РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
24 септември 2020 година(*)
[Текст, поправен с определение от 14 октомври 2020 година]
„Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Европейска заповед за арест — Рамково решение 2002/584/ПВР — Правни последици от предаването — Член 27 — Възможност за наказателно преследване за други престъпления — Специално правило“
По дело C‑195/20 PPU
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) с акт от 21 април 2020 г., постъпил в Съда на 8 май 2020 г., в наказателното производство срещу
XC,
в присъствието на
Generalbundesanwalt beim Bundesgerichtshof,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: M. Vilaras, председател на състава, S. Rodin (докладчик), D. Šváby, K. Jürimäe и N. Piçarra, съдии,
генерален адвокат: M. Bobek,
секретар: D. Dittert, началник-отдел,
предвид искането на запитващата юрисдикция от 21 април 2020 г., постъпило в Съда на 8 май 2020 г., преюдициалното запитване да бъде разгледано по реда на спешното производство по член 107 от Процедурния правилник на Съда,
предвид решението на четвърти състав от 25 май 2020 г. да уважи това искане,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 юли 2020 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за XC, от M. Franzikowski и F. S. Fülscher, Rechtsanwälte,
– за Generalbundesanwalt beim Bundesgerichtshof, от P. Frank и S. Heine, в качеството на представители,
– за германското правителство, от J. Möller, M. Hellmann и F. Halabi, в качеството на представители,
– [Поправено с определение от 14 октомври 2020 г.] за Ирландия, от J. Quaney, в качеството на представител, подпомагана от M. Gray, SC,
– за Европейската комисия, от S. Grünheid и R. Troosters, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 август 2020 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 27, параграфи 2 и 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3 и поправка в OB L 205, 2019 г., стр. 34), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (ОВ L 81, 2009 г., стр. 24) (наричано по-нататък „Рамково решение 2002/584“).
2 Запитването е отправено във връзка с наказателно производство, образувано срещу XC, осъден в Германия на лишаване от свобода за деянията квалифицирано изнасилване и изнудване, извършени в Португалия през 2005 г.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 5 и 6 от Рамково решение 2002/584 гласят следното:
„(5) Целта за превръщане на Съюза в пространство на свобода, сигурност и правосъдие изисква премахване на екстрадицията между държавите членки и заместването ѝ със система за предаване между съдебните органи. Освен това въвеждането на нова опростена процедура за предаване на осъдени или заподозрени лица за изтърпяване на наказание или за наказателно преследване дава възможност за премахване на сложността и евентуалното забавяне, присъщо на настоящата процедура по екстрадиция. Преобладаващите до момента традиционни отношения на сътрудничество между държавите членки трябва да бъдат заменени от система на свободно движение на съдебни решения по наказателни дела, обхващащи едновременно предварителни и окончателни решения в рамките на пространство на свобода, сигурност и правосъдие.
6) Европейската заповед за арест съгласно настоящото рамково решение е първата конкретна мярка в областта на наказателното право, която прилага принципа за взаимно признаване, който Европейският съвет определя като „крайъгълния камък“ на съдебното сътрудничество“.
4 Член 1, параграфи 1 и 2 от това рамково решение гласи:
„1. Европейската заповед за арест е съдебно решение, което е издадено от държава членка, с оглед задържане и предаване от друга държава членка на издирвано лице, с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.
2. Държавите членки следва да изпълнят всяка европейска заповед за арест въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение“.
5 Член 8, параграф 1 от посоченото рамково решение гласи:
„Европейската заповед за арест съдържа следната информация в съответствие с формуляра, включен в приложението:
а) самоличност и гражданство на издирваното лице;
б) трите имена, адреса, телефона, факса и електронната поща на издаващия съдебен орган;
в) доказателства за влязла в сила присъда, заповед за задържане или друг подлежащ на изпълнение съдебен акт със същата юридическа сила, попадащ в обхвата на членове 1 и 2;
г) характера и правната квалификация на престъплението, особено във връзка с член 2;
д) описание на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, включително времето, мястото и степента на участие на издирваното лице в престъплението;
е) наложеното наказание, ако има влязла в сила присъда, или предвидените наказания за престъплението съгласно законодателството на издаващата държава членка;
ж) когато е възможно, описание на други последици от престъплението“.
