РЕШЕНИЕ НА СЪДА (осми състав)
4 септември 2019 година(*)
„Преюдициално запитване — Социална сигурност — Работници мигранти — Правила на Европейския съюз относно конвертирането на парични единици — Регламент (ЕО) № 987/2009 — Решение № Н3 на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност — Изчисляване на диференциращата добавка към семейни обезщетения, дължима на работник, който пребивава в държава членка и работи в Швейцария — Определяне на референтната дата за обменния курс“
По дело C‑473/18
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Finanzgericht Baden-Württemberg (Финансов съд Баден-Вюртемберг, Германия) с акт от 17 май 2018 г., постъпил в Съда на 20 юли 2018 г., в рамките на производство по дело
GP
срещу
Bundesagentur für Arbeit — Familienkasse Baden-Württemberg West
СЪДЪТ (осми състав),
състоящ се от: F. Biltgen (докладчик), председател на състава, J. Malenovský и L. S. Rossi, съдии,
генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за германското правителство, първоначално от T. Henze и J. Möller, а впоследствие от J. Möller, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от B.‑R. Killmann и D. Martin, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 90 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 284, 2009 г., стр. 1), както и на Решение № Н3 на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност от 15 октомври 2009 година относно датата, която се взема предвид при определяне на обменния курс, посочен в член 90 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (ОВ C 106, 2010 г., стр. 56, наричано по-нататък „Решение № Н3“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между GP и Bundesagentur für Arbeit — Familienkasse Baden-Württemberg West (Федерална агенция по заетостта — Служба за семейни обезщетения Баден-Вюртемберг Запад, Германия) (наричана по-нататък „Службата за семейни обезщетения“) относно отпускането на диференцираща добавка в Германия с оглед на получавани в Швейцария детски надбавки.
Правна уредба
Международното право
3 Съгласно член 8 от Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Швейцарската конфедерация, от друга страна, относно свободното движение на хора, подписано в Люксембург на 21 юни 1999 г., одобрено от името на Европейската общност с Решение 2002/309/ЕО, Евратом на Съвета и на Комисията относно споразумение за научно и технологично сътрудничество от 4 април 2002 година за сключване на седем споразумения с Швейцарската конфедерация (ОВ L 114, 2002 г., стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 74, стр. 97, наричано по-нататък „Споразумението относно свободното движение на хора“):
„Договарящите се страни предоставят условия в съответствие с приложение II за съгласуване на системите за социална сигурност с конкретната цел да:
а) се осигури равнопоставеност;
б) се определи приложимото законодателство;
[…]
г) се изплащат [обезщетения] на лица, пребиваващи на територията на договарящите се страни;
[…]“.
4 Приложение II към Споразумението относно свободното движение на хора, което е озаглавено „Координация на схемите за социална сигурност“ и е изменено с приложението към Решение № 1/2012 от 31 март 2012 г. (ОВ L 103, 2012 г., стр. 51) (наричано по-нататък „приложение II към Споразумението относно свободното движение на хора“) на създадения с цитираното споразумение съвместен комитет, влиза в сила на 1 април 2012 г.
5 Съгласно член 1 от приложение II към Споразумението относно свободното движение на хора:
„1. Договарящите страни се договарят във връзка с координацията на схемите за социална сигурност да прилагат помежду си правните актове на Европейския съюз, на които се прави позоваване и които са изменени с раздел А от настоящото приложение, или правила, равностойни на такива актове.
2. Понятието „държава(и) членка(и)“, което се съдържа в правните актове, посочени в раздел А от настоящото приложение, се тълкува по такъв начин, че да включва Швейцария в допълнение към държавите, обхванати от съответните правни актове на Европейския съюз“.
6 Член 2, параграф 1 от посоченото приложение II предвижда:
„За целите на прилагането на разпоредбите на настоящото приложение, договарящите страни вземат надлежно предвид правните актове на Европейския съюз, посочени в раздел Б от настоящото приложение“.
7 В раздел А от споменатото приложение II се прави позоваване на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12), изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. (ОВ L 284, 2009 г., стр. 43) (наричан по-нататък „Регламент № 883/2004“), както и на Регламент № 987/2009. В раздел Б от същото приложение II се прави позоваване на Решение № H3.
