РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
21 март 2013 година(*)
„Оценка на въздействието на някои проекти върху околната среда — Директива 85/337/ЕИО — Член 2, параграф 1 и член 4, параграф 2 — Проекти, попадащи в обхвата на приложение II — Работи по удължаване на инфраструктурата на летище — Разглеждане чрез прагове или критерии — Член 4, параграф 3 — Критерии за подбор — Точка 2, буква ж) от приложение III — Гъстонаселени райони“
По дело C‑244/12
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgerichtshof (Австрия) с акт от 19 април 2012 г., постъпил в Съда на 21 май 2012 г., в рамките на производство по дело
Salzburger Flughafen GmbH
срещу
Umweltsenat,
в присъствието на:
Landesumweltanwaltschaft Salzburg,
Bundesministerin für Verkehr, Innovation und Technologie,
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: г‑н T. von Danwitz, председател на състав, г‑н A. Rosas, г‑н E. Juhász (докладчик), г‑н D. Šváby и г‑н C. Vajda, съдии,
генерален адвокат: г‑н N. Wahl,
секретар: г‑н A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Salzburger Flughafen GmbH, от G. Lebitsch, Rechtsanwalt,
– за Landesumweltanwaltschaft Salzburg, от W. Wiener, Landesumweltanwalt,
– за австрийското правителство, от г‑жа C. Pesendorfer, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от г‑н P. Oliver и г‑н D. Düsterhaus, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на релевантните разпоредби на Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174), изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 г. (ОВ L 73, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 3, стр. 254, наричана по-нататък „Директива 85/337“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Salzburger Flughafen GmbH (наричано по-нататък „Salzburger Flughafen“) и Umweltsenat (административна колегия, компетентна в областта на околната среда) по повод на задължението някои проекти относно удължаване инфраструктурата на летището на Залцбург (Австрия) да бъдат предмет на оценка на въздействието върху околната среда.
Правна уредба
Право на Съюза
3 Член 1 от Директива 85/337 предвижда:
„1. Настоящата директива се прилага при оценка на въздействието върху околната среда на такива обществени и частни проекти, за които се предполага, че биха оказали значително въздействие върху околната среда.
2. За целите на настоящата директива:
проект означава:
– извършването на строителни работи или изграждане на инсталации или схеми,
– друга намеса в естествената околна среда и ландшафта, включително добив на природни ресурси;
[…]“.
4 Член 2, параграф 1 от тази директива гласи:
„Държавите членки приемат всички необходими мерки, за да гарантират, че преди да бъдат одобрени, проектите, които биха могли да окажат съществено въздействие върху околната среда, inter alia поради своя характер, мащаби или местоположение, са предмет на изискването за получаване на [разрешение] за предприемачески дейности и на оценка относно тяхното въздействие. Тези проекти са дефинирани в [член] 4“.
5 Съгласно член 3 от посочената директива:
„Оценката на въздействието върху околната среда определя, описва и оценява по подходящ начин, за всеки отделен случай и в съответствие с членове от 4 до 11 прякото и непрякото въздействие на даден проект върху следните фактори:
– хората, флората и фауната,
– почвата, водата, въздуха, климата и природната среда,
– материалните придобивки и културното наследство,
– взаимодействието между факторите, споменати в първо, второ и трето тире“.
6 Член 4 от същата директива гласи:
„1. При спазването на член 2, параграф 3 проектите, изброени в приложение I, се изпълняват, при условие че е направена оценка в съответствие с членове 5—10.
2. При спазването на член 2, параграф 3 държавите членки вземат решение за проектите, изброени в приложение II, чрез:
а) разглеждане на всеки отделен случай,
или
б) прагове или критерии, определени от държавата членка,
относно това, дали проектът да бъде предмет на оценка съгласно разпоредбите на членове 5—10.
Държавите членки могат да решат да прилагат и двете процедури, посочени в букви а) и б).