6 Член 27 от същото рамково решение предвижда следното:
„1. Всяка държава членка може да нотифицира генералния секретариат на Съвета, че в отношенията си с други държави членки, направили нотификация в същия смисъл, се предполага съгласието за извършване на наказателно преследване, осъждане или задържане с оглед изтърпяване на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане за престъпление, извършено преди това от лицето, обект на предаване, различно от това, за което се извършва предаване, освен когато в конкретния случай изпълняващият съдебен орган постанови друго в решението си за предаване.
2. С изключение на посочените в параграфи 1 и 3 случаи лицето, което се предава, [не] може да […] бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за предходно престъпление, различно от това, за което се иска предаване.
3. Параграф 2 не се прилага в следните случаи:
а) когато лицето е имало възможност да напусне територията на държава членка, в която е предадено, но не е направило това в рамките на 45 дни от окончателното си освобождаване или се е завърнало на тази територия;
[…]
ж) когато изпълняващият съдебен орган, извършил предаване на лицето даде своето съгласие съгласно параграф 4.
4. Искане за съгласие се предоставя на изпълняващия съдебен орган, придружено с посочената в член 8, параграф 1 и преведена съгласно член 8, параграф 2 информация. Съгласие трябва да се даде, когато престъплението, за което е искано, е само по себе си [основание за] предаване в съответствие с настоящото рамково решение. Съгласие следва да бъде отказано в случаите, изброени в член 3, а в останалите — единствено на основанията, посочени в член 4. Решение следва да се вземе не по-късно от 30 дни от получаване на искането.
[…]“.
Германското право
7 Член 27, параграфи 2 и 3 от Рамково решение 2002/584 е въведен в германското право с член 83h, параграфи 1 и 2 от Gesetz über die internationale Rechtshilfe in Strafsachen (Закон за международната правна помощ по наказателни дела) от 23 декември 1982 г. (BGBl. 1982 I, стр. 2071) в редакцията му, приложима към фактите по главното производство.
8 Член 83h гласи:
„1) Лица, предадени от държава членка въз основа на европейска заповед за арест, не могат:
1. да бъдат наказателно преследвани, осъдени или по друг начин лишени от свобода за предходно престъпление, различно от това, за което се иска предаване, […]
[…]
2) Параграф 1 не се прилага в следните случаи:
1. когато лицето е имало възможност да напусне територията на държава членка, в която е предадено, но не е направило това в рамките на 45 дни от окончателното си освобождаване или се е завърнало на тази територия след напускането ѝ;
2. за престъплението не се предвижда наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане;
3. наказателното производство не изисква прилагане на мерки, свързани с ограничаване на личната свобода;
4. когато на лицето може да бъде наложено наказание или мярка, която не е свързана с лишаване от свобода, а именно глоба или свързана с нея мярка, дори когато те могат да доведат до лишаване от свобода;
5. когато изпълняващата държава членка или предаденото лице се е отказала/отказало от прилагане на специалното правило.
3) Направеният от лицето след предаването му отказ се декларира писмено пред съдия или прокурор. Декларацията за отказ е неотменима, за което предаденото лице следва да бъде уведомено“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
9 В Германия срещу XC са водени три отделни наказателни производства, образувани съответно, първо, за трафик на наркотични вещества, второ, за сексуално насилие над непълнолетно лице, извършено в Португалия, и трето, за квалифицирано изнасилване и за изнудване, извършени също в Португалия.
10 Първо, на 6 октомври 2011 г. той е осъден за трафик на наркотични вещества от Amtsgericht Niebüll (Районен съд Нибюл, Германия) и му е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и девет месеца. Изпълнението на това наказание е отложено под условие.
11 След това, през 2016 г. в Германия срещу XC е образувано наказателно производство за извършени в Португалия деяния, квалифицирани като сексуално насилие над непълнолетно лице, и на 23 август 2016 г. Staatsanwaltschaft Hannover (прокуратура в Хановер, Германия) издава европейска заповед за арест с цел наказателно преследване за тези деяния. След като Tribunal da Relação de Évora (Апелативен съд Евора, Португалия) разрешава XC да бъде предаден на германските съдебни органи за това престъпление и тъй като той не се е отказал по този повод от специалното правило, на 22 юни 2017 г. португалските съдебни органи предават XC на Федерална република Германия. Осъден на лишаване от свобода за срок от една година и три месеца, той е задържан в тази държава членка.
