РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (пленум)
13 януари 2010 година
Съединени дела F-124/05 и F-96/06
A и G
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Жалба за отмяна — Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество — Иск за отговорност — Допустимост — Привилегии и имунитети — Снемане на съдебния имунитет — Поверителност на разследванията на OLAF — Разследвания на IDOC — Достъп до документи от медицинско естество — Достъп до служебното досие — Дисциплинарно производство — Разумен срок“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, и иск, предявен на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с които жалбоподателят иска по дело F‑124/05, от една страна, да се отмени по-специално решението на Комисията от 28 февруари 2005 г., с което се отхвърля неговото искане от 22 октомври 2004 г. за приключване на дисциплинарното производство, образувано срещу него с решение от 16 януари 2004 г., и от друга страна, да се осъди Комисията да му заплати обезщетение за вреди, а по дело F‑96/06 — да се осъди Комисията да му заплати обезщетение за вреди поради различни нарушения, които тя била допуснала
Решение: Липсва основание за постаняване на съдебно решение по същество по исканията на жалбоподателя в жалбата, заведена под № F‑124/05, А/Комисия. Осъжда Комисията да заплати на жалбоподателя сумата 30 000 EUR за поправяне на понесената от него неимуществена вреда. Комисията понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и половината от съдебните разноски, направени от жалбоподателя по дела № F‑124/05, A/Комисия, и № F‑96/06, G/Комисия. Жалбоподателят понася половината от направените от него съдебни разноски по дела № F‑124/05, A/Комисия, и № F‑96/06, G/Комисия.
Резюме
1. Длъжностни лица — Иск за обезщетение — Искане за поправяне на неимуществената вреда, причинена от прекомерната продължителност на дисциплинарно производство
(член 73 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Обезщетение с фиксиран размер по режима на Правилника за длъжностните лица — Искане за допълнително обезщетяване, основано на нарушение, което може да ангажира отговорността на институцията — Условия
(член 73 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Инвалидност — Степен на инвалидност —Определяне от лекарската комисия
(член 73 от Правилника за длъжностните лица; член 19, параграф 3 от Правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания)
4. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Разследване, предхождащо образуването на дисциплинарното производство
(приложение IX към Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Подадени по административен ред жалби с едно и също правно основание, но с различен от правна гледна точка предмет — Допустимост
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
6. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка
(член 340, втора алинея ДФЕС)
7. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Решение за снемане на имунитета на длъжностно лице или служител — Включване
(член 12 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности; членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
8. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Определяне на заболяването като професионално
(член 73 от Правилника за длъжностните лица)
9. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Установяване наличието на професионално заболяване
(членове 26 и 73 от Правилника за длъжностните лица; член 21 от Правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания)
10. Европейски общности — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001
(член 26 от Правилника за длъжностните лица; член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
11. Производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Кратко изложение на изтъкнатите правни основания — Препращане към исковата молба или жалбата, подадена от ищеца или жалбоподателя по друго дело пред същата юрисдикция — Недопустимост — Изключения
(член 21 от Статута на Съда; член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)
12. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Решение за образуване на дисциплинарно производство
(приложение IX към Правилника за длъжностните лица)
13. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Образуване на дисциплинарно производство — Право на преценка на органа по назначаване
(приложение IX към Правилника за длъжностните лица)
14. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Граници
15. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Срокове
(приложение IX към Правилника за длъжностните лица)
1. Дисциплинарното производство поставя всяко длъжностно лице в положение на несигурност по отношение на професионалното му бъдеще, като задължително му причинява известен стрес и известно безпокойство. Когато тази несигурност продължава прекомерно дълго, силата на причинените на длъжностното лице стрес и безпокойство нараства над степента, която може да бъде обоснована. Така прекомерната продължителност на дисциплинарно производство следва да се разглежда като предполагаща наличието на неимуществена вреда за заинтересованото лице. В това отношение следва да се разграничават, от една страна, неимуществената вреда, причинена на всяко длъжностно лице или служител независимо от евентуално заболяване, и от друга страна, вредата, причинена от евентуално психическо заболяване — или влошаване на такова заболяване, — евентуално дължащо се на прекомерната продължителност на посоченото производство. Така искане за обезщетение за поправяне на първия тип вреда е допустимо независимо от етапа на евентуална отделна процедура, образувана по искане на длъжностното лице на основание член 73 от Правилника. За сметка на това искането на длъжностно лице за обезщетение за поправяне на имуществената и неимуществената вреда, която му е причинена от професионално заболяване, като общо правило не е допустимо преди приключване на образуваната на основание член 73 от Правилника процедура.
