Language of document :

Преюдициално запитване от Monomeles Protodikeio Serron (Гърция), постъпило на 8 февруари 2019 г. — WP/Trapeza Peiraios AE

(Дело C-105/19)

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Monomeles Protodikeio Serron (Гърция)

Страни в главното производство

Жалбоподател: WP

Ответник: Trapeza Peiraios AE

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/131 да се тълкува в смисъл, че въвежда императивна процесуалноправна разпоредба, която изисква националните съдилища да разгледат служебно, включително във фазата, в която от тях се иска да издадат заповед за изпълнение, неравноправния характер на клауза, уговорена между доставчик и потребител, като се вземе предвид следното: в гръцкото право съгласно членове 623, 624, 628 и 629 от Гражданския процесуален кодекс (kodikas politikis dikonomias) не само че такова задължение не съществува, но дори заповедта за изпълнение се издава без изслушване на заинтересованите лица, след формален контрол на документите, включително на договора за кредит; компетентност за издаване на заповед за изпълнение имат гръцките съдилища; заповедта за изпълнение представлява изпълнителен титул с незабавно действие, въз основа на който доставчикът може, след изтичането на три (3) дни, да поиска образуването на производство по принудително изпълнение, което не подлежи на спиране?

Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че въвежда императивна процесуалноправна разпоредба, която изисква националните съдилища да не издават заповед за изпълнение, когато е установено с писмени доказателства пред съда, който издава заповедта за изпълнение, че кредитът се основава на общи договорни условия (ОДУ), които поради неравноправния си характер вече са били обявени за нищожни с влезли в сила съдебни решения в рамките на искове за преустановяване на нарушение, подадени срещу доставчици от съюзи на потребителите, и които са изброени в Министерско решение Z1-798/25-06-2008 (FEK B 1353/11-07-2008), което съдържа национален регистър на неравноправните клаузи (изменено и допълнено с Министерско решение Z1-21/17-01-2011, което Държавният съвет (Symvoulio tis Epikrateias) е обявил за законосъобразно с решение № 1210/2010, след като е отчел, от една страна, решения № 1219/2001 и № 430/2005 на Касационния съд (Areios Pagos), решения № 5253/2003 и № 6291/2000 на Апелативен съд Атина (Efeteio Athinon), решения № 1119/2002 и № 1208/1998 на Първоинстанционен съд Атина (Polymeles Protodikeio Athinon), влезли в сила, както и решение № 961/2007 на същия Polymeles Protodikeio Athinon в частта му, която е влязла в сила, и от друга страна, обстоятелството, че силата на прeсъдено нещо, която имат тези съдебни решения, е от значим обществен интерес за доброто функциониране на пазара и за защитата на потребителите (член 10, параграф 2 от Закон 2251/1994); с посоченото Министерско решение е въведена „забраната в договорите между кредитни институции и потребители да се включват общи договорни условия, които вече са били приети за неравноправни с окончателни съдебни решения по искове, предявени от съюзи на потребителите“, и са класифицирани ОДУ, които са били обявени за нищожни поради неравноправния си характер вследствие на колективни искове, предявени от съюзи на потребителите срещу банки —доставчици), като се има предвид, че в Гърция компетентност за издаването на заповед за изпълнение имат съдилищата — по-специално Eirinodikeia (мировите съдии) и Protodikeia (първоинстанционните съдилища) — и че заповедта за изпълнение представлява изпълнителен титул с незабавно действие, въз основа на който доставчикът може, след изтичането на три (3) дни, да поиска образуването на производство по принудително изпълнение, което не подлежи на спиране?

Трябва ли член 6, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че силата на пресъдено нещо на уважителните решения по искове за преустановяване на нарушение, предявени от съюзи на потребителите срещу доставчици, изисква като допълнително условие за да важи erga omnes (съгласно член 10, параграф 20 от Закон 2251/1994) да е налице идентичност на страните и идентичност на фактическите и правните обстоятелства — както предвижда в националното процесуално право член 324 от Гражданския процесуален кодекс (kodikas politikis dikonomias), като вследствие на това е възможно силата на пресъдено нещо на уважителните решения по колективните искове за преустановяване на нарушение да не се разпростира и прилага спрямо всеки конкретен случай, в който национален съд разглежда иск на потребител срещу доставчик?

____________

1 Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).