Language of document : ECLI:EU:F:2009:104

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

10 септември 2009 година

Дело F-124/07

Joachim Behmer

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2006 година — Законосъобразност на инструкциите, уреждащи процедурата по повишаване — Консултиране с Комитета по правилника за персонала — Процедура за предоставяне на точки за заслуги в Парламента — Съпоставяне на заслугите — Дискриминация по отношение на представителите на персонала“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Behmer иска отмяната на решението на Парламента да му предостави две точки за заслуги за 2005 г. и отмяната на решението да не бъде повишен в степен AD 13 в процедурата за повишаване за 2006 г.

Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Изготвяне — Длъжностни лица, изпълняващи функции на представители на персонала

(член 43 от Правилника за длъжностните лица; член 1, шеста алинея от приложение II)

2.      Длъжностни лица — Повишаване — Решение за предоставяне на точки за заслуги — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Предоставяне на точки за заслуги само от генералната дирекция по месторабота

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Правилник — Общи разпоредби за прилагане — Задължение за приемане на такива разпоредби

(член 45 и член 110, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

5.      Възражение за незаконосъобразност — Обхват — Актове, срещу които може да се повдигне възражение за незаконосъобразност — Мерки, отменени към момента на настъпване на фактите — Изключване

(член 241 ЕО)

6.      Длъжностни лица — Повишаване — Критерии — Заслуги — Вземане предвид на прослуженото време — Субсидиарен характер

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

7.      Длъжностни лица — Повишаване — Производство

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

8.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Способи — Задължение да се извърши съпоставяне на заслугите на всички длъжностни лица, които могат да бъдат повишени — Липса

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Макар в член 1, шеста алинея, първо изречение от приложение II към Правилника да е предвидено, че функциите по представляването на персонала следва да се вземат предвид като част от служебната дейност, която длъжностно лице трябва да извършва, упражняването на такива функции не обосновава само по себе си предоставянето на допълнителни точки за заслуги на длъжностното лице. Освен това невземането предвид на функциите по представляването на персонала не означава само по себе си, че е налице дискриминация и от него не може да се направи предположение за нейното съществуване.

(вж. точки 50, 51 и 165)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 13 декември 2007 г., Diomede Basili/Комисия, F‑108/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 37

2.      Единствено в хипотезата, при която в становището на комитета по атестиране са посочени специфични обстоятелства, които могат да хвърлят съмнение върху валидността или основателността на предложенията за предоставяне на точки за заслуги, решението за предоставяне на точки за заслуги, което се отклонява от становището на комитета по атестиране и в което не са изложени мотивите за това, трябва да бъде отменено.

(вж. точка 60)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 16 май 2006 г., Magone/Комисия, T‑73/05, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑107 и II‑A‑2‑485, точка 54

3.      В рамките на въведената от Европейския парламент система за предоставяне на точки за заслуги съпоставянето на заслугите на длъжностно лице с оглед на предоставянето на точки за заслуги може да бъде проведено само в генералната дирекция, в която работи длъжностното лице, и следователно всяко длъжностно лице от дадена дирекция или служба, което може да бъде повишено, се конкурира с всички други длъжностни лица от неговата дирекция или служба за ограничен брой точки за заслуги във всички степени и групи функции в рамките на дирекцията или службата.

(вж. точка 64)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 8 октомври 2008 г., Barbin/Парламент, F‑44/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точки 43 и 44

4.      Общностната институция има задължението да приеме мерки за прилагане, които съгласно член 110, параграф 1 от Правилника са обусловени от становището на Комитета по правилника и от консултиране с Комитета по персонала, само при наличие на императивна разпоредба или когато в разпоредбите на Правилника липсва яснота и точност до такава степен, че те не могат да бъдат изпълнени, без да се достигне до произволно прилагане.

Относно приемането на инструкции, уреждащи процедурата за повишаване, се налага изводът, че член 45 от Правилника не изисква да се приемат общи разпоредби за прилагане по смисъла на член 110, параграф 1 от Правилника и не се установява в същия член 45 да липсват яснота и точност до такава степен, че да е необходимо приемането на общи разпоредби за прилагане, за да се избегне произволно прилагане на този член.