3. Когато се извършва оценка на всеки отделен случай или се въвеждат прагове или критерии за целите на параграф 2, се вземат под внимание съответните критерии за подбор, посочени в приложение III.
[…]“.
7 Приложение I към Директива 85/337 съдържа проекти, предмет на член 4, параграф 1 от нея, за които задължително се прави оценка на околната среда. Точка 7, буква а) от приложението посочва „[c]троителство […] на летища с дължина на основната писта 2100 м или повече“.
8 Приложение II към посочената директива съдържа проектите, предмет на член 4, параграф 2 от нея, спрямо които държавите членки запазват право на преценка в съответствие с условията на този член по отношение на извършването на оценка на въздействието върху околната среда. Точка 10, буква г) от това приложение се отнася до „[c]троителство на летища (проекти, невключени в приложение I)“, а точка 13, първо тире от същото приложение касае „[в]сяка промяна или удължаване на проектите, изброени в приложение I или приложение II, които вече имат разрешително или които са изпълнени или са в процес на изпълнение, ако тази промяна може да има съществено отрицателно въздействие върху околната среда“.
9 Приложение III към Директива 85/337, което се отнася до критериите за подбор по член 4, параграф 3 от нея, предвижда в точка 2, озаглавена „Местоположение на проектите“:
„Проектите могат да окажат отрицателно въздействие върху нестабилните екологични характеристики на географските райони, поради което тези характеристики трябва да бъдат взети под внимание и по-конкретно:
[…]
– абсорбционният капацитет на природната среда, като се обърне специално внимание на следните области:
[…]
ж) гъстонаселени райони;
[…]“.
Австрийското право
10 Директива 85/337 е транспонирана в австрийския правов ред със Закона за оценка на въздействието върху околната среда от 2000 г. (Umweltverträglichkeitsprüfungsgesetz 2000) в редакцията му, приложима към фактите по главното производство (BGBl. I, 50/2002, наричан по-нататък „UVP-G 2000“).
11 Членове 1, 3 и 3а от UVP-G 2000 съдържат разпоредбите относно предмета и съдържанието на оценката на въздействие върху околната среда, принципа, според който проектите, изброени в приложение 1 към този закон, трябва да бъдат предмет на тази оценка, процедурата и условията, които трябва да се спазят в това отношение, както и лицата или образуванията, оправомощени да искат извършване на оценка.
12 Така в приложение 1 към UVP-G 2000 са изброени проектите, които изискват оценка в съответствие с принципа, посочен в споменатите по-горе разпоредби. По отношение на промените в подобни проекти трябва да се разгледа всеки отделен случай над посочения праг с оглед на извършването на оценка. В това отношение в колона 1, точка 14, буква г) от посоченото приложение се посочват следните проекти:
„Промени на летища, които могат да увеличат броя на въздушните полети (моторни самолети, мотопланери или хеликоптери) с поне 20 000 годишно или повече“.
13 Експлоатацията на гражданско летище и всяка промяна в границите на експлоатацията, посочени в лиценза, изискват „лиценз за гражданско летище“ в съответствие с член 68, параграф 1 от Закона за въздухоплаването (Luftfahrtgesetz), както и „лиценз за експлоатация“ на основание член 73, параграф 1 от този закон. Освен това изграждането, използването и съществената промяна на наземни граждански инсталации изискват разрешение съгласно член 78, параграф 1 от същия закон.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
14 Salzburger Flughafen експлоатира летището на Залцбург, чиято основна писта е с дължина над 2 100 метра. На 30 юли 2002 г. дружеството иска да му се издаде разрешение за изграждане на допълнителен терминал, което по същество обосновава с факта, че необходимостта да се осигури контрол върху големите пратки не позволява да се овладеят пиковете в пътниковия поток в съществуващата зала за регистрация. С решение от 2 април 2003 г. Landeshauptfrau von Salzburg, компетентният административен орган, издава разрешението за строителство. Допълнителният терминал е изграден през 2003 г. и 2004 г. От тогава той е пуснат в експлоатация.