(вж. точки 147 и 149—151)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 2 май 2007 г., Giraudy/Комисия, F‑23/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑121 и II‑A‑1‑657, точки 197—202
2. Искането на длъжностно лице за поправяне на вредата, която то твърди, че е претърпяло поради своето професионално заболяване, подадено преди завършване на процедурата, образувана на основание член 73 от Правилника, е по правило преждевременно, доколкото не е възможно на етапа на подаване на жалбата да се прецени подходящият характер на обезщетението съгласно Правилника, което заинтересованото лице може да претендира. Всъщност в повечето случаи определянето на причинно-следствената връзка между условията на упражняване на функциите и твърдяната вреда, както и оценяването на тази вреда изискват прибягване към медицинска експертиза, така че определянето от съда на посочената причинно-следствена връзка и на посочената вреда преди завършване на образуваната на основание член 73 от Правилника процедура би било безсмислено или дори невъзможно.
Въпреки това от обстоятелството, че медицинската процедура не е приключила, не може винаги да се прави извод за преждевременност на искане за обезщетение поради твърдяно служебно нарушение от страна на институцията. С оглед на процесуалната икономия — принцип, който изисква претегляне на различните фактори във всеки конкретен случай — съдът може да отчете по-специално обстоятелството, че по дадено дело не е необходима медицинска експертиза за оценяване на понесената неимуществена вреда.
(вж. точки 153, 154, 156 и 158)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 15 декември 1999 г., Latino/Комисия, T-300/97, Recueil FP, стр. I-A-259 и II-1263, точки 94 и 95; 10 декември 2008 г., Nardone/Комисия, T-57/99, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑83 и II‑A‑2‑505, точки 56 и 57
3. Член 19, параграф 3, втора алинея от правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания, който предвижда, че когато след приключване на лечението все още не може да се определи окончателно степента на инвалидност, докладът на лекарската комисия следва да посочва крайния срок, в рамките на който трябва да бъде преразгледан случаят, задължително следва да се тълкува стеснително. Действително, ако медицинската комисия можеше да отлага неколкократно датата, на която да бъде преразгледан случаят, някои от осигурените лица никога не биха получили приживе предвидената в член 73 от Правилника еднократна сума. Освен това разширителното тълкуване на тази разпоредба не би зачело понятието за стабилизиране, определено в член 19, параграф 3 от правилата относно осигуряването, съгласно който здравословното състояние, възникнало вследствие на злополуката или професионалното заболяване, е стабилизирано, когато не търпи промяна или последствията намаляват много бавно и в много ограничена степен. Така понятието за стабилизиране не изключва всякаква промяна в състоянието на пациента, а предполага устойчивост или много бавна промяна.
(вж. точка 161)
4. Институцията разполага с широко право на преценка по отношение на образуване и провеждане на административни разследвания, при условие че съществува разумно подозрение за извършено дисциплинарно нарушение.
(вж. точки 173 и 188)
5. Длъжностно лице може да се позове на едно и също правно основание, един и същ довод или един и същ факт в подкрепа на няколко подадени по административен ред жалби с различен от правна гледна точка предмет.
