РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
23 октомври 2013 година
Дело F‑148/12
Ulrik Solberg
срещу
Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании (ЕЦМНН)
„Публична служба — Бивш срочно нает служител — Атестационен доклад — Правен интерес — Задължение за мотивиране — Обхват на правото на преценка“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, с която г‑н Solberg иска отмяна на решението от 5 март 2012 г. на органа по назначаването, оправомощен да сключва договори за наемане на работа (наричан по-нататък „ОНОСД“) на Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (ЕЦМНН, или наричан по-нататък „Центъра за мониторинг“), с което се приема атестационният му доклад за 2011 г.
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Solberg понася собствените си съдебни разноски и се осъжда да заплати съдебните разноски, направени от Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании.
Резюме
1. Искове и жалби на длъжностните лица — Правен интерес — Жалба за отмяна на атестационен доклад, подадена от срочно нает служител след прекратяване на правомощията му — Запазване на правния интерес
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 43 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Право на преценка на лицата, извършващи атестирането — Съдебен контрол — Граници — Явна грешка в преценката — Тежест на доказване
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Необходимост от съответствие между описателните коментари и цифровата оценка — Отмяна единствено при явно несъответствие
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
1. За да може жалба по членове 90 и 91 от Правилника да произведе желаното действие, всеки жалбоподател трябва да докаже, че има личен интерес, възникнал и реален, от отмяната на оспорвания акт, като този интерес трябва да се преценява към момента на подаване на жалбата и трябва да е налице до произнасянето на съдебното решение, под страх от отпадане на основанието за постановяване на решение.
Атестационният доклад обаче е съществен документ при атестацията на служителите, наети от институциите, тъй като позволява да се изготви оценка на способностите, ефикасността и поведението на длъжностното лице или служител и представлява ценностна оценка от преките ръководители как оценяваното длъжностно лице се справя с възложените му задачи и какво е неговото поведение в службата през съответния период. В резултат на това всяко длъжностно лице разполага с право работата му да получи оценка, която да бъде изготвена точно и справедливо, и в съответствие с правото на ефективна съдебна защита трябва във всички случаи да му се признае право да обжалва засягащия го атестационен доклад с оглед на неговото съдържание или защото не е изготвен според предписаните в Правилника правила. Същото би трябвало да важи и за служителя, спрямо когото се прилагат Условията за работа на другите служители и който е бил обект на оценка.
За да се прецени личният и реален правен интерес на срочно нает служител да подаде жалба за отмяна на атестационния му доклад, следва да се държи сметка за неговото желание, с оглед на придобития от него опит в рамките на неговата агенция, да се реинтегрира за определен срок сред персонала на Съюза и за интереса, който той би могъл да има от атестационен доклад, който се отнася за последната отработена година в качеството на срочно нает служител и който не е опорочен от нередовности. Още повече фактът, че в случай на реинтегриране сред персонала на Съюза кариерата на посоченото лице би продължила развитието си, също е от естество да докаже, че той притежава правен интерес да подаде жалба срещу спорния атестационен доклад.
(вж. точки 16, 17 и 21)
Позоваване на:
Съд — 29 октомври 1975 г., Marenco и др./Комисия, 81/74—88/74, точка 6; 22 декември 2008 г., Gordon/Комисия, C‑198/07 P, точки 42, 43 и 45
Първоинстанционен съд — 18 юни 1992 г., Turner/Комисия, T‑49/91, точка 24; 28 юни 2005 г., Ross/Комисия, T‑147/04, точки 24 и 25 и цитираната съдебна практика
Общ съд — 12 юли 2011 г., Комисия/Q, T‑80/09 P, точка 162; 4 юни 2012 г., Attey и др./Съвет, T‑118/11, T‑123/11 и T‑124/11, точка 28
2. Сред предоставените от правото на Съюза гаранции в административните производства фигурира принципът на добрата администрация, провъзгласен в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално едно от неговите изражения, установено в параграф 2, буква в) от същия член, а именно „задължението на администрацията да мотивира своите решения“.
Задължението за мотивиране на увреждащ акт е основен принцип на правото на Съюза, който може да се дерогира само по императивни съображения.
