Жалба, подадена на 12 септември 2020 г. от Carlo Tognoli и др. против определението, постановено от Общия съд (осми състав) на 3 юли 2020 г. по съединени дела T-395/19, T-396/19, T-405/19, T-408/19, T-419/19, T-423/19, T-424/19, T-428/19, T-433/19, T-437/19, T-443/19, T-455/19, T-458/19—T-462/19, T-464/19, T-469/19 и T-477/19, Tognoli и др./Парламент

(Дело C-431/20 P)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Carlo Tognoli, Emma Allione, Luigi Alberto Colajanni, Claudio Martelli, Luciana Sbarbati, Carla Dimatore в качеството на наследник на Mario Rigo, Roberto Speciale, Loris Torbesi в качеството на наследник на Eugenio Melandri, Luciano Pettinari, Pietro Di Prima, Carla Barbarella, Carlo Alberto Graziani, Giorgio Rossetti, Giacomo Porrazzini, Guido Podestà, Roberto Barzanti, Rita Medici, Aldo Arroni, Franco Malerba, Roberto Mezzaroma (представители: M. Merola, L. Florio, avvocati)

Друга страна в производството: Европейски парламент

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Съда:

да отмени обжалваното определение и да върне делото на Общия съд за разглеждане по същество,

да осъди Парламента да заплати съдебните разноски в производството по обжалване, като не се произнася по съдебните разноски в производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите искат отмяна на основание член 256 от Договора за функционирането на Европейския съюз и на член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз на определение на Общия съд на Европейския съюз (осми състав), постановено на 3 юли 2020 г. и съобщено същия ден, по съединени дела T-395/19, T-396/19, T-405/19, T-408/19, T-419/19, T-423/19, T-424/19, T-428/19, T-433/19, T-437/19, T-443/19, T-455/19, T-458/19—T-462/19, T-464/19, T-469/19 и T-477/19, с което жалбите им са обявени за явно недопустими.

С първото основание за обжалване жалбоподателите твърдят, че е налице грешка при прилагане на правото, тъй като било прието, че спорният акт не произвеждал правно действие по смисъла на член 263 ДФЕС. Грешката произтичала от липсата на правно основание актът да се счита за неокончателен и от несъобразяване на действието му в правната сфера на адресатите. Спорният акт всъщност произвел незабавно действие в правната сфера на жалбоподателите, лишавайки ги от съществена част от личното им право на пенсия.

С второто основание за обжалване жалбоподателите твърдят, че е налице грешка при прилагане на правото, тъй като член 86 от Процедурния правилник на Общия съд бил тълкуван и приложен в смисъл, противоположен на неговата цел и действие. Всъщност нормата целяла да избегне ненужното множене на жалби. Освен това, обявявайки за недопустими жалбите или изявленията за изменение, той допуснал втора грешка при прилагане на правото, водеща до будещо недоумение лишаване на жалбоподателите от съдебна защита.

С третото основание за обжалване жалбоподателите твърдят, че са налице две процесуални нарушения, които би трябвало да доведат до отмяна на определението, а именно: нарушение на принципа на състезателност и грешка при прилагането на член 126 от Процедурния правилник на Общия съд.

Относно първата част, на жалбоподателите не била предоставена възможност да отговорят на възражението за недопустимост, повдигнато от Европейския парламент против изявленията за изменение на жалбите. Освен това действията на Общия съд били още по-сериозни, тъй като същият решил, че не се налагал повторен обмен на писмени становища и дори не насрочил заседание за изслушване на устните състезания, с което лишил жалбоподателите от възможност да изразят позицията си по възражението за недопустимост на изявленията за изменение, въпреки че те представили изрично искане в този смисъл.

Освен това противоречивите процесуални решения на Общия съд показвали, че недопустимостта на жалбите не била очевидна и несъмнена, и следователно явна по смисъла на член 126 от Процедурния правилник на Общия съд. Поради това липсвали необходимите предпоставки, предвидени за прилагането на тази норма.

____________