Правото на Съюза
8 Член 68, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004 предвижда:
„1. Когато през време на един и същи период и за едни и същи членове на семейството се предвиждат обезщетения съгласно законодателството на повече от една държава членка, се прилагат следните правила за предимство:
а) в случай на обезщетения, платими от повече от една държава членка на различни основания, редът на предимство е следният: първо, права, произтичащи от дейност като заето или като самостоятелно заето лице, второ, права, произтичащи от получаване на пенсия и накрая, права, придобити на базата на пребиваване;
[…]
2. В случай на [кумулиране] на права, семейните обезщетения се предоставят в съответствие със законодателството, което е определено, че има предимство в съответствие с параграф 1. Правата на семейни обезщетения по силата на друго или други съответни законодателства се спират до размера, предвиден от първото законодателство и се предоставя диференцираща добавка, ако е необходимо, за сумата, надвишаваща този размер. […]“.
9 Член 90 от Регламент № 987/2009 има следната формулировка:
„За целите на прилагането на [Регламент № 883/2004] и [Регламент № 987/2009] за обменен курс между две парични единици служи референтният курс, обявен от Европейската централна банка. Датата, която се взема предвид при определяне на обменния курс, се посочва от Административната комисия [за координация на системите за социална сигурност, посочена в член 71 от Регламент № 883/2004].“
10 Съображение 1 от Решение № Н3 гласи:
„В много разпоредби, като например в […] член 68, параграф 2 от Регламент [№ 883/2004] и […] [в] Регламент [№ 987/2009] […] се разглеждат случаи, в които за целите на плащане, изчисляване или преизчисляване на обезщетения […] обменният курс трябва да бъде определен“.
11 Параграфи 2—5 от Решение № Н3 имат следното съдържание:
„2. Обменният курс е курсът, публикуван в деня на извършване на операцията от страна на институцията, освен ако в настоящото решение не е посочено друго.
3. Институция на държава членка, която за целите на установяване на право на обезщетение и на първо изчисление на обезщетението трябва да превърне дадена сума в паричната единица на друга държава членка, използва:
а) когато в съответствие с националното законодателство дадена институция взема предвид суми, като приходи или обезщетения, в продължение на определен период от време, за който се изчислява обезщетението, тя използва обменния курс, публикуван за последния ден от този период;
б) когато в съответствие с националното законодателство и за целите на изчисляването на обезщетението дадена институция взема предвид една сума, тя използва обменния курс, публикуван за първия ден от месеца, непосредствено предхождащ месеца, в който трябва да се приложи разпоредбата.
4. Параграф 3 се прилага mutatis mutandis тогава, когато институция на държава членка, която с оглед преизчисляване на обезщетението вследствие на промени във фактическото и правното положение на съответното лице, трябва да превърне сумата в паричната единица на друга държава членка.
5. Институция, която изплаща обезщетение, което е редовно индексирано в съответствие с националното законодателство, и когато сумите в други парични единици се отразяват върху посоченото обезщетение, при преизчисляване използва обменния курс, приложим за първия ден от месеца, предхождащ месеца, в който трябва да се извърши индексирането, освен ако в националното законодателство не е предвидено друго“.
Германското право
12 Правилата за отпускане на детски надбавки на лицата, които са неограничено задължени за данъка върху доходите в Германия, са определени в член 62 и сл. от Einkommensteuergesetz (Закон за данъка върху доходите, BGBl. 2009 I, стр. 3366, наричан по-нататък „EStG“).
13 Съгласно член 65, параграф 1, първо изречение, точка 2 от EStG не се изплащат детски надбавки за дете, за което се изплащат сходни на детските надбавки обезщетения в чужбина.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
14 Жалбоподателката по главното производство, GP, и съпругът ѝ пребивават в Германия и са наети на работа в Швейцария. Те имат две деца. Считано от февруари 2012 г., съпругът получава в Швейцария две детски надбавки месечно в размер съответно от по 200 швейцарски франка (CHF) (около 179 EUR).
15 На 19 август 2015 г. GP подава до Службата за семейни обезщетения молба за изплащане на диференцираща добавка към детски надбавки.
