РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

5 юни 2012 година

Дело F‑84/10

Efstratios Chatzidoukakis

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Възнаграждение — Семейни надбавки — Надбавка за образование — Условия за предоставяне — Приспадане на надбавка от същия характер, получена от друг източник“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑н Giannakouris предявява настоящото искане за отмяна на решението на Комисията от 26 февруари 2010 г. относно намаляването на предоставената му надбавка за образование и удържането на надвзетата сума в платежните ведомости поради обстоятелството, че неговият син получава финансова помощ от държава членка под формата на стипендия

Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателя да заплати направените от Комисията съдебни разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Възнаграждение — Семейни надбавки — Надбавка за образование — Условия за прилагане на правилото за ненатрупване на подобните надбавки, предвидено в член 67, параграф 2 от Правилника в случаите на получаване на подобни надбавки от други източници — Приложение по отношение на финансовата помощ за образование от Люксембург — Допустимост

(член 67, параграф 1, буква в) и параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

Само надбавките, които са сравними и които имат една и съща цел, са „подобни надбавки“ по смисъла на предвиденото в член 67, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица правило за ненатрупване в областта на семейните надбавки. Решаващ критерий за квалифицирането на надбавката като подобна е целта, която се преследва от съответната надбавка.

В това отношение надбавката за образование, предвидена в член 67, параграф 1, буква в) от Правилника, и финансовата помощ от Люксембург, отпускана под формата на стипендии и кредити, която има за цел да се предостави на обучаващите се финансова помощ, предназначена да им позволи да посрещнат разходите си, свързани с обучението, и да се издържат по време на своето обучение, имат сходни цели в това, че си поставят за задача да участват в посрещането на разходите за образование на детето, което е на издръжка на длъжностното лице.

Това заключение не може да бъде опровергано от обстоятелството, че бенефициерите на двете обезщетения не са едни и същи. Всъщност обстоятелството, че отпусканата по силата на Правилника надбавка е на името на длъжностното лице, а националната помощ се получава от детето или формално е на негово име, не е определящо, за да се прецени дали тези надбавки са подобни по смисъла на член 67, параграф 2 от Правилника. Не е определящо също така и обстоятелството, че отпусканата по силата на Правилника надбавка е към заплатата на длъжностното лице и че поради това тя е свързана със служебно правоотношение, за разлика от финансовото обезщетение от Люксембург, което се изплаща на детето.

(вж. точки 29, 31, 32, 37 и 38)

Позоваване на:

Съд — 13 октомври 1977 г., Gelders-Deboeck/Комисия, 106/76, точка 16; 13 октомври 1977 г., Emer-van den Branden/Комисия, 14/77, точка 15; 18 декември 2007 г., Weiβenfels/Парламент, C‑135/06 P, точка 89

Първоинстанционен съд — 10 май 1990 г., Sens/Комисия, T‑117/89, точка 14; 11 юни 1996 г., Pavan/Парламент, T‑147/95, точка 41

Съд на публичната служба — 13 февруари 2007г., Guarneri/Комисия, F‑62/06, точки 39, 40 и 42