РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
24 септември 2019 година(*)
„Преюдициално запитване — Лични данни — Защита на физическите лица при обработването на тези данни, които се намират на уебстраници — Директива 95/46/ЕО — Регламент (ЕС) 2016/679 — Търсачки в интернет — Обработване на данни, които се съдържат на уебсайтове — Специални категории от данни, посочени в член 8 от тази директива и в членове 9 и 10 от този регламент — Приложимост на тези членове по отношение на лицето, което управлява интернет търсачката — Обхват на задълженията на лицето, което управлява интернет търсачката, с оглед на посочените членове — Публикуване на данните на уебсайтове единствено за целите на журналистическа дейност или на литературно или художествено изразяване — Значение за обработването на искане за премахване от резултатите при търсене (дерефериране) — Членове 7, 8 и 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз“
По дело C‑136/17
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Conseil d'État (Държавен съвет, Франция) с акт от 24 февруари 2017 г., постъпил в Съда на 15 март 2017 г., в рамките на производство по дело
GC,
AF,
BH,
ED
срещу
Commission nationale de l’informatique et des libertés (CNIL),
в присъствието на:
Premier ministre,
Google LLC, правоприемник на Google Inc.,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: K. Lenaerts, председател, Aл. Арабаджиев, A. Prechal, T. von Danwitz, C. Toader и F. Biltgen, председатели на състави, M. Ilešič (докладчик), L. Bay Larsen, M. Safjan, D. Šváby, C.G. Fernlund, C. Vajda и S. Rodin, съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: V. Giacobbo-Peyronnel, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 септември 2018 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за AF, за самия него,
– за BH, от L. Boré, адвокат,
– за Commission nationale de l’informatique et des libertés (CNIL), от I. Falque-Pierrotin, J. Lessi и G. Le Grand, в качеството на представители,
– за Google LLC, от P. Spinosi, Y. Pelosi и W. Maxwell, адвокати,
– за френското правителство, от D. Colas, R. Coesme, E. de Moustier и S. Ghiandoni, в качеството на представители,
– за Ирландия, от M. Browne, G. Hodge, J. Quaney и A. Joyce, в качеството на представители, подпомагани от M. Gray, BL,
– за гръцкото правителство, от E.‑M. Mamouna, G. Papadaki, E. Zisi и S. Papaioannou, в качеството на представители,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от F. De Luca и P. Gentili, avvocati dello Stato,
– за австрийското правителство, от G. Eberhard и G. Kunnert, в качеството на представители,
– за полското правителство, от B. Majczyna, M. Pawlicka и J. Sawicka, в качеството на представители,
– за правителството на Обединеното кралство, от S. Brandon, в качеството на представител, подпомаган от C. Knight, barrister,
– за Европейската комисия, от A. Buchet, H. Kranenborg и D. Nardi, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 10 януари 2019 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между лицата GC, AF, BH и ED и Commission nationale de l’informatique et des libertés (Национална комисия по информационните технологии и свободите, CNIL) (Франция) по повод на четири решения на последната, с които тя отказва да уведоми Google Inc., понастоящем Google LLC, да премахне различни връзки, включени в списъка с резултати, който се показва при търсене въз основа на имената им, които връзки водят към уебстраници, публикувани от трети лица.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 95/46
3 Съгласно член 1, параграф 1 от Директива 95/46 тя има за предмет защитата на основните права и свободи на физическите лица, и в частност правото им на личен живот при обработването на лични данни, както и премахването на пречките пред свободното движение на тези данни.
4 Съображения 33 и 34 от Директива 95/46 гласят:
„(33) като имат предвид, че данни, които по своя характер могат да нарушат основните свободи или личния живот, не могат да бъдат обработвани, освен ако съответното физическо лице не даде изричното си съгласие за това; като имат предвид, обаче, че трябва изрично да бъдат предвидени дерогации по отношение на тази забрана, за да се задоволят конкретни нужди […]
(34) като имат предвид, че държавите членки трябва също така да имат право да предвидят дерогации по отношение на забраната за обработка на чувствителни категории данни, когато това се оправдава по съображения от важен обществен интерес, […]; като имат предвид, че тяхно задължение е да осигурят специфични и подходящи гаранции за защита на основните права и личния живот на лицата“.
5 Член 2 от тази директива гласи:
„По смисъла на настоящата директива:
а) „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентификация лице („съответно физическо лице“); […]
б) „обработване на лични данни“ („обработване“) означава всяка операция или набор от операции, извършвани или не с автоматични средства, прилагани към личните данни, като събиране, запис, организиране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друга форма на предоставяне на данните, актуализиране или комбиниране, блокиране, изтриване или унищожаване;
[…]
г) „администратор“ означава физическо или юридическо лице, държавен орган, агенция или друг орган, който сам или съвместно с други определя целите и средствата на обработка на лични данни;[…]
[…]
з) „съгласие на съответното физическо лице“ означава всяко свободно изразено, конкретно и информирано указание за волята на съответното физическо лице, с което то дава израз на своето съгласие за обработка на личните данни, които се отнасят до него“.
6 Раздел I от глава II, озаглавен „Принципи, отнасящи се до качеството на данните“, съдържа член 6, чийто текст гласи:
„1. Държавите членки предвиждат, че личните данни трябва:
а) да се обработват справедливо и законно;
б) да се събират за конкретни, ясно формулирани и законни цели и да не бъдат допълнително обработени по начин, който е несъвместим с тези цели.[…];
в) да бъдат адекватни, релевантни, и да не са прекомерни по отношение на целите, за които се събират и/или обработват допълнително;
г) да бъдат точни и при необходимост да се актуализират; трябва да се предприемат всички възможни разумни стъпки, за да се гарантира, че данни, които са неточни или непълни по отношение на целите, за които са събрани, или за които се обработват допълнително, се изтриват или поправят;
д) да се поддържат във форма, която позволява идентифицирането на съответните физически лица за срок не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни са събрани или обработени допълнително. Държавите членки предвиждат подходящи гаранции за личните данни, съхранявани за по-дълъг срок за исторически, статистически или научни цели.
2. Администраторът осигурява спазването на параграф 1“.
7 Раздел II от глава II, озаглавен „Критерии за законосъобразност на обработването на лични данни“, съдържа член 7, който предвижда:
„Държавите членки предвиждат, че обработването на лични данни може да се извършва, само ако:
[…]
е) обработването е необходимо за целите на законните интереси, преследвани от администратора или от трето лице или лица, на които се разкриват данните, с изключение на случаите, когато пред тези интереси имат преимущество интереси, свързани с основните права и свободи на съответното физическо лице, които изискват защита по силата на член 1, параграф 1“.
8 В раздел III от глава II, озаглавен „Специални категории обработване“, се намират членове 8 и 9. Член 8, озаглавен „Обработване на специални категории от данни“, предвижда:
„1. Държавите членки забраняват обработването на лични данни, разкриващи расов или религиозен произход, политически идеи, религиозни или философски убеждения, членство в професионални съюзи, като и обработването на данни, свързани със здравословното състояние и половия живот.
2. Параграф 1 не се прилага, когато:
а) съответното физическо лице е дало изричното си съгласие за обработването на такива данни, освен ако законодателството на държавата членка предвижда, че забраната, посочена в параграф 1, не може да бъде вдигната чрез съгласието на съответното физическо лице;
или
[…]
д) обработването е свързано с данни, които явно са направени публично достояние от съответното физическо лице, или ако то е необходимо за установяването, упражняването или защитата на правните искове.
[…]
4. При условие че съществуват подходящи гаранции, държавите членки могат по съображения, свързани със значим обществен интерес, да определят други изключения, в допълнение към тези, посочени в параграф 2, или в националното законодателство, или с решение на надзорния орган.