12 Докато XC изтърпява наказанието, наложено му за сексуално насилие над непълнолетно лице, е отменено условното осъждане, постановено на 6 октомври 2011 г. от Amtsgericht Niebüll (Районен съд Нибюл) за трафик на наркотични вещества. На 22 август 2018 г. Staatsanwaltschaft Flensburg (прокуратура във Фленсбург, Германия) иска от Tribunal da Relação de Évora (Апелативен съд Евора) в качеството си на изпълняващ европейската заповед за арест съдебен орган, посочен в точка 11 от настоящото решение, да се откаже от прилагането на специалното правило и да даде съгласието си да бъде изпълнено наказанието, наложено от Amtsgericht Niebüll (Районен съд Нибюл) на 6 октомври 2011 г.
13 На 31 август 2018 г., поради липса на отговор от страна на Tribunal da Relação de Évora (Апелативен съд Евора), XC е освободен и му е наложена пробация за срок от пет години, през който той трябва да се явява веднъж месечно при пробационния си служител. На 18 септември 2018 г. XC отива в Нидерландия, а после в Италия. На 19 септември 2018 г. прокуратурата във Фленсбург издава европейска заповед за арест на XC за целите на изпълнението на присъдата на Amtsgericht Niebüll (Районен съд Нибюл) от 6 октомври 2011 г.
14 На 27 септември 2018 г. XC е задържан в Италия на основание на тази европейска заповед за арест. На 10 октомври 2018 г. италианският изпълняващ орган дава своето съгласие за неговото предаване. На 18 октомври 2018 г. XC е предаден на германските органи.
15 Накрая, на 5 ноември 2018 г. Amtsgericht Braunschweig (Районен съд Брауншвайг, Германия) издава заповед за задържане за целите на разследването по трето наказателно производство срещу XC за деяния, осъществени в Португалия през 2005 г., съставляващи квалифицирано изнасилване и изнудване.
16 На 12 декември 2018 г. Staatsanwaltschaft Braunschweig (прокуратура в Брауншвайг, Германия) иска от италианския изпълняващ орган да даде съгласието си XC да бъде наказателно преследван и за тези деяния, съставляващи квалифицирано изнасилване и изнудване. На 22 март 2019 г. Corte d’appello di Milano (Апелативен съд Милано, Италия) дава съгласието си по това искане.
17 От 23 юли 2019 г. до 11 февруари 2020 г. XC е временно под стража в Германия въз основа на заповедта за задържане, издадена на 5 ноември 2018 г. от Amtsgericht Braunschweig (Районен съд Брауншвайг). През този период с присъда от 16 декември 2019 г. Landgericht Braunschweig (Областен съд Брауншвайг, Германия) осъжда XC за извършените през 2005 г. в Португалия деяния, съставляващи квалифицирано изнасилване и изнудване. Този съд му налага общо наказание лишаване от свобода за срок от седем години, което включва и присъдата на Amtsgericht Niebüll (Районен съд Нибюл) от 6 октомври 2011 г. От срока на общото наказание е приспаднат изцяло срокът, през който подсъдимият е бил временно задържан под стража в Италия.
18 На 21 януари 2020 г. португалският изпълняващ орган дава своето съгласие за изпълнение на общото наказание лишаване от свобода, наложено от Amtsgericht Niebüll (Районен съд Нибюл) на 6 октомври 2011 г. На 12 февруари 2020 г. XC е задържан за изпълнението на това наказание.
