РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)
28 септември 2011 година
Дело F‑13/10
Carlo De Nicola
срещу
Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)
„Публична служба — Персонал на Европейската инвестиционна банка — Оценка — Повишаване — Иск за обезщетение — Допустимост“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС и член 41 от Правилника за персонала на ЕИБ, с която г‑н De Nicola иска по-специално, на първо място, отмяна на решението от 23 септември 2009 г. на комисията по жалбите на Европейската инвестиционна банка, на второ място, отмяна на атестационния му доклад за 2008 г., на трето място, отмяна на решенията за повишение от 18 март 2009 г., на четвърто място, отмяна на решението, с което се отказва повишение, и на пето място, осъждане на ЕИБ да поправи имуществените и неимуществените вреди, които той счита, че е претърпял
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателя да понесе направените от него съдебни разноски и половината от съдебните разноски, направени от ЕИБ. ЕИБ понася половината от направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Жалба — Искания, насочени срещу позицията на комисията по жалбите — Допустимост — Действие
(член 41 от Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка)
2. Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Жалба — Жалба срещу акт с общо приложение — Указания за процедурата по оценяване — Недопустимост
(член 90 от Правилника за длъжностните лица; член 41 от Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка)
3. Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Жалба — Срокове — Изискване за разумен срок — Начален момент на срока
(член 90 от Правилника за длъжностните лица; член 41 от Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка)
4. Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Жалба — Жалба, насочена срещу липсата на определяне на представител в помирителната комисия — Начален момент на срока
(член 90 от Правилника за длъжностните лица; член 41 от Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка)
5. Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Жалба — Прилагане по аналогия на член 91, параграф 1 от Правилника — Неограничена компетентност
(член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 41 от Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка)
6. Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Жалба — Иск за обезщетение — Допустимост на жалба, предхождана от искане за обезщетение, предявено пред комисията по жалбите
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица; член 41 от Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка)
7. Длъжностни лица — Жалба — Жалба за отмяна, която не е подадена в срок — Иск за обезщетение, с който се цели постигане на идентичен резултат — Недопустимост
8. Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Годишен атестационен доклад — Съдебен контрол — Граници
(член 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. Исканията, насочени срещу позицията на създадената в рамките на Европейската инвестиционна банка комисия по жалбите във връзка с атестирането на членовете на персонала, нямат самостоятелно съдържание и водят до сезиране на съда на Съюза по повод на атестационния доклад, срещу който е подадена такава административната жалба. По-общо, решението на комисията по жалбите няма самостоятелно съдържание по отношение на всички решения, оспорени пред тази комисия.
(вж. точка 44)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 8 март 20111 г., De Nicola/ЕИБ, F‑59/09, точка 131 и цитираната съдебна практика
2. Член 41 от Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка позволява на членовете на персонала само да сезират юрисдикциите на Съюза с индивидуални по характер спорове. Въпреки че в рамките на индивидуален спор членовете на персонала могат при определени условия да повдигнат възражение за незаконосъобразност на мерки с общо приложение, те не могат да поискат пряко отмяната им. Всъщност в това отношение е налице определена аналогия с член 90 от Правилника за длъжностните лица, който предвижда, че за да може да се квалифицира като акт с неблагоприятни последици, съответната мярка трябва да съдържа окончателната позиция на администрацията по отношение на индивидуалното положение на длъжностното лице.
В това отношение указанията на Банката за процедурата по оценяване, които имат за цел да произведат правни последици спрямо категория лица, а именно длъжностните лица на Банката, посочени общо и абстрактно, представляват мярка с общо приложение. Поради това исканията за отмяна на посочените указания не могат да се разглеждат като свързани с индивидуален спор по смисъла на разпоредбите на член 41 от Правилника за персонала. Следователно тези указания не могат да бъдат предмет на пряка жалба на длъжностно лице на Банката.
(вж. точки 54 и 55)
Позоваване на:
Съд — 16 юли 1981 г., Bowden и др./Комисия, 153/79, точка 13
Първоинстанционен съд — 6 март 2001 г., Dunnett и др./ЕИБ, T‑192/99, точки 61 и 62 и цитираната съдебна практика; 16 декември 2004 г., De Nicola/ЕИБ, T‑120/01 и T‑300/01, точка 132; 29 ноември 2006 г., Agne-Dapper/Комисия, T‑35/05, T‑61/05, T‑107/05, T‑108/05 и T‑139/05, точка 56
3. Помирителната процедура по член 41 от Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка и специфичната процедура на обжалване в областта на годишното атестиране, предвидена в административно съобщение на Банката, преследват същата цел като задължителната досъдебна процедура, въведена с член 90 от Правилника за длъжностните лица. Тези процедури са насочени също така към извънсъдебно решаване на споровете, давайки възможност на Банката да оттегли оспорения акт, а на члена на персонала — да приеме мотивите, които стоят в основата на този акт, и евентуално да се откаже от подаване на жалба. Освен това нормативната уредба на Банката не предвижда реда и условията за координиране на тези две процедури. В областта на докладите за атестиране решението да се прибегне алтернативно към едната или друга от двете процедури или и към двете — едновременно или последователно — се оставя на преценката на съответния член на персонала, при условие че бъде спазен указателният срок, определен в относимите към искането за сезиране на комисията по жалбите административни съобщения.