5. Обработването на данни, отнасящи се до закононарушения, наказателни присъди или мерки за сигурност, може да се извършва само под контрола на официален орган, или ако националното законодателство предвижда подходящи гаранции, предмет на дерогации, които могат да бъдат предоставяни от държавата членка съгласно националните разпоредби, предвиждащи подходящи конкретни гаранции. Въпреки това, пълен списък на наказателни присъди може да се съхранява само под контрола на официален орган.
Държавите членки могат да предвидят, че данните, отнасящи се до административни санкции или до решения по граждански дела, също се обработват под контрола на официален орган.
[…]“.
9 Член 9 от Директива 95/46, озаглавен „Обработка на личните данни и свобода на словото“, гласи:
„Държавите членки предвиждат изключения или дерогации от разпоредбите на настоящата глава, глава IV и глава VI относно обработването на лични данни, когато то се извършва единствено за целите на журналистическа дейност или на литературно или художествено изразяване, само ако са необходими за съгласуване на правото на личен живот и правилата, регулиращи свободата на словото“.
10 Член 12 от посочената директива, озаглавен „Право на достъп“, предвижда:
„Държавите членки гарантират на всяко физическо лице правото да получи от администратора:
[…]
б) според случая, поправянето, изтриването или блокирането на данните, чиято обработка не е в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, и по-конкретно поради непълнота или неточност на самите данни;
[…]“.
11 Член 14 от посочената директива, озаглавен „Право на съответното физическо лице на възражение“, предвижда:
„Държавите членки предоставят на съответното физическо лице правото:
а) най-малкото в случаите, упоменати в член 7, букви д) и е), на възражение по всяко време, въз основа на неопровержими законови основания, свързани с неговото конкретно положение във връзка с обработваните данни, освен ако националното законодателство не е предвидило друго. В случаите, когато възражението е оправдано, обработването, започнато от администратора, не може вече да съдържа посочените данни;
[…]“.
12 Член 28 от същата директива, озаглавен „Надзорен орган“, гласи следното:
„1. Всяка държава членка предвижда, че на нейната територия един или повече държавни органи отговарят за контрола на прилагането на разпоредбите, приети от държавите членки, съгласно настоящата директива.
[…]
3. В частност, на всеки орган са предоставени:
– правомощия по разследване, като право на достъп до данните, съставляващи предмет на операциите по обработка, както и право на събиране на цялата информация, необходима за изпълнението на функциите по надзора,
– ефективни правомощия на намеса, като например […] право на разпореждане на блокиране, изтриване или унищожаване на данни, на въвеждане на временна или окончателна забрана върху обработването, […]
[…]
Решенията на надзорния орган, предмет на жалби, могат да бъдат обжалвани по съдебен ред.
4. Всеки надзорен орган разглежда искове, подадени от което и да е лице, от дружество, представляващо това лице, отнасящи се до защита на неговите права и свободи при обработването на лични данни. Лицето се уведомява за хода на иска.
[…]
6. Независимо от националното право, приложимо към въпросната обработка, всеки надзорен орган може да упражнява на територията на своята държава членка правомощията, предоставени в съответствие с параграф 3. От всеки орган може да бъде поискано да упражни своите правомощия от страна на орган от друга държава членка.
Надзорните органи си сътрудничат, доколкото е необходимо за изпълнението на техните функции, в частност, чрез обмен на полезна информация.
[…]“.
Регламент (ЕС) 2016/679
13 Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 127, 2018 г., стр. 2) се прилага от 25 май 2018 г. съгласно член 99, параграф 2. По силата на член 94, параграф 1 от този регламент Директива 95/46 се отменя, считано от тази дата.
14 Съображения 1, 4, 51, 52 и 65 от посочения регламент гласят:
„(1) Защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни е основно право. Член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и член 16, параграф 1 [ДФЕС] предвиждат, че всеки има право на защита на личните му данни.
[…]
(4) Обработването на лични данни следва да е предназначено да служи на човечеството. Правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност. Настоящият регламент е съобразен с всички основни права и в него се спазват свободите и принципите, признати от Хартата, както са залегнали в Договорите, и по-специално зачитането на личния и семейния живот, […] защитата на личните данни, свободата на мисълта, съвестта и религията, свободата на изразяване на мнение и свободата на информацията, свободата на стопанската инициатива, […]
[…]
(51) На личните данни, които по своето естество са особено чувствителни от гледна точка на основните права и свободи, се полага специална защита, тъй като контекстът на тяхното обработване би могъл да създаде значителни рискове за основните права и свободи. […]
(52) Дерогация от забраната за обработване на специални категории лични данни също следва бъде разрешена, когато е предвидена в правото на Съюза или правото на държава членка, и при подходящи гаранции, така че да бъдат защитени личните данни и други основни права, […]
[…]
(65) Субектът на данни следва да има […] правото „да бъде забравено“, когато запазването на тези данни е в нарушение на настоящия регламент или на правото на Съюза или правото на държава членка, под чиято юрисдикция е администраторът. […] По-нататъшното запазване на личните данни обаче следва да бъде законно, ако е необходимо за упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение и правото на информация, […]“.
15 Член 4, точка 11 от Регламент 2016/679 определя понятието „съгласие на субекта на данните“ като „всяко свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени“.
16 Член 5 от този регламент, озаглавен „Принципи, свързани с обработката на лични данни“, предвижда в параграф 1, букви в)—д):
„Личните данни са:
[…]
„в) подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват („свеждане на данните до минимум“);
г) точни и при необходимост да бъдат поддържани в актуален вид; трябва да се предприемат всички разумни мерки, за да се гарантира своевременното изтриване или коригиране на неточни лични данни, като се имат предвид целите, за които те се обработват („точност“);
д) съхранявани във форма, която да позволява идентифицирането на субекта на данните за период, не по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват личните данни; […] („ограничение на съхранението“)“.
17 Член 9 от този регламент, озаглавен „Обработване на специални категории лични данни“, гласи:
„1. Забранява се обработването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации, както и обработването на генетични данни, биометрични данни за целите единствено на идентифицирането на физическо лице, данни за здравословното състояние или данни за сексуалния живот или сексуалната ориентация на физическото лице.
2. Параграф 1 не се прилага, ако е налице едно от следните условия:
а) субектът на данни е дал своето изрично съгласие за обработването на тези лични данни за една или повече конкретни цели, освен когато в правото на Съюза или правото на държава членка се предвижда, че посочената в параграф 1 забрана не може да бъде отменена от субекта на данни;
[…]
д) обработването е свързано с лични данни, които явно са направени обществено достояние от субекта на данните;
[…]
ж) обработването е необходимо по причини от важен обществен интерес на основание правото на Съюза или правото на държава членка, което е пропорционално на преследваната цел, зачита същността на правото на защита на данните и предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните;
[…]“.
18 Член 10 от същия регламент, озаглавен „Обработване на лични данни, свързани с присъди и нарушения“, гласи:
„Обработването на лични данни, свързани с присъди и нарушения или със свързаните с тях мерки за сигурност, въз основа на член 6, параграф 1, се извършва само под контрола на официален орган или когато обработването е разрешено от правото на Съюза или правото на държава членка, в което са предвидени подходящи гаранции за правата и свободите на субектите на данни. Пълен регистър на присъдите по наказателни дела се поддържа само под контрола на официален орган“.
19 Член 17 от Регламент 2016/679, озаглавен „Право на изтриване (право „да бъдеш забравен“)“, гласи:
„1. Субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания:
а) личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин;
б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването;
в) субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 2;
г) личните данни са били обработвани незаконосъобразно;
д) личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора;
е) личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по член 8, параграф 1.