19 XC подава въззивна жалба до запитващата юрисдикция срещу присъдата на Landgericht Braunschweig (Областен съд Брауншвайг) от 16 декември 2019 г. По-конкретно той оспорва законосъобразността на процедурата, обусловила постановяването на тази присъда, във връзка със специалното правило, предвидено в член 27 от Рамково решение 2002/584. По същество XC поддържа, че доколкото португалският изпълняващ орган не е дал съгласието си за наказателно преследване на извършените в Португалия през 2005 г. деяния, съставляващи квалифицирано изнасилване и изнудване, германските органи не са имали право да преследват наказателно обвиняемия. Всъщност от 1 септември 2018 г. XC продължавал да е под закрилата на специалното правило. Така наказателното преследване на XC от германските органи без предварителното съгласие на португалския изпълняващ орган и свързаните с това преследване процесуални актове, като заповедта за задържане, издадена от Amtsgericht Braunschweig (Районен съд Брауншвайг) на 5 ноември 2018 г., били незаконосъобразни.
20 Според запитващата юрисдикция въпросът дали тази заповед за задържане може да бъде оставена в сила, или напротив, трябва да бъде отменена, зависи от това дали германските органи са имали право да преследват наказателно XC във връзка с твърденията за извършените в Португалия през 2005 г. квалифицирано изнасилване и изнудване.
21 При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Следва ли член 27, параграфи 2 и 3 от Рамково решение 2002/584 […] да се тълкува в смисъл, че специалното правило допуска ограничаваща свободата мярка, наложена за престъпление, извършено преди предаването и различно от престъплението, за което се иска предаването, когато, след като е било предадено, лицето доброволно е напуснало територията на издаващата държава членка, а по-късно, въз основа на нова европейска заповед за арест, отново е предадено от друга изпълняваща държава членка на територията на издаващата държава членка и втората изпълняваща държава членка е дала съгласие за наказателно преследване, осъждане и изпълнение на наказанието във връзка с това друго престъпление?“.
По спешното производство
22 Запитващата юрисдикция е поискала настоящото преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство, предвидено в член 107 от Процедурния правилник на Съда.
23 В подкрепа на искането си тази юрисдикция изтъква, че XC е лишен от свобода въз основа на присъдата на Amtsgericht Niebüll (Районен съд Нибюл) от 6 октомври 2011 г. Според запитващата юрисдикция обаче заповедта за задържане, издадена от Amtsgericht Braunschweig (Районен съд Брауншвайг) на 5 ноември 2018 г., представлява допълнително основание за задържане на заинтересованото лице и би могла да доведе до ограничаване на облекченията при изпълнението на наложеното му наказание.
24 Освен това запитващата юрисдикция изтъква, че на 7 юни 2020 г. XC ще е изтърпял две трети от наказанието, наложено на 6 октомври 2011 г. от Amtsgericht Niebüll (Районен съд Нибюл), и следователно ще бъде допустимо условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието. В това отношение запитващата юрисдикция пояснява, че от една страна, заповедта за задържане, издадена от Amtsgericht Braunschweig (Районен съд Брауншвайг) на 5 ноември 2018 г., може да попречи на това условно предсрочно освобождаване. От друга страна, ако бъде разрешено такова условно предсрочно освобождаване, запитващата юрисдикция изтъква, че от отговора на въпроса за валидността на тази заповед за задържане ще стане ясно дали може да бъде продължено разпореденото въз основа на нея временно задържане под стража.
25 В това отношение следва да се констатира, на първо място, че настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на Рамково решение 2002/584, което е акт от областите, посочени в част трета, дял V от Договора за функционирането на ЕС, отнасящ се до пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Следователно запитването може да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство.
26 На второ място, що се отнася до критерия спешност, съгласно постоянната практика на Съда следва да се вземе предвид обстоятелството, че понастоящем заинтересованото лице в главното производство не е на свобода и че продължаването на лишаването му от свобода зависи от изхода на спора в главното производство. Освен това положението на заинтересованото лице следва да се преценява според обстоятелствата към момента на произнасянето по искането за разглеждане на преюдициалното запитване по реда на спешното преюдициално производство (решение от 22 декември 2017 г., Ardic, C‑571/17 PPU, EU:C:2017:1026, т. 58 и цитираната съдебна практика).