(вж. точка 205)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 19 септември 2008 г., Chassagne/Комисия, T‑253/06 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑43 и II‑Б‑1‑295, точка 149
6. В рамките на иск за обезщетение ищецът трябва да докаже, че условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Европейския съюз са изпълнени. Съществува все пак смекчаване на тази норма, когато вредоносен факт е могъл да бъде предизвикан от множество различни причини и когато ответната институция, макар да е била в състояние най-лесно да представи доказателства в това отношение, не е привела никакво доказателство, което да установи на коя от тези причини се дължи този факт, така че последиците от неяснотата, която остава, трябва да бъдат понесени от нея.
(вж. точка 213)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия, T‑48/05, Сборник, стр. II‑1585, точки 182 и 183
7. Предвиденият в член 12 от Протокола относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности съдебен имунитет защитава длъжностните лица и служителите от преследвания на органите на държавите членки за техни действия при изпълнението на служебните им задължения. Така решение за снемане на имунитета на длъжностно лице или служител води до промяна в правното положение на същия поради простия факт на премахването на тази защита, като възстановява неговия статут на лице, за което се прилагат общите правила, установени от правото на държавите членки, и с това го излага, без да е необходимо да се прилагат други правила с опосредяващ характер, на установени от тези общи правила мерки, по-конкретно на задържане и съдебно преследване.
Предоставеното на националните власти право да преценят след снемането на имунитета дали да възобновят или да прекратят наказателното преследване срещу длъжностно лице или служител е без значение за прякото засягане на правното положение на последния, тъй като последиците на решението за снемане на имунитета се свеждат до премахване на защитата, от която той се е ползвал в качеството си на длъжностно лице или служител, което не предполага никакви допълнителни мерки за изпълнение.
От гореизложеното следва, че решението, с което институция снема съдебния имунитет на длъжностно лице или служител, представлява акт с неблагоприятни за него последици.
(вж. точки 231—233)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T‑345/05, Сборник, стр. II‑2849, точки 34 и 35
8. Предметът на административно разследване, провеждано по член 73 от Правилника, е да събере по обективен начин всички доказателства, които позволяват да се установи дали заболяването на длъжностното лице е професионално, както и обстоятелствата, които са го причинили. В случай че условията на труд на съответното длъжностно лице са от най-голямо значение при определяне дали заболяването, от което то страда, е професионално, разследването трябва да включва обективно и подробно проучване както на условията на труд на заинтересованото лице, така и на заболяването му като такова.
(вж. точка 263)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 3 март 2004 г., Vainker/Парламент, T‑48/01, Recueil FP, стр. I‑A‑51 и II‑197, точка 129
9. Член 26 от Правилника предвижда за всяко длъжностно лице да се съставя служебно досие, което съдържа всички документи относно неговия административен статут и всички доклади относно неговите професионални умения, ефикасност и поведение, както и всички бележки на самото длъжностно лице по тези документи. Документите не могат да бъдат използвани или противопоставяни от институцията срещу длъжностното лице, освен ако са му били съобщени преди завеждането им. Целта на тези разпоредби е да гарантират правото на защита на длъжностното лице.
Що се отнася до достъпа до документи от медицинско естество в рамките на процедура за признаване на заболяване за професионално, правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания въвеждат специална процедура, предвиждаща предаване на пълния медицински доклад, на който е основано решението, което органът по назначаването възнамерява да вземе, на избрания от длъжностното лице лекар, ако последното е поискало това, след уведомяване за предвиденото в член 21 от правилата относно осигуряването проекторешение, както и прибягване до лекарска комисия, в която влиза и посоченият от длъжностното лице лекар.
Действително, зачитането на правата на длъжностното лице изисква да му бъде призната възможност за достъп до документи от медицинско естество. Тази призната на длъжностното лице възможност обаче трябва да се съчетава с изискванията на лекарската тайна, според които всеки лекар преценява възможността да предостави на лицата, които лекува или преглежда, сведения относно естеството на заболяванията, от които те евентуално страдат. Като предвиждат непряк достъп до документи от медицинско естество чрез намесата на доверен лекар, посочен от длъжностното лице, правилата относно осигуряването съчетават правата на длъжностното лице с изискванията на лекарската тайна.