16 С решение от 8 септември 2015 г., потвърдено на 14 октомври 2015 г. след обжалване по административен ред, Службата за семейни обезщетения отхвърля тази молба в частта за периода от април 2012 г. до декември 2014 г. Като се позовава на член 90 от Регламент № 987/2009 и на Решение № H3, тази институция приема, че за да се установи наличието на правото на такава диференцираща добавка и евентуално нейният размер, следва да се изходи от обменния курс, който е публикуван на първия ден от месеца, предхождащ месеца, през който е било извършено изчислението. Тъй като това изчисление е направено в деня, в който е прието решението от 8 септември 2015 г., приложимият обменен курс е публикуваният на 1 август 2015 г. В приложение на този курс сумата от 200 CHF съответства на 188,71 EUR и следователно е по-висок от отпусканите между 2012 г. и 2014 г. от Федерална република Германия детски надбавки, а именно по 184 EUR месечно за първите две деца. Ето защо Службата за семейни обезщетения приема, че за въпросния период не се дължи никаква диференцираща добавка към детски надбавки.
17 GP подава жалба пред запитващата юрисдикция, Finanzgericht Baden-Württemberg (Финансов съд на провинция Баден-Вюртемберг, Германия), срещу решенията от 8 септември и 14 октомври 2015 г. на Службата за семейни обезщетения, както и срещу последващо нейно решение. GP твърди, че параграф 3, буква б) от Решение № Н3 е приложим спрямо нейното дело и че изразът „месеца, в който трябва да се приложи разпоредбата“ в тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че в настоящия случай визира април 2012 г., т.е. месеца, от който Регламенти № 883/2004 и № 987/2009 са станали приложими спрямо неговото положение по силата на влизането в сила на тази дата на приложение II към Споразумението относно свободното движение на хора. Ето защо приложимият обменен курс съгласно параграф 3, буква б) от Решение № Н3 бил публикуваният на 1 март 2012 г. Поради факта, че използването на този курс водело до конвертирана сума от 331,90 EUR на швейцарската детска надбавка за двете деца, или по 165,95 EUR на дете, GP иска да бъде изплатена месечна диференцираща добавка от 36,10 EUR (18,05 EUR на дете) за периода от април 2012 г. до декември 2014 г.
18 Според запитващата юрисдикция произнасянето по спора, поставен за решаване пред нея, зависи от тълкуването на Решение № Н3. Тя изразява съмнения дали параграф 3, буква б) от това решение е приложим, доколкото съгласно формулировката му става дума за превръщането от съответната институция на държава членка на дадена сума в паричната единица на друга държава членка, когато тази институция трябва да вземе предвид дадена сума в съответствие с националното законодателство, докато в настоящия случай Службата за семейни обезщетения трябва да превърне в евро сума, която е в швейцарски франкове, т.е. в паричната единица на собствената си държава членка, в приложение на правото на Съюза, а именно Регламент № 883/2004. Запитващата юрисдикция смята, че такава несигурност е налице и що се отнася до параграф 4 от Решение № Н3.
19 Ако поради липсата на разпоредба в обратния смисъл от Решение № Н3 трябвало да се приложат предписанията в параграф 2 от него, запитващата юрисдикция иска във връзка със съдържащия се там израз „извършване на операцията от страна на институцията“ да се установи коя държава и коя операция се имат предвид.
20 Накрая, запитващата юрисдикция иска да се установи дали евентуално е приложим параграф 5 от Решение № Н3, който според нея също поражда проблеми за тълкуване.
21 При тези условия Finanzgericht Baden-Württemberg (Финансов съд Баден-Вюртемберг) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) При обстоятелства като тези по главното производство коя разпоредба на Решение № H3 […] трябва да бъде приложена при валутното конвертиране на свързани с деца семейни обезщетения под формата на детски надбавки?
2) Как трябва конкретно да се тълкува приложимата разпоредба от това решение при определянето на размера на диференциращата добавка към детски надбавки, който зависи от обменния курс?
а) Ако трябва да се приложи параграф 2 от Решение № H3: кой по смисъла на тази разпоредба е денят „на извършване на операцията от страна на институцията“?