27 В случая, от една страна, макар да няма съмнение, че към тази дата XC не е на свобода въз основа на присъдата на Amtsgericht Niebüll (Районен съд Нибюл) от 6 октомври 2011 г., така или иначе заповедта за задържане, издадена от Amtsgericht Braunschweig (Районен съд Брауншвайг) на 5 ноември 2018 г., също може да е основание за задържането на XC. От друга страна, оставянето в сила на тази заповед може да доведе до ограничаване на облекченията при изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода, да окаже влияние върху решението за условно предсрочно освобождаване от изтърпяването на това наказание, а ако бъде постановено такова условно освобождаване, тази заповед да се превърне в единственото правно основание за продължаването на задържането на XC.
28 При тези условия на 25 май 2020 г. по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат четвърти състав на Съда реши да уважи искането на запитващата юрисдикция за разглеждане на настоящото преюдициално запитване по реда на спешното преюдициално производство.
По преюдициалния въпрос
29 С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 27, параграфи 2 и 3 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че установеното в параграф 2 от този член специално правило допуска ограничаваща свободата мярка, наложена на лице, посочено в първа европейска заповед за арест за деяния, различни от деянията, за които е поискано неговото предаване в изпълнение на тази заповед и извършени преди тях, когато лицето е напуснало доброволно територията на издалата първата заповед държава членка, и ѝ е било предадено отново в изпълнение на втора европейска заповед за арест, издадена след заминаването му за целите на изпълнение на наказание лишаване от свобода, при условие че в рамките на втората европейска заповед за арест изпълняващият я съдебен орган е дал своето съгласие наказателното преследване да обхване и деянията, за които е наложена тази ограничаваща свободата мярка.
30 За да се отговори на преюдициалния въпрос, най-напред следва да се припомни, че правото на Съюза почива на основополагащото схващане, че всяка държава членка споделя с всички останали държави членки и признава, че те споделят с нея поредица от общи ценности, на които се основава Съюзът, както се уточнява в член 2 ДЕС. Това схващане предполага и обосновава съществуването на взаимно доверие между държавите членки относно признаването на тези ценности и следователно относно зачитането на правото на Съюза, което ги прилага (решение от 11 март 2020 г., SF (Европейска заповед за арест — гаранция за връщане в изпълняващата държава), C‑314/18, EU:C:2020:191, т. 35 и цитираната съдебна практика).
31 В това отношение следва да се припомни, че както е видно по-конкретно от член 1, параграфи 1 и 2 във връзка със съображение 5 от Рамково решение 2002/584, то има за цел да замести многостранната система за екстрадиция, установена с Европейската конвенция за екстрадиция, подписана в Париж на 13 декември 1957 г., със система за предаване между съдебните органи на осъдени или заподозрени лица за изпълняване на съдебни решения или за наказателно преследване, като тази система е основана на принципа на взаимното признаване (решение от 11 март 2020 г., SF (Европейска заповед за арест — гаранция за връщане в изпълняващата държава), C‑314/18, EU:C:2020:191, т. 37 и цитираната съдебна практика).
32 В този контекст целта на това рамково решение е чрез въвеждането на опростена и по-ефикасна процедура за предаване на осъдени или заподозрени в нарушаване на наказателния закон лица да улесни и ускори съдебното сътрудничество, за да допринесе за осъществяването на целта на Съюза да се превърне в пространство на свобода, сигурност и правосъдие въз основа на високата степен на доверие, която трябва да съществува между държавите членки (решение от 11 март 2020 г., SF (Европейска заповед за арест — гаранция за връщане в изпълняващата държава), C‑314/18, EU:C:2020:191, т. 38 и цитираната съдебна практика).
33 В областта, която се урежда от Рамково решение 2002/584, принципът на взаимно признаване, който представлява, както става ясно по-конкретно от съображение 6, „крайъгълен камък“ на съдебното сътрудничество по наказателни дела, намира приложение в член 1, параграф 2 от това рамково решение, който прогласява правилото, че държавите членки са длъжни да изпълняват всяка европейска заповед за арест въз основа на принципа на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на същото това рамково решение. Затова изпълняващите съдебни органи по принцип могат да откажат да изпълнят такава заповед само в предвидените в Рамково решение 2002/584 изчерпателно изброени случаи на отказ за изпълнение (вж. в този смисъл решение от 11 март 2020 г., SF (Европейска заповед за арест — гаранция за връщане в изпълняващата държава), C‑314/18, EU:C:2020:191, т. 39 и цитираната съдебна практика).