В този контекст следва да се разглежда като разумен по принцип тримесечен срок, който тече от деня на съобщаването на акта с неблагоприятни последици за съответния служител или пък, когато случаят е такъв, от неблагоприятния изход от процедурата по жалбата или от неуспешното приключване на помирителната процедура, при условие обаче, от една страна, че евентуалната процедура по жалбата е проведена в разумен срок, и от друга страна, че заинтересованото лице е направило искането си за помирителна процедура в разумен срок, след като е получило съобщението за акта с неблагоприятни за него последици. По-конкретно обстоятелството, че са предвидени тези две факултативни процедури, съответно в член 41 от Правилника за персонала и в посочените по-горе съобщения за персонала, които обвързват Банката, определено води до заключението, че ако член на персонала поиска последователно започването на процедурата по жалбата, а след това и на помирителна процедура, срокът за подаване на жалба пред Съда на публичната служба започва да тече едва от момента, в който последната процедура е завършила неуспешно, доколкото членът на персонала е подал своето искане за помирение в разумен срок след приключване на административната процедура по жалбата.
(вж. точки 61 и 62)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — De Nicola/ЕИБ, посочено по-горе, точки 136 и 137 и цитираната съдебна практика
4. Вътрешните правила на Европейската инвестиционна банка не предвиждат срок, в който членът на персонала на Банката трябва да сезира съда, в случай че последната не започне помирителната процедура, като не определи един от членовете на помирителната комисия, предвидена в член 41 от Правилника за персонала.
Все пак, тъй като Банката не може законосъобразно да откаже да започне помирителната процедура и предвид че при липса на правна уредба варирането на сроковете за оспорване на актовете на Банката в зависимост от естеството на съответната процедура би нарушило изискването за правна сигурност, трябва да се приеме, по аналогия на член 90 от Правилника на длъжностните лица, че когато член на персонала на Банката поиска сезиране на помирителната комисия със спор, който не е свързан с дисциплинарните наказания, и когато Банката не определи негов представител в състава на тази комисия, това бездействие на Банката води до имплицитно решение за отхвърляне на молбата за помирителна процедура след изтичането на срок от четири месеца от получаването на посочената молба от страна на Банката. В този случай членът на персонала на Банката разполага със разумен срок от три месеца, считано от момента на имплицитното решение, за да сезира Съда на публичната служба.
(вж. точки 74, 75, 77 и 78)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — De Nicola/ЕИБ, посочено по-горе, точка 137 и цитираната съдебна практика; 28 юни 2011 г., De Nicola/ЕИБ, F‑49/10, точка 71
5. Към жалбите на членовете на персонала на Европейската инвестиционна банка следва да се прилага по аналогия правилото, изведено от член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица, съгласно който съдът няма компетентност, ако жалбата, с която е сезиран, не е насочена срещу приет от администрацията акт, с който се отхвърлят исканията на жалбоподателя.
(вж. точка 91)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 30 ноември 2009, Voslamber/Комисия, F‑86/08, точки 224—239 и цитираната съдебна практика
6. В рамките на досъдебното производство администрацията не трябва да тълкува исканията по ограничителен начин, а напротив, трябва да ги разгледа по-свободно.
В това отношение при липса на указания в Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка относно условията за сезиране на съда с искане за обезщетение трябва да се приеме, че като е представил молба за обезщетение пред комисията по жалбите на Банката, жалбоподателят определено е сезирал Банката — в по-широк смисъл — с предварителна молба за обезщетение.
(вж. точки 92 и 95)
Позоваване на:
Съд — 23 април 2002 г., Campogrande/Комисия, C‑62/01 P, точка 33 и цитираната съдебна практика
7. Длъжностно лице, което не е обжалвало своевременно решение с неблагоприятни за него последици на органа по назначаване, не може да заобиколи този преклузивен срок, като представи искане за обезщетение, основано на твърдяната незаконосъобразност на това решение. Следователно искане за обезщетение е недопустимо, когато с него длъжностното лице цели да постигне резултат, идентичен с този, който би постигнало при уважаване на жалба за отмяна, която не е подало своевременно. Освен това, макар длъжностното лице да има право, без да иска отмяната на акт с неблагоприятни за него последици, да предяви иск, основан на твърдяна незаконосъобразност на последния, за обезщетение само на причинените му от този акт вреди, това искане за обезщетение ще бъде допустимо само ако е предявено в сроковете за обжалване, приложими за съответния акт.
(вж. точка 97)
Позоваване на:
Съд — 15 декември 1966 г., Schreckenberg/Комисия, 59/65; 14 февруари 1989 г., Bossi/Комисия, 346/87
Съд на публичната служба — 21 февруари 2008 г., Skoulidi/Комисия, F‑4/07, точки 50 и 70
8. Съдът на Съюза не може да замести със собствената си преценка тази на лицата, на които е възложено оценяването. Всъщност Европейската инвестиционна банка, както и други институции и органи на Съюза, разполага със широко право на преценка при оценяването на работата на членовете на своя персонал. Контролът за законосъобразност, упражняван от съда на Съюза върху преценките, съдържащи се в един годишен атестационен доклад на член на персонала на Банката, се отнася само до евентуални формални нарушения, до явни фактически грешки, опорочаващи тази преценка, и до евентуална злоупотреба с власт.
(вж. точка 108)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — Voslamber/Комисия, посочено по-горе, точка 126