15 През 2004 г. Salzburger Flughafen подава нови искания за разширяване на инфраструктурата на летището. Тези искания се отнасяли, от една страна, до парцели от около 90 000 m2 в югозападния сектор на съществуващото летище и касаят изграждането на пристройки, по-специално на складове, и разширяването на местата за паркиране на моторни превозни средства и на самолети. От друга страна, дружеството иска да се включат в удължаването други парцели от около 120 000 m2, попадащи в северозападния сектор на летището, които били утвърдени за застрояването на площи, предназначени за общата авиация, на хангари, както и на места за паркиране на моторни превозни средства и на самолети. Salzburger Flughafen иска също да му бъде разрешено да измени пътищата за движение. Тази част от искането не се отнася до промяна на самата писта.
16 Разположението на летището в урбанизирана територия, която се характеризира освен това с висока степен на замърсяване, и очакванoто въздействие върху околната среда са причините, които подтикват Landesumweltanwaltschaft Salzburg (местен комисариат, компетентен в областта на околната среда) да поиска на 13 март 2006 г. от Amt der Salzburger Landesregierung (служба на федералното правителство на Залцбург) да установи задължението за проучване на въздействието върху околната среда относно както допълнителния терминал, така и работите по удължаване на летищната инфраструктура. Тъй като сезираният орган отхвърля това искане, Landesumweltanwaltschaft Salzburg обжалва това решение пред Umweltsenat.
17 В решението си Umweltsenat констатира, че както удължаването на инфраструктурата на летището, вече настъпило в резултат на израждането и пускането в експлоатация на допълнителния терминал, така и удължаването, планирано в исканията за издаване на разрешение, изискват оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с релевантните разпоредби от UVP-G 2000 във връзка с Директива 85/337.
18 В подкрепа на решението си този орган посочва, че ако в рамките на спора по главното производство националното законодателство не изисква никаква оценка на въздействието върху околната среда, доколкото определеният праг, а именно увеличаването на броя на въздушните полети с поне 20 000 годишно, не е превишен, въпросната правна уредба транспонира Директива 85/337 само непълно. Всъщност UVP-G 2000 определял твърде висок праг, така че на практика промените от малък или среден мащаб, въведени в инфраструктурата на летищата, никога да не водят до извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Umweltsenat посочва освен това, че разглежданата национална правна уредба не посочва територии, нуждаещи се от специална защита, докато Директива 85/337 изисква, съгласно точка 2, буква ж) от приложение III към нея, да бъдат взети под внимание гъстонаселените райони. Разглежданото летище обаче било близо до град Залцбург.
19 Ето защо Umweltsenat приема, че Директива 85/337 трябва да се приложи непосредствено, тъй като промените в инфраструктурата на летището могат да се считат, по-специално поради естеството, значението и характеристиките си, за промяна на самото летище, която може да увеличи дейността му и въздушното движение.
20 Това решение е обжалвано от Salzburger Flughafen пред Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд).
21 Запитващата юрисдикция посочва, че в съответствие с практиката на Съда, произтичаща от Решение от 28 февруари 2008 г. по дело Abraham и др. (C‑2/07, Сборник, стр. I‑1197), както и от Решение от 17 март 2011 г. по дело Brussels Hoofdstedelijk Gewest и др. (C‑275/09, Сборник, стр. I‑1753), релевантните разпоредби от приложение II към Директива 85/337 във връзка с тези от приложение I към нея визират също работите по изменение на инфраструктурата на съществуващо летище. Освен това, за да се избегне заобикаляне на правната уредба на Съюза чрез раздробяване на проектите, които, взети заедно, биха оказали значително въздействие върху околната среда, било необходимо да се вземат предвид натрупаните последици от подобни проекти, които проявяват обективна и хронологична връзка помежду си. Verwaltungsgerichtshof приема следователно, че оценката на въздействието върху околната среда на последващия проект, или удължаването на площта на летището, трябва да вземе предвид въздействието на предходния проект, а именно изграждането на допълнителен терминал.
