ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)
7 октомври 2013 година
Дело F‑57/12
Luigi Marcuccio
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Обезщетение за инвалидност — Приспадане на размера на вземане на институция — Жалба, която е отчасти явно недопустима и отчасти лишена от всякакво правно основание“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Marcuccio по същество иска отмяна на решението на Комисията да намали общо с 1 661 EUR размера на обезщетението за нетрудоспособност на жалбоподателя за месеците от юни до септември 2011 г. и за обезщетение на вредите от това намаление
Решение: Отхвърля жалбата отчасти като явно недопустима и отчасти като лишена от всякакво правно основание. Осъжда г‑н Marcuccio да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати съдебните разноски, направени от Европейската комисия, включително тези, които се отнасят до обезпечителното производство по дела F‑57/12 R и T‑464/12 P(R). Осъжда г‑н Marcuccio да заплати на Съда на публичната служба сумата от 2 000 EUR.
Резюме
1. Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране — Решение, което се вписва в известен на адресата контекст
(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)
2. Съдебно производство — Съдебни разноски — Разходи, понесени от Съда на публичната служба в резултат на злоупотреба с правото на обжалване от страна на длъжностно лице — Осъждане на длъжностното лице да възстанови разходите
(член 94, буква а) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
1. Със задължението за мотивиране на решение с неблагоприятни последици се цели да се осигурят на заинтересованото лице достатъчно указания, за да се установи дали актът е обоснован или евентуално страда от порок, който позволява да се оспори законосъобразността му, и да се позволи на съда на Съюза да упражни контрола си за законосъобразност на обжалваното решение. Решението съдържа достатъчно мотиви, когато обжалваният акт е приет в контекст, с който съответното длъжностно лице е запознато и който му позволява да разбере обхвата на приетата спрямо него мярка.
(вж. точки 30 и 31)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 7 октомври 2009 г., Marcuccio/Комисия, F‑3/08, точка 27 и цитираната съдебна практика; 1 декември 2010 г., Gagalis/Съвет, F‑89/09, точка 67 и цитираната съдебна практика
2. Съгласно член 94, буква а) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, ако последният е направил разходи, които е било възможно да се избегнат, по-конкретно ако искът или жалбата представляват явна злоупотреба с правото на иск или жалба, той може да осъди предизвикалата тези разходи страна да ги възстанови, изцяло или отчасти, като сумата за възстановяване не може да надвишава 2 000 EUR. Налице е явна злоупотреба с правото на обжалване или с правото на иск и съответно неправомерно ангажиране на разходи за сметка на Съда на публичната служба, когато жалбоподателят или ищецът е премълчал информация относно мотивите за решенията на дадена институция, които мотиви са му били съобщени от тази институция и с които той е бил запознат към момента на подавана на жалбата или предявяване на иска.
(вж. точки 55 и 56)