б) Ако трябва да се приложи параграф 3, буква б) (евентуално във връзка с параграф 4) от Решение № H3: кой по смисъла на тази разпоредба е месецът, „в който трябва да се приложи разпоредбата“?
в) Ако трябва да се приложи параграф 5 от Решение № H3: отворената клауза във връзка с националното законодателство съвместима ли е с уреденото в член 90 от [Регламент № 987/2009] оправомощаване? Ако е така: за да е „предвидено друго“ в националното законодателство, необходимо ли е законодателство под формата на закон, или е достатъчно да е налице административна инструкция от националния административен орган?
3) Има ли особености валутното конвертиране на швейцарските детски надбавки от германската служба за семейни обезщетения?
а) При прилагането на Решение № H3 спрямо Швейцария има ли значение, че в член 65, параграф 1, първо изречение, точка 2 от [EStG] самото националното германско право предвижда изключване на обезщетението?
б) Има ли за валутното конвертиране съгласно Решение № H3 значение кога швейцарската институция е разрешила или е изплатила семейните обезщетения?
в) Има ли за валутното конвертиране съгласно Решение № H3 значение кога германската институция е отказала или отпуснала „диференциращата“ добавка към детски надбавки?“.
По преюдициалните въпроси
По третия въпрос
22 Най-напред трябва да се отговори на третия въпрос, понеже той има за предмет евентуалното отражение на конвертирането в паричната единица на дадена държава членка на обезщетения, изплащани в швейцарски франкове от швейцарска институция, върху прилагането и тълкуването на визираните в първите два въпроса разпоредби от правото на Съюза.
23 С този въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали при валутното конвертиране на детска надбавка, за да се определи евентуалният размер на диференцираща добавка съгласно член 68, параграф 2 от Регламент № 883/2004, фактът, че това обезщетение се изплаща в швейцарски франкове от швейцарска институция, влияе върху прилагането и тълкуването на член 90 от Регламент № 987/2009 и на Решение № Н3.
24 В тази насока следва да се припомни, че съгласно член 8 от Споразумението относно свободното движение на хора договарящите се страни уреждат в съответствие с приложение II към Споразумението относно свободното движение на хора съгласуването на системите за социална сигурност с конкретната цел да се гарантира определянето на приложимото право и изплащането на обезщетенията на лицата, пребиваващи на територията на договарящите се страни. Раздел А от приложение II към посоченото споразумение всъщност предвижда, че между договарящите се страни се прилагат Регламенти № 883/2004 и № 987/2009. Така, при положение че съгласно член 1, параграф 2 от цитираното приложение II „[п]онятието „държава(и) членка(и)“, което се съдържа в правните актове, посочени в раздел А от [това] приложение, се тълкува по такъв начин, че да включва Швейцария в допълнение към държавите, обхванати от съответните правни актове на Европейския съюз“, разпоредбите на тези регламенти се прилагат и за Конфедерация Швейцария (решение от 14 март 2019 г., Dreyer, C‑372/18, EU:C:2019:206, т. 29 и цитираната съдебна практика). Същото важи за разпоредбите на Решение № Н3, тъй като раздел Б от приложение II към Споразумението относно свободното движение на хора предвижда, че договарящите се страни отчитат това решение.
25 При това положение случаят на GP, която пребивава в Германия и работи в Швейцария като съпруга си, който получава отпуснати от швейцарска институция семейни обезщетения, попада в приложното поле на Регламенти № 883/2004 и № 987/2009, както и на Решение № Н3 (вж. по аналогия решение от 14 март 2019 г., Dreyer, C‑372/18, EU:C:2019:206, т. 30).
26 Ето защо в приложение на тези актове на Съюза споменатите обезщетения и валутното конвертиране на размера им следва да се третират по същия начин като обезщетения, получени в държава — членка на Съюза. В частност, що се отнася до третия въпрос, буква а) на запитващата юрисдикция, предмет на който е релевантността на изключването съгласно член 65, параграф 1, първо изречение, точка 2 от EStG на детските надбавки в Германия, когато подобно обезщетение се изплаща в чужбина, в случая в Швейцария, предвиденото от националното право на държава членка правило за ненатрупване не би могло да бъде приложено, ако се установи, че това прилагане противоречи на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 12 юни 2012 г., Hudzinski и Wawrzyniak, C‑611/10 и C‑612/10, EU:C:2012:339, т. 71).