Зачитането на правата на длъжностното лице изисква да му се признае възможност за достъп не само до документите от медицинско естество, но и до документите, с които се установяват фактите, на които се основава решението, което ще бъде прието по силата на член 73 от Правилника. Така за медицински следва да се признаят и документите, съдържащи фактическите констатации във връзка с произшествие, настъпило по време на работа, на които може да се основе процедура за признаване на наличието на трудова злополука или на професионално заболяване по смисъла на правилата относно осигуряването.
Необходимо е пълният медицински доклад, който длъжностното лице може да поиска да бъде предаден на лекар по негов избор и който трябва да бъде предаден на членовете на предвидената в правилата относно осигуряването лекарска комисия, да включва и евентуалния доклад от административно разследване. Така длъжностното лице може, ако е подало искане в този смисъл, да изрази становище по съдържащите се в доклада от разследването констатации чрез доверен лекар и да прецени дали е уместно да поиска становището на лекарската комисия.
Освен това медицинският характер на някои документи не изключва възможността те евентуално да се отнасят и до административното положение на длъжностното лице. В такъв случай тези документи трябва да присъстват в служебното досие на заинтересованото лице.
Така, от една страна, досието, на което посоченият от институцията лекар или лекарската комисия основават преценката си за професионалния характер на дадено заболяване, е от медицинско естество и следователно запознаването с него могат да се извърши единствено непряко, чрез посочен от длъжностното лице лекар, и от друга страна, данните от административно естество, които може да се съдържат в това досие и да се отразят върху административното положение на длъжностното лице, трябва да се съдържат и в служебното досие, където в съответствие с член 26 от Правилника длъжностното лице може да се запознае пряко с тях .
Така за всички документи, предоставени на посочения от институцията лекар или на лекарската комисия, се прилага режимът, предвиден в правилата относно осигуряването. Включването в служебното досие на длъжностното лице на някои от тези документи, както и възможността за последното да се запознае с тях следователно се налагат само ако тези документи се използват за преценка или изменение на административното положение на длъжностното лице от администрацията, към която спада то.
(вж. точки 275—282)
Позоваване на:
Съд — 28 юни 1972 г., Brasseur/Парламент, 88/71, Recueil, стр. 499, точка 11; 7 октомври 1987 г., Strack/Комисия, 140/86, Recueil, стр. 3939, точки 7, 9, 10, 11 и цитираната съдебна практика, както и точки 12 и 13; 1 октомври 1991 г., Vidrányi/Комисия, C‑283/90 P, Recueil, стр. I‑4339, точки 20—22, 24 и 25
Първоинстанционен съд — 12 юли 1990 г., Vidrányi/Комисия, T‑154/89, Recueil, стр. II‑445, точки 33—36; Vainker/Парламент, посочено по-горе, точки 136 и 137
10. От самото заглавие на Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, член 4, параграф 2, трето тире от който позволява на институциите да отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит, следва, че приложното му поле засяга публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. Правата на длъжностно лице или служител, който иска да му бъде съобщен документ, засягащ неговото административно положение, не са обаче същите като на член на обществеността, който евентуално иска достъп до документите на дадена институция. Действително, правата на длъжностните лица и служителите в тази област произтичат от специалните разпоредби на член 26 от Правилника, които налагат особени задължения на институциите с цел да гарантират правото на защита на заинтересованото лице, както това се подчертава в съдебната практика. Следователно длъжностните лица се ползват от специално предоставено на тях право на основание член 26 от Правилника. Освен това искането на длъжностното лице може евентуално да попадне в приложното поле на специални разпоредби в областта на публичната служба, свързани с достъпа до конкретни видове документи, като например документи от медицинско естество. Ето защо предвиденото в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 изключение не е пречка за прилагането на разпоредбите на член 26 от Правилника.
(вж. точки 289 и 291—296)
11. Целта на член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд е да позволи на съда да се произнесе с оглед на правни основания, формулирани с достатъчна точност. Тази разпоредба обаче не трябва да се тълкува по начин, който би довел до налагане на прекомерен формализъм на страните, който само би утежнил съдебното производство.