2. Когато администраторът е направил личните данни обществено достояние и е задължен съгласно параграф 1 да изтрие личните данни, той, като отчита наличната технология и разходите по изпълнението, предприема разумни стъпки, включително технически мерки, за да уведоми администраторите, обработващи личните данни, че субектът на данните е поискал изтриване от тези администратори на всички връзки, копия или реплики на тези лични данни.
3. Параграфи 1 и 2 не се прилагат, доколкото обработването е необходимо:
a) за упражняване на правото на свобода на изразяването и правото на информация;
[…]“.
20 Член 21 от този регламент, озаглавен „Право на възражение“, предвижда в параграф 1:
„Субектът на данните има право, по всяко време и на основания, свързани с неговата конкретна ситуация, на възражение срещу обработване на лични данни, отнасящи се до него, което се основава на член 6, параграф 1, буква д) или буква е), включително профилиране, основаващо се на посочените разпоредби. Администраторът прекратява обработването на личните данни, освен ако не докаже, че съществуват убедителни законови основания за обработването, които имат предимство пред интересите, правата и свободите на субекта на данни, или за установяването, упражняването или защитата на правни претенции“.
21 Член 85 от посочения регламент, озаглавен „Обработване и свобода на изразяване и информация“, гласи:
„1. Държавите членки съгласуват със закон правото на защита на личните данни в съответствие с настоящия регламент с правото на свобода на изразяване и информация, включително обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.
2. За обработването, извършвано за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване, държавите членки предвиждат изключения или дерогации от глава II (принципи), глава III (права на субекта на данни), глава IV (администратор и обработващ лични данни), глава V (предаване на лични данни на трети държави и международни организации), глава VI (независими надзорни органи), глава VII (сътрудничество и съгласуваност) и глава IX (особени ситуации на обработване на данни), ако те са необходими за съгласуване на правото на защита на личните данни със свободата на изразяване и информация.
[…]“.
Френското право
22 Прилагането на Директива 95/46 във френското право се извършва с Loi nº 78‑17 du 6 janvier 1978 relative à l’informatique, aux fichiers et aux libertés (Закон № 78‑17 от 6 януари 1978 г. за информационните технологии, компютърните файлове и гражданските свободи) в редакцията му, приложима към фактите в главното производство.
23 В член 11 от този закон е уточнено, че сред задачите на CNIL е да следи обработването на лични данни да се извършва в съответствие с разпоредбите на посочения закон и че на това основание тя приема рекламациите, петициите и жалбите относно обработването на лични данни, като информира авторите им за техния резултат.
Споровете в главните производства и преюдициалните въпроси
24 Лицата GC, AF, BH и ED поотделно са поискали от Google LLC да премахне от списъка с резултатите — който се показва от интернет търсачката, управлявана от това дружество, след търсене, извършено въз основа на името на съответното лице — различни хипервръзки, водещи към уебстраници, публикувани от трети лица, което обаче посоченото дружество е отказало да направи.
25 По-специално GC е поискала да бъде премахната от списъка с резултатите връзка, която препраща към сатиричен фотомонтаж, публикуван онлайн в YouTube на 18 февруари 2011 г. под псевдоним, в който видеоматериал тя е изобразена до кмета на общината, на когото е била началник-кабинет, като се демонстрира недвусмислено интимната им връзка, както и отражението на тази връзка върху собствената ѝ политическа кариера. Този фотомонтаж е публикуван онлайн по повод на предизборната кампания в кантона, в който GC участва като кандидат. Когато получава отказ на искането си за премахване от резултатите при търсене, заинтересованото лице не е нито избрано, нито кандидат за местна изборна длъжност и вече не изпълнява функциите на началник-кабинет на кмета на общината.
26 АF е поискал да бъдат премахнати от списъка с резултати връзки, които препращат към статия в ежедневника Libération от 9 септември 2008 г., възпроизведена на сайта на Centre contre les manipulations mentales (Център за борба с манипулирането на съзнанието, CCMM) (Франция) относно самоубийството на последовател на Сциентоложката църква през декември 2006 г. В статията AF се споменава в качеството си на отговарящ за връзките с обществеността на Сциентоложката църква — длъжност, която оттогава е престанало да упражнява. Впрочем авторът на въпросната статия посочва, че се е свързал с AF, за да разбере неговата версия за фактите, и излага казаното от него във връзка със случая.
27 BH е поискал да бъдат премахнати от списъка с резултатите връзки, които водят към статии, предимно от пресата, свързани с разследване, започнало през юни 1995 г., относно финансирането на републиканската партия (PR), в рамките на което е привлечен като обвиняем заедно с няколко бизнесмени и политици. Воденото спрямо него производство е прекратено с определение за прекратяване от 26 февруари 2010 г. Повечето от спорните връзки водят към статии, публикувани към момента на започване на разследването, и съответно в тях не се посочва как то е приключило.
28 ED е поискал да бъдат премахнати от списъка с резултатите връзки, които водят към две статии, публикувани в Nice-Matin и Le Figaro, отразяващи заседанието по наказателното дело, в хода на което той е осъден на седем години лишаване от свобода и на допълнително наказание пробация за срок от десет години за деяния, квалифицирани като сексуално насилие над непълнолетни лица на петнадесет годишна възраст. Освен това в една от тези съдебни хроники се споменават редица интимни подробности, отнасящи се до ED, които са разкрити в хода на наказателния процес.
29 След отказа на Google да премахне връзките от списъка с резултати жалбоподателите в главните производства сезират CNIL с жалби, в които искат посоченото дружество да бъде задължено да премахне въпросните връзки. С писма съответно от 24 април 2015 г., 28 август 2015 г., 21 март 2016 г. и 9 май 2016 г. председателят на CNIL уведомява жалбоподателите в главните производства, че производствата по техните жалби са прекратени.
30 При това положение жалбоподателите в главните производства подават пред запитващата юрисдикция Conseil d’État (Държавен съвет, Франция) жалби срещу тези откази на CNIL да уведоми Google да премахне връзки от списъка с резултати. Производствата по тези жалби са съединени от запитващата юрисдикция.
31 След като констатира, че посочените жалби повдигат сериозни трудности относно тълкуването на Директива 95/46, Conseil d’État решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Предвид особената отговорност, компетентност и възможности на лицето, което управлява интернет търсачка, приложима ли е забраната други администратори да обработват данни, посочени в член 8, параграфи 1 и 5 от Директива [95/46] — при спазване на предвидените в нея изключения — и за това лице, което управлява интернет търсачка, в качеството на администратор на данни, каквито тази търсачка обработва?
2) При утвърдителен отговор на [първия въпрос]:
[a)] [С]ледва ли разпоредбите на член 8, параграфи 1 и 5 от Директива [95/46] да се тълкуват в смисъл, че тази забрана — при спазване на изброените в Директивата изключения — за лицето, което управлява интернет търсачка, да обработва данни, посочени в тези разпоредби, задължава това лице да уважава систематично исканията за премахване от резултатите при търсене на връзки, които водят към уебстраници, обработващи такива данни?
[б)] [П]ри такава хипотеза как следва да се тълкуват изключенията по член 8, параграф 2, букви a) и д) от Директива [95/46], когато те се прилагат спрямо лицето, което управлява интернет търсачка, предвид неговата особена отговорност, компетентност и възможности? По-специално може ли лице, което управлява интернет търсачка, да откаже да уважи искане за премахване от резултатите при търсене, ако установи, че въпросните връзки водят към съдържания, които, в случай че съдържат данни от категориите, изброени в член 8, параграф 1, попадат също и в обхвата на изключенията по параграф 2 от същия член, и по-специално [букви a) и д) от този параграф]?