22 По отношение на факта, че разглежданият в главното производство проект, взет в неговата цялост, изглежда трябва да бъде предмет на оценка на въздействието върху околната среда според разпоредбите на Директива 85/337, докато националната правна уредба не изисква такава оценка, Verwaltungsgerichtshof отбелязва, че в съответствие с практиката на Съда свободата на преценка, с която разполагат държавите членки в съответствие с член 4, параграф 2 от Директива 85/337, е ограничена от посоченото в член 2, параграф 1 от тази директива задължение проектите, които биха могли да окажат значително въздействие върху околната среда поради своя характер, мащаби или местоположение, да подлежат на оценка. По този начин държава членка, която определяла критерии или прагове, без да вземе предвид местоположението на проектите, или ги определяла на такова равнище, че на практика определен вид проекти в тяхната цялост били предварително изключени от задължението да се направи оценка на въздействието, превишавала свободата на преценка, с която разполага (Решение по дело Abraham и др., посочено по-горе, точка 37, Решение от 24 октомври 1996 г. по дело Kraaijeveld и др., C‑72/95, Recueil, стр. I‑5403, точка 53 и Решение от 16 септември 1999 г. по дело WWF и др., C‑435/97, Recueil, стр. I‑5613, точка 38).
23 Що се отнася до контрола по съблюдаването на тази свобода на преценка и на последиците от превишаването ѝ, запитващата юрисдикция подчертава, че в съответствие с практиката на Съда, когато тази свобода е превишена от законодателните или административните органи на дадена държава членка, частноправните субекти могат да се позоват на член 2, параграф 1 и на член 4, параграф 2 от Директива 85/337 пред юрисдикцията на държава членка срещу националните органи и да издействат от последните, че националните права или мерки, които са несъвместими с тези разпоредби, няма да се прилагат. В такъв случай от Решение по дело Kraaijeveld и др., посочено по-горе (точки 59—61), и Решение по дело WWF и др., посочено по-горе (точка 5 от диспозитива), следвало, че в рамките на компетентността си органите на дадена държава членка следва да вземат всички необходими, общи или специални мерки, за да се разгледат проектите с цел да се определи дали биха оказали съществено въздействие върху околната среда и при утвърдителен отговор да бъдат предмет на проучване на въздействието.
24 По отношение на непосредственото действие на релевантните разпоредби на Директива 85/337 запитващата юрисдикция смята, че от гледна точка на съдържанието си тези разпоредби са безусловни. Колкото до въпроса дали са достатъчно точни, за да могат да бъдат непосредствено приложени, тя посочва, че критериите за подбор, определени в приложение III към Директива 85/337, във всеки случай очертават пределите на свободата на преценка, с която разполагат държавите членки съгласно член 4, параграф 2 от тази директива. Разглежданата в главното производство правна уредба обаче не вземала предвид критерия за местоположението на проектите, предвиден в точка 2, буква ж) от приложение III към Директива 85/337. Освен това предвиденият в тази правна уредба праг водел до това, че на практика никога не се предвиждала оценка на въздействието върху околната среда за летищата със среден или малък мащаб. По този начин според запитващата юрисдикция не само че разглежданата в главното производство правна уредба транспонирала непълно Директива 85/337, но и явно не вземала предвид ясните и достатъчно точни критерии, определени в приложение III към тази директива.
25 При тези обстоятелства и предвид факта, че е последна инстанция Verwaltungsgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Допуска ли Директива 85/337 […] национална правна уредба, която обуславя извършването на оценка на въздействието върху околната среда за инфраструктурни работи (които не се отнасят до пистата) на летище, състоящи се в изграждането на терминал и разширяването на площта на летището с цел изграждане на други инсталации (в частност на хангари, складове и места за паркиране), изключително от това дали се очаква увеличаването на броя на въздушните полети да достигне поне 20 000 годишно?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Изисква и позволява ли Директива 85/337 — при липса на национални разпоредби — по пътя на непосредственото ѝ приложение (като се вземат предвид преследваните цели и критериите от приложение III към нея) да се извърши оценка на въздействието върху околната среда за проект, описан по-горе в първия въпрос, който попада в обхвата на приложение II?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
26 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали разпоредбите на Директива 85/337 допускат национална правна уредба, която предвижда за проектите относно промяна на инфраструктурата на летище, които попадат в приложение II към тази директива, извършването на оценка на въздействието върху околната среда единствено ако тези проекти могат да увеличат броя на въздушните полети с поне 20 000 годишно.