27 Нужно е да се добави, че прилагането в различен смисъл на Регламенти № 883/2004 и № 987/2009 и на Решение № Н3 в случай като разглеждания по спора в главното производство би било в разрез с целта за равно третиране, която предвиденото в член 8 от Споразумението относно свободното движение на хора съгласуване на системите за социална сигурност цели да гарантира.
28 Ето защо на третия въпрос следва да се отговори, че при валутното конвертиране на детска надбавка, за да се определи евентуалният размер на диференцираща добавка съгласно член 68, параграф 2 от Регламент № 883/2004, фактът, че това обезщетение се изплаща в швейцарски франкове от швейцарска институция, не влияе върху прилагането и тълкуването на член 90 от Регламент № 987/2009, както и на Решение № Н3.
По първия въпрос
29 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи коя разпоредба на Решение № Н3 е приложима при конвертирането на паричните единици, в които са детските надбавки, за да се определи евентуалният размер на диференцираща добавка съгласно член 68, параграф 2 от Регламент № 883/2004.
30 За да се отговори на този въпрос, на първо място следва да се припомни, че Решение № H3 е акт за изпълнение на Регламенти № 883/2004 и № 987/2009. Съгласно постоянната практика на Съда актът за изпълнение или за прилагане трябва да се тълкува, доколкото е възможно, в съответствие с разпоредбите на основния акт (вж. в този смисъл решения от 14 май 2009 г., Internationaal Verhuis- en Transportbedrijf Jan de Lely, C‑161/08, EU:C:2009:308, т. 38 и от 19 юли 2012 г., Pie Optiek, C‑376/11, EU:C:2012:502, т. 34).
31 На второ място, съображение 1 от Решение № Н3 действително споменава член 68, параграф 2 от Регламент № 883/2004 като разпоредба, в която се разглеждат „случаи, в които за целите на плащане, изчисляване или преизчисляване на обезщетения […] обменният курс трябва да бъде определен“, но нито параграф 2 от това решение, нито параграфи 3—5 от него, където се уточняват обменните курсове, от които трябва да се изходи в някои особени случаи, свързани с обезщетения, посочват изрично спрямо кои разпоредби на Регламенти № 883/2004 и № 987/2009 са приложими.
32 При това положение разпоредбата на Решение № Н3, приложима във визираната в първия въпрос хипотеза, трябва да се определи, отчитайки естеството и целта на съответното обезщетение.
33 В тази насока разглежданото по главното производство обезщетение, което се състои в диференцираща добавка, евентуално изплащана като месечно семейно обезщетение, се основава на член 68 от Регламент № 883/2004. Съгласно член 68, параграф 1, буква а), когато за един и същи период и за едни и същи членове на семейството се предвиждат обезщетения съгласно законодателството на повече от една държава членка на различни основания, произтичащите от дейност като заето или като самостоятелно заето лице права имат предимство спрямо правата, придобити на базата на пребиваване. Член 68, параграф 2 предвижда, че в случай на кумулиране на права семейните обезщетения се предоставят в съответствие със законодателството, което е определено, че има предимство, а правата на семейни обезщетения по силата на други законодателства се спират до размера, предвиден от първото законодателство, и се предоставя диференцираща добавка, ако е необходимо, за сумата, надвишаваща този размер.
34 Съдът е постановил, че такова правило за некумулиране трябва да гарантира на получателя на изплащани от няколко държави членки обезщетения, че общият размер на обезщетенията съвпада с размера на най-благоприятното обезщетение, което се дължи на същия съгласно законодателството на само една от тези държави (решение от 30 април 2014 г., Wagener, C‑250/13, EU:C:2014:278, т. 46 и цитираната съдебна практика).
35 За да се гарантира, че при сравняването на суми в различни парични единици се изплаща общ размер, съвпадащ с размера на най-благоприятното обезщетение, следва да се използва референтният обменен курс, публикуван от Европейската централна банка на възможно най-близка до изплащането на обезщетенията дата. При обезщетенията, които дълго време се изплащат на редовни интервали, в настоящия случай месечно, това означава при всяко плащане да се използва различен обменен курс.