Следователно, предвид особените обстоятелства по дадено дело, може да се счита за допустимо правно основание в жалба или искова молба пред Съда на публичната служба, което препраща към всички правни основания в друга подадена от същия жалбоподател или ищец пред същия съд жалба или искова молба, когато двете свързани дела са съединени, тъй като целта на такова препращане е да спести на жалбоподателя или ищеца повтарянето на пространно изложени доводи и новото представяне на приложения от няколкостотин страници.
(вж. точки 314—318)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 11 юни 2009 г., Othman/Съвет и Комисия, T‑318/01, Сборник, стр. II‑1627, точка 57
12. Законосъобразността на даден акт трябва да се преценява в зависимост от фактическите и правните обстоятелства, съществуващи към датата, на която е приет актът, като евентуалните факти, които разследването в дисциплинарното производство е разкрило след приемането на решението за образуване на посоченото производство, не могат да засегнат законосъобразността на това решение, тъй като целта на самото разследване е по-специално да се определи дали първоначалните съмнения са основателни. Освен това, като се имат предвид предметът и целта на дисциплинарното производство, не е необходимо деянията, в които се упреква заинтересованото лице, да са установени, за да бъде правомерно образувано дисциплинарно производство. Целта на дисциплинарното производство е именно да хвърли светлина върху деянията, в които се упреква заинтересованото лице.
(вж. точки 351 и 360)
Позоваване на:
Съд — 7 февруари 1979 г., Франция/Комисия, 15/76 и 16/76, Recueil, стр. 321, точка 7
Съд на публичната служба — Giraudy/Комисия, посочено по-горе, точка 145
13. Обстоятелството, че дисциплинарното производство е приключено без налагане на дисциплинарна санкция на въпросното длъжностно лице, не може да възпрепятства съда да упражни контрол за законосъобразност на решението за образуване на дисциплинарно производство срещу заинтересованото лице. Действително, би съществувал риск от произвол, ако се допусне, че органът по назначаването разполага с абсолютно и неограничено правомощие за образуване на дисциплинарно производство срещу длъжностно лице, след това за приключването му без приемане на санкция, без посоченото длъжностно лице да има възможността в подходящия момент да оспори решението за образуване на посоченото производство поради липсата на санкция, която би могло евентуално да обжалва. Следователно трябва да съществува правно ограничение на правото на преценка на органа по назначаването, когато той взема решение за образуване на дисциплинарно производство. Такова ограничение трябва да подлежи на съдебен контрол.
Освен това би продължил да съществува риск от произвол, ако се допусне, че хипотезите на незаконосъобразност на решение за образуване на дисциплинарно производство срещу длъжностно лице се ограничават до тези на злоупотреба с власт. Следователно трябва да се счита, че органът по назначаването упражнява своите правомощия по незаконосъобразен начин не само в случай на доказана злоупотреба с власт, но също и при липса на достатъчно точни и относими доказателства, указващи, че заинтересованото лице е извършило дисциплинарно нарушение.
Следователно с оглед на широкото право на преценка, с което разполага органът по назначаването, и на границите, които следва да му се определят, съдебният контрол трябва да се ограничава до проверка на точното установяване на фактите, които администрацията е взела предвид, за да образува дисциплинарното производство, липсата на очевидна грешка при преценката на деянията, в които се упреква заинтересованото лице, и липсата на злоупотреба с власт.
(вж. точки 352—354, 365 и 367)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 15 май 1997 г., N/Комисия, T‑273/94, Recueil FP, стр. I‑A‑97 и II‑289, точка 125; 17 май 2000 г., Tzikis/Комисия, T‑203/98, Recueil FP, стр. I‑A‑91 и II‑393, точка 50; Franchet и Byk/Комисия, посочено по-горе, точка 352
14. Задължението за полагане на грижа отразява равновесието на насрещните права и задължения в създадените от Правилника отношения между публичния орган и служителите на публична длъжност. Това задължение предполага по-специално органът по назначаването да вземе под внимание, когато се произнася по положението на длъжностно лице, всички факти, които могат да определят неговото решение, и при това да държи сметка не само за интереса на службата, но и за интереса на засегнатото длъжностно лице.