[в)] [С]ледва ли също така разпоредбите на Директива [95/46] да се тълкуват в смисъл, че когато връзките, чието премахване от резултатите при търсене се иска, водят към обработване на лични данни, извършвано единствено за целите на журналистическа дейност или на литературно или художествено изразяване, при което на това основание — по силата на член 9 от Директива [95/46] — може да се събират и обработват данни от категориите, посочени в член 8, параграфи 1 и 5 от Директивата, лицето, което управлява интернет търсачка, може на това основание да откаже да уважи искане за премахване от резултатите при търсене?
3) При отрицателен отговор [на първия въпрос]:
[a)] [Н]а кои специални изисквания на Директива [95/46] трябва да отговаря лицето, което управлява интернет търсачка, предвид неговата отговорност, компетентност и възможности?
[б)] [А]ко установи, че уебстраниците, към които препращат връзките, чието премахване от резултатите при търсене се иска, съдържат данни, публикуването на които в посочените уебстраници е незаконно, следва ли разпоредбите на Директива [95/46] да се тълкуват в смисъл, че:
– налагат задължение на лицето, което управлява интернет търсачка, да премахва тези връзки от списъка с резултатите, който се показва при търсене въз основа на името на лицето, поискало премахването им,
– или само предполагат лицето, което управлява интернет търсачка, да вземе предвид това обстоятелство, за да прецени основателността на искането за премахване от резултатите при търсенето,
– или това обстоятелство е без значение за преценката, която лицето, управляващо интернет търсачка, следва да направи?
Освен това, ако въпросното обстоятелство не е неотносимо, как следва да се прецени законосъобразността на публикуването в уебстраници на спорните данни, получени в резултат от обработване, което не попада в териториалното приложно поле на Директива [95/46], и съответно на националното законодателство, което я транспонира?
4) Какъвто и да е отговорът на първия въпрос:
[a)] [Н]езависимо от законосъобразността на публикуването на личните данни в уебстраницата, към която води спорната връзка, следва ли разпоредбите на Директива [95/46] да се тълкуват в смисъл, че:
– когато лицето, поискало премахване от резултатите при търсене, докаже, че тези данни вече са непълни, неточни, или неактуални, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да уважи съответното искане за премахване,
– по-специално когато лицето, поискало премахване от резултатите при търсене, докаже, че предвид провеждането на съдебното производство, информацията относно по-ранен етап от това производство вече не отговаря на действителното му положение, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да премахне от резултатите при търсене връзки, които водят към уебстраници, съдържащи такава информация?
[б)] [С]ледва ли разпоредбите на член 8, параграф 5 от Директива от [95/46] да се тълкуват в смисъл, че информацията относно привличането като обвиняем на дадено лице или отразяваща наказателно производство и присъдата, с която то приключва, представлява данни, отнасящи се до закононарушения и наказателни присъди? Най-общо, попада ли в приложното поле на тези разпоредби уебстраница, която съдържа данни за наказателни присъди или съдебни производства срещу физическо лице?“.
По преюдициалните въпроси
32 Поставените въпроси се отнасят до тълкуването на Директива 95/46, която се е прилагала към датата на отправяне на преюдициалното запитване. Тази директива е отменена, считано от 25 май 2018 г. — дата, от която се прилага Регламент 2016/679.
33 Съдът ще разгледа поставените въпроси от гледна точка на Директива 95/46, като при анализа им все пак ще вземе предвид и Регламент 2016/679, за да гарантира, че отговорите му във всички случаи ще са полезни на запитващата юрисдикция.
По първия въпрос
34 С първия си въпрос по същество запитващата юрисдикция иска да се установи дали разпоредбите на член 8, параграфи 1 и 5 от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че забраната или ограниченията за обработването на специалните категории от лични данни, посочени в тези разпоредби, се прилагат — при спазване на изключенията, предвидени в тази директива — и по отношение на лицето, което управлява интернет търсачка, в рамките на неговата отговорност, компетентност и възможностите като администратор на данни, обработвани за функционалните нужди на интернет търсачката.
35 В това отношение, следва да се припомни, от една страна, че дейността на интернет търсачка, изразяваща се в намиране на публикувана или въведена в интернет от трети лица информация, автоматичното ѝ индексиране, временно съхраняване и накрая, предоставянето ѝ на разположение на потребителите на интернет в определен ред на предпочитание, трябва да се квалифицира като „обработване на лични данни“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 95/46, когато тази информация съдържа лични данни, а от друга страна, че лицето, което управлява интернет търсачката, трябва да се счита за „администратор“ по смисъла на член 2, буква г) от тази директива (решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 41).
36 Всъщност обработването на лични данни, извършвано в рамките на дейността на интернет търсачка, се различава от и се добавя към дейността на издателите на уебсайтове, изразяваща се във въвеждането на тези данни на уебстраница, като тази дейност играе решаваща роля за глобалното разпространяване на посочените данни, доколкото ги прави достъпни за всеки потребител на интернет, който извършва търсене въз основа на името на съответното лице, включително за потребителите на интернет, които иначе не биха намерили уебстраницата, на която са публикувани същите данни. Освен това организирането и обединяването на публикуваната в интернет информация, които се извършват от търсачката, за да се улесни достъпът на потребителите на интернет до тази информация, могат да доведат, когато търсенето на последната се извършва въз основа на името на физическо лице, до това същите потребители да получат чрез списъка на резултатите структурирано изложение на информацията относно лицето, която може да се намери в интернет, което да им позволи да изградят повече или по-малко подробен профил на съответното лице (решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 35—37).
37 Следователно, доколкото дейността на интернет търсачка може да засегне значително и в допълнителна степен по отношение на дейността на издателите на уебсайтове основните права на личен живот и на защита на личните данни, лицето, което управлява търсачката в качеството си на лице, което определя целите и средствата на тази дейност, трябва да гарантира в рамките на своята отговорност, компетентност и възможности, че дейността му отговаря на изискванията на Директива 95/46, за да могат предвидените в нея гаранции да разгърнат цялостното си действие и за да може действително да се осъществи ефикасна и пълна защита на съответните лица, по-специално на тяхното право на зачитане на личния им живот (решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 38).
38 Целта на първия преюдициален въпрос е да се определи дали в рамките на своята отговорност, компетентност и възможности лицето, което управлява интернет търсачка, трябва да отговаря и на изискванията, които Директива 95/46 установява по отношение на специалните категории от лични данни, посочени в член 8, параграфи 1 и 5 от нея, когато такива данни са част от публикуваната или поставена в интернет от трети лица информация и се обработват от лицето, което управлява интернет търсачката, за функционалните нужди на последната.
39 По отношение на специалните категории от данни член 8, параграф 1 от Директива 95/46 гласи, че държавите членки забраняват обработването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически идеи, религиозни или философски убеждения, членство в професионални съюзи, както и обработването на данни, свързани със здравословното състояние и половия живот. Някои изключения и дерогации от тази забрана са предвидени по-специално в член 8, параграф 2.
40 Член 8, параграф 5 от тази Директива 95/46 гласи, че обработването на данни, отнасящи се до закононарушения, наказателни присъди или мерки за сигурност, може да се извършва само под контрола на официален орган, или ако националното законодателство предвижда подходящи гаранции, предмет на дерогации, които могат да бъдат предоставяни от държавата членка съгласно националните разпоредби, предвиждащи подходящи конкретни гаранции. Въпреки това пълен списък на наказателни присъди може да се съхранява само под контрола на официален орган. Държавите членки могат да предвидят, че данните, отнасящи се до административни санкции или до решения по граждански дела, също се обработват под контрола на официален орган.
