Language of document : ECLI:EU:F:2011:188

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав)


29 ноември 2011 година


Дело F‑119/10


Roberto Di Tullio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Срочно наети служители — Отпуск за национална служба — Член 18 от Условията за работа на другите служители — Професионален военнослужещ — Ръководство на териториално военно формирование за определен срок — Отказ“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑н Di Tullio иска главно отмяна на решението, с което Комисията отказва да му предостави отпуск за национална служба

Решение:      Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателя да понесе всички съдебни разноски.


Резюме


Длъжностни лица — Срочно наети служители — Отпуск за национална служба — Военна служба — Понятие

(член 18, параграф 1 от Условията за работа на другите служители)

По силата на член 18, първа алинея, първо изречение от Условията за работа на другите служители отпуск за национална служба се разрешава на срочно нает служител, повикан на военна или алтернативна служба или на учебно-мобилизационно мероприятие за резервисти, или върнат на военна служба.

Положението, уредено съгласно член 18, първа алинея от посочените условия, очевидно се отнася единствено за срочно нает служител, който в рамките на националното законодателство относно военната служба е задължен да премине в държавата членка, чийто гражданин е, определен период в рамките на учебно-мобилизационно мероприятие, например като резервист. Обратно, тези разпоредби не биха могли да се отнасят до положение, при което национален държавен служител в края на периода на командироване в европейските институции по силата на договор със срочно нает служител следва да се завърне в своята администрация, за да изпълни задължения, свързани с хода на неговата кариера, макар и този държавен служител да се числи към формирование, за членовете на което се прилагат военният устав и дисциплина.

Освен това срочно нает служител може да се счита, че е „върнат на военна служба“ по смисъла на член 18, първа алинея от Условията за работа на другите служители само в хипотезата, когато се връщат един или няколко набора, например поради това че е налице заплаха от въоръжен конфликт.

(вж. точки 35, 38 и 40)