36 Всъщност, ако за такъв период се възприеме един-единствен обменен курс, при положение че курсовете могат да се движат съществено през този период, това би създало опасност или получателят на обезщетенията да бъде лишен от част от размера на най-благоприятното обезщетение, или да му бъде отпусната сума, която надвишава този размер.
37 Наистина, както отбелязва германското правителство в писменото си становище, необходимостта при всеки падеж да се прави изчисление, базирано на нов обменен курс, е допълнителна административна тежест за компетентните социалноосигурителни институции, но зачитането на текста на еднозначна норма и на целта, на която тя почива, няма как да отстъпи на заден план, зад друг метод за изчисляване по съображение за по-голямо удобство (вж. по аналогия решение от 30 април 2014 г., Wagener, C‑250/13, EU:C:2014:278, т. 38).
38 Колкото до разпоредбите на Решение № Н3, евентуално приложими за целите на спора по главното производство, съгласно параграф 2 от това решение, освен ако в същото решение не е посочено друго, обменният курс, който трябва да бъде използван, е курсът, публикуван в деня на извършване на операцията от страна на институцията.
39 Налага се изводът, че прилагането на това правило спрямо разглежданото по главното производство обезщетение може да доведе до използването на нов обменен курс при всяко изплащане на съответното семейно обезщетение и евентуално на диференцираща добавка, което — както следва от точки 34—36 от настоящото решение — съответства на целта на плащането на диференцираща добавка съгласно член 68, параграф 2 от Регламент № 883/2004 — да се гарантира, че се изплаща общ размер, съвпадащ с размера на най-благоприятното обезщетение.
40 От текста на параграф 2 от Решение № Н3 обаче е видно, че последният е акцесорен, в смисъл че се прилага, за да се определи обменният курс, който трябва да бъде използван с оглед на визираните в това решение разпоредби на Регламенти № 883/2004 и № 987/2009, ако в това решение не е посочено друго. Ето защо е необходимо да се провери дали параграфи 3—5 от Решение № Н3, споменати от запитващата юрисдикция, са приложими към положение като разглежданото в спора по главното производство.
41 В тази насока най-напред следва да се приеме за установено, че самият текст на параграф 3 от Решение № Н3 изключва прилагането на тази разпоредба в подобна хипотеза. От една страна, всъщност цитираната разпоредба е предвидено да се прилага в случаите, когато институция на държава членка „трябва да превърне дадена сума в паричната единица на друга държава членка“. В спора по главното производство обаче е налице обратната хипотеза, а именно конвертиране от социалноосигурителна институция на една държава членка в собствената ѝ парична единица на сума, изразена в паричната единица на друга държава.
42 От друга страна, параграф 3, букви а) и б) споменава отчитането на суми „в съответствие с националното законодателство“, докато в разглеждания в спора по главното производство случай задължението да се отчита размерът на изплащаните в Швейцария обезщетения с оглед на изчисляването на диференцираща добавка, евентуално дължима в Германия, произтича от прилагането на член 68, параграф 2 от Регламент № 883/2004 и на Споразумението относно свободното движение на хора.
43 По-нататък, параграф 4 от Решение № Н3 е неприложим, защото и той визира случаи, когато институцията на една държава членка трябва да конвертира дадена сума в паричната единица на друга държава членка. Освен това от формулировката му, и по-специално от израза „[п]араграф 3 се прилага mutatis mutandis тогава, когато институция на държава членка, която с оглед преизчисляване на обезщетението […] трябва да превърне [дадена] сума“, следва, че той представлява особена хипотеза на прилагане на параграф 3 от това решение.
44 Накрая, параграф 5 от Решение № Н3 се прилага за преизчисляването на обезщетение, редовно индексирано в съответствие с националното законодателство, когато сумите в други парични единици се отразяват върху това обезщетение. Текстът на тази разпоредба по принцип не е пречка тя да бъде приложена, за да се определи евентуално дължима диференцираща добавка, когато семейното обезщетение от дадена държава членка, което се спира до размера, предвиден от определеното за законодателство с предимство съгласно член 68, параграф 2 от Регламент № 883/2004, се индексира редовно.