За да се прецени дали атестационен доклад е достатъчно мотивиран, следва да се вземе предвид цялата информация, доведена до знанието на засегнатото длъжностно лице или служител, а не само посочените във въпросния доклад данни.
(вж. точки 28—31)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 29 септември 2005 г., Napoli Buzzanca/Комисия, T‑218/02, точка 57 и цитираната съдебна практика; 8 септември 2009 г., ETF/Landgren, T‑404/06 P, точка 148 и цитираната съдебна практика
Общ съд — 27 септември 2012 г., Applied Microengineering/Комисия, T‑387/09, точка 76
Съд на публичната служба — 13 септември 2011 г., Nastvogel/Съвет, F‑4/10, точка 61; 11 юли 2013 г., Tzirani/Комисия, F‑46/11, точка 136
3. Лицата, които извършват атестиране имат широко право на преценка във връзка с решенията относно работата на лицата, които те следва да атестират. Ето защо упражняваният от съда на Съюза контрол върху съдържанието на атестационните доклади се свежда до това дали процедурата е проведена надлежно, дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт. Всъщност не Съдът на публичната служба следва да осъществява контрол за това дали е обоснована преценката от страна на лицата, които извършват атестиране на професионалните умения на дадено длъжностно лице или служител, когато тя включва комплексни субективни ценностни оценки, които поради самото си естество не подлежат на обективна проверка.
Още повече, когато става въпрос за контрола, който съдът на Съюза упражнява относно наличието на явна грешка при атестирането на длъжностните лица, той следва да се ограничи до въпроса дали с оглед на начините и средствата, които са ръководили администрацията при преценката ѝ, тя я е извършила в допустимите граници и не е използвала властта си по явно погрешен начин.
Доказателствата, които жалбоподателят следва да представи, за да докаже, че администрацията е допуснала явна грешка в преценката на фактите, която може да обоснове отмяната на атестационен доклад, трябва да бъдат достатъчни, за да лишат от правдоподобност възприетата от администрацията преценка. С други думи, твърдението за явна грешка трябва да се отхвърли, ако въпреки представените от жалбоподателя доказателства обжалваната преценка може да се приеме за вярна или валидна.
(вж. точки 39 и 40)
Позоваване на:
Съд — 3 декември 1981 г., Bakke-d’Aloya/Съвет, 280/80, точка 10; 3 април 2003 г., Парламент/Samper, C‑277/01 P, точка 35
Първоинстанционен съд — 29 февруари 1996 г., Lopes/Съд, T‑547/93, точка 133; 12 декември 1996 г., AIUFFASS и AKT/Комисия, T‑380/94, точка 59; 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия, T‑289/03, точка 221
Общ съд — 16 декември 2010 г., Съвет/Stols, T‑175/09 P, точка 23 и цитираната съдебна практика; 16 май 2013 г., Canga Fano/Съвет, T‑281/11 P, точка 41
Съд на публичната служба — 29 септември 2009 г., Wenning/Европол, F‑114/07, точка 111; 23 февруари 2010 г., Faria/СХВП, F‑7/09, точка 44; 15 февруари 2012 г., AT/EACEA, F‑113/10, точка 74; 12 декември 2012 г., Lebedef/Комисия, F‑109/11, точка 61, което е предмет на висящо производство по обжалване пред Общия съд, дело T‑117/13 P
4. Описателните коментари в атестационен доклад имат за предмет да обосноват аналитичните преценки, направени в доклада и служат за основа при изготвянето на оценката, като позволяват на засегнатото длъжностно лице или служител да разбере получените оценки. Следователно предвид преобладаващото им значение при изготвянето на атестационния доклад коментарите трябва да бъдат в съответствие с поставените оценки, в смисъл че атестирането трябва да се разглежда като цифров или аналитичен израз на коментарите. Все пак с оглед на широката свобода на преценка, призната на лицата, които извършват атестирането, евентуалната непоследователност в рамките на атестационен доклад не може да обоснове отмяната му, освен ако е явна.
(вж. точка 41)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 13 декември 2007 г., Sequeira Wandschneider/Комисия, F‑28/06, точки 109 и 110; 13 септември 2011 г., Behnke/Комисия, F‑68/10, точка 78