41 Съдържанието на член 8, параграфи 1 и 5 от Директива 95/46 е възпроизведено с няколко изменения в член 9, параграф 1 и в член 10 от Регламент 2016/679.
42 Най-напред, следва да се констатира, че от текста на тези разпоредби на Директива 95/46 и на Регламент 2016/679 следва, че забраната и ограниченията, които те установяват, се прилагат — при спазване на изключенията, предвидени в тази директива и в този регламент — за всякакъв вид обработване на специалните категории от данни, посочени във въпросните разпоредби, и за всички администратори, извършващи такова обработване.
43 На следващо място, никоя друга разпоредба от посочената директива или от посочения регламент не предвижда обща дерогация от тази забрана или от тези ограничения в полза на обработване като извършваното в рамките на дейността на интернет търсачка. Напротив, както става ясно от точка 37 от настоящото решение, от общата структура на тези текстове следва, че лицето, което управлява такава търсачка, трябва, подобно на всеки друг администратор, да осигури в рамките на своята отговорност, компетентност и възможности, че обработването на личните данни, което той извършва, отговаря на изискванията съответно на Директива 95/46 или на Регламент 2016/679.
44 На последно място, тълкуване на член 8, параграфи 1 и 5 от Директива 95/46 или на член 9, параграф 1 и на член 10 от Регламент 2016/679, което би изключило a priori и най-общо дейността на интернет търсачка от специфичните изисквания, които тези разпоредби предвиждат по отношение на обработването на специалните категории от данни, които са посочени в тях, би било в противоречие с целта на посочените разпоредби, а именно да се осигури по-голяма защита по отношение на подобно обработване, което поради особената чувствителност на тези данни може да представлява, както следва и от съображение 33 от тази директива и от съображение 51 от този регламент, особено тежко вмешателство в основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, гарантирани от членове 7 и 8 от Хартата.
45 Ако, противно на твърдяното по-специално от Google, особеностите на обработването, което се извършва от лицето, управляващо интернет търсачка, в рамките на дейността му, не могат да обосноват освобождаването на управляващия интернет търсачка от спазването на член 8, параграфи 1 и 5 от Директива 95/46, както и на член 9, параграф 1 и на член 10 от Регламент 2016/679, тези особености все пак могат да повлияят върху обхвата на отговорността и на конкретните задължения на управляващия интернет търсачка по отношение на тези разпоредби.
46 В това отношение е важно да се посочи, както подчертава Европейската комисия, че лицето, което управлява интернет търсачка, е отговорно не поради факта, че лични данни, посочени във въпросните разпоредби, се намират на уеб страница, публикувана от трето лице, а поради факта, че се препраща към тази страница, и по-специално че се посочва връзката към нея в списъка с резултатите, представен на интернет потребителите след търсене, извършено въз основа на името на физическо лице, като подобно показване на въпросната връзка в такъв списък може да засегне в значителна степен основните права на съответното лице на зачитане на личния му живот и на защита на личните данни, които го засягат (вж. в този смисъл решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 80).
47 При тези условия предвид отговорността, компетентността и възможностите на лицето, което управлява интернет търсачка, в качеството му на администратор, който обработва данни в рамките на дейността на тази търсачка, забраните и ограниченията, предвидени в член 8, параграфи 1 и 5 от Директива 95/46, както и в член 9, параграф 1 и в член 10 от Регламент 2016/679, могат, както посочва генералният адвокат в точка 56 от своето заключение и както по същество посочват всички заинтересовани лица, които са изразили становището си по този въпрос, да се приложат спрямо лицето, управляващо интернет търсачка, само поради това препращане (рефериране) и следователно посредством проверка, която трябва да извърши под контрола на компетентните национални органи въз основа на подадено от съответното лице искане.
48 От изложеното по-горе става ясно, че на първия въпрос следва да се отговори, че разпоредбите на член 8, параграфи 1 и 5 от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че забраната или ограниченията за обработването на специалните категории от лични данни, посочени в тези разпоредби, се прилагат — при спазване на изключенията, предвидени в тази директива — и по отношение на лицето, което управлява интернет търсачка, в рамките на неговата отговорност, компетентност и възможности като администратор на данни, обработвани в рамките на дейността на тази интернет търсачка, при проверка, извършена от лицето, управляващо търсачката, под контрола на компетентните национални органи след подадено от съответното физическо лице искане.
По втория въпрос
49 С втория си въпрос, който съдържа три части, по същество запитващата юрисдикция иска да се установи:
– дали разпоредбите на член 8, параграфи 1 и 5 от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че по силата на тези разпоредби лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно — при спазване на предвидените в Директивата изключения — да уважи исканията за премахване от резултатите при търсене на връзки, които водят към уебстраници, на които се намират лични данни, попадащи в обхвата на специалните категории, посочени в тези разпоредби,
– дали член 8, параграф 2, букви а) и д) от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че съгласно този член лице, което управлява интернет търсачка, може да откаже да уважи искане за премахване от резултатите при търсене, когато установи, че въпросните връзки водят към съдържания, включващи лични данни, които попадат в обхвата на специалните категории, посочени в член 8, параграф 1, но чието обработване е обхванато от едно на изключенията, предвидени в член 8, параграф 2, букви a) и д), и
– дали разпоредбите на Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че лицето, което управлява интернет търсачка, може да откаже да уважи искане за премахване от резултатите при търсене и с мотива, че връзките, чието премахване от резултатите при търсене се иска, водят към уебстраници, на които личните данни, попадащи в обхвата на специалните категории, посочени в член 8, параграф 1 или 5 от тази директива, са публикувани единствено за целите на журналистическа дейност или на литературно или художествено изразяване и че следователно това публикуване се обхваща от предвиденото в член 9 от посочената директива изключение.
50 В началото следва да се отбележи, че в рамките на Директива 95/46 основанията на исканията за премахване от резултатите при търсене, като разглежданите в главните производства, се намират именно в член 12, буква б) от нея, съгласно който държавите членки гарантират на физическите лица правото да получат от администратора изтриването на данните, чиято обработка не съответства на тази директива.
51 Освен това съгласно член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 държавите членки предоставят на съответното физическо лице правото най-малкото в случаите, упоменати в член 7, букви д) и е), на възражение по всяко време, въз основа на неопровержими законови основания, свързани с неговото конкретно положение във връзка с обработваните данни, освен ако националното законодателство не е предвидило друго.
52 В това отношение е важно да се припомни, че според Съда член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че за да зачита правата, предвидени в тези разпоредби, и доколкото действително са изпълнени предвидените в тях условия, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на име на лице, връзки към уебстраници, които са публикувани от трети лица и съдържат информация относно последното, също и в хипотезата, в която това име или тази информация не са заличени предварително или едновременно от тези уебстраници, при това дори когато евентуално самото им публикуване на посочените страници е законосъобразно (решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 88).
53 Освен това Съдът е уточнил, че при преценката на условията за прилагане на тези разпоредби следва по-специално да се провери дали съответното лице има право въпросната информация, отнасяща се до него, да не се свързва повече с името му към настоящия момент посредством списък на резултатите, който се показва след търсене въз основа на неговото име, без обаче констатацията за наличие на такова право да предполага, че включването на въпросната информация в този списък причинява вреда на лицето. Тъй като с оглед на основните си права по членове 7 и 8 от Хартата съответното лице може да поиска въпросната информация да не се предоставя повече на разположение на широката общественост посредством включването ѝ в подобен списък на резултатите, тези права имат по принцип предимство не само пред икономическия интерес на лицето, което управлява интернет търсачката, но и пред интереса на тази общественост да има достъп до посочената информация при търсене, отнасящо се до името на въпросното лице. Такъв не би бил случаят обаче, ако по конкретни причини, като ролята на посоченото лице в обществения живот, е видно, че вмешателството в неговите основни права е обосновано поради приоритетния интерес на посочената общественост да има вследствие на това включване достъп до въпросната информация (решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 99).