34 В случая от преписката, с която разполага Съдът, става ясно, че от една страна, вследствие на европейската заповед за арест, издадена на 19 септември 2018 г. от прокуратурата във Фленсбург с оглед изпълнение на присъдата на Amtsgericht Niebüll (Районен съд Нибюл) от 6 октомври 2011 г., италианският изпълняващ орган е дал своето съгласие за изпълнение на тази присъда на 10 октомври 2018 г., преди на 18 октомври 2018 г. да предаде XC на германските органи. От друга страна, също от тази преписка е видно, че след като на 12 декември 2018 г. прокуратурата в Брауншвайг е поискала срещу XC да бъде образувано наказателно производство за деянията, съставляващи квалифицирано изнасилване и изнудване, на 22 март 2019 г. Corte d’appello di Milano (Апелативен съд Милано) е дал съгласието си за наказателното преследване на тези деяния.
35 Що се отнася до член 27 от Рамково решение 2002/584, Съдът вече е постановил, че макар че членове 27 и 28 от това рамково решение предоставят на държавите членки конкретни правомощия при изпълнението на европейска заповед за арест, тези разпоредби въвеждат изключения от принципа на взаимно признаване по член 1, параграф 2 от Рамковото решение и поради това не бива да се тълкуват така, че да се стигне до осуетяване на целта на Рамковото решение, а именно да се улесни и ускори предаването между съдебните органи на държавите членки предвид взаимното доверие, което трябва да съществува помежду им (вж. в този смисъл решение от 28 юни 2012 г., West, C‑192/12 PPU, EU:C:2012:404, т. 77).
36 Следва да се припомни, че член 27, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 установява специалното правило, че лицето, което се предава, не може да бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за предходно престъпление, различно от това, за което се иска предаване.
37 Така преди всичко, както отбелязва генералният адвокат в точка 33 от своето заключение, от буквалното тълкуване на тази разпоредба става ясно, че посоченото правило е тясно свързано с предаването в резултат на изпълнението на конкретна европейска заповед за арест, доколкото в текста на тази разпоредба „предаване“ е в единствено число.
38 По-нататък, както отбелязва генералният адвокат в точка 37 от заключението си, това тълкуване се потвърждава от контекстуалното тълкуване на посочената разпоредба. Всъщност както член 1, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, който определя европейската заповед за арест от гледна точка на преследваната с нея специфична цел, така и член 8, параграф 1 от това рамково решение, който изисква всяка европейска заповед за арест да бъде точна, що се отнася до характера и правната квалификация на престъпленията, за които се отнася, и да описва обстоятелствата, при които са извършени, сочат, че специалното правило е свързано с изпълнението на конкретна европейска заповед за арест.
39 Накрая, както следва от практиката на Съда, специалното правило е свързано със суверенитета на изпълняващата държава членка и дава правото на издирваното лице да бъде наказателно преследвано, осъдено или лишено от свобода само за престъплението, за което се иска неговото предаване (решение от 1 декември 2008 г., Leymann и Pustovarov, C‑388/08 PPU, EU:C:2008:669, т. 43 и 44).
40 Всъщност това правило изисква издаващата държава членка — която желае да преследва наказателно или да осъди едно лице за престъпление, извършено преди предаването му в изпълнение на европейска заповед за арест, различно от това, за което се иска предаването — да получи съгласието на изпълняващата държава членка, за да не се допусне първата държава членка да навлезе в правомощията, които изпълняващата държава членка може да упражни, и да превиши своите прерогативи по отношение на преследваното лице. Доколкото механизмът на европейската заповед за арест цели да предаде съответното лице на издавалата такава заповед държава членка за конкретно посочените в нея престъпления, като го привлече на територията на тази държава членка чрез принуда, специалното правило е неразривно свързано с изпълнението на конкретна европейска заповед за арест, чийто обхват е ясно определен.
