Language of document :

Жалба, подадена на 27 декември 2018 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 18 октомври 2018 г. по дело T-640/16, GEA Group AG/Комисия

(Дело C-823/18 P)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: T. Christoforou, P. Rossi, V. Bottka)

Друга страна в производството: Gea Srl

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени обжалваното съдебно решение;

да осъди GEA да заплати всички съдебни разноски, направени в производството по обжалване и в първоинстанционното съдебно производство.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си Комисията посочва две основания:

Комисията твърди, че Общият съд допуска две грешки при прилагането на правото. Първо, той приложил неправилно принципа на равно третиране, не взел предвид съдебната практика относно понятието за предприятие и за солидарна отговорност, а също така допуснал грешка при определянето на последиците от намаляването на глобата, които могат да засегнат единствено бивше дъщерно дружество на предприятието нарушител. По-специално, според Комисията с обжалваното съдебно решение Общият съд се отклонява от практиката на Съда, според която понятието за солидарна отговорност при заплащането на глобата, която е обща за всяко от дружествата, до които е адресирана, е проявление на понятието за предприятие за целите на прилагането на член 101 ДФЕС (вж. решение Siemens Österreich, C-231/11 P, т. 57). Следователно правните субекти, включени в едно и също предприятие при извършването на нарушението, били по дефиниция солидарно отговорни за глобата, съответстваща на участието на предприятието в извършеното нарушение (до максималния размер, за който всеки правен субект е индивидуално отговорен). Логиката на обжарваното съдебно решение се основавала на прилагане по аналогия на теорията за вътрешното разпределяне на дяловете при солидарната отговорност, с което също така се цели да се изключи отговорността на съдлъжниците за части от солидарно наложената глоба. Тази теория обаче била отхвърлена от Съда с решение Siemens Österreich (C-231/11 P) и с решение по свързани дела Areva C-247/11 P и C-253/11 P. Освен това в обжалваното съдебно решение не се взимала предвид съдебната практика, според която дружеството-майка не можело да се ползва от намалението от 10%, приложимо за бившето му дъщерно дружество (решение Kendrion, C-50/12 P, т. 58, 68 и 70). Следователно обжалваното съдебно решение било засегнато от грешки прилагането на правото, както и от грешки при тълкуването и прилагането на установената практика на Съда, с него се създавала правна несигурност и се засягала свободата на преценката, с която се ползвала Комисията при определянето на глобите за предприятия за нарушение на член 101 ДФЕС.

Второ, според Комисията Общият съд погрешно приема, че срокът за заплащане на глобата за всички солидарно отговорни правни субекти в предприятието (включително дружеството-майка GEA) започва да тече отново след нотификацията на решението за изменение на размера на глобата, с което тя се намалява само за един от тези правни субекти (ACW — бивше дъщерно дружество на GEA). Това представлявало грешка при прилагането на правото, защото Комисията има право с решение за изменение на размера на глобата да я намали само за един от солидарно отговорните правни субекти, ако е допусната грешка по същество, засягаща единствено този правен субект, без да е необходимо да се променя размерът на глобите в останалите части на решението, адресирано до останалите правни субекти. По същия начин Комисията имала право (но не и задължение) при подобни обстоятелства да определи, че за един или няколко правни субекта срокът започва та тече от по-ранна дата от датата на нотифициране на решението за изменение на размера на глобата. Това било така, защото промяната на размера на глобата не била равнозначна на нейната отмяна. По същия начин, когато Съдът намалявал размера на глобата за даден правен субект, това не означавало, че той определял нова глоба с нов срок (решение WDI,C-523/15 P, т. 29—48 и 63-68 и решение Groupement des cartes bancaires, T-275/94, т. 60 и 65). Ако се запазели грешките, върху които се основавало обжалваното съдебно решение, можело да се засегне възпиращият ефект на глобите, налагани от Комисията, защото това би означавало, че изменението на размера на глобата за един от адресатите би водело до загуба на лихвите, натрупани по главницата на глобата за цялото предприятие.

Накрая по въпросите и на двете посочените основания обжалваното съдебно решение било неясно и недостатъчно мотивирано.

____________