54 В Регламент 2016/679 законодателят на Европейския съюз е предвидил в член 17 разпоредба, която конкретно урежда „правото на изтриване“, наречено също в заглавието на този член право „да бъдеш забравен“.
55 Съгласно член 17, параграф 1 субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от изброените в тази разпоредба основания. Сред основанията въпросната разпоредба посочва факта, че данните не са необходими повече за целите, за които са били обработвани, че субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните, и че няма друго правно основание за обработването, че субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 1 или 2 от Регламент 2016/679, който заменя член 14 от Директива 95/46, че личните данни са били обработвани незаконосъобразно, че данните трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение или че са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество на децата.
56 В член 17, параграф 3 от Регламент 2016/679 обаче е уточнено, че член 17, параграф 1 от този регламент не се прилага, доколкото разглежданото обработване е необходимо за някое от изброените в първата разпоредба основания. Сред тези основания в член 17, параграф 3, буква а) от въпросния регламент е посочено упражняването на правото по-специално на свобода на информация.
57 Обстоятелството, че член 17, параграф 3, буква а) от Регламент 2016/679 предвижда вече изрично, че правото на изтриване на субекта на данни е изключено, когато обработването на данни е необходимо за упражняването на правото по-специално на свобода на информация, гарантирано от член 11 от Хартата, е израз на факта, че правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва, както подчертава съображение 4 от Регламента, да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност (вж. също решение от 9 ноември 2010 г., Volker und Markus Schecke и Eifert, C‑92/09 и C‑93/09, EU:C:2010:662, т. 48 и становище 1/15 (Споразумение за предаване на PNR данни ЕС—Канада) от 26 юли 2017 г., EU:C:2017:592, т. 136).
58 В този смисъл е важно да се припомни, че член 52, параграф 1 от Хартата допуска налагането на ограничения при упражняването на права като установените в членове 7 и 8 от нея, ако тези ограничения са предвидени в закон, зачитат основното съдържание на същите права и свободи и при спазване на принципа на пропорционалност са необходими и действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора (вж. решение Volker und Markus Schecke и Eifert, C‑92/09 и C‑93/09, EU:C:2010:662, т. 50).
59 Така Регламент 2016/679, и по-специално член 17, параграф 3, буква а) от него, изрично закрепва изискването за претегляне между, от една страна, основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, установени в членове 7 и 8 от Хартата, и от друга страна, основното право на свобода на информация, гарантирано от член 11 от Хартата.
60 Именно с оглед на тези съображения следва да се разгледа при какви условия лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да уважи искане за премахване от резултатите при търсене и следователно да изтрие от списъка с резултатите, който се показва след търсене, извършено въз основа на името на съответното физическо лице, връзката към уебстраница, на която се съдържат лични данни, които попадат в обхвата на специалните категории, посочени в член 8, параграфи 1 и 5 от Директива 95/46.
61 В това отношение най-напред следва да се констатира, че обработването от лицето, което управлява интернет търсачка, на специалните категории от данни, посочени в член 8, параграф 1 от Директива 95/46, по принцип може да попадне в обхвата на изключенията, предвидени в член 8, параграф 2, букви а) и д), на който се позовава запитващата юрисдикция и който предвижда, че забраната за обработване на тези специални категории от данни не се прилага, когато съответното физическо лице е дало изричното си съгласие за обработването на такива данни, освен ако законодателството на съответната държава членка забранява такова съгласие, или когато обработването е свързано по-специално с данни, които явно са направени публично достояние от това лице. Тези изключения понастоящем са възпроизведени в член 9, параграф 2, букви а) и д) от Регламент 2016/679. Освен това член 9, параграф 2, буква ж), който по същество възпроизвежда член 8, параграф 4 от Директива 95/46, позволява обработването на въпросните категории от данни, когато то е необходимо по причини от значим обществен интерес на основание правото на Съюза или правото на държава членка, което е пропорционално на преследваната цел, зачита същността на правото на защита на данните и предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните.
62 Що се отнася до изключението, посочено в член 8, параграф 2, буква а) от Директива 95/46 и в член 9, параграф 2, буква а) от Регламент 2016/679, от определението на понятието за „съгласие“, дадено в член 2, буква з) от тази директива и в член 4, точка 11 от този регламент, следва, че съгласието трябва да бъде „конкретно“ и следователно да се отнася конкретно до обработването, извършено в рамките на дейността на интернет търсачката, а по този начин да се отнася до факта, че това обработване позволява на трети лица чрез търсене по името на даденото лице да получат списък с резултати, включващ връзки, които водят към уебстраници, съдържащи чувствителни данни, които се отнасят до него. На практика обаче трудно може да се приеме, а и това всъщност не следва от представената на Съда преписка, че лицето, което управлява интернет търсачка, иска изричното съгласие на съответните физически лица, преди да обработи за нуждите на своята дейност по препращане личните данни, които се отнасят до тях. Във всеки случай, както отбелязват по-специално френското и полското правителство, а също и Комисията, самият факт, че дадено лице иска да бъдат премахнатиот резултатите при търсене, по принцип означава, че поне към датата на това искане то вече не е съгласно с обработването, извършено от лицето, което управлява интернет търсачката. В този смисъл следва също да се припомни, че сред основанията, обосноваващи правото „да бъдеш забравен“, член 17, параграф 1, буква б) от посочения регламент посочва обстоятелството, че субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 9, параграф 2, буква а) от същия регламент, и че няма друго правно основание за обработването.
63 За разлика от това обстоятелството, посочено в член 8, параграф 2, буква д) от Директива 95/46 и в член 9, параграф 2, буква д) от Регламент 2016/679, че въпросните данни явно са направени публично достояние от съответното физическо лице, може, както по същество отбелязват всички заинтересовани лица, които са изразили становището си по този въпрос, да се приложи както за лицето, което управлява интернет търсачката, така и за издателя на въпросната уебстраница.
64 Следователно в подобна хипотеза, въпреки съществуването на уебстраницата, към която е препратено, на лични данни, които попадат в обхвата на специалните категории, посочени в член 8, параграф 1 от Директива 95/46 и в член 9, параграф 1 от Регламент 2016/679, обработването на тези данни от лицето, което управлява интернет търсачката, в рамките на дейността му съответства на тези текстове, при условие че отговаря и на другите изисквания за законосъобразност, поставени по-специално в член 6 от тази директива или в член 5 от този регламент (вж. в този смисъл решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 72).
65 При все това дори и в тази хипотеза съгласно член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 или член 17, параграф 1, буква в) и член 21, параграф 1 от Регламент 2016/679 съответното физическо лице може да има право на премахване от резултатите при търсене на въпросната връзка по съображения, свързани с неговото конкретно положение.
66 Във всички случаи, когато е сезирано с искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, трябва да провери по съображения, свързани със значим обществен интерес, посочени в член 8, параграф 4 от Директива 95/46 или в член 9, параграф 2, буква ж) от Регламент 2016/679, и при спазване на условията, предвидени в тези разпоредби, дали включването на връзката към въпросната уебстраница в списъка с резултатите, който се показва след търсене въз основа на името на съответното физическо лице, е необходимо за упражняването на защитеното в член 11 от Хартата право на свобода на информация на потребителите на интернет, които са потенциално заинтересовани да имат достъп до тази уебстраница посредством такова търсене. Макар защитените с членове 7 и 8 от Хартата права на съответното физическо лице да имат по принцип предимство пред свободата на информация на потребителите на интернет, това равновесие все пак в конкретни случаи може да зависи от естеството на въпросната информация и от чувствителността ѝ по отношение на личния живот на съответното лице, както и от интереса на обществеността да разполага с тази информация, който може да бъде различен по-специално в зависимост от ролята на това лице в обществения живот (вж. в този смисъл решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 81).