Изискванията на задължението за полагане на грижа не могат да се тълкуват като възпрепятстващи сами по себе си органа по назначаването да образува дисциплинарно производство срещу длъжностно лице и да събира доказателства в рамките на такова производство. Действително, такова решение се взема преди всичко в интереса на институцията да бъдат установени, и ако се налага, да бъдат санкционирани, евентуални неизпълнения на задължения съгласно Правилника от страна на длъжностно лице. Ето защо институцията не може да бъде упрекната в каквото и да било нарушение на нейното задължение за полагане на грижа само поради факта че е образувала дисциплинарно производство срещу длъжностно лице.
(вж. точки 376—378)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 20 юни 1990 г., Burban/Парламент, T‑133/89, Recueil, стр. II‑245, точка 27; 6 юли 1999 г., Séché/Комисия, T‑112/96 и T‑115/96, Recueil FP, стр. I‑A‑115 и II‑623, точка 147
15. От принципа на добрата администрация следва, че дисциплинарните органи са задължени да водят с дължимата грижа дисциплинарното производство и да действат така, че всеки акт на преследване да се осъществява в разумен срок спрямо предходния. Това задължение за полагане на дължимата грижа и за спазване на разумния срок се налага и по отношение на образуването на дисциплинарно производство, по-специално в случая и от момента, в който администрацията е узнала фактите и действията или бездействията, които биха могли да представляват нарушения на задължения по Правилника от страна на длъжностно лице.
Неразумната продължителност на дисциплинарно производство може да произтича както от воденето на предхождащите го административни разследвания, така и от самото дисциплинарно производство като такова. Периодът, който следва да се вземе под внимание за преценка на разумния характер на продължителността на дисциплинарно производство, не е само този, който започва с решението за образуване на това производство. Въпросът дали, веднъж образувано, дисциплинарното производство е водено с дължимата грижа, ще бъде повлиян от обстоятелството колко дълъг период е изминал между извършването на твърдяното дисциплинарно нарушение и решението за образуване на дисциплинарно производство.
Разумният характер на продължителността на производството трябва да се преценява с оглед на обстоятелствата по всеки случай, и по-специално на залога на спора за заинтересованото лице, сложността на преписката, както и поведението на жалбоподателя и на компетентните органи. Никой конкретен фактор не е определящ. Всеки от тях трябва да се разгледа поотделно, след което да се оцени техният кумулативен ефект. Някои примери за закъснения, за които е отговорен органът по назначаването, могат да не изглеждат неразумни, ако бъдат разгледани отделно, но да изглеждат такива, когато се разгледат заедно. Изискванията в областта на дължимата в процеса грижа обаче не надхвърлят изискванията, съвместими с принципа на добрата администрация.
Когато вследствие на взети от органа по назначаването решения производството продължи по-дълго от това, което нормално се смята за разумно, именно този орган следва да установи наличието на особени обстоятелства, от естество да обосноват тази продължителност.
(вж. точки 390—395)
Позоваване на:
Съд — 17 декември 1998 г., Baustahlgewerbe/Комисия, C‑185/95 P, Recueil, стр. I‑8417, точка 29 и цитираната съдебна практика; 5 май 1983 г., Ditterich/Комисия, 207/81, Recueil, стр. 1359, точка 26
Първоинстанционен съд — 10 юни 2004 г., François/Комисия, T‑307/01, Recueil, стр. II‑1669, точка 47
Съд на публичната служба — 8 ноември 2007 г., Andreasen/Комисия, F‑40/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑337 и II‑A‑1‑1859, точка 194 и цитираната съдебна практика, обжалвано пред Общия съд на Европейския съд, дело T‑17/08 P, все още висящо