ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

14 декември 2007 година

Дело F-131/06

Robert Steinmetz

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Уреждане на спор по взаимно съгласие — Изпълнение на споразумение — Отказ за възстановяване на разноски за командировка — Явна недопустимост — Липса на правен интерес — Разпределяне на съдебните разноски — Необосновано и злонамерено причинени разноски“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Steinmetz иска, от една страна, отмяната на решението на Комисията от 21 февруари 2006 г., доколкото с него се отказва цялостно изпълнение на споразумение, постигнато в рамките на уреждането на спор по взаимно съгласие между страните пред Първоинстанционния съд по дело T‑155/05, а от друга страна, плащането на символичната сума от едно евро като обезщетение за твърдени неимуществени вреди

Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски, с изключение на сумата от 500 EUR. Комисията понася, освен направените от нея съдебни разноски, и разноските на жалбоподателя в размер на 500 EUR.

Резюме

1.      Производство — Допустимост на процесуалните действия — Преценка към момента на извършване на действието

(член 114 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Жалба, която не е съобразена със съдържанието на споразумение за уреждане на спора по взаимно съгласие, въз основа на което е била оттеглена предишна жалба — Липса на правен интерес

1.      Също както допустимостта на иска се преценява към момента на предявяването му, допустимостта на останалите процесуални действия, например на повдигането на възражение за недопустимост, се преценява към момента на извършването им. Подобно тълкуване осигурява спазването на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания.

(вж. точка 27)

Позоваване на:

Съд — 27 ноември 1984 г., Bensider и др./Комисия, 50/84, Recueil, стр. 3991, точка 8

Първоинстанционнен съд — 8 октомври 2001 г., Stauner и др./Парламент и Комисия, T‑236/00 R II, Recueil, стр. II‑2943, точка 49; 9 юли 2003 г., дело Commerzbank/Комисия, T‑219/01, Recueil, стр. II‑2843, точка 61

2.      Когато в рамките на спор, висящ пред Първоинстанционния съд, жалбоподателят предложи на институцията ответник проект за уреждане на спора по взаимно съгласие, институцията приеме частично предложението и въз основа на това частично съгласие жалбоподателят поиска и получи от Първоинстанционния съд заличаване на делото от регистъра, трябва да се счита, че заинтересованото лице е дало съгласието си по последно предложеното от институцията споразумение и следователно няма интерес да оспорва съдържанието на подобно споразумение под претекст, че то не съответства на първоначално предложеното от него.

Когато институцията изцяло е изпълнила задълженията си по споразумението, постигнато по спора между нея и жалбоподателя, последният няма интерес да поддържа, че посочената институция не е спазила условията на споразумението.

(вж. точки 44—52)