27 За да се отговори на този въпрос, следва да се посочи, както става ясно от разпоредбата на член 4, параграф 2 от Директива 85/337 във връзка с разпоредбата на точка 13, първо тире от приложение II към нея, че за всяка промяна или удължаване на проекти относно летища, за които вече има издадено разрешение, изпълнени са или са в процес на изпълнение и които могат да имат съществено отрицателно въздействие върху околната среда, държавите членки трябва да определят чрез разглеждане на всеки отделен случай или чрез прагове или критерии, определени от тях, дали такъв проект трябва да бъде предмет на оценка на въздействието върху околната среда.
28 В това отношение следва да се напомни, че в съответствие с постоянната практика на Съда работите по изменение на инфраструктурата на съществуващо летище, без удължаване на основната писта, могат да попаднат в приложното поле на разпоредбата на точка 13 от приложение II към Директива 85/337, доколкото по-конкретно поради своето естество, значение или характеристики могат да се считат за изменение на самото летище (вж. в този смисъл Решение по дело Brussels Hoofdstedelijk Gewest и др., посочено по-горе, точка 35 и цитираната съдебна практика).
29 По отношение на фиксирането на праговете или критериите, за да се определи дали подобен проект трябва да бъде предмет на оценка на въздействието на околната среда, следва да се напомни, че безспорно член 4, параграф 2, буква б) от Директива 85/337 предоставя на държавите членки свобода на преценка в това отношение. Подобна свобода на преценка обаче е ограничена от задължението, посочено в член 2, параграф 1 от тази директива, проектите, които биха могли да окажат съществено въздействие върху околната среда, поради своя характер, мащаби или местоположение, да са предмет на проучване на въздействието (вж. в този смисъл Решение по дело WWF и др., посочено по-горе, точка 36 и цитираната съдебна практика).
30 Така критериите и/или праговете, споменати в член 4, параграф 2, буква б) от Директива 85/337, имат за цел да улеснят преценката на конкретните характеристики, които притежава даден проект, за да се определи дали е предмет на задължението за оценка, а не да изключат предварително от това задължение цели категории от изброените в приложение II към тази директива проекти, които са планирани на територията на дадена държава членка (вж. в този смисъл Решение по дело WWF и др., посочено по-горе, точка 37 и цитираната съдебна практика).
31 Съдът е уточнил също, че държава членка, която определяла критериите и/или праговете на такова равнище, че на практика всички проекти от определена категория са предварително изключени от задължението за проучване на въздействието им, превишава свободата на преценка, с която разполага по силата на член 2, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Директива 85/337, освен ако въз основа на обща преценка не се приеме, че всички изключени проекти не могат да окажат значително въздействие върху околната среда (вж. в този смисъл Решение дело WWF и др., посочено по-горе, точка 38 и цитираната съдебна практика).
32 На последно място, от член 4, параграф 3 от Директива 85/337 следва също, че за определянето на праговете или критериите в приложение на параграф 2, буква б) от този член се вземат предвид релевантните критерии за подбор, определени в приложение III към посочената директива. Сред тези критерии обаче присъства по-специално абсорбционният капацитет на природната среда, като се обръща специално внимание на гъстонаселените райони.
33 Следва да се направи констатацията, че праг като разглеждания в главното производство е несъвместим с общото задължение, установено в член 2, параграф 1 от тази директива, с оглед на правилно идентифициране на проектите, които могат да имат значително въздействие върху околната среда.
