правото на възпроизвеждане, на правото на публично разгласяване, на правото на предоставяне на публично разположение и на правото на разпространение на произведението или на предмета на сродните права. Както следва от съдържанието на този член, член 5 от Директива 2001/29 се отнася до „изключенията и ограниченията, предвидени в параграфи 1, 2, 3 и 4“. Тези параграфи уреждат изключенията и ограниченията на правото на възпроизвеждане (параграфи 2 и 3), на правото на публично разгласяване, на предоставянето на публично разположение (параграф 3) и на правото на разпространение (параграф 4).

71 – Вж. например Hart, M., op.cit. (бележка под линия 41), р. 61, Kritharas, T., op.cit. (бележка под линия 18), р. 30, Lehmann, M., op.cit. (бележка под линия 13), р. 526.

72 – Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения, op.cit. (бележка под линия 21). Наистина Общността не е страна по Бернската конвенция, но по примера на тази конвенция тя включва някои разпоредби в Директива 2001/29. Вж. списъка на страните по Бернската конвенция в Интернет на адрес: http://www.wipo.int/treaties/en/ShowResults.jsp?country_id=ALL & start_year=ANY & end_year=ANY & search_what=C & treaty_id=15.

73 – Европейската общност е страна по Договора на Световната организация за интелектуална собственост за авторското право. Вж. списъка на страните по договора на адрес: http://www.wipo.int/treaties/en/ShowResults.jsp?country_id=ALL & start_year=ANY & end_year=ANY & search_what=C & treaty_id=16.

74 – Agreement on Trade-Related Aspects of Intellectual Property Rights. Общността е договаряща страна по Споразумението ТРИПС. Компетентността за сключването на това споразумение е поделена между Общността и държавите членки, вж. становище на Съда от 15 ноември 1994 г. (становище 1/94, Recueil, стp. I‑5276, точка 3).

75 – Освен това съображение 44 гласи, че изключенията и ограниченията „не може да се прилагат по начин, който накърнява законните интереси на притежателя на права или противоречи на нормалното използване на неговото произведение или на друг закрилян обект“. Следователно това съображение изрично препраща към две от условията по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29.

76 – Такава специална цел е например възпроизвеждането на произведение с учебни цели, в полза на инвалиди или за целите на обществената сигурност. Относно специалните изключения в тези области вж. член 5, параграф 3, букви а), б) и д) от Директива 2001/29. В доктрината вж. Ricketson, S., Ginsburg, J.C., op.cit. (бележка под линия 21), р. 764, 13.12, Reinbothe, J., von Lewinski, S., op.cit. (бележка под линия 57), р. 124, 15.

77 – В това отношение ще отбележа, че изключението по член 5, параграф 3, буква в) от Директива 2001/29 не посочва изрично, че информирането на обществото по повод на актуални събития не трябва да има търговска цел. Съответно изключението по член 5, параграф 3, буква в) от Директива 2001/29 се различава например от изключенията по параграф 2, буква б) или буква в) от същия член, който изрично забранява възпроизвежданията за лично ползване или възпроизвежданията, осъществени от обществени библиотеки и учреждения, да бъдат извършвани с търговска цел.

78 – В този смисъл вж. Ficsor, M., op.cit. (бележка под линия 57), р. 516, C10.03.

79 – Reinbothe, J., von Lewinski, S., op.cit. (бележка под линия 57), р. 125, 18, подчертава, че в рамките на това условие трябва да се определи съответният пазар за използването на произведението, който определено изключение би могло да засегне. В този контекст той дава пример (точка 19), че продажбата на фотокопирани учебни пособия би засегнала пазара на учебници и следователно не би могла да бъде обоснована въз основа на изключението, което допуска възпроизвеждането с образователни цели.

80 – Този анализ следва да се извърши независимо от обстоятелството, че — както посочват запитващата юрисдикция и двете страни по главното производство — създаването на резюмета е допустимо по датското законодателство. Като пример ще посоча, че четенето на фотокопирани книги не е забранено, но то все пак не оправдава фотокопирането на дадена книга без ограничения.

81 – Ficsor, M., op.cit. (бележка под линия 57), р. 516, C10.03.

82 – Reinbothe, J., von Lewinski, S., .op.cit. (бележка под линия 57), р. 126—127, 22.

83 – Този анализ се отнася до запаметяването на откъси от статии от вестници в случай, че запитващата юрисдикция установи, че то представлява временно действие на възпроизвеждане. В противен случай запаметяването на откъси не би могло да бъде обосновано въз основа на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29.