(вж. точки 91 и 92)

Позоваване на:

Съд — 31 март 1965 г., Rauch/Комисия, 16/64, Recueil, стр. 179 и 193; 31 март 1965 г., Vandevyvere/Парламент, 23/64, Recueil, стр. 205 и 215; 8 юли 1965 г., Prakash/Комисия, 19/63 и 65/63, Recueil, стр. 677 и 695

Първоинстанционен съд — 9 юли 1997 г., Echauz Brigaldi и др./Комисия, T‑156/95, Recueil FP, стр. I‑A‑171 и II‑509, точка 53

5.      Обхватът на възражение за незаконосъобразност трябва да е ограничен до това, което е необходимо за разрешаването на спора, доколкото, от една страна, общият акт, за незаконосъобразността на който е повдигнато възражение, трябва да е пряко или косвено приложим към конкретния случай, с оглед на който е подадена жалбата, и от друга страна, трябва да съществува пряка правна връзка между индивидуалното решение и разглеждания общ акт.

Жалбоподателят обаче не може да има полза от отмяната на мерки, които вече не са приложими към момента на настъпване на фактите. При това положение трябва да се отхвърли като недопустимо възражение за незаконосъобразност срещу мерки за прилагане, отменени преди подаването на жалбата.

(вж. точки 95 и 96)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 26 октомври 1993 г., Reinarz/Комисия, T‑6/92 и T‑52/92, Recueil, стр. II‑1047, точка 57; 15 септември 1998 г., De Persio/Комисия, T‑23/96, Recueil FP, стр. I‑A‑483 и II‑1413, точка 54

6.      Сред критериите, посочени като определящи за повишаването, в член 45 от Правилника не е предвиден критерият за прослужено време, тъй като той се прилага само субсидиарно. Следователно вътрешните правила в Европейския парламент, съгласно които съпоставянето на заслугите обхваща анализирането на постоянството на заслугите на длъжностните лица във времето от последното им повишаване, трябва да се тълкува в границите, определени от член 45 от Правилника и от действащите в рамките на Парламента вътрешни правила. Следователно прослуженото време не представлява основният критерий за повишаване и администрацията може само субсидиарно да реши да го вземе предвид, за да разпредели кандидатите. Все пак той се взема предвид чрез други елементи, предвидени в мерките за прилагане, които не задължават администрацията да вземе под внимание целия професионален път на длъжностното лице.

(вж. точки 106, 110, 141 и 142)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 9 април 2003 г., Tejada Fernández/Комисия, T‑134/02, Recueil FP, стр. I‑A‑125 и II‑609, точка 42 и цитираната съдебна практика

7.      В рамките на възприетата от органа по назначаването система за повишаване изготвените от консултативния комитет по повишаване препоръки представляват само етап от процедурата за повишаване и не обвързват администрацията. Следователно, що се отнася до процедура за повишаване, приключила с решение да не бъде повишено длъжностно лице, не е релевантно обстоятелството, че към момента, в който изготвя своите препоръки, комитетът не разполага с окончателното решение за предоставяне на посоченото длъжностно лице на точки за заслуги, ако към момента на приемането на решенията си за повишаване посоченият орган знае за това окончателно решение.

(вж. точки 132 и 133)

8.      Нито разпоредбите на член 45 от Правилника, нито приетите от Европейския парламент вътрешни мерки изискват от консултативния комитет по повишаване да извърши съпоставяне на заслугите на всички длъжностни лица, които могат да бъдат повишени. Следователно посоченият комитет няма задължението да разгледа атестационните доклади и обобщената информация за всички длъжностни лица, а трябва само да има на разположение тези документи, в случай че счете за полезно да се запознае със съдържанието им.

Освен това при липсата на задължение за комитета по повишаване да извърши съпоставяне на заслугите на всички длъжностни лица последният може да се основава в работата си само на изготвените от генералните дирекции препоръчителни списъци с длъжностни лица. Това важи в още по-голяма степен, тъй като след извършеното от генералните дирекции съпоставяне на заслугите с оглед изготвянето на препоръките им комитетът може да се основава на последните, за да си изгради представа за съпоставените заслуги на длъжностните лица.

(вж. точки 140 и 146)