34 Всъщност, както констатира запитващата юрисдикция, определянето на толкова висок праг има за последица, че измененията на инфраструктурата на летищата от малък или среден мащаб на практика никога не биха могли да доведат до извършване на оценка на въздействието върху околната среда, при положение че в никакъв случай не би могло да се изключи, както уместно посочва Европейската комисия, че подобни работи имат значително въздействие върху околната среда.
35 Освен това чрез определянето на подобен праг, за да се прецени необходимо ли е да се извърши оценка на околната среда на проекти като разглежданите в главното производство, съответната национална правна уредба, противно на задължението, наложено на държавите членки от член 4, параграф 3 от Директива 85/337, взема предвид единствено количествения аспект на последиците от даден проект, без да съобрази други критерии за подбор от приложение III към тази директива, по-специално посочения в точка 2, буква ж) от приложението, а именно засегнатия от проекта гъстонаселен район. Безспорно е обаче, че летището, до инфраструктурата на което се отнасят разглежданите в главното производство изменения, е разположено в близост до град Залцбург.
36 От друга страна, запитващата юрисдикция отбелязва, че при обстоятелствата в делото по главното производство, за да се реши дали трябва да се пристъпи към оценка на въздействието върху околната среда, следва да се вземе предвид въздействието върху околната среда както на предходния проект относно изграждането на допълнителен терминал, така и на последващия проект относно разширяването на летищната площ.
37 В това отношение следва да се посочи, че съгласно практиката на Съда кумулативно съобразяване може да се окаже необходимо, за да се избегне заобикаляне на правната уредба на Съюза чрез раздробяване на проекти, които, взети заедно, могат да окажат значително въздействие върху околната среда (вж. в този смисъл Решение по дело Brussels Hoofdstedelijk Gewest и др., посочено по-горе, точка 36 и цитираната съдебна практика). Запитващата юрисдикция следва да разгледа в светлината на тази съдебна практика дали и в каква степен следва да се преценят общо последиците върху околната среда на проектите, за които става въпрос в точка 15 от настоящото решение и на проектите, които вече са изпълнени през 2003 г. и 2004 г.
38 Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 1, както и член 4, параграф 2, буква б) и параграф 3 от Директива 85/337 не допускат национална правна уредба, която предвижда за проектите относно изменение на инфраструктурата на летище, попадащи в обхвата на приложение II към тази директива, оценка на въздействието им върху околната среда единствено ако тези проекти може да увеличат броя на въздушните полети с поне 20 000 годишно.
По втория въпрос
39 С втория си въпрос по същество запитващата юрисдикция иска да се установи дали ако, когато държава членка транспонира неправилно Директива 85/337, тази директива изисква оценка на въздействието върху околната среда за проектите като тези в главното производство, които попадат в обхвата на приложение II към нея.
40 Поставеният въпрос следва да се разбира като целящ да се установи дали, когато държава членка в приложение на член 4, параграф 2, буква б) от Директива 85/337 относно проектите, попадащи в обхвата на приложение II към нея, установи праг, който е несъвместим със задълженията, посочени в член 2, параграф 1 и член 4, параграф 3 от тази директива, разпоредбата на член 2, параграф 1, както и тази на член 4, параграф 2, буква а) и параграф 3 от посочената директива се ползват от непосредствено действие, което означава, че компетентните национални органи трябва да осигурят, че най-напред ще се разгледа дали съответните проекти могат да имат значително въздействие върху околната среда, и при утвърдителен отговор — че впоследствие ще се извърши оценка на въздействието им.
41 В съответствие с практиката на Съда, когато правото на преценка, предоставено на държавите членки от член 4, параграф 2 от Директива 85/337 във връзка с член 2, параграф 1 от нея, е превишено, органите на съответната държава членка са длъжни в рамките на компетентността си да вземат всички необходими общи или специални мерки, за да разгледат дали проектите биха могли да окажат съществено въздействие върху околната среда, и при утвърдителен отговор — да ги подложат на проучване на въздействието (вж. в този смисъл Решение по дело Kraaijeveld и др., посочено по-горе, точка 61, както и Решение по дело WWF и др., посочено по-горе, точки 70 и 71).