41 Ето защо специалното правило, което би могло да бъде изтъкнато при първото предаване на XC от изпълняващите португалски органи, е без значение за връщането му на германска територия въз основа на европейската заповед за арест, издадена от прокуратурата във Фленсбург на 19 септември 2018 г. Както изтъква генералният адвокат в точка 50 от своето заключение, неприложимостта на специалното правило във връзка с първата европейска заповед за арест, издадена от прокуратурата в Хановер на 23 август 2016 г., следва не от някое от изключенията, предвидени в член 27, параграф 3 от Рамково решение 2002/584, а от факта, че спорът в главното производство вече е част от изпълнението на втората европейска заповед за арест, издадена срещу XC от прокуратурата във Фленсбург на 19 септември 2018 г.
42 При тези обстоятелства следва да се отбележи, че ако, за да може едно лице да бъде наказателно преследвано, осъдено или задържано с оглед изтърпяване на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане за престъпление, извършено преди неговото предаване, различно от престъплението, за което се извършва това предаване, се изисква съгласие да даде както изпълняващият съдебен орган на държавата членка, предала наказателно преследваното лице въз основа на първа европейска заповед за арест, така и изпълняващият съдебен орган на държавата членка, предала това лице въз основа на втора европейска заповед за арест, това би възпрепятствало ефективността на процедурата по предаване, с което би се застрашила целта, преследвана с Рамково решение 2002/584, която следва от постоянната съдебна практика, припомнена в точка 35 от настоящото решение.
43 Следователно, при положение че в случая XC е напуснал доброволно германската територия, след като изтърпял в тази държава членка наказанието, на което е осъден за деянията, посочени в първата европейска заповед за арест, издадена от прокуратурата в Хановер на 23 август 2016 г., това лице вече няма право да се позовава на специалното правило във връзка с тази първа европейска заповед за арест. В този контекст посоченото лице би могло да се позовава на специалното правило само що се отнася до европейската заповед за арест, издадена от прокуратурата във Фленсбург на 19 септември 2018 г. и изпълнена от италианския изпълняващ орган.
44 В това отношение от член 27, параграф 3, буква ж) от Рамково решение 2002/584 е видно, че предвиденото в параграф 2 от този член специално правило не се прилага, когато изпълняващият съдебен орган, извършил предаването на съответното лице, даде своето съгласие то да бъде наказателно преследвано, осъдено или задържано с оглед изтърпяване на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане за престъпление, извършено преди неговото предаване, различно от престъплението, за което се извършва това предаване.
45 Доколкото, както личи от точка 43 от настоящото решение, в случай като обсъждания в главното производство единственото предаване, което е от значение, за да се прецени дали е спазено специалното правило, е предаването, извършено въз основа на втората европейска заповед за арест, съгласието, изисквано от член 27, параграф 3, буква ж) от Рамково решение 2002/584, трябва да бъде дадено единствено от изпълняващия съдебен орган на държавата членка, предала преследваното лице въз основа на тази европейска заповед за арест.
46 Ето защо на поставения въпрос следва да се отговори, че член 27, параграфи 2 и 3 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че установеното в параграф 2 от този член специално правило допуска ограничаваща свободата мярка, наложена на лице, посочено в първа европейска заповед за арест за деяния, различни от деянията, за които е поискано неговото предаване в изпълнение на тази заповед и извършени преди тях, когато това лице е напуснало доброволно територията на издалата първата заповед държава членка и ѝ е било предадено отново в изпълнение на втора европейска заповед за арест, издадена след заминаването му за целите на изпълнение на наказание лишаване от свобода, при условие че в рамките на втората европейска заповед за арест изпълняващият я съдебен орган е дал своето съгласие наказателното преследване да обхване и деянията, за които е наложена тази ограничаваща свободата мярка.
По съдебните разноски
47 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
Член 27, параграфи 2 и 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че установеното в параграф 2 от този член специално правило допуска ограничаваща свободата мярка, наложена на лице, посочено в първа европейска заповед за арест за деяния, различни от деянията, за които е поискано неговото предаване в изпълнение на тази заповед и извършени преди тях, когато това лице е напуснало доброволно територията на издалата първата заповед държава членка и ѝ е било предадено отново в изпълнение на втора европейска заповед за арест, издадена след заминаването му за целите на изпълнение на наказание лишаване от свобода, при условие че в рамките на втората европейска заповед за арест изпълняващият я съдебен орган е дал своето съгласие наказателното преследване да обхване и деянията, за които е наложена тази ограничаваща свободата мярка.
Подписи