45 Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, че през периода 2010—2014 г. детските надбавки в Германия, по 184 EUR за всяко от първите две деца, са останали непроменени, а от 2015 г. са увеличавани веднъж годишно. Следователно това обезщетение изобщо не е било увеличавано през периода, за който в настоящия случай се търси диференцираща добавка, а именно между април 2012 г. и декември 2014 г.
46 При това положение няма как да се приеме, че посоченото обезщетение е било редовно индексирано по смисъла на параграф 5 от Решение № Н3. Всъщност приемането на тази разпоредба за приложима би довело до използването на обменен курс, публикуван към момент, твърде отдалечен от мнозинството разглеждани по главното производство месечни семейни обезщетения, което би било в разрез с целта на член 68, параграф 2 от Регламент № 883/2004, упомената в точка 34 от настоящото решение.
47 След като нито един от параграфи 3—5 от Решение № Н3 не е приложим в случай като разглеждания по главното производство, следва да се приложи параграф 2, както следва от точка 40 от настоящото решение.
48 Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че Решение № H3 трябва да се тълкува в смисъл, че при конвертирането на паричните единици, в които са детските надбавки, за да се определи евентуалният размер на диференцираща добавка съгласно член 68, параграф 2 от Регламент № 883/2004, е приложим параграф 2 от това решение.
По втория въпрос
49 С втория си въпрос, буква а), отправен при положение че бъде постановено, че параграф 2 от Решение № Н3 е приложим към случай като разглеждания в спора по главното производство, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи какъв е обхватът на израза „ден на извършване на операцията от страна на институцията“ по смисъла на тази разпоредба.
50 Налага се изводът, че при обстоятелства като тези по спора в главното производство цитираният израз визира деня, в който компетентната институция на държавата на заетост, отговаряща с предимство за изплащането на въпросното семейно обезщетение, извърши това плащане. Всъщност посоченото плащане се извършва във всички случаи, докато плащането на предвидените от държавата на пребиваване обезщетения под формата на диференцираща добавка се извършва само при определени условия и следователно е условно и несигурно. Едва след като държавата на заетост е изплатила обезщетението и размерът му е конвертиран в паричната единица на държавата на пребиваване, заинтересованото лице може да получи въпросната добавка в последната държава, ако конвертираният размер е по-нисък от размера на същото обезщетение, което се дължи съгласно законодателството на държавата на пребиваване (вж. по аналогия решение от 30 април 2014 г., Wagener, C‑250/13, EU:C:2014:278, т. 45 и 47).
51 Това тълкуване впрочем съответства на целта на залегналото в член 68, параграф 2 от Регламент № 883/2004 правило за некумулиране, упомената в точка 34 от настоящото решение.
52 Ето защо на втория въпрос, буква а), следва да се отговори, че параграф 2 от Решение № Н3 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания по спора в главното производство изразът „ден на извършване на операцията от страна на институцията“ по смисъла на тази разпоредба визира деня, в който компетентната институция на държавата на заетост изплати въпросното семейно обезщетение.
53 Предвид отговора на първия въпрос, не е необходимо да се разглежда втори въпрос, букви б) и в).
По съдебните разноски
54 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:
1) При валутното конвертиране на детска надбавка, за да се определи евентуалният размер на диференцираща добавка съгласно член 68, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., фактът, че това обезщетение се изплаща в швейцарски франкове от швейцарска институция, не влияе върху прилагането и тълкуването на член 90 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004, както и на Решение № Н3 на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност от 15 октомври 2009 година относно датата, която се взема предвид при определяне на обменния курс, посочен в член 90 от Регламент (ЕО) № 987/2009.
2) Решение № H3 от 15 октомври 2009 г. трябва да се тълкува в смисъл, че при конвертирането на паричните единици, в които са детските надбавки, за да се определи евентуалният размер на диференцираща добавка съгласно член 68, параграф 2 от Регламент № 883/2004, изменен с Регламент № 988/2009, е приложим параграф 2 от това решение.
3) Параграф 2 от Решение № Н3 от 15 октомври 2009 г. трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания по спора в главното производство изразът „ден на извършване на операцията от страна на институцията“ по смисъла на тази разпоредба визира деня, в който компетентната институция на държавата на заетост изплати въпросното семейно обезщетение.
Подписи