42 Същият извод се налага в положение като това по главното производство, съответстващо от гледна точка на последиците си на описаното в предходната точка от настоящото решение, в което определеният от националната правна уредба праг е последица от неправилното транспониране на член 4, параграф 2, буква б) във връзка с член 2, параграф 1 и член 4, параграф 3 от Директива 85/337.
43 Следователно в положение като това по главното производство, както правилно отбелязва Комисията, когато на основание член 4, параграф 2, буква б) от Директива 85/337 държава членка е определила праг, който рискува да изключи цели видове проекти от оценка на въздействието върху околната среда, националните органи са длъжни да осигурят в съответствие с член 2, параграф 1, както и с член 4, параграф 2, буква а) и параграф 3 от тази директива, че във всеки отделен случай ще се разгледа дали трябва да се извърши подобна оценка и при утвърдителен отговор ще се пристъпи към нейното осъществяване.
44 Австрийското правителство и Salzburger Flughafen обаче оспорват този извод, като се позовават на Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Wells (C‑201/02, Recueil, стр. I‑723), според което принципът на правна сигурност не допуска да може да се прави позоваване на директива срещу държава членка, когато става въпрос за задължение на държавата, което е пряко свързано с изпълнението на друго задължение, което по силата на тази директива е в тежест на трето лице.
45 Това възражение не може да се приеме.
46 По делото, довело до постановяване на Решение по дело Wells, Съдът стига до извода, от една страна, че трябва да се признае възможността частноправен субект да се позове на разпоредбите на Директива 85/337, а от друга страна, че собствениците на съответните парцели трябва да понесат последиците от късното изпълнение на задълженията на съответната държава членка, произтичащи от тази директива.
47 Така по делото в главното производство, в случай че с решение би се констатирала необходимостта от проучване на въздействието върху околната среда, Salzbuger Flughafen, като ползвател на съответните парцели, следва също да понесе последиците от подобно решение.
48 Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че когато държава членка в приложение на член 4, параграф 2, буква б) от Директива 85/337 относно проектите, попадащи в обхвата на приложение II към нея, установи праг, който е несъвместим със задълженията, посочени в член 2, параграф 1 и член 4, параграф 3 от тази директива, разпоредбата на член 2, параграф 1, както и тези на член 4, параграф 2, буква а) и параграф 3 от посочената директива се ползват от непосредствено действие, което означава, че компетентните национални органи трябва да осигурят, че най-напред ще се разгледа дали съответните проекти могат да имат значително въздействие върху околната среда, и при утвърдителен отговор — че впоследствие ще се извърши оценка на въздействието им.
По съдебните разноски
49 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
1) Член 2, параграф 1, както и член 4, параграф 2, буква б) и параграф 3 от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 г., не допускат национална правна уредба, която предвижда за проектите относно изменение на инфраструктурата на летище, попадащи в обхвата на приложение II към тази директива, оценка на въздействието им върху околната среда единствено ако тези проекти може да увеличат броя на въздушните полети с поне 20 000 годишно.
2) Когато държава членка в приложение на член 4, параграф 2, буква б) от Директива 85/337, изменена с Директива 97/11, относно проектите, попадащи в обхвата на приложение II към нея, установи праг, който е несъвместим със задълженията, посочени в член 2, параграф 1 и член 4, параграф 3 от тази директива, разпоредбата на член 2, параграф 1, както и тези на член 4, параграф 2, буква а) и параграф 3 от посочената директива се ползват от непосредствено действие, което означава, че компетентните национални органи трябва да осигурят, че най-напред ще се разгледа дали съответните проекти могат да имат значително въздействие върху околната среда, и при утвърдителен отговор — че впоследствие ще се извърши оценка на въздействието им.
Подписи