67 Към това се добавя фактът, че в хипотезата, в която обработването се отнася до специалните категории от данни, посочени в член 8, параграфи 1 и 5 от Директива 95/46 или в член 9, параграф 1 и в член 10 от Регламент 2016/679, вмешателството в основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни на съответното физическо лице може, както бе отбелязано в точка 44 от настоящото решение, да бъде особено тежко поради чувствителността на тези данни.
68 Следователно, когато лицето, което управлява интернет търсачка, е сезирано с искане за премахване от резултатите при търсене на връзка към уебстраница, на която са публикувани такива чувствителни данни, управляващото интернет търсачка лице трябва, въз основа на всички относими към конкретния случай обстоятелства и предвид тежестта на вмешателството в основните права на съответното физическо лице на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, установени в членове 7 и 8 от Хартата, да провери дали по съображения, свързани със значим обществен интерес, посочени в член 8, параграф 4 от Директива 95/46 или в член 9, параграф 2, буква ж) от Регламент 2016/679, и при спазване на условията, предвидени в тези разпоредби, включването на тази връзка в списъка с резултати, който се показва след търсене, извършено въз основа на името на това лице, се оказва напълно необходимо за защитата на установената в член 11 от Хартата свобода на информация на потребителите на интернет, които са потенциално заинтересовани да имат достъп до тази уебстраница посредством такова търсене.
69 С оглед на всички изложени по-горе съображения, на втория въпрос следва да се отговори по следния начин:
– Разпоредбите на член 8, параграфи 1 и 5 от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че по силата на тези разпоредби лицето, което управлява интернет търсачка, по принцип е длъжно — при спазване на предвидените в Директивата изключения — да уважи исканията за премахване от резултатите при търсене на връзки, водещи към уебстраници, на които се намират лични данни, попадащи в обхвата на специалните категории, посочени в тези разпоредби.
– Член 8, параграф 2, буква д) от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че съгласно този член лицето, което управлява интернет търсачка, може да откаже да уважи искане за премахване от резултатите при търсене, когато констатира, че въпросните връзки водят към съдържания, включващи лични данни, които попадат в обхвата на специалните категории, посочени в този член 8, параграф 1, но чието обработване е обхванато от изключението, предвидено във въпросния член 8, параграф 2, буква д), при условие че обработването отговаря на всички други изисквания за законосъобразност, поставени в тази директива, и ако съответното физическо лице няма правото съгласно член 14, първа алинея, буква а) от посочената директива да възрази срещу въпросното обработване въз основа на неопровержими законови основания, свързани с неговото конкретно положение.
– Разпоредбите на Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато лицето, което управлява интернет търсачка, е сезирано с искане за премахване от резултатите при търсене на връзка към уебстраница, на която са публикувани лични данни, които попадат в обхвата на специалните категории, посочени в член 8, параграф 1 или 5 от тази директива, управляващото интернет търсачка лице трябва, въз основа на всички относими към конкретния случай обстоятелства и предвид тежестта на вмешателството в основните права на съответното физическо лице на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, установени в членове 7 и 8 от Хартата, да провери дали по съображения, свързани със значим обществен интерес, посочени в член 8, параграф 4 от въпросната директива, и при спазване на условията, предвидени в тази последна разпоредба, включването на тази връзка в списъка с резултати, който се показва след търсене, извършено въз основа на името на това лице, се оказва напълно необходимо за защитата на установената в член 11 от Хартата свобода на информация на потребителите на интернет, които са потенциално заинтересовани да имат достъп до тази уебстраница посредством такова търсене.
По третия въпрос
70 Тъй като този въпрос е поставен единствено в случай на отрицателен отговор на първия въпрос, не е необходимо да му се отговаря, като се има предвид утвърдителният отговор, даден на първия въпрос.
По четвъртия въпрос
71 С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали разпоредбите на Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че:
– от една страна, информацията за съдебно производство, предмет на което е било физическо лице, както и евентуално информацията за присъдата, с която то е приключило, представляват данни, отнасящи се до „закононарушения“ и до „наказателни присъди“ по смисъла на член 8, параграф 5 от Директива 95/46, и
– от друга страна, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да уважи искане за премахване от резултатите при търсене на връзки към уебстраници, на които се намира такава информация, когато информацията се отнася до по-ранен етап от разглежданото съдебно производство и вече не отговаря на действителното му положение предвид развитието на производството.
72 В това отношение следва да се констатира, както посочва генералният адвокат в точка 100 от заключението си и както изтъкват по-специално френското правителство, Ирландия, италианското и полското правителство, а също и Комисията, че информацията относно съдебно производство, водено срещу физическо лице, като тази за привличането му като обвиняем или за процеса и евентуално за присъдата, с която то е приключило, представляват данни, отнасящи се до „закононарушения“ и до „наказателни присъди“ по смисъла на член 8, параграф 5, първа алинея от Директива 95/46 и на член 10 от Регламент 2016/679, при това независимо от обстоятелството, че в хода на съдебното производство извършването на закононарушението, за което е преследвано лицето, действително е било установено или не.
73 Ето защо, като включва в списъка с резултатите, който се показва след търсене, извършено въз основа на името на съответното физическо лице, на връзки към уебстраници, на които са публикувани такива данни, лицето, което управлява интернет търсачка, обработва тези данни, което обработване в приложение на член 8, параграф 5, първа алинея от Директива 95/46 и на член 10 от Регламент 2016/679 се подчинява на особени ограничения. Както отбелязва Комисията, по силата на тези разпоредби и при условие че са спазени останалите изисквания за законосъобразност, поставени от тази директива и този регламент, подобно обработване може да бъде законосъобразно по-специално когато националното право предвижда подходящи конкретни гаранции, какъвто може да е случаят, когато въпросната информация е била разгласена на обществеността от официалните органи при спазване на приложимото национално право.
74 Що се отнася до тези други изисквания за законосъобразност, важно е да се припомни, че от изискванията, предвидени в член 6, параграф 1, букви в)—д) от Директива 95/46, които понастоящем са възпроизведени в член 5, параграф 1, букви в)—д) от Регламент 2016/679 следва, че дори обработване на точни данни, което първоначално е било законосъобразно, може с времето да стане несъвместимо с тази директива или с този регламент, когато данните вече не са необходими за целите, за които са събирани или обработвани. Такъв е по-специално случаят, когато е видно, че тези данни не са адекватни, че не са или вече не са релевантни или че са прекомерни по отношение на целите и на изтеклия срок (решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 93).
75 При все това, както бе констатирано в точка 66 от настоящото решение, дори в хипотезата, в която обработването на данни, посочени в член 8, параграф 5 от Директива 95/46 и в член 10 от Регламент 2016/679, не отговаря на ограниченията, предвидени в тези разпоредби, или на другите изисквания за законосъобразност, каквито са посочените в член 6, параграф 1, букви в)—д) от тази директива и в член 5, параграф 1, букви в)—д) от този регламент, лицето, което управлява интернет търсачка, трябва да провери също по съображения, свързани със значим обществен интерес, посочени в член 8, параграф 4 от въпросната директива или в член 9, параграф 2, буква ж) от въпросния регламент, и при спазване на условията, предвидени в тези разпоредби, дали включването на връзката към въпросната уебстраница в списъка с резултати, който се показва след търсене, извършено въз основа на името на съответното физическо лице, е необходимо за упражняването на защитеното в член 11 от Хартата право на свобода на информация на потребителите на интернет, които са потенциално заинтересовани да имат достъп до тази уебстраница посредством такова търсене.
