ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

14 декември 2007 година

Дело F‑82/06

Tineke Duyster

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Отпуск за отглеждане на дете — Начална дата на отпуска за отглеждане на дете — Висящи дела — Явна недопустимост“

Предмет: Жалба на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която г‑жа Duyster иска отмяна на решението на Комисията от 11 май 2006 г., с което се отхвърля подадената по административен ред жалба срещу решението на Комисията от 17 ноември 2005 г. за определяне на 8 ноември 2004 г. за начална дата на отпуска ѝ за отглеждане на дете. Освен това жалбоподателката изтъква отново същите искания като по дело F‑18/06, Duyster/Комисия, а именно, от една страна, за отмяна на решението на Комисията от 17 ноември 2005 г. за определяне на 8 ноември 2004 г. за начална дата на отпуска ѝ за отглеждане на дете и от друга страна, за обезщетение за вреди, в частност за имуществените и неимуществените вреди, претърпени поради посоченото решение

Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Производство — Допустимост на процесуалните действия — Преценка към момента на извършване на действието

(член 114 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)

2.      Производство — Възражение за неподсъдност поради гледане на делото от друг съд

1.      Също както допустимостта на иска се преценява към момента на предявяването му, допустимостта на останалите процесуални действия, например на повдигането на възражение за недопустимост, се преценява към момента на извършването им. Подобно тълкуване осигурява спазването на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания.

(вж. точка 40)

Позоваване на:

Съд — 27 ноември 1984 г., Bensider и др./Комисия, 50/84, Recueil, стр. 3991, точка 8;

Първоинстанционен съд — 8 октомври 2001 г., Stauner и др./Парламент и Комисия, T‑236/00 R II, Recueil, стр. II‑2943, точка 49; 9 юли 2003 г., Commerzbank/Комисия, T‑219/01, Recueil, стр. II‑2843, точка 61

2.      Жалбата се отхвърля като недопустима, когато страните, предметът и правното основание са същите като при подадена по-рано жалба.

(вж. точка 47)

Позоваване на:

Съд — 19 септември 1985 г., Hoogovens Groep/Комисия, 172/83 и 226/83, Recueil, стр. 2831, точка 9; 22 септември 1988 г., Франция/Парламент, 358/85 и 51/86, Recueil, стр. 4821, точка 12;

Първоинстанционен съд — 14 юни 2007 г., Landtag Schleswig-Holstein/Комисия, T‑68/07, непубликувано в Сборника, точка 16