76 В това отношение следва да се отбележи, че от практиката на Европейския съд по правата на човека следва, че исканията, отправени от съответните физически лица, с оглед на забраната съгласно член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., различните медии да предоставят на разположение в интернет стари репортажи във връзка с наказателен процес, който е бил воден срещу тези лица, изискват да се разгледа справедливият баланс, който трябва да се направи между правото на зачитане на личния живот на посочените лица и по-специално свободата на информация на обществеността. При търсенето на този справедлив баланс следва да се вземе предвид съществената роля, която играе пресата в едно демократично общество и която роля включва съставянето на репортажи и коментари относно съдебните производства. Освен това към функцията на медиите, изразяваща се в съобщаване на такава информация и идеи, се прибавя правото за обществеността да ги получи. В този смисъл Европейският съд по правата на човека е приел, че обществеността има интерес не само да бъде информирана за актуално събитие, но и да прави проучвания за минали събития, като обхватът на обществения интерес по отношение на наказателните производства е все пак променлив и може да търпи изменения във времето в зависимост по-специално от обстоятелствата по делото (ЕСПЧ, 28 юни 2018 г., M.L. и W.W. с/у Германия, CE:ECHR:2018:0628JUD006079810, §§ 89 и 100—102).
77 По този начин лицето, което управлява интернет търсачка, трябва да прецени при подадено искане за премахване от резултатите при търсене на връзки към уебстраници, на които е публикувана информация за съдебно производство в областта на наказателното право, водено срещу съответното физическо лице, която информация се отнася до по-ранен етап от това производство и вече не отговаря на действителното положение, дали с оглед на всички обстоятелства по случая, каквито са по-специално естеството и тежестта на въпросното закононарушение, развитието и резултатът от производството, изтеклият период от време, ролята на това лице в обществения живот и поведението му в миналото, интересът на обществеността към момента на подаване на искането, съдържанието и формата на публикацията, както и нейните последици за въпросното лице, последното има право въпросната информация да не бъде повече свързвана към настоящия момент с неговото име чрез списък с резултати, който се показва след търсене, извършено въз основа на това име.
78 Налага се обаче да се добави, че макар лицето, което управлява интернет търсачка, да трябва да констатира, че случаят не е такъв, поради факта, че включването на разглежданата връзка се оказва напълно необходимо за съвместяване на правото на зачитане на личния живот и на правото на защита на данните на съответното физическо лице със свободата на информация на потенциално заинтересованите интернет потребители, управляващото интернет търсачка лице във всички случаи е длъжно, най-късно при искането за премахване от резултатите при търсене, да преустрои списъка с резултатите, така че общата представа, която получава интернет потребителят, да отразява действителното съдебно положение, което по-специално налага връзки към уебстраници, съдържащи съответната информация, да се появяват на първо място в този списък.
79 С оглед на гореизложените съображения на четвъртия въпрос следва да се отговори, че разпоредбите на Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че:
– от една страна, информацията за съдебно производство, предмет на което е било физическо лице, както и евентуално информацията за присъдата, с която то е приключило, представляват данни, отнасящи се до „закононарушения“ и до „наказателни присъди“ по смисъла на член 8, параграф 5 от тази директива, и
– от друга страна, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да уважи искане за премахване от резултатите при търсене на връзки към уебстраници, съдържащи такава информация, когато информацията се отнася до по-ранен етап от разглежданото съдебно производство и вече не отговаря на действителното положение предвид развитието на производството, доколкото е установено в рамките на проверката на съображенията, свързани със значим обществен интерес, посочени в член 8, параграф 4 от посочената директива, че с оглед на всички обстоятелства по случая основните права на съответното физическо лице, гарантирани от членове 7 и 8 от Хартата, имат предимство пред защитените в член 11 от Хартата основни права на потенциално заинтересованите интернет потребители.
По съдебните разноски
80 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
1) Разпоредбите на член 8, параграфи 1 и 5 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни трябва да се тълкуват в смисъл, че забраната или ограниченията за обработването на специалните категории от лични данни, посочени в тези разпоредби, се прилагат — при спазване на изключенията, предвидени в тази директива — и по отношение на лицето, което управлява интернет търсачка, в рамките на неговата отговорност, компетентност и възможности като администратор на данни, обработвани в рамките на дейността на тази интернет търсачка, при проверка, извършена от лицето, управляващо търсачката, под контрола на компетентните национални органи след подадено от съответното физическо лице искане.
2) Разпоредбите на член 8, параграфи 1 и 5 от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че по силата на тези разпоредби лицето, което управлява интернет търсачка, по принцип е длъжно — при спазване на предвидените в Директивата изключения — да уважи исканията за премахване от резултатите при търсене на връзки, водещи към уебстраници, на които се намират лични данни, попадащи в обхвата на специалните категории, посочени в тези разпоредби.
Член 8, параграф 2, буква д) от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че съгласно този член лицето, което управлява интернет търсачка, може да откаже да уважи искане за премахване от резултатите при търсене, когато констатира, че въпросните връзки водят към съдържания, включващи лични данни, които попадат в обхвата на специалните категории, посочени в този член 8, параграф 1, но чието обработване е обхванато от изключението, предвидено във въпросния член 8, параграф 2, буква д), при условие че обработването отговаря на всички други изисквания за законосъобразност, поставени в тази директива, и ако съответното физическо лице няма правото съгласно член 14, първа алинея, буква а) от посочената директива да възрази срещу въпросното обработване въз основа на неопровержими законови основания, свързани с неговото конкретно положение.
Разпоредбите на Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато лицето, което управлява интернет търсачка, е сезирано с искане за премахване от резултатите при търсене на връзка към уебстраница, на която са публикувани лични данни, които попадат в обхвата на специалните категории, посочени в член 8, параграф 1 или 5 от тази директива, управляващото интернет търсачка лице трябва, въз основа на всички относими към конкретния случай обстоятелства и предвид тежестта на вмешателството в основните права на съответното физическо лице на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, установени в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да провери дали по съображения, свързани със значим обществен интерес, посочени в член 8, параграф 4 от въпросната директива, и при спазване на условията, предвидени в тази последна разпоредба, включването на тази връзка в списъка с резултати, който се показва след търсене, извършено въз основа на името на това лице, се оказва напълно необходимо за защитата на установената в член 11 от Хартата свобода на информация на потребителите на интернет, които са потенциално заинтересовани да имат достъп до тази уебстраница посредством такова търсене.
3) Разпоредбите на Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че:
– от една страна, информацията за съдебно производство, предмет на което е било физическо лице, както и евентуално информацията за присъдата, с която то е приключило, представляват данни, отнасящи се до „закононарушения“ и до „наказателни присъди“ по смисъла на член 8, параграф 5 от тази директива, и
– от друга страна, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да уважи искане за премахване от резултатите при търсене на връзки към уебстраници, съдържащи такава информация, когато информацията се отнася до по-ранен етап от разглежданото съдебно производство и вече не отговаря на действителното положение предвид развитието на производството, доколкото е установено в рамките на проверката на съображенията, свързани със значим обществен интерес, посочени в член 8, параграф 4 от посочената директива, че с оглед на всички обстоятелства по случая основните права на съответното физическо лице, гарантирани от членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, имат предимство пред защитените в член 11 от тази харта основни права на потенциално заинтересованите интернет потребители.
Подписи